Страхът на Изтока от “руската мечка“

| от |

Източноевропейците са разтревожени от политиката на Запада спрямо Русия. Те смятат, че Западът действа твърде нерешително. В Полша, България и Румъния отново се събуждат старите страхове от „руската мечка“, предава Дойче веле.

Колкото се може повече натовски подразделения, възможно най-близо до източната граница и най-добре още днес! Горе-долу така може да се резюмира изненадващо единодушното мнение на поляците, свързано с очакванията им към НАТО в украинския конфликт. Всички останали разногласия между полските политици в момента са оставени на заден план и всички в един глас уверяват, че агресията на Путин в Украйна представлява опасност за сигурността на Полша.

В съзнанието на хората се събуждат спомените за съветската окупация в началото на Втората световна война и за репресиите след войната, когато Полша е част от Източния блок. Поляците имат впечатление, че се завръщат старите времена на конфронтацията и с носталгия си спомнят за годините след първите свободни избори през юни 1989 година. „Това бяха най-хубавите 25 години за Полша от векове насам. Сега всичко това вече е минало“, писа главният редактор ва вестник „Газета виборча“- Адам Михник.

Страх от Русия и разочарование от Германия

И левите, и десните политици в Полша гледат критично на предпазливата политика на Германия спрямо Москва. „В случай на заплаха, Германия няма да защити Полша от Русия“, писа публицистът Бартош Виелински на страниците на „Газета виборча“. А Павел Залевски от управляващата „Гражданска платформа“ наскоро дори написа, че имало „германска бомба, заложена под европейския фундамент“. Той твърди, че Германия ще постави икономическите си интереси над сигурността на Източна Европа.

Срещата на върха на НАТО в Уелс /04.- 05.09/ не успя да разсее тези критични нагласи. Полша смята за грешка, че Германия държи на Основополагащия акт НАТО-Русия. Повечето коментатори смятат, че съдбата на Украйна вече е подпечатана, защото Западът, спъван главно от Герамния, не е готов открито да застане на страната на Украйна във военно и икономическо отношение. „Най-черният сценарий вещае разпадане на Украйна, безпомощност на Запада и продължаване на досегашния курс на Путин. След Украйна идва ред на Молдова. Скоро след това ще ни разказват на какви жестоки преследвания били подложени руснаците в Естония и Латвия и как непременно трябва да им се помогне“, предупреждава Адам Михник.

Ядрено оръжие по източната граница на НАТО?

Румъния също следи с огромна загриженост действията на Русия в бившите съветски републики Молдова, Грузия, а сега и в Украйна. „Рационално погледнато, не съществува пряка заплаха за нашата страна, но би трябвало да се подготвим и за ирационални реакции от страна на Русия“, заяви наскоро румънският президент Траян Бъсеску. Той призова ЕС и НАТО да доставят оръжия за украинските въоръжени сили. Времето на голословните декларации, според него, е отминало. „Крайно време е да поведем политика на силата, за да спрем Русия“, призова Бъсеску. След Украйна можело да дойде ред и на други държави.

Бившият български външен министър Соломон Паси има съвсем конкретни представи за необходимото противодействие. В интервю за Дойче Веле той потвърди настояването си за разполагане на ядреното оръжие на НАТО по източните граници на Алианса. „С възспиращото си действие ядрените оръжия предотвратиха Третата световна война през 20-ия век. Това би било едно политически балансирано решение, което ще допринесе за стабилизиране на ситуацията. Такава стъпка е необходима с оглед на Путиновата инвазия в Украйна, която представлява голям проблем за сигурността на ЕС и НАТО“, заяви Соломон Паси. Според него икономическите санкции не са продуктивно средство и не впечатляват особоно руския президент. В последно време обаче гласът на България не звучи особено отчетливо нито в ЕС, нито в НАТО. Това се дължи и на факта, че част от българската общественост е предимно проруски настроена. Чрез прякото финансиране на политически партии и неправителствени организации, чрез важни руски инвестиции в икономиката и чрез мащабна пропаганда в медиите и интернет, в страната се генерират проруски настроения.

Надеждите са свързани с НАТО

За разлика от бившия български външен министър, сегашният румънски президент Бъсеску залага повече на конвенционалните оръжия. На срещата на върха на Алианса в Уелс той настоя за създаването на натовска военна база в Румъния. Същите искания имат Полша и балтийските страни-членки на НАТО. „Румъния иска и може да участва и в защитата от кибер-атаки“, заяви Траян Бъсеску. В навечерието на срещата на върха, Върховният съвет за отбрана в Букурещ гласува за разполагането на натовски бойни самолети на територията на Румъния.

Самолетите трябва да бъдат включени в интегрираната отбранителна система на Алианса. Румъния се стреми към засилено сътрудничество и с ВМС на НАТО поради засиленото присъствие на руски бойни кораби в Черно море. Румъния се опасява, че подобно на „замразения“ конфликт в Приднестровието, украинската криза може да се прехвърли в съседна Молдова. Последните изявления на руския външен министър Сергей Лавров предизвикаха сериозна загриженост в Букурещ.Той заяви, че не бива да се изпускат от очи и други региони в Украйна, където съществуват проблеми, подобни на тези в Източна Украйна. Лавров визира конкретно етническите румънски, полски и унгарски малцинства в Западна Украйна.

 
 

Култовите персонажи от началото на телевизията до днес

| от chronicle.bg |

Когато телевизията се появява в средата на миналия век, всички медии изпадат в паника, най-вече киното. Телевизията ще ги убие. Пресата, печата като цяло, киното. Всичко вече е достъпно за обикновения човек, той може да върши няколко неща едновременно, докато гледа филм, слуша новини или музика. Може би само рекламният бизнес се радва, че ще достига до много по-голяма аудитория и ще разполага с много повече средства, предимно визуални.

То не било толкова страшно. И вестници имаме още, и книги имаме, и радио що-годе още имаме, а пък киното – то пак си е добре.

За наше щастие телевизията ни е дала едни от най-добрите художествени продукти под формата на сериали. А добрият сериал, в повечето случаи, неминуемо води до ярки герои, които оживяват отвъд екрана и частица от тях започва да живее в нас самите.

Феновете разбират какво е да мислиш за доктор Хаус, часове, дни, месеци след като сезонът е приключил. Или какво е да откриваш прилики между The X-Files и реалния живот. Или когато си бил дете, и си гледал за първи път „Спасители на плажа“, а след това си мечтал да срещнеш я Дейвид Хаселхоф, я Памела Андерсън на плажа в Несебър. Или пък баба ти, която се възмущава от Стефани Форестър и въздиша по Рич… Хубави времена бяха.

Днес е световният ден на телевизията. Тя е всеобхватно поле. Благодарни сме й за хиляди неща. За детството, за информацията. Дразним й се, че ни манипулира и все говорим как „не гледаме телевизия“. Е не е точно така! Сериали гледате все пак.

На световния ден на телевизията си припомняме малка част от любимите ни телевизионни персонажи. С тях отраснахме, с тях се смяхме и дори днес се усмихваме, когато се сещаме как бързахме да се приберем, за да ги гледаме. Чувствайте се свободни да добавите и вашите предложения като коментари. Ще ги включим след това в нашата галерията.

 
 

Как разбрах, че не трябва да шофирам пияна

| от Евелина Бонева |

Ако трябва да съм честна, да пия по две-три бири или по две-три чаши вино и да шофирам ми се случваше редовно. „Случваше се“ е тъп израз. Да пиеш алкохол и да шофираш след това не е нещо, което „ти се случва“, а нещо, което решаваш и зависи от теб.

И ако си го правил няколко пъти и не е имало последствия, рискът да помислиш, че това е ОК, е доста голям. Защото всички билбордове с надписи „Не карай пил“, Facebook кампании с ужасяващи снимки на катастрофи и доброжелателни съвети на близки и приятели, няма да разубедят човека, който е решил, че няма никакъв проблем да се прибере вкъщи с колата след две бири.

Седях на пейката в районното редом до един симпатичен травестит, прибран за кражба. Предвид хелоуинския ми костюм, за редовите полицаи представляваше затруднение да преценят колко точно са травеститите на пейката. Беше студено като „на Вала“, вонеше на пикня, отегченият полицай във фоайето не искаше да си говори с мен, а травеститът фъфлеше, че много го било страх да не го помислят сега за педераст. Умирах от скука, а телефонът ми беше заключен заедно с другите ми вещи в някакъв шкаф с катинар. От едната килия се чуваха пиянски стонове на някакъв бедстващ човек, портиерът упорстваше, че в районното не се пуши, а една руса полицайка, която изобщо не приличаше на Камерън Диас, крещеше, че „й писнАло с тоя Хелоуин, немало ли останАли българи в тая държавата“.

Няколко часа по-рано…

Беше 30 октомври и по улиците бродеха вещици. Чудовища, Франкенщайни, булки-трупове, проститутки от 60-те пр. Аз лично се бях пременила като 70-тарска кокаинова майка с прическа a la Петя Буюклиева, сребърна блуза, златни гуменки, спортен клин и скандално нескопосан, но за сметка на това обилен грим. С мен беше и „синът ми“ – безумно млад колега, който също бе предрешен в сребърна блуза с голи рамене, впит панталон и сини сенки. Отивахме на седемдесетарско служебно парти, на което виното се лееше като на някой от купоните на Пан.

Няколко часа песни, танци и селфита по-късно, реших да си взема drink&drive, за да не рискувам. Още един час по-късно си казах „Абе нищо ми няма, ще си ходя с колата, не ми се вози сега в таксита, а и трябва да й плащам зелена зона утре…“

На булевард „България“ забелязах, че зад мен кара полицейска кола с включени светлини. Нямат ли си друга работа тия…

Последва банален сценарий: „Добър вечер, аз съм еди кой си…ще духате“. „Опааа, не е добър резултатът от дрегера, госпожа“, „А ще може ли нещо тука да измислим…“

И последната капка вино се беше отекла от мозъка ми, когато акостирахме в Окръжна болница, където учтиво се съгласих да ми вземат кръвна проба и полегнах на зелената постелка на едно легло, точно до окървавен пимп с уплашена физиономия. Явно проститутките го бяха изоставили, а полицаите не бяха поискали да ги менажира.

След кръвната проба – районното. Трябва да кажа, че се вълнувах от факта, че имам възможността да се возя в патрулка и все пак бих предпочела да съм си вкъщи и да спя. В районното ми беше интересно, признавам. Първите два часа. Забавлявах се на отчаянието, което предизвиках у полицайката, която ме обискира и трябваше да опише поотделно всичките ми гримове, и се възмущавах на отказа на дежурния да ми каже коя зодия е. Обясних на всички присъстващи как в районното е отвратителна мизерия и трябва да си поискат пари от държавата за ремонт, вдигнах скандал, че става течение и тормозих полицая във фоайето с въпроси дали дежурният, който трябва да ме освободи е буден.

После обаче се отегчих. А и се сетих, че телефонът ми е изключен, а близките ми може да звънят и да се разтревожат. Нямам нищо против да прекарам една нощ в районното, но не искам мъжът ми да пропуши крек, защото в 2 съм му писала, че си тръгвам, а в 5 още ме няма.

Затова се налагаше да си тръгна. След кратка театрална постановка, придружена от грозни заплахи, се озовах навън в 6 сутринта, в ранната първоноемврийска сутрин, по лежерна блуза от сребърен брокат и златни гуменки със скъпоценни камъни и махнати връзки.

Направих най-логичното. Не, не се обадих на някой да ме вземе. Нито се прибрах с първия трамвай. Тичах в свежия, режещ въздух, бодра и трезва като репичка, докато не стигнах до колата си. Качих се, прибрах се с нея и заспах.

Новият ден донесе нови знания, събрани в шепа думи: адвокат, разследване, досъдебно производство, газхроматичен анализ, затвор, „ГРОЗИ ТЕ затвор“, над едно и две, под едно и две, присъда, лаборатория, акт т.н.

След вълната „майкавишбнавсчките“ се поуспокоих и се замислих. Ами ако Вселената, Бог, ангел-хранителят ми са били плътно зад мен и са накарали катаджиите да ме спрат малко преди на пътя пред мен да изскочи още някой пиян хелоуинец? Или секунда преди да се разсея и да не видя, че от пряката вдясно с бясна скорост изхвърча друг автомобил? Или минута преди куче да пресече булеварда? Май извадих късмет.

Не само. Май извадих дяволски късмет. Е, известно време ще опознавам отблизо прелестите на градския транспорт и ще тормозя хората, които съм возила преди да ми връщат услугата, но какво пък…На фона на това, което можеше да се случи, двайсетина минути в тролея не звучат като плаване по водите на Стикс.

И със сигурност знам, че повече няма да се кача зад волана на няколко чаши вино. Най-малкото защото ако ме хванат, ще вляза в затвора, а перпективата да съм един своеобразен Граф Монте Кристо в Сливенския, който стърже с жълтите си, дълги нокти чертички за календар по стената на килията, докато отвън го чакат отривисти лезбийки с кол, не ми допада.

Но не само заради това. А защото осъзнах, че да караш след като си пил е не само тъпо, но и рисковано. Толкова рисковано, че като го правиш залагаш на червено човешки животи: и твоят, и този на близките ти, и този на други хора. А може да ти се падне черно. И нищо не си струва този риск. Абсолютно нищо.

Билбордите и кампаниите няма да ви го кажат, така че да го разберете. Но аз ви го казвам, защото минах през това. В районното е студено. В градския транспорт е криво. Таксиметровите шофьори са неприятни.

Но ако това не може да ви убеди, се замислете за друго. Както казваше една моя приятелка: „Куцо е да пукнеш“. Не по-малко куцо е да убиеш някой друг. А таксита и drink&drive…дал Бог.

Ползвайте ги.

 
 

Червените коси на Холивуд, които обожаваме: Част 2

| от chronicle.bg |

Преди време ви показахме любимите ни червенокоски от киното. Червеното ни е любимо, затова продължаваме. 

Естествено, че когато става въпрос за женската коса, всички цветове са хубави. Е да, но червеното (във всички негови нюанси) си е най-хубаво. Наречете го банално, тривиално или както искате, то си е нашият любим цвят. Защото е секси, защото е рядко срещано, защото когато й отива, е най-подходящият цвят за нея. Всъщност това е единственият цвят, при който не ни пука дали е естествена или не. Ако й отива червено, може да се боядисва колкото си иска.

Днес сме на червена вълна. Ей така, без повод. Понеделнишки. Защото те превземат екрана. Тази година, миналата, всяка година.

Имаме Кейт Мара в House of Cards, Чесика Частейн в The Death and Life of John F. Donovan (излиза в началото на 2018 г.), Ейми Адамс в „Лигата на справедливостта“, Ема Стоун, където се сетите и още много. Вижте червената галерия горе, в която сме събрали още от най-яките червенокоси актриси от днес… и вчера (защото едно време си бяха добри).

 
 

Политическите лидери и техните уроци гледаме на Киномания 2017

| от |

Освен „Смъртта на Сталин” (който разглежда основно събитията и задкулисните интриги след кончината на диктатора), организаторите на Киномания са подготвили още три филма, свързани с живота и решенията на влиятелни политически лидери.

Чърчил” вече имаше прожекции в „Люмиер Лидл” и „Евросинема”, но пропусналите го имат още три възможности да го видят – в кината G8, Одеон и Дом на киното. Филмът е на режисьора Джонатан Теплицки и се съсредоточава върху 96-те часа преди десанта в Нормандия, когато британският премиер Уинстън Чърчил се бори с опасенията си за възможните жертви в положение на силна изолация от страна на сюъзниците. Зад иконичната фигура и въодушевляващите речи се крие човек, преживял присмеха на политическите си противници и военни провали – импулсивна, често деспотична личност. Само подкрепата на брилянтната, макар и нервна съпруга Клементайн може да удържи физическия и психически колапс на Чърчил.

Филмът е с участието на Брайън Кокс и Миранда Ричардсън.

Друг политически лидер – президентът на Аржентина, може да видят зрителите на Киномания в „Среща на върха”, копродукция на Аржентина, Испания и Франция. Филмът на режисьора Сантяго Митре е с участието на Крисчън Слейтър, Елена Аная, Рикардо Дарин (в ролята на президента Ернан Бланко), Долорес Фонси, Паулина Гарсия, Ерика Риваси др.

По време на среща на латиноамериканските президенти, на аржентинския лидер му се налага да се справи с личен проблем, който може да окаже въздействие върху кариерата му на политик. Напрегнат, но и забавен, филмът предлага интригуваща дисекция на политиката като бизнес, в който никога не си сигурен с кого или за какво се договаряш.

Къщата на вицекраля” пък ни пренася в Индия през 1947 г., където последният вицекрал на държавата, лорд Маунтбатън, е натоварен да надзирава прехода на Британска Индия към независимост, но се сблъсква с куп конфликти преди радикалната промяна.

Режисьор на историческата драма е Гуриндер Чада, чието семейство също е жертва на трагичните събития след края на Британската империя. Чрез филма си тя изследва задкулисните политически маневри, каква роля са имали Маунтбатън и съпругата му, както и как са протекли преговорите между политическия елит, когато те се срещат в къщата на вицекраля по повод предстоящата независимост.