Смъртта по българските граници

| от |

България е била любима туристическа цел за много граждани на ГДР. Не само заради природните й красоти, а и заради границите й с Гърция и Турция. Заблудата, че там не е така опасно, праща на смърт хиляди източногерманци, предава Дойче веле.

Твърде малко се знае за източногерманците, загинали по границите на България в опит за бягство на Запад. Германските журналисти Паул Туцек и Дитер Розер започват свое разследване по този въпрос преди около година и половина. Te искали да заснемат телевизионен репортаж за съдбата на бегълците, опитали се да преодолеят българо-гръцката граница. Работата по филма ги среща с бивш граничен служител, който им показал едно злокобно място: дърво, на което под формата на кръст били заковани човешки кости: „Това са останките от граждани на ГДР, които са правили опит да бягат“, казал бившият граничар. Бегълците обикновено били застрелвани, а телата им заравяни в гората или просто оставяни за храна на дивите животни. Граничарите заковали човешките кости на едно дърво като символично предупреждение към онези, които все още се опитват да бягат.

Геройство или престъпление?

Не се знае точният брой на източногерманските граждани, опитали се да бягат през българската граница. Според изследване, публикувано от германската фондация „Конрад-Аденауер“, между август 1961 и ноември 1989 година е имало между 3 000 и 4 000 опита за бягство. Бегълците най-често са били млади хора на възраст между 20 и 30 години от големите градове като Източен Берлин, Лайпциг и Дрезден. Само около 10% от тях са идвали с подправени паспорти. Най-много опити за бягство е имало по границата с Гърция. Едва 30% са от източногерманците се правили опит да преминават през границата с Турция или с бивша Югославия.

Двамата германски журналисти разговярали с редица бивши служители на гранични войски в България, които без капка покаяние си признавали пред камерата, че са убивали бегълци от ГДР. „В Германия би било немислимо бивши граничари да говорят така открито за извършените от тях деяния“, казва Паул Туцек и обяснява този факт така: „В България миналото все още не е осмислено. През 1990 година просто беше теглена черта и оттогава насам не се говори много-много за миналото.“ По думите на германския журналист много от интервюираните гранични служители и след промените в България са си останали офицери – и то във време, в което България вече е членувала в НАТО и ЕС.

„Тези хора ни обясниха, че преди падането на стената просто са защитавали родината си. За мен обаче тези думи звучаха като оправдание. По онова време да застреляш беглец е било геройство, а граничните служители, които са убивали хора, са били награждавани с ръчен часовник, нов костюм или пет дни отпуск. Научихме обаче, че е имало и случаи, в които някои от граничарите е трябвало да бъдат премествани на друга работа, защото не издържали на психическото натоварване“, разказва Паул Туцек.

По онова време за българските гранични войски е имало ясни правила как да се действа в случай, че има нарушител на границата: „По правило винаги е трябвало да се даде предупредителен изстрел преди да се стреля „на месо“, но дори и в случаите, когато беглецът е бил застрелван без предупреждение, граничарите не са били подвеждани под отговорност“, казва германският журналист.

Подценен риск

Въпреки че първите опити за бягство на граждани от ГДР през България са били правени веднага след издигането на Берлинската стена, източногерманската Държавна сигурност обръща по-сериозно внимание на проблема едва в средата на 60-те години. Бегълците през България в един момент се превръщат в толкова сериозен проблем за ГДР, че страната сключва специален договор за съдействие със София. В него се споменава, че двете страни трябва взаимно да се подкрепят, за да противодействат на вълната от бегълци от ГДР.

„Онези, които не са били разстрелвани направо на граничната бразда, са били арестувани и отвеждани в София, откъдето ги поемал човек на ЩАЗИ. След това бегълците са били осъждани в Източна Германия и изпращани в затвор. В много от случаите впоследствие затворниците са били „откупувани“ срещу солидни суми от ФРГ“, обяснява Паул Туцек.

Малцина източногерманци са можели да си представят каква опасност ги грози по пътя към бленуваната свобода на
Запад. Мнозина са имали невярната представа, че контролът по границите на България и останалите балкански държави не е толкова строг, колкото другаде. Истината обаче е, че още в началото на 50-те години България изгражда гранични съоръжения, които за времето си са били доста модерни. Освен това навсякъде по границата е имало скрити мини. Разследването на Паул Туцек сочи, че само около 7% от източногерманците са успели да избягат през границата на България. Всички останали са били арестувани или убити на място.

 
 

Лекари помогнаха на транссексуална жена да кърми осиновеното си дете

| от |

Американски учени описаха за пръв път как транссексуална жена е могла да кърми своето осиновено дете с помощта на хормони, предизвикали появата на кърма, предаде Франс прес.

Учените при все това изтъкват, че трябва да бъдат направени допълнителни проучвания, за да се установи дали подобно майчино мляко е достатъчно хранително и безопасно за кърмачето.

В научната разработка, публикувана в списанието „Трансджендър хелт“, се описва случая с 30-годишна транссексуална жена, която се родила като мъж. Тя се подложила на 10-годишна женска хормонална терапия. Пациентката не се пожелала да й бъде извършена операция на гърдите или на гениталиите. Тя прибягнала до услугите на медицинския екип, след като нейната бременна партньорка не пожелала да кърми бъдещото бебе. А транссексуалната жена искала да поеме изцяло тази роля, изтъкват лекарите от екипа в болницата „Маунт Синай“ в Ню Йорк.

Пациентката преминала през режим, който при предишни експерименти предизвикал производството на кърма. Лечението постигнало увеличаване на нивата на женските хормони естрадиол и прогестерон в организма.

В режима бил включен и медикаментът домперидон, потискащ гаденето. Пациентката си го набавяла от Канада, тъй като лекарството не било разрешено в САЩ. То също имало свойството да увеличава кърмата. Жената използвала и помпа за кърма три пъти дневно. Тя следвала режима три месеца и половина преди раждането на детето. След което кърмила новороденото шест седмици. Растежът на кърмачето и неговите хранителни навици се оказали в нормата в този период

 
 

„Кучешка история“ от Уес Андерсън открива „Берлинале“ днес

| от chronicle.bg |

За втори път, след брилянтния „Грандхотел Будапеща“, американският режисьор Уес Андерсън ще открие международния фестивал на киното „Берлинале“ (15 – 25 февруари) със свой филм.

Става дума за анимацията „Кучешка история“, в която Андерсън и главният му съсценарист Роман Копола са вкарали в една лента любовта си към класическото японско кино, кучетата и футуризма.

В търсене на изгубения си домашен любимец 12-годишно момче се озовава на фантасмагорично сметище, където зловещ кмет е изолирал доста кучета, смятайки ги за болни. Част от актьорите, които озвучават фима са Скарлет Йохансон, Брайън Кранстън, Тилда Суинтън, Харви Кайтел и много други.

За „Кучешка история“ са били изработени 500 кукли на кучета и още толкова на хора, в пет различни размера.

92535

Филмът е копродукция между Обединеното кралство и Германия.

 
 

В годината на Кучето oптимизмът ще отстъпи пред консерватизма

| от chr.bg |

След като изминалата Година на Огнения Петел изпълни света с оптимизъм и желание за промяна, Годината на Земното Куче настъпва със своя консерватизъм и вероятно ще бъде белязана от конфликти, финансови проблеми и природни бедствия, вещаят астролози, цитирани от ДПА.

Китайците се готвят да посрещнат Новата година на 16 февруари. Според известния хонконгски астролог и специалист по фън шуй Реймънд Ло светът обаче трябва да се подготви за година, белязана от трудности във финансовата сфера и международните отношения. Ло не изключва „от сметката“ и природните бедствия.

Предишните две години – на Петела и Маймуната, преминаха под знака на оптимистичния огнен елемент. Следващите две години – на Кучето и Свинята (Глигана), ще бъдат подвластни на консервативния земен елемент, способен да потуши огъня.

Реймънд Ло предупреждава, че човечеството трябва да има нагласата за нови природни бедствия, особено свързани с почвата – земетресения, свлачища.

Астрологът припомня, че Земното Куче идва веднъж на 60 години. При предишната му поява през 1958 г. земетресения в Иран, Еквадор, Русия и Япония отнемат живота на стотици хора. Същата година бележи началото на Големия глад в Китай.

В международните отношения специалистът очаква конфликти, религиозно напрежение и противопоставяне на „консервативните елементи“ срещу прогреса и промяната.

Световните лидери, сред които президентът на САЩ Доналд Тръмп, британската министър-председателка Тереза Мей и японският премиер Шиндзо Абе, също трябва да се настроят за трудна година.

Добър късмет може да споходи руския президент Владимир Путин и китайския му колега СиЦзинпин.

Родените в Година на Кучето като Доналд Тръмп и съпругата му Мелания, също могат очакват предизвикателства. Реймънд Ло отбелязва, че те могат да се предпазят, носейки висящи украшения с изображение на заек, които да „разсейват“ кучето.Негативни вибрации вероятно ще почувстват и родените в Годината на Дракона. Защитени ще бъдат родените под знака на Заека, Тигъра и Коня.

Освен президентската двойка на САЩ в Година на Кучето са родени бившият държавен глава Джордж Уокър Буш, холивудският актьор Силвестър Сталоун, певците Мадона, Майкъл Джексън и Дженифър Лопес, и манекенките Клаудия Шифър и Наоми Кембъл.

 
 

Полетът на автомобила на Илон Мъск може да бъде проследен в интернет

| от chr.bg, БТА |

Полетът в космоса на електрическия автомобил „Тесла“, изстрелян с тежката ракета „Фалкон хеви“, може да бъде проследен в интернет в специален сайт, създаден от ентусиаст, съобщава технологичният сайт BGR.

Автомобилът с манекена вече се движи към Марс със скорост 70587,437 км/ч.

Неговото примерно местоположение може да бъде проследено на сайта whereisroadster.com. С помощта на математически алгоритъм на портала е указана отдалечеността на возилото от Земята и от Марс, както и неговата скорост. Изобразена е и схема, показваща орбитата на електромобила.

По време на публикацията „Тесла“-та на Мъск се е намирала на 2,2 милиона километра разстояние от Земята, а до Марс й предстои да измине 229 милиона километра при скорост 11 хиляди км/ч.