Страшната приказка на Гилермо дел Торо

| от |

Мексиканският режисьор и сценарист Гилермо дел Торо никога не е крил, че онова, което обича да снима трябва да има кръв, паранормални явления, лоши духове и още по-зли хора.

Това е природата или поне начина, по който Гилермо Дел Торо вижда света. Хората винаги са по-зли и от най-лошия дух или пан във филмите на мексиканския режисьор.

Още първото нещо, което снима, е епизод от сериала за Невероятния Хълк, а няма нищо по-страшно от обикновен мъж, който се превръща в зловещо чудовище. Адаптацията на комикс гиганта Marvel за историята на Д-р Джекил и Мистър Хайд пасва перфектно на онова, което Дел Торо харесва. И с това неговата филмова историята едва започва.

Филмът, който прави мексиканеца звезда в Холивуд и в очите на феновете е „Лабиринтът на Фавна“ от 2006-а. За него Дел Торо получава първата си и засега единствена номинация за „Оскар“. И въпреки че „Лабиринтът на Фавна“ е истински шедьовър, заради метафорите на войната, сценографията си, режисурата и актьорската игра на прекрасната Ивана Бакеро, която вече е пораснало момиче, то той не говори изцяло за работата на Дел Торо, макар много хора да сравняват всичките му филми с него. Преди „Лабиринтът“ обаче, Дел Торо снима два филма за друг любим свой жанр – мрачните супергерои и фентъзито. Той снима „Блейд 2“ и „Хелбой“ две години преди „Лабиринтът“.

След като снима „Огненият пръстен“ и пише трилогията „Заразата“, в съавторство с Чък Хоган, Гилермо дел Торо си взима почивка от режисурата, за да работи по сценария на „Хобит“ и проекта на „Заразата“, който се превръща в сериал. При това много як сериал, ако си търсите нещо готино за гледане.

След двегодишна почивка от режисирането на филми, Дел Торо се завръща с най-новия си проект – „Пурпурният връх“. Готическа приказка от 19 век за любовта, предателството, страшните духовете и още по-страшните хора. Точно в негов стил. Главните роли той дава на Миа Васиковска, Том Хидълстън и Джесика Частейн.

Имам една любима случка. Когато Частейн отива да представя филма „Марсианецът“ в едно британско шоу, зад кулисите водещият й казва: „Гледах „Пурпурният връх“, а тя му отговаря „Много съм гадна там!“, „Е, не си чак толкова зле“, отговаря той не разбрал какво има предвид актрисата. „Не, имах предвид, че играя лош човек“, уточнява Частейн. И тя наистина е изключителен злодей. Студена и злобна, от първата минута, в която я виждаш ти е ясно, че Частейн ще блесне във филма. И тя го прави като черна перла, защото освен косата, убедена съм, и душата на персонажа й е черна.

Историята в „Пурпурният връх“ разказва за романтичната млада Идит, която мечтае да е писателка. Случайно тя се запознава с мрачния и загадъчен Томас Шарп – баронет и мрачната му и студена сестра Люсил. Томас Шарп, дошъл  Америка от далечна Англия, търси финансиране за механичната си машина, с която ще може по лесен и достъпен начин да извлича червена глина от родното си имение. След като бащата на Идит му отказва парите по свои причини, Томас прелъстява младата госпожица и се жени за нея. Историята звучи като написана от някоя от сестрите Бронте и да, донякъде е така, докато в един момент страшните призраци и зловещи елементи в имението на семейство Шарп не стават повече от романтичните.

Злите духове, предателството, семейните тайни и литрите пролята кръвта са много, като приказка разказана от мексиканец. Мелодраматичната нотка в някои от сцените дори не дразни, защото някак го очакваш от Дел Торо. Той обича театъра, супергероите, девойките в беда и духовете. Черни, страшни, с дълги пръсти и зловещи гласове.

Гилермо дел Торо казва, че това сигурно е най-красивият откъм декори филм, по който е работил и е прав. Готическото излъчване и плашещото имение на семейсто Шарп е построено специално за филма и е изцяло съобразено със сюжета на историята.

Дел Торо е направен, за да разказва приказки. За вещици и вълшебници, за злодеи и откраднати деца. За животни, които говорят и духове, които те причакват зад ъгъла в някоя тъмна къща. Преекспонирането и драматизмът вървят ръка за ръка с този тип сюжети.

Единственото, което не спирам да си мисля е, как ли би изглеждал този филм, ако Бенедикт Къмбърбач и Ема Стоун бяха изиграли главните роли, както е била първоначалната идея на Дел Торо. Когато двамата отказват той избира Хидълтън и Васиковска и пренаписва част от сценария. Вярвам все пак в едно – приказката за зловещия пурпурен връх щеше да е все така интересна независимо от всичко. Мелодраматична да, на моменти натруфена, пак да, но затова са приказките, нали? Поне аз затова ги обичам.

„Пурпурният връх“ е по кината от днес.

 
 

Науката ни показва лицето на Бог, прилича на Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Вижте ги един до друг. Не можете да кажете, че не си приличат!

Разбира се, веднага в главите ни изниква един конкретен въпрос: Как е съставен образът на Господ? Това е станало по следния начин: 511 християни са участвали в изследване, в което е трябвало да изберат снимки хора, които според тях приличат най-много на Бог, а финалният образ е съставен от изборите им.

Психолози от Университетът в Северна Каролина – Чапъл Хил накарали участниците в изследването да разгледат хиляди двойки човешки лица (избрани на случаен принцип) и да изберат кое от двете им прилича повече на божествено. Най-предпочитаните изображения след това са били комбинирани в едно чрез специален софтуер.

Може би приликата на резултата от изследването с фасона на Илън ни показва, че искаме господ да е модерен човек, гладко избръснат и с младежки вид, за разлика от класическия образ на възрастен брадат дядо в облаците. 

Изследването също така показва, че хората виждали много от себе си в образа на Бог. Младите хора виждали образа му по-млад, афро-американците го виждали като афро-американец, а хората, които се смятали за по-красиви, вярвали, че и господ е по-скоро красив.

Всичко това като че ли обяснява защо резултатът си прилича с Илън, който изглежда доста като средностатистически бял мъж.

Това буди въпроса: дали ако вземем снимките на 511-те човека от изследването и ги минем през същия софтуер няма да получим горе-долу същия образ?

„Склонността хората да вярват, че Бог има общи черти с тях, е в тон със стандартната егоцентричност“, казва професор Кърт Грей, автор на изследването. „Хората често проектират вярванията и чертите си върху другите. Нашият експеримент показа същото.“

В крайна сметка излиза, че лицето на господ е лицето на човешкия род.

 
 

Новият филм на Ралф Файн „Рудолф Нуреев: Бялата врана“ – къде, кога и защо

| от Киномания 2018 |

Новият филм на Ралф Файнс за живота на виртуозния балетист Рудолф Нуреев е сред акцентите на Киномания 2018. Единствената прожекция е на 23 ноември от 19:00 часа в зала 1 на НДК.

„Рудолф Нуреев: Бялата врана“ е заглавието на третия филм на Ралф Файнс като режисьор. Той проследява живота на един от най-легендарните балетни артисти за всички времена. Сценарист на продукцията е Дейвид Хеър („Часовете“, „Четецът“).

Филмът е базиран на книгата „Рудолф Нуреев: Животът“ от Джули Кавана и се фокусира основно върху установяването на артиста в Париж в разгара на Студената война.

По думи на самия Ралф Файнс, това което го е подтикнало към историята на Нуреев, е: „Силата на млад изпълнител, който е жаден да разбере кой е като артист и като човек. Силата на неговия дух, неговата решителност, това са неща, които истински ме вълнуват. Има една нишка във филма: трябва да се целиш по-високо, винаги по-високо“.

Изпратен в Града на светлината като част от балетната трупа на елитния театър „Киров“ (името в съветския период на днешния Мариински театър), талантливият Нуреев моментално се влюбва в Париж. За ужас на агентите на КГБ, които следят изкъсо всяка негова крачка, артистът редовно посещава Лувъра, възхищавайки се на произведенията на изкуството, и обикаля парижките клубове, заедно с чилийската наследница Клара Сент.

Убеден, че ще бъде убит, ако се върне в родината си, Нуреев търси политическо убежище в Париж и успява да се върне в Русия,едва години по-късно, когато майка му е на смъртно легло.

Филмът се връща и към ранните години на големия артист – от раждането му в транссибирската железница, през трудното му детство, когато страстно отстоява идеите си, до младежките му години и сложната му сексуалност във времена, в които Студената война разрушава всеки стремеж на съветски артист да преследва световна кариера.

Главната роля се изпълнена от руския танцьор Олег Ивенко, който прави внушителен филмов дебют. В образа на Клара Сейнт – жената, помогнала на Нуреев да се установи в Париж, когато бяга от руския режим, влиза Адел Екзаршопулос (позната от „Синият е най-топлият цвят”, показан на Киномания 2013). Ралф Файнс пък се превъплъщава в ролята на известния по това време танцов педагог Александър Пушкин (не поетът от XIX век), който до 1950 г. е учител на Нуреев и вижда в него повече от чисто технически умения, запленен от страстта, с която танцува.

Филмът е завладяващ портрет на един брилянтен, енигматичен артист, чиито талант и темперамент го правят призван да разтърси не само света на балета, но и този на международните отношения.

 
 

Най-смешните шеги за надписа „Локо София“ на мемориала в Хирошима

| от chronicle.bg |

Както всички вече знаете, вандали-осветители от Софийската опера надраскаха мемориала на жертвите от ядрената бомба в Хирошима. 

Това отприщи бурно обществено възмущение, сравнимо и напомнящо на това с колебливо наредените плочки на ул. „Граф Игнатиев“ преди няколко седмици. Обикновено хуморът е най-лекия начин за преживяване на срамни ситуации като тези.

В резултат на това интернет беше затрупан от хумористични колажи. Най-добрите от тях събрахме в днешната ни галерия.

Ако искате да видите най-смешните реакции на плочките по „Графа“ – ето линк!

Припомняме, че вандалите вече са уволнени от Операта, а Външно министерство поднесе своите извинения.

Директорът на Операта Пламен Карталски в съобщение до медиите осъжда „този вандалски акт, който засяга по недопустим и непристоен начин паметта на жертвите на атомната бомбардировка от 06.08.1945 г.“

Въпреки това шегите продължават:

44308769_1972777469479515_2045881265990664192_n

 
 

Новините CHR: какво се случи днес, 18 октомври 2018?

| от chronicle.bg |

В рубриката „Новините CHR“ представяме накратко основни новинарски акценти от страната и чужбина за отминаващия ден. Ето какво се случи днес, 18 октомври 2018 г.

Румен Радев покани кралица Елизабет II в България

Анна Цолова е напуснала Нова ТВ

Нуждаещите се от белодробна трансплантация у нас остават без достъп до Евротрансплант

Официално повдигнаха обвинения на Северин за изнасилването и убийството на Виктория

От „Атака“ оцениха искането за оставка на Сидеров като несериозно

Още акционери във Facebook се разбунтуваха срещу Зукърбърг

Путин повози президента на Египет на писта за Формула 1

Продадоха „златната глава” на Кейт Мос за над 400 хиляди долара

Извънредно завишени бонуси в Левски при победа над Лудогорец

Предстои промяна на времето