Софийски Маратон 2013 в снимки

| от |

Маратон София започва своята история през далечната 1983 година и до 2008 година се провежда всяка година. През 2009, 2010 и 2011 поради икономически и инфраструктурни причини в столицата, маратона не се провежда, а се запазва традицията със шосейни бягания  от 18км до 25 км.

Днес се проведе 30-то издание на маратона.

Състезателите на 42.195 направиха 7 обиколки, участниците на 18км – 3 обиколки и на 6 км – 1 обиколка. Участниците в масовата дистанция изминаха 3000 м., като направиха пълна обиколка на  бул. Христо и Евлоги Георгиеви от старта до НДК по северното платно и обратно до Орлов мост по южното платно.

Като всяко голямо спортно събитие и Софийският маратон е трибуна за отправяне на послания. Тази година нямаше как това да не е свързано с анти-правителствените протести. На снимките ясно се вижда, че голяма част от участниците казва #Оставка.

Чавдар Жиров ни показва Софийски Маратон през своя поглед.

 
 

А вие как ще споделите София с непознат?

| от chronicle.bg |

Как ще представите София на някого, който за пръв път идва на това многолико място? Няма верен отговор, зависи от вас… и от събеседника. Днес обаче е най-подходящия ден да видим едно такова представяне на София във видео, което ни показва едни от най-яките места в столицата – онези, които само местните си знаят и обикновено пазят само за себе си. То е продължение на поредицата, посветена на големите български градове и в него наш гид е колоритната и вечно усмихната Гергана Гугунска.

Тя е меломан, експерт в областта на комуникациите, изявен ценител на хубавите питиета и добрите барове, познавач на всяко кътче от този красив град. Гергана с огромна радост прие предизвикателството на Jameson да покаже София на Ина Сингеорзан от Дъблин такава, каквато я обича и каквато я споделя със своите най-близки приятели и гости.

Във видеото „Сподели София“ Гергана отвежда Ина, която е посланик на Jameson в България през последните 2 години, на най-любимите си места – скейт парка FIVE HIGH, най-високата стена за катерене на Балканите Walltopia, емблематичната и цветна улица „Шишман“, алтернативното и модерно място за артисти GIFTED, корнера на бръснаря Skinny J, едно от най-старите модни и tattoo студиа в България на братя Смокови, спиращите дъха гледки от Витоша, както и на едни от най-вкусните места за хранене и най-яките craft бирени барове – Made in Blue и Vitamin B. За Гергана София не спира да се развива, защото непрекъснато се появяват все повече нови локации, интересни не само за жителите на столицата, но и за нейните гости. Вълнуващо е, че колкото повече опознаваш тези места с хора, които не са част от ежедневието на града, толкова повече започваш да разбираш и харесваш София.

Поредицата „Сподели града си. С Jameson.“ стартира в морската ни столица Варна, след което се отправихме на пътешествие през красивият Бургас, малката Виена на балканите – Русе и градът, към който няма как да останем безразлични – сърцатият, вечен, цветен и артистичен Пловдив. Въпреки това, поредицата от вълнуващи видео истории няма как да бъде пълна без последното парче от пъзела – историята на Jameson от столицата, която расте, но не старее – София.

И понеже София е дом, Пънкарка и всички знаем, че има още хиляди лица, ви питаме, как вие бихте я споделили с непознат?

 
 

Силвестър Сталоун се готви за Рамбо 5

| от chr.bg |

Силвестър Сталоун може и да е на 72 години, но догодина отново ще играе любимия на милиони Рамбо и нищо не може да го спре. За последно видяхме виетнамския ветеран през 2008 година, но ето че другата есен ни очаква и Рамбо 5. Сталоун ни показа в Инстаграм как се подготвя за снимки:

Екшън героят ще трябва да помпа яко, ако иска да се справи с мексиканските картели през 2019 година.

Снимките започват този месец. Слай загатваше на няколко пъти за завръщането на 36-годишния франчайз. В миналото обаче актьорът е заявявал, че се отказва от ролята, защото „сърцето му го иска, но тялото му вече не може да се справи с физическата работа, изисквана от войникът армия“.

След добрият отзвук от Роки Балбоа в „Creed“ на Райън Куглър, който му спечели Златен глобус и номинация за Оскар през 2015 година, мотивацията му май се е върнала, защото очакваме „Creed 2″. И в двата филма обаче Майкъл Б. Джордан върши по-голямата част от бъхтането. В този контекст дали петият Рамбо ще бъде физически интензивен, не можем да предположим.

За разлика от другите старчета в Холивуд, Сталоун поддържа тялото си и успява да участва в още филми. Освен „Creed 2″, който ще излезе през ноември, но се направи „The Expendables“ и се появи в „Guardians of the Galaxy Vol. 2″.

 
 

11 заглавия на CineLibri 2018, които не са изпускане

| от chronicle.bg |

Да живеят кинофестивалите! Във време, в което програмата на киносалоните изобилства от най-популярното в момента (разбирайте екшъни, трилъри, блокбъстъри с над 50 млн. бюджет и някоя друга анимация), тези събития са единствената възможност за зрителите да се докоснат до едни от най-добрите в художествено отношение заглавия в киното.

Един такъв скоро ще се проведе в София. В дните между  10 до 24 октомври за четвърта поредна година ще се случи CineLibri – единственият по рода си кинофестивал, посветен на взаимовръзката между две велики изкуства – киното и литературата.  – Над 300 прожекции и 45 актуални кинопродукции се обединяват тази година под мотото „Любов между редовете“.

Голяма част от филмите, които ви показваме в нашите галерии, включват заглавия на филми, които няма да може да гледаме по големите кина. Затова фестивали като CineLibri са нужни на българския зрител. А какво препоръчваме ние, вижте в галерията ни горе.

 
 

Какво не знаят родителите за първия учебен ден

| от |

Вие сигурно не подозирате, но на първия учебен ден детето ви претърпя цял роман от събития в душата си. Цяла сапунка от вълнения само за ден. Не е било като по ваше време, тогава нещата бяха друго яче – марката беше 1000 лева, Бритни още не беше изкукуригала, Азис беше само Васко. Днес времената са по-други, по-иначе, а вие няма как да знаете, все пак не хвърляте боб. Единственият път, когато хвърляте боб, е когато малкият е оставил лего на пода и вие го настъпите, докато носите тенджерата с боба.

Вчера вълненията бяха огромни, гигантски за малкото дете. И те нямат нищо общо с технологиите.

Съдбата на детето, което започва новата учебна година, е съдба на бежанец, отиващ в Германия с мечти за един по-добър живот, но срещащ само бюрокрация и зле прикрит нацизъм.

В началото всичко изглежда обещаващо – отиваме на пазар за тетрадки, учебници и дрехи. Миризмата на мастило е първият досег на малчугана с леките наркотици. Подаряването на цвете на класната в училище пък е суха тренировки – години по-късно със същия наивен трепет вече порасналият малчуган ще подарява пиене на някоя милфка в някой бар. Вълненията и възхищението са същите – чистотата не.

Вечерта преди първия учебен ден детето за първи път изпитва това, което възрастните изпитваме вечерта преди понеделник. За разлика от нас обаче, на следващата сутрин у детето има оптимизъм. То става с надежда в малката си душичка, защото го очакват нови преживявания. Още не е открило, че разликата между миналата и новата учебна година е като разликата между Първата и Втората световна война – едно и също, но с по-агресивни оръжия. Скоро ще разбере.

Ставаме рано, обличаме се превъзходно и тръгваме за първия учебен ден. Градският транспорт, в това число и тротарите, е пълен с други станали рано и облекли се превъзходно деца. Все едно всичко в държавата е наред…

Дворът на училището е пълен с деца. Всичките са изтупани и с цветя – все едно не започваме, а свършваме училище. Колко е хубаво! Има сцена, от нея директорът ни пожелава добри думи, може би и учителите на по-горните класове са до него (вече можеш да познаеш кои пишат оценки срещу шише водка), може би има и поп наоколо. Всички сме заедно, всичко е хубаво, детенцето получава следи от червилото на класната по бузките, когато й подарява цветята.

Директорът приключва с глупостите и от уредбата начеват инфантилни песни. Няма Джъстин, няма Селена, няма дори и Криско (а уж сме патриоти). Тогава у детето се пораждат и първите подозрения към суровия характер на предстоящото. Но отива с класа на МакДоналдс и забравя. Пророчеството обаче остава с малкия, докато си тананикат наум: „Върви, народе възродени, към светла бъднина върви“. Вече усещат, че песента подканя учениците да не спират да ходят, а светлата бъднина е всъщност светлината в края на тунела.

През първите 2-3 месеца от учебанта година детето ви изпитва фьодор-михайлович-достоевска депресия. Особено като есента смрачи времето. Всичкият кеф и вълнения от новото стихват и на тяхно място се появява тъгата на спрялото монотонно ежедневие. Новите маратонки вече са кални – тази мащеха съдбата им отне и малкото останало щастие. „Ех, един ден когато порасна, ще бъда толкова свободен, нищо няма да ме спира да правя каквото си искам!“ Ха-ха-ха, колко са трогателни милите…

Децата все още не осъзнават, че работят на половин работно време, а не им се плаща, защото работят за себе си.

Помнете, че децата нямат отдушник. Те не могат да отидат на барче след работа и да вентилират напрежението си с клюки, мръсни вицове и алкохол, както правим ние големите. Затова нека поне сме наясно за вълненията им.