СУ не са сами. Студентите от ВТУ, НБУ и НАТФИЗ ги подкрепиха

| от |

В 14:00 часа днес ръководството на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ свиква извънредно заседание на Академичния съвет заради окупацията на сградата на Ректората от група студенти.
В петък вечер участниците в окупацията затвориха с вериги вратите на университета. Вчера противници на окупацията протестираха в двора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и се опитаха да щурмуват сградата. Днешният ден е неучебен за студентите от учебното заведение.

Според ректора на СУ професор Иван Илчев, окупацията трябва да бъде прекратена. Участниците в протеста се заканиха той да продължи. Снощи студентите, заключили се в сградата на университета, бяха подкрепени и от протестиращите срещу правителството, които направиха традиционното си шествие.

Студентите са изостанали от днешното време“, коментира депутатът от „Коалиция за България“ Янаки Стоилов окупацията на Софийския университет пред „Нова телевизия“. Идеята за окупация дойде от „Окупирай „Уолстрийт”, която е с леви убеждения, а тук се прави от хора с десни идеи”, обоснова той тезата си. По думите му, ако търсим нещо хубаво в това, което става в и около СУ, то е, че хора, които се предполага, че са интелигентни, имат обществена позиция. А в последните години сякаш те страняха от политическия живот. Така че по-добре да има позиция, макар че тя понякога преминава към по-агресивни действия”, подчерта депутатът. Стоилов заяви, че никой не оспорва нито правото на мнение, нито протеста, въпросът е към какво са насочени и дали водят до промяна.

Нощта бе спокойна и без провокации“ – разказа пред Радио София Борислав Рангелов – един от студентите-окупатори. Били са сформирани екипи по сигурността , които са се грижили както за хората, така и за имуществото.

„Основната причина да решим да блокираме целия университет е тоталната нелегитимност на политическата система в България. Ние смятаме, че трябва да предприемем по радикални действия, за да успеем да защитим нашата кауза и нашата позиция и за морал в политиката.“ 

Борислав Рангелов коментира, че блокадата ще продължи докато не бъдат изпълнени техните искания в декларацията, които са оставка. Той добави, че ще изчакат извънредно заседание на Академичния съвет и решението , което ще вземат и тогава ще предприемат  и те конкретни действия

Александър Николов от студентското движение „Призив за образование“ каза пред програма Хоризонт на БНР: Има много хора, които са недоволни от правителството. Но не е възможно да се мисли, че една толкова ограничена група от хора желае да използва като параван СУ и да предлага решения – искане на оставка от името на народа. Това е неприемливо и нелогично и за мен обяснението е, че много сериозни сили, свързани с големи интереси, тук става въпрос за стотици милиони, за милиарди, са готови да впрегнат всичко и за съжаление успяха за момента да опетнят и да всеят съмнения сред хората.

Над 250 преподаватели подкрепят протестите на студентите обяви  преподавателя от Журналистическия факултет Доц. Светлана Божилова.

„Университетските преподаватели са последните хора, които могат да бъдат купени в тази държава. Освен това сред преподавателите които подкрепят студентите са хора с различни убеждения и обединени от каузата за модерна и демократична България, която не се случи в последните 23 години. Нека повече преподаватели да говорят от Софийския университет, а не да се дават съвети от вън. 

В декларацията се казва:

Убедени сме, че правителството на г-н Пламен Орешарски е напълно компрометирано, а XLII Народно събрание е делегитимирано и всекидневно подрива и малкото останало доверие в политическите институции на страната. Затова заставаме зад исканията на студентите за оставка на правителството на г-н Орешарски, незабавното разпускане на Народното събрание, и насрочване на нови избори.

Автор: Чавдар Николов

Вярваме, че в политиката моралът има място – и то днес, тук и сега. Декларацията завършва с:
С вас сме – успех!

Тази сутрин в 9,15 ч. бе окупирана 321-ва аудитория във ВТУ.

“Не срещаме подкрепа от ръководството. Очакваме вашето присъствие”, пишат към колегите си и медиите младежите, окупирали аудиторията.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА СТУДЕНТИТЕ ОКУПАТОРИ ОТ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

Уважаемо ръководство на Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий”, уважаеми преподаватели, колеги студенти и докторанти,

Ние осъзнаваме своята отговорност към обществените проблеми като граждани на Република България и заявяваме подкрепа си към колегите от СУ „Св. Климент Охридски”. Разбираме сложността на ситуацията в България днес и поставяме началото на процес, който да доведе до промяна.

На това основание ние окупираме днес, на 28.10.2013, аудитория 321.

За кризата в обществото и проблемите в образованието ни носят вина управляващите страната през последните 23 години. Разпускането на Народното събрание и предсрочните избори сами по себе си няма да променят статуквото.

НЕ ЖЕЛАЕМ ПОДМЯНА, А ПРОМЯНА!

Няма да позволим да бъдем употребени политически!

НАШИТЕ ИСКАНИЯ СА СЛЕДНИТЕ:

1. Подобряване на управленския капацитет чрез кадрово обновяване за промяна на политическия стил, независимо от партийния цвят:

Оставка на ръководствата на всички парламентарно представени партии. Това е почтеният начин да понесат отговорност за проваления преход.

Оставка на всички членове на ръководства на извънпарламентарните политически партии, които са били на управленски позиции във властта в периода след промените.

2. Повишаване на образователния стандарт и установяване на регламент, стимулиращ качеството. Това са стъпки за развитие

потенциала на нацията, които ще окажат благоприятно влияние в обществения живот:

Значими инвестиции на държавата в научноизследователска дейност на студенти и преподаватели и в модернизация на формите и условията за обучение. Този ангажимент да бъде фиксиран като приоритет, независим от смяната на управляващата политическа сила.

Фиксирани семестриални такси, непроменени от първия до последния курс на обучението за всеки випуск. Настъпилите промени да касаят само приема на нови студенти.

ОКУПАЦИЯТА ЩЕ ПРОТЕЧЕ ПРИ СЛЕДНИТЕ УСЛОВИЯ:

1. Ще бъде установен окупационен студентски контрол върху аудитория 321;

2. Учебният процес ще продължи да работи, както до момента;

3. Ще се опази имуществото на Университета, ще се окаже абсолютна и безусловна подкрепа към университетското ръководство, като се надяваме и ние да получим същото;

4. Ще бъдат насърчавани дейностите с научен характер.

Ние сме политически неангажирани. Действията ни са продиктувани само и единствено от желание за повишаване на жизнения стандарт в България и подобряване на моралния климат. Затова от вас очакваме, като граждани със силно изявено чувство за отговорност, да ни подкрепите в този момент, в който обществото трябва да се обедини.

Ние, студентите

321 аудитория, Ректорат на ВТУ,

Тази сутрин бе окупирана и Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ).

Студенти обявиха окупацията тази сутрин, след като в първите минути на 28 октомври разпратиха до медиите декларация в подкрепа на колегите им от Софийския университет, които започнаха окупациите на 23 октомври в 272-ра аудитория на Ректората.

Вчера подкрепа за студентите изрази председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев, който дойде заедно с колегата си Ивайло Захариев в двора на Ректората на СУ. Там той заяви пред журналистите, че неговата роля е да даде знак, че още днес всичките му колеги ще подкрепят протестиращите студенти.

Публикуваме и декларацията на студентите от Нов български университет

Уважеми г-н Ректор,

Уважаеми членове на Настоятелството на НБУ,

Уважаеми преподаватели в НБУ,

Драги колеги от НБУ и от университетите в цялата страна,

Уважаеми сънародници!

Ние, протестиращите студентите от Нов български университет, изцяло осъзнаваме историческата ситуация, в която нашата Република се намира. Това несъмнено е разделен момент, в който стоейки безучастно или невзимайки позиция, рискуваме да обърнем гръб на собствения си народ, държава и бъдеще.

Водени от разбирането, че най-големият потенциал на едно общество са младите хора (а ние, студентите, сме основно млади хора), ние няма как да останем равнодушни или безпристрастни към случващото се. Затова официално декларираме пълната си подкрепа и солидарност към нашите протестиращи колеги от СУ “Св. Климент Охридски”.

Нещо повече, в качеството си на активно протестиращи студенти, приемаме за наш основен граждански дълг да настояваме за незабвното изпълнение на следните три точки:

1. Незабавна оставка на правителството на г-н Пламен Орешарски;
2. Незабавно разпускане на 42-то НС;
3. Насрочване на нови парламентарни избори, в най-кратък срок.

Ние намираме, че изпълнението на тези три точки ще послужи за катализирането и отпушването на иначе безизходната ситуация в страната.

Що се отнася до мотивите ни да протестираме – смятаме че те са повече от добре известни: липсата на каквито и да било реформи в съдебната ситема, което позволява всеобхващащо потъпкване на законите на Република България и ширещо се беззаконие и безнаказаност; липса на всякаква прозрачност при взимането на решения от страна на избирани от нас гражданите личности, заемащи публични длъжности; потъпкването на основни човешки права (включително правото на свободно придвижване и правото на изразяване на лично мнение в центъра на европейската ни столица); национално ширеща се корупция и мафиотизация по всички етажи на властта; създаването и подсигуряването на комфорт на всякакъв вид икономически и медийни монополи и картели; вопиюща некомпетентност и цинизъм, демонстрирани от членовете на Министерски съвет и народните представители и накрая, но не на последно място – растящата международна изолация на България.

Точно поради горепосочените мотиви, ние намираме, че студентите и младите хора на България са тези, които имат най-голямо право да изискват и най-голямо задължение да действат. Ние черпим легитимност от нашата необременненост, младост и жажда за един „по-нормален“ живот. Ние черпим легитимност и от факта, че правим мотивиран избор да живеем в страната, в която сме се родили.

Подбудени от над 130 дни непрекъснати общонационални протести срещу правителството на г-н Пламен Орешарски и едно НС, изгубило всякаква легитимност в нашите очи, ние се обръщаме със следния призив към всички студенти в страната:

Скъпи колеги,

ситуацията в Републиката изисква извънредни мерки! България е поставена на колене, интегритетът и цялостта на нацията са по-уязвими от всякога и с всеки изминал ден, в който „кабинетът Орешарски“ остава на власт, рушеното на всички демократични и институционални устои придобива колосални размери.

Очитайки тези безпрецедентни факти, ние Ви призоваваме за Общонционална безсрочна студентска окупация на всички университети в страната.

Призоваваме също по-големите унвиерситети в страната, като ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“, ПУ „Паисий Хилендарски“, НАТФИЗ, Минно-Геоложки унивеситет „Св.Иван Рилски“, УНСС, ВСУ „Черноризец Храбър“, Медицински Университет София, Технически Университет София, Тракийски университет, Стопанска Академия „Д.И.Ценов“, Американски университет в България, Държавна Музикална Академия “Проф. Панчо Владигеров“, Русенски университет „Ангел Кънчев“, НСА, Югозападен Университет „Неофит Рилски“, Национална Художествена Академия и др. да послужат като центрове, към които студентите от по-малки университети в административните региони биха могли да се присъединяват.

Ние призоваваме за създавенето на общонационални студентски протестни координациони центрове, където всеки един студент от всеки университет в страната да може да се включи в обявената от колегите в СУ окупация. Това би означавало, че при по-малък брой протестиращи студенти в даден университет, ние препоръчваме да се присъединявате към окупацията на СУ.

Съдейки от досегашния си опит, ние съзнаваме, че “кабинетът Орешарски“ и управляващото мнозинство са готови на всичко, за да запазят единственото, което им е останало – властта. Затова очакваме всякакъв вид манипулации, компромати, сплашване и лостове за влияние да бъдат впрегнати срещу нас. Въпреки това ние осъзнаваме нашата най-голяма отговорност – да гарантираме бъдещето на България като европейска държава с хилядолетна история и по този начин да гарантираме собственото си бъдеще и бъдещето на нашите деца като граждани, принадлежащи не само географски, но и цивилизационно към Европа.

Нямаме съмнения, че на много хора, които имат интерес от запазването на статуквото, това няма да се хареса. Също така нямаме съмнение, че заставайки смело зад идеите си и срещу статуквото, един ден ще можем да погледанем нашите деца в очите без неудобство за неизпълнен исторически дълг и непоета отговорност.

Ние не подкрепяме, но и не отричаме, нито една политическа сила, нито един конкретен политик. Ние се обявяваме за правото на българите да бъдат граждани, а не поданици! Ние настояваме да имаме правото да използваме всички произтичащи от това права и сме готови да поемаме своите задължения.

В заключение, бихме искали да изкажем нашата благодарност към онези наши преподаватели, които не само ни подкрепят, но и бяха рамо до рамо с нас на протестите.

28 октомври 2013 г. Протестиращите студенти от Нов български университет

 

 
 

До Антарктида и назад с проф. Христо Пимпирев

| от Александър Петров |

Днес споделяме една история от седмичната рубрика на Webcafe.bg „Героите в студа“, която ни среща с вдъхновяващи личности, превърнали работата и хобитата си в успешни начинания, макар изложени на екстремни условия. Защото този свят винаги ще има нужда от авантюристи, които задават въпроси, огъват правилата и поемат рискове. Статиите се осъществяват с подкрепата на Sensodyne, марка Но.1 препоръчвана от стоматолозите при чувствителни зъби.

Проф. Христо Пимпирев е най-известният български полярен изследовател. Той е участник в Първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/88 и е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика и председател-учредител на Българския антарктически институт.

Той е и първият българин, развял българското знаме на Южния полюс – на 8 януари 2013 г. проф. Пимпирев стъпва на най-южната точка на планетата като част от състава на международна експедиция, посветена на 100-годишнината от покоряването на Южния полюс от Руал Амундсен и Робърт Скот. А някъде на остров Ливингстън един бряг и един ледник носят неговото име.

В средата на януари той се завърна в България с част от учените от поредната българска експедиция до Антарктида. Екипът го посещава в неговия офис в Софийския университет, за да разкаже той повече за това най-диво сред дивите места, за това как човек се справя със студа на най-студения континент, какво се изисква, за да бъдеш част от една полярна експедиция и как ефектите от глобалните климатични промени влияят на Антарктида.

Българската полярна база „Св. Климент Охридски“, по думите на проф. Пимпирев, действително е нещо, с което страната ни може да се гордее. България е една от едва 30-ина държави, които могат да се похвалят с присъствие на Антарктида и базата е „нашият научен аванпост пред лицето на цялото човечество“, както се изразява професорът.

1170x878

За самото място той говори с особено удоволствие и гордост като за един съвсем друг свят – колкото див и опасен, толкова и невероятен със своята девственост и чистота – както на природата, така и сред хората.

В Българската база се работи за изучаването на самия континент. В последната експедиция учените могат да се похвалят с улавянето на екземпляр от изключително рядък вид риба, чиято кръв е прозрачна, както и с откриването на пет съвсем нови за Антарктида фосилизирани растителни останки.

За проф. Пипмпирев обаче значението за континента е изключително голямо не просто от научна гледна точка, но и за съдбата на света:

„Основата на полярните изследвания е върху развитието на науката. Антарктида е най-голямата природна лаборатория в света и там са направени едни от най-големите открития, които касаят съдбата на цялото човечество. Например там през 1985 г. се откри изтъняването на озоновия слой – нещо, което можеше да доведе до фактическото загиване на човешкия род. Но се взеха мерки и в момента този озонов слой се запълва. Индустриалци и политици се вслушаха в алармата на учените, че това е изключително сериозен въпрос. Намали се и се забрани изцяло производството на вредни газове и фреони. И вече има резултат.“

Една от най-важните задачи на мисиите до Антарктида е свързана и със следенето на климатичните изменения и тяхното влияние върху природата и организмовия свят. Макар мнозина, включително и американския президент Доналд Тръмп, да смятат темата за силно преувеличена (или дори за измислица) учените на Антарктида пряко виждат ефектите, които глобалното затопляне оказва върху планетата не само в чисто екологичен план, но и в демографски.

„Западна Антарктида, където се намира и българската база, много чувствително се влияе от тези промени. Абсолютно е доказано, че температурите са се покачили и имаме разтапяне и разрушаване на ледената покривка в тази част на континента. Огромни блокове от шелфовите ледници се откъсват и отиват на север, където е по-топло и се разтопяват. Това неминуемо води до повишаване на морското ниво, което това ще има катастрофални последици за цялата планета – наводнения, изменения на климата, миграцията на стотици милиони хора, които живеят в крайбрежните региони…“, обяснява професорът и допълва:

„Даже вече въпросът не стои как да се преборим с климатичните промени, тъй като те вече са настъпили и тепърва ще се сблъскваме с последиците. Въпросът е как ще живеем с тези климатични промени.“

Част от ефектите на тези глобални изменения в климата се наблюдават и извън Антарктида – от арктическите студове в САЩ до топлото за сезона време в България. Според професора проблемът не се изразява в едно статично глобално затопляне, което просто повишава и повишава температурата на Земята, а в наличието на все по-резки промени в климата на едни и същи места.

„В едни части има глобално затопляне, но това не означава, че не може да имаме на места някакъв пик на масивно застудяване, както беше в Северна Америка. Но това ще трае дни и след това температурите ще се върнат над нулата. Именно тези тенденции на много рязка смяна на температурите от примерно едни арктични температури в Чикаго, които съм сигурен, че само след 10 дни ще стигнат над нулата, са притеснителни (самото интервю беше взето именно покрай големите студове обзели САЩ – бел.а). Именно това е тревожното – тези резки колебания в хода на времето, в температурите. Както виждаме, ние тук се радваме на едно доста по-топло за януари и началото на февруари време. Температурите само за по-малко от една седмица достигаха до -10, -15 градуса, а температурите за България  нормално могат да достигат до -20 и дори -25 градуса.“

Тези студове в САЩ дори породиха някои шеговити (и не дотам шеговити) сравнения с Антарктида, където по едно време температурите бяха по-високи от тези в градове като Чикаго. Според проф. Пимпирев тук база за сравнение няма по простата причина, че на Антарктида в момента е южното лято, докато в Чикаго е зима.

1170x854

„В момента в Антарктида при българската база, която се намира в периферията, в топлата част на континента, температурите са около -10, 0 градуса, понякога до 5-6 градуса. Но това е един много голям континент, по-голям от Европа, съвсем нормално е да има разлика в температурите между тези райони и самия Южен полюс, където е около -35 градуса“, обяснява професорът.

Това обаче повдига друг важен въпрос – как се оцелява на място, където през лятото температурите достигат -10 градуса? Как влияе като цяло студът върху тялото на човек и по-лесно ли е да се разболееш или дори да настинеш там? Оказва се, че не.

„Това са много здрави условия по отношение на болести като грип и настинка. Там можеш да получиш травми, замръзвания, ако си излязъл без подходяща екипировка. Тогава можеш да замръзнеш и да загинеш. Но когато имаш всички предпазни мерки, можеш да живееш. Няма вируси, няма грип, за разлика от по-топлите региони. Знаем колко хора са загинали от епидемии, дори тук от един грип имаме жертви, а в Антарктида човек не е заплашен от това. Заплахите са други. Едното за сметка на другото.“

Колкото до темата за оцеляването, проф. Пимпирев е категоричен – човекът е единственото живо същество, което може да оцелява при абсолютно всякакви атмосферни условия (стига да разполага с подходящата за това екипировка):

„Човекът е единственото живо същество, което може да живее при екстремни климатични условия. Във вътрешността на Антарктида, където има полярни бази и където има учени и логистичен персонал, живеещи целогодишно, извън тях няма нито едно друго живо същество. Целият живот в Антарктида е съсредоточен по крайбрежните части, където климатът е по-мек заради Южния океан. В съвременната ни цивилизация, която е много технологично напреднала, няма проблем да се живее и при екстремни температури на -80 градуса. Разбира се, затова трябват условия и екипировка, за да можеш да стоиш достатъчно дълго навън.“

1170x1626

Колкото до въпросната екипировка, в момента науката е напреднала, за да могат да бъдат преодолени дори и условията на космическия студ, какво остава за този на земята.

По думите на професора модерните екипировки за оцеляване при екстремно ниски температури са изработвани именно от материи, тествани и за оцеляване в Космоса. Но, разбира се, и не винаги е нужна чак толкова модерна екипировка. Понякога са достатъчни хубави, топли вълнени дрехи, дебели якета, съобразени с обстановката и дори кожени дрехи – както са оцелявали в миналото ескимосите и други племена, обитаващи студените части на света.

Все пак обаче българската база на Антарктида работи само през южното лято – от ноември до към средата-края на март месец като в нея през различните периоди на обитаемост има между 10 и 20 души – научен екип и технически персонал – лекар, водачи на шейни и на лодки, с които се обикаля, за да се събират проби за изследване, механици, планински водачи, понякога строители (ако има строителна програма), а тази година – и готвачка, която да се грижи за храната на полярния екип.

Големият проблем, по думите на професора – не е студа или тежките условия, колкото изолацията.

Целият разговор с проф. Христо Пимпирев можете да прочете в Webcafe.bg

 
 

Вечната Грейс Кели

| от Амелия Понд |

За много хора, почитатели на киното, трагично загиналата доста рано, само на 52-годишна възраст, Грейс Кели си остава една от класическите красавици на Холивуд.

Изящната Кели комбинира в себе си две редки качества – абсолютна красота и огромен талант. Когато умира в нелепа автомобилна катастрофа, освен цяло Монако, което плаче за своята принцеса, Холивуд също запазва минута мълчание за една от своите икони. И до днес Грейс Кели остава въплъщението на изяществото, което Холивуд носи. Много актриси са се опитвали да бъдат като нея, но малцина са успели.

Грейс Кели умира на 14 септември 1982 година в Монте Карло. Тогава тя е на 52 години. В колата, която принцесата шофира, е и 17-годишната й дъщеря Стефани, която тази година ще навърши 54.

hbz-grace-kelly-index-1530201647

Съдбата на Грейс Кели е наистина невероятна. Родена във Филаделфия, през 1929 година, преди да се превърне в най-известната принцеса на планетата, тя е обичана актриса, носител на “Оскар” с две номинации зад гърба си и най-голямата любимка на великия Алфред Хичкок.

Кариерата й в киното е в абсолютен подем, тя има само 30 филмови заглавия зад гърба си, като едва 11 са реални филми, когато слага край на приказката Холивуд, за да се омъжи за принц Рение. След сватбата си с принца на Монако актрисата става принцеса на малкото княжество и се отказва от кариерата си.

Красива и чувствена, самият Хичкок я нарича „врящ лед“. Всеки, който я е срещал или е имал възможност да работи с нея, казва, че Грейс Кели има вродени благородство и елегантност, които прозират от начина й на обличане до начина й на поведение. Образът й на момиче, излязло от приказките, тъй като идва от семейство на заможни родители, става още по-обозрим след сватбата с принц Рение през 1956 година. Двамата се запознават на фестивала в Кан две години по-рано. Така, без да е от благородническо потекло, Грейс става истинска принцеса.

Освен икона в киното, заради неподправения й талант и осанка, Кели вече е смятана за истинска модна икона заради стила, поведението и аксесоарите си. Образът й излиза извън времето и все още е модерен. Нейният стил е микс от лесно разпознаваеми и винаги модерни детайли: носи както разкроени, така и прави рокли, скъсени поли, ризи с мъжка кройка, шалове, кръгли и големи слънчеви очила, забележителни шапки.

8a1e54600b9e8bfbbbd941b1362b3002

За нея известният бранд Hermes създава чантата Кели – Kelly bag, която е един от евъргрийните на марката. В началото Грейс я използва, за да крие корема си, докато е бременна с най-голямата си дъщеря, принцеса Каролина. Снимка в американското списание Life от 1958 година я нарежда сред най-известните чанти на века.

Дизайнери като Зак Позен и Томи Хилфигер се вдъхновяват от нея, както и още много техни колеги. Певци като Били Джоел , Мика и Мадона й посвещават песни. Парчетата им „We didn’t start the fire“, „Grace Kelly“ и „Vogue“, са именно за нея. Последно Никол Кидман я изигра на голям екран във филма “Принцесата от Монако” с режисьор Оливие Даан през 2014 година, като филмът откри тогавашния фестивал в Кан.

Грейс Кели има и кукла Барби, която носи нейното име и е облечена с известната й сватбена рокля, дело на дизайнерката Хелън Роуз от MGM. Тази булчинска рокля е копирана безброй пъти, като 50 години по-късно сватбената рокля на Кейт Мидълтън бе вдъхновена от нея.

grace_kelly_high_society
С Франк Синатра в „High Society“

Грейс Кели мечтае за кариера в киното още от ранна детска възраст, затова когато е на 18 години и точно е завършила гимназията, бъдещата звезда заминава за Ню Йорк, за да гради кариера. В началото започва работа като модел, а само 2 години по-късно дебютира на Бродуей. Кариерата й на екран започва 3 години по-късно в различни сериали, а когато е на 22 години прави и първия си филм – „Четиринадесет часа“ (1951).

Актрисата има 11 филма във филмографията си, но въпреки това е сред най-ярките звезди на миналия век. За период от 6 години печели „Оскар“, пленява сърцата на десетки мъже и работи с най-известните режисьори на епохата. През 1956 година напуска киното, за да приеме ролята на принцеса. Така и повече не се снима, въпреки желанието си. Народът на Монако не позволява на своята принцеса да се показва на екран, дори и голям. Дори Хичкок, на когото тя е муза, не успява да я вземе във филма си „Марни“ от 1964 година и в крайна сметка я заменя с Типи Хедрън.

Стилът на Грейс Кели, абсолютно естественото й елегантно излъчване, благородството й и нетипичната за кралска особа човечност, я превръщат не просто в модна икона, а в любимка и модел за подражание на милиони жени по света. Освен със златните си коси, винаги направени във великолепни букли, разперените си рокли и чантите, Кели е известна и с любовта си към перлите. Благодарение на нея това класическо женско бижу спира да изглежда като вехта ретро украса от скрина на баба, спира да е претенциозно за аксесоар и стават част от гардероба на почти всяка съвременна жена.

gracekelly-1-2-19-27

През 1954 година, когато Грейс Кели получава „Оскар“ за ролята си в A Country Girl, на церемонията е облечена в нежна бледозелена рокля с презрамки и ръкавици, а на ушите й ефирно се поклащат капковидни перли. Перли украсяват изящната й визия и следващата година, когато е център на внимание на и извън сцената на връчването на престижните награди на филмовата академия в Лос Анжелис. С любимите й перли е обсипана и булченската й рокля, когато месеци по-късно се венчава за принц Рение.

Грейс Кели си отива от живота, но се превръща в икона. 35 години след кончината си, тя продължава да бъде символ на елегантност и стил, имитиран от мнозина, но достигнат от малцина.

грейс кели, grace kelly

Припомняме си петте филма на Грейс Кели, които всеки уважаващ себе си киноман и почитател на тази великолепна жена, трябва да е гледал.

 
 

Има ли други същества освен хората, които се самоубиват

| от chronicle.bg |

Въпросът със самоубийствата сред животните е доста спорен в научните среди, защото въпреки множеството записани случаи, в които животни привидно предизвикват собствената си смърт, никой не е сигурен дали тези случаи могат да се определят като самоубийства.

Първо да изясним нещо – „White Wilderness“ на Disney направи популярен мита, че лемингите се самоубиват като се хвърлят от отвесни скали, когато мигрират. Причините за това поведение все още не са известни, но малките животинки не се самоубиват.

41558_2018_333_Figa_HTML

Леминг

Има още случаи, в които у фауната се наблюдава подозрително самоубийствено поведение. От 60-те години насам са забелязани десетки (стотици според някои източници) кучета, които скачат от моста Овъртън без видима причина. За случая се пише от години преди специалистът по поведение на животните, Дейвид Сандс, да открие причината. Той забелязва, че под моста живеят норки и че повечето от кучетата, които скачат, са от породи с по-развито обоняние. Парапетът е достатъчно висок, за да могат да видят къде ще се озоват, когато го прескочат, и така мистерията е разнищена.

Overtoun--2

Мостът Овъртън в Шотландия

За друг случай, отново с куче, ни разказва репортаж във вестник Illustrated London News от 1845 година. В него пише за нюфаундленд, който се опитва да се удави като се хвърля във водата и отказва да се движи. То е спасено няколко пъти, но всеки път се връща при водата…

Ако това куче действително се е опитало да се самоубие, човек би си помислил, че от 1845 досега това поведение все ще се повтори. Най-близкото, което наблюдаваме обаче, е че някои кучета отказват да се хранят след като загубят стопанина си, което понякога води до смърт. Но и тогава не е ясно дали животинката иска да умре от мъка или причината е друга.

В статия по темата Катрин Гамон от LiveScence поставя нещата много добре: „За да се счете един акт за самоубийство, самоубиецът трябва да е наясно, че това което прави ще отнеме живота му.“ Именно затова е трудно да преценим дали други животни отнемат живота си. 

Има обаче няколко вида насекоми, които се оставят да бъдат убити и дори, в някои случаи, сами прекъсват живота си. Някои видове мравки се самовзривяват при настъпила опасност, обикновено разпръсквайки миризлива или лепкава течност. Това обаче не е точно самоубийство по начина, по който ние го разбираме, защото видът просто се е развил така, че да цени благосъстоянието на популацията си пред своето собствено. Подобна самоотверженост се наблюдава и при мравките от вида forelius pusillus, които през нощта изпращат старите или болните членове извън мравуняка с мисията да го запечатат и така той да остане скрит за хищници. Японските (!) медоносни пчели, когато се отбраняват срещу гигантския азиатски стършел, се нахвърлят върху него и започват да пърхат с крила, което значително покачва температурата. Пчелите могат да издържат на до 48 градуса топлина, докато стършела – до 46. За жалост обаче тези, които са в центъра, също умират.

Всичко това обаче е пример единствено за неосъзнато, инстинктивно поставяне на обществото пред индивида и в крайна сметка не можем да го определим като самоубийства – такова, каквото извършват хората.

 
 

Плака – кварталът на боговете

| от chronicle.bg |

Няма да преувеличим, ако кажем, че Плака – най-старата област на Атина – е един от най-уникалните, красиви и исторически местности в света. Можете сами да се уверите в галерията ни.

Познат още като „Кварталът на боговете“, Плака се намира точно под люлката на западната цивилизация, Акропола.

Plaka

Не всичко в Плака е старо, но старите забележителности са наистина стари.

Местността, разбира се, е пълна с археологически останки и паметници на хилядолетия. Но по-любопитно е да се отбележи, че тя е постоянно заселена от почти 3000 години, което я прави една от най-старите местности в света. Също така Главната улица на Плака, Адрианоу, се смята за най-древната все още използвана улица като по нея са крачили хора като Александър Велики, Сократ, Платон, Ирина Атинянката и Перикъл.

В Плака можем да видим Храмът на Зевс Олимпийски и Арката на Адриан – едни от многото портали към града. Там също така се намира и Хорагоският паметник на Лизикрат – първият монумент в историята, изработен външно в коринтски стил, а 2000 години по-късно и мястото, на което Франциск от Асизи ще засажда първите домати в Гърция.

Недалеч от там е и Римската Агора, където можем да видим и Кулата на ветровете – първата часовникова кула и метеорологична станция в историята. Най-добре запазената и впечатляваща забележителност, с която Плака разполага, обаче е храмът на Хефест, известен още като Сиезион. 

Стоа на Аталос е друга красива сграда, част от Древната Агора (да не се бърка с Римската), която впечатлява с размери и архитектура. Това е една от малкото двуетажни сгради от античността и едва вторият гръцки монумент, който е изцяло реставриран.

Театърът на Дионис, най-древният театър в света, лежи в подножието на Партенона. 

И не на последно място в дългият списък със забележителности е друг театър – Одеонът на Ирод Атик. Той все още функционира и всяко лято там се организират фестивали, а на сцената му излизат изпълнители от ранга на Мария Калас, Андреа Бочели и Лучано Павароти.

Архитектурата на Плака е резултат от възрастта й. Многобройните гръцки и римски монументи съществуват заедно с неокласически сгради от 19 век и византийски църкви от 10 – 11 век. Има също така и джамия, която вече не се използва, но напомня на местните за 400-те години окупация на Османската империя.

И неизбежно стигаме до известния квартал Анафиотика. Той дава на цялата местност сюрреалистичен характер като създава впечатле, че сме на остров е Егейско море – Санторини или Миконос – докато всъщност сме в центъра на Атина. И за това си има историческо обяснение. Едни от първите заселници в квартала, няколко години след като Гърция се освобождава от Османската империя, идват от остров Анафи (откъдето произлиза и името Анафиотика). Те са най-добрите занаятчии в страната и цар Отон изисква от тях да застроят квартала. От носталгия по дома, масторите избират да създадат именно място със средиземноморски вид.

anafiotika-neighborhood-with-white-houses-under-the-acropolis