Смелият пример на Тим Кук

| от |

Шефът на „Аpple“ Тим Кук разкри, че е хомосексуален. Постъпката му е особена смела, защото повечето топмениджъри парадират със своята хетеросексуалност, без значение, дали е истинска или мнима, коментира Арнд Рикман за Дойче веле.

От години насам беше публична тайна онова, което сега вече е факт: шефът на концерна „Аpple“ Тим Кук обяви, че е хомосексуален. Признанието си той направи в авторска статия за американското списание „Businessweek“. Там той каза, че никога не е крил сексуалната си ориентация, но пък и не е правил публични изявления по този повод. Сегашното му изявление си поставяло за цел стъпка по стъпка да проправи пътя към един по-справедлив свят. И това била неговата малка стъпка напред …

Това, че шефът на един концерн е хомосексуален, всъщност не би трябвало да се възприема като обществена сензация. И въпреки това признанието на Кук намери място сред водещите новини на световните медии. Причината: 53-годишният шеф на „Аpple“ е един от малкото ръководители на големи световни компании, които са имали куража да признаят публично хомосексуалната си ориентация. В Германия, например, почти няма подобни случаи.

Едно от изключенията е Харалд Крист. Той придоби известност през 2009 година покрай участието си в предизборния екип на кандидата на социалдемократите за канцлер Франк-Валтер Щайнмайер. Тогава Крист беше спряган и като евентуален министър на икономиката. 42-годишният днес Крист още тогава не криеше сексуалната си ориентация – факт, който изглежда не е навредил на кариерата му. От началото на 2013 година той е в управителния съвет на Пощенска банка. Самият Крист твърди, че в мениджърските среди на Германия има много хомосексуални /от статистическа гледна точка би било цяло чудо, ако това не беше така/, само че въпросните мениджъри предпочитали да крият този факт и полагали огромни усилия, за да го опазят в тайна.

„Стъкленият похлупак“ на йерархията

Защо тези хора крият истината? При това те пилеят огромна енергия, която биха могли да инвестират в по-смислени професионални и житейски цели. Този въпрос би следвало да се отправи не само към хората от ръководните етажи на компаниите, но и към всички, които са по-ниско в служебните йерархии. Фирмите би трябвало и сами да са заинтересовани от това, техните служители, и най-вече ръководните им кадри, свободно да могат да афишират своята хомосексуална ориентация – така както хетеросексуалните мъже обичат да парадират с красивите си съпруги по приеми.

Очевидно е обаче, че в редица фирми съществува масивна съпротива срещу издигането на хора, които не са подчертано хетеросексуални. Много жени на ръководни постове, без значение от сексуалната им ориентация, на практика стават жертва на сходна дискриминация: и те, както и повечето хомосексуални мъже, се сблъскват с една невидима стена в йерархията, която им пречи да прогресират. Изкачването им нагоре е възможно само до определено ниво, след което – на пръв поглед напълно необяснимо – то внезапно спира.

Очакват се последователи

За да се промени нещо в предимно „мъжкия“ и явно силно хомофобски свят на фирмените управления, са нужни примери като този на Тим Кук. С неговото признание на практика се обезсилва аргументът, който досега отпращаше редица млади и талантливи мениджъри на задни позиции в йерархията само заради „различната“ им сексуална ориентация. И още нещо: във фирми, проявяващи толерантност спрямо сексуалната ориентация на служителите, би следвало и жените по-лесно да намират път към шефските етажи, без да остават под „стъкления похлупак“ на йерархията.

В този смисъл постъпката на Тим Кук може да разтвори широко вратата и за други смели последователи, които да не се страхуват от последствията. Защото който е стигнал до самия връх на фирмената стълбица, както шефът на „Аpple“, няма какво да губи: та нали е на върха! Още повече, че хората като него имат много важен принос за създаването на нови обществени тенденции. Пример в това отношение е ангажиментът на „Аpple“ за служителите с малцинствен произход. В цитираната вече публикация за „Businessweek“ Кук признава, че „не всички са имали неговия късмет в кариерата“. Той, разбира се, е прав. Но по-важното в случая е, че с публичното си признание, шефът на „Apple“ помогна за това „стъкленият похлупак“ да започне да се пропуква.

 
 

Очаква ли ни епидемия, за която няма лек?

| от chr.bg |

Британски учени предупреждават, че в близко бъдеще може да възникне епидемия, за която няма да има ефикасни лекарства, пише научното списание Сайънс.

Изданието цитира изследването на специалисти от лондонския „Импириъл колидж“ и от университета в Ексетър. От разработката им става видно, че паразитиращите гъби еволюират толкова бързо, че в скоро време те могат да станат невъзприемчиви към лечение. А това ще породи епидемии сред хората, животните и растенията.

Според учените в най-близко бъдеще паразитиращите гъби ще се превърнат в подобие на устойчивите на антибиотици супербактерии. За това ще спомогне дългото и редовно използване на препарати за лечение на гъбичния стоматит – заболяване с гъбични поражения върху кожата на хората.

В статията са приведени и данни за това, че гъбичните инфекции взимат повече жертви сред хората, в сравнение с рака на гърдата и маларията. А смъртността от гъбичните заболявания е сравнима с тази от туберкулозата и СПИН-а.

 
 

Амелия Еърхарт: „Не бях смела. Просто нямах време да бъде уплашена.“

| от chronicle.bg |

Амелия Еърхарт е жена, променила курса на историята, идеен водач на милиони авиатори по света и икона. Тя е първата жена, прелетяла сама над Атлантическия океан и е могла да бъде първата жена, направила околосветски полет, ако самолетът й не изчезва мистериозно от радарите през 1937 г.

И до днес никой не знае какво се е случило някъде над Тихия океан. Тялото на Еърхарт така и не е открито.

Амелия Мери Еърхарт е родена в Канзас през 1897 г., шест години преди братята Райт първи да полетят във въздуха. През 1932 г. в книгата си „Последен полет“ пише, че първият път, в който вижда самолет е през 1910 г. на панаир в Айова, но по онова време е била по-заинтересована от кошницата с праскови за 15 цента.

През 1920 г. тя лети за първи път с авиатора Франк Хоукс, а година по-късно става една от малкото жени, посещаващи училище за авиация. През 1923 г. става 16-тата жена пилот. През 1927 г. Чарлз Линдбърг се завръща от първия си самостоятелен полет над Аталнтическия океан. Следващата година Еърхарт прелетява Атлантика над борда на самолет, но мисълта, че е била само пътник не й дава покой. Въпреки това, след завръщането си, вече е знаменитост.

През 1930 г. Амелия Еърхарт купува самолетът, който ще я постави в историята – червеният Lockheed 5B Vega, който кръщава „Старата Беси“. Две-години по-късно, на 20 май 1932 г., отпътува от Америка към Париж с последния брой на Telegraph Journal в себе си. Почти 15 часа по-късно се приземява в Северна Ирландия и става вторият пилот и първата жена, прелетяла сама над Атлантическия океан.

Undated picture taken in the 30' s of American fem

Към 1937 г. Еърхарт вече е известен автор, лектор, знаменитост и модел на подражание за всички жени.

Същата година тя решава за втори път да опита да стане първата жена, направила околосветски полет. Първият зачършва с неуспех, но без сериозни наранявания. На 2 юли тя и единственият член на екипажа, Фред Нунан излитат от площадката на остров Лае в Папуа Нова Гвинея и трябва да се насочат на изток. Последният сигнал от самолета е получен малко преди 9 часа сутринта. Амелия Еърхарт изчезва безследно и се превръща в легенда.

Теориите са много, нито една не е доказана до край. Думите и делата на Еърхарт обаче са тук и са неоспорими. Ето някои от посланията й.

„Да си самотен е плашещо, но не толкова, колкото това да си самотен във връзка.“

„Подготовката, често пъти съм казвала, е две трети от цялото начинание“

„Най-трудното нещо е решението да действаш. Останалото е обикновено постоянство. Страховете са тигри от хартия. Можеш да направиш всичко, което решиш. Можеш да промениш и контролираш живота си. И този процес сам по себе си е награда.“

„Реши дали целта ти си струва рисковете. Ако да, спри да се тревожиш.“

„В живота си съм осъзнала, че когато нещата вървят прекрасно, точно тогава трябва да очакваш бедата.“

252469main_GPN-2002-000211_full

„Никога не прекъсвай някого, който прави нещо, което ти самия си казал, че не може да бъде направено.“

„Най-ефективният начин да направиш нещо, е да го направиш.“

„Смелостта е определената от живота цена на покоя.“

„Колкото повече човек прави, вижда и чувства, толкова по-способен е да прави тези неща.“

„Искам да разбереш, че няма да те впримчвам в средновековен кодекс на вярността, нито ще се чувствам прикачена към теб по същия начин.“ (към своя съпруг, Джон Путнам, в деня на брака им)

VKQLNH3WTND37A2FZYAYR253FU

„Искам да го направя, защото искам да го направя.“

„Приключението е полезно само по себе си.“

„Съществуват два вида камъни, както всички знаят, единият просто се търкаля.“

„Не бях смела. Просто нямах време да бъда уплашена.“

„Не си виждал дърво, докато не си зърнал сянката му от небето.“

 
 

Том Харди ще бъде Хийтклиф в мини сериала „Брулени хълмове“

| от chronicle.bg |

Романтичната драма по едноименния роман на Емили Бронте ще се излъчи в ефир на 2 и 3 юни от 20 часа в ефира на Bulgaria ON AIR.

Адаптацията на романтичната драма „Брулени хълмове“ ще се излъчи в две части – на 2 и 3 юни, от 20 часа. Тя разказва за невъзможната любов между Кати Ърншоу (Шарлот Райди) и Хийтклиф (Том Харди) – подхвърляно дете, отгледано от бащата на Кати. С годините между двамата пламва любов, която по-късно помита всичко след себе си.

Младата Кати е разкъсана между чувствата си към Хийтклиф и възхищението си към богатия Едгар Линтън (Андрю Линкълн).

Хийтклиф е убеден, че любовта му към Кати е несподелена и затова напуска дома си. Години по-късно, в деня на сватбата на Кати и Едгар, Хийтклиф се завръща, вече натрупал богатство, с план за жестоко отмъщение. Но разбира, че Кати е бременна…

Режисьор: Коки Гидройк;
В ролите: Том Харди, Шарлот Райди, Андрю Линкълн, Бърн Горман.

 
 

Нанобатерия ще зарежда смартфона само за 5 секунди

| от chr.bg |

Американски учени от Корнелския университет са разработили иновационна нанобатерия, която ще зарежда смартфона ни само за 5 секунди.

Учените са конструирали по различен начин стандартната батерия, която обикновено има анод и катод, разположени от двете страни на непроводим материал. При иновационната нанобатерия, тя размесва аноди и катоди в триизмерна спирална конструкция. Това представлява революционен строеж на акумулаторна батерия. Тя елиминира всички възможни загуби от излишни обеми в архитектурата си. Като се скъсява максимално разстоянието между полюсите на нанониво, се получава много по-голям капацитет. Така може да се получи достъп до енергията на батерията за много по-кратко време, в сравнение с конвенционалните литиево-йонни видове.

С новия компонент само няколко секунди, след като включим зарядното в мрежата, нашият смартфон ще бъде зареден и готов за ползване.

Малките въглеродни пластинки, които съдържат хиляди пори и изграждат анода, са с дебелина едва 40 нанометра.