Софтуерният бизнес достига 1.74% от БВП на България за 2014 г.

| от |

Софтуерният бизнес достига 1.74% от БВП на България за 2014 г. и е един от най-бързо развиващите се сектори в страната с изявен експортен потенциал

Компаниите от бранша са най-големият технологичен работодател, като мнозинството от фирмите очакват през следващата година приходите им да нараснат с между 10% и 25%, става ясно още от тазгодишното издание на Барометъра за състоянието на софтуерната индустрия на БАСКОМ

Делът на българския софтуерен бранш от брутния вътрешен продукт на страната се е увеличил близо три пъти през последните години, очаквайки се да достигне 1.74% през 2014 г., което позиционира сектора като един от най-бързо растящите в България. Това става ясно от тазгодишното издание на Барометъра за състоянието на софтуерната индустрия на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Годишното проучване беше представено от ръководството на асоциацията на пресконференция днес в Българската телеграфна агенция. В доклада са използвани резултатите от допитване до членуващите фирми, както и анализ на софтуерната индустрия в България, изготвен от независимата консултантска компания CBN – Pannoff, Stoytcheff & Co. по поръчка на БАСКОМ.

Приходи и дял от БВП

Прогнозите за 2014 г. са приходите в сектора да нарастнат с 15%, достигайки 1 373 млн. лева. За сравнение през 2013 г. този показател е бил 1 198 млн. лв. , отбелязвайки 11% ръст спрямо 2012 г. и 500% спрямо 2005 г. Над 60% от приходите на софтуерните компании са от износ на високотехнологични продукти и услуги. Делът на софтуерната индустрия от БВП на България през тази година се очаква да бъде 1.74%, което означава, че спрямо 2005 г. тя бележи трикратен ръст.

Ръст на работните места и заплатите

В софтуерния бранш работят едни от най-висококвалифицираните и най-добре заплатени специалисти в България, като средното възнаграждение в сектора е четири пъти по-голямо от средното за страната. През 2014 г. се очаква средното брутно възнаграждение (заплати + бонуси) на месечна база да е 3 510 лв. – ръст от 5% на годишна база. През 2013 г. то е било 3 330 лв., или 10% по-висока спрямо предходния период. Софтуерният бизнес е най-големият технологичен работодател у нас по общ размер на изплатените възнаграждения, изпреварвайки телекомуникационния бранш и центровете по отдалечена поддръжка.

През 2014 г. се очаква работните места в бранша да са около 17 000, като броят им ежегодно нараства с 6-10%, а от началото на изследвания период от 2005 г. ръстът на заетите в сектора е 344%. ИТ специалистите са 80% от всички служители в бранша, като една трета тях са жени. Над 90% от работните места са заети от младежи под 35 годишна възраст.

Поради недостига на ИТ специалисти в компаниите от сектора почти непрекъснато има нови отворени позиции, като често за запълването на някои от тях – софтуерни архитекти, софтуерни разработчици и ИТ консултанти, на фирмите са необходими над десет седмици.

Очаква се удвояване на платените данъци от бранша през следващите пет години

През 2013 г. платените от софтуерната индустрия данъци към хазната възлизат на общо 205 млн. лева, като от тях 86 млн. лв. са ДДС, 15 млн. лв. са Данък печалба, 57 млн. лв. са в социални осигуровки, и 47 млн. лв. са от ДОД. По данни от проучването браншът има потенциал да удвои обема на платените данъци през следващите пет години и те да надминат половин милиард лева.

Поради спецификата на бранша и липсата на сив сектор събираемостта на данъците е на изключително високо ниво.

Прогнози за 2015 година

От всички членове на БАСКОМ, участвали в допитването, 40 % очакват увеличение на приходите с около 25% през следващата година, а 27 % прогнозират ръст с 10%. 16 % не очакват промяна, а 11 % смятат, че ръстът на приходите им ще достигне 50%. Едва 6% очакват някакво намаляване на приходите.
Посочените цифри доказват, че ИТ секторът е сред най-устойчивите в страната и бележи ежегоден двуцифрен ръст по всички разгледани показатели. Прави впечатление изместването на фокуса на дейността на компаниите от извършване на ниско квалифицирана работа тип „кодиране“ в първите години от развитието на сектора, в участие във всички фази на съвременното производство на софтуер – анализ, дизайн, архитектура, имплементация, качествен контрол, поддръжка и развитие.

Проблеми и очаквани мерки за подкрепа на сектора

В резултат на интензивното развитие на сектора, капацитетът му през последните години започна значително да надвишава възможностите на образователната система в страната. За да продължи развитието и налагането си като високотехнологичен хъб в Югоизточна Европа и инкубатор за стартиращи иновативни компании, индустрията има нужда от прилагането на няколко основни мерки, за които БАСКОМ последователно настоява през годините.
В краткосрочен план това е опростяването на процедурата с издаване на т.нар.“сини карти“, което ще позволи привличането на квалифицирани специалисти от страни извън ЕС, и намаляване на настоящия дефицит.
В дългосрочен план Асоциацията активно работи за предприемането на дълбоки структурни реформи в образователната система, съобразени с изискванията на бизнеса. БАСКОМ настоява за налагането и развитието на ИТ сектора като приоритет за националната политика и предлага 5 конкретни мерки, за прилагането на които Асоциацията разполага с управленски капацитет.

В стратегически план БАСКОМ очаква ускорено развитие и дълбоки реформи в следните области:
• Върховенство на закона
• Работещо е-Управление, включително е-Здравеопазване, е-Правосъдие и е-Гласуване
• Устойчива фискална рамка без промени в областта на преките данъци (плоска данъчна система) и осигурителната тежест. Преустановяване на практиката за постоянно покачване на максималния осигурителен доход без анализ на въздействието върху сектор, който статически доказано е на различен етап на развитие
• Гъвкав Кодекс на Труда, позволяващ почасова работа на временен/проектен договор и улеснена процедура по издаване на разрешения за работа на чуждестранни квалифицирани специалисти
• Опростяване на програмите финансирани по структурните фондове на ЕС по отношение на преквалификация и иновации. Данъчни облекчения за инвестициите в новосъздадени предприятия с предмет на дейност създаване иновативни продукти и услуги.
• Промяна на Закона за насърчаване на инвестициите и конкретизиране както на критериите за допустимост, така и на очакваните поощрения от страна на държавата.

Вярваме, че реформите в изброените области са важни не само за сектора, а и за цялостното икономическо развитие на България.

Предложения на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ)
за конкретни подобрения на образователната система

БАСКОМ предлага пет конкретни проекта за постигане на значими крайни резултати до 2-4 години, които изискват ангажимент от държавата заедно с ИТ и други организации:
1. Нов училищен предмет „мислене, системи, творчество, дизайн с информатика“ вместо „ИТ“
2. Сравнително изследване на добри практики + система за иновации в образованието
3. Професия „програмист“ за всички желаещи ученици 9-12 клас
4. Национална програма за преквалификация към професии с висока добавена стойност
5. Английски език, доказан с международен тест като необходимо условие за диплома
Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) изразява категоричната си позиция, че изграждането на икономика с висока добавена стойност и необходимата за това фундаментална образователна реформа трябва да станат първостепенни национални приоритети за просперитет и устойчиво развитие на България през XXI век. Тяхното осъществяване изисква постигане на национален консенсус между политическите сили и активно участие на всички заинтересовани страни – гражданското общество, бизнеса, неправителствените организации, образователни институции и държавни учреждения.

 
Назрял е моментът за цялостно преосмисляне на обществените цели и изисквания към образователната система – в икономически, културен и личностно-социален аспект. Само чрез ясно изразяване на новите изисквания към образованието могат да бъдат дефинирани подходящи стратегии за осъществяване на реформата. БАСКОМ ще участва активно в диалога за определяне на новите изисквания и създаване на Национален обществен съвет за образователна реформа, който да координира работата между всички заинтересовани страни, за да подготви реформата.

Паралелно на тези стратегическите процеси, изискваме следните конкретни мерки за подобрения в образованието от следващото правителство с активното участие на Министерство на образованието и неговите структури, Министерство на икономиката, Министерство на социалната политика, образователни институции, експертни неправителствени организации и бизнес асоциации. Изискваме мерките да бъдат изпълнявани на проектен принцип с ясни цели и стратегия, осигурени ресурси и компетентно управление за постигане на реален първоначален резултат и устойчиво развитие в бъдеще. Поемаме отговорност за осигурим управленски ресурс за реализация на предложените проекти.

1. Да се променят изцяло целите и съдържанието на учебния предмет „Информационни технологии“ към нов предмет по мислене, системи, творчество, дизайн и информатика с учебни часове от 1 до 12 клас и преквалификация на учителите. Методите на преподаване, целевите компетентности, съдържанието на учебния предмет, междупредметните връзки, програмата за преквалификация на учителите и оценка на качеството да бъдат създадени от работна група с участие на ИКТ асоциациите, експертни НПО, образователни институции и МОН в съответствие с най-добрите световни практики. Учителите по този нов предмет да бъдат специално обучени да подпомагат колегите си по всички други предмети да развиват същите компетентности.

2. Да се организира независимо сравнително изследване на традиционните методи на преподаване на математика през 2014/2015 учебна година спрямо успешни иновативни системи. Например, Jump Math, която показва изключителни резултати с повече от 2000 ученици в основните училища. Да се разработи програма за проучване и внедряване на иновативни системи и методи за преподаване по всички предмети с цел постигане на качествено по-добри резултати в образователния процес. Да бъдат премахнати всички пречки от нормативен и административен характер за иновации в образованието и да бъде изградена организация под обществен контрол за насърчаване на положителни и преустановяване на отрицателни практики.

3. Да се възстанови професионалната квалификация „младши програмист“ за ученици (9-12 клас) от всички училища. Методите на преподаване, целевите компетентности, учебното и изпитното съдържание, програмата за квалификация на учителите и оценка на качеството да бъдат изградени с участие на ИКТ асоциациите, експертни НПО, образователни институции и МОН в съответствие с най-добрите световни практики. Сертификатът за професионална квалификация да бъде издаван след полагане на комплексен изпит и портфолио от екипна работа.

4. Да се изгради национална програма за подпомагане на преквалификация към софтуерни специалисти – с промоция, стипендии и други улеснения. Да се преосмисли държавната политика за социални помощи към подпомагане за преквалификация към индустрии с висока добавена стойност. Целевият компетентностен модел да бъде изграден с участие на ИКТ асоциациите, експертни НПО, образователни институции и МОН в съответствие с най-добрите световни практики. Обученията за преквалификация да стават от сертифицирани обучаващи организации на пазарен принцип. Сертификатът за професионална квалификация да бъде издаван след полагане на комплексен изпит и портфолио от екипна работа.

5. За завършване на средно и висше образование да се въведе изискване за определено ниво на английски или друг чужд език чрез международно признат изпит, например TOEFL, CFC и CEA. Да започне работа върху подобрен мултимодален тест за български език – като необходимо условие за получаване на диплома за средно и висше образование. Да се организира обществен диалог за набора и нивата на постигане на ключови компетентности (вкл. нагласи, ценности, навици и натрупан опит) в различните образователни етапи и степени.
БАСКОМ заявява готовност да предоставим материали, да инвестираме време и експертиза и да работим активно с държавните институции и всички заинтересовани страни за осъществяване на предложените конкретни мерки с реалистични срокове и критерии за успех.
Търсим промяна! Ще работим за краен положителен резултат, а не за отчитане на дейност.

 
 

Има ли други същества освен хората, които се самоубиват

| от chronicle.bg |

Въпросът със самоубийствата сред животните е доста спорен в научните среди, защото въпреки множеството записани случаи, в които животни привидно предизвикват собствената си смърт, никой не е сигурен дали тези случаи могат да се определят като самоубийства.

Първо да изясним нещо – „White Wilderness“ на Disney направи популярен мита, че лемингите се самоубиват като се хвърлят от отвесни скали, когато мигрират. Причините за това поведение все още не са известни, но малките животинки не се самоубиват.

41558_2018_333_Figa_HTML

Леминг

Има още случаи, в които у фауната се наблюдава подозрително самоубийствено поведение. От 60-те години насам са забелязани десетки (стотици според някои източници) кучета, които скачат от моста Овъртън без видима причина. За случая се пише от години преди специалистът по поведение на животните, Дейвид Сандс, да открие причината. Той забелязва, че под моста живеят норки и че повечето от кучетата, които скачат, са от породи с по-развито обоняние. Парапетът е достатъчно висок, за да могат да видят къде ще се озоват, когато го прескочат, и така мистерията е разнищена.

Overtoun--2

Мостът Овъртън в Шотландия

За друг случай, отново с куче, ни разказва репортаж във вестник Illustrated London News от 1845 година. В него пише за нюфаундленд, който се опитва да се удави като се хвърля във водата и отказва да се движи. То е спасено няколко пъти, но всеки път се връща при водата…

Ако това куче действително се е опитало да се самоубие, човек би си помислил, че от 1845 досега това поведение все ще се повтори. Най-близкото, което наблюдаваме обаче, е че някои кучета отказват да се хранят след като загубят стопанина си, което понякога води до смърт. Но и тогава не е ясно дали животинката иска да умре от мъка или причината е друга.

В статия по темата Катрин Гамон от LiveScence поставя нещата много добре: „За да се счете един акт за самоубийство, самоубиецът трябва да е наясно, че това което прави ще отнеме живота му.“ Именно затова е трудно да преценим дали други животни отнемат живота си. 

Има обаче няколко вида насекоми, които се оставят да бъдат убити и дори, в някои случаи, сами прекъсват живота си. Някои видове мравки се самовзривяват при настъпила опасност, обикновено разпръсквайки миризлива или лепкава течност. Това обаче не е точно самоубийство по начина, по който ние го разбираме, защото видът просто се е развил така, че да цени благосъстоянието на популацията си пред своето собствено. Подобна самоотверженост се наблюдава и при мравките от вида forelius pusillus, които през нощта изпращат старите или болните членове извън мравуняка с мисията да го запечатат и така той да остане скрит за хищници. Японските (!) медоносни пчели, когато се отбраняват срещу гигантския азиатски стършел, се нахвърлят върху него и започват да пърхат с крила, което значително покачва температурата. Пчелите могат да издържат на до 48 градуса топлина, докато стършела – до 46. За жалост обаче тези, които са в центъра, също умират.

Всичко това обаче е пример единствено за неосъзнато, инстинктивно поставяне на обществото пред индивида и в крайна сметка не можем да го определим като самоубийства – такова, каквото извършват хората.

 
 

До Антарктида и назад с проф. Христо Пимпирев

| от Александър Петров |

Днес споделяме една история от седмичната рубрика на Webcafe.bg „Героите в студа“, която ни среща с вдъхновяващи личности, превърнали работата и хобитата си в успешни начинания, макар изложени на екстремни условия. Защото този свят винаги ще има нужда от авантюристи, които задават въпроси, огъват правилата и поемат рискове. Статиите се осъществяват с подкрепата на Sensodyne, марка Но.1 препоръчвана от стоматолозите при чувствителни зъби.

Проф. Христо Пимпирев е най-известният български полярен изследовател. Той е участник в Първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/88 и е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика и председател-учредител на Българския антарктически институт.

Той е и първият българин, развял българското знаме на Южния полюс – на 8 януари 2013 г. проф. Пимпирев стъпва на най-южната точка на планетата като част от състава на международна експедиция, посветена на 100-годишнината от покоряването на Южния полюс от Руал Амундсен и Робърт Скот. А някъде на остров Ливингстън един бряг и един ледник носят неговото име.

В средата на януари той се завърна в България с част от учените от поредната българска експедиция до Антарктида. Екипът го посещава в неговия офис в Софийския университет, за да разкаже той повече за това най-диво сред дивите места, за това как човек се справя със студа на най-студения континент, какво се изисква, за да бъдеш част от една полярна експедиция и как ефектите от глобалните климатични промени влияят на Антарктида.

Българската полярна база „Св. Климент Охридски“, по думите на проф. Пимпирев, действително е нещо, с което страната ни може да се гордее. България е една от едва 30-ина държави, които могат да се похвалят с присъствие на Антарктида и базата е „нашият научен аванпост пред лицето на цялото човечество“, както се изразява професорът.

1170x878

За самото място той говори с особено удоволствие и гордост като за един съвсем друг свят – колкото див и опасен, толкова и невероятен със своята девственост и чистота – както на природата, така и сред хората.

В Българската база се работи за изучаването на самия континент. В последната експедиция учените могат да се похвалят с улавянето на екземпляр от изключително рядък вид риба, чиято кръв е прозрачна, както и с откриването на пет съвсем нови за Антарктида фосилизирани растителни останки.

За проф. Пипмпирев обаче значението за континента е изключително голямо не просто от научна гледна точка, но и за съдбата на света:

„Основата на полярните изследвания е върху развитието на науката. Антарктида е най-голямата природна лаборатория в света и там са направени едни от най-големите открития, които касаят съдбата на цялото човечество. Например там през 1985 г. се откри изтъняването на озоновия слой – нещо, което можеше да доведе до фактическото загиване на човешкия род. Но се взеха мерки и в момента този озонов слой се запълва. Индустриалци и политици се вслушаха в алармата на учените, че това е изключително сериозен въпрос. Намали се и се забрани изцяло производството на вредни газове и фреони. И вече има резултат.“

Една от най-важните задачи на мисиите до Антарктида е свързана и със следенето на климатичните изменения и тяхното влияние върху природата и организмовия свят. Макар мнозина, включително и американския президент Доналд Тръмп, да смятат темата за силно преувеличена (или дори за измислица) учените на Антарктида пряко виждат ефектите, които глобалното затопляне оказва върху планетата не само в чисто екологичен план, но и в демографски.

„Западна Антарктида, където се намира и българската база, много чувствително се влияе от тези промени. Абсолютно е доказано, че температурите са се покачили и имаме разтапяне и разрушаване на ледената покривка в тази част на континента. Огромни блокове от шелфовите ледници се откъсват и отиват на север, където е по-топло и се разтопяват. Това неминуемо води до повишаване на морското ниво, което това ще има катастрофални последици за цялата планета – наводнения, изменения на климата, миграцията на стотици милиони хора, които живеят в крайбрежните региони…“, обяснява професорът и допълва:

„Даже вече въпросът не стои как да се преборим с климатичните промени, тъй като те вече са настъпили и тепърва ще се сблъскваме с последиците. Въпросът е как ще живеем с тези климатични промени.“

Част от ефектите на тези глобални изменения в климата се наблюдават и извън Антарктида – от арктическите студове в САЩ до топлото за сезона време в България. Според професора проблемът не се изразява в едно статично глобално затопляне, което просто повишава и повишава температурата на Земята, а в наличието на все по-резки промени в климата на едни и същи места.

„В едни части има глобално затопляне, но това не означава, че не може да имаме на места някакъв пик на масивно застудяване, както беше в Северна Америка. Но това ще трае дни и след това температурите ще се върнат над нулата. Именно тези тенденции на много рязка смяна на температурите от примерно едни арктични температури в Чикаго, които съм сигурен, че само след 10 дни ще стигнат над нулата, са притеснителни (самото интервю беше взето именно покрай големите студове обзели САЩ – бел.а). Именно това е тревожното – тези резки колебания в хода на времето, в температурите. Както виждаме, ние тук се радваме на едно доста по-топло за януари и началото на февруари време. Температурите само за по-малко от една седмица достигаха до -10, -15 градуса, а температурите за България  нормално могат да достигат до -20 и дори -25 градуса.“

Тези студове в САЩ дори породиха някои шеговити (и не дотам шеговити) сравнения с Антарктида, където по едно време температурите бяха по-високи от тези в градове като Чикаго. Според проф. Пимпирев тук база за сравнение няма по простата причина, че на Антарктида в момента е южното лято, докато в Чикаго е зима.

1170x854

„В момента в Антарктида при българската база, която се намира в периферията, в топлата част на континента, температурите са около -10, 0 градуса, понякога до 5-6 градуса. Но това е един много голям континент, по-голям от Европа, съвсем нормално е да има разлика в температурите между тези райони и самия Южен полюс, където е около -35 градуса“, обяснява професорът.

Това обаче повдига друг важен въпрос – как се оцелява на място, където през лятото температурите достигат -10 градуса? Как влияе като цяло студът върху тялото на човек и по-лесно ли е да се разболееш или дори да настинеш там? Оказва се, че не.

„Това са много здрави условия по отношение на болести като грип и настинка. Там можеш да получиш травми, замръзвания, ако си излязъл без подходяща екипировка. Тогава можеш да замръзнеш и да загинеш. Но когато имаш всички предпазни мерки, можеш да живееш. Няма вируси, няма грип, за разлика от по-топлите региони. Знаем колко хора са загинали от епидемии, дори тук от един грип имаме жертви, а в Антарктида човек не е заплашен от това. Заплахите са други. Едното за сметка на другото.“

Колкото до темата за оцеляването, проф. Пимпирев е категоричен – човекът е единственото живо същество, което може да оцелява при абсолютно всякакви атмосферни условия (стига да разполага с подходящата за това екипировка):

„Човекът е единственото живо същество, което може да живее при екстремни климатични условия. Във вътрешността на Антарктида, където има полярни бази и където има учени и логистичен персонал, живеещи целогодишно, извън тях няма нито едно друго живо същество. Целият живот в Антарктида е съсредоточен по крайбрежните части, където климатът е по-мек заради Южния океан. В съвременната ни цивилизация, която е много технологично напреднала, няма проблем да се живее и при екстремни температури на -80 градуса. Разбира се, затова трябват условия и екипировка, за да можеш да стоиш достатъчно дълго навън.“

1170x1626

Колкото до въпросната екипировка, в момента науката е напреднала, за да могат да бъдат преодолени дори и условията на космическия студ, какво остава за този на земята.

По думите на професора модерните екипировки за оцеляване при екстремно ниски температури са изработвани именно от материи, тествани и за оцеляване в Космоса. Но, разбира се, и не винаги е нужна чак толкова модерна екипировка. Понякога са достатъчни хубави, топли вълнени дрехи, дебели якета, съобразени с обстановката и дори кожени дрехи – както са оцелявали в миналото ескимосите и други племена, обитаващи студените части на света.

Все пак обаче българската база на Антарктида работи само през южното лято – от ноември до към средата-края на март месец като в нея през различните периоди на обитаемост има между 10 и 20 души – научен екип и технически персонал – лекар, водачи на шейни и на лодки, с които се обикаля, за да се събират проби за изследване, механици, планински водачи, понякога строители (ако има строителна програма), а тази година – и готвачка, която да се грижи за храната на полярния екип.

Големият проблем, по думите на професора – не е студа или тежките условия, колкото изолацията.

Целият разговор с проф. Христо Пимпирев можете да прочете в Webcafe.bg

 
 

Плака – кварталът на боговете

| от chronicle.bg |

Няма да преувеличим, ако кажем, че Плака – най-старата област на Атина – е един от най-уникалните, красиви и исторически местности в света. Можете сами да се уверите в галерията ни.

Познат още като „Кварталът на боговете“, Плака се намира точно под люлката на западната цивилизация, Акропола.

Plaka

Не всичко в Плака е старо, но старите забележителности са наистина стари.

Местността, разбира се, е пълна с археологически останки и паметници на хилядолетия. Но по-любопитно е да се отбележи, че тя е постоянно заселена от почти 3000 години, което я прави една от най-старите местности в света. Също така Главната улица на Плака, Адрианоу, се смята за най-древната все още използвана улица като по нея са крачили хора като Александър Велики, Сократ, Платон, Ирина Атинянката и Перикъл.

В Плака можем да видим Храмът на Зевс Олимпийски и Арката на Адриан – едни от многото портали към града. Там също така се намира и Хорагоският паметник на Лизикрат – първият монумент в историята, изработен външно в коринтски стил, а 2000 години по-късно и мястото, на което Франциск от Асизи ще засажда първите домати в Гърция.

Недалеч от там е и Римската Агора, където можем да видим и Кулата на ветровете – първата часовникова кула и метеорологична станция в историята. Най-добре запазената и впечатляваща забележителност, с която Плака разполага, обаче е храмът на Хефест, известен още като Сиезион. 

Стоа на Аталос е друга красива сграда, част от Древната Агора (да не се бърка с Римската), която впечатлява с размери и архитектура. Това е една от малкото двуетажни сгради от античността и едва вторият гръцки монумент, който е изцяло реставриран.

Театърът на Дионис, най-древният театър в света, лежи в подножието на Партенона. 

И не на последно място в дългият списък със забележителности е друг театър – Одеонът на Ирод Атик. Той все още функционира и всяко лято там се организират фестивали, а на сцената му излизат изпълнители от ранга на Мария Калас, Андреа Бочели и Лучано Павароти.

Архитектурата на Плака е резултат от възрастта й. Многобройните гръцки и римски монументи съществуват заедно с неокласически сгради от 19 век и византийски църкви от 10 – 11 век. Има също така и джамия, която вече не се използва, но напомня на местните за 400-те години окупация на Османската империя.

И неизбежно стигаме до известния квартал Анафиотика. Той дава на цялата местност сюрреалистичен характер като създава впечатле, че сме на остров е Егейско море – Санторини или Миконос – докато всъщност сме в центъра на Атина. И за това си има историческо обяснение. Едни от първите заселници в квартала, няколко години след като Гърция се освобождава от Османската империя, идват от остров Анафи (откъдето произлиза и името Анафиотика). Те са най-добрите занаятчии в страната и цар Отон изисква от тях да застроят квартала. От носталгия по дома, масторите избират да създадат именно място със средиземноморски вид.

anafiotika-neighborhood-with-white-houses-under-the-acropolis

 
 

Вечната Грейс Кели

| от Амелия Понд |

За много хора, почитатели на киното, трагично загиналата доста рано, само на 52-годишна възраст, Грейс Кели си остава една от класическите красавици на Холивуд.

Изящната Кели комбинира в себе си две редки качества – абсолютна красота и огромен талант. Когато умира в нелепа автомобилна катастрофа, освен цяло Монако, което плаче за своята принцеса, Холивуд също запазва минута мълчание за една от своите икони. И до днес Грейс Кели остава въплъщението на изяществото, което Холивуд носи. Много актриси са се опитвали да бъдат като нея, но малцина са успели.

Грейс Кели умира на 14 септември 1982 година в Монте Карло. Тогава тя е на 52 години. В колата, която принцесата шофира, е и 17-годишната й дъщеря Стефани, която тази година ще навърши 54.

hbz-grace-kelly-index-1530201647

Съдбата на Грейс Кели е наистина невероятна. Родена във Филаделфия, през 1929 година, преди да се превърне в най-известната принцеса на планетата, тя е обичана актриса, носител на “Оскар” с две номинации зад гърба си и най-голямата любимка на великия Алфред Хичкок.

Кариерата й в киното е в абсолютен подем, тя има само 30 филмови заглавия зад гърба си, като едва 11 са реални филми, когато слага край на приказката Холивуд, за да се омъжи за принц Рение. След сватбата си с принца на Монако актрисата става принцеса на малкото княжество и се отказва от кариерата си.

Красива и чувствена, самият Хичкок я нарича „врящ лед“. Всеки, който я е срещал или е имал възможност да работи с нея, казва, че Грейс Кели има вродени благородство и елегантност, които прозират от начина й на обличане до начина й на поведение. Образът й на момиче, излязло от приказките, тъй като идва от семейство на заможни родители, става още по-обозрим след сватбата с принц Рение през 1956 година. Двамата се запознават на фестивала в Кан две години по-рано. Така, без да е от благородническо потекло, Грейс става истинска принцеса.

Освен икона в киното, заради неподправения й талант и осанка, Кели вече е смятана за истинска модна икона заради стила, поведението и аксесоарите си. Образът й излиза извън времето и все още е модерен. Нейният стил е микс от лесно разпознаваеми и винаги модерни детайли: носи както разкроени, така и прави рокли, скъсени поли, ризи с мъжка кройка, шалове, кръгли и големи слънчеви очила, забележителни шапки.

8a1e54600b9e8bfbbbd941b1362b3002

За нея известният бранд Hermes създава чантата Кели – Kelly bag, която е един от евъргрийните на марката. В началото Грейс я използва, за да крие корема си, докато е бременна с най-голямата си дъщеря, принцеса Каролина. Снимка в американското списание Life от 1958 година я нарежда сред най-известните чанти на века.

Дизайнери като Зак Позен и Томи Хилфигер се вдъхновяват от нея, както и още много техни колеги. Певци като Били Джоел , Мика и Мадона й посвещават песни. Парчетата им „We didn’t start the fire“, „Grace Kelly“ и „Vogue“, са именно за нея. Последно Никол Кидман я изигра на голям екран във филма “Принцесата от Монако” с режисьор Оливие Даан през 2014 година, като филмът откри тогавашния фестивал в Кан.

Грейс Кели има и кукла Барби, която носи нейното име и е облечена с известната й сватбена рокля, дело на дизайнерката Хелън Роуз от MGM. Тази булчинска рокля е копирана безброй пъти, като 50 години по-късно сватбената рокля на Кейт Мидълтън бе вдъхновена от нея.

grace_kelly_high_society
С Франк Синатра в „High Society“

Грейс Кели мечтае за кариера в киното още от ранна детска възраст, затова когато е на 18 години и точно е завършила гимназията, бъдещата звезда заминава за Ню Йорк, за да гради кариера. В началото започва работа като модел, а само 2 години по-късно дебютира на Бродуей. Кариерата й на екран започва 3 години по-късно в различни сериали, а когато е на 22 години прави и първия си филм – „Четиринадесет часа“ (1951).

Актрисата има 11 филма във филмографията си, но въпреки това е сред най-ярките звезди на миналия век. За период от 6 години печели „Оскар“, пленява сърцата на десетки мъже и работи с най-известните режисьори на епохата. През 1956 година напуска киното, за да приеме ролята на принцеса. Така и повече не се снима, въпреки желанието си. Народът на Монако не позволява на своята принцеса да се показва на екран, дори и голям. Дори Хичкок, на когото тя е муза, не успява да я вземе във филма си „Марни“ от 1964 година и в крайна сметка я заменя с Типи Хедрън.

Стилът на Грейс Кели, абсолютно естественото й елегантно излъчване, благородството й и нетипичната за кралска особа човечност, я превръщат не просто в модна икона, а в любимка и модел за подражание на милиони жени по света. Освен със златните си коси, винаги направени във великолепни букли, разперените си рокли и чантите, Кели е известна и с любовта си към перлите. Благодарение на нея това класическо женско бижу спира да изглежда като вехта ретро украса от скрина на баба, спира да е претенциозно за аксесоар и стават част от гардероба на почти всяка съвременна жена.

gracekelly-1-2-19-27

През 1954 година, когато Грейс Кели получава „Оскар“ за ролята си в A Country Girl, на церемонията е облечена в нежна бледозелена рокля с презрамки и ръкавици, а на ушите й ефирно се поклащат капковидни перли. Перли украсяват изящната й визия и следващата година, когато е център на внимание на и извън сцената на връчването на престижните награди на филмовата академия в Лос Анжелис. С любимите й перли е обсипана и булченската й рокля, когато месеци по-късно се венчава за принц Рение.

Грейс Кели си отива от живота, но се превръща в икона. 35 години след кончината си, тя продължава да бъде символ на елегантност и стил, имитиран от мнозина, но достигнат от малцина.

грейс кели, grace kelly

Припомняме си петте филма на Грейс Кели, които всеки уважаващ себе си киноман и почитател на тази великолепна жена, трябва да е гледал.