Световният печат коментира въздушните удари на САЩ

| от |

По повод въздушните удари на САЩ по бойци от групировката „Ислямска държава“ в Ирак вестник „Ню Йорк таймс“ публикува дискусия между различни експерти за ефективността на тези действия за спасяването на обкръжените цивилни иракчани. 

Според бивш офицер от американските специални части ударите по въздуха могат да помогнат много, но те са най-ефективни,  когато са координирани и се базират на информация от компетентни и добре обучени бойци на земята. Но засега Пентагонът изключва започването на сухопътна операция в Ирак. 

Анализатор по въпросите на отбраната твърди, че за тази мисия въздушните удари са най-подходящи, защото този вид тактика е много ефективна в Ирак, а освен това се осъществява и в много по-кратък срок от дислоцирането на пехота. Изследовател от вашингтонския Институт за близкоизточна политика констатира, че авиацията е средство за възпиране на  „Ислямска държава“, но не е в състояние да я победи окончателно.

В крайна сметка народът на Ирак, управляван от ефективно правителство, ще трябва да прогони ислямистите, заявява той. Представител на нюйоркският мозъчен тръст „Сенчъри фаундейшън“ препоръчва да се поддържа по-близко сътрудничество с въоръжените групи по места – кюрдските сили пешмерга, правителствените части и евентуално сунитските племенни милиции, които да поемат бремето на сраженията по земя. По думите му САЩ в никакъв случа не трябва да вкарват в действие свои сухопътни части, но непременно да окажат военна помощ на кюрдите, което ще бъде възможност да се осигури тяхното конструктивно политическо поведение в бъдеще. 

По същата тема „Вашингтон пост“ пише, че реакцията на администрацията на президента Барак Обама на този блицкриг (светкавична война) на ислямистите в Северен Ирак е била дефинирана още в началото като ограничена военна намеса. И липсата на връзка между стряскащите оценки за заплахата от „Ислямска държава“ и видимото нежелание спешно да й се противостои е отражение на смесица от политически и военни обусловености. Според вестника сред спирачките са отсъствието на ясна военна стратегия за изтласкване на групировката от териториите, завзети от нея напоследък, умората от войни, обзела администрацията и страната, пълната неяснота доколко „Ислямска държава“ е в състояние да се превърне от регионална сила в транснационална терористична заплаха, която да атакува Европа и САЩ.

В коментара си вашингтонското издание подчертава, че настоящата военна кампания на САЩ в Ирак е съсредоточена върху защитата на американците в Багдад и Ербил и оказването на хуманитарна помощ на блокираните хора от етноса язиди. А въздушните удари се характеризират главно с това, което не целят - Пентагонът заяви, че задачата им не е да прогонят сунитските екстремисти от завзетите територии. 

Лондонският „Дейли телеграф“ пише в заглавие, че Великобритания има „моралното задължение“ да се присъедини към военната кампания срещу ислямистите в Ирак. Ако човек не е възмутен от настоящите въздушни удари на САЩ, които поне малко ограничиха заплахата, надвиснала над язидите и кюрдите, тогава този човек не би се противопоставил по нравствени съображения Обединеното кралство да се присъедини към тези усилия срещу ислямистите, заявява консервативното издание.

Парижкият „Монд“ констатира, че френският политически елит е разделен в мненията си относно събитията в Ирак. Вестникът припомня, че на 10 август външният министър Лоран Фабиюс се срещна с главата на кюрдската автономия Масуд Барзани, което съвпадна с първата доставка на френска хуманитарна помощ. Но политиците в Париж още не са на едно мнение какво да се прави нататък и с каква цел. Засега се изключва военната намеса, но този въпрос остава да виси заедно с другите въпроси: дали да се прати оръжие на онези, които воюват с джихадистите, кой да контролира оръжейните доставки, по чий мандат да стане това, кои ще са съюзниците, трябва ли да се дава убежище на бежанци, 
евентуално на християни, пише парижкият вестник. БТА

 
 

Досиетата CHR: Чарлз Менсън, престъпникът на XX век

| от chronicle.bg, по БТА |

Серийният убиец Чарлз Менсън, излежаващ доживотна присъда в затвор на щата Калифорния, почина на 83-годишна възраст, съобщиха световните агенции.

Те цитираха заявлението на сестрата на Менсън, Дебра Тейл. За кончината на брат й й били съобщили представители на затвора Коркоран, където осъденият излежавал присъдата си. За причината за смъртта му не се съобщава, но миналата седмица стана известно, че във връзка с влошеното му здравословно състояние, той е бил откаран в болницата в Бейкърсфийлд, разположена близо до затвора.

Чарлз Менсън е един от най-известните американски престъпници на ХХ век. През лятото на 1969 година той, заедно с три свои съучастнички от комуната му, зверски убиват седем души. Сред тях е и съпругата на режисьора Роман Полански, Шарън Тейт, която е бременна девети месец.

Въпреки че Менсън не е бил непосредствен изпълнител на убийствата, той бе признат за виновен за тяхното организиране и бе осъден на смърт. Но през 1972 година, след въвеждането в щата Калифорния на мораториума за изпълнение на смъртното наказание, неговата присъда беше заменена с доживотен затвор.

Америка още трепери, когато чуе името на Чарлс Менсън. Малки и големи знаят за ужасяващите престъпления на престъпната комуна „Семейство Менсън” , чиито главатар е именно той.

Името на Менсън се свързва с „Хелтър Скелтър“ — израз, заимстван от едноименната песен на „Бийтълс“. Интерпретацията на Менсън върху текста на песента е, че тя описва апокалиптична расова война, чието начало би се катализирало от неговите убийства. Тази връзка с рок музиката затвърждава образа му в популярната култура на емблема на умопомрачението, насилието и макабрата. „Хелтър Скелтър“ е заглавието, под което прокурорът по делото срещу Менсън, Винсънт Булиоси, издава книга за убийствата му.

Чарлс Менсън е смятан за манипулатор от високо ниво от редица психолози. Освен последвателите му, увлечени в расистките му послания, много жени припадали по коравосърдечния убиец. Преди три години той бе на път да се ожени за красавица на 26 години. Афтън Илейн Бъртън, която всички наричали Стар, е рехабилитатор в затвора, където лежал Менсън. През 2014 година двамата с 80-годишния килър обявиха, че ще легализират отношенията си, като Стар се кълнеше, че е влюбена във фанатика. 26-годишната Бъртън от 9 години се занимавала с реабилитацията на Менсън в затвора и докато изживяват своя романс тя започнала да поддържа няколко сайта, които го защитават и оправдават.

Още в началото на връзката им, обаче, започнаха и спекулациите. Според запознати странното бракосъчетание ще се състои, за да бъде затворена устата на 26-годишната красавица, която имала достъп до информация, добита от роднина на Менсън. През 2015-а година обаче друга истина изплува наяве. Сватбата между влюбените се провали, след като Менсън научи за пъкления план на рехабилитаторката. Тя напирала за брак, за да може да изложи тялото на убиеца в стъклен ковчег след смъртта му, а последователите и любопитните туристи да могат да разгледат под стъклото чертите на най-страшния убиец на XX век.

 
 

Китай ще построи космическа совалка за многократна употреба

| от chronicle.bg |

В съответствие със своята космическа програма, китайската космонавтика планира през следващите 20 години да построи ракета за многократна употреба, свръхтежка ракета и космическа совалка.

Първата цел ще е към 2020 г. да бъде готова ракета-носител „Чанчжън“ от следващо поколение. Предназначението й е да се използва като евтина лека ракета за извеждане на сравнително неголеми спътници в ниска околоземна орбита.

През 2025 г. е планирано да бъде разработен и изстрелян космически летателен апарат за многократна употреба, който много напомня американската космическа совалка. Новият летателен апарат вероятно ще бъде използван и за космически туризъм. Към 2035 г. е планирано да бъде създадена цяла линия ракети-носители за многократна употреба, а към 2040 г. се очаква голям технологичен скок и разработване на многократен носител с ядрена тяга.

Предполага се, че той ще бъде използван за достигане до астероиди и за осъществяване на мегапроекти, като построяване на космическа слънчева електростанция.

 
 

Мег Райън: малкото, голямо момиче на американското кино

| от chronicle.bg |

Маргарет Мери Емили Ан Хира или Мег Райън, е (родена на 19 ноември 1961 година във Феърфилд, Кънектикът, САЩ), е американска филмова актриса, която става любимка на няколко поколения.

Мег Райън е дъщеря на Сюзън Хира Джордан (по баща Райън), бивша актриса, кастинг директор и учителка по английски, и Хари Хира, учител по математика. Тя има две сестри, Дана и Ани, и брат, който е музикант – Андрю Хира. Роднините на семейство Хира са от Канада.

Райън е католичка и е завършила начално училище във Феърфилд, където майка ѝ ѝ преподава до шести клас. Там на Мег е дадено първо причастие и е избрано името ѝ Ан. Майка ѝ се появява в телевизионна реклама и по-късно за кратко време е кастинг директор в Ню Йорк. Тя подкрепя и окуражава дъщеря си да учи актьорско майсторство.

На 18-годишна възраст, благодарение на връзките на майка си, Райън записва своята първа телевизионна реклама, в която се смее, за да популяризира дезодоранта „Тикъл“.

След роля в „Богати и известни“, Райън играе ролята на Бетси Стюърт в сериала „Докато свят светува“ от 1982 до 1984. Следват няколко телевизионни продукции и малки филмови роли, включително и в „Обещана земя“, за която тя получава своята първа номинация.

През 1986 тя играе Каръл Брадшоу във филма „Топ гън“ и Лидия Максуел във „Вътрешно пространство“, където също участва бившият ѝ съпруг Денис Куейд. След това Райън се появява и в трилъра „D.O.A.“ и екшъна „Президио“.

Нейният първи напълно оформен филмов образ е ролята ѝ в романтичната комедия „Когато Хари срещна Сали“, където тя си партнира с Били Кристъл. Нейното изпълнение на Сали Оулбрайт, което ѝ донася номинация за Златен глобус е незабравимо, заради театрално симулирания оргазъм в Манхатън.

По случай рождения й ден, ви предлагаме галерия с любимите ни нейни роли.

 
 

Зара Ларсон поведе музикалния шведски бунт срещу сексуалното насилие

| от chronicle.bg по БТА |

„Когато си насилена от известен музикант, губиш много приятели“ – 1993 шведски музикантки разобличиха сексуалното насилие и сексуалните посегателства в музикалните среди.

Подписалите писмото, сред които певиците Зара Ларсон и Робин, негодуват срещу „културата на мълчанието“ в музикалната индустрия, където сексуалният тормоз и сексуалното насилие са „по-скоро правило, отколкото изключение“.

„Ръководители в музикалните среди, ваше задължение е никой да не стане жертва на сексуален тормоз и вие се провалихте“, се казва в писмото, публикувано от в. „Дагенс нюхетер“.

„Преструвам се като във филм. Намирам го за грозен, той оставя горчив вкус в устата ми. Той отне радостта ми, че най-после записах албум. Той злоупотреби с доверието ми“, отбеляза певица.

Тези изявления идват малко повече от седмица след като 456 актриси разобличиха сексуалния тормоз, сексуалното насилие и „културата на мълчанието“ в театралните и филмовите среди в Швеция.