„Спайс гърлс“ може да пеят на сватбата на принц Хари и Меган Маркъл

| от chr.bg, БТА |

Бившата певица от „Спайс гърлс“ Мел Би загатна, че групата може да пее на сватбата на принц Хари и Меган Маркъл, пише в. „Дейли експрес“, цитиран от БТА.

Гостувайки в ток шоуто „The Real“ изпълнителката е направила неубедителен опит да отклони въпросите по темата.

Първоначално Мел Би е потвърдила, че с останалите бивши певици Ема Бънтън, Мел Си, Гери Хорнър и Виктория Бекъм са получили покани за сватбата на 19 май.

Отбягвайки въпроса как изглеждат поканите, певицата е заявила: „Повече нищо няма да разкрия. Казах достатъчно“.

На сериозното запитване от страна на водещата дали „Спайс гърлс“ ще пеят на сватбения прием, Мел Би се е поколебала дали да отговори и се е изчервила. Реакцията й е приета от публиката като мълчаливо потвърждение.

Принц Хари се запознава с изпълнителките от „Спайс гърлс“, с чието събиране се спекулира от години, след техен концерт през 1997 г.

Според редица публикации Меган Маркъл е в близки приятелски отношения с Виктория Бекъм, преквалифицирала се в дизайнерка, и редовно се допитва до нея за модни съвети.

 
 

Най-страхотните учителки в киното

| от chronicle.bg |

Смятаме, че заглавието е достатъчно красноречиво. А кога е по-подходящо време да покажем любимите ни учителки от големия екран, от днес – Първият учебен ден?

Помня отлично всяко начало на учебната година и очакването да чуем кой по какво ще ни преподава. Цяло лято имахме надежди да се срещнем с еди-кой-си преподавател, а друг се молехме на всички сили да не пресича пътя ни. Но каквото и да правехме, накрая имахме достатъчно представители и на двете групи.

Всеки е имал любим учител. И най-омразен такъв, който почти винаги се изравнява с първия след напускане на училището. Същото важи и за киното – почти всеки познава някой персонаж от екрана, когото би искал да срещне в реалната класна стая? Кой не би искал например, един час по Трансфигурация с професор Макгонагъл?

От властни и контролиращи даскалки, през вдъхновяващи музиканти по цигулка, пианистки, увлечени по ученика си, разкрепостена, но и сериозна млада преподавателка, до най-добрата (по наше мнение) учителка в киното изобщо, вижте галерията ни горе, в която сме събрали най-добрите учителки на киното. 

 
 

„Ангелите на чарли“ се завръща с повече от 3 ангела

| от chr.bg |

Предстоящият нов филм „Ангелите на чарли“ може да скъса с традицията и да ни покаже повече от стандартните 3 ангела. Така поне твърди Кристен Стюарт, която заедно с Наоми Скот и Ела Балинска ще бъде момичета на Босли.

Франчайзът за първи път се появява през 1978 година, когато трите полицайки са Кейт Джаксън, Фара Фосет и Жаклин Смит. За мнозина от нас обаче по-познатите ангели са Камерън Диаз, Дрю Баримор и Луси Лиу от филма през 2000 година, който вдъхновява още един през 2003. Има и телевизионен сериал, но той е прекалено неуспешен и спира само след 4 серии.

По думи на Стюарт в новия филм „ще има цяла мрежа от ангели, жени от цялото земно кълбо, които са свързани и си помагат“. Тя обясни и как филмът ще е „по-буден“ и феминистично настроен. Ангелите също така ще разчитат на собствените си бойни умения повече, отколкото на сексапила си.

„Предстоящият филм ще е топъл и смешен, а също земен и добронамерен като наистина показва как жените могат да работят заедно“, добави Кристен.

Можем да сме сигурни, че лентата ще има и комедиен аспект, с режисьор като Елизабет Банкс. Тя работи по „Pitch Perfect 2″, където ни доказа, че има тайминга и усещането за смешката.

 
 

Аманда Елис Лий превзе Инстаграм!

| от chr.bg |

Невероятната канадка и фитнес модел Аманда Елис Лий е истинска сензация в Инстаграм. И не без причина.

Аманда е квалифициран инструктор по пилатес, личен треньор и модел. С невероятното си тяло и извивки тя бързо се присъедини към елита на красивите и успелите.

Аманда е родена на 13 декември 1986 година, второ от общо 5 деца. Майка й също е фитнес фанатик и личен треньор и инструктор, което прави здравословният начин на живот голяма част от ежедневието на семейството.

В ъийнейджърските си години Аманда се е срамувала от кльощавото си тяло. Редовните тренировки обаче стимулират увереността й.

Тя учи в Колежа Сара Лорънс, специалност Модерни Танци. Под погледа на майка си тя започва по-усилени тренировки и така успява да извае тялото, което я прави известна.

 
 

София е дом

| от Антония Антонова |

Когато бях на 20, си мислех, че никога няма да заживея в този голям град, в който можеш да се изгубиш, можеш да изчезнеш или още по-страшното – да бъдеш незабележим.

Всеки 20-годишен човек е забележителен, всеки 20-годишен е огън и блясък, дори да е затворен, умълчан, проклет и тъжен, дори да бъде плах. Особено тогава. Да си на 20 е звезди и вечност само по себе си.

После спрях да пътувам всеки ден за лекции с влака от съседния малък град и се нанесох в празния люлински апартамент с една раница живот на рамо. Баба ми и дядо ми ми подариха пералня, събрах пари за легло.

Гледката от прозореца беше абсурдна, зловеща, постсоциалистическа, кафява, нямаща нищо общо с гледката ми дотогава, с планините ми, с дърветата ми, с живота ми, с любовите ми.

Харесвах я. Исках да викна една приятелка художник да ми я нарисува на стената в хола – всички тези панелни блокове – по-високи и по-ниски. Да гледа през прозореца, да попива цветовете и балконите им, прането, телевизорите, коледните лампички, цветните мушката, семейните скандали, литрите ракия, кучета и котки, всичко и да го налива у дома ми, да го рисува с шарена ръка, за да го прегръщам по-бързо и да го чувствам по-близък този град, в който ще живея.

После забелязах Западен парк – той се вижда като погледнеш надясно от балкона ми – зелен, огромен, страшен, влажен. Днес тичам там и го обичам, както обичам пазара „Димитър Петков” и всички малки улици в центъра на София от март до октомври, както обичам шумните барове в тъмните безистени, в широките подземия на града от ноември до февруари. И всички хора, които срещнах и останаха, и онези, които още не съм срещнала, но ще срещна в градския безкрай.

София е болезнено красива. Красотата – тя невинаги е пищна, нито нагласена, нито винаги зелена, нито винаги чиста или скромна, или някаква конкретна. Тя е красота и без грим, и без филтър, и без ред и с бетон, и с каруци, и с арматура и стъкло, и с лошия злокобен смог, от който искаме да я спасим, да я изтръгнем и да я притиснем към гърдите си, София, с отворени обятия и дробове, с пулсиращи сърца.

Никога не се превърнах в пребиваващ тук човек, който „си се прибира“ всеки уикенд, за да помъкне буркани, макар че само на 35 минути с влака от Централна гара е градчето ми – онова с другите гледки – в което обичам да се завръщам.

Не мисля, че мога да понесе да живея на място, което не обичам и не знам как хората с години прекарват работните си седмици и тревожните си нощи в град, който не ги приютява, който не им е дом.

Домът – той не е даденост. Човек може дълго време да се чувства бездомен у дома си.

Домът не е нито град, нито къща, нито човек, нито семейство. Домът усмихва и приспива като люлка. В него се случват неща, които не се случват другаде. Той пази тайни и сближава сърца. Ухае на храна и винаги нещо му е повредено, винаги нещо трябва да му се ремонтира. Защото домът не е изряден, нито конкретен, но е дом и това ни стига. Даже е много. Достатъчно.

София е дом.