СУ не са сами. Студентите от ВТУ, НБУ и НАТФИЗ ги подкрепиха

| от |

В 14:00 часа днес ръководството на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ свиква извънредно заседание на Академичния съвет заради окупацията на сградата на Ректората от група студенти.
В петък вечер участниците в окупацията затвориха с вериги вратите на университета. Вчера противници на окупацията протестираха в двора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и се опитаха да щурмуват сградата. Днешният ден е неучебен за студентите от учебното заведение.

Според ректора на СУ професор Иван Илчев, окупацията трябва да бъде прекратена. Участниците в протеста се заканиха той да продължи. Снощи студентите, заключили се в сградата на университета, бяха подкрепени и от протестиращите срещу правителството, които направиха традиционното си шествие.

Студентите са изостанали от днешното време“, коментира депутатът от „Коалиция за България“ Янаки Стоилов окупацията на Софийския университет пред „Нова телевизия“. Идеята за окупация дойде от „Окупирай „Уолстрийт”, която е с леви убеждения, а тук се прави от хора с десни идеи”, обоснова той тезата си. По думите му, ако търсим нещо хубаво в това, което става в и около СУ, то е, че хора, които се предполага, че са интелигентни, имат обществена позиция. А в последните години сякаш те страняха от политическия живот. Така че по-добре да има позиция, макар че тя понякога преминава към по-агресивни действия”, подчерта депутатът. Стоилов заяви, че никой не оспорва нито правото на мнение, нито протеста, въпросът е към какво са насочени и дали водят до промяна.

Нощта бе спокойна и без провокации“ – разказа пред Радио София Борислав Рангелов – един от студентите-окупатори. Били са сформирани екипи по сигурността , които са се грижили както за хората, така и за имуществото.

„Основната причина да решим да блокираме целия университет е тоталната нелегитимност на политическата система в България. Ние смятаме, че трябва да предприемем по радикални действия, за да успеем да защитим нашата кауза и нашата позиция и за морал в политиката.“ 

Борислав Рангелов коментира, че блокадата ще продължи докато не бъдат изпълнени техните искания в декларацията, които са оставка. Той добави, че ще изчакат извънредно заседание на Академичния съвет и решението , което ще вземат и тогава ще предприемат  и те конкретни действия

Александър Николов от студентското движение „Призив за образование“ каза пред програма Хоризонт на БНР: Има много хора, които са недоволни от правителството. Но не е възможно да се мисли, че една толкова ограничена група от хора желае да използва като параван СУ и да предлага решения – искане на оставка от името на народа. Това е неприемливо и нелогично и за мен обяснението е, че много сериозни сили, свързани с големи интереси, тук става въпрос за стотици милиони, за милиарди, са готови да впрегнат всичко и за съжаление успяха за момента да опетнят и да всеят съмнения сред хората.

Над 250 преподаватели подкрепят протестите на студентите обяви  преподавателя от Журналистическия факултет Доц. Светлана Божилова.

„Университетските преподаватели са последните хора, които могат да бъдат купени в тази държава. Освен това сред преподавателите които подкрепят студентите са хора с различни убеждения и обединени от каузата за модерна и демократична България, която не се случи в последните 23 години. Нека повече преподаватели да говорят от Софийския университет, а не да се дават съвети от вън. 

В декларацията се казва:

Убедени сме, че правителството на г-н Пламен Орешарски е напълно компрометирано, а XLII Народно събрание е делегитимирано и всекидневно подрива и малкото останало доверие в политическите институции на страната. Затова заставаме зад исканията на студентите за оставка на правителството на г-н Орешарски, незабавното разпускане на Народното събрание, и насрочване на нови избори.

Автор: Чавдар Николов

Вярваме, че в политиката моралът има място – и то днес, тук и сега. Декларацията завършва с:
С вас сме – успех!

Тази сутрин в 9,15 ч. бе окупирана 321-ва аудитория във ВТУ.

“Не срещаме подкрепа от ръководството. Очакваме вашето присъствие”, пишат към колегите си и медиите младежите, окупирали аудиторията.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА СТУДЕНТИТЕ ОКУПАТОРИ ОТ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

Уважаемо ръководство на Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий”, уважаеми преподаватели, колеги студенти и докторанти,

Ние осъзнаваме своята отговорност към обществените проблеми като граждани на Република България и заявяваме подкрепа си към колегите от СУ „Св. Климент Охридски”. Разбираме сложността на ситуацията в България днес и поставяме началото на процес, който да доведе до промяна.

На това основание ние окупираме днес, на 28.10.2013, аудитория 321.

За кризата в обществото и проблемите в образованието ни носят вина управляващите страната през последните 23 години. Разпускането на Народното събрание и предсрочните избори сами по себе си няма да променят статуквото.

НЕ ЖЕЛАЕМ ПОДМЯНА, А ПРОМЯНА!

Няма да позволим да бъдем употребени политически!

НАШИТЕ ИСКАНИЯ СА СЛЕДНИТЕ:

1. Подобряване на управленския капацитет чрез кадрово обновяване за промяна на политическия стил, независимо от партийния цвят:

Оставка на ръководствата на всички парламентарно представени партии. Това е почтеният начин да понесат отговорност за проваления преход.

Оставка на всички членове на ръководства на извънпарламентарните политически партии, които са били на управленски позиции във властта в периода след промените.

2. Повишаване на образователния стандарт и установяване на регламент, стимулиращ качеството. Това са стъпки за развитие

потенциала на нацията, които ще окажат благоприятно влияние в обществения живот:

Значими инвестиции на държавата в научноизследователска дейност на студенти и преподаватели и в модернизация на формите и условията за обучение. Този ангажимент да бъде фиксиран като приоритет, независим от смяната на управляващата политическа сила.

Фиксирани семестриални такси, непроменени от първия до последния курс на обучението за всеки випуск. Настъпилите промени да касаят само приема на нови студенти.

ОКУПАЦИЯТА ЩЕ ПРОТЕЧЕ ПРИ СЛЕДНИТЕ УСЛОВИЯ:

1. Ще бъде установен окупационен студентски контрол върху аудитория 321;

2. Учебният процес ще продължи да работи, както до момента;

3. Ще се опази имуществото на Университета, ще се окаже абсолютна и безусловна подкрепа към университетското ръководство, като се надяваме и ние да получим същото;

4. Ще бъдат насърчавани дейностите с научен характер.

Ние сме политически неангажирани. Действията ни са продиктувани само и единствено от желание за повишаване на жизнения стандарт в България и подобряване на моралния климат. Затова от вас очакваме, като граждани със силно изявено чувство за отговорност, да ни подкрепите в този момент, в който обществото трябва да се обедини.

Ние, студентите

321 аудитория, Ректорат на ВТУ,

Тази сутрин бе окупирана и Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ).

Студенти обявиха окупацията тази сутрин, след като в първите минути на 28 октомври разпратиха до медиите декларация в подкрепа на колегите им от Софийския университет, които започнаха окупациите на 23 октомври в 272-ра аудитория на Ректората.

Вчера подкрепа за студентите изрази председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев, който дойде заедно с колегата си Ивайло Захариев в двора на Ректората на СУ. Там той заяви пред журналистите, че неговата роля е да даде знак, че още днес всичките му колеги ще подкрепят протестиращите студенти.

Публикуваме и декларацията на студентите от Нов български университет

Уважеми г-н Ректор,

Уважаеми членове на Настоятелството на НБУ,

Уважаеми преподаватели в НБУ,

Драги колеги от НБУ и от университетите в цялата страна,

Уважаеми сънародници!

Ние, протестиращите студентите от Нов български университет, изцяло осъзнаваме историческата ситуация, в която нашата Република се намира. Това несъмнено е разделен момент, в който стоейки безучастно или невзимайки позиция, рискуваме да обърнем гръб на собствения си народ, държава и бъдеще.

Водени от разбирането, че най-големият потенциал на едно общество са младите хора (а ние, студентите, сме основно млади хора), ние няма как да останем равнодушни или безпристрастни към случващото се. Затова официално декларираме пълната си подкрепа и солидарност към нашите протестиращи колеги от СУ “Св. Климент Охридски”.

Нещо повече, в качеството си на активно протестиращи студенти, приемаме за наш основен граждански дълг да настояваме за незабвното изпълнение на следните три точки:

1. Незабавна оставка на правителството на г-н Пламен Орешарски;
2. Незабавно разпускане на 42-то НС;
3. Насрочване на нови парламентарни избори, в най-кратък срок.

Ние намираме, че изпълнението на тези три точки ще послужи за катализирането и отпушването на иначе безизходната ситуация в страната.

Що се отнася до мотивите ни да протестираме – смятаме че те са повече от добре известни: липсата на каквито и да било реформи в съдебната ситема, което позволява всеобхващащо потъпкване на законите на Република България и ширещо се беззаконие и безнаказаност; липса на всякаква прозрачност при взимането на решения от страна на избирани от нас гражданите личности, заемащи публични длъжности; потъпкването на основни човешки права (включително правото на свободно придвижване и правото на изразяване на лично мнение в центъра на европейската ни столица); национално ширеща се корупция и мафиотизация по всички етажи на властта; създаването и подсигуряването на комфорт на всякакъв вид икономически и медийни монополи и картели; вопиюща некомпетентност и цинизъм, демонстрирани от членовете на Министерски съвет и народните представители и накрая, но не на последно място – растящата международна изолация на България.

Точно поради горепосочените мотиви, ние намираме, че студентите и младите хора на България са тези, които имат най-голямо право да изискват и най-голямо задължение да действат. Ние черпим легитимност от нашата необременненост, младост и жажда за един „по-нормален“ живот. Ние черпим легитимност и от факта, че правим мотивиран избор да живеем в страната, в която сме се родили.

Подбудени от над 130 дни непрекъснати общонационални протести срещу правителството на г-н Пламен Орешарски и едно НС, изгубило всякаква легитимност в нашите очи, ние се обръщаме със следния призив към всички студенти в страната:

Скъпи колеги,

ситуацията в Републиката изисква извънредни мерки! България е поставена на колене, интегритетът и цялостта на нацията са по-уязвими от всякога и с всеки изминал ден, в който „кабинетът Орешарски“ остава на власт, рушеното на всички демократични и институционални устои придобива колосални размери.

Очитайки тези безпрецедентни факти, ние Ви призоваваме за Общонционална безсрочна студентска окупация на всички университети в страната.

Призоваваме също по-големите унвиерситети в страната, като ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“, ПУ „Паисий Хилендарски“, НАТФИЗ, Минно-Геоложки унивеситет „Св.Иван Рилски“, УНСС, ВСУ „Черноризец Храбър“, Медицински Университет София, Технически Университет София, Тракийски университет, Стопанска Академия „Д.И.Ценов“, Американски университет в България, Държавна Музикална Академия “Проф. Панчо Владигеров“, Русенски университет „Ангел Кънчев“, НСА, Югозападен Университет „Неофит Рилски“, Национална Художествена Академия и др. да послужат като центрове, към които студентите от по-малки университети в административните региони биха могли да се присъединяват.

Ние призоваваме за създавенето на общонационални студентски протестни координациони центрове, където всеки един студент от всеки университет в страната да може да се включи в обявената от колегите в СУ окупация. Това би означавало, че при по-малък брой протестиращи студенти в даден университет, ние препоръчваме да се присъединявате към окупацията на СУ.

Съдейки от досегашния си опит, ние съзнаваме, че “кабинетът Орешарски“ и управляващото мнозинство са готови на всичко, за да запазят единственото, което им е останало – властта. Затова очакваме всякакъв вид манипулации, компромати, сплашване и лостове за влияние да бъдат впрегнати срещу нас. Въпреки това ние осъзнаваме нашата най-голяма отговорност – да гарантираме бъдещето на България като европейска държава с хилядолетна история и по този начин да гарантираме собственото си бъдеще и бъдещето на нашите деца като граждани, принадлежащи не само географски, но и цивилизационно към Европа.

Нямаме съмнения, че на много хора, които имат интерес от запазването на статуквото, това няма да се хареса. Също така нямаме съмнение, че заставайки смело зад идеите си и срещу статуквото, един ден ще можем да погледанем нашите деца в очите без неудобство за неизпълнен исторически дълг и непоета отговорност.

Ние не подкрепяме, но и не отричаме, нито една политическа сила, нито един конкретен политик. Ние се обявяваме за правото на българите да бъдат граждани, а не поданици! Ние настояваме да имаме правото да използваме всички произтичащи от това права и сме готови да поемаме своите задължения.

В заключение, бихме искали да изкажем нашата благодарност към онези наши преподаватели, които не само ни подкрепят, но и бяха рамо до рамо с нас на протестите.

28 октомври 2013 г. Протестиращите студенти от Нов български университет

 

 
 

Джордж Р. Р. Мартин: историята на едно пораснало момче

| от chronicle.bg, по The New Yorker |

Годината е 1994. Един уморен мъж на средна възраст напуска Холивуд, защото има нужда от промяна и свобода. В телевизията има умерен успех с работата си по „The Twilight Zone” и фантазията „Beauty and the Beast”. Но сценарият на пилотния епизод на нов сериал, „Doorways”, не е одобрен и това окончателно го отказва от телевизията като средство за разказване на собствените му истории. Всичко, което прави, е прекалено скъпо. Той иска замъци, крепости, армии, мащаб. Не може да имаш и коне и Стоунхендж в сериала – избери едно от двете , го съветва един продуцент. На страницата обаче може да имаш всичко, нали?

„Ще напиша фантастика и ще бъде велика. Ще имам всички герои и битки, които искам.“ Така през 1996 г. Джордж Реймън Ричард Мартин публикува роман, дълъг 700 страници. „Игра на тронове“ е първият том от „Песен за огън и лед“, тогава планирана като трилогия. Поредицата описва борбата за власт между аристократичните родове в Седемте кралства, част от въображаема средновековна нация. Мартин се вдъхновява не от митологичните сюжети, а от исторически събития. Книгите му са слабо базирани на Войната на розите – средновековна война в Англия. В сравнение с повечето фантастични книги, Мартин по-рядко прибягва до магията, за разлика от много свои колеги фантасти.

В началото книгата не бележи особен успех, макар че определени независими продавачи я препоръчват на клиентите, а те на свой ред я дават на приятели. Формира се малък кръг от почитатели. Жена му казва, че при премиерата е имало опашка от 400 души, чакащи за автограф. Само седмици по-късно, никой вече не се появява на представянията. С разказването на историята, авторът открива нещо – три книги са недостатъчни. Ще трябват поне седем, за да разплете конците, които е оплел.

George RR Martin, Джордж Р Р Мартин

Към днешна дата Джордж Р. Р. Мартин е продал повече от 15 млн. копия от книгите си по цял свят, а аудиторията му се е увеличила многократно в последните седем години, откакто излиза сериалът на HBO, “Игра на тронове“. В случая обаче Мартин знае как да играе играта. В свят като днешния, общуването на един писател с неговата аудитория е повече от ползотворно. Създаваш й усещането, че е част от личната ти история. Затова Мартин поддържа собствен блог от много години вече, интересува се какво коментират читателите, отговаря, поддържа връзка с основателите на форуми и клубове и се среща с фенове в неформална обстановка.

Да общуваш с публиката обаче си има своите минуси. А когато не си публикувал следващия роман от поредицата вече 7 години, всички фенове стават нетърпеливи. Заради забавянето, те настояват все по-настървено да разберат какво се случва с любимите им герои. Преди излизането на последната книга през 2011 г. някои от коментарите по форумите са крайно груби.

Един от най-големите идоли на Мартин е „Бащата“ на фантастичния жанр – Толкин. Повечето почитатели на фантастиката твърдят, че след втория, всяка книга в жанра наподобява „Властелинът на пръстените“. Героите на Мартин обаче са различни. Сред тях няма орки и гоблини, тъмни лордове, лошо и добро. Действието се развива около истински хора, в истински ситуации, което не се среща често във фантастиката. Героите носят всички черти на хората от Средновековието, държат се като тях. Определени персонажи, които са извършвали престъпления и злодейства, могат да станат симпатични на читателя. Нищо не е константа при Мартин и това е една от големите причини за успеха му. На никого от персонажите не му се гарантира дълъг живот, обратите в сюжета са толкова много, че хората се привързват към историята като към наркотик.

Един цитат на Мартин много точно описва мотивацията му към амбивалентния подход към персонажите: „Когато гледаш как Индиана Джоунс застава срещу нацистите е много зрелищно, но не е „Списъкът на Шиндлер“. Трябва да провокираш в читателя любов към персонажа и страх за него, дори за лошия такъв.

джордж мартин, джордж р р мартин

Мартин започва да пише още в тийнейджърските си години. Първото му поле за изява са истории за комиксови списания, в които той описва приключенията на супергерои, измислени от фенове на списанието. Влюбва се в научната фантастика и през 1971 г. започва да посещава сбирки на фенове. На една такава, четири години по-късно, се запознава с Парис Макбрайд. Тя е харесала негов разказ и двамата скоро създават приятелство помежду си. По това време Мартин е сгоден за друга жена, а Парис започва работа в пътуващ цирк. В следващите години двамата ще продължат да се виждат предимно на сбирките на фенове на фантастиката. След края на първия му брак, двамата започват връзка и през 1981 г. се местят в Ню Мексико. Женят се едва през 2011 г.

Същата година е публикуван и последният към днешна дата роман от поредицата – „Танц с дракони“. От тогава досега всяка година получаваме изявление от Джордж Мартин, че следващия роман от поредицата, „Ветровете на зимата“, ще се появи следващата година. Това важи и за тази година – през април Мартин каза, че романът няма да излезе през 2018 г. Една от основните причини за забавянето на книгите е желанието на автора да даде на читателите „най-доброто“, което заслужават. Поне така твърди самият той. Натискът от феновете, в комбинация със сложната и многокомпонентна сюжетна линия изискват прецизно синхронизиране при писането. Мартин не иска да допуска грешки. И нормално, при творение от такъв мащаб и фенове, които могат знаят книгите до последните им страници, всяка „грешка“ ще бъде изтъкната.

Очакванията са повече от големи. Отлагането на следващата книга не потушава напрежението, а напротив – нагнетява го. „Песен за огън и лед“ има такъв успех, че списание Time, обявява Мартин за „Американския Толкин“ след излизането на четвъртата книга, „Пир за врани“. Мнозина читатели твърдят, че Толкин е най-добрият жив писател на фантастика.

А ние чакаме. Следващата книга. Следващия сезон на „Игра на тронове“. И желаем на Джордж Р. Р. Мартин, който днес става на 70 години, честит рожден ден.

 
 

10 филма с Джеръми Айрънс, които да гледате по случай рождения му ден

| от chronicle.bg |

Той може да ви заведе навсякъде. В огромното имение на свой приятел, където приятелството приема най-различни форми. В Шекспировия свят на скъперничеството. При 12-годишната Лолита. Джеръми Айрънс е всепризнат гигант и можем само да се отдадем на влиянието на тъмния и поглъщащ поглед.

За дългата си кариера е спечелил почти всяка възможна награда – „Оскар“, „Златен глобус“, SAG, „Еми“, „Тони“, наградите на редица асоциации на филмови критици, и има и номинация за „Грами“. Играл е почти всичко – от злодей в екшън, гостуваща звезда в сериали, Шекспиров герой и роля, достойна за „Оскар“.

Като повечето велики актьори, Джеръми Айрънс започва кариерата си в театъра. Дебютира в Лондон в пиесата „Godspell“ (1973), а 11 години по-късно вече има награда „Тони“ за бродуейската постановка „The Real Thing„. Дебютът му в киното е във филма „Нижински“ (1980), а големият успех идва с две следващи заглавия – филмът „Жената на френския лейтенант“ и сериала „Завръщане в Брайдсхед„, по романа на Ивлин Уо. Оттам нататък той не спира да приема предизвикателства и да подбира ролите си. Затова и го обожаваме – защото в най-върховите си години прави най-малък брой филми и приема само прецизно избрани роли – винаги сме твърдели, че това е по силите само на наистина големите.

В чест на един от любимите ни мъже от екрана, който днес става на 70 години, подбрахме 10 прекрасни негови филма – вижте ги в галерията горе.

 
 

Човек, който разбира от всичко по фейсбук: Не разбирам въпроса ви

| от Интервюто взе Антония Антонова |

Стамат Хаджитошев не се определя като инфлуенсер и даже се подиграва на това явление във виртуалната реалност, но все пак е човек, който получава по поне 300 реакции под всеки свой пост във фейбсук, без значение за какво става дума в него.

От шега за някой в парламента, през шега за Илон Мъск как пуши трева, до нещо, което не е шега и никой не разбира, но всички си мислят, че явно е шега или пък просто картинка със зайци, които гледат залеза в Люлин планина.

През 2014 година личният профил на Хаджитошев се прочува с критичните, саркастични и веселяшки статуси, засягащи различни наболели въпроси от политическия и обществен живот в страната, но днес той вече е уморен и намразен от всички свои близки човек, тъй като едва ги различава един от друг, защото не е бил офлайн от 4 години и съответно ги е виждал само на селфи.

Въпреки това популярността му расте главоломно. Срещаме се два дни след като достига рекордните три милиарда и осемстотин хиляди реакции под пост със следното съдържание: „Ето пост по-тъп от виц на Къци“, за да научим как се постига подобен безпрецедентен успех в страна с има-нема 7 милиона жители, повечето от които – функционално неграмотни.

Здравейте, вие сте известен политически анализатор, но във фейсбук профила си коментирате също литература, кино, театър, наука, бъдеще, роботика, хранене, всичко това разбира се – с хумор и закачка. В смисъл – нямате нито един сериозен статус, дето да не си умреме от смях на него. Има ли нещо, от което не разбирате?

Не разбирам въпроса ви.

Чувствам се глупав и по-малко остроумен от вас. Кажете един въпрос, който ще разберете. Не искам да ви противореча или нещо…

Обикновено публикувам толкова двусмислени, саркастични, завъртяни, неясни, но винаги хипер смешни и мега забавни статуси, че досега никой за нищо не е дръзвал да ми противоречи.

Стараете ли се да измисляте наистина смешни неща? И има ли смисъл? Когато хората решат, че някой в интернета е много популярен, готин и забавен, все тая е какво публикува той в крайна сметка.

Ако трябва да съм честен – една година пусках истински смешки и се стараех, в момента всичко, дето ми мине през ума, го публикувам и пак имам милиони лайкове и реакции.

Какъв тип съдържание публикувате на стената си?

Обикновено се подигравам на хората и ги хейтя, но толкова завоалириано и привидно дълбокомислено-хумористично, че те ми харесват статусите, защото искат да се причислят към тези, които хейтим тъпите, без да осъзнават, че те самите са тъпите и реално визирам тях.

Понякога пускам клипове на гаражни пуерторикански мелодик метал групи, които пак се радват на завиден успех, повече дори, отколкото в официалните страници на самите групи, защото хората обичат да изглеждат сякаш харесват неща, които другите не разбират. Това ги прави много умни, освободени и готини на вид. Особено ако не са.

Ако някой ме пита какво е това му се подигравам тънко и го карам да се комплексира, че има ниска музикална култура за разлика от мен.

Виждаме, че сте си приятел с други хора, които останалите смятат за умни и известни в социалната мрежа.

Да, имаме негласна договорка да си шерваме неща един на друг, да се подкрепяме, да се тагваме, да коментираме един на друг статуси по всякакви въпроси – от футбол, през Биг Брадър, международно положение, кулинария и най-вече колко тъпи са другите хора, ама пак отдалече и завоалирано, и да не е злобарско.

Не е ли уморително човек денонощно да е оригинален, забавен, креативен, нестандартен, продуктивен?

Понякога ме мързи да следя всяка простотия, която се случва в държавата и да си правя забавен колаж с нея за корица, ма к’во да направя. Някои хора на полето работят, мойта е лесна.

Наистина ли чак толкова живо ви интересува всичко извън вашия личен живот? Кога успявате хем да си уредите битово-семейните въпроси, хем да знаете какво е казал Бойко Борисов на среща с китайци утре?

Случвало се е да отпушвам сифон с едната ръка в гумена ръкавица, а с другата – да пускам статус как отпушвам сифон с препратки към хора от парламента, Валентин Кулагин, движението по пътищата, фиминзма, филе Елена и какво ли не. Просто комбинирам нещата. Всяка ситуация от личния ми живот може да бъде повод за публикация по някаква по-мащабна тема.

Роднините ви как приемат това?

Те вече знаят, че писането на супер остроумни статуси през час и двайсе минути и печеленето на лайкове от хора, които нямат никакво значение, ме кефи повече от тях и са го приели, какво да правят? Какво по-конкретно да правят, не разбирам?

Ок, сега пак се чувствам глупав, все едно съм задал неуместен въпрос.

Ами да, ако това беше коментар под мой статус демонстративно нямаше да ви го лайкна, но щях да отговоря нещо свръх остроумно, с което да ви затапя и то да събере пет милиона лайка от мои фенове, и да изпитвате тревожност цяла седмица, че нещо не сте достатъчно як и повече никога да не коментирате на стената ми тъпи неща. Нещо, свързано с шеги за смърт и политици.

Някои хора ви сравняват с инфлуенсера ИванOFF, но вие му се подигравате и се разграничавате от него по типичния за вас начин – никой нищо не може да ви каже, защото колкото сте забавен, толкова сте пасивно – агресивен и хората ги е страх.

Да, така е. Но, вижте, аз съм си нормален човек. И аз се храня, и аз ходя до тоалетната и аз бях на юбилея „10 дена бар Среда“…. Какво да ви кажа за ИванOFF… Там, където той е тръгнал, аз….

Научете какво казва Хаджитошев за ИванOFF в дебютния му роман “Хаджитошев 2.0“, който излиза на пазара утре и се очаква да бие Венета Райкова по продажби, което е вече прекалено.

 
 

Джъстин Бийбър и Хейли Болдуин са сключили таен брак

| от chronicle.bg |

Любопитна (може би, за някои) новина дойде от актьора Алек Болдуин. Става дума за племенницата му Хейли Болдуин, която знаем, че от известно време се среща с Джъстин Бийбър.

Според Алек Болдуин двамата обаче са направили следващата стъпка и са сключили брак.

Журналисти питаха актьора какъв съвет би дал на Бийбър и той каза: „Да продължава да работи . . . Да не спира да работи“. Той добави, че е добре семейните хора в шоубизнеса да координират графиците си, за да бъдат заедно възможно най-много време.

В четвъртък миналата седмица Джъстин Бийбър и дъщерята на Стивън Болдуин бяха забелязани в брачното отделение на градския съд в Ню Йорк, след което феновете им веднага бяха решили, че са ходили за разрешително за брак, но в петък Хейли Болдуин отрече в Instagram да има такова нещо.