shareit

Светът отбелязва приноса на Нелсън Мандела – обзор

| от |

article-2519062-0CF39865000005DC-835_964x921Нелсън Мандела, който е уважаван борец срещу апартейда в ЮАР и една от изтъкнатите политически фигури на 20 век, почина на 95-годишна възраст. Международната общност и лидерите на страни от цял свят изразиха съболезнования и отбелязаха приноса на Мандела.

Barack ObamaПървият чернокож президент на САЩ Барак Обама почете Нелсън Мандела като „дълбоко добър” човек, който „взе историята в свои ръце и огъна арката на моралната вселена към справедливост”.
„Вероятно няма да видим друг като Нелсън Мандела”, каза Обама в телевизионно обръщение, приветствайки своя политически герой за неговото „пламенно достойнство и непреклонна воля за жертване на собствената му свобода за свободата на другите”.
Обама допълва, че с пътуването си от „затворник в президент” Мандела е трансформирал ЮАР и „трогна всички нас”.
„Той постигна повече, отколкото може да се очаква от човек. Днес той почина в дома си и ние изгубихме един от най-влиятелните, смели и дълбоко добри хора на нашето време”, каза Обама.

Президентът на САЩ Барак Обама ще присъства на погребението на Нелсън Мандела, съобщи източник от Белия дом.
Смъртта на бившия президент на ЮАР беше огласена през нощта срещу петък.
Датата на погребението все още не е определена.

Президентът на Русия Владимир Путин изрази съболезнования пред президента на Република Южна Африка Джейкъб Зума във връзка със смъртта на бившия държавен глава на страната Нелсън Мандела, съобщи пресслужбата на Кремъл.
„Руският президент подчерта, че с името на Н. Мандела е свързана цяла епоха в най-новата история на Африка, която е ознаменувана с победата над апартейда и изграждането на демокрацията в Република Южна Африка. Путин отбеляза, че Мандела, преминавайки през изключително тежките изпитания, до края на живота си е останал верен на светлите идеали на хуманизма и справедливостта”, се отбелязва в съобщението.

Канцлерът на Германия Ангела Меркел почете паметта на почналия нощес бивш президент на ЮАР Нелсън Мандела, заявявайки, че Германия скърби заедно с южноафриканския народ.
„Заедно с народа на ЮАР ние в Германия се в траур за Нелсън Мандела. Неговото име завинаги ще бъде свързано с борбата срещу подтисничеството на неговия народ и победата над апартейда”, се казва в изявлението й.

article-2519062-19E616C100000578-258_964x915Британският премиер Дейвид Камерън каза по повод смъртта на Нелсън Мандела, че „велика светлина е угаснала”. Камерън допълни, че знамето върху сградата на правителството ще бъде спуснато на половина.
„Велика светлина угаснала на този свят. Нелсън Мандела беше герои на нашето време. Поисках знамето на „Даунинг стрийт” No.10 да бъде спуснато на половина”, написа Камерън в свия „Туитър”.

article-2519062-19E271F100000578-682_964x565Новината за смъртта на Мандела бе оповестена от президента на ЮАР Джейкъб Зума в телевизионно обръщение на живо.
„Нашата нация изгуби своя най-велик син. Това, която направи Нелсън Мандела велик е именно това, което го прави човек”, каза Зума.
Мандела, който бе избра за първия чернокож президент на ЮАР след прекарани близо три десетилетия в затвора, се лекуваше от инфекция на белия дроб в дома си в Йоханесбург от септември насам, след три месеца в болница с критично състояние.

Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън изрази съболезнования във връзка със смъртта на бившия президент на Република Южна Африка Нелсън Мандела.
„Нелсън Мандела повече от всеки друг вдъхновяваше моето поколение и света като цяло. Днес ние скърбим за неговата смърт, но прославяме неговия живот”, се посочва в специално изявление на Аштън, публикувано от пресслужбата на ЕС. По-рано своите съболезнования от името на Евросъюза изразиха председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу и ръководителят на Европейския съвет Херман ван Ромпой.

Премиерът на Испания Мариано Рахой определи починалия вчера бивш президент на Република Южна Африка Нелсън Мандела като „ключова фигура в най-новата история” и „пример в борбата за равенство”.
„Нелсън Мандела е ключова фигура в най-новата история, той е пример в борбата за равенство и е в сърцето на всеки. Прощавай завинаги, Мадиба”, заяви ръководителят на испанското правителство на своята страница в Twitter.

article-2519062-19E57AD600000578-429_964x641Британският принц Уилям нарече смъртта на Нелсън Мандела „изключително тъжна и трагична”, веднага след като присъства на премиерата в Лондон на филм за живота на бореца срещу апартейда. Зиндзи, дъщеря на Мандела, също присъства на премиерата на „Мандела: Дългият път към свободата”.
„Точно ни напомниха какъв необикновен и вдъхновяващ човек Мандела беше, моите молитви и мисли сега са с него и неговото семейство”, каза Уилям.

article-2519062-19E271AF00000578-749_964x573Съветът за сигурност на ООН скърби във връзка със смъртта на бившия президент на ЮАР Нелсън Мандела, наричайки го „въодушевяващ лидер, променил живота на милиони хора по целия свят”.
„Неговият жизнен път на борба с расовото подчинение и решаваща роля за формирането на мирния преход към единна и демократична ЮАР станаха незаличимо наследство за неговата страна и целия свят”, се казва в изявление на съвета.

Почетният архиепископ на ЮАР Дезмънд Туту възхвали своя съотечественик и също носител на Нобелова награда Нелсън Мандела като човекът, който научи дълбоко разделената нация как да се обедини.
„През изминалите 24 години Мадиба ни научи как да се обединим и да вярваме в себе си и в другия. Той беше обединител от момента, в който излезе от затвора”, каза Туту по повод на смъртта на Мандела. „Ние сме облекчени, че неговото страдание приключи, но нашето успокоение е заглушено от нашата скръб. Нека почива в мир”, допълва той.

Бившият американски президент Бил Клинтън почете паметта на „шампиона за човешко достойнство и свобода” Нелсън Мандела.
„Днес светът изгуби един от своите най-важни лидери и едно от своите най-добри човешки създания. Историята ще запомни Нелсън Мандела като шампиона за човешко достойнство и свобода, за мир и помирение”, се казва в изявлението му. „Всички ние живеем в по-добър свят, заради живот който Мандела живя. Той доказа, че има свобода в прошката, че голямо сърце е по-добре от ограничен ум, и че истинските победи в живота трябва да са споделени”, допълва Клинтън.

По повод кончината на южноафриканската икона Нелсън Мандела, президентът на Израел Шимон Перес каза: „Светът изгуби велик лидер, който промени лицето на историята. Нелсън Мандела беше борец за човешки права, който остави своя белег във войната срещу дискриминацията и расизма”.
Премиерът Бенямин Нетаняху каза, че Мандела е бил „един от най-изявените модели за подражание на нашето време, който ще бъде запомнен като баща на нова Южна Африка и лидер с огромен морал”.

Министърът на външните работи на Франция Лоран Фабиюс отдаде почит на Нелсън Мандела, „харизматичния титан”, починал в четвъртък на 95-годишна възраст.
„С Нелсън Мандела, баща на ЮАР, умря и движещата сила за свобода и помирение”, каза Фабиюс в изявление.

Далай Лама заяви, че ще му липсва „скъпият приятел” Нелсън Мандела, когото той определи като „човек с кураж, принципи и безспорна почтеност”. Това той посочва в писмо до семейството на починалия южноафрикански борец срещу апартейда.
В изявление на своя сайт тибетският духовен лидер в изгнание посочва: „Най-добрият начин, по който можем да почетем неговата памет, е да правим всичко по силите си, за да допринесем за единството на хуманизма и стремежа към мир, както правеше това той”.

Президентът на Китай Си Дзинпин изрази дълбока скръб и съболезнования към южноафриканския си колега Джейкъб Зума във връзка със смъртта на бившия президент на Република Южна Африка Нелсън Мандела.
„Китайският народ винаги ще помни забележителния принос на Нелсън Мандела за развитието на отношенията между Китай и Република Южна Африка, както и за прогреса на човечеството”, се посочва в посланието на китайския ръководител до южноафриканския му колега.

Премиерът на Индия Манмохан Сингх нарече починалият тази нощ бивш президент на ЮАР Нелсън Мандела „истински пазител”, който ще продължи да вдъхновява бъдещите поколения и след смъртта си.
„Исполин сред хората почина. Това е толкова загуба за Индия, колкото и за ЮАР. Той беше истински пазител. Неговият живот и дело ще останат източник на вътрешно вдъхновение за идните поколения. Присъединявам се към всички молещи се за душата му”, се казва в съобщението.
В отделно изявление президентът на Индия Пранаб Мухерджи нарича Мандела „държавник, световен лидер и икона на вдъхновение за човечност”.

Президентът на Венецуела Николас Мадуро обяви в четвъртък тридневен траур по повод смъртта на първия чернокож президент на ЮАР Нелсън Мандела. Съболезнования изказаха и други латиноамерикански лидери.
„В чест на такъв титан, като Нелсън Мандела, реших от името на цяла Венецуела да обявя тридневен траур в родинатана Боливар и Чавес”, съобщи Мадуро в своя „Туитър”.
Венецуелският президент нарича Мандела лидер на сражаващите се народи.
„От Венецуела изпращаме ти нашата любов”, пише още той.

Президентът на Бразилия Дилма Русеф почете паметта на Нелсън Мандела, посочвайки го като пример за борещите за справедливост и мир.
„Примерът на този велик лидер ще ръководи всички онези, които се борят за социална справедливост и мир по света”, каза заявява тя в изявление. По думите й, Мандела е най-великата личност на 20 век.

Кралят на Норвегия Харалд V и премиерът на страната Ерна Солберг приеха новините за смъртта на южноафриканския лидер Нелсън Мандела с тъга и заявиха, че той е бил пример за всички хора.
Крал Харалд, който се е срещал с Мандела няколко пъти, подчерта, че се възхищава на неговите ръководни качества и мъдрост. Премиерът Солберг отбеляза, че Мандела е бил много компетентен лидер на Южна Африка и също така ръководител, който е притежавал умението да действа в дългосрочна перспектива. „Мандела демонстрира почтеност, мъдрост и завидни държавнически качества”, коментира Солберг.

Гръцкото правителство почете паметта на южноафриканският борец срещу апартейда Нелсън Мандела и го определи като символ на „универсалната борба срещу расизма и ксенофобията.
„Нелсън Мандела имаше привилегията да навлезе в територията на глобалната история преди много години и той се превърна в емблематична фигура на универсалната борба с расизма и ксенофобията, както и символ на продължаващата борба за човешко достойнство, равенство и свобода”, се отбелязва в изявление на гръцкото външно министерство.

Президентът Плeвнелиев изпрати съболезнователно писмо до президента на Република Южна Африка Джейкъб Зума, по повод кончината на Нелсън Мандела – дългогодишен лидер на ЮАР и една от най-ярките личности в най-новата история на света.

„През целия си живот Нелсън Мандела се бореше за защитата и утвърждаването на човешкото достойнство, равенство и свобода в Африка и по света. Със своето дело той докосна милиони хора, които възприеха неговата визия за мир и справедливост, за свят без расизъм и дискриминация, за живот без насилие“, заявява в писмото си българският държавен глава.

 
 
Коментарите са изключени

Карл Шелби – бащата на американските мускули

| от |

Карл Шелби е име, което трудно би говорило нещо на младото автомобилно поколение. Във времето, когато електромобилите прокарват своя път е възможно мнозина да разпознават повече Никола Тесла, отколкото Шелби. Роден през 1923 година  в Тексас, Карл се радва на щастливо и безгрижно детство. Тогава не е подозирал, че съдбата му е отредила създаването на автомобилна серия, която ще покорява нови и нови върхове. По тази линия дори не е подозирал, че в следващите 50 години ще бъде един от най-верните партньори на компанията Ford и именно неговият подпис ще се смята за сертификат за качество.

Затова през 2012 година, когато светът окончателно се раздели с него, докато инженерите сглобяваха последния модел Shelby GT500, нямаше човек от автомобилната индустрия, който да не признае, че света на американските мускули загуби своя Микеланджало. Нека разгледаме тази история от самото начало.

Малкият Карл има състезателно потекло. Баща му е бил изключителен шофьор в пощите, а майка му била домакиня. На 7-годишна възраст става ясно, че сърцето на Шелби има проблеми и ще прекара доста време на легло. Една от сърдечните клапи не работила правилно. Тази битка коствала още 7 години на легло и когато най-накрая показал значително подобрение, бъдещият автомобилен виртуоз получил благословията да напусне детската стая и да живее пълноценно. Бащата Уорън не пропускал възможност да го води на различни автомобилни и мотокрос състезания. Първата книжка – този специален паспорт на свободата – позволил на Шелби да започне да пътува и да гледа останалите видове състезания, които се случват в Айова. Страстите се разпалили допълнително, когато започнал да изучава работата на ДВГ. Първите срещи с двигатели са именно тези в картингите. Другата любов завинаги ще бъде авиацията.

Когато избухва Втората Световна война, доброволците са най-търсените хора. Шелби бързо решава да се запише във ВВС, където ще може да сбъдне втората мечта. В младия човек бушували много сериозни чувства и когато дошло времето за доказване, взима един от самолетите в базата, прелита над дома на своята любима Джени Фиелдс и хвърля писмо в двора ѝ. Никой не успява да разбере как е успял да се измъкне от неприятности. До 1945 година не влиза в нито една битка. Някъде по средата на войната успява да спечели сърцето на Джени и да се ожени. Повече не е летял над дома ѝ. По време на войната Шелби е авио инструктор. След края се завръща обратно в дома, изпълнявайки 50% от мисията си.
Първият неуспешен бизнес е работата с боклуджийски камиони. Вторият е изграждането на фермата за пилета. Първите излюпени пернати носят печалба от 5000 долара (около 46 000 долара днес). Второто поколение обаче умира и с това се достига до банкрута. Макар и Шелби да го смята за голяма трагедия, фермата приключва своя живот точно навреме за нещо по-сериозно.

Klemantaski Collection

През 1952 година Карл сяда зад волана на спортна кола. Първото състезание е драг. Избраният модел е Ford с V8 двигател. Можем да кажем, че това е първата и най-важна среща на автомобилния състезател и бъдещ производител. Искрата възпламенява горивото в сърцето на Шелби и бързо започва да се ориентира към състезателните формати. Ед Уилкинс дори отстъпва своя MG TC, за да може Карл да участва в своето първо състезанието. Колата няма никакви спортни модификации, но това изобщо не пречи на състезателя да покаже на какво е способен. В същия ден успява да победи много по-бързите Jaguar XK 120 на пистата.

Колата на Шелби разполагала със скромните 54 конски сили, докато мощните Jaguar можели да мъркат с мощност от 160 до 210 конски сили. Така или иначе първата спортна кола на Шелби отива на търг през 2008 година. Новият собсвеник я модифицира до мощност от 100 конски сили, което означава, че не е била чак толкова мощна срещу конкуренцията. Една седмица по-късно участва в състезателния формат SCCA. Aston Martin го наемат през 1954 година, за да може да спечелят малко местната аудитория и финишира на второ място на Себринг. И една година по-късно е призован да помага на компанията за Льо Ман.

Добрата серия продължава до известно време, докато хирурзите не се намесват. Серия от операции на ръката не позволява на младия Карл да продължи да се състезава. Пилотът обаче нямал намерение да гледа как някой краде неговата награда и затова казва на екипа да залепи с тиксо ръката за волана му, докато се състезава за пореден път на Себринг. Този път сяда зад волана на Monza Ferrari. В края на състезанието се смята, че са спечелили, но техническа грешка ги изпраща на второ място. През 1955 година получава възможност да кара най-новия модел на Ferrari снабден с 4.9-литров V12. Успява да победи и получава пореден билет за участие в Европа и други по-сериозни състезателни кръгове.

Европейските подиуми го очакват. Успехите му се забелязват от редица компании и много скоро Porsche изявяват желание да го ангажират за състезанията с туристически автомобили. Последното автомобилно състезание е Del Monte Forest в Пебъл бийч. Шелби е един от 4-мата, които да спечелят, защото форматът се прекратява. От затворената писта се ражда днешната Лагуна Сека. Чувството му за хумор също не може да бъде отречено.

Шелби участва в автомобилно състезание в Луизиана. Там използва фалшиво име, маха всички отличителни белези на колата, слага друга каска и се дегизира. През цялото време кара Ferrari-то на отбора на г-н Логан. Когато наближава финалната обиколка, влиза в бокса и се отказва, позволявайки на съотборника си да спечели. Медиите не пропускат тези истории и Шелби получава приза на Sport Illustrated „Шофьор на годината“. Първата голяма победа на Льо Ман е през 1959 година, когато заедно със съотборника си Рой Салвадори ще пресекат финала с Aston Martin DBR1/300. Ferrari остават разочаровани, но най-вече от решението си. Те отказват кандидатурата на Шелби за шофьор.

Carroll Shelby, 24 Hours Of Le Mans

Конструирането на автомобили започва с Corvette. Шелби поръчва няколко шасита, но без никакви други части. Шаситата заминават при г-н Скаглиети, който довършва цялата композиция. Върнати обратно в САЩ, Шелби търси подкрепата на GM с надеждата, че творенията ще бъдат пуснати в употреба и компанията ще може да налага името си в Европа. Сделката пропада заради нов закон, който забранява спонсорирането на други марки освен Corvette.

Всичко върви по план, докато сърцето отново не се обажда. Старият бандит не може да издържи повече на напрежението. Шелби изпитва сериозни болки в гърдите. Спазмите в коронарните артерии не били най-приятното изживяване, но пък Карл не искал да оставя толкова бързо ръкавиците. В едно от последните му състезания в Ривърсайд, Шелби успява да спечели първото място, използвайки Maserati. Леко разминаване в наградния фонд успява да разгневи достатъчно пилота, който прибира спортния автомобил и чака правилното възнаграждение за участието си. До края на годината успява да излезе на първо място в класирането, използвайки нитроглицерин. Съставката не е позволена за употреба в автомобила, но никъде не пишело, че самият Шелби не може да взима хапчетата за сърцето си. С първото място идва разумното решение за слизане от болидите. Пилотът трябва да е останал доволен, след като доказал, че няма какво повече да постигне.

Le Mans.

Следващата година идва с нова идея. Ако Карл не може да се състезава, може да научи останалите да правят точно това. И така се ражда неговото първо спортно училище за състезатели. След известно време Шелби потърсил старите другари от Aston Martin, за да разработят състезателна кола, но англичаните отказали, след като не можели да смогнат в производството на DB4. Мечтата за спортна кола обаче не била толкова далече. В края на 1961 година става ясно, че компанията Bristol Aircraft ще спре да използва 4-цилиндров двигател за AC Ace. Шелби преценил, че може би компанията ще бъде съгласна да постави американски V8. След кракта кореспонденция и благословия, Шелби вече търсел новото двигателно сърце. Следващата година на летището ги очаква шасито, а Карл и Мел Частейн започват да сглобяват возилото. Малко по-късно тяхното произведение ще бъде причина за промяна на закона по пътищата във Великобритания.

И така през 1962 г. започва производството на автомобилите, които се предлагат във Венеция и Калифорния. Шелби снима колите в разнообразни цветове и ги изпраща на списанията така, че всяка корица да изглежда различно. Представянето на автомобилното изложение в Ню Йорк е успешно и поръчките тръгват смело. Същата година получават и лиценз за състезание. Състезателната кариера на Шелби като мениджър не е особено блестяща. Първата година не получават доброто необходимо представяне, но на следващата успяват да вземат победата от Corvette в Ривърсайд. Карл е особено доволен, след като има възможността да натрие носа на GM. През 1963 година започва да работи и върху болид, който да развие скоростта от 320 км/ч на Мулзан. На следващата година успява да победи Ferrari GTO на пистата Дейтона, използвайки 427 Cobra. През 1964 г. започва и първата по-интересна битка с Ferrari.

GT състезанията наистина са много вълнуващи, а остава едно състезание до финала. На Монца всичко трябвало да бъде решено и ако Cobra спечелят, Ferrari ще изгубят на собствен терен пред родната публика. Преди това състезание италианците все още водят. И вместо публиката да разбере кой е по-добрият, съдиите просто отменят състезанието и подаряват победата на Ferrari. Появата на Ford Mustang го кара да започне участие и в Sports Car Club of America. Шелби взима 100 модела от Ford и се подготвя за много вълнуващи мигове. Правилата на това състезание изискват модификация по двигателя или окачването. Първият Mustang от 65 разполага с V8 двигател и Holley 715 карбуратор. Магическото число в мощност е 306 конски сили. Това е напълно достатъчно за състезател от онова време и Шелби предпочита да се занимава с окачването. Първо сваля задните седалки, инсталира дискови спирачки отред, поставя капак от фибростъкло, сваля допълнително понито и добавя амортисьори на Koni. Неговите състезатели се движат и с 15-цолови колела. Понеже обичал да добавя и нещо от себе си, Mustang-ът получил изпускателни колектори, които да стоят встрани под вратата. Това е раждането на първия Mustang Shelby GT350.

Sports Car Designer Carroll Shelby Promoting New Mustang

Въпреки това трябва да знаем, че нито една автомобилна история не може да бъде по-могъща от раждането на Ford GT-40. Проектът на Хенри Форд II е проблемно дете от самото начало. Возилата не могат да развият достатъчно високи скорости, макар и да използват огромни двигатели. Някои са дисквалифицирани заради окачването, други се пенсионират много по-рано без разумна причина. След кошмарния сезон и една много сериозна кофа сол за американския производител, някой трябвало да се намеси в цялата игра. Шелби запрята ръкави и започва голямото преконструране на състезателя. На Дейтона дори успява да вземе първото място. През 1965 година започва и подготовката за първа среща между Карл Шелби и Енцо Ферари. Битката продължава да се развихря, но нарцистичния италианец за пореден път кара трофея в Модена. Следващите години от 1966-1969 са успешни, дори и Карл да спира разработката и всичко да е предадено в ръцете на J.W. Automotive Engineering. Последният модел 427 Cobra напуска завода през 1968 година. И когато човек спечели всичко, трябва да потърси следващата си голяма амбиция – чили.

Неговата рецепта успява да обиколи света и през 1985 година Kraft Foods купуват рецептата. В следващите години ще се опита да помогне на Chrysler в разработката на спортни коли, но сякаш липсва създаването на толкова емблематични машини. През 1990 г. идва още едно главоболие – сърцето на Карл вече не може да издържи на напрежението. Карл чака известно време, преди да намери донор и след това открива благотворителна кампания, с която да позволи и на други семейства да намерят сърце за своите деца. През 1992 г. влиза официално в Залата на славата като един от най-добрите автомобилни производители. През 1995 г. излиза и машината, която Карл изгражда от абсолютната нула своя Series 1. Машината използва 4-литров Aurora V8 двигател от Oldsmobile и успява да изпомпа 320 конски сили, както и ускорение от 4.4 секунди до 100 км/ч. и максимална скорост от 272 км/ч. През 2003 г. започват да се появяват нови концепти около Ford Shelby Cobra.

През следващата година ставаме свидетели на концпета Ford Shelby GR-1 – платформата за създаването на легална Ford GT машина. 4 години по-късно Shelby Performance Parts Company започва производството на спортни автомобилни части. През 2009 година е признат за автомобилен изпълнителен директор на годината и започва да отпуска стипендии на различни училища, занимаващи се с автомобилна техника. Карл Шелби умира на 10 май 2012 година. Все още може да видите някои от легендарните му автомобили, но сякаш магията е малко по-различна.

New York Auto Show Previews New Car Models

 
 
Коментарите са изключени

Специалната операция на ЦРУ за деморализиране на СССР

| от |

Студената война отдавна се смята за синоним на всички безумия, които човек може да измисли. Връщайки лентата назад можем да попаднем на сериозно разнообразие от красиви идеи. Някога в сградата на МИ6 се решава да не се гасят лампите, когато служителите си тръгват от стаята. Идеята зад тази маневра е външни наблюдатели и доброжелатели никога да не знаят кога един човек е там и кога не е. След като автомобилите на по-важните лица са със затъмнени стъкла, шансовете да се следи човек стават минимални.

Разбира се след едно определено време започнали да идват и сметките за ток, което автоматично ги отказало от тази стратегия. Много имена остават следа в историята на шпионските игри, но трябва да признаем, че Франк Уиснър може да даде много повече на света, отколкото сме подозирали. Уиснър започва да работи за ЦРУ през 1947 година и отговаря за офиса за специални проекти. И съответно новият агент трябва да отговаря за координирането на действия в чуждестранни региони. В зародиша на тази война е ясно кои са регионите. Заеманата длъжност позволявала работа с пропаганда, икономически войни, предотвратяване на директен конфликт чрез саботаж и антисаботаж.

През 50-те години работи в Румъния и остава изумен какви зверства се случват с благословията на политическия режим. Очевидно Франк не се справял особено добре, защото през цялото му време и кариера се оказва, че работи със съветски шпиони под прикритие. Почти всеки негов агент се оказва къртица, но пък със сигурност всички са се смяли на най-брилянтния план. Уиснър искал да покаже превъзходството на американската армия и западния блок. Подобно доказване не може да стане с директен контакт и премерване на силите. Липсват поводи за демонстрация и така се стига до последната инстанция – пропагандата. Решението на Франк е да използва помощите за обществото. Неговата идея е да използва каналите на различни благотварителни организации.

В тях ще се поставят различни подаръци и козметични стоки, както и презервативи. Тук идва голямата идея на Франк. В кутийките трябвало да бъдат поставени презервативи. Обикновено пише какъв размер могат да бъдат и съответно геният искал да постави надпис „Medium“, но самите презервативи да бъдат „Large“. Не всички залагали на този вид логистика и планът се променил злачително. Вече щели да се използват самолети, които да прелетят и да хвърлят презервативите. По този начин мъжете щели да знаят колко по-сериозни са армиите на запад. Имайки предвид европейската полова карта, подозираме, че нито една армия от източния блок не би могла да се впечатли. Планът никога не се осъществява, но стратегията за деморализация би могла да свърши много работа, особено ако се прилага в страни като Китай и Япония.

 
 
Коментарите са изключени

Най-отдаденият камикадзе на Япония

Япония е страна, която няма еквивалент. Отдадеността на жителите е пословична. Самурайската дисциплина, която все още може да бъде забелязана сред населението може да бъде пример за всички останали, а започне ли онзи далечен дълг да зове, всеки е готов първи да даде живота си в името на родината. Пример за подобни действия може да бъдат така добре познатите камикадзета.

В края на Втората Световна война, когато Япония бавно и сигурно започва да отстъпва в сраженията, авиаторите решават да изгубят живота си, отколкото да се върнат като изгубили. Легендарна е историята за един японски войник, който продължава сражението си около 20-30 години след края на Втората Световна война, вярвайки, че неговите капитани ще се завърнат. В този вид сражения се оказва, че пилотите създават редица главоболия на противника и практически още няма лечение на този вид фанатизъм. Забиващите се самолети, натъпкани с експлозив трудно могат да бъдат отклонени от маршрута, особено с толкова отдаден пилот.

Не трябва да забравяме, че България също е записана с подобни геройства – Списаревски разцепва тежък бомбардировач на две. Връщайки се обратно на японскот участие ще попаднем на един много интересен случай – Хаджиме Фуджи. Като авио инструктор може да се похвали с много обучени пилоти, но едно нещо пречило много – армията отказвала да го изпрати на мисия. Колкото и варварско да е било решението на камикадзетата, армията все пак имала етика и не позволявала на хора със семейство да участват. Летецът имал съпруга и две деца, няколко пъти писал с молба да бъде изпратен, за да даде живота си за империята, но всеки път получавал отказ. Някога Хаджиме е трябвало да наследи семейната ферма, но понеже виждал повече чест в армейските редици, решил да стане доброволец.


View this post on Instagram

Hajime Fujii, lahir pada 30 Ogos 1915, dibesarkan di Ibaraki Prefecture. Ibu bapanya mahu beliau mengambil alih ladang keluarga, tetapi beliau menawarkan diri untuk menyertai Tentera Darat. Beliau telah dihantar ke China, di mana Jepun telah berperang sejak tahun 1931. Semasa di China, peluru mortar telah mencederakan tangan kiri beliau. Semasa pemulihan di sana, beliau bertemu Fukuko buat pertama kali sebelum berkahwin. Mereka dikurniakan dua orang anak, Kazuko dan Chieko hasil dari perkahwinan mereka. Fujii kemudian telah dipilih untuk memasuki Army Air Corps Academy. Beliau menawarkan diri untuk menyertai misi serangan khas kamikaze (bunuh diri) tetapi permohonannya ditolak kerana beliau mempunyai isteri dan anak. Pada 14 Disember 1944, isterinya telah terjun membunuh diri bersama dua orang anaknya di Arakawa River berhampiran Kumagaya Aviation School, supaya suaminya dengan bebas boleh pergi menyertai misi serangan kamikaze (bunuh diri). #atokdean #matiitubenar #war #japan #history #kamikaze #HajimeFujii

A post shared by ATOK DEAN (@atokdean) on

Изпратен е на фронта в Китай до 1931 година. Точно там среща жена си Фукуко. Фуджи е ранен и прекарва известно време в болницата, когато получава предложение да премине във ВВС на Япония. Честта е изключително висока, а и той самият се оказва достатъчно добър и надарен пилот. Самолетите в неговите ръце можели да направят всичко. Именно той започва да обяснява на своите кадети, че при нужда трябва да разбиват своите изтребители в големите кораби и вражеските лагери. Често напомня, че ако пилотът ще умира, няма смисъл да умре сам. Може да звучало много лесно, особено след като той нямало да извърши този вид „геройство“, но мотото на инструктора било „Делата и думите трябва да са постоянни“.

И дела имало, Фуджи написал две молби към своите началници, обяснявайки, че иска да умре за страната си и не може да гледа как неговите кадети не се връщат, а той самият не може да даде пример за действията си. Една от причините е било семейството, но другата е позицията, която заема. Японецът запалвал душите на младите пилоти, които политали всеки ден, отбранявайки родината си. В семейството ситуацията била подобна. Съпругата не искала да се раздели със своя мъж, но разбирала защо страда. Дамата взела двете си деца и на 14 декември 1944 г. отишла до близката река, за да скочи в ледените води. На следващата сутрин са открити телата на 3-ма души. Властите разпознават 24-годишната съпруга, голямата дъщеря на 7 години и малката на 1 година. Ръцете на голямата дъщеря били завързани за ръцете на майката. Когато полицията се обажда на вдовеца, той става от клас с думите:
„Най-вероятно днес ще роня сълзи. Моля простете ми за днес. Моля ви, разберете.“

Когато вижда телата на семейството си, той споделя, че винаги е съветвал всички да бъдат готови за смъртта, но той самият не можел да достигне толкова далече. В дома си открива и едно писмо, което окончателно затваря загадката:
„Понеже може да се притесняваш за нас и не можеше да изпълниш задълженията си свободно, защото сме живи, решихме да направим това. Тръгнахме преди теб, но ще те чакаме. Моля, бий се без никакви резерви.“
Вечерта след погребението, Фуджи пише още едно писмо до своята 7-годишна дъщеря Казуко:
„Студен и мразовит декемврийски ден

Твоят живот приключи в река Аракава. Болезнено тъжно е, че заедно с майка си жертва живота си, за да може баща ти да изпълни своето най-силно желание и да положи своя живот в името на страната. Както и да е, надявам се, че заедно със сестра си и майка си ще се усмихваш. Татко много скоро ще ви последва. В този момент бих те държал силно до мен, докато заспивам. Ако Чиеко плаче, моля те да се погрижиш добре за нея. Сбогом за кратко. Баща ти ще се изправи в една от най-великите битки и ще бъде подарък за цялото семейство. Надявам се, че двете ще ме чакате. “

WAR & CONFLICT BOOK ERA:  WORLD WAR II/NAVY

Снимка: By U.S. Navy; The original uploader was Quercusrobur at English Wikipedia.. – This media is available in the holdings of the National Archives and Records Administration, cataloged under the National Archives Identifier (NAID) 520678., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=53290

Японската армия крие този случай с притеснението, че мнозина други ще последват примера. Получават трето писмо от летеца, но този път е подписано с кървав отпечатък. Там пише, че иска да участва, за да почете паметта на жена си и двете си дъщери. На тръгване от школата, кадетите предават самурайски меч като подарък за всичко научено, както и сериозната мисия.

На 8 февруари 1945 година започват тренировките и вдовецът е официално назначен за командир на ескадрилата. На 28 май идва и бойната мисия близо до бреговете на Окинава. Там се крият два разрушителя, които трябва да бъдат неутрализирани. За корабите не е трудно да се преборят с японската атака, но все пак има два самолета, които успяват да се разбият в разрушителя Дрекслър и да бъдат причина за неговото потапяне след няколко минути. Мисията е завършена. Макар и тялото да не е намерено, надгробният камък на Фуджи стои точно до този на жена му.

 
 
Коментарите са изключени

Когато гасяха огъня с гранати

| от |

Повечето методи за гасене на пожари изискват екипи от пожарникари, които рискуват животите си, приближавайки се до огъня. Кофи, помпи, маркучи и пожарогасители, макар и ефективни, работят само когато тези, които ги използват, са готови да влязат в бой с пламъците. С годините обаче се развива и едно друго противопожарно устройство (по-скоро инструмент): огнената граната.

Първият известен патент за устройство за гасене на пожар е издаден през 1723 г. на Амброз Годфри, английски химик. За разлика от съвременните пожарогасители, неговото устройството е предназначено да бъде хвърлено или изтъркаляно в пламъците. То представлява съд с пожарогасителна течност и малка камера, пълна с (да…) барут. Когато се хвърли в огъня, огъня ще запали фитил, фитилът ще взриви барута и от взрива течността ще се разнесе навсякъде, загасяйки пожара.

Англия по онова време (и в частност Лондон) често се пали. Затова и страната развива различни техники и методи за борба с пожарите, включително ръчни помпи, пожарни маркучи и пожарни машини. Повечето от тези системи обаче разчитаха на готови източници на вода и екипи хора, желаещи по някаква причина да ходят при пламъците, а не като всички останали – да бягат от тях.

За да демонстрира ефикасността на устройството си, Годфри издигна триетажна дървена къща, слага в нея смола, масло, клони и пръчки, за да „увеличи бушуването на огъня, който трябва да се издигне максимално.“ След като сграда е запалена, гранатата му е хвърли на първия етажи почти веднага гаси пожара.

Изобретението на Годфри се използва известно време, макар че това не премахва необходимостта от стандартните подходи, както може би се надява. Когато през 1818 г. е патентован съвременният пожарогасител, пожарните гранати до голяма степен изчезват за няколко десетилетия.

В края на 19 век и началото на 20 век, е създадена по-компактен и сложен тип граната. За няколко десетилетия тя може да бъде намерена навсякъде – в домове, училища, фабрики, дори и в коли и влакове.

Някои от тях са направени да се счупят при удар, докато други имат механизми със спусък на пружина, която се задейства от топлината и чупи стъклото. Те обаче с времето също се изгубват.

Дори и при сложните технологии, които днес имат пожарникарите, може би все пак ще има търсене за още по-малко и далекобойно оръжие срещу пожарите. Може би дронове, които носят някаква нова форма на тези гранати.

 
 
Коментарите са изключени