Снеговалежи предизвикаха хаос в Европа

| от |

Силни снеговалежи предизвикаха хаос в цяла Европа.

Силна снежна буря остави близо 100 000 британци без ток. В Германия тирове и камиони се пързаляха по магистралите, а 20 километрова опашка се беше образувала край Щутгарт заради лошото време. В целия регион има закъснения на полетите и затруднен трафик. Най-голямото летище в страната, това във Франкфурт отмени в неделя 20 от предвидените си 900 полета.

Словенската полиция докладва за един загинал швейцарски гражданин и още 30 ранени, двама от които тежко, във верижна катастрофа на 40 километра от столицата Любляна. Във френските Алпи близо 15 000 души са били настанени във временни приюти, докато други са били принудени да прекарат нощта в колите си.

Силните снеговалежи създават и опасност от лавини като в неделя един човек загина, след като беше затрупан в южната част на планинската верига. В планинската верига Белдон 27-годишен мъж загина след катастрофа, причинена от лошото време.

Освен хаос, силните снеговалежи предизвикаха и радост у почиващите по това време на годината. Снежната покривка създаде идеални условия за скиорите във Франция и Германия, където нетипичните за сезона високите температури оставиха планините без сняг. /АФП, БГНЕС

 
 

Разкритията в новия документален филм за Уитни Хюстън

| от chronicle.bg, по The Guardian |

Нов документален филм за живота на Уитни Хюстън беше показан за първи път на кинофестивала в Кан вчера. Едно от най-изненадващите разкрития в него е, че певицата е била сексуално насилвана от братовчедка си, соул изпълнителката Дий Дий Уоруик. 

„Уитни“ е на шотландския режисьор Кевин Макдоналд и има претенциите да разказва истинската история на звездата. В него са включени интервюта с много от роднините и близките на Хюстън, двама от които разкриват за посегателствата на Уоруик.

Полубратът на Уитни, бившият баскетболист Гари Гарланд-Хюстън, също твърди, че и двамата са били сексуално насилвани от Уоруик, докато тя е била между 7 и 9-годишен. Асистентката на Уитни, Мери Джоунс, която признава как певицата споделяла, че е била „насилвана в младите си години“ от жена.

Уитни Хюстън почина през 2012 г. след удавяне във вана. Певицата стига върха на кариерата си през 80-те и 90-те, продавайки над 170 млн. албума, и участвайки в блокбъстъра „Бодигард“. В последните си години се бори със зависимостта от наркотиците и алкохола, което й пречи да излиза на сцена. Докладът на лекарите твърди, че смъртта й е резултат от сърдечна болест и употреба на наркотици.

Дий Дий Уоруик е племенница на майката на Уитни, Сиси Хюстън, и по-малка сестра на певицата Дион Уоруик. Въпреки че постига значителен успех като госпъл изпълнител през 60-те и 70-те, е засенчена от сестра си, Дион. Смята се, че Дий Дий е била зависима от наркотиците. Умира през 2008 г. на 63 години.

Филмът на Маконалд е втората продукция за последната година, която разказва за живота на Уитни Хюстън. За разлика от този на Ник Бруумфилд, „Whitney: Can I Be Me“, „Whitney“ е направен с разрешението на семейството на покойната певица.

Освен твърденията срещу Дий Дий Уоруик, във филма се казва  още, че част то състоянието на певицата е било откраднато от баща й и неин счетоводител, Джон Хюстън, който умира през 2003 г. През 2002 г. той неуспешно се опитва да осъди дъщеря си за 100 млн., обвинявайки я, че е нарушила договора си със звукозаписна компания.

Филмът също хвърля светлина върху сложните взаимоотношения на Уитни Хюстън със съпгурга й Боби Браун и трудното отглеждане на дъщеря им, Боби Кристина Браун. Боби Кристина умира през 2015 г., след като прекарва шест месеца в кома.

Документалният филм „Уитни“ ще излезе официално по кината в САЩ и Великобритания на 6 юли.

 
 

Barcelona Gipsy Balkan Orchestra: Балканската музика те удря право в сърцето

| от Евелина Иванова |

Музиката им е точно толкова пъстра колкото подсказва и името на групата. Смесица е от стилове с дълбок корен, които преплитат мелодия и ритъм в нов звук – неподправен, проникновен и будещ страст към живота. Бандата започва пътя си от Барселона, Испания, но събира публика из цяла Европа. Отчасти и заради националната принадлежност на членовете й, която описва почти окръжност около Стария континент.

Полифоничната седморка на Barcelona Gipsy Balkan Orchestra (BGKO) – Sandra Sangiao (вокал, Каталония), Mattia Schirosa (акордеон, Италия), Julien Chanal (китара, Франция), Stelios Togias (перкусии, Гърция), Ivan Kovačević (контрабас, Сърбия), Daniel Carnobell (кларинет, Испания) и Oleksandr Sora (цигулка, Украйна), ще стигне и до българската публика на 26-ти май, с концерт в столичния Sofia Life Club.

Очакванията са за перфектен микс от кемзел и цигански ритми, страстно подправени с балкански дух. Хванахме ги за бърз разговор в паузата между два концерта от европейското им турне и вече чакаме лично да им стиснем ръката.

Barcelona Gipsy Balkan Orchestra е доста еклектична банда с членове от Испания, Италия, Франция, Сърбия, Гърция и Украйна. Как всъщност се намерихте?

Ние сме нещо като социална извадка на Барселона – всички живеем в този мултикултурен град, който ни събра. Запознахме се постепенно, по време на самостоятелните ни живи участия в различни клубове, а идеята да правим балканска музика се оказа спойката помежду ни.

Преди три години се прекръстихте от Barcelona Gipsy Klezmer Orchestra на Barcelona Gipsy Balkan Orchestra. Защо?

Променихме леко името си заради някои проблеми с авторските права, но  нищо от творчеството ни не се е променило съществено. Все още свирим много циганска, балканска и клезмер музика.

Има ли някой от вас, който да е от ромски произход?

Не, засега…

Може ли да се каже, че създавате собствен музикален жанр. Музиката ви сякаш минава отвъд циганското, балканското или клезмер звученето?

Всъщност никой от нас не беше правил такава музика преди BGKO– и сигурно начинът, по който я усещаме, нашата интерпретация ни прави различни, предлага друга гледна точка. Ние използваме наш собствен език, за да разказваме истории, език, който ни е познат и който се опитваме да обогатяваме всеки ден…

Кое в музиката на Балканите ви говори най-много и ви докосва най-дълбоко?

Всяка музика е отражение на хората, които я създават и които живеят с нея и чрез нея. Балканската музика и балканците те удрят право в сърцето. Така и трябва да бъде.

Битува схващането, че хората от Балканите сякаш не са особено склонни да приемат приликите помежду си. Мислите ли, че това е така и в музиката?

Сходствата между балканските народи са нещото, с което те трябва да се гордеят – те са отличителната им характеристика пред света. А различията помежду им просто допълват картината…Същото е и с музиката. Така виждаме нещата след всички тези години, в които правим балканска музика.

В новия ви албум Avo Kanto преобладават традиционните песни. Какво може да ни кажете за подбора на парчетата. Кои влязоха във финалната десетка? 

Песните в Avo Kanto разказват истории, които чухме по време на пътуванията ни по представянето на предишния ни албум Del Ebro Al Danubio – истории, които ни се иска да споделим с публиката, по наш си начин.

Има ли някоя традиционна българска мелодия, която не ви излиза от главата?

Много са. За албума сме избрали Криво садовско хоро, но всъщност изпълняваме много традиционни български песни. Балканските песни предизвикват експлозия от емоции по време на всяко наше живо участие.

Как върви турнето ви? Какво да очакваме по време на концерта ви в столичния  Sofia Live Club на 26-ти май?

Турнето ни върви страхотно! Много сме щастливи, че отново можем да прекараме малко време със стари приятели и да завържем нови приятелства чрез музиката си. Очакваме и в София да е същото! Да има много чисти балкански сърца.

Вашето послание към  българската публика?

Просто да е готова да се отдаде на емоциите, които балканската музика носи. Щастие, тъга, мъка, носталгия, ярост. И да го направи като нас – с цялата си душа…

 
 

Ако филмът „Шрек“ беше сниман в България

| от |

Днес преди 17 години се състои премиерата на филма „Шрек“. Той не е най-добрият филм на света, но е хубав филм, поучителен. Как да го осмислим обаче през нашата си родна призма? Тук нямаме дракони, нямаме огрета, нямаме и официални принцове с тежък едипов комплекс. Затова ни е нужно по-друго четене – такова, което би ни позволило да му се насладим дори повече! Нека сега с вас проследим едно такова четене – българско.

На поляната пред блока на Шрек се установява катун. Катунът е голям, а Шрек е сам – брат му бере ягоди. Шрек се чуди дали да не го изчака да се върне преди да иде да разгледа катуна. Брат му обаче бере ягоди в Англия и ще се връща чак другата зимата (живот и здраве) – много време е това. Героят ни изчакал добродушно 5-10 минути, но катунът не си отива и не си отива. Ах, трябва да се направи нещо, не може така!

Шрек е бесен и краде магаре!

Размишленията му това магаре някакъв проблем ли има или само така си изглежда са прекъснати от лакардия с кларинети и тъпани организирана в катуна. Този проклет катун! Време е да се говори с кметския наместник на царството за ситуацията пред блока. И тръгнал Шрек към Общината. Взел и магарето, че било 16:00 часа и хората се прибирали вече от работа. Цялото царство било в задръствания!

***

На състоялата се среща на нормално равнище и отворени врата да се проветрява, кметският наместник казал на Шрек, че трябва първо да му свърши една работа и след това чак ще оправи катуна. Шрек стиска зъби, каквито са му останали, и приема.

Работата е Шрек да иде да вземе любимата на кметския наместник ракия от лош, побъркан и огнедишащ казан за ракия. Вдига се Шрек и отива през девет не, но през четири къщи в петата и директно влиза. Стражът на къщата, въоръжен с лопата за въглища, напада несправедливо Шрек! Нашият герой обаче е високо маневрен заради акцента, който комунизмът обръща върху физическото възпитание, и успява да избегне наглите атаки на врага-страж на къща. Магарето също участва в настъпилия въргал – оказва се, че няма проблем, а само така си изглежда. Шрек се домогва до казана, скрит прилежно в гараж. Начинът, по които успява да стигне до него, е през широко отворените врати. „Не вари ракия на затворени врати“ е старо местно поверие.

Когато взима ракията в ръцете си обаче, случва се нещо магическо! Шрек чувства топлина в гърдите си. Мека топлина. „Да не би… Да не би това да е… Любов?“ Шрек е положително стреснат. Защото това действително е любов!

Шрек взима ракията и магарето, връща се в дома си и я споделя с катуна. Край.

 
 

Днес е сватбата на принц Хари и Меган Маркъл

| от chr.bg |

Британският принц Хари ще сключи брак с бившата американска актриса Меган Маркъл днес.

Сватбената церемония ще е в Уиндзорския замък, във внушителния дворцов параклис „Сейнт Джордж“, построен през 15-и век. На нея са поканени 600 души.

Сватбата трябва да се превърне в най-любопитното и грандиозно светско събитие на 2018 година.

Не само гостите, но дори и фотографът на събитието ще има благородническо потекло.

Алекси Любомирски, който снима и годежните фотографии на принц Хари и Меган Маркъл, ще отговаря и за сватбените снимки, а пред обектива му са заставали знаменитости от ранга на Джулия Робъртс, Кейт Хъдсън и Бионсе.

Роденият в Англия фотограф е наследник на могъщо полско семейство, удостоено с наследствена княжеска титла от императора на Свещената римска империя Фердинанд Трети през XVII век. Титлата му е Негова светлост принц Алекси.

33-годишният принц Хари и 36-годишната Меган Маркъл ще сключат брак в параклиса „Сейнт Джордж“ в Уиндзорския замък.

Размяната на обети ще бъде извършена от архиепископа на Кентърбъри Джъстин Уелби, а самата брачна церемония ще бъде ръководена от епископ Дейвид Конър, настоятел на храма в Уиндзор.

Малко след сватбената церемония, двамата ще се появят за първи път публично като съпруг и съпруга и ще преминат в процесия с карета по близо 3-километров участък в града.