Снимки от улиците на Северна Корея

| от |

Дейвид Гутенфелдер е главен фотограф на Associated Press в Азия и истинска легенда във фото- журналистиката.
2

Фотографът е пътувал из целия и през годините е документирал всякакви събития, като геноцида в Руанда, размириците в Палестина и Израел  и още много други исторически моменти. Седем пъти е получавал наградата Word Press както и редица други награди заради невероятната си кариера, пише Just Something .

Наскоро Гутенфелдер е минал и през една от любимите ни дестинации, Северна Корея. След промени в закона за журналистика в Северна Корея, Гутенфелдер е един от първите фотографи, на които им е било разрешено да внесат смартфон в страната. 3G мрежата сега е на разположение на чужденци в Северна Корея  и поради това Гутенфелдер може безпрепятствено да се разхожда поразходка по улиците на Пхенян и да снима всичко. Колкото и да звучи абсурдно и невероятно, това е голям успех.

 
 

Финландия е смаяна от изказване на Тръмп

| от chronicle.bg |

Финците са смаяни до смях от изказване на американския президент Доналд Тръмп, който похвали страната им за това, че поддържала горите си с гребла. В разговор с финския си колега, Тръмп каза, че те „прекарват много време в чистене на горите си с гребла“. Президентът Саули Ниинисто каза пред местните медии, че не помни да са говорили за гребла.

В същото време пожарникари в Калифорния се борят с най-смъртоносната огнена стихия в историята на щата. Почти 1000 души са обявени за изчезнали съобщават месните власти без да дават никаква допълнителната информация. Очаква се в следващите дни да завали, което ще затрудни допълнително затрудни издирванията и потушаването на пожара.

„Поглеждате другите държави, където го правят различно и историята е съвсем различна. Бях с президента на Финландия и той каза, че те са гориста нация и че прекарват много време с греблото и в чистене, и други неща и нямат никакви проблеми“, това е изказването на Тръмп, което разсмя жителите на Финландия.

Саули Ниинисто каза пред вестник Ilta-Sanomat, че за гребане не е ставало въпрос в разговора им. „Споменах, че и Финландия е земя, покрита с гора, и че и ние имаме добра система за мониторинг на състоянието й.“

Директорът на Финската горска асоциация, Нейки Саволайнен, каза, че работата с гребла не е обичайна мярка за поддържане на горите. „Това твърдение е много интересно. Виждам гребла само в собствения си двор. Мястото на греблата е по дворовете и парковете“.

Финците се вдъхновиха и пуснаха забавни снимки от действителността им.

  „Просто един обикновен ден във финландската гора“  

„Не и докато аз съм на пост“

 
 

Защо новият филм на Уди Алън беше отложен

| от chronicle.bg |

Джъд Лоу в момента играе младия Дъмбълдор във „Fantastic Beasts: The Crimes of Grindelwald“. Това обаче не трябваше да е единствения филм с актьора, който излиза преди края на 2018. Лоу играе и в „A Rainy Day in New York“, последния филм на Уди Алън, който се очакваше да излезе преди края на годината, но беше отложен от Amazon Studios.

„Много жалко“, каза Джъд пред The New York Times за хода на Amazon Studios. „Много бих се радвал да го видя. Много хора работеха усилено и вкараха много от себе си, включително и Уди.“

В „A Rainy Day in New York“ Лоу играе заедно с Ел Фанинг, Тимоти Шаламе, Селена Гомез и Ребека Хал. Amazon Studios вкарват $25 милиона в продукцията, но разпространението на филм от Уди Алън би било изключително трудно в ерата на #MeToo.

Името на режисьора се появи във вестниците, когато доведената му дъщеря Дилън Фароу възобнови обвиненията към Алън в блудство. Той отрича. 

По-рано тази година Шаламе и Хал обявиха, че ще дарят заплатите си от филма на организации, борещи се със сексуалния тормоз. Хал дори каза, че съжалява, че е работила с Уди.

Лоу отказа коментар. „Не искам да се замесвам, да ви кажа честно. Не мисля, че ми е мястото да коментирам такава деликатна ситуация. Достатъчно беше казано по въпроса. Плюс това тези неща са лични. Трябва да помисля дали ще продължа да работя с него.“

Относно #MeToo движението и предстоящата си роля в „The Nest“, където персонажите се отнасят зле с тяхна колежка, Лоу казва: „Действието се разиграва през 1986 година, когато хората са били отвратителни.“

 
 

Защо затлъстяването води до рак

| от chronicle.bg |

Ново научно откритие обяснява защо хората с наднормено тегло са по-предпоставени към рак.

Един определен тип клетка, която тялото използва, за да унищожи ракови тъкани, се запушва от мазнини и спира да работи. Това открива екип от Trinity College Dublin, който се надява, че след откритието си ще намери и начин да възстанови клетките.

Проф. Линда Линч казва: „Работим по лекарство, което може да помогне на клетките да започнат да убиват ракови образувания отново. Засега тестовете в лабораторията ни дават положителни резултати. Но все пак ще е по-добре да отслабнете.

Д-р Лео Карлин от Института за изследване на рака твърди: „Знаем, че затлъстяването увеличава риска от 13 вида рак. Сега знаем и как мастните молекули пречат на имунната система да убива туморни клетки.“

Затлъстяването е най-голямата предотвратима причина за рак след пушенето. 

Във Великобритания повече от 1 на всеки 20 случая на рак е причинен от наднорменото тегло.

За да намалите риска:

- стремете се към здравословно тегло

- не пушете

- хапвайте възможно най-здравословно

- намалете алкохола

- избягвайте слънчевите изгаряния

 
 

Неуспешният опит на Съветския съюз да унищожи рокендрола

| от Радослав Тодоров |

На всички е известно, че по времето на предходния режим, рок музиката е забранена и преследвана, или в най-добрите случаи – държана в полу легалност. Причините са основно, че на нея се гледа като на проводник на западно влияние, а освен това и като на вид неприлично поведение, към което търпимостта на консервативното соц общество е почти нулева.

Малко известно е обаче, че преди да се започне с арестите, стригането на коси, конфискуването на плочи и принудителния общественополезен труд в тухларните, властта в СССР първоначално пробва да намери рационално решение на проблема.

През 60-те рокендрола прескача Желязната завеса още с възникването си и се разпространява със скоростта на епидемия сред младежта на Източна Европа. След като на КПСС им става ясно, че няма как да накарат младежите да слушат валсове или естрада по купоните, баловете и концертите, се взима решение да се създаде местен алтернативен вариант на тази музика. Той трябва да е забавен, бръз, завладяващ и лесен за танцуване. Но същевременно не бива да е толкова необуздан и бунтарски колкото американския рокендрол, както и трябва да носи по-различен, „роден” привкус.

След дълго умуване накрая сътворяват въпросният поръчан „отгоре” танц. А произведението си кръщават „Ай люли“, което име идва от един типичен весел възглас в припевите на някои руски народни песни.

Колкото нелепо звучи името на това творение, толкова по-нелепо е самото то за слушане и за гледане. Крайният резултат е трудно да се опише с думи и осмисли, но най-общо като танц той наподобява микс между казачок и физзарядка, а като мелодия – на нещо като поп-туист-естрада.

6d965f2e677a0f8a126702d7b7a

 

За съвременната далеч по-разчупена и разнообразна сцена вече са характерни всевъзможни експерименти и съчетания от стилове, но за тогавашния период и конкретно между тези стилове, въпросното произведение прилича по-скоро на един прекомерно нелеп музикален Франкенщайн. Макар и в създаването му да е впрегнат цвета на съветската сцена. Първото „пилотно” парче в новосъздаденото течение е написано от знаменитата композиторка Людмила Лядова и изпълнено от най-популярната тогава естрадна певица Тамара Миансарова. А лириките са дело на поета Борис Брянский, който явно е бил инструктиран да разбули всички възможни воали и витиеватости, които поезията е способна да хвърли отвъд тези няколко куплета и посланието им да е съвсем ясно и праволинейно.

Самият текст директно съобщава, че това е новият танц, че той едва ли не спонтанно бил възникнал в Рязан (град в околностите на Москва), че ние не сме с нищо по-лоши от другите, като тук весело танцуващият съветски младеж е оставен сам да се досети кои точно са тези други. Казва се, че може да се пристъпва, но не и да се настъпва – деликатен опит за обуздаване на агресивността на танца, след което веднага пък се споменава, че в него точни правила не са въведени и всеки може да го танцува както си иска.

Същевременно тръгва мащабна кампания по разпространяването на „Ай люли“. Разлепват се плакати, снимат се киноленти с него, издават се наредби той да се въведе в учебните и увеселителните програми, масово се обучават инструктори, които да преподават уроци по „Ай люли“. Но както с всичко друго изкуствено скалъпено и насила въведено, този феномен не успява да се наложи в обществото. Оказва се, че просто никой не желае нито да го танцува, нито да го слуша. Палките на милицията може например лесно да държат затворени устите на тези, които говорят против властта, но няма как да накарат който и да било да се радва и забавлява на тази музика. Колкото и тя да бива лансирана чрез всичките възможни лостове на пропагандната машина, в края на краищата от студентските общежития и по клубовете продължават невъзмутимо да ехтят Елвис и Бийтълс.

Image_6934958_500_0

Дори и у нас, в НРБ, където през този период буквално се копи-пействат съветските модели във всяко отношение, властта се отказва още в самото начало от опитите си да наложи този танц в страната, стигайки доста бързо до извода, че това е невъзможно.

В резултат на това, курсът на борбата със западното влияние чрез музиката, рязко загрубява в края на 60-те и през 70-те, през които рокендрола минава в нелегалност, а изпълнителите и почитателите му са преследвани и репресирани. Докато се стигне до 80-те и перестройката, когато още по-масови вълни от нововъзникнали течения на рока заливат младежта и този фронт тотално е изпуснат от държавните органи, които накрая просто вдигат ръце от него.

Мощта и влиянието на рока в случая се оказват непобедими. Поради което може да се каже, че именно той със западното си звучене и порив към бунт и към различни възгледи за живота, той е един от социалните фактори, които допринасят за краха на социалистическия строй в онези години.