Страшната приказка на Гилермо дел Торо

| от |

Мексиканският режисьор и сценарист Гилермо дел Торо никога не е крил, че онова, което обича да снима трябва да има кръв, паранормални явления, лоши духове и още по-зли хора.

Това е природата или поне начина, по който Гилермо Дел Торо вижда света. Хората винаги са по-зли и от най-лошия дух или пан във филмите на мексиканския режисьор.

Още първото нещо, което снима, е епизод от сериала за Невероятния Хълк, а няма нищо по-страшно от обикновен мъж, който се превръща в зловещо чудовище. Адаптацията на комикс гиганта Marvel за историята на Д-р Джекил и Мистър Хайд пасва перфектно на онова, което Дел Торо харесва. И с това неговата филмова историята едва започва.

Филмът, който прави мексиканеца звезда в Холивуд и в очите на феновете е „Лабиринтът на Фавна“ от 2006-а. За него Дел Торо получава първата си и засега единствена номинация за „Оскар“. И въпреки че „Лабиринтът на Фавна“ е истински шедьовър, заради метафорите на войната, сценографията си, режисурата и актьорската игра на прекрасната Ивана Бакеро, която вече е пораснало момиче, то той не говори изцяло за работата на Дел Торо, макар много хора да сравняват всичките му филми с него. Преди „Лабиринтът“ обаче, Дел Торо снима два филма за друг любим свой жанр – мрачните супергерои и фентъзито. Той снима „Блейд 2“ и „Хелбой“ две години преди „Лабиринтът“.

След като снима „Огненият пръстен“ и пише трилогията „Заразата“, в съавторство с Чък Хоган, Гилермо дел Торо си взима почивка от режисурата, за да работи по сценария на „Хобит“ и проекта на „Заразата“, който се превръща в сериал. При това много як сериал, ако си търсите нещо готино за гледане.

След двегодишна почивка от режисирането на филми, Дел Торо се завръща с най-новия си проект – „Пурпурният връх“. Готическа приказка от 19 век за любовта, предателството, страшните духовете и още по-страшните хора. Точно в негов стил. Главните роли той дава на Миа Васиковска, Том Хидълстън и Джесика Частейн.

Имам една любима случка. Когато Частейн отива да представя филма „Марсианецът“ в едно британско шоу, зад кулисите водещият й казва: „Гледах „Пурпурният връх“, а тя му отговаря „Много съм гадна там!“, „Е, не си чак толкова зле“, отговаря той не разбрал какво има предвид актрисата. „Не, имах предвид, че играя лош човек“, уточнява Частейн. И тя наистина е изключителен злодей. Студена и злобна, от първата минута, в която я виждаш ти е ясно, че Частейн ще блесне във филма. И тя го прави като черна перла, защото освен косата, убедена съм, и душата на персонажа й е черна.

Историята в „Пурпурният връх“ разказва за романтичната млада Идит, която мечтае да е писателка. Случайно тя се запознава с мрачния и загадъчен Томас Шарп – баронет и мрачната му и студена сестра Люсил. Томас Шарп, дошъл  Америка от далечна Англия, търси финансиране за механичната си машина, с която ще може по лесен и достъпен начин да извлича червена глина от родното си имение. След като бащата на Идит му отказва парите по свои причини, Томас прелъстява младата госпожица и се жени за нея. Историята звучи като написана от някоя от сестрите Бронте и да, донякъде е така, докато в един момент страшните призраци и зловещи елементи в имението на семейство Шарп не стават повече от романтичните.

Злите духове, предателството, семейните тайни и литрите пролята кръвта са много, като приказка разказана от мексиканец. Мелодраматичната нотка в някои от сцените дори не дразни, защото някак го очакваш от Дел Торо. Той обича театъра, супергероите, девойките в беда и духовете. Черни, страшни, с дълги пръсти и зловещи гласове.

Гилермо дел Торо казва, че това сигурно е най-красивият откъм декори филм, по който е работил и е прав. Готическото излъчване и плашещото имение на семейсто Шарп е построено специално за филма и е изцяло съобразено със сюжета на историята.

Дел Торо е направен, за да разказва приказки. За вещици и вълшебници, за злодеи и откраднати деца. За животни, които говорят и духове, които те причакват зад ъгъла в някоя тъмна къща. Преекспонирането и драматизмът вървят ръка за ръка с този тип сюжети.

Единственото, което не спирам да си мисля е, как ли би изглеждал този филм, ако Бенедикт Къмбърбач и Ема Стоун бяха изиграли главните роли, както е била първоначалната идея на Дел Торо. Когато двамата отказват той избира Хидълтън и Васиковска и пренаписва част от сценария. Вярвам все пак в едно – приказката за зловещия пурпурен връх щеше да е все така интересна независимо от всичко. Мелодраматична да, на моменти натруфена, пак да, но затова са приказките, нали? Поне аз затова ги обичам.

„Пурпурният връх“ е по кината от днес.

 
 

Новият флагман на Lenovo се зарежда веднъж на 45 дни

| от chronicle.bg |

Новият флагман Lenovo Z5 е интересен модел, от който вече видяхме някои снимки, които намекват за преден панел почти на 100% дисплей й двойна камера.

Онова, което излезе като информация сега обаче звучи наистина странно. Според хората от Lenovo телефонът ще се зарежда веднъж на 45 дни – един живот на батерия, за който досега не сме и мечтали.

Шефът на Lenovo, господин Ченг, твърди, че моделът може да издържи до 45 дни в режим на готовност. Как от компанията са постигнали това, за момента не се знае. По всяка вероятност софтуерът на телефона е оптимизиран, тъй като едва ли само увеличаване на капацитета на батерията е достатъчно, за да може да се ползва 45 дни без зареждане.

Предстои да видим.

 
 

Изложението Cars & Coffee идва в България

| от chronicle.bg |

На 2 юни ще се състои първото по рода си изложение на т.нар. суперавтомобили у нас, Cars & Coffee, като част от най-големия автомобилен феномен в света.

България се присъединява към останалите над 40 държави от общността Cars & Coffee в Европа, Америка, Азия, Африка и Близкия Изток, в които франчайзът вече има дългогодишни традиции и в които се провеждат общо над 120 събития годишно. Някои от тях, например в Бреша, Италия, привличат повече от 1500 участници и над 25 хиляди посетители.

На събитието в България всички запалени автомобилни ентусиасти ще имат възможност да разгледат отблизо някои от най-редките модели автомобили в света с двигатели от над 500 конски сили, а собствениците им да се срещнат при закрити врата и да създадат контакти едни с други в неформална, приятелска атмосфера.

На Cars & Coffee Bulgaria ще бъдат събрани над 30 дизайнерски, колекционерски, спортни и класически (ретро) коли на марки като Lamborghini, Ferrari, McLaren, Rolls-Royce, Bentley, Bugatti, Aston Martin и селектирани модели на Porsche, Mercedes и Jaguar.

C&C Brescia 2018_5

Притежателите на супер и хиперавтомобили могат да кандидатстват за участие в Cars & Coffee Bulgaria на онлайн платформата cars.coffee най-късно до 28 май.

Онези, чиито автомобили бъдат одобрени, ще бъдат поканени да се присъединят към първата част от събитието на 2 юни в RIU Pravets Resort, включваща закуска и брънч, презентация на проекта и награждаване с приза “Best of the Show” (“Най-добър автомобил на изложението“) под формата на мини Pagani, изработена специално за случая и подписана лично от Хорацио Пагани.

В следобедните часове участниците ще се отправят към София за втората, публична част на събитието. Супер и хиперавтомобилите ще бъдат разположени пред зала “EFE” на хотел ”Маринела“, а изложението ще бъде отворено за посетители от 17:00 до 19:00 часа. Пилотното издание на форума се осъществява с подкрепата на Lavazza, Vilner, р-т Bulgar, Street Lounge, Bertoni, хотели RIU Pravets и “Маринела” и медийното партньорство на сп. TopGear, DARIK и WebCafe.

C&C Brescia 2018_6

В дългосрочен план стратегията за Cars & Coffee Bulgaria е да реализира и другите типове събития, които се провеждат в държавите от “семейството“ на Cars & Coffee, а именно турове в страната и включването ѝ като дестинация от по-мащабните, международни обиколки със супер и хиперавтомобили.

Може да видите повече за събитието тук.

 
 

Задава се нов филм за Джеймс Бонд

| от chr.bg |

Британският кинодеец и носител на „Оскар“ Дани Бойл ще режисира 25-ия филм от поредицата за приключенията на Джеймс Бонд, предадоха световните информационни агенции, позовавайки се на продуцентите.

Снимките за все още неозаглавения филм за екранните подвизи на прочутия шпионин ще започнат през декември тази година в лондонските студиа „Пайнууд“. В образа на агент 007 зрителите за пети и последен път ще видят британския актьор Даниъл Крейг.

По план 25-ият филм за Джеймс Бонд трябва да излезе на екран на 8 ноември 2019 г. – две седмици след премиерата си във Великобритания на 25 октомври.

В изявлението си продуцентите Майкъл Уилсън и Барбара Броколи описват Дани Бойл, познат с работата си над продукции като „Трейнспотинг“, „Беднякът милионер“ и „Стив Джобс“, като „изключително талантлив“.

Сценарият за 25-ия филм за Джеймс Бонд е поверен на британеца Джон Ходж, с когото Бойл си е сътрудничил за филмите си „Трейнспотинг“ и „Трейнспотинг 2″.

Дани Бойл преди е работил с Даниъл Крейг над кратък филм за церемонията по откриването на летните олимпийски игри в Лондон през 2012 г., в който актьорът в образа на Бонд влиза в Бъкингамския дворец, където се среща с кралица Елизабет Втора.

 
 

Калин Вельов: Искаме да представим магията на българските женски гласове

| от chr.bg |

След като „Магическите гласове на България“ спечелиха публиката в Страсбург и Берлин, мултимедийният музикален спектакъл ще има своята българска премиера на 30 май от 20:00 часа в Театър Азарян, НДК. Мултимедийният спектакъл е своеобразен разказ за това какво се е случило през годините с българската музика и женските гласове на България – от автентичните народни песни през фолклорните обработки и белкантото до съвременната филмова музика и смесването на елементи на български фолклор със съвременни електронни жанрове.

С Калин Вельов си говорим за спектакъла, за музиката и за музикалните формати.

Разкажи ни повече за проекта „Магическите гласове на България“?

Идеята е на Героги Тошев, а целта на събитието е да представи магията на българските женски гласове. От една страна говорим за най-древната музикална форма – това е фолклорът, от друга страна говорим за едно масивно световно българско присъствие в класиката, в операта. Фолклорните гласове се представят от Нина Николина и още четири момичета, с които ще минем през различни фолклорни области и периоди. Също така, през призмата на Pendara ethno project, които е електронният ни проект, смесваме по-модерен стил електронна музика с фолклорни мотиви. Имаме и само акапелни изпълнения.

Спектакъла обхваща около един век от музикалната история. На сцената сме 6 или 7 артиста, а иначе целият екип е повече от 10 човека – организатори, пиари, мултимедиен екип…

Мултимедиата в какво се изразява?

Тя съчетава кадри от стари български обичаи и ритуали, пейзажи от България, от фолклорни фестивали, както и от оперни изяви, ликовете на наши оперни прими, които са световно известни. Ние представихме и в Страсбург, където чуждата аудитория силно се впечатлява от фолклора ни.

Чужденците знаят ли на какво идват или не са запознати с нестинарството, с музиката?

Някои от тях не са запознати и определно реагират на тов анещо като на нещо ново. Други знаят и просто виждат един различен прочит.

Този спектакъл е част и от културната програма на българското председателство и се случва с подкрепата на Министерството на културата. Благодарение на това е засилен и интереса и представянето на този спектакъл в чужбина – имаме представяния в Гермния, във Франция.

От колко време е жив този проект?

Една част от него – Pendara ethno project – стартирахме с Николина още преди 15 години в Холандия, където учех по това време. Още тогава имахме идеята да съчетаем български фолклор с модерни електронни бийтове и я осъществихме заедно с холаднски диджеи. Първият ни албум издадохме преди 2 години, а този спектакъл е един вид надграждане.

А за представянето ни на Евровизия тази година какво мислиш?

Смятах, че имаме шанс, въпреки че песента ни не звучи супер комерсиална, супер хитова. Същевременно е едно модерно парче и е факт, че се класирахме за финала. Конкуренцията не беше слаба, имаше много хубави песни. Аз съм приятно изненадан от албанското участие, много силна рок песен. Белгийката имаше много качествена песен и изпълнение, арменците също.

Ти си свирил с Акага, Медикус, Дони и Момчил, Ку-Ку бенд, Нина Николина, Пим-пам – къде ти беше най-добре?

В интерес на истина аз съм музикант хамелеон и се чувствам добре навскъде, където има добра музикална компания. Акага сформирахме на края на музикалното училище. Всъщност аз съм кръстник на групата: сестра ми изрови името Акага от една стара книга за сказания и легенди за хан Аспарух – Акага е жрица, която е отгледала хан Аспарух. Направихме с момчетата хубави концерти и турнета. Медикус дойде по-късно и за мен беше хвърляне в истинският музикален живот. С бандата пътувахме много – тогава видях за първи път този забързан музиканстки живот. Това беше много важен периаод за мен, за да разбера как живеят музикантите и че един музикант може да се прехранва много добре със музика. Дони и китариста Лъчо бяха доста добри мениджъри. По-късно имах други фриленс изяви – с Лили Иванова през 98-99 година. Горе-долу по същото време ме поканиха и в Ку-Ку бенд; тогава имаше много големи турнета.

В момента как успяваш с толкова много проекти?

Трудно успявам, но това е същността ми, аз имам нужда от творческо разнообразие. Харесвам и електронна музика много, и българския фолклор, и латино музиката, и африканската музика, обичам и да пея, да композирам музика. Не мога да съчета всичко това в един проект и затова се занимавам с няколко.

Кои точно стилове на електронната музика?

Хаус. Различните форми на хаус. Дръм енд бейс, донякъде прогресив, дъбстеп. В холандския ми период, докато учех там, беше силно свързан с дръм енд бейса, защото една от сериозните формации, с които имаме много спечелени награди – Project 2000 – беше предимно дръм енд бейс банда.

Холандия има и огромна сцена…

Огромна! Също така там имах и немалко изпълнения в диджей клубове на нещо, което в България не е развито много – фрийстайл изпълненията на барабанист, перкусионист, певица, саксофонист с джиджей. Нещо, което там още 2000 г. започна силно да се развива нагоре.

Гледаш ли музикални формати? Защо от тях не излизат големи звезди?

Гледам и дори участвам в някои от тях. В България повечето действащи артисти сме самопродуциращи се и това е начинът за оцеляване тук. За съжаления няма силен стимул за мениджъри и продуценти, защото държавата не застава сериозно зад закона, защитаващ творците, съответно няма събиране на авторски и сродни права. Затова един продуцент не може да разчита, защото няма възвръщаемост на вложените пари. Има малко продуценти и аз им правя чест, но те не могат да продуциат 50-60 таланта. От всеки формат излизат по 20-30 таланта. В България има много таланти.

Затова ли успяват вече толквоа години тези формати да намират хора?

Да, проблемът е, че за тези хлапета ти трябва да имаш продуценти, които да инвестират хиляди левове. За да заснемеш един качествен видео клип ти трябват между 5000 и 10 000 лева. За да запишеш един ссингъл ти трябват минимум 5ооо левав, за албум ти трябват 50 000.

А в главите на много хора, когато заисваш песен, просто отиваш, пееш, някакъв човек го подрежда на компютъра и това е.

Да, но не е точно така. Хората от бранша знаят, че процесът е много сложен и отнемащ време и пари. Първо, трявба да имаш артист, второ трябва да имаш песен – някой трябва да изкомозира тази песен, някой да я аранжира, някой да я запише в студио с музиканти.По принцип продуцентът събира всичкото това нещо и накрая има готов продукт. За всичко това се плаща. След това трябва да му заснеме видео клип, за което също се плаща. Накрая трябва да реализираш песента в медиите, по радиото. Трябва говориш с тях, трябва да се направи пиар. Чак след това идват поканите за събития, за участия, за концерти. И този, който инвестира тези 20-30 000 лева, трябва да може да си ги върне и да изкара печалба, защото като отиде в магазина никой няма да му каже „Ей, ние ще ти дадем сиренето безплатно, защото ти продуцираш супер готин артист и ще те изчакаме няколко месеца, докато си върнеш парите.“ Нужно е да имаме подкрепата на цялата система, за да има стимул да се случва този творчески процес.