Срещу ебола: кубинските лекари с политическа мисия

| от |

Светът се възхищава на Куба. Нито една друга държава не е изпратила толкова много лекари в Западна Африка в борбата срещу ебола. Критиците обаче смятат, че режимът в Хавана използва лекарите с политическа цел.

Комунистическа Куба показва на капиталистическия свят как функционира ефективната кризисна помощ. От началото на октомври Куба е изпратила над 250 лекари и санитари в Западна Африка. Скоро ще ги последват още 200 други. Активността на кубинския режим в Африка среща голямо международно признание. Генералната секретарка на СЗО Маргарет Чен и специалният пълномощник на ООН за епидемията с ебола Дeйвид Набаро благодариха лично на президента Раул Кастро и на кубинския министър на здравеопазването Роберто Моралес за оказаната подкрепа. Дори и заклетият враг САЩ, в лицето на външния министър Джон Кери, похвали ангажимента на Куба в борбата срещу ебола, пише Дойче Веле.

Куба е изпратила досега най-много медицински персонал в засегнатите от заразата страни. И това не се случва за първи път. През 2005 година кубински лекари и медицински сестри оказваха активна помощ след голямото земетресение в пакистанската част на Кашмир. Нещо повече – кубинските медици се оказаха по-многочислени от пакистанските помощници. През 2010 година пък кубинските лекари бяха първите, които пристигнаха да помагат след земетресението в Хаити. „Куба е особен случай. Страната има възможност да реагира много бързо с оглед на големия опит на лекарите и наличието на политическа воля в ръководството на държавата“, казва ръководителят на бюрото на СЗО в Хавана Хосе Луис Ди Фабио.

Куба печели милиарди от своите лекари

Лекарят Антонио Гуедес, който ръководи партията в изгнание „Кубински либералан съюз“, разглежда политическата воля на Куба от съвършено различна гледна точка. „Куба помага, защото иска да подобри международния си имидж. Второ, заради икономическа изгода, и трето – защото иска да спечели на своя страна различни страни, които да подкрепят Куба в различни международни оганизации, когато това се окаже необходимо“, казва Гуедес. По данни на кубинското министерство на здравеопазването, 50 000 кубински лекари и средни медицински кадри работят понастоящем в 66 държави по света. Само във Венецуела има 30 000 кубински медици. Близо една трета от всички кубински лекари (83 000) работят в чужбина – в Бразилия, Ангола и различни африкански страни.

Режимът в Хавана печели от своите лекари над 6 милиарда евро годишно, защото им плаща само нищожна част от изработените от тях пари. Бразилия например плаща по 3 100 евро на кубинската държава за всеки лекар. Самият лекар обаче получава само 900 евро. А за всеки помощник, изпратен от Куба в засегнатите от ебола страни, държавата получава по 190 евро на ден. Каква част от тези средснва попадат в ръцете на самите медици, не е известно. Нещо повече, кубинските лекари остават в страните с ебола по шест месеца, докато помощниците на международните хуманитарни организации, като например „Лекари без граница“ остават само по шест седмици, защото мисията се смята за много трудна и опасна.

Който се зарази, няма право да се върне обратно в Куба

Преди да заминат, всички кубински медици преминават триседмично обучение в Института за тропически болести „Педро Коури“ близо до Хавана. „Ако все пак някой от кубинските медици се зарази с ебола, той остава на лечение в съответната африканска държава, докато се излекува“, казва ръководителят на института Хорхе Ререс. Чуждестранният опозиционен печат видя в това изявление негласното признание на кубинския режим, че евентуално заразили се с ебола медици няма да имат право да се връщат в родината си. Някои отказали се от мисията в Африка медици заявили, че са били принуждавани да подпишат декларация, че няма да се връщат в Куба, в случай на заразяване с ебола.

Антонио Гуедес смята, че това е разбираемо с оглед на лошите условия за лечение в Куба, но от друга страна показва нехуманността на режима в Хавана. Въпреки това общо 15 000 души са се записали като доброволци за мисия в Западна Африка. Доколко това наистина са доброволци, е съмнително, смята Антонио Гуедес и пояснява: „Който не иска да помага „доброволно“, рискува да си загуби работата, а децата му да не получат достъп до висше образование“. Затова Гуедес пледира, светът да не си затваря очите пред подобни неща.

 
 

Ех, няма такива играчи вече*

| от Daher Lammoth |

Пол ши*ания Гаскойн, или просто Газа.

Или футболистът, който молеше за тишина журналистите на пресконференция, след което се изпърдяваше или оригваше в микрофоните. Същият футболист, който за рождения ден на негов чернокож приятел, му подарява посещения в солариум. Отвлича клубния автобус и го разбива в една спирка. Гонят го от хотел, задето се е къпал гол в декоративния фонтан на входа. Изсрал се в чорапите на Дженаро Гатузо, един от най-свирепите футболисти, за добре дошъл в новия му отбор. Изпикава се върху лицето на капитана Ричард Гъф през нощта, за да го събуди, защото не могъл да заспи и иска да играят билярд с него. Треньорът му сър Боби Робсън го нарекъл „тъп като метла“, а на следващия ден Газа излиза на тренировка със стърчаща метла от калците….

Ех, няма такива играчи вече :'(

Тези, които ме познават от малък, знаят че винаги съм симпатизирал на най-големите дървета в световния футбол – Англия. Най-вече заради онзи национален харизматичен отбор от 1990 г., съставен от „касапина“ Тери Бътчър, Стюърт „Психо“ Пиърс, споменатия магически ненормалник Газа, вечно бинтования като след война Марк Райт, геният-идиот Крис Уодъл, дядо Шилтън и легендата-джентълмен Гари Линекер (вероятно единстеният от онзи отбор, който не се напивал до припадане). Този отбор спечели сърцето на съвсем малкия Дахер, който за първи път гледаше оназ странна игра с топка. Физиономиите на Газа са имали пръст в това.

И макар през годините държавните им управители, начело с тъпи патки като Тереза Мей, или военнопрестъпници като Тони Блеър и „Пиг Гейт“ Камерън, да бяха направили всичко възможно да ме отвратят от английската нация, все пак английският хумор, писатели като Дейвид Мичъл, Тери Пратчет, Докинс, режисьори като Ридли Скот, Кен Лоуч, Дани Бойл, Мийдоус и т.н. комици и музиканти, и най-вече спомените за Газа, поддържаха симпатията ми към това общество.

Утре Англия излиза срещу Тунис. Англичаните продължават да стават все по-сиви и все по-нехарезматични. Звездата на отбора е фъфлещия Хари Бастунов (Кейн). Дори колегата му от Тотнъм, кореецът Хюн Мин Сон, говори по-разбираем английски от него.
Тактиката на англичаните е ясна – търчане по фланговете на житния бегач Стърлинг и центриране с надеждата да бъде уцелена главата на Хари.

И все пак….. Кам Он Ингерлааанд! Бйип Бийп Бийп.

 

*Текстът е представен без редакция от фейсбук страницата на Daher Lammoth

 
 

Бокачо: „Целунатите устни не губят своето богатство…“

| от chronicle.bg |

Той вече е възприеман по-скоро като митологична фигура, отколкото като реална личност, която можем да си представим. Рисунките с неговия лик, стигащи днес до нас, са недостатъчни, за да поберат силата на хилядите думи в „Декамерон“. Става въпрос за Джовани Бокачо – авторът, който заедно с Петрарка поставя основите на хуманизма в световната литература през далечния 14-ти век. Бокачо е Ренесансът.

Хуманизмът на Бокачо не е само между страниците на творбите му и в интерпретациите на древните текстове, но и в опитите му да издигне литературата на онези дни до класика, поставяйки високи стандарти пред работата със словото. Някои смятат, че напредва повече в тази посока от съмишленика си Петрарка, не само защото връща високия статут както на поезията, така и на прозата, но и защото в романите си успява да постигне съвършения синтез между ежедневното, трагичното и комичното.

Без Бокачо литературната кулминация в италианската култура е немислима. Ето част от хилядите думи, които се откриват в книгите, а понякога и между редовете. 

maraviglioso_boccaccio_i_novellatori_foto_umbertomontiroli_0687-light
Кадър от „Чудният Бокачо“

„Използвай настоящето така, че на старини да не се упрекваш за напразно изживяната младост.“

„Много по-лесно е да порицаваш минали дела, отколкото да ги поправиш“

„Трябва да четем, да съхраняваме, да оставаме будни нощем, трябва да питаме и да изискваме максималното от силата на ума.“

„Прави каквото казваме, а не каквото правим.“

„Човечност е да имаш състрадание към нещастните.“

giovanni-boccaccio-vita-e-opere_bfad2f4f017cfd399d093e0b6dc84dd7

„Един покварен ум никога не може да разбере думите по здрав начин.“

„В този свят само страданието е спасено от завистта“.

„Често човек си мисли, че е далеч от щастието, а то с тихи стъпки вече е дошло до него.“

„Да поиска съвет е най-висшето доверие, което един човек може да окаже на друг.“

„По-добре да се разкайваш за това, на което си се насладил, отколкото за това, на което не си се насладил.“

„Целунатите устни не губят своето богатство, а напротив – то се възобновява като растящата луна.“

2216440

„Нищо не е твърде неморално, че да не може да бъде казано на друг човек, стига е облечено в подходящите думи.“

„Раят би бил рай, ако на любовниците са им разрешени същите наслади, като тези, които преживяват на земята.“

„Хората са по-склонни да вярват в лошите намерения, отколкото в добрите.“

„Дъбът не може да бъде повален с един удар на брадвата.“

 
 

Мъж хакна билборд, за да пусне порно

| от chr.bg |

Да седиш в задръстване е ужасно и човек няма много избор с какво да се развлича: може да разглежда Instagram, да се разглежда отблизо в огледалото за задно виждане или просто да медитира под белия шум на клаксони, двигатели и ругатни.

В Джакарта обаче един 24-годишен IT специалист има по-добра идея. Докато бил в задръстване, той хакнал електронен билборд наблизо и пуснал японско порно за развлечение на останалите в участници в затормозяващото движение.

Той забелязал техническите детайли на билборда след известно упражнение в IT способности пуснал 10 минути от филмчето „Watch Tokyo Hot“. По принцип тук трябва да ви покажем трейлъра на филма, но няма.

В останалите държави това би било прието като прочва на безвкусен хумор, но не и в консервативна Индонезия, където достъпът до порнография е забранен. Мъжът е арестуван от полицията и може да получи до 12 години затвор.

 
 

Саундтракът към филма „Най-великият шоумен“ постави рекорд

| от chr.bg |

Саундтракът към филма „Най-великият шоумен“ оглави британската класация за албуми за 19-а непоследователна седмица и постави рекорд за последните 50 години.

Предишният рекордьор – саундтракът към филма „Треска в събота вечер“, оглавяваше британската класация 18 непоследователни седмици през 1978 г.

Най-успешният албум със саундтрак в британската класация обаче е „Звукът на музиката“. Той я оглавява 50 седмици от 1965 г. до 1968 г.

Успехът на саундтрака към филма „Най-великият шоумен“ в британската поп класация обаче е за сметка на новите албуми на Джорджа Смит и „Бийч бойс“. Дебютният албум на Джорджа Смит „Lost & Found“ зае третото място. На второто е „Staying at Tamara’s“ на Джордж Езра. „Бийч бойс“ в сътрудничество с Кралския филхармоничен оркестър заеха четвъртото място. На пето е Ед Шийран с „Divide“.

В класацията на синглите Джес Глин надделя над „Клийн бандит“ и зае първото място с „I’ll Be There“. Така тя подобри рекорда си за най-много хитове на певица в британската класация – 7.

„Solo“ на „Клийн бандит“ зае второто място, а „2002“ на Ан Мари – третото. Четвърти е Джордж Езра с „Shotgun“. Пета е Ариана Гранде с „No Tears Left to Cry“.