Смелият пример на Тим Кук

| от |

Шефът на „Аpple“ Тим Кук разкри, че е хомосексуален. Постъпката му е особена смела, защото повечето топмениджъри парадират със своята хетеросексуалност, без значение, дали е истинска или мнима, коментира Арнд Рикман за Дойче веле.

От години насам беше публична тайна онова, което сега вече е факт: шефът на концерна „Аpple“ Тим Кук обяви, че е хомосексуален. Признанието си той направи в авторска статия за американското списание „Businessweek“. Там той каза, че никога не е крил сексуалната си ориентация, но пък и не е правил публични изявления по този повод. Сегашното му изявление си поставяло за цел стъпка по стъпка да проправи пътя към един по-справедлив свят. И това била неговата малка стъпка напред …

Това, че шефът на един концерн е хомосексуален, всъщност не би трябвало да се възприема като обществена сензация. И въпреки това признанието на Кук намери място сред водещите новини на световните медии. Причината: 53-годишният шеф на „Аpple“ е един от малкото ръководители на големи световни компании, които са имали куража да признаят публично хомосексуалната си ориентация. В Германия, например, почти няма подобни случаи.

Едно от изключенията е Харалд Крист. Той придоби известност през 2009 година покрай участието си в предизборния екип на кандидата на социалдемократите за канцлер Франк-Валтер Щайнмайер. Тогава Крист беше спряган и като евентуален министър на икономиката. 42-годишният днес Крист още тогава не криеше сексуалната си ориентация – факт, който изглежда не е навредил на кариерата му. От началото на 2013 година той е в управителния съвет на Пощенска банка. Самият Крист твърди, че в мениджърските среди на Германия има много хомосексуални /от статистическа гледна точка би било цяло чудо, ако това не беше така/, само че въпросните мениджъри предпочитали да крият този факт и полагали огромни усилия, за да го опазят в тайна.

„Стъкленият похлупак“ на йерархията

Защо тези хора крият истината? При това те пилеят огромна енергия, която биха могли да инвестират в по-смислени професионални и житейски цели. Този въпрос би следвало да се отправи не само към хората от ръководните етажи на компаниите, но и към всички, които са по-ниско в служебните йерархии. Фирмите би трябвало и сами да са заинтересовани от това, техните служители, и най-вече ръководните им кадри, свободно да могат да афишират своята хомосексуална ориентация – така както хетеросексуалните мъже обичат да парадират с красивите си съпруги по приеми.

Очевидно е обаче, че в редица фирми съществува масивна съпротива срещу издигането на хора, които не са подчертано хетеросексуални. Много жени на ръководни постове, без значение от сексуалната им ориентация, на практика стават жертва на сходна дискриминация: и те, както и повечето хомосексуални мъже, се сблъскват с една невидима стена в йерархията, която им пречи да прогресират. Изкачването им нагоре е възможно само до определено ниво, след което – на пръв поглед напълно необяснимо – то внезапно спира.

Очакват се последователи

За да се промени нещо в предимно „мъжкия“ и явно силно хомофобски свят на фирмените управления, са нужни примери като този на Тим Кук. С неговото признание на практика се обезсилва аргументът, който досега отпращаше редица млади и талантливи мениджъри на задни позиции в йерархията само заради „различната“ им сексуална ориентация. И още нещо: във фирми, проявяващи толерантност спрямо сексуалната ориентация на служителите, би следвало и жените по-лесно да намират път към шефските етажи, без да остават под „стъкления похлупак“ на йерархията.

В този смисъл постъпката на Тим Кук може да разтвори широко вратата и за други смели последователи, които да не се страхуват от последствията. Защото който е стигнал до самия връх на фирмената стълбица, както шефът на „Аpple“, няма какво да губи: та нали е на върха! Още повече, че хората като него имат много важен принос за създаването на нови обществени тенденции. Пример в това отношение е ангажиментът на „Аpple“ за служителите с малцинствен произход. В цитираната вече публикация за „Businessweek“ Кук признава, че „не всички са имали неговия късмет в кариерата“. Той, разбира се, е прав. Но по-важното в случая е, че с публичното си признание, шефът на „Apple“ помогна за това „стъкленият похлупак“ да започне да се пропуква.

 
 

Мъжете за неписаните правила на писоара

| от chronicle.bg |

Етикетът при писоарите не се засяга достатъчно, а трябва, защото се оказва, че има доста правила. Някои от тях, а може би всички, мъжете изпълняват инстинктивно. Но какви са всъщност?

Питър

Оставяйте пространство между вас и другия човек, ако е възможно. Не е окей да застанете точно до някой друг, особено ако са двама човека и вие се мушнете между тях. Някои хора си цъкат на телефона или си носят бирата, ако сме в заведение. Това според мен е гадно и не трябва да се прави, защото после тези предмети отиват на масата и колкото и да се пазиш, все пак си в тоалетна и мръсотиите се пренасят.

Стивън

Като цяло гледам да използвам кабинка, ако има свободна, защото се притеснявам. Ако все пак ползвам писоар – погледът напред и никакъв визуален контакт.

Сам

Ако е дълга линия от писоари, отивам на най-далечния, фокусирам се върху задачата си и се правя, че не забелязвам кой идва и си отива.

Майкъл

Никога не заставам до някой, ако имам избора – независимо дали писоар или кабинка. Също така, винаги използвам сешоарите за ръце, за да избегна неловката тишина и да дам възможност на останалите да си вършат работата на спокойствие. И още нещо основно – никога не трябва да ви хващат, че излизате от женската тоалетна.

Дарън

Ако има три писоара и всеки от крайните е зает, никога не ползвайте този по средата. Отиде в кабинка.

Джоел

Оставате възможност на тези, които идват след вас, да не застават до вас. Заемайте първо най-крайните писоари. Не заговаряйте никого, не гледайте никого, не си тананикайте и не привличайте внимание като цяло. Свършете си работата, измийте си ръцете и напуснете.

 
 

Велики филми, които никога не бива да съсипваме с римейк

| от chronicle.bg |

Истинските любители на киното и Холивуд намират все по-малко допирни точки в последните няколко  години. Мястото, смятано в продължение на десетилетия за Мека на седмото изкуство, днес все повече се отдалечава от художествения аспект за сметка на финансовия.

А днес финансов успех се постига с няколко неща: блокбъстър за супергерой, игрален филм по анимация, всички възможни сюжети, които могат да произлязат от вече направена класика. И добрият стар римейк, който макар да върви надолу, не загубва позициите си.

Римейкът е изгоден за киностудията по много причини. Той стъпва на нещо сигурно, често култово, което е гарант за интереса на публиката. От това следва, че рискът е относително по-малък, отколкото с оригиналната история.

В последните години видяхме доста несполучливи опити за римейкове. Макар и тези филми да донесоха милиони на продуцентите си, оригиналните версии нямаха нужда от подобни бледи копия на своите аури.  Но Холивуд не възнамерява да спре дотук и е заредил в ръкава си достатъчно заглавия, които да избълва от конвейера си през тази година.

В следващите месеци очакваме новите „Цар Лъв“, „Ейс Вентура“, „Зеленият фенер“, „Мечът в камъка“, „Ангелите на Чарли“ и „Дъмбо“.

И понеже горният списък е малко притеснителен, обръщаме поглед назад към няколко класики, които би било ужасно да бъдат възродени за нов живот. Една от много причини е, че всяко произведение на изкуството вирее най-добре в своята собствена епоха. Ако е велико, ще я надживее. И това ще е целият живот, от който има нужда.

В този ред на мисли, в  галерията горе сме събрали скромен брой филми (седем), които би било истинско светотатство да бъдат екранизирани наново.

 
 

Най-инстаграмското пътешествие, на което можете да отидете

| от chronicle.bg |

Ако планирате следващото си пътешествие с мисъл за последователите си в Instagram и другите социални мрежи, забравете за плажове, планини и гори. Всеки може да отиде на пясък, вода, хълмове и дървета.

Това, в което трябва да инвестирате, е класически американски трип по известния Route 66.


Вижте тази публикация в Instagram.

#route66 #grandcanyon #america #usa

Публикация, споделена от Dom (@goldbron) на

Пътят спечели гласуване за най-инстаграмска дестинация в анкета на компанията за автомобили под наем Hertz. Той започва от ветровития град Чикаго и приключва от другата страна на САЩ, в Лос Анджелис, като минава през най-живописни и нестандартни пейзажи. Известни забележителности са Гранд Каньонът и Калифорнийският щатски път, както и няколко творения на човека, например, вторият най-голям люлеещ се стол в света, в Мисури, и Ранчото за кадилаци в Тексас. Второто е любопитна арт инсталация на стърчащи от земята коли, покрити с графити. Вие също можете да нарисувате нещо, ако носите спрей със себе си.

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

#EveryoneLoveEveryone ☮

Публикация, споделена от Ola Duçkallari King (@ola_duckallari) на

 

 

 

 

 

 

 
 

Бил Мъри и София Копола отново заедно в проект за Apple

| от chronicle.bg |

Номинираният за Оскар Бил Мъри и носителката на Оскар София Копола отново ще работят заедно – този път по филма „On the Rocks“. Първият им проект, „Lost In Translation“ от 2003 година, има забележителен успех, но те се срещат отново чак при снимките на „A Very Murray Christmas“ за Netflix през 2015 година.

Усилията на Копола да стигне до Мъри за „Lost In Translation“ на този етап вече са легендарни, защото актьорът няма агент и може да бъде достигнат само по един стационарен телефон, който той от време на време проверява за съобщения. Трудът й все пак се оправдава, когато Бил получава първата си номинация за Оскар за играта си във филма, а самата София печели Оскар за оригинален сценарий.

„On the Rocks“ е седмият игрален филм на Копола. В него освен Мъри ще играе и Рашида Джоунс, но повече информация за актьорския състав все още няма. Филмът ще бъде пуснат от A24 и Apple, което бележи началото на партньорството им, за което двете компании сключиха сделка през ноември 2018 година.

В момента не знаем още много и за самата продукция като цяло – потайност, типична за проекти с участието на Apple. Сюжетът разказва млада майка, която се свързва със своя баща-женкар в Ню Йорк. Снимките започват тази пролет.

Последните проекти на Копола са в областта на оперната режисура – тя постави популярната италианска „La Traviata“. Мъри пък скоро приключи снимките по зомби комедията „The Dead Don’t Die“ на Джим Джармуш, както и работата си по силно очаквания „Zombieland 2″. Освен „On the Rocks“, актьорът предстои да участва и в „The French Dispatch“ на своя дългогодишен приятел Уес Андерсън.