Споровете за „Южен поток“

| от |

Европейската комисия поема преговорите с Русия за газопровода „Южен поток“. Еврокомисарят Гюнтер Йотингер ще проверява правомерността на съществуващите договори, пише Дойче веле.

Споразуменията между „Газпром“ и седем европейски държави за изграждането на „Южен поток“ вече бяха подписани, когато Европейската комисия реши да се намеси: договореностите ще са в нарушение на европейското право, тъй като не може фирма едновременно да експлоатира газопровода и да има пълен монопол върху доставките на газ. През януари еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер ще замине за Москва, където от името на шест страни-членки на ЕС – Унгария, България, Хърватия, Словения, Австрия и Гърция, както и от името на кандидатката за членство в общността Сърбия ще преговаря наново с представителите на Кремъл.

В Южна Русия, България и Сърбия вече са разположени първите тръби, през които преносът на газ трябва да започне до края на 2015. Крайните точки на север са Австрия и Унгария, южното разклонение ще доставя газ през Гърция за Италия.

Против правилата на конкуренцията

„Газопроводите трябва да функционират като магистрали – всеки би трябвало да може да ги използва и да плаща според съответните тарифи“, заяви говорителката на еврокомисаря Марлене Холцнер. Според сега съществуващите договори обаче това не е така, тъй като „Газпром“ претендира за целия капацитет. Експертът по енергийните въпроси Антонио Хуртадо от своя страна отбелязва, че ако един концерн държи всички лостове, това е против интересите на потребителя. „Ако цялата верига – от добива до доставките – е в ръцете на една фирма, това не е в съответствие с правилата на конкуренцията“, казва Хуртадо. С други думи – „Газпром“ не би трябвало да се занимава и с мениджмънта на „Южен поток“.

ser

Не всички обаче са на това мнение. Русия финансира преобладаваща част от газопровода на обща стойност 16 милиарда евро и респективно иска да печели от проекта, казва сръбската журналистка Желица Путникович. „Дали ако някой си построи къща в Берлин ще предостави една трета от нея на някого другиго“, пита тя. Според нея Брюксел няма основания да иска от „Газпром“ да дели капацитета на „Южен поток“ с други фирми от бранша. Путникович е убедена, че реакцията на ЕС срещу „Газпром“ е продиктувана от политически съображения.

И политологът Герхард Мангот гледа критично на позицията на ЕС. „Защо това решение се взема едва сега? За мен твърдението, че доскоро ЕС не е имал поглед върху съдържанието на двустранните договорености, звучи абсурдно“, казва той и добавя, че изобщо не става дума за допълнителни доставки на газ и засилване на зависимостта от Русия, а за по-модерен и по-сигурен алтернативен газопровод.

Предложенията на Брюксел

Тъй като по-нататъшното развитие на проекта не е ясно, банките, които са предоставили кредити за изграждането му, са много предпазливи. И тъй като ЕС може да попречи на реализацията на вече постигнатите договорености, Русия ще декларира готовност за подхващането на нови преговори, предполага Антонио Хуртадо. Все пак би било жалко, ако изграждането бъде прекратено. Последствията за шестте държави-членки на ЕС, които вече са подписали споразумения с „Газпром“, биха могли да бъдат много сериозни: подписването на договори, които противоречат на европейското право, може да предизвика налагането на тежки глоби.

Според Европейската комисия проблемът би се решил, ако „Газпром“ предостави менажирането на газопровода на независима фирма. Тя би могла да определи тарифите и да разпредели капацитетите. „В този случай „Газпром“ ще остане собственик на газопровода, но няма да има влияние върху сделките“, казва Марлене Холцер. Москва би могла да отправи до Брюксел и официално искане за въвеждане на изключение в съществуващите правила – както вече стана със „Северен поток“, но дотам едва ли ще се стигне, предполага Мангот.

Конкуренцията ли е в дъното на всичко?

Някои наблюдатели смятат, че Брюксел иска да попречи на изграждането на „Южен поток“, тъй като той би представлявал конкуренция за друг планиран газопровод – Трансадриатическия, по който се предвижда да се доставя газ от Азербайджан до Европа. Това не е вярно, казва Марлене Холцнер, но допълва: „За нас „Южен поток“ не е приоритет. Това би бил един допълнителен газопровод, който ще доставя газ за Европа, но не през Украйна“. Проектът „Южен поток“ е със същото качество като този за Трансадриатическия газопровод, който ще осигури достъпа до нови източници в Каспийско море, смята Холцнер.

Все пак през Трансадриатическия газопровод ще се доставят само 10 милиарда кубически метра годишно, т.е. шест пъти по-малко, отколкото през „Южен поток“. И поддръжниците, и критиците на позицията на ЕС по случая са единодушни, че по-големият брой тръбопроводи до Европа само ще увеличат енергийната сигурност и конкуренцията. И сигурният губещ от „Южен поток“ е само един: Украйна, през която в момента се транспортира над половината от руския газ за Европа.

 

 
 

САЩ може да легализира халюциногенните гъби

| от chronicle.bg |

След като САЩ направи огромна стъпка напред по отношение на марихуаната, сега щатът Орегон смята да позволи отглеждането на халюциногенните гъби (псилоцибинови гъби) с цел ползване от специалисти за терапия. Проектозаконът се казва Psilocybin Service Initiative 2020 и преди да се гласува трябва да се направят още изследвания.

Псилоцибин е химикалът в гъбите, който кара човек да халюцинира и предизвиква сензорно претоварване. 

„Предвиждаме рамка, в която лицензирани снабдители заедно с лицензирани производители на псилоцибинови гъби създават пътища в Орегон, по който нуждаещите се могат да получат адекватно лечение според развиващите се стандарти.“

Освен тласък към хипарията, тези гъби биха могли да лекуват депресия и безпокойство, както и да увеличават креативността. Скоро екип изследователи от Холандия дава на доброволци малки количества (0,37 грама) изсушени гъби, а след това тества креативното им мислене. Луиса Прочазкова от Leiden University в Холандия казва: „Резултатите ни сочат, че при приемане на микродози от гъбите участниците да измислят повече и по-креативни решения, което доказва един от ефектите им.“

„Също така забелязахме и подобряване в линейното мислене – участниците се справих по-добре със задачи, които изискват едно конкретно и най-добро решение.“

В България и марихуаната, и гъбите са нелегални.

 
 

Как се прави коледен хит?

| от chronicle. bg |

От сензационни класики като „Do They Know It’s Christmas“ от 1989 година до малко необичайните песни като „Killing In The Name“ от 2009 състезанието за коледен хит винаги е било разнообразно. Но как точно се прави коледен хит?

Екип експерти от британски музикален лейбъл смятат, че са открили печелившата формула. Те я създават след като анализират коледни хитове от последните 50 години и определят характеристиките им.

Според получената информация, песента трябва да бъде 3 минути и 57 секунди, в тоналността сол, темпото трябва да е 114 bpm, а самата песен да се изпълнява от 27-годишен солов изпълнител. Също така голяма част от коледните песни са били балади, а половината са кавъри.

И нещо забележително – почти всички песни са били за нещо друго, а не за Коледа. 

„Мисля, че сме далече от алгоритмичното създаване на коледен хит“, казва Хауърд Мърфи, основателят на лейбъла. „Но определени характеристики наистина правят песента по-лесна за приемане.“ Той също така сподели, че „Always On My Mind“ Pet Shop Boys (която е на върха на празничните чартове през 1987) е най-близо до иконичния коледен хит.

Това е така, защото е идеалната дължина и тоналност – също така е и кавър. Темпото обаче е 125 bpm, а не 114, и е записано от дует, чиято средна възраст е 31,5 година. „Mary’s Boy Child“ на Boney M идва на второ място.

„Можеш да направиш хит по всяко време на годината. Като сложиш звънчета в началото на една песен, няма да я направиш по-добра, ако вече не е добра“, казва Мърфи.

 
 

Нискотарифен опит за летене

| от Мария Касимова |

Събота вечерта, летище София, Терминал 1. Противно на обичайното, четирите близки по час полети с нискотарифни компании не са произвели библейско стълпотворение пред проверката за сигурност и с огромна изненада преминавам през лабиринтната пътека с бодра крачка.

Безсловесна дама проверява бордната ми карта и личната такава и с поглед ми указва да мина навътре. Там, разбира се, уцелвам поредната тунингована хубавица, която не е чувала, че не може да лети, прегърнала любимия си дезодорант с размерите на лак са коса и която държи да си изясни правилата за безопасност на борда лично от “който ви и шефа на вас тук, сичкити”. Леко приповдигнатият й децибел набира скорост още повече, когато девойката обяснява, че със същия “тоз дизидорант” е летяла насам от Валенсия точно преди един месец. Тогава никой нищо не й бил казал на летището. Тъкмо я въдворяват с професионално отработен вежлив и хладен тон, когато току до мен на съседната лента един чичо се е запънал, че каквото и да става, той без домашната си ракия няма да излети!

Служителката зад скенер машината му сочи табелата, на които пише, че с течности над 100 мл не можеш да минеш, а той настоява, че това тука не е точно течност – то е ракия, а и го няма нарисувано! Следва емоционален разяснителен монолог на тема колко трудно се прави домашна ракия. После полунасълзен майсторът на домашняка гушва пластмасовото шише от кока-кола и драматично отстрелва коравосърдечните униформени от терминала с въпроса “Как сега, заради вас дъщеря ми в Германия няма да посрещне Коледа с ракията на татко си?!”. Видимо лека човешка тъга преминава през челата на отговорните за бордната сигурност, но дългът, както знаем, е по-силен. Така че ракията, заедно с гигантския дезодорант на момичето от съседната лента, преминават във владение на летищните власти.

После идва салонът…

За салона на Терминал 1 на Софийското летище могат да се напишат книги от всякакъв жанр. Претъпкано е като в селска автогара след събор. До полета за Валенсия има още час, но пред гишето, въпреки проветрението и студа, се е образувала опашка. Когато накрая и стюардеса застава до вратата, опашката набъбва двойно, а подстъпът към т.нар. редица за хората с прайорити бординг е блокиран. Плахо питам къде се редят те, тъй като съм платила подобна услуга, а двойка здравеняци ме измерва от глава до пети и ми изтърсва, че тука всички сме с предимство.

Докато със свито сърце очаквам да премина през зоркото око на стюардесата, забелязвам как една трета от непривилегированите пътници тъпчат по чанти и в пазви разни неща, за да могат да минат през контрола на вратата изрядни и с по една чанта. Леля навлича всичките си пуловери и жилетки и в освободеното място в сакчето си натъпква найлонов плик с някакви неща. Младеж набутва лаптопа си под ризата си на гърба, а приятелката му уж небрежно го придържа за кръста, докато стигнат до въртящата се врата преди автобуса. Била съм свидетел на всякакви етюди на тема “Как да прецакаме нискотарифна компания с багажа”. Но този път пък присъствах на това как една леля разпределя сред пътниците цяла кутия тунквани вафли, които после, някъде на десет хиляди метра над земята, лично си прибира, преминавайки като цветарка през всеки ред в самолета.

Не знам каква ще да е психологията на пътуващите с този вид по-евтини полети, но със сигурност те не са разбрали, че местата са запазени, има достатъчно за всички и правостоящи или тичащи след самолета не се допускат. Затова и юрушът, с който се изсипва тълпата от автобусчетата, не ми е понятен. Още по-непонятно ми е тоталното спокойствие, което гражданите имат, когато се настаняват по местата си.

Намери си бай Пешо номерчето на седалката, застане на пътеката и отдели едни пет минути от общия ни предполетен живот да си свали якенцето, да помисли дали да го сложи в багажа или да си го държи за всеки случай, а накрая вземе да се разтъпче, да се подготви за дългото седене. През това време опашката недоволства и дава съвети, но минута по-късно най-сърдитите от бавния бай Пешо правят точно като него. В крайна сметка стюардите, обучени да могат да се справят и с хора с поведение на деца в детска ясла, наместват нещата. Като се има предвид горното, може би е излишно да се възмущавам, че думи като извинете, моля и благодаря в тази среда не съществуват.

Когато идва моментът с храната обаче пътниците истински се оживяват. За моя огромна изненада на борда явно има хора, които пътуват само, за да опитат нудъл супата и сандвичите с шунка, които очевидно се предлагат единствено в този вид полети. Така започва едно смятане на валути, прехвърляне от евро в лева и обратно, вадене на кредитни карти, ядене и пиене и шумно коментиране на “безбожните цени”, които така или иначе съвсем доброволно току що са платили.

След насищането на стомаха идва ред и на насищането на нуждата от социални контакти. Мисля, че само в български самолет се качват съвършено непознати хора, които в края на първия час във въздуха се тупат по рамената дружески и емоционално си слушат биографиите. В средата на трите часа до Валенсия една трета от самолета вече е в изправено положение и с леко зачервени бузи и енергично лашкане между седалките циркулира по тесния коридор. Заедно с тях, разбира се, има и две-три току що проходили дечица, които лазят или едва пристъпят в краката им по същата тази пътека. По традиция и тоалетната е заета от първия миг, в който изгаснат светлините за коланите и остава такава до края на полета, като пред нея опашката почти константно е не по-малка от трима-четирима човека.

Дали заради този толкова народняшки дух в самолета или поради някакво тайно състезание за най-неразбираемо говорещ стюард, нашият казва някакви неща на английски и български език, които абсолютно никой не разбира. Толкова е бърз, че думите му ме зашлевяват като неочаквани плестници и ми звучат като диалект на ескимоско племе. Същият този суперскоростен лингвистичен феномен обаче проявява завидна способност да дава ясни, отчетливи и напълно разбираеми команди, когато по стара българска автобусна традиция самолетът се приземява и след задължителните аплаузи, част от пътниците скачат да си вадят багажа и да се приготвя за слизане.

Веднага седнете на мястото си, докато не сте наранили хората около вас!” се процепва тежкият тембър на стюарда и непослушковците тутакси си сядат на столчетата. Това трае, разбира се няколко минутки – толкова, колкото пилотът да изгаси двигателите. Тогава се става целокупно в името на това всички да се надръндим един в друг на пътеката и да си стоим така полузадушени, докато предната врата се отвори и ни закачат с ръкав за летището. Имам късмета да съм на един от последните редове и на място до пътеката, така че моите двама спътника отстрани вече са изправени и с накривени глави под багажното ме гледат с омраза.

Когато им казвам, че просто няма къде да застанем, защото пътеката е за по един човек, а сега на неговото място са шест, с неохота си сядат и започват разпалено да обясняват по телефона с чакащите ги отвън, че се бавят, заради “една тука”…

Логично, напускам борда последна. Минавам покрай бързоговорящия стюард и се изкушавам да го попитам защо му е така важно да говори толкова неразбираемо и бързо. Тъкмо да си отворя устата обаче, и зад мен се материализира възпълна госпожа в рокля с леопардова шарка.

Ай мърдай, кво си се запречила тука, за обратно ли искаш да го хващаш?ми изкрещява в упор. Дишам дълбоко, подхващам си куфарчето и тутакси прощавам скороговорката на стюарда. Все пак, каквото и да каза, някак звучеше интелигентно…

 
 

Critics Choice Awards: кои са най-добрите филми на 2018 според критиците?

| от chronicle.bg |

След дългоочакваните номинации за награди „Златен глобус“, които излязоха в четвъртък, една по една различните асоциации започват да обявяват своите номинации с най-доброто от киното на 2018 г.

Скоро след глобусите Асоциацията на филмовите критици на Лос Анджелис и тази на Ню Йорк обявиха своите фаворити, а днес е ред и на другата организация от филмови критици да се „произнесе“. Наградите „Изборът на критиците“ (Critics Choice Awards) са сред най-представителните кино награди, раздавани в Холивуд и вече е ясно кои са тазгодишните номинирани.

„Рома“ на Алфонсо Куарон и „The Favourite“ на Йоргос Лантимос определено яхват гребена на вълната след като вече попаднаха в списъците на повечето награди. Присъствието им е осезаемо и на Critics Choice Awards.

Филмът на Йоргос Лантимос е с общо 14 номинации, сред които за най-добър филм, най-добра актриса, най-добра актриса в поддържаща роля, най-добър режисьор, сценарии, кинематография, декор и др.

Ежегодните награди „Изборът на критиците“ се провеждат от Broadcast Film Critics Association и Broadcast Television Journalists Association. Смята се, че те са най-точният показател за това кой ще спечели „Оскар“, тъй като зад тях застават общо 300 телевизионни, радио и онлайн критици.

Наградите ще бъдат връчени на 13 януари. А ето част от филмите и творците, участващи в надпреварата. Номинациите за най-добър филм, можете да видите в галерията горе.

Най-добър актьор

Крисчън Бейл, Vice
Брадли Купър, A Star Is Born
Уилям Дефо, At Eternity’s Gate
Раян Гослинг, First Man
Итън Хоук, First Reformed
Рами Малек, Bohemian Rhapsody
Виго Мортенсън, Green Book

Най-добра актриса

Ялица Апаричо, Roma
Емили Блънт, Mary Poppins Returns
Глен Клоуз, The Wife
Тони Колет, Hereditary
Оливия Колман, The Favourite
Лейди Гага, A Star Is Born
Мелиса Маккарти, Can You Ever Forgive Me?

Най-добър актьор в поддържаща роля

Махершала Али, Green Book
Тимъти Шаламе, Beautiful Boy
Адам Драйвър, BlacKkKlansman
Сам Елиът, A Star Is Born
Рикард Е. Грант, Can You Ever Forgive Me?
Майкъл Б. Джордан, Black Panther

Най-добра актриса в поддържаща роля

Ейми Адамс, Vice
Клеър Фой, First Man
Никол Кидман, Boy Erased
Реджина Кинг, If Beale Street Could Talk
Ема Стоун, The Favourite
Рейчъл Вайс, The Favourite

Най-добър режисьор

Деймиън Шазел, First Man
Брадли Купър, A Star Is Born
Алфонсо Куарон, ROMA
Питър Фарели, Green Book
Йоргос Лантимос, The Favourite
Спайк Лий, BlacKkKlansman
Адам Маккей, Vice

Най-добър млад актьор/актриса

Алси Фишър, Eighth Grade
Томасин Маккензи, Leave No Trace
Ед Оксенбоулд, Wildlife
Милисънт Симъндс, A Quiet Place
Амандла Станбърг, The Hate U Give
Съни Сулжич, Mid90s

Най-добър оригинален сценарий

Eighth Grade
Roma
The Favourite
Vice
First Reformed
Green Book
A Quiet Place

Най-добър адаптиран сценарий

Black Panther
Can You Ever Forgive Me?
If Beale Street Could Talk
A Star Is Born
First Man
BlacKkKlansman

Най-добра кинематография

Roma
If Beale Street Could Talk
A Star Is Born
Black Panther
The Favourite
First Man

Най-добър декор

Black Panther
Roma
Crazy Rich Asians
The Favourite
First Man
Mary Poppins Returns

Най-добър комедиен сериал

Atlanta
Barry
The Good Place
The Kominsky Method
The Marvelous Mrs. Maisel
The Middle
One Day at a Time
Schitt’s Creek

Най-добър драматичен сериал

The Americans
Better Call Saul
The Good Fight
Homecoming
Killing Eve
My Brilliant Friend
Pose
Succession