Стратегия на неяснотата

| от |

Бойците от „Ислямска държава“ разширяват офанзивата си и в Сирия. Американският президент Барак Обама се колебае относно военна намеса в страната. Експертите смятат, че цялата му стратегия е пълен провал, пише Дойче веле.

На пресконференцията си в четвъртък Барак Обама искаше да покаже, че не бездейства. Той подчерта, че в момента разработвал план за борбата срещу ислямистката групировка „Ислямска държава“, която разширява своята офанзива и в Сирия. Далеч по-откровеното послание се изплъзна от устата му между другото: „Все още нямаме стратегия“, каза той. Американските близкоизточни експерти са единодушни, че Барак Обама се е провалил по всички линии. И то не само с оглед на сегашната заплаха от страна на „Ислямска държава“, а още от началото на сирийската гражданска война.

„Заплахата от страна на „Ислямска държава“ бе не само предвидима, тя беше ясно очертана“, казва близкоизточният експерт Шади Хамид от вашингтонския мозъчен тръст „Брукингс“. Още през 2012 година американското правителство трябваше да обсъди въздушни удари срещу Сирия за подкрепа на умерените групировки. САЩ обаче успяха да постигнат само унищожаването на сирийските химически оръжия. „По този начин те легитимираха властта на Башар Асад“, твърди експертът.

Липса на информация

„Поне сега президентът не бива да пропусне момента. Възможно е най-после да разбере, че е нужна намеса в Сирия“, казва Хамид. Засега обаче няма такива признаци. Големият проблем се корени в това, че САЩ нямат ясна представа за актуалната ситуация в Сирия. Едва преди два дена те започнаха да извършват разузнавателни полети. „По този въпрос трябваше да се работи много по-отдавна“, твърди Шади Хамид в разговор с Дойче Веле.

Освен това разузнавателните операции в Сирия са много по-сложни, в сравнение с Ирак. Там САЩ вече работят съвместно с иракските и кюрдските сухопътни бойни части, което улеснява подобно мащабно начинание. А и Багдад официално отправи молба за помощ. Съвършено различно стоят нещата в Сирия, където САЩ нямат тесни контакти нито с опозицията, нито с режима на Асад.

Във война с „Ислямска държава“

Какво може да направи Обама в Сирия? Някои от неговите министри вече му подсказват какво. Министърът на отбраната Чък Хейгъл окачествява „Ислямска държава“ като „непосредствена заплаха за нашите интереси“ и „нещо, което надхвърля всичките ни досегашни представи“. Държавният секретар Джон Кери заяви, че „Ислямска държава“ трябва да бъде унищожена. Подобно становище застъпва и експертът по въпросите на отбраната от мозъчния тръст „Брукингс“ Майкъл О’ Ханлън. „Ние сме във война с „Ислямска държава“. 500-те милиона долара, които Обама изиска от Конгреса за подкрепа на умерените сирийски бунтовници, са добро начало“, казва той.

Според експерта, САЩ трябва да се ангажират още повече в Сирия. „Отдавна трябваше да започнем с военно обучение и оръжейни доставки. Освен това в Ирак трябва да бъдат разположени и сухопътни войски“, казва О’Ханлън. САЩ трябва да разположат в Ирак 5 до 10 хиляди войници, които за определено време да помагат в борбата срещу „Ислямска държава“. „Сигурно ще има и жертви, но аз не виждам друга алтернатива“, изтъква експертът. Освен това американците трябва да обучават иракската армия, за да може тя да продължи сама да се бори срещу ислямистите.

Със или без решение на Конгреса?

Досега само се предполага какво биха могли да предприемат САЩ в Сирия. Американските медии пишат, че съветниците на президента ще предложат операция с дрони и въздушни удари. САЩ вече са извършвали подобни операции в редици държави като Афганистан или Пакистан. Разликата се състои в това, че тези страни бяха помолили САЩ за помощ. Но не и Сирия. Сирийският външен министър вече предпруди Обама за опасността от нарушаване на сирийското въздушно пространство. Някои американски функционери очакват Обама да вземе решение през септември, след срещата на върха на НАТО в Уелс идната седмица.

На пресконференцията в чевъртък Обама заяви, че борбата срещу „Ислямска държава“ ще бъде дългосрочен проект. Все още не е ясно дали той трябва да иска разрешение от Конгреса за евентуална интервенция в Сирия. От началото на август американците извършиха над 100 въздушни удари в Ирак без решение на Конгреса. Президентът Обама обоснова въздушните удари с необходимостта от незабавна намеса за преодтвратяване на хуманитарна катастрофа. Някои юристи смятат, че президентът може да постъпи по същия начин и в случая със Сирия. „Ако Обама наистина иска да интервенира, той ще получи разрешение от Конгреса. Защото Конгресът винаги подкрепя борбата срещу тероризма“, казва Мишел Дюне от центъра за мирни изследвания „Карнеги“.

Коалиция срещу „Ислямска държава“

Подкрепата в борбата срещу „Ислямска държава“ от страни-членки на ЕС не играе почти никаква роля за САЩ. В Америка посрещат положително решението за оръжейни доставки, в това число и от Германия. Но САЩ няма да поверят ръководна роля на европейците. Близкоизточният експерт Шади Хамад смята, че европейците са доста колебливи. „Никой не иска да предприема стъпки по сирийския въпрос, преди това да са сторили САЩ. Едва когато ние започнем да действаме, ще ни последват и други“, казва той.

При това „Ислямска държава“ представлява заплаха и за европейците. В редиците на ислямистите се бият 2 000 европейски джихадисти. С европейските си паспорти те безпроблемно могат да се завърнат в родните си страни и да извършват атентати. Дискусията в САЩ сега е съсредоточена по-скоро върху американските партньори в Близкия изток. Турция и някои държави от Персийския залив вече предоставят военните си бази на разположение на американците за извършване на въздушни удари. Барак Облама търси обаче още съюзници в борбата срещу „Ислямска държава“.

Държавният секретар Джон Кери ще пътува из Близкия изток, за да търси коалиционни партньори в бробата срещу ислямистите. Шефът на Пентагона Чък Хейгъл е натоварен от Обама да разработи различни варианти в борбата срещу „Ислямска държава“. Шади Хамид смята, че сега бездействието би било фатално. „Ако Обама не предприеме нищо, ще трябва да се примирим с факта, че в обозримо бъдеще „Ислямска държава“ ще продължи да ни преследва“, обобщава експертът.

 
 

Fisker създава електрическа кола, която ще се зарежда за 1 минута

| от chronicle.bg |

Луксозният бранд Fisker Automotive, основана и развита от бившия консултант на Tesla Хенрик Фискер, обяви, че от компанията са направили сериозен пробив, който ще задмине Tesla като лидер в производството на луксозните електромобили.

Сега Fisker внесе патенти за нова технология за батерии, която може да осигури заряд за над 500 мили (над 800 км) пробег за една минута. Според компанията, такива електромобили може да се движат по пътищата още през 2024 г.

Компанията не беше много обстоятелствена в изявлението си, но разкри някои детайли относно измеренията на новите ѝ изобретения и открития. Новата технология за съхраняване на електроенергия ще позволи създаването на полупроводникови (статични) батерии, които ще имат много повече повърхност, отколкото съществуващите плоски тънкослойни полупроводници. Новата технология ще прави възможна по-голямата проводимост и така батериите могат да работят по-добре в студено време и да се зареждат значително по-бързо.

Въвеждането на новата технология на пазара е сложно поради трудното изграждане на вериги за доставка на някои суровини и създаване мерки за контрол на качеството, така че от Fisker казаха, че е малко вероятно изобретението им да влезе в употреба за коли и камиони по-рано от  2024 г.

 
 

Ела Фицджералд, Нина Симон и Далида „пеят“ на Киномания

| от chr.bg |

Ела Фицджералд, Нина Симон и Далида „пеят“ на Киномания. Филми за легендарните изпълнителки са в рубриката „Музикално кино“ на фестивала, съобщават организаторите.

Документалният „Ела Фицджералд: Струва си да живееш“ на Шарлот Зуерин описва шеметната кариера на уникалната джазпевица. Продукцията е номинирана за „Грами“ за музикален филм и е с участието на Рей Браун-син, Оскар Питърсън, Андре Превен и гласа на Тони Бенет.

Освен с талант, Ела Фицджералд печели публиката и с огромния си артистизъм и любов към пеенето, което личи във всяко нейно изпълнение. През 50-те и 60-те години на миналия век по популярност може да й съперничи единствено Франк Синатра, а записите й на песните на Коул Портър, Айра и Джордж Гершуин и Роджърс и Харт са изключително успешни. Киномания представя филма по случай 100-годишнината от рождението й – на 26 ноември от 11.30 ч. в кино „Люмиер Лидл“.

Зоуи Салдана играе Нина Симон в едноименния филм на Синтия Морт, който е в кино „Люмиер Лидл“ на 18 ноември от 15.00 часа. Участват и Дейвид Ойелоуо, Роналд Гътман, Кийт Дейвид, Ела Джойс, Ела Томас, Майк Епс, Майкъл Вартан. Филмът проследява най-славните години на изключителната певица и пианистка, с истинско име Юнис Катлин Уеймън и 15 номинации за „Грами“, психическите й сривовете и намирането на пътя обратно към себе си с помощта на Клифтън Хендерсън, неин асистент и мениджър.

„Далида“ на Лиса Асуелос пресъздава трагичния живот, завършил със самоубийство, на една от най-известните френски певици от края на 50-те до 80-те години, продала над 170 млн. плочи в целия свят. „Далида“ – от афиша на Фестивала на френския филм в рамките на Киномания, може да се види в „Люмиер Лидл“ на 20 ноември от 20.30 часа.

Сред докосващите душата заглавия на Киномания е и „За паметта и музиката“ на Ричи Адамс по романа на Никълъс Базан, директор на Центъра по неврология към Луизианския държавен университет. Вдъхновен е от научно изследване, но се превръща в красива, вълнуваща история за Ню Орлиънс и джаза, направил го известен. Талантливата Онжаню Елис е в ролята на Уна Вида – джазпевица, която пее по улиците на Френския квартал и страда от болестта на Алцхаймер, заради която е загубила и майка си. Неврохирургът д-р Крус не остава безразличен към историята й и се стреми да й помогне. Прожекцията в „Люмиер Лидл“ е на 29 ноември от 21.00 часа.

 
 

Днес е Денят без тютюнопушене

| от chronicle.bg |

16 ноември е световният ден без тютюнопушенето, а на този ден противници на този навик призовават българите да не пушат днес. До момента в социалните мрежи призивът е събрал подкрепата на над 63 хиляди души.

Асоциация „България без дим” обяви кампания за спестяване чрез отказ от цигарите – фирми и организации, които се включат в нея, ще получат специална кутия за набиране на средствата, които не са изхарчени за тютюневи изделия. Събраните пари ще се използват за дарения.

Според тревожните данни България е на второ място в Европа по брой на младежите на 15-годишна възраст, които пушат поне веднъж седмично, като това са 30% от момичетата и 21% от момчетата. Цели 7% от учениците до 13 години употребяват всеки ден цигари.

Днешният ден не трябва да се бърка със Световният ден без тютюн, който се отбелязва ежегодно на 31 май. Неговата цел обаче е същата – за едно денонощие пушачите да се откажат от вредния си навик.

Близо 6 милиона души умират всяка година заради негативните последствия от тютюнопушенето, сочат данни на Световната здравна организация.

 
 

„Проблемът не е в цигарите“, каза той и запали фаса от земята

| от Евелина Бонева |

Ставам сутринта на 16 ноември. Влизам в хола, паля цигара и чета, че било ден против тютюнопушенето. Писна ми от тия против нещо си. Ден против алкохола, ден против секса, ден против канализационните шахти.

Никога не съм се опитвал да откажа цигарите и не мисля и да се опитвам. Знам, че са вредни, но реално не ми пречат. Доставят ми удоволствие, част са от идентичността ми, успокояват ме, дават ми самочувствие и не мисля, че ми пречат или че аз преча на някого с тях.

Оправям се за работа набързо, взимам душ, слагам храна на котката и излизам. Точно съм стигнал до първия етаж и се сещам, че не съм взел боклука, а имам някакъв страх, че няма да съм загасил някой фас, боклукът ще се подпали и котката ще изгори. Връщам се до четвъртия етаж, подпирам се на вратата и дишам две минути преди да вляза. Проклетите стълби все едно стават все по-високи и все повече, може би все пак трябва да започна да мисля за смяна на жилището с място, на което има асансьор. Събувам се, защото мразя да влизам вкъщи с обувки и всичките им бактерии, взимам проклетия боклук и отново слизам.

Тръгвам по улицата, днес съм с тролея. Виждам го отдалеч и понеже закъснявам, тичам, за да го хвана, само че явно не съм достатъчно бърз и го изпускам. Дишам тежко, паля цигара.

Пристигам в офиса, отварям си мейла. 16 непрочетени съобщения, май ще изпуша една цигара и после ще ги отварям. Отивам в кухнята, мамка му! Забравил съм си запалката. Обикалям офиса да искам от колегите запалка, но никой няма! Проклетите непушачи с тяхната претенция и снизходителна физиономия, когато казват „Нямам огънче“. Загрявам котлона в кухнята, на който колежките си топлят обедните супи, паля оттам, само че си опарвам пръста.

Налага се да сляза до аптеката да си купя лепенка, защото ме боли.

Като се връщам на бюрото, пристига шефът, който иска някакви неща. Това ме изнервя и ми се допушва, мамка му! Свършили са ми цигарите. Слизам до долу, времето никак не е готино. Вали суграшица, тротоарът е една огромна локва с кал. Взимам си цигари и се връщам в офиса. Преди да започна да бачкам, си прехвърлям цигарите в табакерата, защото гнусните, порнографски снимки с операции на бели дробове и давещи се деца ме отвращават.

Синът ми е на 3 години, а не съм забелязал да се дави от цигарения дим вкъщи. Дави се, когато е болен, което се случва през една седмица, когато ходи на детска градина. А децата там не пушат. Изводът? Проблемът е в детските градини, а не в родителите-пушачи.

Фейсбук е пълен с призиви да не се пуши днес, защото е ден против тютюнопушенето. Майка им стара, все едно светът няма по-големи проблеми и точно цигарите са най-голямата драма. Или все едно непушачите не умират от рак. Дядо ми пушеше като комин, а живя до 88. Брат му също пушеше и умря от рак на 49. Изводът? Все едно е.

Следобед имаме оперативка и когато се опитвам да взема думата, се задавям и кашлям 20 минути. Докато се съвзема, оперативката е свършила и всички най-досадни задачи са делегирани на мен. Никаква колегиалност.

Краят на работното време е близо, довечера съм на парти. Сипвам си едно малко уиски, паля цигара и е време да тръгвам.

Жена ми идва да ме вземе с колата, мрънка, че като вляза, колата се усмърдява на цигари. То и нейният дъх не е много готин сутрин, ама нищо не казвам.

Партито е в няк’ъв салон за „ивенти“, където не се пуши. Липсват ми старите времена, когато се пушеше навсякъде. Жена ми казва, че тогава е трябвало да си пере дрехите, с които е била на заведение същата вечер и да си мие косата, защото й вони възглавницата. На мен никога нищо не ми е воняло, аман от претенции.

Излизам навън да пуша, а времето вече съвсем се е скапало, вали сняг и е сигурно -30 градуса. Умирам от студ, освен това няма кой да ми прави компания. Здравословното стана модерно. И какво? Да не би хората да са станали по-здрави?

Вече съм подпийнал малко, тръгваме си и вървим към таксито. По пътя си изпускам фаса, а ми е последен. Срам не срам, вдигам го от земята и си го допушвам.

„Добре бе, не влизаш в обувки вкъщи, защото има бактерии, переш хавлиените кърпи през ден, а пушиш фас от земята, не разбирам“, мрънка жена ми.

„Не разбираш, защото не си пушач, затова не разбираш“.

Малко ме изнервя. Май ще спрем на някоя бензиностанция да си взема цигари за вкъщи.

Лягам си малко кисел. Жена ми е спряла да се цупи и май се опитва да ме прелъстява, само че съм ужасно изморен. Тя обаче настоява. Изпълнявам съпружеските си задължения, само че се изморявам драматично, а тя не иска да е отгоре. Женският егоизъм няма край. Имам чувството, че ще умра всеки момент. Може би мъжете след 30 трябва да са по-внимателни със секса, реално това е много сериозна физическа активност, която води до задух и сърцебиене.

Когато сърцето ми възвръща нормалния си ритъм, заспивам веднага. Чувал съм, че хората, които са отказали цигарите, често сънуват, че пушат. А аз сънувам, че съм на онзи плаж с надвесена над хамак палма, който сте виждали на всички картички и уолпейпъри. Лежа на хамака, гледам небето и пия коктейл от кокосов орех. Добре е , че нямам намерение да спирам да пуша.