„Специално разузнаване“ – нов сериал за свръхагент тръгва по Нова

| от |

Джош Холоуей добива изключителна популярност като Сойър в сериала „Изгубени“ – именно тази негова роля не само му носи славата на един от най-сексапилните актьори, но е и ясно доказателство, че камерата и публиката обичат мъжете модели, приели актьорството за свое поприще.

Холоуей, който през 90-те години обикаля света именно като модел, а впоследствие завладява и малкия екран, нахлува в ефира на Нова от 5 януари от 21.00 ч. Точно тогава за първи път у нас дебютира сериалът „Специално разузнаване”.

В поредицата Холоуей е първият жив суперкомпютър – най-важната технология, но и най-голямото тайно оръжие на американското правителство. Той влиза в образа на Гейбриъл – на пръв поглед таен агент на американското кибер звено към Националната агенция за сигурност. Малцина обаче знаят, че той е и първият в света агент с имплантиран свръхмодерен компютърен чип, чрез който има достъп до всички електронни устройства в близост до него. Със своя суперкомпютър в главата, Гейбриъл може да проникне във всяка една мрежа и система и да намери информацията, която му е нужна.

В борбата срещу престъпниците Холоуей далеч не е сам. Част от кибер екипа му са две дами, които българските зрители познават повече от добре. Звездата от „От местопрестъплението” –Мардж Хелгенбергер – или просто Катрин, някогашната дясна ръка на Лорънс Фишбърн, тук влиза в ролята на големия бос – тя надзирава мисиите на екипа и е водещата фигура в операциите, в които Холоуей смело се забърква.

Другата ключова жена в „Специално разузнаване” е Меган Ори (Руби/Червената шапчица от „Имало едно време”) – сексапилната брюнетка е неизменният партньор на Хололуей и човекът в Тайните служби, който не само има мисията да пази гърба му, но така също и да внася здрав разум в понякога безразсъдното му и рисковано поведение. Двамата заедно обаче ще се окажат перфектният тандем в разплитането на топ секретни операции и специални разузнавателни мисии./ Нова ТВ

Josh Holloway

 
 

Другите „необходими и неизбежни правосъдия“ освен Народния съд

| от Цветелина Вътева |

Ако питате академично претенциозния зам.-председател на парламента от „БСП за България“ Валери Жаблянов, Народният съд е бил „необходимо и неизбежно военновременно престъпление“. Напредничавият политик, чиято оставка е в устите на хората, но не и на бюрото на Цвета Караянчева, вероятно смята, че Георги Димитров е бил „строг, но справедлив“, а лагерът в Белене е бил нещо като Survivor, само че без камери.

Въпреки че в брилянтния си роман „1984“ Оруел много добре е описал какво е да живееш в свят, в който историята се подменя ежедневно, а и самата история ни е научила колко опасни са опитите за смислово подменяне на действителността, може би все още не сме научили този урок.

Затова, нека си припомним някои други „необходими и неизбежни правосъдия“, които са се разиграли на световната сцена през годините:

Холокостът

На фона на „еврейската инвазия“ в Германия през 30-те години на XXв., геноцидът над приблизително шест милиона европейски евреи  по времето на Втората световна война, на практика е бил необходимо и неизбежно правосъдие. Мерил Стрийп може да плаче за децата си, запокитени в газовите камери, колкото си иска, но такива неща просто са били неизбежни. Милиони могат да се възхищават на Шиндлер от „Списъкът на Шиндлер“ за това, че е спасил някакви евреи, но когато нещо е необходимо, то просто е необходимо. Разбира се, примерът може да не е съвсем акуратен, предвид факта, че Валери Жаблянов харесва Народния съд, защото е противодействал именно на ефектите от националсоциализма в България, но нали става дума за неизбежни случки. Значи си е същото. А и като говорим за комунизъм и фашизъм, нямате ли ментално прииждане на фразата „Хвани единия, удари другия“?

Атентатът в църквата „Света Неделя“

Когато на Велики четвъртък през 1925г. група крайнолеви дейци на военната организация на БКП взривява покрива на църквата „Света Неделя“ по време на погребението на генерал Константин Георгиев, загиват 134 души, а ранените са около 500, като част от тях умират по-късно от раните си. Звучи гадно, но ако се запознаете с историята, ще разберете, че след провала на септемврийското въстание БКП е забранена от върховния касационен съд и продължава дейността си в нелегалност. Правителството обаче арестува и убива без съд много нейни активисти. Око за око, зъб за зъб. От БКП имат „необходимост“ да ликвидират повечко ключови фигури в полицейската и военната йерархия. Били са лоши времена за българските комунисти. Затова и атентатът, който се случва на 16 април, е бил „неизбежно правосъдие“. Е, уви, онези, в които са се целели атентаторите са били най-отдалечени от взрива и доста цивилни граждани, включително и деца, загиват, но правосъдието не може да предвиди всичко. Малко след извършването на атентата, ЦК на БКП официално го обявява за „необмислено действие, гибелно за антифашисткото движение“. Но, както са казали хората, „след дъжд качулка“. Така и с оставката на Жаблянов.

Камбоджанският червен терор

През втората половина на XX век последователите на комунистическата партия на Кампучия, по-известни като червените кхмери, избиват 800 000 – 1 500 000 души от общо 7,5 млн. души население в Камбоджа. Целта на тези будни комунисти е била да създадат нация от селяни. Нещо, което не са успели да направят напълно. За разлика от БКП. Червените кхмери са отменили парите като платежно средство и са забранили чуждите езици и четенето на книги. Убивали са хора, само защото са носели очила – това се е считало за „признак на грамотност“. Като се замислиш обаче, тия африкански граждани неизбежно е трябвало да бъдат вкарани в правия път.

Разпъването на Иисус на кръста

Иисус Христос е носел сандали, имал е брада и е проповядвал разни неща за мир и любов – демек, бил е хипстър. А древните римляни не са били почитатели на хипстърията. Затова е било някак логично Юда да го целуне срещу 30 сребърника. Освен това, ако Иисус беше починал от старост, Библията днес нямаше да е това, което е. А испанската инквизиция нямаше да изгори толкова вещици в името на божията справедливост. Демек – необходимо е било.

Убийството на Патрокъл

Ако Хектор не беше пронизал с копие Патрокъл, Ахил нямаше да се ядоса толкова и да убие Хектор. Приам нямаше да ходи да се моли на Ахил да му върне тялото на сина му. Андромаха нямаше да бъде взета като наложница от Неоптолем. И нямаше да му роди трима сина. И единият от тях, Молос, нямаше да…нали разбирате накъде отиват нещата? Необходимо и неизбежно правосъдие.

Терористичните атентати от 11 септември (и други)

Не е хубаво да се убиват хора. Но понякога е „необходимо“ и „неизбежно“. Когато на 11 септември 2001г. 19 терориста от „Ал-кайда“ отвлякоха 4 пътнически самолета и разбиха два от тях в кулите-близнаци на Световния търговски център, и трети – в Пентагона, загинаха 2 974 души. Светът седеше пред телевизорите с увиснала челюст и не можеше да повярва, че това се случва. Докато не се случи отново. В Москва, в Мадрид, в Чечня, Лондон, в Ирак, в Бургас, на маратона в Бостън, в Париж, в Ница, в Брюксел.

И докато хора от цял свят се чудеха как така можеш да умреш, докато си пиеш виното в бар в столицата на любовта, вероятно други хора са смятали, че терористичните атаки са били „необходими“ и „неизбежни“ – поради някаква причини.

Но знаете ли какво? Няма такива причини. И дори причинено, дори предизвикано, дори имащо своето социално-историческо обяснение, насилието не може да бъде оправдавано и вкарвано в норма. Защото ако пред очите ни престъпленията срещу отделни личности, групи от хора или срещу цялото човечество се омаловажават като „необходими“ и се смекчават, набутани под понятието „неизбежни“, има риск да се повторят. А тези, които само наблюдават и не реагират, ще влязат в кожите на жертвите на домашно насилие, които казват „Аз бях виновна, що го предизвиках“.

 
 

„Призрачна нишка“: омагьосаният кръг на гения

| от Дилян Ценов |

Всяка година има по няколко филма, които са многократно номинирани и награждавани, имат страхотна реклама, блясък до втръсване, но потъват в полето на забравата скоро след излизането си. За съжаление към тази група филми причисляваме успешния според световната филмова гилдия „Призрачна нишка“ (Phantom Thread) на режисьора и сценарист Пол Томас Андерсън, с участието на Даниел Дей-Луис. Филмът излезе в края на миналата година и е номиниран в 6 категории за „Оскар“. Въпреки безспорно добрите качества и ниво доста над средното, 2-часовата лента по наше мнение е далеч от най-добър филм на годината.

Известно време преди премиерата на филма, Даниел Дей-Луис обяви, че ще прекрати кариерата си в киното след тази роля. Изключително добър пиар ход, който не можем да пренебрегнем заради уважението на Академията към последните роли на големите актьори. Везните вече бяха наклонени в полза на Пол Томас Андерсън и неговата художествена историческа драма за модния дизайнер Рейнолдс Уудкок. Действието в нея се развива през 50-те години на ХХ век и Уудкок, заедно със сестра си (в ролята е Лесли Манвил) управляват една от водещите модни къщи в Лондон. Почти веднага можете да се досетите, че говорим за моден гений, който е в плен на своята дарба. А сестра му, като един Пиер Берже до своя Ив Сен Лоран, се грижи за всички административни въпроси около бизнеса на създателя на женски блянове. Сервитьорката в провинциален ресторант, Алма, се оказва търсено то вдъхновение и муза, която съвсем скоро започва да работи с дизайнера, да дели легло с него, да споделя мъките му, странностите му и кратките моменти на радост. Постепенно обаче връзката попада в омагьосан кръг, в който Уудкок не може да живее нито с нея, нито без нея.

r0vzXidVqrWAI1JhvptVE5UgRhY

Пол Томас Андерсън, когото познаваме от Inherent Vice (2014), There Will Be Blood (2007) и Boogie Nights (1997), режисира филма и пише сценария. Едно нещо трябва да му признаем и то е, че успява да вкара напрежение иначе равната, и преупотребявана тема за образа на твореца в киното. Историята е достоверна и интересна за гледане. Същото важи и за сценария, в който голяма част от съществено важното остава неизказана. А това винаги работи в угода на зрителя, защото той не получава цялата информация наготово, а трябва да достигне до нея. Опасността режисьорът и сценаристът да се провалят в тези паузи е голяма и Андерсън успява да прескочи трапа. Но дотам. Нищо революционно. Нищо необикновено. Една добра режисьорска работа и добре написан сценарий. Със сигурност не за „Оскар“. На този фон Лука Гуаданино, който се размина с номинация за режисура за „Призови ме с твоето име“ заслужава да заеме мястото на Андерсън. Режисурата на „Призрачна нишка“ почти няма друга гледна точка освен тази на главния герой. А претенциите на дизайнера, когото го дразни шумът от мазане на филия с масло, в един момент втръсват на зрителя. Човек има нужда и от друга гледна точка. Такава, в която той не участва. Тук тя липсва и егоцентризмът на неразбрания творец идва в повече.

PT

Най-силната страна на „Призрачна нишка“ е неговият актьорски състав, а под това разбирайте Даниел Дей-Луис и Лесли Манвил. Да, Дей-Луис е страхотен и тук. Не колкото в „Линкълн“, за който взе своя трети „Оскар“, поставяйки рекорд, но пак е много добър. Отчасти дразнението, което имаме към Уудкок се дължи на изпълнението му. Органичното представяне на тези състояния на необоснована претенция тип „защото аз искам да е така“ успява да ни помогне да го разберем. Но Лесли Манвил за нас е най-доброто в този филм, в ролята на сестрата на Рейнолдс, My old so-and-so (както я нарича той). Тя е човекът, който отключва сградата, за да дойдат шивачките, комуникира с клиентите, накратко – прави възможно Рейнолдс да работи.  Очертава се силна конкуренция за „Оскара“ в лицето на Алисън Джейни в „Аз, Тоня“.  В ролята на Алма влиза Вики Крипс, за която това е първа роля в подобна продукция. Играта й не блести с нещо главозамайващо, но заслужава похвала за страхотната химия между нея и Дей-Луис. Интересно ни е, накъде ще поеме кариерата й в бъдеще след този филм.

04-phantom-thread-8.w710.h473.2x

Като изключим „увисването“ на някои моменти в историята (като този със свалянето на булчинската рокля от заспалата възстара булка) и недостатъците на режисурата, всичко друго е на мястото си. Начело са костюмите – тук наградата, ако бъде спечелена, ще бъде повече от заслужена. Кинематография, музика и декор се допълват за създаването на атмосферата, в която се развива действието. Хубавото е, че и тази детайлност и пищност на фона, не заглушава същественото в историята за вътрешните турбуленции на мъжа и момичето до него.

phantom_thread2

Трудно би било да обобщим филма на Андесрън и да му сложим еднозначен етикет „лош“ или „добър“. Историята на Рейнолдс Уудкок, който е болезнено привързан към сестра си, не обича аспержите си с масло, отказва да изведе жена си на танци, създава сватбена рокля за белгийската принцеса, ще ви заинтригува. Защото е направена добре, внимателно, с уважение към героите. А сюжетът в по-голямата си част, когато не буксува на едно място, успява да изненада. Струва си защото е един от добрите филми на годината. Но в никакъв случай най-добрия. Нито Пол Томас Андерсън е най-добрият режисьор. А Даниел Дей-Луис… поздравления, за всичко. Тази година обаче е ред на Тимъти Шаламе или Гари Олдман.

 
 

Дженифър Анистън и Джъстин Теру се разделиха

| от chronicle.bg |

Поредната холивудска двойка обяви раздялата си. След две години брак актьорите Дженифър Анистън и Джъстин Теру обявиха, че поемат по различни пътища. Двамата се сгодиха през 2012 г., а през 2015 г. сключиха брак на тайна церемония.

„Ние сме най-добри приятели, които са решили, че пътищата им трябва да се разделят, но искаме да продължим нашето приятелство“, цитира порталът Ти Ем Зи актьорите. Според портала, решението за развода двойката е взела в края на 2017 година.

Новината за раздялата им бързо се превърна в едно от най-обсъжданите събития в Twitter, където се заговори веднага за възможно събиране между Брат Пит и Дженифър Анистън. Двамата бяха заедно до 2005 г., когато Пит остави звездата от „Приятели“ заради Анджелина Джоли. Сега надеждата на някои фенове е, че щом вече са свободни, двамата може да решат да се съберат отново.

 
 

Сайтът на „Black Mirror“ показва колко време ще сте заедно с гаджето

| от |

В 4 епизод „Hang the DJ“ от новия сезон на „Black Mirror“ специално устройство определя колко време остава до края на връзката ви. Сега от хитовия сериал са направили сайта coach.dating, където може да направите същото.

За да използвате сайта, трябва да пратите специален линк на гаджето, за да кажете на системата, че сте заедно. Ние го изпробвахме и ни даде 26 минути, което беше малко неловко.

Наши колеги получиха най-различни отговори – между 26 минути и 17 години. Една от редакторките ни изпрати линка на себе си и се оказа, че връзката й със самата нея ще приключи след 10 години…

Сайтът позволява да свалиш картинка с резултата, ако това ти харесва.

Това е един прекрасен оригинален начин да напомниш на себе си, че всичко е временно.