СУ избра нов ректор

| от chronicle.bg |

Филологът проф. Анастас Герджиков със 190 гласа беше избран за 56-ия ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от Общото събрание на СУ, съобщава БТА. Герджиков ще ръководи университета в следващите четири години.

Другият кандидат – химикът проф. Тони Спасов, получи 162 гласа от Общото събрание на Софийския университет.

Анастас Герджиков е роден на 28 февруари 1963 година. Професор е по римска литература и е доктор на филологическите науки (антична и средновековна литература). Завършил е Хумболтовия университет в Берлин, специализирал е в Австрия (1994) и Германия (1997).

Бил е заместник-министър на образованието и науката (2001-2003), управител на Фонда „Научни изследвания“ (2008-2009), а от 2010 г. е заместник-ректор на Софийския университет.

Проф. Герджиков е член на редколегията на списание „Стратегии на образователната и научната политика“.

Научните му интереси са в областта на античната и средновековната литература, философията и политическата мисъл. Автор е на статии в български и чужди списания и сборници, на четири монографии, както и на първия български превод на Аристотеловата „Политика“.

 
 

Няколко начина да изкярите на Черния петък

| от chronicle.bg |

Той е тук! Черният петък. Денят, който сам по себе си не е от значение за българската култура и обичаи, но в който има яко намаления навсякъде, дори в закусвалнята до офиса. Едва ли дори и американците (имайки предвид, че гласуваха за Тръмп) знаят защо е „черен“, защо се чества и какъв е смисълът на този ден. Това разбира се не им пречи в края на ноември всяка година да спят пред магазините и да се бият за стоки на другата сутрин.

За добро или лошо Черният петък вече е и в България. Напълно нормално – все пак денят не е от културно значение за страната ни, но може да бъде чудесен повод за печалба за магазините. Намаленията са навсякъде и вълната от хора най-вероятно ще се втурне към моловете и изобщо навсякъде, къде що има магазин, за да си купи жизнено необходими стоки.

Понеже ние постоянно мислим къде е далаверата, цяла нощ си блъскахме главите как на днешния ден да излезем колкото се може повече на плюс. И вече имаме няколко  предложения на вас, как да извлечете максимално много ползи от Черния петък. Работният  ден скоро ще приключи и ще  можете да се възползвате  от следните смислени неща, заради които си струва и у нас да има черен, зелен, кафяв, жълт, гълъбово сив петък… абе, намаления да има.

Купете си нещо. Но не просто нещо, а такова, което е поскъпнало две седмици преди Черния петък и сега е намалено, но е по-скъпо, отколкото преди. Голяма оферта, нали. Веднага към магазина или сайта! После, ако не ви харесва, можете да се оплачете на куриера. Той ще вземе адекватни мерки.

Отъркайте се в някого в мола. Няма по-добро време за това от днес. Всички са на едно място, бързат, тълпата е голяма. Никой няма да се усети. Докато се отъркате, и двамата вече ще се далече един от друг и ще тичате към намалените чаршафи. Можете да използвате случая и за да надникнете в съблекалнята, докато някой е вътре. Кой ще ви види? Пълно е с хора, пък и този, който е вътре сигурно гледа максимално бързо да излезе от магазина, за да продължи обиколката. Не се срамувайте.

„Черният петък“ е идеалният повод да поискате аванс от работодателя. Ако той е благоразположен, ще ви даде, че дори ще можете да му кажете за какво са ви парите. Той би трябвало  да разбере. 24-то число е в края на месеца и всички пари са на привършване. Тогава използвайте случая.  Пък после харчете, както искате. Може дори да не е за Черния петък, важно е пари да има.

По традиция на Черния петък у нас се пускат най-качествените стоки. Можете да сте спокойни и имате голям избор. Купете си панталон с разшит подгъв или чорапи с бримка, или палто със стърчащи конци, или пък фурна за няколкостотин лева, която ще изхвърлите след две години (защото една година ще прекара при електротехник).

Но най-добрият начин да изкярите в ден като днешния е много по-прост от гореспоменатите и не изисква почти никакви усилия - останете си вкъщи. Или направете така че да останете далеч от хората в съблекалните, отъркващите се клиенти и намалените стоки. Не се притеснявайте – магазините ще пуснат истински намаления в някое друго време.

 
 

Как се возвисихме с „Ибах ва“

| от Големият Лебовски |

Едноименната екранизация по успешния, уважаван и четен роман на Милен Русков „Възвишение“ се превърна в успешен, уважаван и гледан филм. Екранната версия допълнително засили поп-културното влияние на книгата и изведе специфичните лексикални достойнства на произведението в зоната на вайръл явленията. Влизането на „Възвишение“ в салоните, предшествано от солидна и наситена рекламна кампания, възвести новооткритата народна любов към архаичния български език от епохата на възраждането през XIX век, когато се развива действието в романа и филма.

Возвисяването на славата на старинните думи очаквано стигна своята сублимация там, където се пресичат хумористичното, сексуалното и забраненото – в многопластовия и епичен израз „Ибах ва!“. Едновременно дълбоко българско и универсално заклинание с древен дизайн и всеобхватно влияние върху колективното въображение, „Ибах ва“ може да бъде заплаха, пожелание, дистанциран коментар, зрелищна проява на вътрешния монолог, езиков инструмент за надъхване, запазена словесна марка на персонаж и монументален слоган от народа – за народа.

„Възвишение“ – особено в своето литературно проявление –  притежава многобройни интересни изречения и думи, но именно „Ибах ва“ бе призвано да остави трайна следа в публичната среда и да заживее свой собствен живот в зоните на (сравнително) свободно общуване, които наричаме социални мрежи и медии. А по-точно –  в така наречените български Facebook и българския Twitter. Това са тези анклави от дигиталните корпоративни гиганти, където се общува основно на български – с кирилица и шльокавица, примесени с пиктограмите на емотикон-манията.

Употребата на закачливия израз в дните преди и след премиерата на филма драматично нарасна. Цитатът премина през задължителните за кибрер кьошетата на интернет-а трансформации – от класическото и точно предадено „Ибах ва“, през шльокавизираното Ibah va и емотиконизираното IbahvaLOL:)))

Много пъти изразът е ползван, за да онагледи директна препратка към „Възвишение“ – хората са гледали филма, или препрочели книгата, и нямат търпение да дестилират всичко важно в кратък забавен пост. А „Ибах ва“ съвсем неиронично е есенциална отправна точка – в тази иконична и богата на символизъм композиция от букви са събрани някои основните художествени цели на романа и филма: хумор и стремеж към автентичност.

Изразът бързо зарази говоренето и надскочи цитирането, директно обвързано с „Възвишение“, за да се засели във всякакви поводи, примери и ситуации. „Пак ли се напихте? Ибах ва!“ , „Ибах ва, как ме излъгахте“, „Що не ми лайквате снимката, ибах ва“… Поквареното пожелание има универсално приложение и като всяка по-качествена и брутална псувня ще се радва на дълъг културен живот.

За разлика от някои наистина архаични и отпаднали от лексикона думи в романа, „ибах ва“ представлява лека модификация на израз, използван широко и дълбоко в съвременното неформално българско общуване. Ала в тази си вариация звучи някак по-забавно, по-допустимо и почти “фемили френдли“. Променете две букви – e вместо и, и вместо второто а –  и получавате правилния от днешна жаргонна (и софийска) гледна точка, но доста по-вулгарно звучащ вариант.

Освен като възрожденска препратка, „Ибах ва“ работи и като референция за функциониращи и днес български  диалекти. В някои региони изразът се ползва така и сега, а това го натоварва с допълнителен комедиен пласт.

„Възвишение“ удари лексикалния поп-културен вайръл джакпот с „Ибах ва“. Популярността на цитата е пример за влиянието, което успешни местни филми са в състояние да упражняват върху общуването. Преди години „Мисия Лондон“ постигна подобен резултат с репликата на Коцето Калки „Найс, а“. Няма нужда тези изрази да бъдат оригинални идеи на сценаристите. Понякога е достатъчно да вземат нещо интересно от някоя ниша, периферия или субкултура, да капитализират върху неговия мейнстрийм потенциал и да го превърнат в национално  жаргонно явление.

В друи случаи имаме жаргон, който директно „прави“ филмите – само си спомнете за режисьорския опит на Влади Въргала, озаглавен „Шменти капели“.

Тарикатските, гъзарски и готини изразчета са изключително важни за българското кино. Успешните филми в ново време са изключителна рядкост, а липсата на качествени сценарии е голяма беда за местната „индустрия“. Но ако успеете да поръсите своя филмов или тв диалог с лесно запомнящи се, забавни, органични и пристрастяващи реплики, значи сте си отворили път към сърцето на публиката. В някои случаи отделни расови цитати може да имат по-силна роля за представянето на един филм от други много по-важни елементи като режисура и операторска работа.

 

Българското кино разполага с богат каталог от реплики, които са се вградили в културната памет и лексика на нацията и много от тях играят с жаргона, битовите ситуации или са с комедиен дизайн :  „Риба, ама цаца…“(“Кит”, 1970) , „Турското ни кафе е виетнамско“ (Селянинът с колелото, 1974), „Въх, уби мъ!“ (Криворазбраната цивилизация, 1975), „Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам“ (Вилна зона, 1975) „Може да е “Сейко”, но е назад“ и „Аре прего, ма!“(Оркестър без име, 1982г.) “ – Ама и между софиянците имало големи серсеми. – Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има“(Баш Майстора – На море, 1982), „Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!“ (Куче в чекмедже, 1982), „Като говориш с мен, ще мълчиш!“ (Дами канят, 1980)

 

„Ибах ва“ също се возвиси до пантеона на бг жаргона и задължителните филмови реплики местно производство.

 

 

 
 

Любимите дрехи за празник на българския мъж

| от |

Ние, мъжете, родени в България, сме страхотни!

Тръбите ви са счупени? Оправяме ги! Печката ви не работи? Ха! Какво е една печка пред нас! Абсолютно нищо не е – просто печка.

Трудно и рядко обаче намираме подходящи дрехи за себе си. И като цяло голяма част от нас, макар и сръчни работливковци, нямамe добър вкус – уви. Но въпреки това държим на него!

Идва Коледа за сетен път и отново ни предстои да вземем досадното решение там какво да си облечем, че никой да не мрънка. Този напън обаче трае кратко, писва ни и пак си знаем своята – Коледа е, кой ще мрънка.

Обличаме се както си знаем и както всички ни знаят. Има няколко варианта за дрехи:

Ежедневните

Дънки и тениска. Не се знае милото както се е разготвило дали печката няма да се счупи и да трябва пак да сме до лактите в масло.

А ако ни стане студено, значи пием бавно.

Половината костюм от сватбата

Само ризата и панталона. Добре, че се оженихме стари, че да ни стават. Панталонът ни е стар, та спокойно можем да го окапваме с лютеница с боб, вино и каквото друго е сготвило милото.

Ризата ни беше една такава кремава – светлият вариант на онова седемдесетарско, диско кафяво. Сега с времето не е мръднала.

Анцуг с пуловер

Долу удобно, горе модерно. А и винаги си готов за едно бързо коледно мачле с приятели. Анцуг с пуловер освен това предизвиква погледи и забавлява, а нали за това е празника – всички да се забавляваме.

Слипове

За едни Коледа е празник, за други е понеделник. Ако не си много набожен или те е страх да бъдеш, не ти трябват много Коледи преди празника да ти стане надценен и скучен.

И ако ни стане студено, значи пием бавно.

Грейка

Казвахме на милото да подпишем да санират блока, а тя: „Не, ние на духалка“. Добре, тогава или ще пуша вътре, или ще ми я даваш тая духалка като отивам на балкона.

 
 

Джерард Бътлър осинови българско бездомно куче

| от chronicle.bg |

Актьорът Джерад Бътлър е осиновил кученце от България. Той пусна снимка с новия си любимец във Facebook.

„Благодарен съм за новото малко кученце в живота ми. Тя беше бездомна и я видях, докато снимах на планина в България. Открадна сърцето ми“, пише актьорът в социалната мрежа.

Актьорът е бил няколко пъти в България и е споделял, че много харесва страната ни.

 Бътлър е известен с ролите си в „300“, „Фантомът от операта“, „Код: Олимп“ и др., а все още може да го гледате по кината в апокалиптичната лента „Геобуря“.