shareit

СУ не са сами. Студентите от ВТУ, НБУ и НАТФИЗ ги подкрепиха

| от |

В 14:00 часа днес ръководството на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ свиква извънредно заседание на Академичния съвет заради окупацията на сградата на Ректората от група студенти.
В петък вечер участниците в окупацията затвориха с вериги вратите на университета. Вчера противници на окупацията протестираха в двора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и се опитаха да щурмуват сградата. Днешният ден е неучебен за студентите от учебното заведение.

Според ректора на СУ професор Иван Илчев, окупацията трябва да бъде прекратена. Участниците в протеста се заканиха той да продължи. Снощи студентите, заключили се в сградата на университета, бяха подкрепени и от протестиращите срещу правителството, които направиха традиционното си шествие.

Студентите са изостанали от днешното време“, коментира депутатът от „Коалиция за България“ Янаки Стоилов окупацията на Софийския университет пред „Нова телевизия“. Идеята за окупация дойде от „Окупирай „Уолстрийт”, която е с леви убеждения, а тук се прави от хора с десни идеи”, обоснова той тезата си. По думите му, ако търсим нещо хубаво в това, което става в и около СУ, то е, че хора, които се предполага, че са интелигентни, имат обществена позиция. А в последните години сякаш те страняха от политическия живот. Така че по-добре да има позиция, макар че тя понякога преминава към по-агресивни действия”, подчерта депутатът. Стоилов заяви, че никой не оспорва нито правото на мнение, нито протеста, въпросът е към какво са насочени и дали водят до промяна.

Нощта бе спокойна и без провокации“ – разказа пред Радио София Борислав Рангелов – един от студентите-окупатори. Били са сформирани екипи по сигурността , които са се грижили както за хората, така и за имуществото.

„Основната причина да решим да блокираме целия университет е тоталната нелегитимност на политическата система в България. Ние смятаме, че трябва да предприемем по радикални действия, за да успеем да защитим нашата кауза и нашата позиция и за морал в политиката.“ 

Борислав Рангелов коментира, че блокадата ще продължи докато не бъдат изпълнени техните искания в декларацията, които са оставка. Той добави, че ще изчакат извънредно заседание на Академичния съвет и решението , което ще вземат и тогава ще предприемат  и те конкретни действия

Александър Николов от студентското движение „Призив за образование“ каза пред програма Хоризонт на БНР: Има много хора, които са недоволни от правителството. Но не е възможно да се мисли, че една толкова ограничена група от хора желае да използва като параван СУ и да предлага решения – искане на оставка от името на народа. Това е неприемливо и нелогично и за мен обяснението е, че много сериозни сили, свързани с големи интереси, тук става въпрос за стотици милиони, за милиарди, са готови да впрегнат всичко и за съжаление успяха за момента да опетнят и да всеят съмнения сред хората.

Над 250 преподаватели подкрепят протестите на студентите обяви  преподавателя от Журналистическия факултет Доц. Светлана Божилова.

„Университетските преподаватели са последните хора, които могат да бъдат купени в тази държава. Освен това сред преподавателите които подкрепят студентите са хора с различни убеждения и обединени от каузата за модерна и демократична България, която не се случи в последните 23 години. Нека повече преподаватели да говорят от Софийския университет, а не да се дават съвети от вън. 

В декларацията се казва:

Убедени сме, че правителството на г-н Пламен Орешарски е напълно компрометирано, а XLII Народно събрание е делегитимирано и всекидневно подрива и малкото останало доверие в политическите институции на страната. Затова заставаме зад исканията на студентите за оставка на правителството на г-н Орешарски, незабавното разпускане на Народното събрание, и насрочване на нови избори.

Автор: Чавдар Николов

Вярваме, че в политиката моралът има място – и то днес, тук и сега. Декларацията завършва с:
С вас сме – успех!

Тази сутрин в 9,15 ч. бе окупирана 321-ва аудитория във ВТУ.

“Не срещаме подкрепа от ръководството. Очакваме вашето присъствие”, пишат към колегите си и медиите младежите, окупирали аудиторията.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА СТУДЕНТИТЕ ОКУПАТОРИ ОТ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

Уважаемо ръководство на Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий”, уважаеми преподаватели, колеги студенти и докторанти,

Ние осъзнаваме своята отговорност към обществените проблеми като граждани на Република България и заявяваме подкрепа си към колегите от СУ „Св. Климент Охридски”. Разбираме сложността на ситуацията в България днес и поставяме началото на процес, който да доведе до промяна.

На това основание ние окупираме днес, на 28.10.2013, аудитория 321.

За кризата в обществото и проблемите в образованието ни носят вина управляващите страната през последните 23 години. Разпускането на Народното събрание и предсрочните избори сами по себе си няма да променят статуквото.

НЕ ЖЕЛАЕМ ПОДМЯНА, А ПРОМЯНА!

Няма да позволим да бъдем употребени политически!

НАШИТЕ ИСКАНИЯ СА СЛЕДНИТЕ:

1. Подобряване на управленския капацитет чрез кадрово обновяване за промяна на политическия стил, независимо от партийния цвят:

Оставка на ръководствата на всички парламентарно представени партии. Това е почтеният начин да понесат отговорност за проваления преход.

Оставка на всички членове на ръководства на извънпарламентарните политически партии, които са били на управленски позиции във властта в периода след промените.

2. Повишаване на образователния стандарт и установяване на регламент, стимулиращ качеството. Това са стъпки за развитие

потенциала на нацията, които ще окажат благоприятно влияние в обществения живот:

Значими инвестиции на държавата в научноизследователска дейност на студенти и преподаватели и в модернизация на формите и условията за обучение. Този ангажимент да бъде фиксиран като приоритет, независим от смяната на управляващата политическа сила.

Фиксирани семестриални такси, непроменени от първия до последния курс на обучението за всеки випуск. Настъпилите промени да касаят само приема на нови студенти.

ОКУПАЦИЯТА ЩЕ ПРОТЕЧЕ ПРИ СЛЕДНИТЕ УСЛОВИЯ:

1. Ще бъде установен окупационен студентски контрол върху аудитория 321;

2. Учебният процес ще продължи да работи, както до момента;

3. Ще се опази имуществото на Университета, ще се окаже абсолютна и безусловна подкрепа към университетското ръководство, като се надяваме и ние да получим същото;

4. Ще бъдат насърчавани дейностите с научен характер.

Ние сме политически неангажирани. Действията ни са продиктувани само и единствено от желание за повишаване на жизнения стандарт в България и подобряване на моралния климат. Затова от вас очакваме, като граждани със силно изявено чувство за отговорност, да ни подкрепите в този момент, в който обществото трябва да се обедини.

Ние, студентите

321 аудитория, Ректорат на ВТУ,

Тази сутрин бе окупирана и Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ).

Студенти обявиха окупацията тази сутрин, след като в първите минути на 28 октомври разпратиха до медиите декларация в подкрепа на колегите им от Софийския университет, които започнаха окупациите на 23 октомври в 272-ра аудитория на Ректората.

Вчера подкрепа за студентите изрази председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев, който дойде заедно с колегата си Ивайло Захариев в двора на Ректората на СУ. Там той заяви пред журналистите, че неговата роля е да даде знак, че още днес всичките му колеги ще подкрепят протестиращите студенти.

Публикуваме и декларацията на студентите от Нов български университет

Уважеми г-н Ректор,

Уважаеми членове на Настоятелството на НБУ,

Уважаеми преподаватели в НБУ,

Драги колеги от НБУ и от университетите в цялата страна,

Уважаеми сънародници!

Ние, протестиращите студентите от Нов български университет, изцяло осъзнаваме историческата ситуация, в която нашата Република се намира. Това несъмнено е разделен момент, в който стоейки безучастно или невзимайки позиция, рискуваме да обърнем гръб на собствения си народ, държава и бъдеще.

Водени от разбирането, че най-големият потенциал на едно общество са младите хора (а ние, студентите, сме основно млади хора), ние няма как да останем равнодушни или безпристрастни към случващото се. Затова официално декларираме пълната си подкрепа и солидарност към нашите протестиращи колеги от СУ “Св. Климент Охридски”.

Нещо повече, в качеството си на активно протестиращи студенти, приемаме за наш основен граждански дълг да настояваме за незабвното изпълнение на следните три точки:

1. Незабавна оставка на правителството на г-н Пламен Орешарски;
2. Незабавно разпускане на 42-то НС;
3. Насрочване на нови парламентарни избори, в най-кратък срок.

Ние намираме, че изпълнението на тези три точки ще послужи за катализирането и отпушването на иначе безизходната ситуация в страната.

Що се отнася до мотивите ни да протестираме – смятаме че те са повече от добре известни: липсата на каквито и да било реформи в съдебната ситема, което позволява всеобхващащо потъпкване на законите на Република България и ширещо се беззаконие и безнаказаност; липса на всякаква прозрачност при взимането на решения от страна на избирани от нас гражданите личности, заемащи публични длъжности; потъпкването на основни човешки права (включително правото на свободно придвижване и правото на изразяване на лично мнение в центъра на европейската ни столица); национално ширеща се корупция и мафиотизация по всички етажи на властта; създаването и подсигуряването на комфорт на всякакъв вид икономически и медийни монополи и картели; вопиюща некомпетентност и цинизъм, демонстрирани от членовете на Министерски съвет и народните представители и накрая, но не на последно място – растящата международна изолация на България.

Точно поради горепосочените мотиви, ние намираме, че студентите и младите хора на България са тези, които имат най-голямо право да изискват и най-голямо задължение да действат. Ние черпим легитимност от нашата необременненост, младост и жажда за един „по-нормален“ живот. Ние черпим легитимност и от факта, че правим мотивиран избор да живеем в страната, в която сме се родили.

Подбудени от над 130 дни непрекъснати общонационални протести срещу правителството на г-н Пламен Орешарски и едно НС, изгубило всякаква легитимност в нашите очи, ние се обръщаме със следния призив към всички студенти в страната:

Скъпи колеги,

ситуацията в Републиката изисква извънредни мерки! България е поставена на колене, интегритетът и цялостта на нацията са по-уязвими от всякога и с всеки изминал ден, в който „кабинетът Орешарски“ остава на власт, рушеното на всички демократични и институционални устои придобива колосални размери.

Очитайки тези безпрецедентни факти, ние Ви призоваваме за Общонционална безсрочна студентска окупация на всички университети в страната.

Призоваваме също по-големите унвиерситети в страната, като ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“, ПУ „Паисий Хилендарски“, НАТФИЗ, Минно-Геоложки унивеситет „Св.Иван Рилски“, УНСС, ВСУ „Черноризец Храбър“, Медицински Университет София, Технически Университет София, Тракийски университет, Стопанска Академия „Д.И.Ценов“, Американски университет в България, Държавна Музикална Академия “Проф. Панчо Владигеров“, Русенски университет „Ангел Кънчев“, НСА, Югозападен Университет „Неофит Рилски“, Национална Художествена Академия и др. да послужат като центрове, към които студентите от по-малки университети в административните региони биха могли да се присъединяват.

Ние призоваваме за създавенето на общонационални студентски протестни координациони центрове, където всеки един студент от всеки университет в страната да може да се включи в обявената от колегите в СУ окупация. Това би означавало, че при по-малък брой протестиращи студенти в даден университет, ние препоръчваме да се присъединявате към окупацията на СУ.

Съдейки от досегашния си опит, ние съзнаваме, че “кабинетът Орешарски“ и управляващото мнозинство са готови на всичко, за да запазят единственото, което им е останало – властта. Затова очакваме всякакъв вид манипулации, компромати, сплашване и лостове за влияние да бъдат впрегнати срещу нас. Въпреки това ние осъзнаваме нашата най-голяма отговорност – да гарантираме бъдещето на България като европейска държава с хилядолетна история и по този начин да гарантираме собственото си бъдеще и бъдещето на нашите деца като граждани, принадлежащи не само географски, но и цивилизационно към Европа.

Нямаме съмнения, че на много хора, които имат интерес от запазването на статуквото, това няма да се хареса. Също така нямаме съмнение, че заставайки смело зад идеите си и срещу статуквото, един ден ще можем да погледанем нашите деца в очите без неудобство за неизпълнен исторически дълг и непоета отговорност.

Ние не подкрепяме, но и не отричаме, нито една политическа сила, нито един конкретен политик. Ние се обявяваме за правото на българите да бъдат граждани, а не поданици! Ние настояваме да имаме правото да използваме всички произтичащи от това права и сме готови да поемаме своите задължения.

В заключение, бихме искали да изкажем нашата благодарност към онези наши преподаватели, които не само ни подкрепят, но и бяха рамо до рамо с нас на протестите.

28 октомври 2013 г. Протестиращите студенти от Нов български университет

 

 
 
Коментарите са изключени

Бетонът на римляните е много по-добър от бетона ни

| от |

Стоманобетонът е чудо на съвременната индустрия и част от основата на цивилизацията, каквато я познаваме. И все пак съвременният бетон има своите недостатъци. С течение на времето водата си прокарва път в бетона и води със себе си ръжда, а след това се разширява и го напуква. Как тогава древните римляни са били в състояние да изградят структури, които биха могли да издържат 2000 години, дори и в люти морски условия?

„Римската рецепта“, пише Гардиън, „държи заедно кейове, вълноломи и пристанища. Освен това, за разлика от съвременните материали, древните с течение на времето стават по-здрави.“ Учените откриха химичен процес в сместа от вулканична пепел, вар, морска вода и парчета вулканични скали, която римляните ползват: солената вода и вулканичният материал могат да продължат да взаимодействат и така да създават нови съединения (един вид нови минерали), подсилващи бетона с времето.

Мари Джаксън, геолог от Университета в Юта, е съавтор на проучване, което се занимава с тези скорошни открития за състава на римския бетон. Използвайки чувствителни електронни микроскопи, както и други инструменти и технологии, Джаксън казва, че тя и колегите й могат да наблюдават „малките естествени лаборатории в бетона, да видим как  точно са минералите в него, последователността на възникналите кристали и техните свойства“.

Всичко си идва на мястото, когато изследователите осъзнават, че материалите, които откриват в древния бетон (и които не очакват да намерят в него), не са добавяни съставки – те са плод на последвали химическа реакция между съставките на самия бетон. Компонентите в сместа се разтварят, взаимодействат и се променят, оставяйки нови материали да кристализират през вековете. Днес хората, които работят за създаването на нови подобрени строителни материали като, например, бетони, които се самопоправят, могат да научат много от тези открития.

Днешният бетон обикновено се прави от кварцов пясък, варовик, глина, креда, както и други съставки. Добавете вода и възниква екзотермична реакция, свързваща чакъла или пясъка около стоманена арматура. Но след като бетонът изсъхне, няма повече реакции.

 
 
Коментарите са изключени

Андрей Романович Чикатило – най-дълго върлуващия сериен убиец в СССР

| от |

На 16 октомври 1936 година в Новочеркаск се ражда дете, което след 20-30 години ще се превърне в кошмар за местните жители. Андрей Романович Чикатило вече се изучава от криминолозите като пример за серийните убийства, а методиката му се отдалечава много от човешкия разум. Една древна поговорка гласи, че човек не се ражда убиец, помагат му околните. Андрей се ражда по време на великите гладове в Украйна, освен това страда от напикаване до 12-годишна възраст, за което е подиграван и малтретиран от майка си.

Детството също е очарователно, Андрей често бил затварян в дома си, а щом някога се налагало да излиза, родителите му напомняли, че може да бъде изяден от съседите си. Майка му вярва, че неговият брат вероятно е приключил житейския си път по този начин и с това допълнително стресирала детето си. Попитайте всеки психолог и ще разберете, че страхът не е най-добрият начин за възпитаването на едно дете. Неличимите психологични травми водят до сериозни щети, които рано или късно дават отражение, а в случая на Андрей Романович – скоро.

Историята на един от най-дълго върлуващите серийни убийци започва през 1978 година към Коледа. Неговата първа жертва е 9-годишно момиченце на име Елена. Полицията се насочва правилно към Андрей, но арестува Александър Кравченко, който след мъчения прави самопризнание и бързо след това е екзекутиран. Изборът на този човек не е случаен, защото по стечение на обстоятелствата той също лежи в затвора за изнасилване и убийство на малко момиче. Алибито му е потвърдено от съседи, приятели и жена му, но това няма никакво значение за полицията, необходим е виновник и властта иска да го намери максимално бързо.

Изненадващо за всички, убийствата продължават и ако Кравченко не е възкръснал да търси възмездие, липсва разумно обяснение за продълженията. Чикатило прекарва времето си в изчакване и проверка на възможностите на полицията. След 3 години се активира отново, осъзнал, че никой няма да го тормози и повишава нивото на жертви до осем души. Червеният кошмар, както го наричат в района, обича да дебне по автобусни и жп гари, там често открива младежите, избягали от дома.

Chikatilo-mugshot

Снимка: By Rostov Police Department – Rostov Police Department photographic records., https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=2454134

Действайки на интервали Чикатило има способността да изчезва за определен период от време и отново да се активира. Това отчасти позволява на полицията да изгуби следата, докато той набелязва новите цели. Разследването работи брилянтно, първо се насочва върху познатите сексуални престъпници, а след това започва да издирва и душевноболните. Разпитват се повече от 150 000 души и нито един не е издирваният. Любов Бирюк го среща по пътя към дома, след като се връща от пазар.

За жалост Андрей и Любов са в една посока, а щом пътеките потъвали в гората, тя бива нападната, удушена и след това разсечена. Полицията потвърждава последното като констатира 22 прободни рани по тялото. Очите ѝ са извадени, а в следващите случаи това ще е основен белег, че един и същи човек извършва тези зверства. Следващата жертва получава 50 прободни рани, което е прекалено много за 10-годишно момиченце, но това не пречи на Червения кошмар да върлува. Полицията все пак установява един и същ белег, много голяма част от жертвите са забелязани най-вече на гари и спирки. През 1983 г. започва мащабно разследване, което дава впечатляващ резултат, разкриват се повече от 1000 престъпления, включително и 95 убийства, 140 нападения, 245 изнасилвания и нито едно от тези престъпления не е свързано с Андрей.

На 13 септември 1984 г. Чикатило се опитва да заговори млада жена на автобусната гара в Ростов. Двамата тръгват в неизвестна посока, без да подозират, че полицаите са след тях. Андрей се опитва да се отърка в младата дама, но опитите приключват с арест и обиск. В чантата на бившия преподавател (Чикатило работи известно време като учител) се откриват въже, доста сериозен нож и бурканче с вазелин. Описанието на свидетели, които казват, че за последно са го забелязали да върви с Дмитри Птащинков е идентично, ала очевидно не достатъчно. Тук идва и фаталната грешка на полицията. Кръвната група на Андрей Романович е А, а семенната течност в тялото на жертвите е AB.

Не може да бъде обвинен за убийствата, но е обвинен за кражба от негов колега и лежи една година в затвора. На 8 октомври полицията официално оневинява всички задържани за убийствата и неофициално смята, че Андрей Чикатило е в основата на всички тези убийства. Гражданинът Х (друг прякор) е освободен официално през декември и готов за нови подвизи. Той чака до август на следващата година, когато пътува до Москва, за да убива и този път жертва е 18-годишната Наталия Покхлистова. Отново в уюта на гората е завързана и намушкана 38 пъти, след това е душена. Полицията проверява всички имена на пътници, които са летяли от Ростов до Москва, но пропускат да обърнат внимание на влаковете, а освен това става ясно, че такъв списък не съществува поради простата причина, че влаковете се разбиват много по-малко и няма нужда от такъв списък.

Ловът на изверга започва с пълна сила през 1985 г. и отново се завардват всички възможни гари. Нещо повече, полицията вече е вербувала и униформени представителки на властта, които под прикритие ще трябва да изкушават убиеца. Нито една дама не е била особено щастлива от идеята, че е на кукичката, която трябва да привлече един от най-опасните убийци в историята, а и най-вероятно по-голямата част от тях е виждала полицейските досиета. По нареждането на Виктор Бураков (главният разследващ), униформените търсят съдействието и на психиатъра д-р Александър Букановски.

Именно той започва да изследва обстойно психиката на убиеца и освен това прави първия психопрофил на издирвано лице в Съветския съюз. Според Букановски, издирваният човек е на възраст 45-50 години, преживял е тежко детство, затворен е и цял живот се е притеснявал от жените. В редовете си, докторът разкрива историята на звяра, прикривал се през всички тези години, той е убеден, че ножът замества половия му орган. И най-важното, убиецът най-вероятно пътува често и затова всички локации са близо до автобусни спирки. Вече има гласност по случая и все по-често вестниците предупреждават за върлуващата опасност. Сред читателите е и Чикатило, който успява да издържи цяла година от последното си похищение. Търпението се изчерпва на 23 юли, когато пътищата на Андрей Романович се преплитат за кратко с Любов Головакха. Патологът ще преброи около 20 тежки прободни рани по тялото ѝ.

Andrei_Romanovich_Chikatilo_Trial_1992

Снимка: By Source (WP:NFCC#4), Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=36640551

Сагата приключва след близо 12 години и повече от 56 жертви. Не е сигурно за колко си е спомнил, колко са успели да се разложат в следващите години и т.н. Последната жертва е 22-годишната Светлана Коростик. Следвайки традиционния мотив, Андрей я завлича в гората, убива я и след това се връща да чака влака, за да се прибере у дома. За жалост там го очаква полицай, който записва данните и се съмнява сериозно в алибити му. Убиецът заявява, че е ходил за гъби, но облеклото му (твърде формално) не е присъщо за такива разходки. След като полицай Игор Рибяков се прибира в управлението и пуска доклад на задържаните е необходимо малко време на администрацията да си припомни това име.

Появата на Чикатило в списъка мотивира пълно и щателно разследване на близката гора до Донлесхоз. Проверката на всички рапорти от последните години показват, че тази личност по една или друга причина е била спирана за разпит и някои си го спомнят, други – не. В повечето случаи обаче описанието е идентично: голяма чанта, странно изражение и излъчването на особена подозрителност. На 14 ноември е пуснат под наблюдение и сякаш 65-те страници на психиатъра се материализират в отдавна издирвания. Този човек постоянно се опитва да заговаря деца и млади жени, когато те прекъснат разговора, изчаква няколко минути и след това се мести на следващата седалка. Същото прави и в парковете, а в деня на ареста си, след като не успява да привлече вниманието на никого, отива до близкото кафене за бира. На излизане е задържан.

В районното започва старата песен. Чикатило твърде, че вече е арестуван по този случай и оправдан. Обстоен преглед показва, че по един от пръстите има нараняване, причинено от ухапване на много млада захапка. Разпитът започва и трябва да продължи точно десет дена, а ако след това липсва самопризнание, той трябва да бъде освободен. Според направените експертизи, кръвната група на Чикатило е „А“, докато семенната му течност е „AB“. Според някои по-модерни изследвания, подобни мутации могат да се случат, ала само в редки случаи и най-често при трансплантанцията на костен мозък. Такава процедура не е правена на убиеца. Освен това през следващите години редица учени ще отхвърлят тази възможност.

Разпитът започва и въпреки опитите за пречупване на Чикатило, той се съпротивлява яростно. В следващите дни бившият учител/убиец/канибал/педофил пише няколко страници с показания, където липсват самопризнания, все пак разкрива болната си душа, с което подсказва, че някой друг може да го пречупи много лесно. Едва на 9-я ден се намесва и психиатъра, който не прави нищо особено, а само започва да чете своя обстоен анализ за потенциалния извършител на всички престъпления. Очевидно е свършил достатъчно добра работа, защото след два часа Чикатило избухва в сълзи. На 14 април 1992 г. е обвинен за 53 убийства и още 5 случая на сексуално нападение над малолетни. Делото е доста дълго, но финалната присъда е смърт и още 86 години за всички престъпления. Същата е издадена на 15 октомври – само един ден преди рождения му ден. На 14 февруари 1994 г. след неуспешните обжалвания Чикатило е изведен от килията си и екзекутиран с един куршум в главата.

 
 
Коментарите са изключени

Какво означават различните котешки очи на пътя в различните държави

Малките бабуни / пъпки / повдигната пътна маркировка има различни светлоотразителни цветове, някои от които (като бяло и жълто) имат разбираеми значения, подобни на обикновената пътна маркировка. Но има и други цветове (като синьо и зелен), които предават допълнителна информация. ако знаете как да ги разчитате.

Някои цветове са за полицаи, служители на спешна помощ и работници по поддръжката на пътя като им показват къде могат да намерят неща като пожарни хидранти т подобни. Но значенията на цветовете на котешките очи варират на различните места по света.

M9 motorway Carlow Ireland catseyes

Магистрала М9 в Карлоу, Ирландия

  • Бяло: използва се в центъра на пътя, маркира ленти и острови
  • Жълто: по ръба на пространството между два съседни еднопосочни пътя 
  • Червено: по аварийната лента на магистралите
  • Синьо: по места за отбивки na аварийни превозни средства, основно за полицията да паркира ида  наблюдава трафика
  • Зелено: на входове и изходи, понякога се използват за маркиране на незначителни странични пътища

В Северна Америка значенията на цветовете са малко по-различни:

  • Бяло: маркировка на лентата или по ръбове на тротоара
  • Жълто: разделяне на ленти със срещуположно движение, далечни страни на еднопосочни ленти
  • Червен: обозначение, че улицата е еднопосочна и влизането е забранено
  • Синьо: крайпътен пожарен хидрант
  • Зелено: влизане в комплекс от затворен тип, достъпен за аварийни превозни средства
  • Бяло (или жълто) + червено: червеното, видимо само в една посока, означава, че сме влезли в насрещното движение или „влизането забранено“
  • Бяло + черно: с бяло се маркират ограниченията за лента за специално движещи се МПС, а черно, когато маркировката не се прилага

В Австралия се ползват европейските стандарти, с разликата, че както в САЩ, синьото се използва за означаване на наличието на пожарен хидрант. Жълтото също има допълнително значение във Виктория: пресечените жълти линии с жълти светлоотразители означават коловози, по които могат да се движат други превозни средства. Непрекъснатите линии и двойните жълти рефлектори пък съобщават на водачите, че линиите не се пресичат.

 
 
Коментарите са изключени

Да криеш любовника си на тавана цели 10 години

| от |

Колко дълго можете да пазите своята изневяра в тайна? Година? Може би две? А какво ще кажете за цели десет години? Това също би могло да се случи, но Доли Остерайх вдига летвата твърде високо. Жената не просто се възползвала от своя любовник, а го държала на тавана в периода на връзката. Очевидно изневерите са били различни през 30-те години на миналия век. Мнозина биха нарекли подобни отношения „сексуално робство“, ала сякаш и двете страни са били доволни от постигнатото. Да започнем всичко отначало. Доли се жени за своя съпруг Фред Остерайх (заможен производител) и по всичко личи, че двамата изживяват своята приказка.

Публичният им живот е пример за останалите богаташи, те са винаги усмихнати, изглеждат щастливи на всяка снимка и във всеки един момент показват своята любов. И историята продължава така до фаталната 1913 г. с едно много специално запознанство. Дали годината е фатална или съпругата е изморена от брачния живот, не можем да знаем, ала съдбата си знае работата и понякога действа без задръжки. Госпожа Остерайх се обадила на своя съпруг и го помолила да изпрати работник от фабриката, за да погледне счупената шевна машина. На вратата почукал 19-годишния Ото Санхубер с надеждата, че ще успее да спечели доверието на началството си, както и по-добра заплата. Домакинята отворила вратата, носейки прозираща копринена роба и дълги чорапи.

Мнозина подозират, че в този ден шевната машина не била ремонтирана. Младият Ото щял да „обърне внимание“  на много от домашните уреди в дома на своя началник. Освен това, когато липсвала възможността на домашния уют, любовниците се възползвали от близките хотели, за да продължават своите занимания. Съседите пък не одобрявали подобни действия и многократно съобщавали за извънбрачните забавления на съпругата, докато Фред се труди за семейния бюджет. Една вечер и той решил да повдигне въпроса и най-накрая да реши как ще продължи животът му. Доли отвърнала, че Ото бил само нейният полу-брат по душа, с когото прекарвали времето си заедно, говорейки за най-различни теми от живота. И за допълнително успокоение потвърдила, че отношенията им били само платонически и младежът бил средство да се запълва времето на домакинята, докато се върне съпругът.

Този отговор не донесъл достатъчно покой на съпруга и Доли взела важното решение – изпратила Ото на тавана. Мнозина биха отказали подобно предложение, ала Ото нямал семейство. На тавана имал само легло и маса, луксът не бил толкова добре осигурен за него. Интимният роб обяснявал често, че отношенията им били като тези на майка и син, ако изключим някои други подробности. Самотните вечери били време за отдаване на друго хоби – писането на любовни и криминални истории с псевдоним. Доли помагала на своя любовник да ги публикува, използвайки своята влиятелна фамилия. Следва и по-добрият въпрос: как е възможно Фред никога да не разбере, че Ото е на тавана? Някои вечери мъжът чувал шумове от тавана, ала не допускал и в най-дивите си фантазии, че ще бъде част от историята в категория „глупави хора“. Неговото заключение от необичайните шумове е вярата, че горе има призраци.

След 5 години със странните шумове, мъжът най-накрая предложил да се преместят в друго жилище. Доли нямала нищо против, но искала домът им да има таван. Ото бил освободен от своята клетка и изпратен по-рано в Лос Анджелис, за да очаква новия си постоянен адрес. Веднъж щом локацията става ясна, Ото изпреварва новодомците и се настанява в своята нова килия. И точно тук се случва драматичният обрат. През 1922 г. (близо десет години от началото на аферата) семейството започва един много сериозен скандал. Любовникът слушал и в един момент се притеснил много за здравето на своята любима. Хукнал надолу по стълбите с две от пушките на домакина. Фред най-накрая осъзнал защо някога е чувал шум на тавана и какво са имали предвид всички съседи относно полубрата на Доли. В опит да получи някакво възмездие за една от най-дългите изневери в историята мъжът напада любовника и получава три изстрела в гърдите, при това от собствените му оръжия. Докато нещастникът издъхвал, любовниците мислили версия за смъртта му. Окончателното решение било да инсценират обир. Доли била заключена от Ото в килера на дома, докато той свалил часовника на Фред и се скрил на тавана.

Тропнал няколко пъти силно от тавана, за да даде знак, че е добре скрит, а Доли започнала да крещи за помощ. Полицията повярвала на тази версия, а съпругата бързо решила да започне отначало живота си, карцирайки за пореден път любовника на тавана в новия си дом. Историята можела да се повтори, докато не се появил Хърман Шапиро – брокерът на недвижими имоти. Вдовицата започнала да се влюбва и решила да даде скъпия диамантен часовник на бившия си съпруг – същият е обявен за откраднат, както се досещате. Хърман си спомнил заглавията във вестниците, получил една нескопосана история като отговор и си заминал. Същата вечер се появява и третия любовник на Доли (точно така, много са). Рой Клъмб помогнал за изхвърлянето на оръжието на престъплението. След един скандал през 1923 г. Рой отива в полицията и разказва всичко от часовника до инсценирането на обира. Следва арест и само един интересен въпрос: как жената успява да се заключи в килера сама?

Разпитите били дълги и изморителни, затова Доли помолила Хърман да занесе храна на нейния полу-брат. Ото бил толкова щастлив, че вижда друго човешко същество от години и бързо разказал цялата си история. Най-накрая историята започнала да се нарежда. Хърман изгонил Ото от дома, а той, осъзнавайки, че ще бъде издирван за убийство, бяга в Канада. Всичко останало било запазено в тайна поне за още няколко години, когато брокерът среща Ото и Доли отново. Това е и последното му посещение в полицията. Следват арести, а различните печатни издания успяват да продават тази история цели 8 години след разплитането на сагата. Справедливостта също не успява да тържествува. Убиецът можел да получи доживотна присъда, но след като 7 години не бил обвинен, давността по делото е изтекла. Същото важало и за неговата половинка. Доли се оженила, изненадващо не за своя тавански секс роб, а за мъж, с когото имала афера цели 30 години. Нейният любовник напуснал за последен път Лос Анджелис и никога повече не се върнал. Доли умира през 1961 г. на 81 години, а съдбата на Ото така и не става ясна, кариерата му на писател не тръгва в правилната посока, а и никой повече не се интересува от него.

 
 
Коментарите са изключени