Стачка парализира Белгия

| от |

Белгия беше блокирана днес заради стачка срещу мерките за строги икономии на новото дясно правителство, която парализира пристанищния град Антверпен.

Стачката в четири от десетте провинции на страната (Антверпен, Лимбург, Люксембург и Ено) имаше последици до столицата Брюксел, където движението на влаковете беше нарушено, а автомобилният трафик се забави значително. Стачката обхваща както държавния, така и частния сектор във Фландрия и Валония.

Много влакове „Талис“ бяха отменени, а тези, които пристигнаха сутринта от Париж на международната гара „Миди“ в Брюксел, се движеха с половинчасово закъснение. Влаковете от Амстердам бяха отменени за деня заради парализирането на жп мрежата в северната част на страната. Пътниците, вземащи самолет от Шарлероа, имаха затруднения да стигнат до летището заради вдигнатите ограждения от стачниците.

Те са недоволни от програма за икономически и социални реформи, целящи спестяването на 11 милиарда евро в идните пет години. Тя предвижда увеличаване на законната възраст за пенсиониране на 67 години спрямо 65 години днес от 2030 г. Мерките, които противоречат на политиката на предишното правителство, бяха представени след съставянето на правителството в началото на октомври от премиера либерал Шарл Мишел.

Искаме „да дадем сигнал на правителството, да кажем всичко, което ни тревожи в мерките, вземани от правителството в този момент“, заяви Хари Лауверейн, делегат на социалистическия профсъюз FGTB на докерите от пристанищния град Антверпен.

Това е първата от серията „щафетни стачки“ в няколко провинции в Белгия преди обща стачка на 15 декември. Това става след голям протест, събрал над 100 000 души, или около 1% от населението на 6 ноември в Брюксел. Тя беше белязана от насилствени инциденти с участието на докери от Антверпен, при което пострадаха десетки полицаи. /АФП/БГНЕС

 
 

Най-успелите момичета от модните подиуми

| от chronicle.bg |

Списание Maxim е известно с усета си към красивите жени. В последните години обаче редакторите твърдят, че са отместили фокуса от физическата красота (или поне са го разпръснали) и се вдъхновяват от жените, които не само изглеждат добре, но и имат цели, смелост, променят гледища и светове и са горди представителки на женския пол.

Знаете, че Кейт Ъптън бе избрана за най-секси в класацията „Hot 100″ и нямаме нищо против.

A post shared by Kate Upton (@kateupton) on

Сега кажете „хелоуууу“ на жените, които култовото мъжко списание е избрало за „Hot 100″ в различни направления.

Днес обръщаме внимание на мега бургиите в модния бизнес: онези, които отдавна не само само по модните подиуми, а владеят Instagram и имат повече последователи, отколкото жители имат редица държави.

 
 

Иън Макюън ще бъде сред гостите на CineLibri 2018

| от chronicle.bg |

Фестивалът за кино и литература CineLibri е културно събитие, което не е за пропускане. Поради ред причини, но тази година към  очевидните, които няма да споменаваме, е добавена още една – Иън Макюън. 

Най-награждаваният английски писател ще гостува на фестивала „Синелибри“, който тази година ще се проведе от 11 до 24 октомври. Макюън е първият обявен именит гост за предстоящото четвърто издание на кино-литературния фестивал, който представя филми, адаптирани по художествени произведения. Тук е мястото да вметнем, че преди няколко излезе трейлърът на следващия филм по книга на Макюън – „The Children Act“ („Законът за детето“) с участието на Ема Томпсън в главната роля.

Иън Макюън е роден на 21 юни 1948 г. в Алдершот, Великобритания и e носител на наградите „Букър“, „Уитбред“, „Джеймс Тейт Блак Мемориал Прайз“ и още много престижни отличия (общо 6 пъти е номиниран за „Ман Букър“ и 2 пъти за международната награда „Ман Букър“).

Британецът е автор на 15 романа, преведени на над 30 езика. Повечето от книгите му имат успешни филмови адаптации, на които той е сценарист. Шедьовърът „Изкупление“ е номиниран за „Оскар“ в 7 категории, включително за най-добър филм, и печели още петдесет награди, в това число две „Златен глобус“. В рамките на CineLibri 2018 българските зрители ще могат да видят някои от екранните интерпретации по негови произведения. Само през изминалата 2017 г. са филмирани три негови книги – „На плажа Чезъл“, „Законът за детето“ и „Дете във времето“, като „На плажа Чезъл“ ще има своята софийска премиера наесен.

Четвъртото издание на „Синелибри“ ще представи над 300 прожекции, 40 премиери, много специални гости, събития и емоции. Фестивалът тази година ще обърне специално внимание на любовта във всичките й форми и ще протече под мотото „Любов между редовете“.

 
 

Ексклузивно: Майкъл Скофийлд в депресия, не ставал за нищо*

| от Цветелина Вътева |

Известният с успешните си бягства от различни затвори в Щатите, Панама и къде ли още не, Майкъл Скофийлд, взриви социалните мрежи с признанието си, че с оглед на последните събития в престъпния свят на България, той е изпаднал в тежка депресия.

Това, което се случва, е обидно за всеки, който е татуирал цялото си тяло и е влязъл в затвора нарочно, за да спаси несправедливо осъдения на смърт свой брат“, коментира героят от сериала „Prison break“.

„ПоложИх толкова усилия, за да измъкна Линк от Фокс Ривър…после избегАх от Сона…който е гледал последния сезон на сериала, знае че дори ме наеха за професионален бегач от строго охранявани затвори. Българите обаче ме сравниха със земята. Това сериозно увреди самооценката ми“, изповяда се красавецът пред руското списание „Свобода всем“.

Близки на депресирания казаха пред медиите, че още от шесторното убийство в Нови Искър, Скофийлд започнал да линее. След като Владимир Пелов и Радослав Колев напуснали Софийския затвор по свое желание, Майк спрял да яде пържоли и минал на бадемово мляко с гранола. А сега, когато и ловешкият блудственик Борис Иванов просто си тръгна от работен обект, Скофийлд вече започнал само да гледа в една точка и да си мърмори под носа на развален български.

Зам.-минисърът на правосъдието, Николай Проданов, повтори шегата си, че у затворниците трябва да се култивира любов към ръководителите на затворническата администрация, за да не бягат, пожела на Майкъл бързо оздравяване и го покани следващото лято да ни дойде на гости в Сливенския, където щял бързо да забрави за Сара Танкреди.

*Текстът е художественица измислица. Плод на въображението на автора. Умишлено невярна информация.

 

 
 

Какво се е случило онази нощ: историята зад поредния кадър

| от chronicle.bg, по Getty Images |

Само за няколко дена един кадър, уловен от фотографа Джон Мур, обиколи целия свят. На снимката е показано 2-годишно момиче от Хондурас, което плаче на границата между САЩ и Мексико, докато на сантиметри от него претърсват майка му. Образът вече се превърна в тежка за гледане препратка към политиката на Тръмп към мигрантите – политика, която доведе до разделянето на поне 2 000 деца от семействата им, откакто беше пусната в действие през април.

Мур, носител на награда „Пулицър“ за фотография и кореспондент на платформата Getty Images, документира пътят на мигрантите от десетилетия като се движи заедно с патрулиращите по границата американски власти или в емигрантските влакове, за да разказва истории през обектива. Пред „FOTO“ той разказва за случката, довела до заснемането на смразяващия кадър от 12 юни, както и за останалите, на които е показана и майката на детето.

Пътуването на Мур с граничните патрули го отвежда на брега на река Рио Гранде в покрайнините на Тексас. Водният басейн, дълъг 2000 хиляди мили съставлява половината мексикано-американска граница и е финално препятствие за мигрантите преди да стъпят на американска земя. „Поисках достъп (до тези места – бел. ред) преди няколко седмици, заради политиката на нулева толерантност на администрацията на Тръмп.“ обяснява Джон Мур. „По време на пътуването ми снимах властите, как преследват бежанци в полетата и как имигранти прекосяват реката на салове. Видях и как властите прибират много семейства от Централна Америка, дошли да търсят политическо убежище.

jjgf

Едно от тези семейства е 2-годишното момиче и неговата майка, които пътували близо 1 500 мили в търсене на убежище. „Майката ми каза, че са пътували от месец и са напълно изтощени. Били арестувани заедно с група от 20 имигранти, повечето жени и деца, около 11 вечерта.“

Но преди да бъдат транспортирани до митницата и до Центъра за гранична защита (където вероятни биха ги разделили, докато се решава съдбата им), граничните полицаи трябва да претърсят майката. „Казаха й да остави детето, докато я претърсват. Малкото момиче моментално започна да плаче. Тъй като не е обичайно за малките да изпитват тревога от разделянето, това би било стресиращо за всяко дете.“ Всичко това се случва само на сантиметри от майката, както се вижда и от снимката.

fs

„Бяха нужни само няколко кадъра и бях разтресен.“ обяснява фотографът. „После много бързо двете се качиха в буса и спрях да си поема няколко дълбоки глътки въздух.“

Много политически бежанци идват от „триъгълника“ от Централна Америка  Салвадор-Хондурас-Гватемала, където насилието властва. Салвадор и Хондурас са сред топ 5 на държавите с най-висок процент на насилствената смърт през 2016 г. И не само, че молбите  за убежище намаляват в последните години, но и това ще продължи вследствие на новата политика на министъра на правосъдието на САЩ, Джеф Сешънс. „След като тези семейства са пътували близо месец, едва ли са имали възможност да чуят коментарите на Джеф Сешънс, че бандите и домашното насилие вече не са достатъчни причини за искане на политическо убежище в САЩ.“ допълва Мур.

Untitled

Фотографът не знае какво се е случило по-късно с 2-годишното момиче, но вероятно то е откарано в някой от затворите (като онзи в който Мур заснема още едно дете от Хондурас през 2014 г.) „Винаги е деликатно да снимаш деца. Опитвам се да уважавам личното пространство и достойнство на тези неспоменавани деца, точно както бих постъпил и с децата, които са американски граждани.“ Кадърът от преди няколко дена предизвика широк отзвук сред американците, които призовават правителството да спре да настанява децата на имигрантите в затвори.

bc

За съжаление, последната снимка на Мур не изчерпва историята, защото фотографът става свидетел на много други малки деца и родители, сблъскали се със страха и отчаянието през онази нощ на 12 юни. „Повечето от тези семейства бяха много уплашени. Едва ли някой от тях е преживявал нещо подобно до онзи момент – да избяга от родния си дом и родина с детето си, да пропътува хиляди мили в опасни условия и да потърси убежище в САЩ, пристигайки по средата на нощта. Виждах в лицата им, че нямат никаква идея какво ще се случи занапред.“