Тъмното минало на Индонезия

| от |

Убийствата на комунисти са една особено мрачна страна от историята на Индонезия, която и до днес не е преодоляна. Филмът „The Act of Killing“ се стреми да направи тъкмо това, разказва Дойче веле.

„Първоначално ги измъчвахме до смърт, но така се лееше твърде много кръв – имаше опасност да ни разкрият. Затова разработихме по-добра система“, казва Анвар Конго и с готовност разказва как вместо да продължи да измъчва завързаните си жертви, е завързвал на шиите им примки от бодлива тел и ги е задушавал. Убил е по този начин около 1 000 души.

SXW_Act-of-Killing_0b

Сцената е от удостоения с много награди разтърсващ филм „The Act of Killing“. В него режисьорът Джошуа Опенхаймер дава възможност на хора като Анвар Конго да представят своята версия за масовите убийства, извършвани през 1965-1966 г. Резултатът е донякъде документална, донякъде измислена творба, която разкрива цялата жестокост на убийците, тъй като те не без гордост са изтъквали деянията си пред обществеността. Представяли са се за национални герои, защитили Индонезия от „червената опасност“.

Убийства в системата

Проявите на насилие започват през нощта на 1 октомври 1965, когато са убити шестима индонезийски генерали. И макар и до ден днешен да не се знае кой е убиецът, вината за това е стоварена върху комунистите, които били планирали преврат.

Генерал Сухарто повежда борбата срещу комунистите, които от гледна точка на Запада и прозападно настроените военни били станали твърде влиятелни. В средата на 60-те години Комунистическата партия на Индонезия разполага с около 20 милиона поддръжници и след Китай и Съветския съюз е третата най-голяма компартия в света.

През следващите месеци са избити между половин и три милиона членове на Комунистическата партия – благодарение на системно провежданата от армията чистка. В „акцията“ били ангажирани и обикновени граждани и паравоенни групировки, на които били раздавани списъци с имената на хора, които трябвало да бъдат ликвидирани. Освен това на редица места събитията се отличавали със собствена неконтролируема динамика – всеки, който по някакъв начин имал комунистически връзки, бил или убиван, или арестуван.

Греховете остават неизкупени

Всички досегашни опити за някакво преодоляване на тази тъмна страница от индонезийската история са били обаче по-скоро половинчати. Първият демократично избран президент Абдурахман Уахид се извини през март 2000 година официално, но не от името на индонезийското правителство, а само за делата на мюсюлманската организация „Надатул Улама“, свързана със зверствата, извършени през втората половина на 60-те години. Пак през 2000 година е създадена Помирителна комисия, която обаче през 2006-та е разпусната без да е постигнала нищо – обявена е за противоконституционна.

Също и докладът на индонезийската правозащитна комисия от 2012 г. остава засега без последствия. Престъпленията, извършени през 1965 и 1966 г., са признати с препоръката да се разследват тогавашните военни командири. Но за провеждането на процес от набързо създадения Съд за човешките права е необходимо съгласието на парламента и президента Сусило Бамбанг Юдхойоно. Такова обаче надали ще бъде дадено като се има предвид, че това означава Юдхойоно да се изпръви срещу своя тъст и ментор Сарво Едхи Уибово, изиграл решаваща роля в преследванията на комунистите.

„В държавните структури все още има много връзки с извършителите на убийствата или техните семейства. Това са силни лични интереси, които пречат на преработката на миналото. Най-вече военните са тези, които се противопоставят, защото в противен случай ще се окажат основните виновници“, обяснява Дъглас Камен, експерт по Индонезия в сингапурския университет.

Надеждата на жертвите

„За нас би било много важно престъпниците да бъдат осъдени, оцелелите жертви да бъдат обезщетени и да възстановят репутацията си. За мнозина ние все още сме „лошите“, казва председателят на Дружеството на пострадалите Беджо Унтунг, който от 1970 до 1979 е в затвора, понеже баща му бил член на комунистическата партия. „Истината често се изкривява“, подчертава Унтунг – в учебниците по история масовите убийства или изобщо не се споменават, или се представят като спонтанни актове на отмъщение от страна на цивилните граждани спрямо комунистите.

Според Джошуа Опенхаймер важното е, че неговият филм е предизивкал обществена дискусия: „Имам впечатлението, че индонезийските медии използваха филма като повод, за да сложат край на мълчанието си. Междувременно се пише все повече за това, което действително се е случило през 1965 година.“

Това обаче, което остава, е страхът. Радикалните групировки, замесени в някогашните масови убийства, и до днес извършват атаки срещу онези, които полагат усилия за преработване на миналото. Филмът на Опенхаймер не е изключение – премиерата му в Джакарта премина при много строги мерки за сигурност. Самият режисьор не присъства заради отправена към него заплаха, че ще бъде взривен. В началото на октомври членове на Антикомунистическия фронт щурмуваха сбирка на бивши политически затворници и нанесоха побой на участващите в проявата.

 
 

Почина най-възрастният човек на света на 117 г.

| от chr.bg |

Японката Наби Таджима, смятана за най-възрастният човек на света, е починала в събота вечерта на 117 години на родния си остров Кикай, съобщи представител на местните власти.

Таджима е родена на 4 август 1900 г. Тя е починала към 20:00 часа местно време от естествена смърт в болница на о-в Кикай, префектура Кагошима, каза Сусуми Йошиюки от управлението по здравеопазване.

„Г-жа Таджима живееше в дом за възрастни хора. През януари тя се обезсили и беше приета в болница. Почина в резултат на напредналата си възраст“, каза Йошиюки.

През септември 2015 г. Таджима стана най-възрастният човек в Япония, а според японски медии след смъртта на 117-годишната Вайълет Браун от Ямайка през септември 2017 г., тя е станала и най-възрастният човек на света.

Годишният справочник Световните рекорди на „Гинес“, който проучваше въпроса след кончината на Браун, обаче не бе признал до момента Таджима като най-възрастният жител на планетата. Вместо това, на 10 април обяви 112-годишният японец Масадзо Нонака за най-възрастния мъж на света.

Япония е известна с дълголетието на жителите си. Официална статистика от 2017 година сочи, че в страната живеят близо 68 000 столетници. За сравнение, през 1963-та те са били 153-ма.

Според „Гинес“ абсолютният рекорд по дълголетие, доказан официално, държи французойка – Жана Калман, починала през 1997 г. на 122 години и 164 дни.

По данни на американската Група за геронтологични изследвания сега най-възрастният човек на планетата отново е японка – жителката на Йокохама (южно от Токио) Чийо Мияко, която след десет дни ще навърши 117 години.

 
 

Ще издържим ли до „Аватар“ 5?

| от chr.bg |

Режисьорът Джеймс Камерън все още се надява да заснеме четири филма, продължения на блокбастъра му „Аватар“ от 2009 г., предаде агенция Ройтерс.

Камерън заяви пред медиите, че в момента се намира в стотния снимачен ден на второто и третото продължение на научно-фантастичната сага, съгласно договора си с филмовата къща „Фокс“.

Ако продукциите се окажат успешни, той ще пристъпи към реализацията на четвъртия и петия „Аватар“, за които вече е написал сценариите.

„Аз лично съм свързан и с четирите продължения“, заяви Камерън в студиата в Манхатън бийч в Калифорния, където се снимат новите ленти.

Снимки с герои и същества от четирите нови продукции са окачени по стените на студиата, но те не бяха показани на репортерите.

През месец септември 2017 г. се появиха съобщения, че Камерън е пристъпил към снимките на продължението на „Аватар“. Излизането на втората част на лентата е предвидено за 2020 г.

 
 

Защо Дженифър Анистън не е в Instagram?

| от chr.bg |

 Дженифър Анистън е една от любимите ни актриси и не само заради незабравимата й роля като Рейчъл в сериала „Приятели“.

Красива, забавна, бивша на Брад Пит и любителка на здравословния начин на живот – затова обичаме Джен.

Едно нещо обаче не ни дава спокойствие. И това е, че Анистън все още няма профил в Instagram, а и не планува да си направи.

Но защо?

„За мен, това е начин да предпазя част от личното си пространство. За мен е написано достатъчно, като голяма част от него не е вярно. Но просто нямам нужда от профил в Instagram.

Понякога виждам нещо любопитно и гугълвам нечий профил, за да проверя какво прави, но съм се зарекла да не си правя“, споделя Анистън.

За сметка на това, голяма част от животът й досега премина и пред обективите на папараците, а Джен е заснела не една и две горещи фотосесии, но пък би било приятно и да виждаме какво прави в свободното си време.

Вижте в галерията най-добрите снимки на Дженифър Анистън.

 
 

Аланис Морисет е напълно променена

| от chronicle.bg |

Помните ли Аланис Морисет? Канадската изпълнителка със запомнящ се глас вече не е това, което беше. Певицата отряза гарваново черните си коси, с които беше известна в продължение на две десетилетия.

Днес тя е с по-светла и много по-къса коса. Преди да се реши на тази промяна, Аланис Морисет беше за кратко изцяло руса.

Певицата стана известна през 90-те години с третия си албум – Jagged Little Pill. През 1996 година е номинирана за „Грами“, а скоро след това записва най-големия си хит – песента “Ironic”. Следват няколко награди „Грами“, включително – за албум на годината и песен на годината. Jagged Little Pill е продаден в повече от 30 милиона копия и е един от най-успешните албуми в музиката изобщо.

Какво мислите за новия й външен вид?

it is all in the subtleties. #wellnotALL #broadstrokesmattertoo #jaggedlittlepillthemusical

Публикация, споделена от Alanis Morissette (@alanis) на

#jaggedlittlepillthemusical #rehearsals #nyc

Публикация, споделена от Alanis Morissette (@alanis) на

expression or bust. always. ⚡️#jaggedlittlepillmusical @catminority @juliancoryell

Публикация, споделена от Alanis Morissette (@alanis) на

spoke with one of my biggest heroines today #piamellody

Публикация, споделена от Alanis Morissette (@alanis) на