СЗО ще се бори срещу детското затлъстяване

| от |

picky-kid

Световната здравна организация (СЗО) оповести, че ще води борба с детското затлъстяване, което според данни от 2012 г. засяга 44 милиона деца на планетата, съобщи Франс прес.

„Детското затлъстяване е сред важните здравни проблеми в света, тъй като затлъстелите днес деца рискуват да бъдат засегнати от тежки болести, като диабет и рак“, заяви новозеландският експерт сър Питър Дейвид Глукман, който е съпредседател на комисия на СЗО за слагане край на детското затлъстяване.

Въпросната комисия, която бе сформирана през юни и включва независими експерти, се събра на първата си среща в Женева. Между 1990 и 2012 г. броят на затлъстелите деца се е увеличил от 31 милиона на 44 милиона. В Африка броят им е нараснал повече от 2 пъти – от 4 милиона на 10 милиона. Ако тази тенденция се запази, ще има 75 милиона затлъстели деца към 2025 г., се казва в документ на СЗО. Борбата още отсега с детското затлъстяване ще даде възможност да се намалят случаите на сърдечни болести, диабет и други тежки заболявания в бъдеще, поясниха от СЗО.

 

С БТА

 
 

Най-добрите филми на Тарантино

| от chr.bg |

Куентин Тарантино е режисьор, сценарист, актьор и продуцент с един от най-уникалните стилове в света на киното.

Той е известен и с щедра употреба на насилие, театрални количества кръв и дълги бойни сцени, супер саундтраци и придирчивост към актьорите, с които работи.

Тази година стават 25 години от „Reservoir Dogs“ и по този случай ще погледнем наза към творчеството на Тарантитно. Ще видим какво е направил от тогава до днес и ще подредим работата му по качество.

Кой филм ли е номер 1?

 
 

Дебора от Big Brother: в тинята, където й е мястото

| от Цветелина Вътева |

Това, че шоуто „Big Brother“ в същината си напомня „Игрите на глада“ и е способно да срине нечий живот изобщо не е новина, но въпреки това някои случки, които се разиграват в Къщата и на телевизионния екран, раздвижват обществената перисталтика.

Поредната жертва на Големия брат, е певицата Дебора – мис Видин, мис Северозападна България, фолк певица, известна с песента „Буба лази“ (според собствените й твърдения). Снощи тя бе изгонена от Къщата, след като поиска да напусне, обидена от дадения й прякор Мис Махмурлук, и в състояние на афект напсува Big Brother. А днес се появи в предаването „На кафе“ при Гала с тъмни очила, под тях – насинено око, разплакана, с твърдението, че трима души са я пребили пред дома й и признанието, че алкохолът й помага да се справи с паническите атаки, от които страда.

Цялата псевдотерапевтична среда, в която видяхме певицата – първо в изповедалнята на Big Brother, а и после и в „На кафе“, увеличава с телевизионната си лупа проблемите на една жена, които никак не са уникални. Псувнята по Големия брат може и да е безпрецедентна, но паник атаките, наливането с алкохол в опит за преодоляването им, истериите и насилието над жени са ужасно далеч от безпрецедентността. Те са ежедневие.

Ако има някакъв позитив от това, че една жена, която очевидно се нуждае от помощ и подкрепа, бе стъпкана в телевизионната кал, то това е прозрението, което може да удари някои хора, че Дебора е съвършено оформен прототип на жената-жертва на насилие.

Тя е слаба, психически неуравновесена, кастрирана от самоувереност, неспособна на самоуважение, емоционална лабилна, готова да каже „Обичам те“ на някой, когото не познава. Все неща, които карат човека да страда, и то да страда зверски. Неща, за които страдащият няма вина. И които го превръщат в лесна мишена за всички агресори, насилници и садисти, които надушват психичния дисбаланс у жените както акулите надушват кръв.

Онова, което видяхме при Гала, с изключение на самата Гала, която реагира искрено съчувствено и адекватно, е една показателна миниатюра за това с какво се сблъскват хората с чести психични проблеми у нас: пълно и тотално неразбиране, стената на Пинк от „Пинк Флойд Стената“, уж състрадателни, но всъщност укоризнени погледи. Докато певицата се изсипа емоционално и тотално се разля от рамките на приемливото поведение, коментаторите на Big Brother се държаха като набори на 90-годишен покойник на погребението му: с едно тихо, но натрапчиво внушение: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз в ковчега“.

Това е и големият проблем с домашното насилие. Не насилниците и не жертвите, а третите лица: съседите, които чуват виковете, но мълчат. Минувачите, които виждат, но не се обаждат. Зрителите, които гледат и се тюхкат, но след това си лягат с онази същата мисъл: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз“.

Не ме разбирайте погрешно: Дебора е на социалното дъно. Тя не се вписва в нито един шаблон на „успеха“. Тя е простовата, хистерична, невъздържана и не особено интелигентна. Но с извинение за популизма, преди да бъдем прости или софистицирани, хистерични или непоклатими, невъздържани или обрани, интелигентни или тъпи, ние сме първо хора.

И когато някой човек страда, не е ли здравата, първосигнална реакция да изпитаме емпатия? Явно не.

Шоуто си гледа рейтинга и това е нормално: разбира се, че Big Brother ще покаже Дебора как пие чаша след чаша вино, разбира се, че ще й даде прякор „Мис Махмурлук“. Всяка пукнатина в някой от съквартирантите, през която може да влезе провокация на кукловода, трябва да се използва. И това не е подсъдимо (дори морално), защото това е същината на това риалити и всеки, който влиза в него трябва да е наясно с рискове, които поема.

Голямата драма с Дебора не е в Big Brother, а в това, че нейният случай бързо надникна в мозъка на обществеността и през коментарите във Facebook и заглавията на жълтите медии стана ясно каква свинщина е вътре. Какъв примитивизъм, удобно заключен в позицията „Тя си е виновна, мани я тая пияница“.

Много обичаме да си чешем езиците за това колко е важно да се ограничи домашното насилие, колко е разпространено сексуалното насилие, и как хората не бива да бъдат стигматизирани заради временни психични разстройва, през които минават. Но ето че на ТВ екрана излезе една Дебора, с всичката си простота и антипатичност, и бързо ни показа, че можем само да си чешем езиците.

Но когато пред нас се появи жертва на насилие и на психичен проблем, всичко, което можем да направим е словесно да я смачкаме в тинята. Където й е мястото, нали.

 
 

11 години „Еврошанс“ – 11 години на върха!

| от |

Емблематичната игра на „Евробет“ отбелязва 11 успешни години

Най-успешната числова игра в България – „Еврошанс“ отбелязва своя 11-ти рожден ден. „Евробет“ стартира своя продукт на 27 ноември 2006 година, а първото теглене се провежда в 11:10 часа.

След 11 години присъствие на пазара, огромна популярност и хиляди печеливши, „Еврошанс“ се превърна в най-любимата и обичана числова игра у нас.

Рожденият ден ще бъде отбелязан подобаващо с кампания, която ще се проведе от 24.11.2017 г. до 04.12.2017 г. Тематично, в 11 поредни дни играчите ще се радват на много и чести допълнителни печалби за над 340 000 лева!

Всеки, направил залог за поне 5 лева в „Еврошанс“, участва в жребий за 22 допълнителни печалби – 11 по 1 000 лева и 11 по 500 лева. Тегленето е на 05.12.2017 г., а победителите ще бъдат обявени на eurobet.bg

Изненадите за верните фенове не спират! Всеки 2-ри талон, участващ в промоцията, печели на момента между 1 и 111 лева.

С „Еврошанс“ късметът може да проработи всеки ден! Максималната печалба е 1 000 000 лева, а тегленията са на всеки 5 минути.

image001

 

Да празнуваме заедно в пунктовете на „Евробет“ и на eurobet.bg!

 
 

Любимите дрехи за празник на българския мъж

| от |

Ние, мъжете, родени в България, сме страхотни!

Тръбите ви са счупени? Оправяме ги! Печката ви не работи? Ха! Какво е една печка пред нас! Абсолютно нищо не е – просто печка.

Трудно и рядко обаче намираме подходящи дрехи за себе си. И като цяло голяма част от нас, макар и сръчни работливковци, нямамe добър вкус – уви. Но въпреки това държим на него!

Идва Коледа за сетен път и отново ни предстои да вземем досадното решение там какво да си облечем, че никой да не мрънка. Този напън обаче трае кратко, писва ни и пак си знаем своята – Коледа е, кой ще мрънка.

Обличаме се както си знаем и както всички ни знаят. Има няколко варианта за дрехи:

Ежедневните

Дънки и тениска. Не се знае милото както се е разготвило дали печката няма да се счупи и да трябва пак да сме до лактите в масло.

А ако ни стане студено, значи пием бавно.

Половината костюм от сватбата

Само ризата и панталона. Добре, че се оженихме стари, че да ни стават. Панталонът ни е стар, та спокойно можем да го окапваме с лютеница с боб, вино и каквото друго е сготвило милото.

Ризата ни беше една такава кремава – светлият вариант на онова седемдесетарско, диско кафяво. Сега с времето не е мръднала.

Анцуг с пуловер

Долу удобно, горе модерно. А и винаги си готов за едно бързо коледно мачле с приятели. Анцуг с пуловер освен това предизвиква погледи и забавлява, а нали за това е празника – всички да се забавляваме.

Слипове

За едни Коледа е празник, за други е понеделник. Ако не си много набожен или те е страх да бъдеш, не ти трябват много Коледи преди празника да ти стане надценен и скучен.

И ако ни стане студено, значи пием бавно.

Грейка

Казвахме на милото да подпишем да санират блока, а тя: „Не, ние на духалка“. Добре, тогава или ще пуша вътре, или ще ми я даваш тая духалка като отивам на балкона.