shareit

Светът отбелязва приноса на Нелсън Мандела – обзор

| от |

article-2519062-0CF39865000005DC-835_964x921Нелсън Мандела, който е уважаван борец срещу апартейда в ЮАР и една от изтъкнатите политически фигури на 20 век, почина на 95-годишна възраст. Международната общност и лидерите на страни от цял свят изразиха съболезнования и отбелязаха приноса на Мандела.

Barack ObamaПървият чернокож президент на САЩ Барак Обама почете Нелсън Мандела като „дълбоко добър” човек, който „взе историята в свои ръце и огъна арката на моралната вселена към справедливост”.
„Вероятно няма да видим друг като Нелсън Мандела”, каза Обама в телевизионно обръщение, приветствайки своя политически герой за неговото „пламенно достойнство и непреклонна воля за жертване на собствената му свобода за свободата на другите”.
Обама допълва, че с пътуването си от „затворник в президент” Мандела е трансформирал ЮАР и „трогна всички нас”.
„Той постигна повече, отколкото може да се очаква от човек. Днес той почина в дома си и ние изгубихме един от най-влиятелните, смели и дълбоко добри хора на нашето време”, каза Обама.

Президентът на САЩ Барак Обама ще присъства на погребението на Нелсън Мандела, съобщи източник от Белия дом.
Смъртта на бившия президент на ЮАР беше огласена през нощта срещу петък.
Датата на погребението все още не е определена.

Президентът на Русия Владимир Путин изрази съболезнования пред президента на Република Южна Африка Джейкъб Зума във връзка със смъртта на бившия държавен глава на страната Нелсън Мандела, съобщи пресслужбата на Кремъл.
„Руският президент подчерта, че с името на Н. Мандела е свързана цяла епоха в най-новата история на Африка, която е ознаменувана с победата над апартейда и изграждането на демокрацията в Република Южна Африка. Путин отбеляза, че Мандела, преминавайки през изключително тежките изпитания, до края на живота си е останал верен на светлите идеали на хуманизма и справедливостта”, се отбелязва в съобщението.

Канцлерът на Германия Ангела Меркел почете паметта на почналия нощес бивш президент на ЮАР Нелсън Мандела, заявявайки, че Германия скърби заедно с южноафриканския народ.
„Заедно с народа на ЮАР ние в Германия се в траур за Нелсън Мандела. Неговото име завинаги ще бъде свързано с борбата срещу подтисничеството на неговия народ и победата над апартейда”, се казва в изявлението й.

article-2519062-19E616C100000578-258_964x915Британският премиер Дейвид Камерън каза по повод смъртта на Нелсън Мандела, че „велика светлина е угаснала”. Камерън допълни, че знамето върху сградата на правителството ще бъде спуснато на половина.
„Велика светлина угаснала на този свят. Нелсън Мандела беше герои на нашето време. Поисках знамето на „Даунинг стрийт” No.10 да бъде спуснато на половина”, написа Камерън в свия „Туитър”.

article-2519062-19E271F100000578-682_964x565Новината за смъртта на Мандела бе оповестена от президента на ЮАР Джейкъб Зума в телевизионно обръщение на живо.
„Нашата нация изгуби своя най-велик син. Това, която направи Нелсън Мандела велик е именно това, което го прави човек”, каза Зума.
Мандела, който бе избра за първия чернокож президент на ЮАР след прекарани близо три десетилетия в затвора, се лекуваше от инфекция на белия дроб в дома си в Йоханесбург от септември насам, след три месеца в болница с критично състояние.

Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън изрази съболезнования във връзка със смъртта на бившия президент на Република Южна Африка Нелсън Мандела.
„Нелсън Мандела повече от всеки друг вдъхновяваше моето поколение и света като цяло. Днес ние скърбим за неговата смърт, но прославяме неговия живот”, се посочва в специално изявление на Аштън, публикувано от пресслужбата на ЕС. По-рано своите съболезнования от името на Евросъюза изразиха председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу и ръководителят на Европейския съвет Херман ван Ромпой.

Премиерът на Испания Мариано Рахой определи починалия вчера бивш президент на Република Южна Африка Нелсън Мандела като „ключова фигура в най-новата история” и „пример в борбата за равенство”.
„Нелсън Мандела е ключова фигура в най-новата история, той е пример в борбата за равенство и е в сърцето на всеки. Прощавай завинаги, Мадиба”, заяви ръководителят на испанското правителство на своята страница в Twitter.

article-2519062-19E57AD600000578-429_964x641Британският принц Уилям нарече смъртта на Нелсън Мандела „изключително тъжна и трагична”, веднага след като присъства на премиерата в Лондон на филм за живота на бореца срещу апартейда. Зиндзи, дъщеря на Мандела, също присъства на премиерата на „Мандела: Дългият път към свободата”.
„Точно ни напомниха какъв необикновен и вдъхновяващ човек Мандела беше, моите молитви и мисли сега са с него и неговото семейство”, каза Уилям.

article-2519062-19E271AF00000578-749_964x573Съветът за сигурност на ООН скърби във връзка със смъртта на бившия президент на ЮАР Нелсън Мандела, наричайки го „въодушевяващ лидер, променил живота на милиони хора по целия свят”.
„Неговият жизнен път на борба с расовото подчинение и решаваща роля за формирането на мирния преход към единна и демократична ЮАР станаха незаличимо наследство за неговата страна и целия свят”, се казва в изявление на съвета.

Почетният архиепископ на ЮАР Дезмънд Туту възхвали своя съотечественик и също носител на Нобелова награда Нелсън Мандела като човекът, който научи дълбоко разделената нация как да се обедини.
„През изминалите 24 години Мадиба ни научи как да се обединим и да вярваме в себе си и в другия. Той беше обединител от момента, в който излезе от затвора”, каза Туту по повод на смъртта на Мандела. „Ние сме облекчени, че неговото страдание приключи, но нашето успокоение е заглушено от нашата скръб. Нека почива в мир”, допълва той.

Бившият американски президент Бил Клинтън почете паметта на „шампиона за човешко достойнство и свобода” Нелсън Мандела.
„Днес светът изгуби един от своите най-важни лидери и едно от своите най-добри човешки създания. Историята ще запомни Нелсън Мандела като шампиона за човешко достойнство и свобода, за мир и помирение”, се казва в изявлението му. „Всички ние живеем в по-добър свят, заради живот който Мандела живя. Той доказа, че има свобода в прошката, че голямо сърце е по-добре от ограничен ум, и че истинските победи в живота трябва да са споделени”, допълва Клинтън.

По повод кончината на южноафриканската икона Нелсън Мандела, президентът на Израел Шимон Перес каза: „Светът изгуби велик лидер, който промени лицето на историята. Нелсън Мандела беше борец за човешки права, който остави своя белег във войната срещу дискриминацията и расизма”.
Премиерът Бенямин Нетаняху каза, че Мандела е бил „един от най-изявените модели за подражание на нашето време, който ще бъде запомнен като баща на нова Южна Африка и лидер с огромен морал”.

Министърът на външните работи на Франция Лоран Фабиюс отдаде почит на Нелсън Мандела, „харизматичния титан”, починал в четвъртък на 95-годишна възраст.
„С Нелсън Мандела, баща на ЮАР, умря и движещата сила за свобода и помирение”, каза Фабиюс в изявление.

Далай Лама заяви, че ще му липсва „скъпият приятел” Нелсън Мандела, когото той определи като „човек с кураж, принципи и безспорна почтеност”. Това той посочва в писмо до семейството на починалия южноафрикански борец срещу апартейда.
В изявление на своя сайт тибетският духовен лидер в изгнание посочва: „Най-добрият начин, по който можем да почетем неговата памет, е да правим всичко по силите си, за да допринесем за единството на хуманизма и стремежа към мир, както правеше това той”.

Президентът на Китай Си Дзинпин изрази дълбока скръб и съболезнования към южноафриканския си колега Джейкъб Зума във връзка със смъртта на бившия президент на Република Южна Африка Нелсън Мандела.
„Китайският народ винаги ще помни забележителния принос на Нелсън Мандела за развитието на отношенията между Китай и Република Южна Африка, както и за прогреса на човечеството”, се посочва в посланието на китайския ръководител до южноафриканския му колега.

Премиерът на Индия Манмохан Сингх нарече починалият тази нощ бивш президент на ЮАР Нелсън Мандела „истински пазител”, който ще продължи да вдъхновява бъдещите поколения и след смъртта си.
„Исполин сред хората почина. Това е толкова загуба за Индия, колкото и за ЮАР. Той беше истински пазител. Неговият живот и дело ще останат източник на вътрешно вдъхновение за идните поколения. Присъединявам се към всички молещи се за душата му”, се казва в съобщението.
В отделно изявление президентът на Индия Пранаб Мухерджи нарича Мандела „държавник, световен лидер и икона на вдъхновение за човечност”.

Президентът на Венецуела Николас Мадуро обяви в четвъртък тридневен траур по повод смъртта на първия чернокож президент на ЮАР Нелсън Мандела. Съболезнования изказаха и други латиноамерикански лидери.
„В чест на такъв титан, като Нелсън Мандела, реших от името на цяла Венецуела да обявя тридневен траур в родинатана Боливар и Чавес”, съобщи Мадуро в своя „Туитър”.
Венецуелският президент нарича Мандела лидер на сражаващите се народи.
„От Венецуела изпращаме ти нашата любов”, пише още той.

Президентът на Бразилия Дилма Русеф почете паметта на Нелсън Мандела, посочвайки го като пример за борещите за справедливост и мир.
„Примерът на този велик лидер ще ръководи всички онези, които се борят за социална справедливост и мир по света”, каза заявява тя в изявление. По думите й, Мандела е най-великата личност на 20 век.

Кралят на Норвегия Харалд V и премиерът на страната Ерна Солберг приеха новините за смъртта на южноафриканския лидер Нелсън Мандела с тъга и заявиха, че той е бил пример за всички хора.
Крал Харалд, който се е срещал с Мандела няколко пъти, подчерта, че се възхищава на неговите ръководни качества и мъдрост. Премиерът Солберг отбеляза, че Мандела е бил много компетентен лидер на Южна Африка и също така ръководител, който е притежавал умението да действа в дългосрочна перспектива. „Мандела демонстрира почтеност, мъдрост и завидни държавнически качества”, коментира Солберг.

Гръцкото правителство почете паметта на южноафриканският борец срещу апартейда Нелсън Мандела и го определи като символ на „универсалната борба срещу расизма и ксенофобията.
„Нелсън Мандела имаше привилегията да навлезе в територията на глобалната история преди много години и той се превърна в емблематична фигура на универсалната борба с расизма и ксенофобията, както и символ на продължаващата борба за човешко достойнство, равенство и свобода”, се отбелязва в изявление на гръцкото външно министерство.

Президентът Плeвнелиев изпрати съболезнователно писмо до президента на Република Южна Африка Джейкъб Зума, по повод кончината на Нелсън Мандела – дългогодишен лидер на ЮАР и една от най-ярките личности в най-новата история на света.

„През целия си живот Нелсън Мандела се бореше за защитата и утвърждаването на човешкото достойнство, равенство и свобода в Африка и по света. Със своето дело той докосна милиони хора, които възприеха неговата визия за мир и справедливост, за свят без расизъм и дискриминация, за живот без насилие“, заявява в писмото си българският държавен глава.

 
 
Коментарите са изключени

Човекът, който успя да измери обиколката на Земята преди 2000 години

| от |

Днес ще ви разкажем за Ератостен от Кирине – човекът, който успя да измери обиколката на Земята (сравнително точно) преди повече от 2000 години.

Роден около 276 г. пр. н. е. в Кирине, Либия, Ератостен бързо се превръща в един от най-известните математици на своето време. Той е най-популярен с това, че успява да направи първото измерване на обиколката на Земята, за което знаем, което също така се оказва и забележително точно. (И да, на този етап хората вече знаеха от известно време, че Земята не е плоска.)

Ератостен успял да постигне това до голяма степен защото се образова в Атина. Там започва и популярността му като той се раздава в много различни области, включително поезия, астрономия и естествени науки. За заниманията му се говори толкова много, че Птолемей III от Египет решил да го покани в Александрия, за да учи сина му.

По-късно ще стане главен библиотекар на Александрийската библиотека, за което сигурно е много развълнуван, защото Александрийската библиотека по онова време е била световен център на знание, привличайки учени от целия познат свят. Ератостен дори се среща с хора като Архимед, докато работи там.

Вероятно именно там той прочита за любопитно събитие, което се случва в Сиене (сега Асуан, Египет) по време на лятното слънцестоене. Сиене е на юг от Александрия и по обяд слънцето грее директно над главата на човек и от него не пада сянка. Обаче Ератостен вижда, че в същия ден, в същия момент в Александрия колоните на сградите хвърлят сянка. Като добър математик, той решава да използва тази информация, за да направи няколко изчисления и да разбере обиколката на Земята.

Assouan

Асуан, 1857 г.

За да постигне това, Ератостен измерва сянката на обелиск на 21 юни по обед. Той открива, че слънцето е на около 7 градуса и 14 минути от идеалната си позиция директно над главата му и преценява, че тъй като Земята е извита, толкова по-голяма е кривата, толкова по-дълги ще бъдат сенките.

Въз основа на своите наблюдения той предполага, че Сиене трябва да лежи 7° 14′ по кривата от Александрия. Освен това той знаеше, че един кръг е 360 °, което означава, че резултатът от сметката му – 7° 14′ – е приблизително една петдесета от кръга. Следователно Ератостен смятал, че ако умножи разстоянието между Сиене и Александрия по 50, ще получи обиколката на Земята.

Остава му само да измери колко далеч е Сиене от Александрия. Той измерва това разстояние в стадии, за което днес няма точно преобразуване и затова не е напълно ясно коя версия на стадиа е използвал Ератостен, но въпреки това, известно ни е, че неговата сметка е забележително точна.

Има две теории за това как Ератостен изчислява разстоянието: първата е, че е наел човек да отиде от единия град до другия и да преброи колко стъпки прави. Втората е, че е чул, че една камила може да измине 100 стадии на ден, а с камила са били необходими около 50 дни, за да се стигне до Сиене. Каквато и да е истината, той преценява, че разстоянието между Сиене и Александрия е 5000 стадии. Ако това е така, използвайки неговата формула, земята има обиколка от 250 000 стадии.

Поради колебливите аспекти на измерването, което представлява стадията, историците смятат, че резултатът на Ератостен е бил с отклонение между 0,5% и 17%. Дори и грешката да е най-големият процент, той е поразително точен предвид силно нетехнологичния начин, с който подхожда. Но много учени смятат, че е вероятно той да е използвал египетската стадия (157,5 м), защото по това време е бил в Египет. Това би направило преценката му грешна само с около 1%.

Ancientlibraryalex

Александрийската библиотека

Имало е и предишни опити за откриване на обиколката на Земята (които не се считат за „първите споменати“, тъй като техните записи не оцеляват, но имаме препратки към тях), които стигат до цифрата 400 000 стадии, 150 000 повече от Ератостен, което очевидно е яростна грешка.

Въпреки че намирането на приблизителната обиколка на Земята вероятно е най-големият принос на Ератостен към науката, в никакъв случай не е единственият. За Ератостен също така се твърди, че създава начин за картографиране на познатия свят чрез начертаване на линии север-юг и изток-запад, което е на практика една ранна версия на географските ширини и дължини.

Освен това, Ератостен оцени разстоянието до слънцето и луната и измерва наклона на оста на Земята отново с удивителна точност. Също написва поемата „Хермес“, правилно очерта маршрута на Нил и открива защо Нил понякога прелива – въпрос, което тормози учените от векове. Той работи и по календар, който включва високосни години, а също така успява да пресметне и коригира датите на различни исторически събития като, например, обсадата на Троя.

 
 
Коментарите са изключени

Битката при Лепанто (1571 г.) – едно мащабно морско сражение

| от Александър Стоянов |

Военната история на света обикновено се върти около сухопътните походи и кампании. Военноморските експедиции и битки са не по-малко решаващи за изхода от конфликтите. В историята на човечеството са се случвали множество легендарни морски сражения, но малко от тях могат да съперничат по популярност с битката при Лепанто. Тя е последната голяма битка, водена между кораби, задвижвани с гребла в историята на Европа. Тя е и една от най-големите морски битки в историята като цяло, тъй като в нея са ангажирани над 400 съда.

Противниковите страни

Сражението край Навпакт (или Лепанто, както го наричат венецианците) е част от цяла поредица морски битки, водени между католическите Свещени лиги и силите, подчинени на Османската империя. Тази надпревара за Средиземноморието започва още в началото на XVI век и продължава през цялото столетие. Лепанто се явява един от ключовите моменти в това противоборство.

Свещената лига

Коалицията включва силите на Католическата монархия, Венеция, Папството, Генуа и рицарите-хоспиталиери от Малта. Католическата монархия е предшественик на съвременна Испания, но в нейно владение се намират също така значителни части от Италия, както и владения в днешните Франция, Белгия, Холандия и Люксембург. Освен това, под неин контрол са и колониалните владения в Латинска Америка, от където идват прочутите галеони, натоварени със злато и сребро. Католическата монархия осигурява втория по-големина сегмент от съюзническата армада – 49 галери.

Венеция все още представлява значителна военноморска, икономическа и политическа сила в региона, но е загубила значението си на общо европейска търговска величина. Въпреки това, републиката на Сан Марко осигурява основния контингент в съюзената флота – 109 галери и 6 галеаса. Генуа, верен съюзник и де факто васал на Католическата монархия предоставя 27 галери, а Папата отделя 7 галери от своята собствена флотилия. Тосканското херцогство на Медичите изпраща 5 галери, а херцогство Савоя и рицарите-хоспиталиери участват с по 3 съда. Отделно от тях има още няколко галери, осигурени от частни лица, поддържащи крал Фелипе II. Общо, Лигата разполага с 212 кораба, командвани от дон Хуан Австрийски, полу-брат на крал Фелипе II, адмирал Андреа Дориа и венецианският „капитан-генерал на морето“ Себастиано  Вениер.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Снимка: By Ignazio Danti? (based on a 1572 etching by Fernando Bertelli?), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=142856

Османската империя

Флотът на Османската империя се състои както от галерите, подчинени на Високата порта, така и от ескадрите на берберските пирати. Пиратите владеят по-голямата част от бреговете на Северна Африка от Либия до Мароко. Те са постоянна заплаха за Католическата монархия, а набезите на берберите са постоянен бич за търговията в Западното Средиземноморие. Самата Османска империя се намира на върха на своята мощ.

Владенията й се простират от границите на днешна Словакия до Иран и от Крим до Йемен. Владетелят й Селим II носи едновременно титлите султан и халиф и претендира да е върховен владетел на целия ислямски свят. До този момент, с изключение на обсадата на Малта, османците доминират изцяло централното и източното Средиземноморие. Османско-пиратският флот наброява 278 кораба, начело с Мюезинзаде Али паша, Шулук Мехмед паша и Кълъч Али паша (италианец, приел исляма и постъпил на служба при султана)

The_Battle_of_Lepanto_by_Paolo_Veronese

Снимка: By Paolo Veronese – Paolo Veronese, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=359523

Битката

Двете флоти се срещат край Навпакт призори на 7-ми октомври, 1571 г.  Дон Хуан свиква военен съвет, на който е взето решение да се даде решително сражение. Подреждането на такъв голям брой кораби отнема значително време. Още повече, че до обяд, вятърът духа в посока изток, давайки предимство на османските кораби, които се разгръщат значително по-бързо.

И двете страни разделят силите си на три части – център, ляво и дясно крило, поддържани от резерв. Християнските сили разполагат пред центъра си 4 от своите шест галеаса – тежки гребни кораби, натоварени с повече оръдия. Замисълът е те да се използват като плаващи батареи, които да нанесат максимално много щети на приближаващите се вражески кораби, преди да се стигне до самото сражение и сблъсък между двете флоти.

Първото съприкосновение се случва между левия християнски фланг начело с венецианеца Агостино Барбариго и противостоящия му десен османски фланг, командван от Шулук Мехмед паша. Корабите им се вплитат в мащабно меле, в което чрез абордаж екипажите започват да водят палубни боеве по цялото протежение на фронта. В хода на сражението, християнските сили освобождават част от робите-гребци , въоръжават ги и те също се включват в битката, тъй като мнозина от тях са бивши войници и моряци от Иберия или Апенините. В разгара на боевете и Барбариго и Мехмед паша падат убити.

Giorgio-vasari-battle-of-lepanto

Снимка: By Giorgio Vasari – Zeno.org: http://images.zeno.org/Kunstwerke/I/big/77j404a.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=20755973

В центъра, двата флагмана буквално се сблъскват един в друг, а корпусите им са заклещени. Първоначално, еничарите на борда на османския кораб „Султана“ успяват да завземат голяма част от испанския „Реал“. В последния момент, коръбът на дон Хуан получава подкрепления и османците са изтласкани от бойците от испанските терции. След повече от час ожесточен бой, целият екипаж на „Султана“, в това число и Мюезинзаде Али паша, са избити, а на мачтата на кораба е издигнат един от флаговете на Свещената лига. Въпреки този сериозен успех, битката в центъра продължава още около два часа.

На десния фланг, адмирал Андреа Дория допуска сериозна тактическа грешка и изтегла корабите си в посока югоизток, с идеята да предотврати османски обход на християнския фланг. Тази маневра отваря широка пролука между собствените му кораби и центъра, начело с дон Хуан, в която се вклиняват част от османско-берберските съдове, начело с Кълъч Али паша. Ситуацията става критична и въпреки успеха срещу османския център, християнските сили с азаплашени от разгром. В този ключов момент, дон Алваро де Базан, маркиз на Санта Круз хвърля в битката своя резерв и разбива османските части. Това принуждава Кълъч Али да се изтегли, следван от остатъците от османския флот и резерва.

След продължило няколко часа кърваво сражение, силите на Свещената лига пленяват 137 вражески съда и потапят 50. Останалите около 90 съда се изтеглят. Победата е категорична и бляскава и бързо се превръща в повод за празненства в целия християнски свят. Въпреки това, успехът предизвиква няколко митове, които и до сега битуват сред обществото.

Lepanto_f1

Снимка: By Tommaso Dolabella – www.pinakoteka.zascianek.pl, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1482908

Митовете около Лепанто

Първият мит е, че османското числено превъзходство им дава качествено предимство. В действителност, галерите от онази епоха били с различни размери, като берберските пирати разполагали със значително по-малки по-размер съдове, в сравнение с редовният османски флот. Там също имало значителни разлики, като най-качествените галери били строени в арсеналите на Истанбул, които са по-малко от половината от османската флота. За сравнение, гръбнакът на Свещената лига се състои от първокласните съдове, строени във Венеция и Генуа. Вторият важен момент е качеството войските, използвани в битката. Макар еничарите да са отлични бойци за сухопътни кампании, само малка част от тях принципно се ползват като морска пехота. Обратно, по-голямата част от войниците на християнските съдове са ветерани с богат опит в морето. Присъствието на берберските пирати до някъде изравнява баланса на военноморския опит, но в никакъв случай не го накланя в османска полза.

Вторият голям мит, свързан с битката е за нейната стратегическа стойност. Според старите схващания, загубата при Лепанто бележи началото на падението на Османската империя. В действителност, година след битката, Портата вече е възстановила броя загубени кораби. Далеч по-сериозен удар е загубата на опитни екипажи – османците дават над 30 000 убити, много от които стари морски вълци, отлично познаващи Средиземно море. Въпреки това, разединението в християнския лагер и невъзможността за развиване на постигнатия успех, позволяват на Османската империя успешно да завземе остров Кипър през 1573 г., с което на практика превръща Източното Средиземноморие в свое неоспоримо владение. Както се изразява султан Селим II – “Когато християните ме победиха при Лепанто, те отрязаха брадата ми. Когато аз завзех Кипър, отрязах ръката на Венеция. Моята брада ще порасне отново“.

След победата при Лепанто и падането на Кипър, в Средиземно море се установява равновесие на силите, което се запазва до средата на XVII ве, когато османците завземат остров Крит, с което окончателно слагат ръка над Източното Средиземноморие и практически установяват контрол над около ½ от Средиземно море, чрез директен контрол или посредством своите васали и съюзници от Берберските пристанища. Междувременно, с откриването на пътищата към Азия през Атлантика и създаването на търговския маршрут от Китай през Филипините и Мексико към Испания, стойността на Средиземно море като икономически хъб (да използваме модерния термин) намалява драстично. Едва с прокопаването ан Суецкия канал в края на XIX век, Средиземно море отново ще придобие ключовата стратегическа стойност, която има в края на Средновековието и през Ренесанса.

 
 
Коментарите са изключени

Защо Pepsi спряха да предлагат изтребител за награда на своите клиенти

Някои хора не могат да приемат хумора в рекламите и много често попадат на доста грешни изживявания. През 1998 г. мъж се опитва да спечели билети за световното първенство, консумирайки възможно най-гадната бира (по неговите думи). И така започва безкрайното измъчване, но с тази подробност, че пие кенчета, вместо бутилки, където се крият магическите кодове зад етикета. Горкият харчи почти всичките си спестявания за бира, изсипва огромно количество в тоалетната, но така и не видял надпис, че печели на дъното на кенчето. Едва по-късно приятели му казали, че играе от самото начало грешно своята игра.

През 1995 г. Pepsi пускат специална промоция за своите клиенти. Събират се точки и определният им брой дава евентуална награда. Понякога може да става въпрос за тениска, друг път са очила, а онзи, който донесе 1450 точки ще получи кожено яке. Имайки предвид, че една точка е едно питие, всеки можел да се сдобие за едно лято с поне с тениска, която в този случай била 75 точки.

Рекламистите обаче решили, че това не е достатъчно, а и познавайки своите клиенти, предложили да поставят и онзи див фактор в рекламата. Ето защо всичко завършва с протагонист, който отива на училище с Harrier джет. За военният самолет били необходими 7 милиона Pepsi точки. Тактиката не е изненадваща за никого, сценаристите искали да хиперболизират рекламата. Кой би подозирал, че ще се открие луд човек, който да събере 7 милиона точки. Първо трябва да знаем, че един такъв боен самолет струва на американското правителство около 20 милиона долара.

Една точка на Pepsi струва около 10 цента през далечната 1995 година. Не е задължително да сте експерти в търсенето на техника втора употреба, била тя и военна, за да се досетите, че 700 000 долара изобщо не се доближават до заветните 20 милиона долара. Логично или не, Джон Ленърд искал да получи този самолет. И точно по правилника на компанията е събрал около 15 точки (минимумът) и ако избере например тениска, трябва да заплати разликата от точки в долари. С други думи, ако тениската струва 10 долара, той трябва да заплати още 8.5 долара, както и допълнителни 10 долара за транспортните разходи.

Ленърд направил всичко това. Първо си купил каталог, изпил 15 бутилки, събрал точките и след това потърсил адвокат, който да документира внасянето на сумата 700 008 долара и 50 цента. Както се досещате, той вече разполагал с парите и очевидно е мечтаел за Harrier. Може да си мислите, че става въпрос за разглезен богаташки син, който искал на всяка цена да получи наградата. Зад това име стои 21-годишен бизнес студент, който нямал повече от 5 долара в портфейла си. Парите за самолета стават с инвестицията на 5-ма души.

Подозираме, че в централата на фирмата всички са били в шок и най-вероятно са вярвали, че техният клиент няма никакво чувство за хумор. Същият ден се случват няколко телефонни обаждания, които обясняват причината за присъствието на самолета – създаването на хумористично съдържание, но Ленърд не искал да чуе. Той вече разполагал с цяла армия от адвокати. Джон Харис от Pepsi-Cola обяснил, че милиони американци вече са забелязали рекламата и са се забавлявали, докато самият Ленърд виждал бизнес възможност. Обществото също разглежда този феномен от забавната страна на ситуацията. Някои дори предлагат Pepsi да даде 20-те милиона за самолет или поне да осигури полет из цялата страна, като с това да гарантира следващата си добра реклама. Дори и след разумните обяснения, нито една от двете страни не отказвала да се пречупи. Pepsi дори изпратили няколко купона за награди, които да се вземат от всеки магазин и въпреки това нито една от изброените не била боен самолет. Адвокатът върнал друго писмо, което гласяло:

„Писмото от 7 май 1996 г. е повече от неприемливо. Прегледахме видео касетата с рекламата на Pepsi и там ясно се забелязва твърдението, че срещу 7 000 000 пепси точки участникът може да получи самолет. Клиентът ми е следвал всички правила стриктно. Изискванията на компанията Ви са изпълнени изцяло от нашата страна, следователно настояваме моментално да изпратите самолет на клиента ми. Ако в следващите 10 (десет) календарни дни не получим инструкция как да вземем наградата, завеждаме дело срещу поверената компания.“

Следователно спорът стигнал до ушите на съда и в следващите 3 години ще се разглежда под микроскоп. Pepsi имали своя позиция и обяснвявали, че от милионите зрители, само един е потърсил тази награда, което показва, че Ленърд не е глупав, а просто търси финансова изгода от целия процес. След 3-годишни спорове, съдът най-накрая се изморил от всичките действия и дела. Всички знаели, че Pepsi няма как да извадят боен самолет и по конституция никой няма право да притежавата такава бойна машина. Друга важна подробност е, че направените реклами никога не могат да се смятат за легитимен договор, който задължава една от двете страни да изпълни уговорката си – всичко се случва изцяло на добрата воля. В този случай Pepsi не само нямали доброто желание, но били готови да спорят до последно. Заключението е, че в нито един случай не е имало подписан договор за получаване на подобна награда. Освен това може да се говори за договор едва, когато компанията се съгласи да приеме заплащането. С други думи, ако човек изпрати пари за тениска с точките за Pepsi, той трябва да изчака одобрение. В случай, че не го получи поради простата причина, че няма тениски, той не може да заведе и иск.
Когато попитали за какво му е необходим боен самолет, Ленърд обяснил, че в миналото американската армия е продавала танкове за цивилни нужди, превръщайки ги в транспортьори и високо проходими машини.

Погледнато назад в историята, това не е единственият забавен случай на компанията. Знаете ли, че за известно време Pepsi се превръща в истинска морска сила и спокойно може да участва във война със собствена техника?

 
 
Коментарите са изключени

Правителствената програма, която начерта пътя на Джордж Форман

| от |

В САЩ в света на бокса възникна сеизмична промяна, която го изтръгва от втора „тъмна ера“, особено за бойци в тежка категория, и поставя основата за възобновен национален и глобален интерес към спорта, както и бизнес за милиони долари.

Форман е нает да мести мебели заедно с брат си, печелейки малко повече от долар на час. С това пътят му започва – той все още не бе излязъл от родното си Пето отделение в Хюстън, но поне можеше да си позволи собствено място, а може би и собствена кола. Засега той все още живееше в дома на майка си и все още се отдаваше на нощния живот, пиеше, биеше се и крадеше. Когато една нощ обаче спи по време на смяната си в Уолдс, моментално е уволнен.

FifthWardnewsign

Загубата на работата му само задълбочи тъмният затворен кръг от кражби на пари за купуване на евтин алкохол, който да му дава смелост да краде отново. Една нощ пиян пада и заспива в леглото си. На следващия ден се събуди с нищо по себе си, освен бельото му и бележка с надпис „Аз съм алкохолик“.

Но Форман удря дъното в точното време. Той влиза в една статистика, точно когато тази статистика има най-голямо значение за законодателната власт. Джордж е част от 75-те процента чернокожи, латиноамерикански и мексикански тексасци, които живееха в градове като Хюстън, и същевременно попадна в частта от населението, която живее под прага на бедността.

Незавършил училище, Форман  беше част и от друго мнозинство: 70% от афроамериканците в Тексас не са завършили гимназия, а над 90% никога не биха посещавали колеж. Следвоенните времена са упадъчни и бедни като все повече хора живеят все по-близо един до друг с все по-малко ресурси и още по-малко надежда за бъдещето. Но тази демографска промяна съвпадна с идеологическа промяна, която имаше дълбоки корени в Тексас.

„Законодателите, изправени пред проблема в Тексас, винаги попадаха в капана на генерализациите“, отбелязва Джон Стайнбек в началото на 60-те години. „Тексас е състояние на ума, Тексас е мания. Преди всичко Тексас е нация във всеки смисъл на думата“. На президентските избори няколко години по-късно Линдън Джонсън печели в почти всеки окръг в тази държава в държавата, въпреки че нови лица като него обикновено не се справят добре по тези земи. На същите избори друг либерален демократ, Ралф Ярброу, успява да запази решаващо за партията му място в Сената срещу политическия новак Джордж Х. Буш.

И в двата случая тексаският национализъм изглежда играе значителна роля. Джонсън го яхва, за да постигне победа, която никой демократ не постигa след раждането на съвременния консерватизъм. Междувременно Ярборо определи своя опонент като „подлога“ на нефтената индустрия на Хюстън. Оставаше несигурно обаче какво ще означава този внезапен прогресивен замах за хората от горепосочените статистики – камо ли за тези като Форман, които нямат право да гласуват.

George Foreman 2016

През 1964 г. президентът Джонсън обявява своя собствена програма за борба с бедността. Въпреки че идеите на Джонсън можеше и да не се усетят в дома на Джордж, назначеният от него „цар на бедността“ Робърт Шрайвър поясни, че в основата на амбициозния му списък от програми ще бъде субсидирането на работно обучение.

Дори едно 16-годишно момче от улицата, когато чу Робърт, можеше да направи връзката между по-добра работа, по-добро заплащане, по-добро жилище и по-добър живот. Така Форман влиза в местния център по заетостта, за да се запише на това безплатно обучение. Казват му обаче, че програмата приема само възрастни, въпреки че той физически e доста по-голям от повечето от тях. Но служителите му казват за друга инициатива, която приема млади хора: Job Corps.

Job Corps цели да изведе младите хора от гетата в града или изолацията в селските райони и да им предостави основно образование и професионално обучение в един от многото градски центрове или селски лагери в цялата страна. След като завършат, тези нови кадри могат да се върнат по родните си места с нови умения и възможности за добре платена работа, както и чек от държавата.

Повече тексасци се възползваха от Job Corps, отколкото младежи от всеки друг щат, а само Калифорния харчи повече за програмата. „Вкъщи в Хюстън пиех и се биех“, казwа Форман по-късно, но в Орегон, без достъп до алкохол „само се биех“.

Нуждата от Job Corps обаче се оспорва доста. Чернокожите активисти се притесняват, че мащабните правителствени програми ще поемат контрола върху и без това оскъдните ресурси. Латиноамериканското малцинство се притеснява, че ще се даде от непропорционален акцент върху гетата пред техните общности. Други, като г-жа С. О. Уейд, която пише и до Буш, и към Ярбороу, смятат, че „нито една от програмите на Джонсън за бедността… не включва помощ за белите хора в нужда“. Програмата е в бурни води.

Джордж Форман и неговият приятел Рой Харисън, кандидатстваха заедно в Job Corpsи след като са приети, но трябва да напуснат града.

George Foreman 2009

Подобни оплакванията заплашват да подкопаят Job Corps, затова неговият директор д-р Отис А. Сингълтейтър започва да събира демографски данни и въвежда тайна система от квоти. Оказва се, че в най-близкия център до Хюстън, в Сан Маркос, според него има твърде много чернокожи. Затова афроамериканските кандидати от района на Хюстън, включително Форман и Харисън, бяха стратегически разпределени в центрове, които изглеждаха по-расово балансирани или не им се обръща толкова внимание.

Форт Ваной, в югозападен Орегон, отговаря на двата критерия. Беше на 3 200 километра по-далеч, отколкото и двамата очакваха да пътуват. Форман си спомня как майка му плачеше, докато си тръгва, но не напълно от мъка.

Форт Ваной беше различен свят от родното място на Форман, но в него имаше нещо познато. Страниците на „Roads to Everywhere“ оживяха пред него. „Имаше реки!“ спомня си Форман. И по-важното беше, че имаше храна: „Всеки проблем, който някога съм имал, приключи. Имаше три хранения за един ден“. Лагерът обаче далеч не беше идеален, дори не беше завършен.

Форман, както почти всички останали във Форт Ваной, беше там, за да се обучава на дърводелство и зидарство, но скоро откри, че с момчетата просто ще дострояват лагера. Удобствата бяха малко – в лагера липсваха пространство за отдих и организирани занимания като в другите, по-големи, по-утвърдени обекти. Свободното време бе доста скучно.

„Вкъщи в Хюстън пих и се биех“, каза Форман по-късно, но в Орегон, без достъп до алкохол „само се биех“. Изправен пред нова непозната среда и идентичност, Форман се връща към това, което знаеше най-добре. Но не беше същото като в дома му, където се бие за самозащита или за пари. „Това беше най-малко заплашителното място, на което някога съм бил“, казва той. Но все пак не липсваха причини за бой.

Форман се биеше навсякъде – от бунгалата до столовата, понякога използвайки поднос за храна като оръжие, ако е решил да разнообрази от юмруците. Дори неговият приятел от родния му град се дистанцира от него като изглеждаше, че скоро изглеждаше, че ще го отстранят. Въпреки порицанията от персонала на Job Corps или ругатните от страна на работниците в кухнята, с които той стратегически се сприятелява, поведението му продължава. Както казва: „Не се биех, за да живея; аз живеех, за да се бия“.

 
 
Коментарите са изключени