Тъмното минало на Индонезия

| от |

Убийствата на комунисти са една особено мрачна страна от историята на Индонезия, която и до днес не е преодоляна. Филмът „The Act of Killing“ се стреми да направи тъкмо това, разказва Дойче веле.

„Първоначално ги измъчвахме до смърт, но така се лееше твърде много кръв – имаше опасност да ни разкрият. Затова разработихме по-добра система“, казва Анвар Конго и с готовност разказва как вместо да продължи да измъчва завързаните си жертви, е завързвал на шиите им примки от бодлива тел и ги е задушавал. Убил е по този начин около 1 000 души.

SXW_Act-of-Killing_0b

Сцената е от удостоения с много награди разтърсващ филм „The Act of Killing“. В него режисьорът Джошуа Опенхаймер дава възможност на хора като Анвар Конго да представят своята версия за масовите убийства, извършвани през 1965-1966 г. Резултатът е донякъде документална, донякъде измислена творба, която разкрива цялата жестокост на убийците, тъй като те не без гордост са изтъквали деянията си пред обществеността. Представяли са се за национални герои, защитили Индонезия от „червената опасност“.

Убийства в системата

Проявите на насилие започват през нощта на 1 октомври 1965, когато са убити шестима индонезийски генерали. И макар и до ден днешен да не се знае кой е убиецът, вината за това е стоварена върху комунистите, които били планирали преврат.

Генерал Сухарто повежда борбата срещу комунистите, които от гледна точка на Запада и прозападно настроените военни били станали твърде влиятелни. В средата на 60-те години Комунистическата партия на Индонезия разполага с около 20 милиона поддръжници и след Китай и Съветския съюз е третата най-голяма компартия в света.

През следващите месеци са избити между половин и три милиона членове на Комунистическата партия – благодарение на системно провежданата от армията чистка. В „акцията“ били ангажирани и обикновени граждани и паравоенни групировки, на които били раздавани списъци с имената на хора, които трябвало да бъдат ликвидирани. Освен това на редица места събитията се отличавали със собствена неконтролируема динамика – всеки, който по някакъв начин имал комунистически връзки, бил или убиван, или арестуван.

Греховете остават неизкупени

Всички досегашни опити за някакво преодоляване на тази тъмна страница от индонезийската история са били обаче по-скоро половинчати. Първият демократично избран президент Абдурахман Уахид се извини през март 2000 година официално, но не от името на индонезийското правителство, а само за делата на мюсюлманската организация „Надатул Улама“, свързана със зверствата, извършени през втората половина на 60-те години. Пак през 2000 година е създадена Помирителна комисия, която обаче през 2006-та е разпусната без да е постигнала нищо – обявена е за противоконституционна.

Също и докладът на индонезийската правозащитна комисия от 2012 г. остава засега без последствия. Престъпленията, извършени през 1965 и 1966 г., са признати с препоръката да се разследват тогавашните военни командири. Но за провеждането на процес от набързо създадения Съд за човешките права е необходимо съгласието на парламента и президента Сусило Бамбанг Юдхойоно. Такова обаче надали ще бъде дадено като се има предвид, че това означава Юдхойоно да се изпръви срещу своя тъст и ментор Сарво Едхи Уибово, изиграл решаваща роля в преследванията на комунистите.

„В държавните структури все още има много връзки с извършителите на убийствата или техните семейства. Това са силни лични интереси, които пречат на преработката на миналото. Най-вече военните са тези, които се противопоставят, защото в противен случай ще се окажат основните виновници“, обяснява Дъглас Камен, експерт по Индонезия в сингапурския университет.

Надеждата на жертвите

„За нас би било много важно престъпниците да бъдат осъдени, оцелелите жертви да бъдат обезщетени и да възстановят репутацията си. За мнозина ние все още сме „лошите“, казва председателят на Дружеството на пострадалите Беджо Унтунг, който от 1970 до 1979 е в затвора, понеже баща му бил член на комунистическата партия. „Истината често се изкривява“, подчертава Унтунг – в учебниците по история масовите убийства или изобщо не се споменават, или се представят като спонтанни актове на отмъщение от страна на цивилните граждани спрямо комунистите.

Според Джошуа Опенхаймер важното е, че неговият филм е предизивкал обществена дискусия: „Имам впечатлението, че индонезийските медии използваха филма като повод, за да сложат край на мълчанието си. Междувременно се пише все повече за това, което действително се е случило през 1965 година.“

Това обаче, което остава, е страхът. Радикалните групировки, замесени в някогашните масови убийства, и до днес извършват атаки срещу онези, които полагат усилия за преработване на миналото. Филмът на Опенхаймер не е изключение – премиерата му в Джакарта премина при много строги мерки за сигурност. Самият режисьор не присъства заради отправена към него заплаха, че ще бъде взривен. В началото на октомври членове на Антикомунистическия фронт щурмуваха сбирка на бивши политически затворници и нанесоха побой на участващите в проявата.

 
 

„As if you are Alain Delon“ и други изрази от ежедневието…на английски

| от chronicle.bg |

От създаването на фейсбук групата „Went the horse into the river“, гениални хора започнаха да превеждат български поговорки и пословици на английски. Ние поемаме щафетата и се ангажираме да преведем професионално някои къде често, къде не чак толкова, употребявани изрази от всекидневната ни реч на родния език на Шекспир.

Ако беше жив, щеше да се смее.

Вижте ги:

  • „Ни лук ял, ни лук мирисал“ – „Neither ate onion, nor sniffed onion“
  • „Ти па си Ален Делон“ – „As if you are Alain Delon“
  • „Страх лозе пази“ - „Fear a vineyard guards“
  • „През куп за грош“ – „Through pile, for penny“
  • „Загрижила се попадията, че израсла на попа брада“ – „The priest`s wife had anxiety that grew up to the priest a beard“
  • „Абе мани…загубена работа“ – „Well money…lost job“
  • „Навря се в миша дупка“ – „He thrusted himself into a mouse`s hole“
  • „Познавам го като майчиното си мляко“ – „I am familiar with this like I am familiar with my mother’s breast milk“
  •  „През девет планини в десета, живеела ламята Спаска“ – „Through nine mountains, to the tenth, lived Spaska the Dragon“
  • „На баба ти хвърчилото“ – „Your grandmother`s kite“
  • „Диван чапраз“ или „Чакаш всичко наготово“ – „Sofa with leeks“ OR „You are waiting everything on ready“
  • „Ще ме цака той с топла бира“ – „He is going to trump me with hot beer“
  • „Тоя ми запали фитила“ – „This guy lit my wick“
  • „Изяж си яденето или и най-малкото цигане ще те набие“ – „Finish your meal or the smallest gipsy will beat you“
  • „Сиренето е с пари“ – „The white cheese is with money“
  • „Пет бири и оркестърът да свири“ – „Five beers and the orchestra to play“
  • „За едното нищо“ – „For the one nothing“
  • „Иди ми, дойди ми“ – „Come to me, arrive to me“
  • „Tи мъж ли си или лукова глава“ – „Are you a man or an onion head“
  • „Не се навирай между шамарите“ – „Don`t put yourself between the slaps“
  • „Голям праз“ – „Big leek“
  • „Мъж като лайно на дъжд“ – „А man like a shit in the rain“
  • „Не става така…от днес за утре“ – „It doesn`t happen like this: from today for tomorrow“
  • „Жив и здрав“ - „Alive and hard“
  • „Взела пици за целия китайски народ“ – „She took pizzas for the whole Chinese people“
 
 

Българският кино елит се събра на премиерата на „Привличане“

| от chronicle.bg |

Целият каст на най-новия български филм „Привличане“ снощи мина по червения килим за официалната премиера на лентата в Кино Арена Делукс в Bulgaria Mall, София.

Събитието започна с концерт на групите „Торнадо“ и Jeremy?, както и изява на работещия в Копенхаген композитор и продуцент Stani. Те представиха свои авторски парчета, написани специално за саундтрака към филма.

Яна Маринова, Александър Сано, Башар Рахал, Луиза Григорова-Макариев, Койна Русева, Радина Боршош, Владо Пенев и новоизгряващите таланти Живко Симеонов, Живко Сираков, Клои Рахал, Нина Керанова, Анастасия Левордашка, Михаил Недялков, Спартак Тодоров и Васил Илиев минаха по червения килим и се снимаха със свои приятели, почитатели и колеги.

IMG_6522

В саундтрака участват групите Jeremy?, Торнадо, македонската звезда Слаткаристика, композиторите и продуценти Nedy John Cross и Stani, Dexter, 100 кила, носителката на няколко награди Грами Тифани Фред. Оператор на филма е Иван Вацов, звукът е дело на Мишо Дичев, монтаж Никола Миленов, а режисурата е на Мартин Макариев.

IMG_6479

„Привличане“ е филм за всички – за тийнейджърите, които смятат, че са тръгнали по своя път, но често се отклоняват, за възрастните, които смятат, че са изпуснали своя шанс за реализация, за менторите, които се появяват, когато има нужда от тях. Защото на каквато и възраст да си, винаги има какво още да научиш, ако следваш ритъма на сърцето си“, споделя главната актриса, копродуцент и сценарист на филма Яна Маринова.

IMG_6691
„Привличане“ е на екраните в цялата страна от 23 февруари.

 
 

„Черната пантера“ е най-гледаният филм у нас

| от chr.bg |

Създаденият по комиксите на „Марвел“ от 1966 година „Черната пантера“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните след миналия уикенд. Приключенският триизмерен екшън за първия тъмнокож супер герой Т`Чала е гледан от общо 26 304 зрители и има 307 049 лева приходи за първия му уикенд у нас.

На втора позиция е „Петдесет нюанса освободени“ по книгата на Е. Л. Джеймс, последна част от трилогията за милиардера Крисчън Грей и Анастейджа Стийл. Еротичната история на връзката, която преминава през много предизвикателства и завършва романтично, е гледана от 94 289 зрители и има 873 096 лева приходи за десетте дни на екраните у нас.

Втората премиера от миналия уикенд – канадската анимация „Гномчета вкъщи“, е на трето място в топ 10. Обединението на хората и гномовете срещу троксите, които искат да завладеят Земята, е гледано от 8 178 зрители и има 74 482 лева приходи за първите три дни у нас.

Четвърто място е за българския детски филм „Лили рибката“. Семейната история, в която присъстват магия, цигани и фантастични герои е от десет дни в киносалоните и за това време са я гледали 21 061 зрители и има 165 146 лева приходи.

Пето място е за третия филм от поредицата по книгите на Джеймс Дашнър – „Лабиринтът: Последният кандидат“. Продължаващото търсене на лекарство, което ще спаси света от смъртоносна епидемия от Томас и неговите приятели, избягали от корпорацията „Зло“, е гледано от 55 718 зрители и има 592 342 лева приходи за месец на екраните у нас.

Шести в топ 10 е създаденият по действителни събития „Всичките пари на света“. Събитията около отвличането на внука на милиардера Жан Пол Гети от италиански мафиоти за откуп и последвалата ситуация след това са гледани от 21 574 зрители и имат 197 452 лева приходи за трите седмици на екраните у нас.

На седмо място е българският „Посоки“. След месец на екраните филмът на Стефан Командарев е гледан от 30 707 зрители и отчита 265 273 лева приходи от билетите им.

Осмо място е за анимацията „Бикът Фердинанд“. Историята за младия бик, който предпочита цветята пред това да се изправи срещу бикоборците, е гледана от 98 319 зрители и има 871 450 лева приходи за два месеца на екраните у нас.

Девета позиция сред най-гледаните филми е за „Най-мрачният час“. Британският филм за първия месец от управлението на Уинстън Чърчил в началото на Втората световна война, който вече донесе „Златен глобус“ за Гари Олдман и две награди на Британската академия, е гледан от 11 625 зрители и има 111 572 лева приходи за трите седмици на екраните у нас.

Десето място е за екшъна „Бърлога на крадци“. Филмът с Джерард Бътлър, Пабло Шрайбър, Соня Балморес, 50 Сент, Джордан Бриджис, Брайън Ван Холт, Олег Тактаров е вече пета седмица на екраните у нас и за това време са го гледали 35 489 зрители и отчита 315 793 лева приходи от билетите им.

 
 

Сам Рокуел е рокзвезда

| от Амелия Понд |

През тази година Сам Рокуел ще навърши 50 години в живота и 21 в киното. И макар и двете цифри да ви се струват огромни, то този талантлив калифорниец може спокойно да каже, че 2018-а е една от най-специалните години в живота му.

Защото именно през нея Сам Рокуел ще вземе „Оскар“ за първи път в кариерата си. Освен, ако Академията не реши да му направи сечено и в последния момент не даде наградата на някой друг, но едва ли. Рокуел заслужава статуетката, както и поклон до земята за годините къртовски труд в многобройни и многолики продукции и за изпълнението си на пълния гъз с добро сърце, прикрито зад селташко излъчване, лош език, грубо насилие и глуповато лице Джейсън Диксън в безапелационната южняшка черна филмова поезия „Три билборда извън града“.

Тази година Рокуел каза, че се радва, „че най-накрая участвам във филм, който някой е гледал“. И въпреки, че това звучи като тъпашка шега сега, то малко са хората, които могат да назоват поне три, а камо ли повече филма, в които Сам разгръща своя талант.

MV5BNzU5NTM3YTItYmFjZS00ZmJkLTg5ZjktOWIwYjdkOWUzMDQzXkEyXkFqcGdeQXVyNDg2MjUxNjM@._V1_SY1000_CR0,0,1486,1000_AL_

Останал някак извън листата на големите и важните Рокуел често и предимно получава ролите на аутсайдерите, неуспелите, кретените или злодеите, и никога не успява, както е модерно да се казва – „да открадне шоуто“.

Роден в слънчева Калифорния, а по-късно живял в Ню Йорк и Сан Франциско, Рокуел прави дебют на голям екран едва 10-годишен рамо до рамо с майка си, също актриса. Големият пробив, ако може да се нарече такъв, пристига близо 10 години по-късно, когато Рокуел изиграва една от основните роли в безумния трилър Clownhouse. Следват сериал на фамилната ABC, от който Сам е уволнен за лош език и лошо поведение, и купчина trash-и роли, в които никой не го помни и по-добре. От „Костенурките нинджа“ до „Джери и Том“ (да не се бърка с „Том и Джери“) Сам Рокуел може да се похвали, че има повече филмов боклук зад гърба си, отколкото някоя нещастница участвала само в романтични комедии за Hallmark.

сам рокуел

И въпреки това Рокуел някак успява да намери своето място под слънцето на Холивуд и един ден да се появи във филм на Уди Алън. Годината е 1998-а, а филмът е „Знаменитости“. Нищо особено за кариерата на Алън, но голяма червена точка за тази на Рокуел.

След тази продукция пътят към Холивуд, който винаги е послан с добри намерения, за Сам е малко по-широк. Следват „Зеленият път“, „Сън в лятна нощ“ и „Ангелите на Чарли“, а с тях и настъпването на новото хилядолетие.

MV5BZmIyMDlkN2QtMzkxOC00ZDdlLWFmYzYtNWMwNmUwNmViZDQ1XkEyXkFqcGdeQXVyNDg2MjUxNjM@._V1_SY1000_SX1500_AL_

Сам Рокуел е като доброто уиски. С годините той става все по-талантлив, по-избирателен към продукциите, в които се появява, по-хубав, по-умен, по-смел. Феновете на киното започват да го забелязват и да го преглъщат все по-лесно и с все по-голямо удоволствие.

Новият век носи на Рокуел участия в купчина качествени продукции и работа с чудесни режисьори, като Ридли Скот (в „Кибритлии“), Андрю Доминик (в „Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд“), Дейвид Мамет (в „Обир“) и дори с Джордж Клуни (в „В самопризнанията на един опасен ум“). Някъде там се появява и „Пътеводител на галактическия стопаджия“, където Рокуел влиза в лачените обувки на Зафод Библброкс. На бас, че не знаехте за това, нали?

сам рокуел

Големите залъци в кариерата на Рокуел обаче тепърва предстоят. Точно 10 години преди днес Сам прави една от по-добрите си роли. Той играе пристрастения към секс измамник Виктор Манчини в Choke – адаптация по вулгарния саркастичен роман на Чък Паланюк. Фестивалът „Сънданс“, където филмът прави премиера го аплодира горещо и посреща с отворени обятия новата си любима звезда.

Времето е най-добрият мерител за повечето неща и погледнато с днешна дата можем спокойно да кажем, че Choke е грандиозно събитие в кариерата на Рокуел и доста прилично такова във филмово отношение. Дали е шедьовър? Не, не е. Но е великолепен филм, който позволява на Рокуел да разгърне таланта си и да покаже, че всъщост го бива.

Следват два от най-силните филми за Рокуел до момента – „Фрост/Никсън“ и „Луна“. И двата получават номинации за различни награди и са посрещнати с възторг от публиката. Някъде там, по същото време, се нареждат и двете най-комерсиални заглавия, в които Сам Рокуел взима учестие – като злодея в „Железния човек 2“ и като доктора в „Каубои и извънземни“.

75th Annual Golden Globe Awards - Press Room

2012-а е годината, която среща Рокуел с Мартин Макдона. Двамата правят първата си колаборация заедно в „Седемте психопата“. На Рокуел отново е дадена ролята на неудачника, най-добрия приятел на персонажа на Колин Фарел, който се опитва да го измъкне от творческа дупка. Първата среща на Рокуел и Макдона е важна, защото постиля килима за онова, което ще се случи шест години по-късно в „Три билборда извън града“. И макар „Седемте психопата“ да изпада на по-долно място от останалите заглавия на своя създател, каквито са „В Брюж“ и вече сто пъти споменатия „Три билборда“, то той може да се похвали със същото чувство за безхаберие и хумор, със същия остър език и безапелационно и дори грубо отношение, както към света навън, така и към съдбата на своите персонажи. И със Сам Рокуел, разбира се. Който е бъдеща рокзвезда и всеки, който разбира от кино го е забелязал още тогава.

Минавайки през още няколко страшни тъпотии и лоши продукции, Рокуел и Макдона започват работа по „Три билборда извън града“ още през 2015-а, когато филмът най-накрая получава финансиране. Към екипа впоследствие са притеглени Франсис Макдорманд и Уди Харелсън. Всички знаем какъв е резултатът от тази колаборация, а тези, които още не са го разбрали, е редно да го направят възможно най-скоро.

Сам Рокуел не може да се похвали, че има шедьоври във филмографията си. Дори ще е силно да кажем, че има поне пет задължителни филма, които трябва да сте гледали преди да умрете. И все пак неговата рокендрол особа заслужава място на големия екран и тази година, както и купчината награди, които е спечелил до момента, са доказателството за това.

75th Annual Golden Globe Awards - Press Room

С височина само от 1.73 см, с излъчване на нахакан гадняр, език на гамен и без да е красавец Сам Рокуел е модерно нешлифовано бижу, което киното заслужава. Той и неговият Диксън са препъни камъка на политическата коректност и вечно толерантния класически красив американски утопичен идеалист. И да, Сам Рокуел е рокзвезда. Така че, насладете му се.