Страната, която обича да си сменя имената

| от |

Назърбаев иска да смени името на Казахстан. Президентът се надява, че така ще успее да пооправи имиджа на страната си. Впрочем тя вече многократно е била прекръствана, така че поредната промяна надали ще изненада някого, пише Дойче веле.

kz

Наставката „стан“ завоюва световни успехи през вековете, но въпреки това Казахстан иска да се освободи от нея и да се нарече другояче. Впрочем, през ХХ-ти век страната вече многократно е прекръствана, така че поредното преименуване едва ли ще изненада някого. Сега най-големите шансове се приписват на името Казах Ели, което означава „страната на казахите“. Съществува обаче и вариантът Казах Одеси, в превод „казахска орда“.

Kazakhstan Political Map 2000

Президентът Нурсултан Назърбаев се надява, че като прекръсти страната си, ще успее да пооправи имиджа ѝ. Казахстан граничи не само с големите Русия и Китай, но и с още няколко средноазиатски „стана“ – Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан. Казахите обаче се боят най-вече да не ги сбъркат с други две държави, които се асоциират особено силно с тероризъм и война: Пакистан и Афганистан. Назърбаев напоследък твърди, че чужденците се интересуват от „малката Монголия“, тъкмо защото в името ѝ липсва наставката „стан“.

Откъде идва „стан“?

„Стан“ е персийска дума и означава „място на“ или „родина на“. От същия корен са латинската „stare“, английската „stand“, немските „stehen“ и „Stand“, което влиза и в българския език като „щанд“. На руски и на български „стан“ и до днес се използва в значението на „лагер, поселище“. Етимологическата разходка може да продължи още дълго, но главният извод вече е очевиден: тази думичка обозначава онова парче земя, където се намирате в момента.

Kazakhstan 12

Парчето земя, което в момента се нарича Казахстан, всъщност е доста голямо: това е деветата по територия държава в света, макар и населена от едва 17 милиона души. Икономически тя е най-силната постсъветска държава в Средна Азия, досега вече е привлякла милиарди долара чуждестранни инвестиции. Независимо от всичко това доскоро Казахстан беше слабо известен по света. Едва комедията „Борат“ на британеца Саша Барън Коен, която взимаше на подбив измислени казахски обичаи и привички, донесе на страната световна слава. Правителството ѝ първоначално се обиди заради подигравките във филма, после обаче външният министър изрично благодари. Оказа се, че филмът „Борат“ е предизвикал небивал прилив на туристи към Казахстан, а броят на издадените туристически визи се е увеличил десетократно.

Вечният президент

73-годишният Назърбаев властва над Казахстан от разпадането на СССР до ден-днешен, като не набляга особено на демокрацията и човешките права. Той носи неофициалната титла „Вожд на нацията“, а хората обикновено го наричат с трогателното (и добре запомнено в България) име Тато. Назърбаев все още е доста популярен сред казахите и благодарение на това си позволява да повтаря, че ще управлява докато му стигат силите. Той вече многократно прекръства селища и местности. Веднага, след като Казахстан обяви независимостта си, столицата Алма-Ата беше преименува в Алмати, а малко по-късно дори я преместиха на 1000 километра разстояние в Акмола, която малко по-сетне беше прекръстена на Астана. Град Семипалатинск, който е световно известен заради близката площадка за ядрени опити, вече се казва Семей, но и това име сякаш не е окончателно. Съюзът на журналистите предлага да го прекръстят на Абай, в чест на местния поет Абай Кунанбаюли – или Кунанбаев.

kazahstanpresident_2272062b

През ХVIII-ти век, когато възникват повечето градове, Казахстан е под руско владичество. След 1991 година обаче стотици хиляди руснаци и етнически немци напускат страната, така че днес дялът на казахите сред населението се е увеличил от 40% на 64%. На този фон специална комисия проучва възможностите руски имена да бъдат подменени с казахски.

Медиите в страната съобщават, че през първите 15 години независимост в Казахстан са били сменени имената на три окръга, 12 града и 957 села. Напоследък отново се дискутира и името на столицата. Астана всъщност не означава нищо повече от „столичен град“. Злите езици твърдят, че един ден градът може да бъде преименуван на Нурсултан.

 

 
 

Българско военно чудо: Непревземаемият Одрин пада

| от chronicle.bg |

Четвъртият филм от документалната поредица „Българско военно чудо“ хвърля светлина върху сражението, което мнозина описват като връх във военната история на България – превземането на Одрин.

Действието се развива в началото на Балканската война през октомври 1912 г. Тогава командването на генерал Никола Иванов има за задача да блокира Одрин – най-важният комуникационен възел в Източна Тракия. Той контролира единствената жп линия от и за България, което го превръща в изключително ценен ресурс.

След неуспешен щурм през октомври, се преминава към обсада на града. Това обаче е почти невъзможна мисия, защото крепостта разполага с 45 км отбранителна линия, гарнизон от около 75 000 души с 600 оръдия от различни калибри. По план запасите им трябва да стигнат за 6 месеца. Командващият одринския гарнизон Шукри паша твърдо вярва, че Одрин е непревземаема крепост. Обективните предпоставки също подкрепят твърдението му, но от съдбата на Одринската крепост зависи изходът на войната. Одрин трябва да бъде превзет на всяка цена.

Българското правителство обаче не подкрепя идеята за щурм, защото ще доведе до огромен брой жертви, а шансът за успех е минимален – изчисленията на Военния съвет показват, че една атака ще коства между 10 и 15 000 убити. Всички усилия на армията ни жънат провал след провал. Нещо трябва да се промени.

Тази промяна идва в лицето на генерал Вазов. Той е назначен за командир на Източния сектор. Негова е идеята за ненадейна атака, без никаква артилерийска подготовка през Източния сектор, откъдето да се сломи „непревземаемата крепост”. Турците не очакват нападение оттам и е направено всичко възможно да бъдат заблудени. Цял февруари е използван за скрито преместване на обсадната артилерия в Източния сектор, а в началото на март всички приготовления са готови.

Главното командване обаче все още се колебае да даде зелена светлина и предлага алтернатива. На своя глава генерал Георги Вазов заповядва атака за превземане на града. Когато негов подчинен му заявява, че ще изпълни дълга си, той отговаря: „Дълга ли? Смятате ли, че е достатъчно, ако ние утре изпълним само дълга си? След едно поражение всеки страхливец може да се оправдае, че е изпълнил добросъвестно дълга си. Слава, слава или смърт ни чака утре!”

Дългоочакваният ден настъпва на 12 март, когато е направена първата крачка към една драматична борба. Подробностите и развръзката може да проследите в четвъртия епизод от „Българско военно чудо“

Документалната поредица е част от образователната инициатива на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“, която цели да покаже по вълнуващ начин миналото на страната ни и да превърне историята в интересен учебен предмет. Филмите от „Българско военно чудо“ се прожектират и пред ученици и учители в десетки градове в страната по време на открити уроци, които авторите на проекта изнасят. Видеата се предоставят и безвъзмездно за образователни цели, за да може повече учители да обогатят учебните си часове с документалните филми.

 
 

Бродуейският хит „Исус Христос – суперзвезда“ идва у нас

| от chronicle.bg, БТА |

Бродуейският хит „Исус Христос – суперзвезда“ ще има три представления у нас – на 5, 6 и 7 април от 20.00 ч. в зала 1 на НДК.

След няколкото български постановки през последните години, този път пристига оригиналният и най-успешен бродуейски мюзикъл за всички времена от композитора Андрю Лойд Уебър и майстора на лириката Тим Райс. В главната роля е звездата Тед Нийли, който играе Спасителя в едноименния филм на Норман Джуисън и постави рекорд с над 2000 представления на „Исус Христос – суперзвезда“ на Бродуей, Уест Енд и останалите големи сцени по света.

В екипа са 55 забележителни артисти, музиканти и технически специалисти.

Наричан още първата рокопера, шедьовърът ще потопи зрителите в дните преди Възкресението на Спасителя – последните дни на Исус от влизането му в Йерусалим, през Тайната вечеря и Разпятието до Светото Възкресение, които ще бъдат разказани от световни звезди на мюзикъла. Хитовете Gethsemane (I Only Want to Say), I Don’t Know How to Love Him, Could We Start Again Please?, Superstar и много други ще звучат от сцената в зала 1 на НДК.

Премиерата на „Исус Христос суперзвезда“ е през 1971 г. Представянето на спектакъла на Бродуей предизвиква обществени спорове, противоречиви оценки и протести от религиозни групи. През 1973 г. в Израел е заснет филмовият вариант на мюзикъла с режисьор Норман Джуисън и Тед Нийли в ролята на Спасителя. Преди това рокоперата е позната на публиката като музикален албум, в който партията на Исус е изпята от Иън Гилън от „Дийп пърпъл“.

През 1972 г. рокоперата получава пет номинации за наградата „Тони“ – за музика, либрето, актьор в мюзикъл – на Бен Верийн за ролята му на Юда, сценичен дизайн, костюми и осветление. През същата година Бен Верийн печели отличието на Световните театрални награди, а Уебър – за най-обещаващ композитор.

Следва награда „Тони“ през 2000 г. за най-добро възстановяване на мюзикъл и последно през 2017 г. – най-престижната британска награда „Лорънс Оливие“ за завърнал се на сцена мюзикъл.

 
 

Елизабет II и Филип отбелязват платинена сватба

| от chronicle.bg |

Британската кралица Елизабет II и съпругът й – Единбургският херцог Филип отбелязват днес платинена годишнина – 70 години от сватбата си.

Никой от предшествениците на сегашната кралица на британския престол не е отбелязвал толкова голяма годишнина от семейния си съюз. Още през октомври Бъкингамският дворец даде да се разбере, че не се предвиждат никакви публични тържества по повод годишнината. 91-годишната Елизабет и 96-годишният Филип ще останат на днешния ден в замъка Уиндзор.

Телевизия Скай Нюз обяче съобщи, че все пак ще бъде организирано празнично тържество за най-близките приятели и членове на кралското семейство. В събота Бъкингамският дворец разпространи официална снимка на 91-годишната кралица и 96-годишният й съпруг във връзка с тяхната „платинена сватба.“

 
 

Китай ще построи космическа совалка за многократна употреба

| от chronicle.bg |

В съответствие със своята космическа програма, китайската космонавтика планира през следващите 20 години да построи ракета за многократна употреба, свръхтежка ракета и космическа совалка.

Първата цел ще е към 2020 г. да бъде готова ракета-носител „Чанчжън“ от следващо поколение. Предназначението й е да се използва като евтина лека ракета за извеждане на сравнително неголеми спътници в ниска околоземна орбита.

През 2025 г. е планирано да бъде разработен и изстрелян космически летателен апарат за многократна употреба, който много напомня американската космическа совалка. Новият летателен апарат вероятно ще бъде използван и за космически туризъм. Към 2035 г. е планирано да бъде създадена цяла линия ракети-носители за многократна употреба, а към 2040 г. се очаква голям технологичен скок и разработване на многократен носител с ядрена тяга.

Предполага се, че той ще бъде използван за достигане до астероиди и за осъществяване на мегапроекти, като построяване на космическа слънчева електростанция.