София – кандидат за домакин на XVI-тите Зимни Олимпийски игри през 1992

| от |

Малко история… или научна фантастика, преценете сами. Припомняме една стара статия (от 2005) на колегите от http://www.ski.bg, където можете да следите всичко около зимните спортове у нас и по света.

Далеч назад остана времето, когато българските скиори само научаваха, че някъде се провеждат Олимпийски зимни игри. Преди повече от половин век те отбелязаха и първото си участие в тях. Но никои не е посмявал и да мечтае дори, че ние можем да предложим домакинство за тяхното провеждане. Ето че и това време доиде, когато трябваше да мерим ръст с такива популярни зимни центрове като Албертвил (Франция), Фалун (Швеция), Кортина д’Ампецо (Италия), Берхтесгаден (Федерална Република Германия), Анкоридж (Съединени Американски Щати) и Лилехамер (Норвегия) за игрите през 1992 г. Предложихме София с Витоша.

WOG1992_elections_VitoshaSofia_map

Добре известно е какви възможности са необходими за една такава грандиозна задача: финансови, материално-технически, организационни, социално-битови и много други. БОК и ЦС на БСФС, подкрепени с правителствено решение, задълбочено оцениха какво има и какво от необходимото може да бъде направено в София и на Витоша и кандидатурата на нашата столица беше официално подадена в МОК. Разчиташе се и на досегашната роля на България в международното спортно и олимпийско движение, на факта, че тя е една от 13-те страни, участнички в първите съвременни олимпийски игри, на приноса на нашата страна в популяризирането и утвърждаването на високохуманните принципи на олимпизма и на неговата роля за световен мир.

17 октомври 1986 г. В седалището на МОК в Лозана се провежда неговата 91-ва сесия. Една от най-важните задачи пред членовете на комитета е изборът на домакин за Олимпийските зимни игри през 1992 г. Борбата между отделните кандидатури бе пред своята кулминация. А беше наистина борба. Защото многочислени (с изключение на София) експедиции на градовете-кандидати бяха дошли на брега на Леманското езеро, за да защитават и доказват предимствата си. От всички само Кортина д’Ампецо бе вече домакин на Игрите, а Фалун провеждаше вече четвъртата си кандидатска кампания, въпреки че Швеция е добре известна с успехите си в зимните спортове. Борбата излезе от рамките на националните спортни организации и почти навсякъде прие формата на държавна задача. Достигнат бе невиждан връх в конкуренцията с огромна по мащабите си предварителна агитация, пропаганда и реклама, посещения на видни спортни и политически дейци, вложени бяха колосални суми. Само малкото норвежко селце Лилехамер до деня на гласуването бе изразходвало три милиона долара в рекламната си кампания. През целия период на кампанията по кандидатурите и на самото им представяне пред членовете на МОК, начело на делегациите на Швеция и Норвегия бяха техните крале – Крал Густав XV и Олав V. Френският премиер Жак Ширак непрекъснато сновеше между членовете на МОК, а в помощ на Албертвил бяха такива крупни спонсори като фирмите „Ситроен“, „Рено“, „Евиан“ и много други, за да се стигне до фабриката за производство на ножчета „Спинел“ в Савоя. За икономии (никой…) не мислеше. 160 ентусиазирани привърженици на кандидатурата на столицата на Аляска бяха навсякъде из седалището на МОК в Лозана, развяваха знамена и плакати, скандираха и приканваха членовете на МОК да гласуват за Анкоридж. Множеството от разнообразни реклами, тържествени банкети, приеми и коктейли, разноцветни сувенири и шумни групи от ентусиазирани агитатори достигна небивало равнище (нещо, което финансово по-слабите не можеха да си позволят…)

Начело на италианската пропагандна кампания, освен правителството и добре подготвената делегация, бе световни известната кинозвезда Джина Лобриджида. В павилиона на шведската делегация гостите посрещаше легендарният Ингемар Стенмарк. Беше пределно ясно, че борбата ще бъде наистина крайно оспорвана. Нашата кандидатура не разчиташе единствено на самоцелен шум и реклама. Зад нея стояха гаранциите на държавата, а София бе доказала признатите си възможности за домакин и организатор на състезания от най-висок ранг. Кампанията ни се водеше в името на мира и дружбата между народите, в името на високоблагородните идеали на олимпизма и на Пиер дьо Кубертен, намерили място в неговата ода „О, спорт, ти си мир“ и в издигнатия от нашата страна девиз на олимпийския конгрес във Варна „Спортът за един мирен свят“.

Делегацията ни се ръководеше от Георги Йорданов, заместник-председател на Министерския съвет и председател на Съвета за духовно развитие. В нея бяха включени членът на МОК генерал-полковник Владимир Стойчев – почетен председател на БОК, председателят на БОК Иван Славков, председателят на ЦС на БСФС Трендафил Мартински, председателят на Българската федерация по ски Васил Попов и най-именитият ни скиор Петър Попангелов.

Тайното гласуване бе продължително и напрегнато. Предварителните анализи на възможностите, сочени от американската преса, предвиждаха победа на Фалун, а София бе оставена последна. В началото на гласуването, поне това предвиждане за София бе опровергано. След първия тур с най-много гласове бе нашата столица, макар и недостатъчни за спечелване на домакинството. В общо петте тура, София бе два пъти на първо място и три пъти на второ. Накрай победата спечели Албертвил, ние останахме на второ място, а Фалун – на трето…

WOG1992_elections_candidate_logos

 

Неизбежен е въпросът трябва ли да сме огорчени и загубихме ли много. Действително не спечелихме кандидатурата, но София и нашата страна извоюваха нов авторитет и международно признание сред световната спортна общественост в достойно съперничество с представители на най-силните страни в ски спорта и в зимните спортове изобщо. Не могат да останат забравени и положителните оценки на многобройните представители на МОК, на ФИС и на други международни спортни организации, които проучиха предлаганите възможности на нашата столица за домакин на Игрите. Милиони хора получиха представа за нашата страна, на нейните зимни центрове, за нашия народ с неговите обичаи и фолклор, за нашата привързаност към олимпийската идея. Ето защо неудовлетворението и унинието трябва да отстъпят място на заслужено повишеното самочувствие, на оптимизма. А и загубата е в конкуренция с изключително силни съперници, от която ние излязохме с достойнство пред света.

Кампанията на кандидатурата на София изведе проблемите на ски спорта у нас наред с най-актуалните на българския спорт изобщо.

Можеше ли да спечелим все пак? Реално погледнато – трудно. Сред членовете на МОК тези от Източна Европа са малцинство. А това далеч не е последният фактор при избора. А и финансовите възможности, проявени в отделните кандидатури, се оказаха с важно значение…

Проблем, който става все по-актуален, е за така наречените „открити игри“, които дават възможност за участие и на аматьори, и на професионалисти. Това надхвърля Хартата на МОК, нарушава заветите и принципите на Кубертен, а мнозинството от членовете на МОК приемат това с примирение, както и на все по-бурното навлизане на индустрията и комерсиализацията.

Говори се (а е и напълно възможно) за негласно „разпределение на гласовете между Барселона – за Летните игри, и Албертвил – за зимните“, което се е почувствало съвсем осезателно след гласуването, от многозначителни полуусмивки.

И все пак, не пропуснахме ли нашия шанс? Струва ми се, че зародишът на неуспеха ни трябва да се търси далеч преди кулминацията в Лозана. Ние слабо (не по нашите, а по международните критерии) пропагандирахме нашите възможности пред света. Не можахме да представим в най-пълен и завършен вид немалкият опит на София в провеждането на авторитетни международни спортни прояви от най-високо равнище. Опит, който не можа да бъде популяризиран максимално пред международната спортна общественост. Не на последно място не можахме да си дадем ясна сметка и да убедим в това всички у нас за значителния икономически и социален ефект от едно олимпийско домакинство в София.

Наистина, в оспорваната конкурентна борба не бяхме фаворити, но не бяхме и без шансове. Имахме надежди. Какво друго ни остава, освен да гледаме напред и да се готвим с още по-голямо старание за по-забележимо участие в игрите през 1992 г. в Албертвил, а и още по-напред – към 1994г.!

материалът е по книгата на здф. Йордан Гълъбов
„СКИ СПОРТЪТ – поява и развитие“, издадена 1988 г.

Факти:

16-ти Зимни Олимпийски игри – Албертвил, Франция
8-13 февруари 1992 г.
64 държави, 1801 състезатели (488 жени)
6 спорта, 57 състезания

На 16 октомври 1986 г., по време на 91-вата сесия на МОК в Лозана, Швейцария, след общо шест гласувания, за домакин на 16-тите Олимпийски зимни игри през 1992 година беше избран Албервил. Броят на гласовете, които спечели всеки от кандидатите за домакинство бяха следните:

Round                     1   2   3   4   5   6
–––––––––––––
Albertville              19 26 29 42  – 51
Sofia                      25 25 28 24  – 25
Falun                     10 11 11 11 41  9
Lillehammer           10 11  9 11 40  –
Cortina d’Ampezzo  7  6   7   –   –   –
Anchorage               7  5   –   –   –   –
Berchtesgaden         6   –   –   –   –   –

 

 
 

Внучката на Грейс Кели e готина точно колкото баба си

| от chr.bg |

През 1998 година, когато дъщерята на Грейс Кели – принцеса Стефани, роди третото си дете, Камил, нещо липсва от акта й за раждане, а именно – името на бащата. Тръгват слухове, че той е бившият бодигард на Стефани Жан-Реймонд Готлиб. Това, а и самата липса на записан баща, гарантира, че Камил няма никога да застане на трона на Монако. Полубрат й и полусестра й, Луис и Паулин Дукрет, са съответно 12-ти и 13-ти на опашката.

Камил в момента е на 19 и открито е взела носи фамилията на баща си – Готлиб. Тя отбеляза и рождения му ден със снимка в Инстаграм, на която са двамата до хаштага #TelPereTelleFille – от фрнски „Какъвто бащата, такава и дъщерята“.

 

The best part of me

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

The best part of me Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

Въпреки, че има сините очи и русата коса на баба си, Камил притежава собствен стил. Тя носи татуировки по тялото си и 3 годни живее в цирка, докато майка й излиза с дресьор на слонове. Въпреки това и Камил и Грейс Кели споделят еднакво силна любов към животните.

 

Best Friends or Twins ?

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

Fluffy selfie

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

The same person but not the same pose

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 
 

Бионсе е най-високоплатената певица за годината

| от chronicle.bg, по БТА |

Списание „Форбс“ обяви Бионсе за най-високоплатената жена в света на музиката за 2017 г. със 105 милиона щатски долара, благодарение на хитовия албум „Lemonade“ и световното турне.

Според изданието певицата е изкарала 105 милиона долара за една година, от юни 2016 г. до юни тази година. Доходите на Бионсе се увеличиха благодарение на миналогодишното й световно турне, което според „Форбс“ й е донесло 250 милиона долара.

На второ място е Адел с 69 милиона долара. Нейният албум „25“ подобри рекорда за продажби през дебютната седмица в САЩ. Тази година тя завърши и първото си голямо турне след 2011 г.

Тейлър Суифт, която миналата година оглавяваше класацията със 170 милиона долара, тази година е трета с 44 милиона долара. Очаква се нейните приходи значително да се увеличат през следващите 12 месеца благодарение на новия й албум „Reputation“ и предстоящото турне.
Четвърта е Селин Дион с 42 милиона долара.

„Форбс“ съставя класацията за 12-те месеца от юни 2016 г до юни 2017 г. по доходите на звездите, преди да бъдат обложени с данъци.

 
 

Досиетата CHR: Чарлз Менсън, престъпникът на XX век

| от chronicle.bg, по БТА |

Серийният убиец Чарлз Менсън, излежаващ доживотна присъда в затвор на щата Калифорния, почина на 83-годишна възраст, съобщиха световните агенции.

Те цитираха заявлението на сестрата на Менсън, Дебра Тейл. За кончината на брат й й били съобщили представители на затвора Коркоран, където осъденият излежавал присъдата си. За причината за смъртта му не се съобщава, но миналата седмица стана известно, че във връзка с влошеното му здравословно състояние, той е бил откаран в болницата в Бейкърсфийлд, разположена близо до затвора.

Чарлз Менсън е един от най-известните американски престъпници на ХХ век. През лятото на 1969 година той, заедно с три свои съучастнички от комуната му, зверски убиват седем души. Сред тях е и съпругата на режисьора Роман Полански, Шарън Тейт, която е бременна девети месец.

Въпреки че Менсън не е бил непосредствен изпълнител на убийствата, той бе признат за виновен за тяхното организиране и бе осъден на смърт. Но през 1972 година, след въвеждането в щата Калифорния на мораториума за изпълнение на смъртното наказание, неговата присъда беше заменена с доживотен затвор.

Америка още трепери, когато чуе името на Чарлс Менсън. Малки и големи знаят за ужасяващите престъпления на престъпната комуна „Семейство Менсън” , чиито главатар е именно той.

Името на Менсън се свързва с „Хелтър Скелтър“ — израз, заимстван от едноименната песен на „Бийтълс“. Интерпретацията на Менсън върху текста на песента е, че тя описва апокалиптична расова война, чието начало би се катализирало от неговите убийства. Тази връзка с рок музиката затвърждава образа му в популярната култура на емблема на умопомрачението, насилието и макабрата. „Хелтър Скелтър“ е заглавието, под което прокурорът по делото срещу Менсън, Винсънт Булиоси, издава книга за убийствата му.

Чарлс Менсън е смятан за манипулатор от високо ниво от редица психолози. Освен последвателите му, увлечени в расистките му послания, много жени припадали по коравосърдечния убиец. Преди три години той бе на път да се ожени за красавица на 26 години. Афтън Илейн Бъртън, която всички наричали Стар, е рехабилитатор в затвора, където лежал Менсън. През 2014 година двамата с 80-годишния килър обявиха, че ще легализират отношенията си, като Стар се кълнеше, че е влюбена във фанатика. 26-годишната Бъртън от 9 години се занимавала с реабилитацията на Менсън в затвора и докато изживяват своя романс тя започнала да поддържа няколко сайта, които го защитават и оправдават.

Още в началото на връзката им, обаче, започнаха и спекулациите. Според запознати странното бракосъчетание ще се състои, за да бъде затворена устата на 26-годишната красавица, която имала достъп до информация, добита от роднина на Менсън. През 2015-а година обаче друга истина изплува наяве. Сватбата между влюбените се провали, след като Менсън научи за пъкления план на рехабилитаторката. Тя напирала за брак, за да може да изложи тялото на убиеца в стъклен ковчег след смъртта му, а последователите и любопитните туристи да могат да разгледат под стъклото чертите на най-страшния убиец на XX век.

 
 

Три пъти „наздраве“! Три титана на 80!

| от Амелия Понд |

Трима великони тази година навършват 80 години. Те са предвождани от непобедимия Джак Никълсън. Чичо Джак навърши 80 през април и обяви, че се връща в играта на голямото кино с нова роля, нещо което не е правил от 7 години насам. След него се носят Дъстин Хофман и една жена – гранд дамата Джейн Фонда.

Единствено мадам Фонда не е завъртяла осмицата около себе си, но това ще се случи през декември. Родният кинофестивал Киномания отбелязва тази годишнина, като пуска три големи класики на голям екран – абсолютният шедьовър „Сиянието“, великолепният „Волният ездач“ и, разбира се, първата любовна афера между мадам Джейн Фонда и доброто романтично кино „Боси в парка“.

Общото между тримата е, че са абсолютни титани в киното. Макар на 80 те все още са в играта и има причина за това…

Големият Джак Никълсън
Джак Никълсън

Джак Никълсън е един от най-великите актьорите на всички времена. Той е най-номинираният за „Оскар“ актьор в историята на Академията и зад гърба си има общо 12 номинации, от които печели 3. Колкото и купчини награди да му дадат обаче, нито една от тях не може да обеме гигантския талант, който Никълсън носи. От избора на роли до тяхното изобразяване на екран, Джак е ненадминат титан. След дългогодишно затишие в началото на тази година, малко след като новината, че може би Джак Никълсън окончателно къса с киното, актьорът обяви, че ще се снима в американската версия на германския хит, номиниран за „Оскар“ – „Тони Ердман“.

джак никълсън

Когато говорим за Джак Никълсън е много трудно да бъдат подбрани най-добрите негови превъплъщения. Crème de la Crème на неговото творчество обаче се отличава с прецизни изпълнения, острота и пълно отдаване на ролите. Easy Rider е ролята, с която е редно да стратираме, по простата причина, че изпълнението на костюмара Джордж Хенсън от 1969 година му носи първа номинация за „Оскар“. Шест години по-късно следва превъзходният нео-ноар филм на Роман Полански Chinatown. Архетипният, вулгарен, изпълнен с похот и цинизъм детектив Джейк Гитс е една от най-добрите метафори на жанровия детектив, особено в ръцете на Джак Никълсън. Chinatown носи поредна номинация за „Оскар“ на Никълсън. Наградата обаче идва година по-късно с „Полет над кукувиче гнездо“ на Млош Форман. Полският режисьор вади най-доброто от Джак до момента и адаптира откачения роман на Кен Киси по изключително прецизен начин. Краят на 70-те и началото на 80-те е сигурно най-силният период в творчеството на Никълсън.

Година след снимките на „Полет над кукувиче гнездо“ той започва работа по „Сиянието“ на Стенли Кубрик. Режисьорът създава превъзходен хорър шедьовър, бижуто в неговата корона е изпълнението на Джак Никълсън. Никълсън играе Джак Торънс – млад писател, който прекарва една зима изолиран с жена си и сина си в голям хотел. Кубрик успява да покаже огромния психопатски потенциал, който персонажът носи, като поетапно и настоятелно наслагва патологичното поведение в контраст с цялата обстановка.

Джак Никълсън

Джак Никълсън и Шели Дювал снимат известната сцена с бухалката точно 127 пъти. Стенли Кубрик буквално ги изтисква. След тази роля Джак Никълсън се бетонира като един от най-добрите актьори на своето поколение. Какъвто е и до днес. В годините мистър Джак снима с превъзходни режисьори от калибъра на Мартин Скорсезе в превъзходния „От друга страна“, Джеймс Брукс, в Terms of Endearment, който носи на Никълсън втори „Оскар“ и в „Колкото, толкова“, Джак работи и с Александър Пейн, Шон Пен, Тим Бъртън, Джордж Милър и още много други през годините. Очкваме го в амераканският „Тони Ердман“, вярваме, че няма да разочарова. А тези, които не са гледали „Сиянието“ нека тазгодишното издание на „Киномания“ да промени това.

Различният Дъстин Хофман

дъстин хофман

Само преди няколко месеца Хофман навърши 80 години, само преди месец попадна в примката на онези-които-поругаваме-днес след обвинения за сексуален тормоз от писателката Ана Греъм Хънтър и въпреки това, Дъстин Хофман все така си позволява да е нахакания и претенциозен гадняр на Холивуд. Нещо, в което са го обвинявали не иден и двама души. Няма как да му се сърдим.

Дъстин Хофман е титаничен актьор, освен това е един от мъжете в Холивуд, за които определението „хамелеон“ не е просто клиширана дума. Дъстин Хофман напуска колежа през 1956 година, защото има ниски оценки и никакво желание да гони образование или кариера в тази област. Той се записва на курс по актьорско майсторство в рамките на година и си намира работа в Columbia Pictures като човек, който отговаря за реквизита. Още тогава решава да преследва актьорска кариера, тъй като смята, че работата от 9 до 5 в офис или друг тип труд в сферата на услугите, не е за него. В началото приема почти всичко, което му се предлага и работи здраво, и няма скрупули.

дъстин хофман

Официално кариерата на Дъстин Хофман стартира през 1961 година с два сериала, в които играе второстепенни роли. Изключителната му амбиция го води до първата роля, за която му сваляме шапка – тази в „Абсолвентът“. Хофман изгражда прекрасен образ на прелъстител и чаровник, който почти бива принуден да участва в неконвенционален любовен триъгълник, за да подсигури собственото си битуване. Ролята му носи и първа номинация за „Оскар“ и го поставя там, където му е мястото – сред най-добрите.

дъстин хофман

Дребен и не класически красив, Дъстин Хофман влиза в серия, която по-късно някои ще определят като златните години на неговите транформации. Следват роли в „Среднощен каубой“, който ви препоръчваме да гледате на „Киномания“ тази година, Little Big Man и, разбира се, Lenny. Боб Фос прави биографична драма за комика Лени Брус, който пасва на Хофман като добре ушита ръкавица.

От прелъстител, през каубой, до комик или престъпник, промените на Хофман са ярки и осезаеми. По-късно се появяват „Цялото президентско войнство“, „Крамер срещу Крамер“ и, разбира се, в „Рейн Мен“. Хофман няма слабо изпълнение в ранната си кариера. Редно е да завършим този разнолик и пищен преглед с две от най-запомнящите се негови роли, и това са „Тутси“, където Дъстин доказва, че е може да бъде и великолепна жена, и „Да разлаем кучетата“ – политическата драма на Бари Левинсън носи последната засега, номинация за „Оскар“ на актьора.

Гранд дамата Джейн Фонда

8-jane-fonda

Тя е бивш модел и гуру в света на дамската аеробика сортирана на VHS носители, днес тя е кино легенда. Джейн Фонда ще навърши 80 години през декември, но прилича на изваяна порцеланова статуетка, която стои гордо на своя пиадестал в Холивуд и зад гърба си има завидна биография и още по-пищна филмография. От телевизия през кино, седмото изкуство обича Джейн и тя обича него.

Дъщеря на друг колос в киното – легендарния Хенри Фонда, младата Джейн се превръща в секс символ и икона за мнозина още преди да е навършила 30 години. Тя е едва на 27, когато „Кет Балу“ става хит, а няколко години по-късно е сексапилната Барбарела. Между тях снима „Боси в парка“ с вечния Робърт Редфорд, а тази година на фестивала във Венеция двамата отпразнуваха своето първо появяване като екранна двойка с нов филм Our Souls at Night.

джейн фонда

За над 50 години на екран Джейн Фонда може да се похвали, че се е превърнала от секс символ и красавица в сериозна и улегнала актриса. Ролята, която я прави комерсиална звезда, разбира се, е тази на Кет Балу. Каубой лолитата поставя младата актриса в центъра на Холивуд и това се случва само пет години, след като кариерата й стартира. Ролята, която я води в сериозното кино е тази в драмата They Shoot Horses, Don’t They? на Сидни Полък.

джейн фонда

Филмът й носи първата от общо 7 номинации за „Оскар“. Трябва да мине година и да се появи драмата Klute, за да може актрисата да заслужи наградата си. Klute е един от иконичните филми в кариерата на Джейн, където тя е в образа на проститутката Бри Даниелс – нейното изпълнение е и до днес едно от най-добрите в жанра.

Когато вече е голяма звезда и ярък социален активист, Фонда вече е снимала „Боси в парка“, а няколко години по-късно и „Барбарела“ – фантастиката я бетонира като абсолютен секс символ в киното. Вторият „Оскар“ идва през 1978-а за драмата Coming Home. Годините минават и Джейн Фонда променя образа си на сладко и секси момиче в сериозна жена. Не се притеснява да приема роли и в телевизията.

Великолепният сериал „Нюзрум“ й носи „Златен глобус“. В момента мадам Фонда прави с една страст и отдаденост, както кино, така и телевизия. Може да я гледате в комедията „Грейс и Франки“, както и в поетичния „Младост“