Странният случай на мъжа с предменструален синдром

| от Цвети Иванова |

Увод: Милен и Милена са гаджета от две години и половина и през цялото това време има по едни пет дни от всеки месец, в които Милена оправдава грубостта и заядливото си държание с ПМС (предменструален синдром).

В разгара на битов спор, Милен си позволява да обвини своята нежна половинка, че се преструва и че няма такова нещо като ПМС, а просто дни, в които тя е кучка. Той има неблагоразумието да нарече страховития синдром „женска измислица за оправдание на противните ви, женски качества“, след което Милена решава да го предизвика и заедно отиват при лекар, който им казва, че ако искат спорът им да бъде разрешен, може в продължение на един месец да дава на Милен хормони на хапчета, които да доближат хормоналното ниво на мъжа максимално до това на жените четири или пет дни преди да им дойде цикълът.

Леко стреснат, но решен да докаже правотата си, Милен се съгласява да пие хапчетата и да си води дневник. Първите три седмици дневникът отразява точно обичайното му ежедневие. Тук ще ви представим един ден от този тефтер, трийсет и първия след започването на особения експеримент.

„Алармата на телефона ми звъни по-силно от обичайното, заради което се събуждам с главоболие. Слънцето свети през прозореца и сякаш ми пробива клепачите с нож за кълцане на кайма, което означава, че снощи съм забравил да пусна щорите. Или пък Милена е забравила. Поглеждам към нея и забелязвам, че още спи, което някак ми се струва особено несправедливо и уж небрежно издърпвам завивката от нея, за да се събуди от студ.

Докато извършвам сутрешния си тоалет, забелязвам, че по лицето ми са избили пъпки, което не ми се е случвало от времето, когато пишех домашни по физика и се носех с катинарче. Това ме ядосва и може би заради това целият ден тръгва някак накриво. Изпивам си кафето, от което получавам сърцебиене. Боже, едва ли е от кафето, сигурно получавам инфаркт. През това време Милена влиза в кухнята сияеща и нежна и ме пита искам ли закуска. „Не искам закуска, не съм гладен, казах ти, че ми се повръща още снощи, нужно ли е да ме питаш по 100 пъти едно и също нещо“. Тя леко се шашва, но бързо се овладява и ме пита дали имам пари, понеже и двамата сме пред заплата. „Естествено, че нямам пари, откъде да имам пари. Нито ми плащат достатъчно, нито имам богати родители. И ти казах вече, че вчера трябваше да си купя малко козметика. Ако искаш принц, ходи някъде другаде“.

„Искаш ли да ти дам?“, пита ме моето момиче внимателно. „Не, не искам, не съм казал, че искам, а че нямам.“, отговарям и вече чувствам как ако не се махна бързо от нея, ще я направя на бъз и коприва. „Добре, слонче, приятна работа“. „Слонче???“, избухвам аз. „Твърдиш, че съм дебел ли?“. Вече съм на ръба на някаква криза. Дърпам кантара, стъпвам върху него и той показва 78 кг. Толкова съм от 10 години, но очевидно кантарът не е верен, защото мога да се закълна, че днес тежа поне 192. Ритвам го под дивана и си удрям малкото пръстче на крака, при което изпищявам, както не отива на 36-годишен мъж.

Оправям се бързо, но не мога да си харесам дрехи, които да облека. Искам да си сложа точно сивото сако, което обаче е за пране и това ме подлудява. Не знам кой е виновен за хаоса в гардероба и коша за пране, но който и да е искам да бъде наказан. След няколко мига на гняв и отчаяние слагам черното сако, с което не се харесвам, псувам, докато си намеря подходящи кецове и излизам бързо, за да мина през личния лекар преди работа. По пътя ме засичат около 120 тъпака, което ме изкарва извън кожата ми. При лекаря има опашка от пенсионери, които предреждам, защото съм спешен случай. Когато успявам да се промъкна в кабинета му, вече съм сигурен,че не съм добре. Не знам дали ми е топло или студено, сякаш и двете едновременно. Избива ми пот, но в същото време ме втриса. Мерят ми кръвното и ми правят кардиограма, след което лекарят казва, че всичко ми е наред. Казвам му, че нищо не разбира и ако не ми даде направление ще го докладвам в касата.

Излизам ядосан и се запътвам към работа. Пред поликлиниката обаче виждам едно котенце, което се е свило до кофата и сякаш трепери. Изведнъж това ужасно ме натъжава. Отивам да го погаля, но то изсъсква и бяга от мен и ето…просветва ми! Всички бягат от мен, защото съм противен! Усещам, че ще се разплача и бързо се вмъквам в колата, където за своя огромна изненада проливам няколко сълзи върху все по-набиращите сила пъпки.

В офиса всички ме гледат. Никога не ми е правело впечатление колко са грозни колегите всъщност. Слагам слушалки и се вторачвам в компютъра, защото нямам желание да гледам никого. Не ми се работи. Влизам във Facebook, но статусите, снимките и коментарите на хората там ме изнервят толкова свирепо, че се налага да отида на ранен обяд. Пешо от другия отдел иска да дойде с мен, не мога да повярвам колко е досаден. Говори през цялото време, а аз мълча, ям и се опитвам да потисна инстикта си да му набутам лицето в лещата и да му стъпча очилата с гадните си, неподходящи за сакото кецове.

Работният ден е дълъг, тегав, уморителен, тежък, скучен, сив…сив като мрачен ноемврийски ден…като некролог на стар кестен…Боже, поетично ми е, мисля, че отново ще се разплача. Животът ми е пълна измислица, или както казваше Атанас Далчев, „зла измислица е съществуването“, откъде пък се сетих сега за Далчев, този…велик поет. Никой не ме обича, както заслужавам.

Обаждам се на майка ми и провеждам с нея едночасов разговор. Това малко ме успокоява.

Вечерта Милена е приготвила вечеря, която изяждам с удоволствие, заедно с две допълнителни порции и обилен десерт. Обличам си пижамата, която ме стяга. По телевизията дават само тъпизми. Лягам си рано.“

Хората и ситуациите в текста, за щастие, са измислица. Но дават представа и за другата страна на нещата. Веднъж месечно. 

 
 

Трейлър на „Widows“: Виола Дейвис влиза в света на Джилиан Флин

| от chronicle.bg |

Името на Джилиан Флин веднага се асоциира с проблеми жени – опасни, жестоки, готови на всичко, за да излязат от капана, в който винаги ги намираме в началото. За щастие на всички  фенове на авторката на „Не казвай сбогом“ и „Отворени рани“, тя не се задоволява само с литературата и тази есен предстои да видим поредната й изява като сценарист.

Филмът „Widows“ разказва историята на четири вдовици, които тръгват на обща мисия – да довършат делото  на убитите си съпрузи. Извършването на мащабната кражба не е за отмъщение или пари, а единственият начин за оцеляване.

Новият трейлър на филма вече е тук и можем да видим плеядата от звезди, които участват. В главната роля е Виола Дейвис, чието име е достатъчно, за да  привлече интереса. Към нея, в групата на вдовиците, се присъединяват Мишел Родригез, Синтия Ериво и Елизабет Дебики. Лиам Нийсън играе покойния съпруг на Дейвис, а Колин Фаръл – врага.

Филмът е дело на режисьора Стийв Маккуин („12 години робство“), а освен гореспоменатите имена, ще видим и Даниел Калууя и Робърт Дювал.

„Widows“ ще бъде показан за първи път на кинофестивала в Торонто следващия месец, а премиерата по кината е насрочена  за 16 ноември.

 
 

Готови ли сте за Натали Портман във „Vox Lux“?

| от chronicle.bg |

Тази година очакваме две обещаващи заглавия на широкия екран, в които ще видим историите на две поп певици. Едното е „A Star Is Born“, където в главната роля е Лейди Гага, а другото е рядко споменавания филм (засега) „Vox Lux„, който се надяваме, че ще бъде поредното голямо заглавие за Натали Портман след изключителния „Джаки“, който й донесе номинация за „Оскар“ миналата година.

Vox Lux“ разказва историята на Селест (Натали Портман), световно известна поп звезда, която се изправя пред миналото си часове преди голям концерт. Зрителите се връщат 15 години назад, за да се запознаят с възходите, паденията и пътят до голямата слава на певицата.

В началото на годината стана ясно, че Руни Мара, която трябваше да играе главната роля, ще бъде заменена от Портман. Изпълнителката Sia е автор на саундтрака, а Брадли Корбет е режисьор на музикалната драма. Това е вторият филм на Корбет след дебюта му „The Childhood of a Leader“.  Вчера от екипа показаха първия кадър на Натали Портман в ролята на Селест.

Премиерата на филма е на тазгодишното издание на кинофестивала във Венеция, който ще се състои между 29 август и 8 септември.

Поддържащите роли се поемат от Джъд Лоу, Дженифър Ел и Стейси Мартин.

Въпреки че филмът ще бъде показан във Венеция,  а премиерата по киносалоните се очаква да бъде през септември.

 
 

Вим Вендерс: 7 страхотни филма на големия режисьор

| от chronicle.bg |

Вим Вендерс е един от еталоните за уникален режисьорски стил в киното. Филмите му отварят сетивата на зрителя и изострят чувствителността му и към най-дребните детайли. Роденият на днешната дата през 1945 г. режисьор е ключова фигура в Новото немско кино, номиниран е три пъти за „Оскар“, носител на „Златен лъв“ (Венеция), „Златна палма“ (Кан) и почетна „Златна мечка“ (Берлинале).

Вендерс започва като художник и според някои това допринася към склонността му към пейзажите, които виждаме почти навсякъде в кариерата му (например в „Солта на Земята“). Това, което го привлича най-много обаче, не са самите пейзажи, а хората, които ги запълват. Води го любопитството и търсенето на отговори за това как живеят хората, как страдат и се опитват да открият себе си. Тази мотивация го отвежда почти навсякъде на света, за да запамети завинаги на лента усещания, емоции и места, които в последствие променят начина, по който обикновения, но критичен зрител приема киното.

За масовата аудитория Вим Вендерс е познат с класики като „Париж, щата Тексас“ и „Крилете на желанието„. В изключително богатата си и разнообразна биография успява успешно да поддържа репутацията си  на аутсайдер, който умело работи както в голямото кино, така и в по-нишови проекти. Музиката винаги е ключ във филмите му, особено в документалните. Често присъстват артисти, на които самият той се възхищава – Пина Бауш, Себастиан Салгадо, Клуб Буена Виста.

Вендерс е майстор в редица жанрове. В биографията му има драми, документални филми, мистерии, криминални филми, любовни… има най-вече филми за житейския път и търсенето на Нещо. Днес този гигант навършва 73 години. По този повод можете да разгледате няколко негови филма, които можете да гледате отново.

 
 

Втори тийзър трейлър на „The Romanoffs“: всеки е наследник на Романови

| от chronicle.bg |

Ти, който четеш този текст, сигурен ли си, че не си потомък на Романови? И да не си, след като изгледаш втория тийзър трейлър на „The Romanoffs“ (оригинална продукция на Amazon Prime) напълно възможно е тази мисъл да те споходи.

Първата антология на Amazon е дело на създателя на „Mad Men„, Матю Уайнър и се състои от осем епизода, всеки от които разказва отделна история за хора от 21 век, смятащи се потомци на последната руска династия - Романови. Действието се развива в 7 страни на 3 контиента – Европа, Америка и Далечния изток. Всяка серия се развива на различно място и включва различни персонажи, защитаващи синята си кръв.

Вече ви показахме първият тийзър трейлър, а вторият изглежда още по-обещаващо и зарибяващо.

В актьорския състав влизат познатите ни лица от „Mad Men“ на Кристина Хендрикс, Джон Слатъри, Джей Р. Фъргюсън и Кара Буоно. Освен тях ще видим и Изабел Юпер, Даян Лейн, Джак Хюстън, Андрю Ранълс, Арън Екхарт и много други актьори, всеки от които участва само в един епизод.

Първите два епизода на „The Romanoffs“ излизат на 12 октомври, а всяка седмица ще получаваме нови две истории за потенциални наследници на най-дългоуправлявалата руска династия. Оставяме ви компанията на тийзъра.