Тъжният живот на гърците

| от |

Screenshot_2

Репортажът е излъчен по Дойче веле

Гръцката икономика постепенно се съвзема от кризата. Положението на обикновените гърци обаче остава критично – заплатите са намалели с 40%, а всеки четвърти е безработен. На мнозина им се налага да живеят в… каравани.

Вана Хиоти е собственичка на къмпинг в Кинета, на 60 км западно от Атина. Тя разказва, че от половин година насам в къмпинга идват не само туристи, но и все повече хора, които се нуждаят от помощ. „При нас идват гърци, които вече не могат да плащат наемите си или пък са загубили жилищата си. През лятото дойде една двойка – жената беше бременна, а мъжът бе в инвалидна количка. Няма как да не помогнеш в такава ситуация. На много от курортистите не им харесва, че предоставяме на нуждаещите се безплатно каравани за пренощуване, но какво друго можехме да направим? Нямаше как да отпратим хората“, разказва Вана Хиоти.

Кристос Романос е един от тези, които са намерили убежище в къмпинга – собствениците са му предоставили една стара каравана, която е напълно достатъчна за малкото му вещи. 60-годишният музикант живее в караваната от седем месеца насам.

„Никога не съм предполагал, че ще ме сполети такъв кошмар. В продължение на години бях добре финансово – изнасях концерти по седем пъти в седмицата, имах жилище в Атина. Изведнъж обаче настъпи кризата и ние, музикантите, бяхме първите, които тя повали. Днес вече изобщо не се надявам да си намеря работа – кой работодател би искал да назначи един 60-годишен музикант?“, споделя Кристос Романос.

Без помощта, оказана от собствениците на къмпинга, Романос не би могъл да се оправи – днес той няма възможност нито да изплаща жилище, нито пък да плаща наем. Сега за първи път ще му се наложи да прекара зимата в каравана. Той обаче няма да има възможност да я отоплява. „Зимата определено ще бъде трудна – тъй като влажността на въздуха тук е много висока. Мога да издържам на жегата, но не и на студа. Все някога обаче зимата ще свърши. И отново ще настъпи пролет“, казва 60-годишният грък.

След една година Романос ще започне да получава пенсия – 350 евро, което все пак е нещо. От този момент нататък най-вероятно ще може и да плаща за старата каравана, в която живее. Ако зависеше от собствениците на къмпинга, те биха предоставили място за живеене на всички нуждаещи се.

„Но за съжаление това е невъзможно“, казва Вана Хиоти и добавя: „В крайна сметка моето семейството трябва да се издържа от къмпинга.“

Тя се опасява, че през следващите месеци броят на хората, търсещи помощ, ще нараства. Най-вече тогава, когато правителството възприеме изискванията на Тройката (МВФ, ЕК и ЕЦБ) за по-лесна принудителна разпродажба на търг на имотите.

„Когато това бъде приложено, много хора ще изгубят жилищата си. Но на колко от тях можем да помогнем? Все пак не сме благотворително дружество, а фирма. Когато обаче тези мерки бъдат приети, съм сигурна, че ще настъпят още по-тежки времена“, казва Вана Хиоти.

 
 

Рене Зелуегър изглежда добре като Джуди Гарланд, но Лайза Минели не одобрява

| от chronicle.bg |

Преди месеци стана ясно, че Рене Зелуегър най-накрая ще направи подобаващото си завръщане на големия екран в биографичния филм „Джуди“, посветен на последните години на Джуди Гарланд – една от иконите на миналия век. Засега имаме само една снимка от продукцията, но това е достатъчно за феновете, за да започнат да очакват с нетърпение филма.

Не така мисли обаче дъщерята на Джуди Гарланд, актрисата и певица Лайза Минели.

В отворено изявление, Лайза Минели заявява, че не подкрепя филма и не е работила със Зелуегър във връзка с превъплъщението й. Включването идва, след публикуване на статия в онлайн медия (която после е премахната), в която се съобщава, че актрисата работи заедно с дъщерята на Джуди Гарланд по продукцията.

„Никога не съм се срещала, нито съм разговаряла с Рене Зелуегер. Не знам как е започнала тази история, но не я одобрявам, както не одобрявам предстоящия филм за Джуди Гарланд. Всички твърдения в друга посока са 100% художествена измислица.“ казва Лайза Минели в публикация на фейсбук профила си.

„Джуди“ показва животът на Гарланд по време на последното й представление в Лондон  през 1968 г., кариерата й и началото на връзката с петия й съпруг, Мики Дийнс. Звездата от класиката „Магьосникът от Оз“ (1939) умира няколко месеца след представленията във филма от поемане на смъртоносна доза барбитурати.

judy-1521491379
Отляво – Джуди Гарланд, отдясно – Рене в ролята на Джуди

Засега няма информация дали някои от останалите членове на семейство Гарланд са замесени в продукцията, нито някой от екипа на „Джуди“ е отговорил на отвореното изявление на Лайза Минели.

Засега няма фиксирана дата за световната премиера, но се очаква филмът да излезе в края на тази година.

 
 

СЗО въведе ново психично заболяване: що е то „разстройство на геймъра“?

| от chronicle.bg |

Световната здравна организация (СЗО) обяви пристрастеността към видеоигри за психично разстройство, съобщиха Асошиейтед прес и Ройтерс.

Разстройството на геймъра“ е определено като „устойчиво или повтарящо се геймърско поведение“, което „надделява над жизнените интереси“. Според представители на СЗО включването на пристрастеността към видеоигри в новото издание на Международната класификация на болестите ще „помогне на държавите да са по-добре подготвени да разпознаят този проблем“.

Решението на СЗО да определи пристрастеността към видеоигри за психично разстройство срещна критики, поради опасения, че може да доведе до стигматизиране на младите играчи.

 
 

Най-добрите филми на 2018 г. досега

| от chronicle.bg |

Юни вече е към края си и е време за традиционната равносметка на филмите през първото полугодие на 2018-та.

Като изключим редовната доза от манджата на Марвъл, която ще пренебрегнем (с едно изключение), годината дотук беше достатъчно разнообразна, така че да задоволи всеки вкус, като започнем от качествени независими филми, минем през най-доброто от европейското кино и стигнем до скъпите и комерсиални блокбъстъри на Холивуд.

Разбира се, днешната равносметка не е окончателна, тъй като знаем, че доброто кино пази най-силните си козове за есента и зимата (за да се класира за престижните награди догодина). Въпреки това могат ясно да се откроят няколко заглавия, които ще се въртят пред очите ни поне до началото на 2019-та. Тук трябва да направим уточнението, че за премиера на филмите в този случай се приема пускането им по киносалоните, а не премиери по фестивали, които за някои филми се случиха още в края на 2017 г.

Вижте в галерията горе най-добрите филми на 2018 г. досега.

 
 

Кога имате моралното право да ползвате болничен в България

| от Емил Кирилов |

Навярно сте забелязали, че у нас е въпрос на чест и престиж да умреш от бронхопневмония на работното си място. Хора губят зрение при 40 градуса температура, но продължават героически да изготвят екселска таблица минути преди спешни екипи да нахлуят в офиса и да ги сложат на системи.

Другото е просто несериозно. Ще ми изчезваш ти от работа за една хрема и едни 38 градуса, дето дори 4 дена не си ги поддържал… Къде ги дават тия? Какъв мъж си ти? Ти си жена? Каква жена си ти? Едно време са раждали на полето като крави, не са пили антибиотици и са умирали на 29 от ангина, ти ще се лигавиш тука за два сопола. Пуууууууу….

Няма значение, че човек, всъщност, може и има пълното право да го направи – да си остане три дни вкъщи и да гледа сериали, за да му мине вирусът по нормален начин, без да зарази други хора и да се инвалидизира до живот. Има законовото право, а може би работи и в нормална фирма, където това не е проблем. Може и да има свестен шеф, който даже го поощрява да се лекува у дома си. Но морално ли е? Това ли е отговорният и зрял избор?

С какви очи да изчезнеш от работното си място, когато колежката Каролина презентира на пауърпойнт с два абоката на всяка ръка?

Някак не върви, някак безотговорно е да се погрижим за здравето си, когато имаме задачи за вършене.

Редки са случаите, в които болничният е морално обоснован и няма защо да ви е много гузно и виновно пред колегата от Силистра, че сте се възползвали от такъв. Нищо че пак може да усетите после укорителен поглед зад гърба си, отправен от човек, прекарал два плеврита и 3 шарки на крак в заседателна зала.

Така, де, хората имат наеми да плащат. По-добре смъртно бял в София, отколкото здрав и румен обратно в родния град.

И все пак… Понякога се налага човек да отсъства от работа. Нека приемем, че е допустимо и удачно да излезете в болничен за не повече от два дни в някой от следните случаи:

Ебола.

Раждате до час.

Ухапан сте от акула преди 20 минути, вследствие на което нямате крак и няма как да стигнете до офиса.

Диагностициран сте с остър инфаркт на миокарда и инсулт едновременно.

При кърлеж в окото, ако засяга зеницата.

Сгазил ви е ТИР.

Имате три деца. И трите не са яли от пет дни.

Куршум в корема по време на престрелка пред дискотека в родното ви село.

Имате разстройство, докато депутат предупреждава за химикал в питейната вода в София.

Ядрен взрив.

Нагълтали сте се с вода в подлеза на метрото.

Навярно съществуват и други редки случаи, в които не е необходимо да чувствате вина, че сте оставили колегите си да работят сами нещо, което приемат за супер смислено и важно, без то да бъде мозъчна хирургия или пътешестване около света. Никой обаче не е открил на практика, поне за момента, кои са тези случаи.

И така… Хубаво да не прекаляваме с приказките за болести, да не чуе дявола. Чукайте на дърво. Плюйте в пазва. Важното е да сме живи и здрави! Другото ще си го купиме със заплатите от хиляда и нещо лева.