Светът харесва новата Германия!

| от |

Световен шампион по футбол, световен шампион в износа, а сега и най-обичана нация. Международна анкета доказва, че Германия е най-популярната нация в света. Какво означава това, питат се Фолкер Вагенер и Феликс Щайнер в анализ за Дойче веле.

Германия и германците са най-популярните и обичани в света, според класация на Института за пазарни изследвания GfK. В проучването, проведено онлайн, са участвали над 20 000 души от 20 държави. Тяхната оценка е еднозначна: Германия е прекрасна страна! За поколението на 50-55 годишните германци тази оценка е повече от необичайна, защото средното поколение израсна със значителна доза самоомраза. Безобразията на нашите дядовци тегнеха като воденичен камък над нашите съдби, а и ние самите трудно можехме да се понасяме.

Затова и така се превъзнасяхме по патриотизма на французите и своенравието на британците. И макар и да не можехме да обясним защо, но двете държави за нас бяха нещо като олицетворение на „нормалността“. За разлика от тях ситуацията в Германия беше направо „ненормална“: разделена на две страна с ужасяващо минало и накърнено усещане за идентичност.

За „германски“ качества в продължение на десетилетия бяха считани добродетели като трудолюбие, отговорност, точност и ред. Затова ни ценяха, но без да ни обичат, а ние, германците страдахме от истински комплекс за малоценност. Това, че днес ние сме страната, по която копнеят другите народи, показва колко неща са се променили.

Какви бяхме, какви сме днес

Как да си обясним тази промяна? Факторите са много. Най-баналният сред тях е времето. Поколението на онези, които бяха вършили престъпления по времето на Втората световна война и националсоциализма, е на изчезване. Също както и това на жертвите, страдали от окупация и преследвания. Хората в чужбина днес не питат вече германците както едно време: „А ти къде беше по време на войната?“. Това прави днешните ни срещи по-лесни, по-открити и по-непредубедени.

Важно е и това, че през цялото време в Германия течеше интензивен процес на осмисляне на миналото. Няколко забележителни символични жеста доказаха този факт съвсем ясно: като се започне от колениченето на Вили Бранд пред паметника на жертвите на националсоциализма от Варшавското гето, та до ръкостискането на Хелмут Кол и Франсоа Митеран над гробовете от Вердюн.

Не срещу, а заедно със съседите

Но най-важното от всичко е, че от 65 години насам Германия вече е страна с предвидимо поведение. Онова, което възникна в резултат на 40-те години принудително разделение на страната, беше систематично продължено и след германското обединение. Германия вече не дефинира своите интереси срещу други наради и държави, нито пък предприема солови акции в международната политика.

Германия може да съществува само редом с Европа, но не и срещу нея. И тъй като този курс дари германците с немислимо преди благосъстояние, едва ли има някой, който сериозно да желае друга политика. Всичко това ни направи поведението ни по-открито и по-свободно.

За първи път това си пролича по време на Световното първенство по футбол през 2006 година в Германия, както и напоследък, по повод 25-та годишнина от падането на стената. Германците вече са в състояние спокойно да празнуват своите празници, без някой в Европа да се чувства застрашен от тях.

Никой не бива да се страхува, че германците ще се променят и ще навирят носове само защото в някаква анкета са ги обявили за най-предпочитаната нация в света. Тъкмо напротив. Те все още изпитват някои трудности да носят голямата отговорност, която им се полага във връзка с нарастващата икономическа и политическа мощ на страната. В политиката все още се долавя несигурността от това, че някой би могъл да ни нарече „омразни германци“, само защото сме принудени да взимаме категорични решения. Карикатурите в чуждестранните вестници, които изобразяват германски политици в нацистки униформи, все още ни нараняват и ни карат да си задаваме въпроса: „Пак ли сбъркахме някъде?“. При това още преди три години бившият полски външен министър Радослав Шикорски ни направи прекрасен комплимент: „Днес се страхувам повече от германското бездействие, отколкото от германската мощ“, каза той. Германия има право да се гордее от подобен комплимент и то повече, отколкото от резултатите от новата анкета.

 
 

Снимките от профила на Краля на Instagram, които ще вбесят феминистките

| от chronicle.bg |

Тони Тутуни е бизнес, мултимилионер и отявлен неприятник с повече от 1,7 милиона последователи в Instagram.

Виден фен на бързите коли, частните самолети, кинтите в сак и разголените жени, Тутуни редовно разбунва духовете със снимките, които поства в социалната мрежа: най-вече онези, които представляват видно унижение на жени. Нещо като в клип на Криско и Слави Трифонов.

Тони всъщност е женен: жена му Джулиан е на 28 години и мъдро казва, че въпреки имиджа му, тя му има пълно доверие. В същото време 45-годишен Instagram крал не показва признаци на спад в желанието за мръсни партита.

Събрахме в галерията някои от по-скорошните му публикации, които със сигурност биха вбесили всяка феминистка, а и поне 50% от нефеминистките.

Always keep a short leash or they will misbehave #Wompwompwoofwoof

Публикация, споделена от Tony Toutouni (@lunatic_living) на

Ако ви харесват, може да следвате Тони в Instagram акаунта му @lunatic_living и да си представяте, че и вие живеете така. Или поне показвате на света, че живеете така.

 
 

Черногорци поставиха рекорд по мързелуване

| от chronicle.bg |

В Черна гора беше проведена шестата поред Мързелива олимпиада, в която взеха участие 15 черногорци и трима жители на Сърбия. Тази година първото място беше разделено между четирима представители на Черна гора, които поставиха олимпийски рекорд с 49-часово лежане. Той започна още събота сутринта.

Наградата за победителите е 400 евро в брой плюс подаръци на същата стойност.

„Тъй като подобрихме рекорда по мързел, решихме заедно да станем и да си поделим наградата. Аз съм член на спортния клуб „Спартанци“ в Подгорица и бягам без проблем по 50км. Но ми се стори трудно да лежа 50 часа. Когато бягаш, можеш да спреш, а когато лежиш – не.“, каза финалистката в състезанието Милка Додерович.

Организаторите от село Брезна със своето състезание целят да илюстрират стереотипното представяне на черногорците като големи мързеливи и лениви хора.

Първият им турнир беше проведен под мотото „Ще има хляб и без мотика“.

 
 

Поредно признание за Дженифър Гарнър

| от chr.bg |

Американската актриса Дженифър Гарнър, която помним с ролите й в „Джуно“ и „Клубът на купувачите от Далас“, получи своя звезда на Алеята на славата в Холивуд, предаде Франс прес.

Това е признание за над 20-годишната екранна кариера на бившата съпруга на Бен Афлек, играла в над 30 филма.

„За мен това е повод да отбележа 24-годишната си кариера в бранша, изживяна по един наистина щастлив начин. Работих нещо, което ми харесваше. Чудесно е, че мога да споделя този чудесен миг с моето семейство и моите приятели!“, довери Гарнър.

Четиридесет и шест годишната актриса беше придружена на култовата алея от свои роднини, от сестрите й и трите й деца от Бен Афлек. За да почетат събитието тук бяха и актьорите Стив Карел, Брайън Кранстън и Джуди Гриър, нейни екранни партньори.

 
 

Възпитавайте си децата, за да не ги ошамарят някъде

| от |

Пътуваме за морето и, разбира се, в автобуса има едно чудовище, което просто не спира! С баща чужденец и майка от нашите детето говореше английския език, но понеже е прекалено младо, нямаше особен речник. С майка му седяха заедно, а баща му – на предната седалка. Между другото, баща му имаше вид на човек, който би пътувал и в багажното отделение на автобуса само и само да е далече от потомството. Но това са догадки от моя страна, базирани на изражението на лицето му. Догадки, но все пак доста сериозни.

Вие може би сте запознати с играта, която чужденците играят по време на път – „I spy with my little eye…“. Ако не сте – в адаптиран превод името й означава „Наблюдавам с малкото си око…“, а целта е да кажеш цвета или първата буква на нещо, което виждаш през прозореца, а останалите да познаят какво е то. Детето имаше свое демонично разбиране за тази игра и с високия си детски глас директно казваше какво гледа. Може би не знае цветовете и буквите, да, но той просто провтаряше, че наблюдава с малкото си невъзпитано оче ферма. И така много пъти, безброй пъти. Погледнах през прозореца му – ферми няма, само поле. Но малкото протеже на рогатия, а защо не и човешката инкарнация на самия него, продължава да твърди неверни твърдения! Фейк нюз.

Това капиталистче сигурно вижда потенциала на почвата ни за чуждестранни инвестиции! Ферма може и да няма, но се обазалагам, че всеки в автобуса би му показал шамарената фабрика. Междувременно, от майка му – нищо, да не говорим за баща му. Само по едно вяло „По-тихо де“, когато малкият изпищи или се провикне, без дори да го погледне.

Нека сега поговорим за Алекс. Той изглежда като човек, който един ден ще пипа заспалите пияни момичета на стълбите пред някой бар. Лицето на малкия Алекс е такова, че ако го мернеш, докато пиеш от шише, инстинктивно ще се обърнеш настрани, за да не ти го удари в зъбите. Алекс ще стане човекът, който ви кара да си отворите устата и да си затворите очите. И това е истинското му име, апропо, има милион Алексовци в България, няма да му пазим анонимност.

Та на връщане бе същото, но друго. Алекс е на 4 и пътува с много красивата си баба Катя. Алекс пътува прав върху седалката с гръб към движението, за да може да вентилира липсата на внимание от роднините си върху девойката на задната седалка. Горката девойка, а и жената до нея също. Алекс, дяволът в човешка кожа, не спря да я пита как се казва и да взима „тежки коли“ от през прозореца и да ги хвърля по нея. Баба му, едвам-едвам: „Стига…“ и както и майката на райхсфюрера – първият под фюрера Алекс от преди малко – дори не го поглежда. Може ли бе! Може ли да си толкова безотговорен към собствената си семка! Срам!

* * *

Едно от лошите качества на децата е, че го гледаш цели 10 години, а то е едва на 10 години. 

Никой не харесва невъзпитаните деца, но най-много от всичко – безучастните родители! Децата не са виновни, виновни са родителите и никакво „омръзнало ми е вече“ не ги извинява. Правете им забележка, говорете с тях, обяснете им като на голям човек, ако трябва 100 пъти, че на публично място трябва да се държат възпитано, да не шумят, да не досаждат на другите и прочие. Това ще им отвори безброй врати в бъдеще, защото всички ще ги харесват и ще ги смятат за умни! Единствените ви две задължения като родител са да гледате детето да не умре и да го възпитате добре. Това е! Това се иска от вас и от всеки един от нас!