Сто години Ердоган

| от |

Със солидна вербална офанзива и много политическо лъкатушене ще запомним първите 100 дни на Реджеп Ердоган като президент, пише Дойче веле. Той остава верен на своето его и действа без да го интересува какво струва това на Турция.

Той се пали на Запада и Израел, говори срещу режима на Асад в Сирия и се заканва на кюрдските бойци в Кобане. Днес почти нищо не е останало от надеждите, които събуди избирането на Реджеп Тайип Ердоган за президент на Турция на 10 август. Към своите противници тогава той се обърна с думите: „Нека оставим старите вражди в стара Турция.“

Ето че вече сто дни той е начело на неговата „нова Турция“. Страната обаче си остава все така разделена, а в международен план Ердоган успя за това време да проиграе доста политически капитал. И все повече започва да напомня на Путин. Крайните му изказвания вече предизвикват подигравки от страна на критиците му и нарастваща загриженост сред съюзниците на Турция. Малко преди посещението на папата в Турция, Ердоган нападна Запада, че се опитвал да експлоатира мюсюлманите. А по време на предизборната си кампания, още като премиер, той сравни политиката на Израел с тази на Адолф Хитлер.

Ердоган: „Искат ни мъртви“

Турският президент открито говори за това, как критиците му имали психологически проблем: „Само защото повтарям научно доказани факти, бивам нападан от западни медии и от чужди нам хора, развили его комплекс“. С „чужди“ той има предвид прозападно настроените турци.

„Онези, които идват в ислямския свят, обичат петрола, златото и диамантите, харесват евтината работна ръка и скандалите“, громи Ердоган противниците си, които обвинява, че само се правели на приятели на Турция. „Всъщност те ни желаят мъртви, искат да видят, че децата ни умират“, твърди той разпалено. Според него Америка била открита от мюсюлмани, след като в дневника си Христофор Колумб описва истинска джамия край бреговете на днешна Куба.

Друга проява на Ердоган също предизвика световното внимание. На среща на върха на жените в Истанбул той апелира към нежния пол да се концентрира върху майчината роля, защото равнопоставеността между половете на работното място противоречала на „човешката природа“.

Ердоган сравнява Кюрдската работническа партия ПКК и сблъсъците в Кобане с терористичните акции на „Ислямска държава“, макар същевременно да твърди, че не е против мирния процес с ПКК. Турция си навлече много международни критики заради поведението си около събитията в Кобане. Първоначално Ердоган изключи всякакви военни действия срещу джихадистите от „Ислямска държава“ в съседна Сирия, а след това възможността за това все пак беше обсъдена. Турската армия разположи танкове по границата със Сирия, но не ги използва, когато екстремистите почти превзеха Кобане.

Опасност от авторитаризъм

Не от вчера са упреците към Ердоган, че работи за ислямизацията на Турция. Така например само за една година почти се е удвоил броят на учениците в страната, посещаващи религиозни гимназии и средни училища, съобщи наскоро вестник „Тараф“. Но Ердоган залита и към авторитаризъм. Турското правителство подготвя пакет от закони, които ще позволят по-твърд подход на властите срещу демонстрантите в страната. По силата на един от тези закони, чуждите съпрузи на турски граждани ще получават турско гражданство само след щателна проверка на „общия морал“ на съответното лице.

Част от „новата Турция“ на Ердоган е и новият му президентски дворец в Анкара. Няма публични данни за това, колко е струвало изграждането на помпозната сграда, която, според Сдружението на архитектите, е построена в природен резерват. По информация на турския вестник „Хюриет“, по време на командировка в чужбина миналия месец Ердоган бил оценил разходите на 400 милиона евро – солидна сума за една страна, чиято икономика все повече забавя ход и чието правителство наскоро намали прогнозата си за икономическия ръст през тази година на 3,3 процента – три пъти по-малко отколкото през 2010-та.

Краят на турския икономически бум може да застраши властта на Ердоган. Но засега той държи здраво юздите в ръцете си. От тази гледна точка неговата цел – да посрещне като президент стотния юбилей на турската държава през 2023 година – изглежда постижима.

 
 

Останете си в леглото тази неделя с Рита Ора

| от chr.bg |

Рита Ора засне поредната си провокативна фотосесия, този път за руското издание на списание In Style.

27-годишната певица позира гола на корицата в легло, „облечена“ в нищо друго освен черни ръкавици, които стигат над лакътя й.

Знаем, че певицата, която зарадва българските си почитатели с концерт това лято във Варна, никога не е имала проблем с голотата си, а ние лично сме много доволни от това.

Малко по-рано тази година Ора отново беше гола, но този път за корицата на сп. Clash.

А, бе, много голотия, много нещо, но нищо неочаквано от Рита. Затова, ако не ви се прави нищо тази неделя, ви предлагаме да си останете в леглото с Рита.

Порадвайте й се в галерията.

 
 

Какво да сготвим набързо, когато гаджето на съквартиранта е в кухнята

| от chronicle.bg |

За някои хора е трудно да си сготвят, когато има непознат в кухнята им. Ако съквартиранта ви си води непознати хора вкъщи през ден или пък един конкретен човек, с който обаче никога не сте се запознавали, ситуацията лесно може да стане неловка. Особено ако завземе „ничията земя“, която обикновено е кухнята.

Галерията ни може да си приложи и за всякакви други моменти  – прекалено зает ден, прекалено много мързел, досада от готвенето…

Събрахме няколко бързи ястия за ваше удобство, а и за това на госта ви. С тях контактите и неловкото мълчание се свеждат до минимум, което е добре и за двете страни.

Имайте предвид, че непознат в кухнята означава военно време. Това пък означава, че предложенията ни може и да не са от най-здравословните. После може да се наложи една разходка, за да свалите поне срама от гастрономичното злодеяние. Вие решавате.

 
 

Суперучителите, които изкарват по 6 цифри на година

| от chronicle.bg |

Мелиса Лиън е частна учителка и това я отвежда на прекрасни места. Първоначално тя преподава в Бермуда, а след това в Канада, Франция, Бахамите и Италия. В момента преподава в Люксембург като годишната и заплата надвишава сто хиляди.

Лиън, която е на 36 години и е завършила Oxford, работи в бранша от 10 години. Клиентите й са предимно деца на заможни родители, които по една или друга причина не са доволни от училището, което детето им посещава.

Тя обожава работата си , но когато я попитате защо, отговорът не е заради екзотичните локации или нещо подобно. Тя изтъква като причина отношенията, които си създава с учениците и свободата, която има в преподаването си.

„Да си паснем и да помогна на детето, да го познавам толкова добре, че да съм абсолютно сигурна какво ще научат и какво ще им помогне – това ме мотивира“

В световен мащаб частно обучение е в бум. Прогнозите са, че през 2022 година то ще е индустрия за $227 милиарда. В това има пръста сериозният напредък на азиатските държави в онлайн преподаването. Дори се появяват фирми, които специализират в това да свързват ученика с идеалния за него учител. Индустрията обаче няма регулацилации, което позволява всеки да става учител.

На върха му обаче са малко количество високоплатени хора, които спокойно ще наречем суперучители. Суперучител може да бъде човек като Мелиса, която преподава на пълен работен ден в богати семейства, за да подготви децата им за най-добрите училища в САЩ и Великобритания. А в Азия може да бъде и човек, който е много добър специалист в една определена област и преподава на групи – такъв е случаят с Лам Ят-ян от Хонконг, учител по китайски, които през 2015 година отказва оферта от 11 милиона долара, за да преподава в друга компания.

Но какви умения трябва да имаш и колко усилия трябва да положиш, за да се озовеш, където са те?

В случая на Лиън „суперучител“ не термин, който я интересува. Тя казва, че възвеличава роля, която тя лично смята, че не е добре разбирана.

Повечето учители специализират в един или два предмета, но Лиън преподава целия спектър от предмети на изпитите GCSE (нещо като великобританската версия на нашите матури, която децата правят на 16 години). Тя завършва с езиков профил и обожава математика, но науките за  нея са били предизвикателство. На първата си работа й коства страхотни усилия да научи целия спектър на учебната програма.

„За мен химията беше предмет, по който трябваше да положа страшно много усилия. Трябваше да науча целия материал заедно с изключенията и специалните ситуации.“

Планирането и подготовката за преподаване обаче отнемат време. „Трябва да планираш нещата специално за ученика си и в последствие да правиш и нужните промени, но същевременно на него трябва и да му е забавно.“

За Антъни Фок да прекараш време със семейството и приятелите на детето е част от работата. Той е преподавател в Сингапур, където 70% от родителите записват децата си на допълнителни уроци. Фок, който е на 35, преподава икономика, за да подготви децата за топ университетите в страната и зад граница. Работи вечерно време и през уикендите като като бизнесът му на година изкарва 1 милион сингапурски долари или 726 000 американски.

Таксата му е $305 за четири 90-минутни урока – цифра, която според него колкото или малко по-висока от средната. Класовете му са пълни – случвало се е родители да записват децата си 3 години по-рано или да му предлагат таксата за 2 години само за да си резервират място.

Един родител дори му предлага $20 000, за да гарантира отлична оценка на детето си месец преди изпита. Фок обаче отказва. „Не е възможно да се правят чудеса в последния момент.“

В този конкурентен бизнес Фок си е изградил име като усъвършенства уменията си. Той преподава в университет, а след това 5 години в училище преди да започне свой собствен бизнес през 2012 година. Днес има няколко книги по икономика и е наясно с всички изпити, както и течения в самото изпитване, като учениците му могат да се консултират с него по всяко време.

Фок държи много на качеството, което предлага: „Учителите, които работят за пари, обикновено се провалят. Учителят трябва да имат искарена страст към преподаването и да правят всичко възможно учениците им да стават по-добри. Работа, работа и само работа“

Междувременно в Калифорния Матю Ларива изкарва по $600 на час с уроци за SAT и ACT. „Другите учители и преподавателски агенции работят на конвейр. Видях, че има място и търсене за хай-енд преподавател.“ Днес той има собствена агенция.

„Причината хората да ми плащат толкова е, че резултатите ми са трайни. Ритъмът, който постигам докато преподавам, е много стабилен. Но това ми коства безобразно много време.“

Според Ларива той е един от около 100 човека, които могат да поискат такива такси. Като най-голям проблем в бранша отбелязва ниската квалификация като преподават.

 
 

Двете най-важни правила за супергерои на Брайън Кранстън

| от chronicle.bg |

Брайън Кранстън все още не е играл в някой блокбъстър по комикс, но съвсем няма против. Скоро той каза пред Screen Geek, че от дълго време е хвърлил око на мутанта от X-Men – Mister Sinister – и би го изиграл, ако някога Marvel го вкарат във филм. Кранстън допълни още, че персонажа изпълнява и двете изисквания, които той има, за да изиграе супергерой.

„Бих искал да играя антагонист, една идея по-умен от протагониста; да не е тъп, за да позволи лесна победа – това е скучно и фрустриращо за гледане.“

И добавя: „Не искам да играя персонаж, който вече е игран няколко пъти, не искам да бъда сравнява и така нататък. Искам да направя нещо, което не е правено до сега“

Персонажът Mister Sinister вече е засяган във филм на Marvel. Една от сцените след финалните кадри на „X-Men: Apocalypse“ се отнася до служителите на Essex Corp, с които Mister Sinister има връзка, а името му се споменава и в „Deadpool 2″. Той е трябвало и да участва в предстоящия „The New Mutants“, но частта му в последствие е била махната от сценария.

Последният високобюджетен филм на Кранстън е „Power Rangers“, където той играе Зордон. Също така го видяхме и в „Last Flag Flying“ на Ричард Линклейтър и го чухме в „Isle of Dogs“ на Уес Андeрсън. Следващият филм на Брайън е „The Upside“ с премиера на 11 януари 2019 година.