shareit

СУ не са сами. Студентите от ВТУ, НБУ и НАТФИЗ ги подкрепиха

| от |

В 14:00 часа днес ръководството на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ свиква извънредно заседание на Академичния съвет заради окупацията на сградата на Ректората от група студенти.
В петък вечер участниците в окупацията затвориха с вериги вратите на университета. Вчера противници на окупацията протестираха в двора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и се опитаха да щурмуват сградата. Днешният ден е неучебен за студентите от учебното заведение.

Според ректора на СУ професор Иван Илчев, окупацията трябва да бъде прекратена. Участниците в протеста се заканиха той да продължи. Снощи студентите, заключили се в сградата на университета, бяха подкрепени и от протестиращите срещу правителството, които направиха традиционното си шествие.

Студентите са изостанали от днешното време“, коментира депутатът от „Коалиция за България“ Янаки Стоилов окупацията на Софийския университет пред „Нова телевизия“. Идеята за окупация дойде от „Окупирай „Уолстрийт”, която е с леви убеждения, а тук се прави от хора с десни идеи”, обоснова той тезата си. По думите му, ако търсим нещо хубаво в това, което става в и около СУ, то е, че хора, които се предполага, че са интелигентни, имат обществена позиция. А в последните години сякаш те страняха от политическия живот. Така че по-добре да има позиция, макар че тя понякога преминава към по-агресивни действия”, подчерта депутатът. Стоилов заяви, че никой не оспорва нито правото на мнение, нито протеста, въпросът е към какво са насочени и дали водят до промяна.

Нощта бе спокойна и без провокации“ – разказа пред Радио София Борислав Рангелов – един от студентите-окупатори. Били са сформирани екипи по сигурността , които са се грижили както за хората, така и за имуществото.

„Основната причина да решим да блокираме целия университет е тоталната нелегитимност на политическата система в България. Ние смятаме, че трябва да предприемем по радикални действия, за да успеем да защитим нашата кауза и нашата позиция и за морал в политиката.“ 

Борислав Рангелов коментира, че блокадата ще продължи докато не бъдат изпълнени техните искания в декларацията, които са оставка. Той добави, че ще изчакат извънредно заседание на Академичния съвет и решението , което ще вземат и тогава ще предприемат  и те конкретни действия

Александър Николов от студентското движение „Призив за образование“ каза пред програма Хоризонт на БНР: Има много хора, които са недоволни от правителството. Но не е възможно да се мисли, че една толкова ограничена група от хора желае да използва като параван СУ и да предлага решения – искане на оставка от името на народа. Това е неприемливо и нелогично и за мен обяснението е, че много сериозни сили, свързани с големи интереси, тук става въпрос за стотици милиони, за милиарди, са готови да впрегнат всичко и за съжаление успяха за момента да опетнят и да всеят съмнения сред хората.

Над 250 преподаватели подкрепят протестите на студентите обяви  преподавателя от Журналистическия факултет Доц. Светлана Божилова.

„Университетските преподаватели са последните хора, които могат да бъдат купени в тази държава. Освен това сред преподавателите които подкрепят студентите са хора с различни убеждения и обединени от каузата за модерна и демократична България, която не се случи в последните 23 години. Нека повече преподаватели да говорят от Софийския университет, а не да се дават съвети от вън. 

В декларацията се казва:

Убедени сме, че правителството на г-н Пламен Орешарски е напълно компрометирано, а XLII Народно събрание е делегитимирано и всекидневно подрива и малкото останало доверие в политическите институции на страната. Затова заставаме зад исканията на студентите за оставка на правителството на г-н Орешарски, незабавното разпускане на Народното събрание, и насрочване на нови избори.

Автор: Чавдар Николов

Вярваме, че в политиката моралът има място – и то днес, тук и сега. Декларацията завършва с:
С вас сме – успех!

Тази сутрин в 9,15 ч. бе окупирана 321-ва аудитория във ВТУ.

“Не срещаме подкрепа от ръководството. Очакваме вашето присъствие”, пишат към колегите си и медиите младежите, окупирали аудиторията.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА СТУДЕНТИТЕ ОКУПАТОРИ ОТ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

Уважаемо ръководство на Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий”, уважаеми преподаватели, колеги студенти и докторанти,

Ние осъзнаваме своята отговорност към обществените проблеми като граждани на Република България и заявяваме подкрепа си към колегите от СУ „Св. Климент Охридски”. Разбираме сложността на ситуацията в България днес и поставяме началото на процес, който да доведе до промяна.

На това основание ние окупираме днес, на 28.10.2013, аудитория 321.

За кризата в обществото и проблемите в образованието ни носят вина управляващите страната през последните 23 години. Разпускането на Народното събрание и предсрочните избори сами по себе си няма да променят статуквото.

НЕ ЖЕЛАЕМ ПОДМЯНА, А ПРОМЯНА!

Няма да позволим да бъдем употребени политически!

НАШИТЕ ИСКАНИЯ СА СЛЕДНИТЕ:

1. Подобряване на управленския капацитет чрез кадрово обновяване за промяна на политическия стил, независимо от партийния цвят:

Оставка на ръководствата на всички парламентарно представени партии. Това е почтеният начин да понесат отговорност за проваления преход.

Оставка на всички членове на ръководства на извънпарламентарните политически партии, които са били на управленски позиции във властта в периода след промените.

2. Повишаване на образователния стандарт и установяване на регламент, стимулиращ качеството. Това са стъпки за развитие

потенциала на нацията, които ще окажат благоприятно влияние в обществения живот:

Значими инвестиции на държавата в научноизследователска дейност на студенти и преподаватели и в модернизация на формите и условията за обучение. Този ангажимент да бъде фиксиран като приоритет, независим от смяната на управляващата политическа сила.

Фиксирани семестриални такси, непроменени от първия до последния курс на обучението за всеки випуск. Настъпилите промени да касаят само приема на нови студенти.

ОКУПАЦИЯТА ЩЕ ПРОТЕЧЕ ПРИ СЛЕДНИТЕ УСЛОВИЯ:

1. Ще бъде установен окупационен студентски контрол върху аудитория 321;

2. Учебният процес ще продължи да работи, както до момента;

3. Ще се опази имуществото на Университета, ще се окаже абсолютна и безусловна подкрепа към университетското ръководство, като се надяваме и ние да получим същото;

4. Ще бъдат насърчавани дейностите с научен характер.

Ние сме политически неангажирани. Действията ни са продиктувани само и единствено от желание за повишаване на жизнения стандарт в България и подобряване на моралния климат. Затова от вас очакваме, като граждани със силно изявено чувство за отговорност, да ни подкрепите в този момент, в който обществото трябва да се обедини.

Ние, студентите

321 аудитория, Ректорат на ВТУ,

Тази сутрин бе окупирана и Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ).

Студенти обявиха окупацията тази сутрин, след като в първите минути на 28 октомври разпратиха до медиите декларация в подкрепа на колегите им от Софийския университет, които започнаха окупациите на 23 октомври в 272-ра аудитория на Ректората.

Вчера подкрепа за студентите изрази председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев, който дойде заедно с колегата си Ивайло Захариев в двора на Ректората на СУ. Там той заяви пред журналистите, че неговата роля е да даде знак, че още днес всичките му колеги ще подкрепят протестиращите студенти.

Публикуваме и декларацията на студентите от Нов български университет

Уважеми г-н Ректор,

Уважаеми членове на Настоятелството на НБУ,

Уважаеми преподаватели в НБУ,

Драги колеги от НБУ и от университетите в цялата страна,

Уважаеми сънародници!

Ние, протестиращите студентите от Нов български университет, изцяло осъзнаваме историческата ситуация, в която нашата Република се намира. Това несъмнено е разделен момент, в който стоейки безучастно или невзимайки позиция, рискуваме да обърнем гръб на собствения си народ, държава и бъдеще.

Водени от разбирането, че най-големият потенциал на едно общество са младите хора (а ние, студентите, сме основно млади хора), ние няма как да останем равнодушни или безпристрастни към случващото се. Затова официално декларираме пълната си подкрепа и солидарност към нашите протестиращи колеги от СУ “Св. Климент Охридски”.

Нещо повече, в качеството си на активно протестиращи студенти, приемаме за наш основен граждански дълг да настояваме за незабвното изпълнение на следните три точки:

1. Незабавна оставка на правителството на г-н Пламен Орешарски;
2. Незабавно разпускане на 42-то НС;
3. Насрочване на нови парламентарни избори, в най-кратък срок.

Ние намираме, че изпълнението на тези три точки ще послужи за катализирането и отпушването на иначе безизходната ситуация в страната.

Що се отнася до мотивите ни да протестираме – смятаме че те са повече от добре известни: липсата на каквито и да било реформи в съдебната ситема, което позволява всеобхващащо потъпкване на законите на Република България и ширещо се беззаконие и безнаказаност; липса на всякаква прозрачност при взимането на решения от страна на избирани от нас гражданите личности, заемащи публични длъжности; потъпкването на основни човешки права (включително правото на свободно придвижване и правото на изразяване на лично мнение в центъра на европейската ни столица); национално ширеща се корупция и мафиотизация по всички етажи на властта; създаването и подсигуряването на комфорт на всякакъв вид икономически и медийни монополи и картели; вопиюща некомпетентност и цинизъм, демонстрирани от членовете на Министерски съвет и народните представители и накрая, но не на последно място – растящата международна изолация на България.

Точно поради горепосочените мотиви, ние намираме, че студентите и младите хора на България са тези, които имат най-голямо право да изискват и най-голямо задължение да действат. Ние черпим легитимност от нашата необременненост, младост и жажда за един „по-нормален“ живот. Ние черпим легитимност и от факта, че правим мотивиран избор да живеем в страната, в която сме се родили.

Подбудени от над 130 дни непрекъснати общонационални протести срещу правителството на г-н Пламен Орешарски и едно НС, изгубило всякаква легитимност в нашите очи, ние се обръщаме със следния призив към всички студенти в страната:

Скъпи колеги,

ситуацията в Републиката изисква извънредни мерки! България е поставена на колене, интегритетът и цялостта на нацията са по-уязвими от всякога и с всеки изминал ден, в който „кабинетът Орешарски“ остава на власт, рушеното на всички демократични и институционални устои придобива колосални размери.

Очитайки тези безпрецедентни факти, ние Ви призоваваме за Общонционална безсрочна студентска окупация на всички университети в страната.

Призоваваме също по-големите унвиерситети в страната, като ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“, ПУ „Паисий Хилендарски“, НАТФИЗ, Минно-Геоложки унивеситет „Св.Иван Рилски“, УНСС, ВСУ „Черноризец Храбър“, Медицински Университет София, Технически Университет София, Тракийски университет, Стопанска Академия „Д.И.Ценов“, Американски университет в България, Държавна Музикална Академия “Проф. Панчо Владигеров“, Русенски университет „Ангел Кънчев“, НСА, Югозападен Университет „Неофит Рилски“, Национална Художествена Академия и др. да послужат като центрове, към които студентите от по-малки университети в административните региони биха могли да се присъединяват.

Ние призоваваме за създавенето на общонационални студентски протестни координациони центрове, където всеки един студент от всеки университет в страната да може да се включи в обявената от колегите в СУ окупация. Това би означавало, че при по-малък брой протестиращи студенти в даден университет, ние препоръчваме да се присъединявате към окупацията на СУ.

Съдейки от досегашния си опит, ние съзнаваме, че “кабинетът Орешарски“ и управляващото мнозинство са готови на всичко, за да запазят единственото, което им е останало – властта. Затова очакваме всякакъв вид манипулации, компромати, сплашване и лостове за влияние да бъдат впрегнати срещу нас. Въпреки това ние осъзнаваме нашата най-голяма отговорност – да гарантираме бъдещето на България като европейска държава с хилядолетна история и по този начин да гарантираме собственото си бъдеще и бъдещето на нашите деца като граждани, принадлежащи не само географски, но и цивилизационно към Европа.

Нямаме съмнения, че на много хора, които имат интерес от запазването на статуквото, това няма да се хареса. Също така нямаме съмнение, че заставайки смело зад идеите си и срещу статуквото, един ден ще можем да погледанем нашите деца в очите без неудобство за неизпълнен исторически дълг и непоета отговорност.

Ние не подкрепяме, но и не отричаме, нито една политическа сила, нито един конкретен политик. Ние се обявяваме за правото на българите да бъдат граждани, а не поданици! Ние настояваме да имаме правото да използваме всички произтичащи от това права и сме готови да поемаме своите задължения.

В заключение, бихме искали да изкажем нашата благодарност към онези наши преподаватели, които не само ни подкрепят, но и бяха рамо до рамо с нас на протестите.

28 октомври 2013 г. Протестиращите студенти от Нов български университет

 

 
 
Коментарите са изключени

Котешки стълби – един прекрасен орнамент за (почти) всяка сграда

| от |

Котешки стълби, рафтове и други игрушки, катерушки и дизайни, ориентирани към котките, са често срещани в домашни условия, но на места като Берн, Швейцария, те достигат и до обществената среда, като се сливат с архитектурата, за да създадат инфраструктура за тези любимци.

Естествено, разпространението и инсталирането на тези малко сложни творения отразява благоговение към котките, но също така изисква ниво на съгласие и участие от общността. За да се изгради един мост до прозорец на четвърти етаж, човек трябва да има съгласията на поне трима съседи.

Снимка: Brigitte Schuster

Строго погледнато, думата „стълби“ всъщност е прекалено опростяване на това, което са направили в Берн – има рампи, стъпала, дори най-различни спираловидни стълбища. Някои са самостоятелно, а други са свързани помежду си. Някои са прикрепени, друго окачени за сградите. Като се вгледаме специално в тази много специфична типология, можем да видим разнообразие от материали и дизайн. Някои от тези структури са изградени по предназначение, докато други са просто преправени первази и ръбове, и подобни елементи. Много от тях имат и други функции освен котешките – като пощенски кутии и носещи греди.

Авторът на „Atlas Obscura“ Кийрън Дал казва „няма стълби за котки в Съединените щати, където обаче много щати имат така наречените закони за каишка, които забраняват животните да не са на каишка на открито“. Някои собственици на жилища създават „катиони“ (вътрешни дворове специално пригодени за котки ) като компромис, докато други просто оставят котките си да се скитат свободно, което до голяма степен се толерира от обществото. На други места, като Австралия, милиони диви котки са маркирани като инвазивни видове, доведени от колониалистите, които преследват други застрашени същества и нарушаващи опитите за възстановяване на популациите от животни.

Като оставим естетиката, креативността и споровете настрана, специалистът по котешко поведение Денис Търнър твърди, че котешките стълби са полезни, дори и да не са от съществено значение за някои любимци. „Котките“, отбелязва той, „не винаги падат на крака. Затова всъщност високите скокове могат да доведат до сериозни наранявания.“

 
 
Коментарите са изключени

Изкуството на бизнеса: Уолт Дисни – Душата зад Империята

| от Десислава Михайлова |

Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.

Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.

Той има големи черни кръгли уши, топчесто носле, къси червени гащи с две бели копчета, почти винаги е усмихнат и знае как да се измъкне от всяка ситуация. Първоначално са мислели да го кръстят Мортимър, но благодарение на намесата на любимата на създателят му, която счела името за твърде помпозно, той се сдобил с весело и закачливо обръщение „Мики Маус“.

Днес той е глава на франчайз, който се разпростира из целия свят, а ликът му е отпечатван върху хиляди стоки –  от тиксо, моливи и химикалки, през торти и дрехи до коли и атракционни съоръжения. Освен, че има своя звезда на Алеята на славата, Мики е и символ на една от най-големите компании за забавление: „Уолт Дисни Къмпани“ (The Walt Disney Company). През годините тя поглъща: „Пиксар“ (Pixar), „Тъчстоун Пикчърс“ (Touchstone Pictures), „Лукас Филмс“ (Lucasfilm), „Марвел“ (Marvel), „ABC“, а отскоро и „21 Сенчъри Фокс“ (21st Century Fox). Днес компанията заема челните места според списание „Форбс“ и е оценявана на 130 млрд. долара. А началото й е поставено от мечтата на един мъж.

Walt_Disney_envelope_ca._1921

Снимка: By Walt Disney – Photographed from the original ad, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=39137153

Забавно е да направиш невъзможното“ и верен на думите си Уолт Дисни прави именно това. В началото той е само едно момче, което обича да рисува, а впоследствие застава начело на империя, която забавлява малки и големи по целия свят. Пред екрана той е винаги позитивен, усмихнат и устремен да носи щастие на всички. Филмовата гилдия няма единно мнение за неговата персона като оценките й се разпростират от възхвали като „магьосникът“ и „триумфът на американската анимация“ до критики, че е олицетворение на американския империализъм, който умело е успял да манипулира световната култура.

В личен план картината е по-различна, като през годините пред изследователите му се разкриват нови факти. Самият Уолт признава, че носи маска и не е г-н Дисни. За разлика от обществената си фасада той е затворен човек, чиято страст са пушенето и влаковите композиции. Уолт не обича фамилиарниченето и затова всичките му служители са задължени да се обръщат на малките си имена на работното място. Той е педантичен, на моменти мнителен, перфекционист с усет за детайлите и изключително взискателен работодател. За служителите му е било трудно да го впечатлят с някоя идея, кратките думи „Това ще проработи“ били израз на висша похвала и одобрение от страна на Уолт, затова и не малко хора, работили с него го описват като човек с мания за контрол.

Години по-късно върху образът му е хвърлена допълнителна сянка и г-н Дисни е обвиняван в расистки и антисемитски уклони. И двете обвинения нито са напълно отхвърлени, нито приети. Има слухове, че е посещавал нацистки сбирки през 30-те години и че е развеждал техни пропагандни кинодейци из студиото, също така някои отбелязват отсъствието на афроамериканци в неговите филми. По-сигурен е факта, че Дисни има анти-комунистически разбирания и лесно се разгорещява на тази тематика. Но тези страни на възгледите му нямат съществено значение, защото за милиони, милиарди хора по света той е и ще си остане олицетворение на детството, забавлението и фантазията.

Trolley_Troubles_poster

Снимка: By Universal Pictures – https://web.archive.org/web/20160507131136/http://i1.wp.com/babesindisneylandblog.com/wp-content/uploads/2012/06/Oswald1.jpg (and http://www.chroniquedisney.fr/cartoon-03-oswald/1927-trolley.htm), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=48374679

Приказката за Уолтър започва през 1901 г. в един ветровит декемврийски ден в северозападната част на Чикаго, когато той се ражда в семейството на Елиъс и Флора Дисни. Той е четвъртото от пет деца. Баща му има ирландско-канадски корени, а майка му – германски. Детството на Уолт е белязано от бедност и от тежкия характер на баща му. Когато се ражда най-малкият му син, Елиъс работи като строител, но през годините семейството се мести и живее на различни места, водено от разнообразните бизнес начинания на баща им, които винаги се оказват провал.

Когато се появява интереса на Уолт към рисуването, семейството живее във ферма в Мисури, а когато той се запалва по влаковете, фамилията вече живее в Канзас и баща му има бизнес за разпространение на вестници. Уолтър и брат му Рой трябва да помагат в семейното начинание и затова разнасят издания всяка сутрин и вечер, което става и причина за понижаване на успеха им в училище.

През 1917 г. семейството се завръща в Чикаго, където Уолт е приет в гимназия „Маккинли“. Там той е илюстратор към ученическия вестник, взима часове по фотография и изкуство и дори се записва на курсове по рисуване към Института по изкуства в града със спестените от работа средства. Той така и не завършва образованието си. Времената са динамични, избухва Първата световна война и Уолтър иска да се запише доброволец. Молбата му е отхвърлена, тъй като е твърде млад, но той не се отказва и става част от организацията на Червения кръст.

Steamboat-willie

Снимка: By Walt Disney, Les Clark, Ub Iwerks, and Wilfred Jackson, distributed by Walt Disney Co. – Source., PD-US, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=2657246

Изпратен е във Франция като шофьор на линейка и дори има разкази, че е разкрасил с рисунки колата, чийто водач е бил. Когато се завръща от Европа Уолт заживява в Канзас и с помощта на брат си Рой си намира работа като илюстратор в „Студио за изкуства Песмен-Рубин“ (Pesmen-Rubin Commercial Art Studio). Тук се запознава с Уб Айуъркс, който става негов близък приятел и с когото създават едни от най-известните анимационни образи. Още през януари 1920 г. двамата илюстратори правят първия си опит за собствена компания – „Айуъркс и Дисни Комършъл Артистс“ (Iwerks-Disney Commercial Artists), но тя се оказва провал. След това работят за „Канзас Сити Филм Ад Компани“ (Kansas City Film Ad Company), където създават реклами.

До този момент мечтата на Уолт е да стане илюстратор на комикси, но покрай новата си работа започва все по-осезаемо да се интересува от анимация. Той си купува камера и учебници и започва да експериментира вкъщи. До този момент водещият метод в анимациите е т.нар. кътуат или с други думи – мултипликация на рисуваните картини. При него рисунките се заснемат кадър по кадър и след това се сглобяват в едно цяло. Това, което Уолт постига със своите експерименти е революция в света на анимацията, а именно – послойната техника на рисуване. При нея има даден фон, върху който чрез прозрачни филми се наслагват един върху друг изображения на предмети и образи.

Окрилен от новото си откритие, Уолт отново се опитва да започне самостоятелен бизнес. Този път негов партньор е колегата му Фред Харман, а скоро към екипът им се присъединява и Айуъркс. През май 1921 г. те учредяват студиото „Лаф-О-Грам“ (Laugh-O-Gram) и започват работа върху големия си проект „Алиса в страната на рисунките“, който е наполовина анимация, наполовина игрален. Разходите обаче са повече от приходите и много скоро и тази компания банкрутира. След два неуспешни опита не малко хора биха се отказали да опитват, но Уолтър не е от тях. Както сам казва: „Първо – мисли. Второ – вярвай. Трето – мечтай. И накрая – действай!“. Той самият така и прави, но не и без намесата на съдбата.

Walt_Disney_Snow_white_1937_trailer_screenshot_(13)

Снимка: By Unknown – Screenshot from a public domain movie’s trailer., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=459815

През 1923 г. Уолт, заедно с брат си Рой се местят в Холивуд, където създават „Дисни Брадърс Картуун Студио“ (Disney Brothers Cartoon Studio), което много скоро е прекръстено на „Уолт Дисни Студиос“ (Walt Disney Studios). Тогава Уолтър е едва на 22 години и дори не предполага, че поставя началото на фирма, която ще завладее сърцата на милиони зрители по света. През годините злите езици се опитват да вкарат противоречия във взаимоотношенията между двамата братя, но каквито и конфликти да е имало помежду им, факт е, че те през цялото време остават верни един на друг и са страхотен екип. Уолтър е душата, визията, мечтата, докато Рой е по-земен, обран в емоциите си и отдаден на точните науки. Първият е визионер, а вторият – бизнесмен, с което уравнението става идеално.

Първата поръчка е от Маргарет Уинклър, първата жена продуцент и дистрибутор на анимационни филми в историята на киното. Тя е фен на „Алиса в страната на рисунките“ и купува правата й. Скоро след това към екипа се присъединява и Уб Айуъркс. Компанията наема повече аниматори и е готова за следващият си проект предшественикът на Мики Маус – Осуалд, Заекът късметлия, чийто късометражни серии са продадени по 1500 долара всяка на Юнивърсъл Студиос (Universal Studios). Впоследствие това се оказва лоша сделка, възниква конфликт между голямото студио и братята, Осуалд остава в Юнивърсъл, както и не малък брой от аниматорите.

В тези тежки творчески времена по време на едно пътуване с влак, Уолт прави първата скица на един страхотен мишок, който се оказва голямата му звезда – Мики Маус. Първите филми с него са късометражните „Лудия самолет“ и „Галопиращият Гаучо“. През 1928 г. в третия филм с негово участие – „Парахода Уили“, Мики получава и своя глас, който е всъщност този на Уолтър и така остава през следващите близо 20 години. Скоро Дисни и главният му аниматор – Айуъркс създават цялата банда на мишока и още на следващата година се появяват неговите приятели – Мини Маус, Доналд Дък, Плуто и личният любимец на Уолтър – Гуфи.

Мики поставя началото на златните години на компанията. По идея на Уолтър се създава поредицата „Глупави Симфонии“, която съчетава анимация и известни класически произведения. Два от филмите в нея стават особено известния. „Цветя и дървета“ (1932), който за първи път съчетава и цветове и носи първият „Оскар“ на Уолт. На следващата година излизат „Трите прасенца“, който се превръща във фурор за американската нация, белязана от депресията, а песента към детското – „Кой се страхува от Големия лош вълк?“ става своеобразен химн на тези тежки времена.

Disney_drawing_goofy

Снимка: By Unknown – Archivo General de la Nación Argentina, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=47425570

Набрал сили и популярност, Уолтър рискува всичко със следващият си проект – първият пълнометражен анимационен филм в историята – „Снежанка и седемте джуджета“ (1937), който струва милион и половина долара, но му носи печалби от над 8 млн. долара, въпреки Голямата депресия. Следват любими заглавия като „Пинокио“ (1940), „Дъмбо“ (1941), „Бамби“ (1942), „Пепеляшка“ (1950), „Питър Пан“ (1953) и др. Един от най-любимите проекти на Уолт е „Фантазия“, който излиза през 1940 г. Никой от тях обаче не достига успехът на Снежанка.

Причини за това са военните години, когато студиото оцелява главно благодарение на пропагандни филми и стачката във фирмата през 1941 г., когато напускат голяма част от сценаристите и аниматорите, включително създателят на Гуфи – Арт Бабит, лично уволнен от Уолтър. В създалата се кризисна ситуация Дисни решава да се дистанцира и пътува извън страната като оставя брат си Рой да се оправи с проблемите. Реално Уолт достига отново висините на големия успех в киното едва през 1964 г., когато излиза „Мери Попинз“.

През 50-те години Уолтър осъзнава, че киното не е достатъчно и отправя своя поглед към телевизията. През следващите години се създават над 400 късометражни анимации, повече от 45 игрални филма и се заснемат 300 часа предавания на „Клубът на Мики Маус“. Така Дисни покорява телевизията и буквално влиза във всеки американски дом. По това време той започва усилено да работи и върху друг свой доходоносен проект – Дисниленд (Disneyland). За целта разпраща из страната хора, които да съберат информация кои са най-интересните атракционни съоръжения. През 1955 г. в слънчева Калифорния Дисниленд отваря врати. Паркът, който струва 17 млн. долара, е презентиран от актьора Роналд Рейгън (бъдещият 40-ти президент на САЩ) и за 10 години носи печалби от близо 7 млн. долара.

Бизнесът на Уолтър е белязан от успехи, ситуацията в личен план не е така бляскава. Още през 1925 г. той се жени за Лилиан Баундс, която е художник в неговата фирма. Техният 40-годишен предимно щастлив брак е, е белязан от доста неуспешни опити да имат деца. Едва през 1933 г. се ражда единственото им биологично дете – Даян, която впоследствие ги дарява със седем внуци. Три години по-късно те осиновяват и момиченцето Шарън. Особено покрай трагедията на Линдберг, Дисни много стриктно пази личния си живот и децата си. По техни спомени той е бил прекрасен баща и дядо.

Walt_disney_portrait_right

Снимка: By NASA – NASA GRIN: GPN-2000-000060, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9424583

Заклет пушач и работохолик, здравето на Уолтър му изневерява и през 1966 г. той е приет в болница, където му поставят диагнозата рак на белите дробове. Последният си филм, който гледа е „Книга за джунглата“. Така и не успява да доведе до край своят проект за увеселителен парк – Дисни Уърлд (Disney World) във Флорида, чиято конструкция е завършена през 1971 г. от брат му Рой.

За своите 65 години жизнен път Уолтър опознава както големите провали, така и върховете в професията си. Трудът му носи 59 номинации за Оскар, от които получава 22 статуетки. Това го превръща в единствения човек едноличен носител на толкова много награди на Американската филмова академия. Изворът на неговото вдъхновение е детето в самия него: „Нашият най-голям ресурс са умовете на нашите деца. Затова общувай с децата. Говори с тях. Но най-вече: слушай ги.“ Едно от любимите му места приживе е Дисниленд, където той строи таен малък апартамент, в който работи на спокойствие или почива. И днес някои по-наблюдателни посетители могат да видят малка светлинка на прозореца, която никога не се гаси в чест на мъжа, който е превърнал въображението в реалност.

 

 

 
 
Коментарите са изключени

Изобретяването на острилката за моливи

На 20 октомври 1828 г. математикът Бернар Ласимон от Париж получава патент с номер 2444 за своето изобретение „taille crayon“, което преведено на български от френски означава „точило за молив“. Година след получаването на патент, за „taille crayon“ се пише във влиятелен вестник за политика и литература и точилото се изтъква като предпочитан начин за заостряне на моливи (спрямо дялкането им с нож). В него са използвани две малки метални пили, поставени в дървено кубче, с които се издялква, изстъргва и смила молива, за да се наостри. Въпреки че това е първата механична острилка, тя оказва се не е много по-бърза, нито изисква по-малко усилие, отколкото подострянето с нож.

Около десет години по-късно, през 1837 г., британците създават свое острило. „Патентованата острилка за молив“ на Купър и Екщайн се появява в The Mechanic’s Weekly – научен седмичник, основан и редактиран от Джоузеф Клинтън Робъртсън. Те наричат своето изобретение „Styloxynon“ и неговото описание в изданието е доста близко до острилката на Ласимон: „две остри пили, плътно поставени заедно под прав ъгъл в малко кубче от палисандрово дърво“. В края на текста обаче пише: „Когато се вкарва чисто нов молив за първи път, той трябва първо грубо да бъде поиздялкан с нож, преди да се използва Styloxynon.“

Pencil sharpener mechanism

Излишно е да казваме, че все още е необходима работа по острилката.

Десетилетие пък след Styloxynon, друг французин, Тери де Еставо, проектира това, което и до днес ще използваме в острилките за моливи. Еставо прави предмет с конусовидна форма, в който, когато моливът се вмъкне и завърти, всички страни на молива се издялкват веднага и това прави процеса на острене много по-бърз. От този момент нататък острилки с такъв конус се появяват в цяла Европа, макар и с леки промени в дизайна. Всъщност, в Early Office Museum показва, че общината на Ню Йорк закупува механични острилки за моливи за офисите си още през зимата на 1853 г. от английска компания за един долар и петдесет на парче (около 42 долара днешни пари). С нарастването на търсенето на острилки за моливи нараства и необходимостта от масовото им производство, и в процеса цената се понижава.

Тук в картинката се появява и Уолтър К. Фостър, който според много източници патентова първата американска острилка за моливи през 1851 г., която има подобрения по първоначалния конус, така че да може да се произвежда по-лесно масово.

Към 1857 г. материалв търговско списание посочва, че Фостър и неговите служители правят по над 50 долара бруто (7 200 долара днес) на ден от острилките поради „все по-широкото търсене за износ за Европа с всеки изминал ден“. До 1860 г. книгата „The Practical Draughtsman’s Book of Industrial Design“ от Франция пише, че „сега американците вече ни доставят нещо по-просто и по-евтино“.

HighEndSharpener

През следващите тридесет години острилката за моливи ще се произвежда масово в целия свят в различни размери, форми и модели за премахване и остъргване на излишната дървесина от молива. И все пак, острилката за молив все още не е перфектна – основният проблем е, че всички те изискват от човека или да върти молива и да държи острилката стабилно, или да завърти острилката и да държи молива стабилно, за да получи желания остър връх. През 1896 г. Planetary Pencil Pointer на компанията от Чикаго A.B. Dick промени това.

Приличаща малко на резачка за хартия, при тази острилка потребителят вмъкна молив в „патронник“ – специално място за от дърво – а след това два два диска „се завъртат около оста си, докато се въртят и около върха на молива“. За много кратко време човек получава перфектно заточен молив. През 1904 г. острилката за молив Olcott подобрява още повече ефективността с цилиндрична режеща глава за по-чисто рязане.

Някъде по същото време с Planetary Pencil Pointer на A.B. Dick , мъж от Фолс Ривър, Масачузетс, забеляза, че има друг проблем във връзка с острилката за моливи. Джон Лий Лав е дърводелец по професия, така че винаги имаше нужда от молив. Нуждае се обаче от острилка, която е преносима, лесна за употреба и няма да направи много боклук. И така, той сам е проектира и патентова това, което му трябва.

С американски патент №594114, озаглавен просто „Острилка за молив“, се описва проста, лека, с манивелно задвижване острилка за моливи, която улавя боклука при работа с нея. Освен това, както пише в патента, той би могъл да действа и като „орнамент за бюро, тежест за хартия, както и за други по-прости цели“. Този тип острилка е наречена „острилката на Лав“.

SchoolPro Electric Pencil Sharpener

Следващото важно подобрение за острилката за моливи е добавянето на електричество. Въпреки че изглежда електрическите острилки за моливи са били изобретени някъде през 1910 г., те не са били в серийно производство до 1917, когато с това се заема компанията Farnham Printing & Stationery Co от Минеаполис. Дори тогава, въпреки че ги има и се използват от големите офиси, този тип острилки не са били широко достъпни чак до 40-те години.

 
 
Коментарите са изключени

Ацтеки, сяра и съд – историята на ластика

| от |

Евтини, надеждни и здрави, ластиците са един от най-разпространените продукти в света. Може да се каже, че заедно с тиксото, те държат целия свят. Оказва се, че докато самата гума съществува от векове, гумените ластици са официално патентовани едва преди по-малко от два века. Ето и кратка история на скромния, но същевременно невероятно полезен ластик.

Едва наскоро беше открито, че мезоамериканските народи (включително ацтеките, олмеките и маите) са правели каучук още преди 3 000 години. Смесвайки млечнобял сок, известен като латекс, от местните дървета Hevea brasiliensis (по-късно наречени каучукови дървета) със сокове от увивните растения Грамофонче, те правят твърдо вещество, което, изненадващо, е и доста здраво. Този древен каучук се използва за най-различни цели – от сандали до топки, до бижута. Всъщност, докато Чарлз Гудиър обикновено е сочен за създател на вулканизирания каучук, изглежда, че ацтеките са правили същото, само че с други пропорции на съставките (между латекса и сокът от грамофончета), което е създавало материали с различна якост.

MorningGlories-Tonsofem

Грамофонче

Когато испанските изследователи пристигат в Южна Америка през 16 век, те сами откриват многобройните приложения на тази еластична смес. Когато френският изследовател Шарл де ла Кондамин го „открива“ през 40-те години на 18 век и го кръщава „caoutchouc“ – френска дума, но по южноамериканската дума за латекс.

През 1819 г. англичанинът Томас Ханкок, който е в бизнеса с превози с карети заедно с братята си, опитва да измисли начин да предпази клиентите си по-добре от вода. Докато експериментира с гума той успява да направи водоустойчиви тиранти, ръкавици, обувки и чорапи. Толкова бил влюбен в материала, че започва масово производство. В процеса обаче се получават огромни количества загубен каучук и затова Ханкок разработи своята машина за пикинг (наричана по-късно мастикатор), с която се разкъсва остатъчната гума на по-малки парченца. След това тези парченца се правят на пюре, което може да се моделира с калъпи. Едно от първите му творения бяха ленти от каучук (протоластици), които обаче никога не продава, защото не осъзнава потенциала им. А не осъзнава потенциала им, защото вулканизацията все още не е открита, така че лентите омекват значително в горещи дни и се втвърдяват в студени дни. Та тези ленти не са много практични на този етап. Може би затова Хенкок не патентова машината си и нещата, които прави, и това в крайна сметка ще се окаже доста голяма грешка. Но за това – малко по-късно.

VulcanizationMold1941

През 1833 г., докато е в затвора за неизплатени дългове, Чарлз Гудиър започва експерименти с индийски каучук. След няколко години и след като излиза на свобода, Гудиър открива процеса на вулканизация в сътрудничество с химика Натаниел Хейуърд. Именно вулканизацията прави каучука издръжлив на температурни промени. Още няколко години по-късно, през 1844 г., той усъвършенства процеса и вади патент в Америка. След това пътува до Англия, за да патентова и там, но се сблъсква с доста (доста!) голям проблем – Томас Ханкок вече е патентовал почти идентичен процес година по-рано.

Има противоречиви сведения за това дали Ханкок създава първи процеса на вулканизация независимо от Гудиър или, както мнозина твърдят, придобива парче вулканизирана гума от американския си колега и по него успява да отгатне процеса и да създаде свой с леки изменения. Така или иначе патентът на Ханкок спира Гудиър в Англия.

Последвалата съдебна битка се проточва около десетилетие, докато съдията не отсъжда, че дори и Ханкок да е имал проба от гумата преди да разработи своя собствен процес, няма как да разбере как да го възпроизведе, само по вида на пробата. Известният английски изобретател Александър Паркс обаче твърди, че веднъж Ханкок му е казал, че след провеждането на редица експерименти върху пробите от Гудиър успява да познае по онова време все още непатентования процес на вулканизация.

Но в крайна сметка през 50-те години на 19 век съдилищата са на страната на Ханкок и му предоставят патента, което буквално струва на Гудиър цяло състояние – ако бяха решили в негова полза, той щеше да получи значителна сума от Томас Ханкок.

Ranger bands 01

След дългогодишната съдебна битка, Гудиър умира през 1860 малко след като научава за смъртта на дъщеря си. Той оставя на семейството си дългове от приблизително двеста хиляди долара (около 5 милиона долара днес). Докато Ханкок се занимава със съдебната каша пък, други хора копират непатентования му мастикатор и „безполезните“ гумени ленти. През 1845 г. Стивън Пери, който работи за Messers Perry and Co, производители на каучук в Лондон, подава патент за „Подобрения в пружините, които да се прилагат за ремъци, колани и превръзки, и подобрения в производството на гумени ленти“. Той е открил приложение за тези гумени ленти – да стискат документи и вестници. В самия патент Пери дистанцира себе си и своето изобретение от течащия тогава съдебен спор за вулканизирането, като казва:

Ние не претендираме за получаването на тук споменатия индийски каучук, нашето изобретение, състоящо се от пружини с такъв произход от индийски каучук, приложени към тук споменатите артикули, а също и от особените форми на еластични ленти, направени от такова производство на индийски каучук.

И така, когато ластикът е изобретен и патентован през 19 век, той първоначално се използва предимно във фабрики и складове, но не в от широката общественост. Това се променя благодарение на Уилям Спенсър от Охайо. Историята разказва, че през 1923 г. Спенсър забелязва как страниците на Akron Beacon, местния му вестник (Akron е Акрон, градът, където излиза), непрекъснато са разпилявани от въздуха из тревата пред къщата на съседите му. И така, той намира решение на този проблем – гумено решение. Като служител на железниците в Пенсилвания знае откъде да си купи бракувани парчета каучук – Goodyear Rubber Company, също намираща се в Акрон. Той нарязва тези парчета на кръгли ленти и започна да захваща вестниците с тях. Те вършат толкова добра работа, че самият вестник купува тези ленти от Спенсър, за да предоставя Akron Beacon вече прихванат. Виждайки, че има търсене, Спенсър продължава да продава своите гумени ленти на офиси, доставчици, производители на хартиени стоки, и магазини в целия регион, като през цялото време продължава да работи в железниците (за повече от десетилетие).

Спенсър открива и първата фабрика за ластици в Охайо, а след това през 1944 г. и втората – в Хот Спрингс, Арканзас. През 1957 г. той проектира и патентова изобретението си, като така в крайна сметка се оформя световния стандарт за ластик. Днес Alliance Rubber е номер едно в света по производство на ластици като производството е над 6 3oo 000 килограма ластици годишно.

 
 
Коментарите са изключени