Софтуерният бизнес достига 1.74% от БВП на България за 2014 г.

Софтуерният бизнес достига 1.74% от БВП на България за 2014 г. и е един от най-бързо развиващите се сектори в страната с изявен експортен потенциал

Компаниите от бранша са най-големият технологичен работодател, като мнозинството от фирмите очакват през следващата година приходите им да нараснат с между 10% и 25%, става ясно още от тазгодишното издание на Барометъра за състоянието на софтуерната индустрия на БАСКОМ

Делът на българския софтуерен бранш от брутния вътрешен продукт на страната се е увеличил близо три пъти през последните години, очаквайки се да достигне 1.74% през 2014 г., което позиционира сектора като един от най-бързо растящите в България. Това става ясно от тазгодишното издание на Барометъра за състоянието на софтуерната индустрия на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Годишното проучване беше представено от ръководството на асоциацията на пресконференция днес в Българската телеграфна агенция. В доклада са използвани резултатите от допитване до членуващите фирми, както и анализ на софтуерната индустрия в България, изготвен от независимата консултантска компания CBN – Pannoff, Stoytcheff & Co. по поръчка на БАСКОМ.

Приходи и дял от БВП

Прогнозите за 2014 г. са приходите в сектора да нарастнат с 15%, достигайки 1 373 млн. лева. За сравнение през 2013 г. този показател е бил 1 198 млн. лв., отбелязвайки 11% ръст спрямо 2012 г. и 500% спрямо 2005 г. Над 60% от приходите на софтуерните компании са от износ на високотехнологични продукти и услуги. Делът на софтуерната индустрия от БВП на България през тази година се очаква да бъде 1.74%, което означава, че спрямо 2005 г. тя бележи трикратен ръст.

Ръст на работните места и заплатите

В софтуерния бранш работят едни от най-висококвалифицираните и най-добре заплатени специалисти в България, като средното възнаграждение в сектора е четири пъти по-голямо от средното за страната. През 2014 г. се очаква средното брутно възнаграждение (заплати + бонуси) на месечна база да е 3 510 лв. – ръст от 5% на годишна база. През 2013 г. то е било 3 330 лв., или 10% по-висока спрямо предходния период. Софтуерният бизнес е най-големият технологичен работодател у нас по общ размер на изплатените възнаграждения, изпреварвайки телекомуникационния бранш и центровете по отдалечена поддръжка.

През 2014 г. се очаква работните места в бранша да са около 17 000, като броят им ежегодно нараства с 6-10%, а от началото на изследвания период от 2005 г. ръстът на заетите в сектора е 344%. ИТ специалистите са 80% от всички служители в бранша, като една трета тях са жени. Над 90% от работните места са заети от младежи под 35 годишна възраст.

Поради недостига на ИТ специалисти в компаниите от сектора почти непрекъснато има нови отворени позиции, като често за запълването на някои от тях – софтуерни архитекти, софтуерни разработчици и ИТ консултанти, на фирмите са необходими над десет седмици.

Очаква се удвояване на платените данъци от бранша през следващите пет години

През 2013 г. платените от софтуерната индустрия данъци към хазната възлизат на общо 205 млн. лева, като от тях 86 млн. лв. са ДДС, 15 млн. лв. са Данък печалба, 57 млн. лв. са в социални осигуровки, и 47 млн. лв. са от ДОД. По данни от проучването браншът има потенциал да удвои обема на платените данъци през следващите пет години и те да надминат половин милиард лева.

Поради спецификата на бранша и липсата на сив сектор събираемостта на данъците е на изключително високо ниво.

Прогнози за 2015 година

От всички членове на БАСКОМ, участвали в допитването, 40 % очакват увеличение на приходите с около 25% през следващата година, а 27 % прогнозират ръст с 10%. 16 % не очакват промяна, а 11 % смятат, че ръстът на приходите им ще достигне 50%. Едва 6% очакват някакво намаляване на приходите.
Посочените цифри доказват, че ИТ секторът е сред най-устойчивите в страната и бележи ежегоден двуцифрен ръст по всички разгледани показатели. Прави впечатление изместването на фокуса на дейността на компаниите от извършване на ниско квалифицирана работа тип „кодиране“ в първите години от развитието на сектора, в участие във всички фази на съвременното производство на софтуер – анализ, дизайн, архитектура, имплементация, качествен контрол, поддръжка и развитие.

Проблеми и очаквани мерки за подкрепа на сектора

В резултат на интензивното развитие на сектора, капацитетът му през последните години започна значително да надвишава възможностите на образователната система в страната. За да продължи развитието и налагането си като високотехнологичен хъб в Югоизточна Европа и инкубатор за стартиращи иновативни компании, индустрията има нужда от прилагането на няколко основни мерки, за които БАСКОМ последователно настоява през годините.
В краткосрочен план това е опростяването на процедурата с издаване на т.нар.“сини карти“, което ще позволи привличането на квалифицирани специалисти от страни извън ЕС, и намаляване на настоящия дефицит.
В дългосрочен план Асоциацията активно работи за предприемането на дълбоки структурни реформи в образователната система, съобразени с изискванията на бизнеса. БАСКОМ настоява за налагането и развитието на ИТ сектора като приоритет за националната политика и предлага 5 конкретни мерки, за прилагането на които Асоциацията разполага с управленски капацитет.

В стратегически план БАСКОМ очаква ускорено развитие и дълбоки реформи в следните области:
• Върховенство на закона
• Работещо е-Управление, включително е-Здравеопазване, е-Правосъдие и е-Гласуване
• Устойчива фискална рамка без промени в областта на преките данъци (плоска данъчна система) и осигурителната тежест. Преустановяване на практиката за постоянно покачване на максималния осигурителен доход без анализ на въздействието върху сектор, който статически доказано е на различен етап на развитие
• Гъвкав Кодекс на Труда, позволяващ почасова работа на временен/проектен договор и улеснена процедура по издаване на разрешения за работа на чуждестранни квалифицирани специалисти
• Опростяване на програмите финансирани по структурните фондове на ЕС по отношение на преквалификация и иновации. Данъчни облекчения за инвестициите в новосъздадени предприятия с предмет на дейност създаване иновативни продукти и услуги.
• Промяна на Закона за насърчаване на инвестициите и конкретизиране както на критериите за допустимост, така и на очакваните поощрения от страна на държавата.

Вярваме, че реформите в изброените области са важни не само за сектора, а и за цялостното икономическо развитие на България.

Предложения на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ)
за конкретни подобрения на образователната система

БАСКОМ предлага пет конкретни проекта за постигане на значими крайни резултати до 2-4 години, които изискват ангажимент от държавата заедно с ИТ и други организации:
1. Нов училищен предмет „мислене, системи, творчество, дизайн с информатика“ вместо „ИТ“
2. Сравнително изследване на добри практики + система за иновации в образованието
3. Професия „програмист“ за всички желаещи ученици 9-12 клас
4. Национална програма за преквалификация към професии с висока добавена стойност
5. Английски език, доказан с международен тест като необходимо условие за диплома
Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) изразява категоричната си позиция, че изграждането на икономика с висока добавена стойност и необходимата за това фундаментална образователна реформа трябва да станат първостепенни национални приоритети за просперитет и устойчиво развитие на България през XXI век. Тяхното осъществяване изисква постигане на национален консенсус между политическите сили и активно участие на всички заинтересовани страни – гражданското общество, бизнеса, неправителствените организации, образователни институции и държавни учреждения.

Назрял е моментът за цялостно преосмисляне на обществените цели и изисквания към образователната система – в икономически, културен и личностно-социален аспект. Само чрез ясно изразяване на новите изисквания към образованието могат да бъдат дефинирани подходящи стратегии за осъществяване на реформата. БАСКОМ ще участва активно в диалога за определяне на новите изисквания и създаване на Национален обществен съвет за образователна реформа, който да координира работата между всички заинтересовани страни, за да подготви реформата.

Паралелно на тези стратегическите процеси, изискваме следните конкретни мерки за подобрения в образованието от следващото правителство с активното участие на Министерство на образованието и неговите структури, Министерство на икономиката, Министерство на социалната политика, образователни институции, експертни неправителствени организации и бизнес асоциации. Изискваме мерките да бъдат изпълнявани на проектен принцип с ясни цели и стратегия, осигурени ресурси и компетентно управление за постигане на реален първоначален резултат и устойчиво развитие в бъдеще. Поемаме отговорност за осигурим управленски ресурс за реализация на предложените проекти.

1. Да се променят изцяло целите и съдържанието на учебния предмет „Информационни технологии“ към нов предмет по мислене, системи, творчество, дизайн и информатика с учебни часове от 1 до 12 клас и преквалификация на учителите. Методите на преподаване, целевите компетентности, съдържанието на учебния предмет, междупредметните връзки, програмата за преквалификация на учителите и оценка на качеството да бъдат създадени от работна група с участие на ИКТ асоциациите, експертни НПО, образователни институции и МОН в съответствие с най-добрите световни практики. Учителите по този нов предмет да бъдат специално обучени да подпомагат колегите си по всички други предмети да развиват същите компетентности.

2. Да се организира независимо сравнително изследване на традиционните методи на преподаване на математика през 2014/2015 учебна година спрямо успешни иновативни системи. Например, Jump Math, която показва изключителни резултати с повече от 2000 ученици в основните училища. Да се разработи програма за проучване и внедряване на иновативни системи и методи за преподаване по всички предмети с цел постигане на качествено по-добри резултати в образователния процес. Да бъдат премахнати всички пречки от нормативен и административен характер за иновации в образованието и да бъде изградена организация под обществен контрол за насърчаване на положителни и преустановяване на отрицателни практики.

3. Да се възстанови професионалната квалификация „младши програмист“ за ученици (9-12 клас) от всички училища. Методите на преподаване, целевите компетентности, учебното и изпитното съдържание, програмата за квалификация на учителите и оценка на качеството да бъдат изградени с участие на ИКТ асоциациите, експертни НПО, образователни институции и МОН в съответствие с най-добрите световни практики. Сертификатът за професионална квалификация да бъде издаван след полагане на комплексен изпит и портфолио от екипна работа.

4. Да се изгради национална програма за подпомагане на преквалификация към софтуерни специалисти – с промоция, стипендии и други улеснения. Да се преосмисли държавната политика за социални помощи към подпомагане за преквалификация към индустрии с висока добавена стойност. Целевият компетентностен модел да бъде изграден с участие на ИКТ асоциациите, експертни НПО, образователни институции и МОН в съответствие с най-добрите световни практики. Обученията за преквалификация да стават от сертифицирани обучаващи организации на пазарен принцип. Сертификатът за професионална квалификация да бъде издаван след полагане на комплексен изпит и портфолио от екипна работа.

5. За завършване на средно и висше образование да се въведе изискване за определено ниво на английски или друг чужд език чрез международно признат изпит, например TOEFL, CFC и CEA. Да започне работа върху подобрен мултимодален тест за български език – като необходимо условие за получаване на диплома за средно и висше образование. Да се организира обществен диалог за набора и нивата на постигане на ключови компетентности (вкл. нагласи, ценности, навици и натрупан опит) в различните образователни етапи и степени.
БАСКОМ заявява готовност да предоставим материали, да инвестираме време и експертиза и да работим активно с държавните институции и всички заинтересовани страни за осъществяване на предложените конкретни мерки с реалистични срокове и критерии за успех.
Търсим промяна! Ще работим за краен положителен резултат, а не за отчитане на дейност.