Владо Пенев и Лилия Марвиля се състезават за „Икар“ днес, на Международния ден на театъра

| от |

Stefan-Mavrodiev-3Награда ИКАР за цялостен принос ще бъде връчена на актьорът Стефан Мавродиев.

Съюзът на артистите в България ще връчи театралните награди „Икар“ на специална церемония в Народния театър „Иван Вазов“. Тя се състои, както всяка година, на Международния ден на театъра – 27 март.

Водещи на събитието ще бъдат актьорите Мила Люцканова и Герасим Георгиев-Геро, а режисьор е Стоян Радев. В спектакъла ще се включат музикантите от Берковската духова музика, Мистерията на българските гласове и Валя Балканска.

Сред номинираните са имената на актьорите Иван Бърнев, Владо Пенев, Стоян Радев, Лилия Маравиля, Жоржета Николова, Атанас Атанасов и Александър Кадиев. Призовете са в 16 различни категории, сред които за цирково изкуство, куклен спектакъл, сценография, дебют, водеща женска и мъжка роля и режисура. Церемонията ще се предава на живо по БНТ от 21:00.

Ето и всички номинирани:Номинации за критически текст, излъчени от Гилдията на театроведите, критиците и драматурзите:

Деляна Манева за книгата „Предизвиканото тяло“, Издателство „Ciela“;

Камелия Николова за книгата „Българският театър след 1989 и новата британска драма“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“;

Ромео Попилиев за книгата „Съпротивата на драмата в драмата за съпротивата“, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“.

Номинации за драматургичен текст:

Елена Алексиева за драматургичния текст „Глас“;

Стефан Иванов за драматургичния текст „Между празниците“;

Яна Борисова за драматургичния текст „Хората от Оз“.

Номинации за съвременен танц и пърформанс, излъчени от Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства:

„Monocrossing“ – мултимедиен танцов пърформанс на Derida Dance;

„Тълковен речник“ – музикално танцов пърформанс на Сдружение за съвременно алтернативно изкуство и култура „По действителен случай“;

„Танцувам Мария Калас“ – идея, хореография и танц Галина Борисова;

Номинации за „Златен глас“, излъчени от Гилдията на актьорите, работещи в дублажа:

Ани Василева за ролите и в „Новите съседи“;

Здравко Методиев за Спондж Боб в „Спондж Боб“;

Николай Николов за полк. Ханс Ланда в „Гадни копилета“;

Награда за цирково изкуство, излъчена от Гилдията на цирковите артисти:

Сашо Петров Койчев и Алекс Сашов Койчев за приноса им в цирковата клоунада и пантомима;

Номинации за куклен спектакъл, излъчени от Гилдията на творците в кукленото изкуство:

„Аз, Сизиф“ драматургия и режисура Веселка Кунчева, Продуцентска къща „Контраст филмс“ ООД;

„Басни“ по Лафонтен, реж. Бисерка Колевска, Държавен куклен театър – Бургас;

„Бурята“ от Уилям Шекспир, реж. Катя Петрова, Столичен куклен театър;

Номинации за индивидуално постижение в кукленото изкуство, излъчени от Гилдията на творците в кукленото изкуство:

Ана-Мария Лалова за Вещицата в „Джуджето Дългоноско“ от Вилхелм Хауф, реж. Бисерка Колевска, Държавен куклен театър – Сливен;

Свила Величкова за сценографските решения на „Басни“ по Лафонтен, реж. Бисерка Колевска, Държавен куклен театър – Бургас и „Джуджето Дългоноско“ от Вилхелм Хауф, реж. Бисерка Колевска, Държавен куклен театър – Сливен и костюмите на „Професия Лъжец“ спектакъл на Стефан (Теди) Москов, Държавен куклен театър – Варна;

Христо Йоцов за музиката на „Бурята“ от от Уилям Шекспир, реж. Катя Петрова, Столичен куклен театър.

Комисията, определила номинациите, е с състав: Албена Тагарева – театровед, Борис Луканов – актьор, проф. д.и.н. Камелия Николова – театровед, Огняна Серафимова – сценограф.

Номинации за майсторско техническо осъществяване:

„Времето на кварките“ – интерактивна театрална инсталация на тема квантова физика, идея и режисура Гергана Димитрова, Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни“;

„Дисни трилър“ от Филип Ридли, реж. Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив;

„Парижката Света Богородица“ от Виктор Юго, реж. Лилия Абаджиева, Театър „София“;

Номинации за авторска музика или оригинално музикално оформление:

Милчо Левиев за „Веселите уиндзорки“ от Уилям Шекспир, реж. Ръсел Болъм, Народен театър „Иван Вазов“;

Георги Георгиев (Остава, Homeovox) за „Напразни усилия на любовта“ от Уилям Шекспир, реж. Крис Шарков, Театър „София“;

Петър Дундаков за „Талантливият мистър Рипли“ от Филис Наги, реж. Стайко Мурджев, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и „Дисни трилър“ от Филип Ридли, реж. Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив.

Номинации за сценография:

Венелин Шурелов и Елица Георгиева за „Напразни усилия на любовта“ от Уилям Шекспир, реж. Крис Шарков, Театър „София“ и „Канкун“ от Жорди Галсеран, реж. Стилиян Петров, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“;

Мира Каланова за „Ревизор“ от Николай В. Гогол, реж. Пламен Марков, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“;

Петър Митев за „Дисни трилър“ от Филип Ридли, реж. Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив.

Номинации за дебют:

Гергана Змийчарова за Жулиета в „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, реж. Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово;

Красимир Василев за Асенчо във „Възвишение“ по романа на Милен Русков, реж. Иван Добчев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив;

Тея Сугарева за режисурата на „Робин“ от Анна Топалджикова, Сдружение „Антракт“ и Камерен театър „Възраждане“;

Явор Веселинов за режисурата на „Малки ритуали за сбогуване“ от Оля Стоянова, Драматичен театър „Никола Й. Вапцаров“ – Благоевград.

Номинации за поддържаща женска роля:

Александра Василева за Магазинерката в „Очите на другите“ от Иван Димитров, реж. Марий Росен, Народен театър „Иван Вазов“;

Ина Добрева за Елена в „Презрението“ по филма на Жан-Люк Годар и романа на Алберто Моравия, реж. Крис Шарков, Театрална работилница „Сфумато“ и „Exodus Art“;

Надежда Петкова за Дойката в „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, реж. Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово.

Номинации за поддържаща мъжка роля:

Александър Кадиев за Клеант в „Скъперникът“ от Жан Батист Молиер, реж. Лилия Абаджиева, Малък градски театър „Зад канала“;

Атанас Атанасов за Труман в „Хората от ОЗ“ от Яна Борисова, реж. Галин Стоев, Театър 199 „Валентин Стойчев“;

Малин Кръстев за Тим в „Часът на вълците“ по Ингмар Бергман, реж. Десислава Шпатова, Младежки театър „Николай Бинев“.

Номинации за водеща женска роля:

Дария Симеонова за Камий в „Презрението“ по филма на Жан-Люк Годар и романа на Алберто Моравия, реж. Крис Шарков, Театрална работилница „Сфумато“ и „Exodus Art“;

Жорета Николова за Нанси в „Морски пейзаж“ от Едуард Олби, реж. Петър Денчев, Народен театър „Иван Вазов“;

Лилия Маравиля за Г-жа Министершата в „Госпожа министершата“ от Бранислав Нушич, реж. Недялко Делчев,Театър „София“.

Номинации за водеща мъжка роля:

Владимир Пенев за Арпагон в „Скъперникът“ от Жан Батист Молиер, реж. Лилия Абаджиева, Малък градски театър „Зад канала“;

Иван Бърнев за Г-н Форт във „Веселите уиндзорки“ от Уилям Шекспир, реж. Ръсел Болъм, Народен театър „Иван Вазов“ и Херкулес в „Херкулес и Авгиевите обори“ от Фридрих Дюренмат, реж. Ивайло Христов, Народен театър „Иван Вазов“;

Стоян Радев за Градоначалника в „Ревизор“ от Николай В. Гогол, реж. Пламен Марков, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“.

Номинации за режисура:

Иван Добчев за „Възвишение“ по романа на Милен Русков, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив;

Крис Шарков за „Презрението“ по филма на Жан-Люк Годар и романа на Алберто Моравия, Театрална работилница „Сфумато“ и „Exodus Art“;

Лилия Абаджиева за „Скъперникът“ от Жан Батист Молиер, Малък градски театър „Зад канала“.

Награда ИКАР за чест и достойнство се определя и връчва от Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите в България. С нея тази година ще бъде удостоен актьорът Михаил Хаджиилийков.

 
 

Почина разказвачът от Прованс, Питър Мейл

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският автор Питър Мейл, чието установяване във Франция го вдъхнови да създаде бестселъра „Една година в Прованс“, почина на 78 години, предаде Асошиейтед прес. Мейл е един от популярните чуждестранни автори в България и книгите му ни накараха да обикнем френската провинция.

Издателят му Алфред Кнопф съобщи, че Мейл е починал след кратко боледуване в болница, близо до дома му в Южна Франция.

Книгата „Една година в Прованс“ излезе през 1989 г. От нея са продадени милиони екземпляри и по нея Би Би Си създаде сериал.
Други произведения на писателя са „Добра година“, „Винена афера“, „Прованс завинаги“, „Отново Прованс“ и „Марсилска афера“. През 2006 година романът „Добра година“  беше екранизиран за киното, а в главните роли влязоха Ръсел Кроу и Марион Котияр.

 
 

Какво да скрием от европредседателството

| от |

Шест месеца са много. Толкова време е достатъчно дори сезоните да се сменят, представяте ли си! 

По принцип мотото „Да не се изложим пред чужденците“ е доста тъпо. Но все пак е кофти да се изложим пред чужденците и затова, докато се правим, че не ни интересува, трябва да помислим как все пак да не го направим.

За щастие можем да избегнем излагане с далеч не толкова мащабна операция. На първо време – много добре знаем какво не ни е наред, защото го въртим всеки ден. Да, за първи път в историята на света хроничното ни мрънкане ще влезе в употреба.

Лесно е! Представете си, че някой ви идва на гости – какво правите? Всичко, което не харесвате отива или заметено под килима, или прибрано по шкафове, гардероби и детски стаи. Тази метода е толкова проста, че ни отблъсква, защото не е ни отива на егото да си решаваме проблемите толкова елементарно. Но днес ще ни отива.

На първо време трябва да се лишим от уличните дупки, уличните кучета и хората, които живеят на улицата, за да си помислят чужденците „Брей, тези българи колко луксозно живеят“. Да запълним дупките по улиците е морално, за разлика от това просто да разкараме останалите две. Оставете това, ами си е и доста работа.

Сега е моментът да падне един хубав, полуапокалиптичен сняг! Да покрие всичко, само НДК да се вижда. Освен очевидните ползи от бедствието, като бонус резултат хората няма да имат избор освен да се пречупят и да заискат още лифтове. 

Следва интернет и телевизиите. Пълно информационно затъмнение! Никой чужденец не бива да вижда какво правим и казваме в интернет или по телевизията. Единственият канал, който дават по телевизията, е Discovery, а единственият сайт в интернет – Wikipedia. Но не искаме да изглежда така все едно хората нямат мнение. Искаме да изглежда така все едно хората имат мнение, но си го базят за себе си и се образоват преди да го изкажат.

Накрая е нужно да прикрием самият факт, че много ни интересува какво мислят другите. Не знам дали гледахте репортажа за готвачите, които се грижат за нашите евро гости. Всички традиционни блюда бяха сервирани по специален изключително красиво подреден начин, който няма нищо общо с този, които сме свикнали.

Никакви такива повече! Шопската салата вече се прави в леген, сипва се с черпак и се сервира така. Пред хората. 

Какъв пиар само би било това!

 
 

“Убийството на Джани Версаче“: двете страни на монетата

| от Дилян Ценов |

Този текст съдържа спойлери за епизод 1 на American Crime Story: The Assassination of Gianni Versace. 

Раян Мърфи е велик. Велик в правенето на сериали, но още по-велик в тяхното промотиране.

Досега почти винаги предварителните тийзъри и трейлъри бледнееха пред майсторството на същинските епизоди. Затова имахме основание да му се доверим, когато един след друг излизаха видеата за новия сезон на American Crime Story: The Assassination of Gianni Versace (“Убийството на Джани Версаче“). Е, този път Мърфи стъпи леко накриво – рекламата не е всичко.

Най-доброто, което можем да кажем за целия епизод е, че той е потенциална загрявка за нещо по-добро в следващите осем епизода. Разглеждани самостоятелно, тези 52 минути, отрупани с пищни и въздействащи кадри, могат да бъдат обобщени в петминутно видео, което би направило останалите 47 излишни.

Не знаем дали равния ход и дупките в сценария (Том Роб Смит) ще продължат до края на сезона, но що се отнася до пилотния епизод, то той бледнее пред някои от останалите проекти на Мърфи. Не може да се сравнява с „Народът срещу О Джей Симпсън“, чийто първи епизод отбележи двоен на сегашния рейтинг. Някои сезони на American Horror Story също започнаха много по-силно. Изобщо не поставяме под въпрос FEUD: Bette and Joan. Надяваме се в следващите епизоди режисурата да се съвземе и да върне характерните за всички продукции на Мърфи съспенс и дълбочина.

Разбира се, монетата има две страни и не можем твърдо да кажем, че стартът на „Убийството на Джани Версаче“ е лош.

Едно от нещата, за които поздравяваме екипа е, че той наистина умее да създава атмосфера. Най-хубаво е, когато в добрата атмосфера се случват интересни неща – нещо което тук по-скоро отсъстваше. Иначе и тук, както и в предишните проекти, всичко от режисурата до звуците работи, за да бъдат изградени онези деветдесетарски похот и блясък, на фона на които се случва едно от най-значимите убийства на епохата, случило се на 15 юли 1997 г.

Версаче е неприлично богат, неприлично известен и обичан от всички. Къщата му говори за самия него. Мрамор, каменни облицовки, ефирна коприна, слуги наредени като гвардейци на всеки ъгъл и двор, който наподобява градините на Версай. Тук добавяме и работата на операторите и на дизайнерите на костюмите, които придават на персонажите онази меко казано странна визия от 90-те. Изключение правят Джани и Донатела, които се обличат с десетилетие напред, което да си признаем, ни хареса.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода, дарън крис

Епизодът започва с дълга сцена, в която виждаме Джани Версаче (в ролята е Едгар Рамирес) и неговата сутрешна рутина под знака на изобилието, пищността и яркото слънце на Маями бийч. Страхотният старт задава тонът, който присъства навсякъде при Мърфи – дълги кадри, в които нищо не се случва, но именно те рисуват фона, на който ще се развива действието. Съспенсът е усилен от редуването на кадрите с Версаче и Андрю Кънанан (в ролята е Дарън Крис, Glee). Вторият е The Man Who Could Be Vogue (името на епизода). Патологичен лъжец с неистово желание да живее живота, за който няма нито характер, нито пари, нито късмет. Пълният антипод на дизайнера. На края на сцената Версаче е прострелян на прага на дома си. От там започва ретроспекцията и сцените ни пренасят от настояще в минало, и обратно, на няколко пъти в епизода.

Силата на този епизод е именно в ретроспекциите, и в частност на сцената в операта, в която Версаче и Кънанан разказват един на друг за себе си. Единият е премерено откровен и заинтригуван, другият реди лъжа след лъжа. Сцени като тази ни дават индикации, че занапред нещата няма да бъдат толкова равни, с незапълнена атмосфера, и Мърфи ще се завърне в пълния си блясък. Обещаваща за нататъшни попадения е и сцената на Дарън Крис в пикапа, минути след извършването на убийството – най-силната в епизода по наше мнение.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода,, пенелопе круз

Другото, за което „Убийството на Джани Версаче“ заслужава адмирациите ни, са някои от актьорите. За Пенелопе Круз знаехме, че освен красавица е и добра актриса, но тя надмина очакванията ни. Най-доброто нещо в първия епизод беше именно тя в ролята на Донатела Версаче. Дори с пропуските в сценария, в който ключовите събития минават като миг, тя успява да даде плътност на персонажа си и да не изглежда нелепо във финалната сцена. Честно казано вместо да ни показват кадри на мъртвия Версаче на масата в болницата, можеха да ни разкрият какво се случва с пряко засегнатите от смъртта му. Пенелопе Круз успява да прескочи този трап, защото е страхотна актриса. Рики Мартин в ролята на дългогодишния партньор на Версаче, Антонио Д’Амико, не. Много обещаващо изглеждаше на снимките, на малкия екран не му вярваме.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода, дарън крис, рики мартин

Вече споменахме за сцената в пикапа и колко харесахме Дарън Крис и ще го повторим. Той е другото попадение сред актьорите. Несъмнено ролята на нереализиран хомосексуален творец, който ще направи всичко, за да се издигне, му пасва като ръкавица. А с Едгар Рамирес за екранен партньор тандемът е завършен. Струва си да гледате сериала дори само заради Дарън, Едгар и Пенелопе.

Най-доброто, което ви съветваме да направите, е да гледате „Убийството на Джани Версаче“ без да очаквате много от първия епизод. Той няма да ви хване за гърлото, нито ще ви накара да настръхнете, но със сигурност ще ви накара да продължите да следите втория сезон на American Crime Story. Защото има история за разказване, която е интересна, макар разказът да натежава от залитането към грандомания на Мърфи, когато снима в епоха.

В България премиерата е на 23 януари в ефира на FOX. Вторият епизод излиза в САЩ на 24 януари. Режисьор ще бъде не Мърфи, а Нелсън Краг (FEUD, American Horror Story), a сценарият отново е на Том Роб Смит.

 
 

Какво се случва, когато правосъдието срещне социалните мрежи и blockchain технологията?

| от chronicle.bg |

Бихте ли одобрили правосъдна система, която разчита на peer-to-peer директно гласуване и на изчислителната мощност на информационните технологии? Представете си Фейсбук на справедливостта. Идеята може и да звучи странно, но е напълно реалистична, ако вземем предвид развитието на социалните мрежи и blockchain технологията.

За ефектите от едно такова възможно бъдеще ще говорят участниците в дискусията „Vox Nihili: Краят на индивидуалността“ на 19 януари, 20:00 часа в Club Terminal 1.

Vox Nihili е серия от събития, обединяващи наука, технологии, етика и философия в общ разговор за бъдещето. Събитията се организират от научната организация Ratio и правния сайт „Предизвикай правото“. Всяко събитие разглежда различно технологично решение и резултатите, до които то може да доведе в обществото ни.

Предстоящото трето издание на Vox Nihili се фокусира върху ролята на технологиите за съвместно вземане на решения и постигане на „кошерен ум“ – колективно съзнание на човечеството. Основен фокус на разговора ще бъде потенциалът на технологиите да създават “автоматични” общества, управлявани от „умни“ алгоритми. Тук влизат не само социалните медии като Twitter и Facebook, но и децентрализираните мрежи като Bitcoin и Ethereum.

Как бихме могли да взимаме решения в такова бъдеще, какви нови възможности ще се отворят пред обществото ни и какви са проблемите, които могат да възникнат? На тези въпроси ще отговорят Константин Василев – програмист, специализиран в развитието на изкуствения интелект, Стоян Ставру, юрист и основател на „Предизвикай правото!“, Валентин Калинов, философ, и Любомир Бабуров, основател на Ratio.

След първоначалната дискусия между четиримата участници, публиката ще може да се включи с въпроси, мнения и коментари.

Vox Nihili: Краят на индивидуалността“ ще се състои на 19.01.2018 от 20:00 часа в Club Terminal 1 като част от ежемесечната серия срещи за популярна наука, организирани от екипа на Ratio. Повече за събитията може да видите във Facebook и на сайта на Ratio.