Смъртоносното езеро, което превръща птиците в камък

| от |

Британският фотограв Nick Brandt е попаднал на интересно явление докато е пътувал до езерото Натрон в Северна Танзания. Водоемът се намира до границата с Кения.

Заради силната алкална вода с концентрация на хлорни съединения животните, които се осмелят да се потопят в него умират и се калцират, като се превръщат в каменни статуи.

 

 
 

Тежки последствия от тежки признания в „Скъпи наследници“

| от chronicle.bg |

Кое боли повече – да признаеш, че си изневерил, или да криеш тайната си от любимия човек?

Пред този въпрос се изправя Ани (Лорина Камбурова), която въпреки усилията си да не сподели с Борис (Орлин Павлов), че е преспала със софийския тарикат Станислав (Петко Венелинов), в крайна сметка му казва истината. Ще има ли прошка за предателството тепърва ще разберем, макар че преди време в разговор с Катя (Даяна Ханджиева) спортистът категорично заяви – за подобно нещо прошка няма!

Емоциите, които бушуват в Ани са многополюсни. Освен дилемата, пред която е изправена за връзката си с Борис, самата тя се оказва в центъра на най-голямата тайна на Снежи (Искра Донова). След години на мълчание кръчмарката разкрива пред момичето, че двете всъщност не са сестри, а майка и дъщеря. Съвсем невръстна, Снежи забременяла на 16-годишна възраст от женен музикант, който успял да я омае с изтънчения си изказ и добри маниери. Изправена от родителите си пред дилемата дали да остави бебето за осиновяване или да се представя като нейна сестра, Снежи прави своя на пръв поглед по-безболезнен избор. Поне момиченцето й ще расте до нея. А бащата не е някой безименен съселянин, с когото тя веднъж е съгрешила, а Марин Дочев (Димитър Баненкин) – един от бъдещите милионери на фамилията, който се завърна с останалите членове на родата в Бели Вит, за да се бори за наследството на баща си.

27788118_2140310589522640_7415600463102721584_o

Шокът за Ани е пълен – тя разбира, че също е сред наследница на милионите на бай Дочо, кои са истинските й родители, осъзнава, че е преспала с първия си братовчед и най-важното – че Катя, от която безумно ревнува Борис, всъщност е нейна биологична сестра. Това води до разрив в отношенията със Снежи и Ани отказва повече да я вижда.

27913213_2141425879411111_7340477848290123062_o

Все още в неведение, че има не една, а две дъщери, Марин е изправен пред сериозни семейни проблеми. Съпругата му Венета (Ивана Папазова) припада, което предизвиква паника в бизнесмена. Притеснението му за здравословното й състояние го кара да промени коренно отношението си към нея и от взискателен и вечно критикуващ, той се превръща в най-грижовния съпруг. Годишнината от сватбата им пък от уж весело парти се превръща в екшън сцена – Марин е арестуван от полицията по подозрение, че е предизвикал горския пожар до Бели Вит. Макар че истината е ясна – той е бил натопен, виновницата за инцидента не иска да признае, за да не ядоса баща си. Ще изгуби ли наследството Марин, питат се всички. И докато семейството му се притеснява, сестра му Милица (Койна Русева) е на върха на щастието, че може би най-накрая е премахнала един от конкурентите си за милиона.

28061012_2142536185966747_5696072136783936956_o

И докато тайната връзка на Снежи и Иван (Вальо Танев) се оказва тайна само според тях самите, но не и за съселяните им, се заражда друга тайна връзка – тази между Васко (Антоний Аргиров) и Диди (София Бобчева). Поредният момент на близост и една споделена целувка в горската беседка ще се окажат запечатани в снимка от човек, който ги следи. Истерията е пълна, тъй като от разкриването й Диди може да загуби любовта на Чочо (Юлиян Петров), а Васко – възможността да се вижда с дъщеря си Рая.

 
 

“Формата на водата“: приказката, която ни вдъхва надежда

| от Дилян Ценов |

Тъмносин екран. Помещенията сякаш отдавна са под вода, а мебелите са в безтегловност. На този фон разказвачът споделя с нас, че не знае как да започне. Истина е. За „Формата на водата“ на Гийермо дел Торо се пише трудно. Тези, които все още вярват, че приказките не са заключени завинаги в томовете на Андерсен и Оскар Уайлд ще разберат безсилието да говориш за нещо толкова чисто, фантастично, което ти вдъхва вяра. Другите, които си падат по по-hardcore неща, молим да ни простят това, което наричат „розов романтизъм“.

Истината е, че „Формата на водата“ е добре направената екранна приказка за вярата и любовта, от която хората имат нужда. За филма започна да се говори, откакто спечели голямата награда на кинофестивала във Венеция през 2017 г. Равносметката от тогава: вече близо 100 млн. долара приходи, номинации за всички големи награди, винаги печелеше в големите категории, и почти максимални рейтинги от критиците. 13-те номинации за „Оскар“ го правят рекордьора тази година.

the shape of water ,формата на водата

Зародишът на идеята за любовната история между митично морско създание и жена се ражда още през детството на Гийермо дел Торо след като гледа филма Creature from the Black Lagoon. Днешната история обаче е доста по-различна. Действието се развива в САЩ по време на Студената война. Американска военна база. Руснаците дишат във врата на американците и обратното. В този свят на убити цветове и сиво ежедневие живее Илайза Деспозито – чистачка във военната база, сираче, намерено в река, което заради белезите на врата не може да говори. Никой не знае от какво са причинени те. Ежедневието е едно и също, монотонно, най-екстремното нещо е сутрешното мастурбиране във ваната, преди сваряването на трите яйца. Следва посещение при съседа и единствен приятел – художникът гей Джайлс. В работата пък е Зелда – едрата афроамериканка, която не млъква и ту се оплаква, ту кълне съпруга си Брустър. Денят, в който „обектът“, както го наричат в базата, е докаран, започва приказката…

На първо място, заслугата за този майсторски филм е на дел Торо, за когото това е първият такъв пробив от началото на кариерата му през 1985 г. Ако зависеше от нас, веднага му даваме „Оскара“ за най-добър режисьор. Без излишни протяжни моменти за времетраене от два часа. Действие, напрежение, обрати, конфликт – всичко майсторски изградено и съшито така, че приказката да добие максимално достоверен вид, но все пак да знаеш, че не бива да бъдеш краен буквалист, когато гледаш. В това е чарът и на сценария на дел Торо и Ванеса Тейлър (Hope Springs, Divergents, и продуцент във втори и трети сезон на Game of Thrones). Той те освобождава от вродената ни склонност да търсим причинно-следствени връзки, логика и по този начин ни потапя в паралелната вселена, където вратата не е изкъртена от напора на водата, хомосексуалният прощава на чудовището, че е изяло котката му, косата му пониква отново, а раната му заздравява. Подходът  deus-ex-machina, тук е на мястото си. Както подобава на истинските приказки.

hero_Shape-of-Water-2017

Пак, благодарение на дел Торо, успяваме да видим Сали Хоукинс така, както дори в „Син жасмин“ не я видяхме. Добрият актьор може и без текст, това е. Сали Хоукинс е повече от добра актриса. Няма пародиране, няма наиграване. Има отмерени жестове, намеци, смигвания, ясни и в същото време достатъчно загадъчни, за да ни изненада Илайза със следващия си ход. До нея е Зелда (Октавия Спенсър), за която третата номинация за „Оскар“ е напълно заслужена – тя е антиподът на нямата чистачка, който обаче успява да запази самообладание дори когато комплексираният расист командващ поделението, полковник Ричард Стрикланд, я заплашва в собствения й дом. Триото от добри актьори е завършено от Ричард Дженкинс в ролята на съседа Джайлс – старият мъж, неизживял младостта си, който редовно купува пайове, които не изяжда и се опитва да завърже разговор с красивия, но груб продавач.

28161816_10156135688137402_8630534296068459429_o

Останалите компоненти на филма трябва също да бъдат споменати. В него почти няма светли и живи тонове, всичко е пастелено, почти монохронно. Този скопен, а после умъртвен тон придава на една усмивката на Илайза или на примигването на създанието още по-енигматичен вид. Целият вътрешен свят на жената контрастира с обстановката около нея, подсилвайки приказния ефект. Тук се появява и музиката, от 50-те и 60-те години, феминизирана до краен предел (която Джайлс обожава). Грамофонът се върти, а от него звучи Кармен Миранда. Така, неусетно, едно яйце, малко музика, нежен допир стават достатъчни.

Кое обаче прави „Формата на водата“ толкова добър? Техническата реализация разбира се, че има заслуга. Режисурата и играта също. Но това са само добре сработени помежду си проводници, по които преминава идеята. Идея, която човечеството винаги е търсило. Нуждата да слушаш приказки. Детски, нереални и наивни, достатъчно силни, че да вдъхнат вяра. Тази година това е „Формата на водата“.

До болка познати са изводите, че чак е втръснало да ги повтаряме. Любовта е навсякъде. Всесилна е. Възможна е. Приказките се сбъдват. Не само между жена и морско създание, а между хората като цяло. Защо да не вярваме? Все пак никой не знае какво се е случило в реката, и откъде е белегът на врата на Илайза.

А за себе си знаем ли? Къде сме били в онзи момент? Не. Затова най-добре е да вярваме и да се благодарим на „Формата на водата“, че ни напомни това.

 
 

„Черната пантера“ е най-гледаният филм у нас

| от chr.bg |

Създаденият по комиксите на „Марвел“ от 1966 година „Черната пантера“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните след миналия уикенд. Приключенският триизмерен екшън за първия тъмнокож супер герой Т`Чала е гледан от общо 26 304 зрители и има 307 049 лева приходи за първия му уикенд у нас.

На втора позиция е „Петдесет нюанса освободени“ по книгата на Е. Л. Джеймс, последна част от трилогията за милиардера Крисчън Грей и Анастейджа Стийл. Еротичната история на връзката, която преминава през много предизвикателства и завършва романтично, е гледана от 94 289 зрители и има 873 096 лева приходи за десетте дни на екраните у нас.

Втората премиера от миналия уикенд – канадската анимация „Гномчета вкъщи“, е на трето място в топ 10. Обединението на хората и гномовете срещу троксите, които искат да завладеят Земята, е гледано от 8 178 зрители и има 74 482 лева приходи за първите три дни у нас.

Четвърто място е за българския детски филм „Лили рибката“. Семейната история, в която присъстват магия, цигани и фантастични герои е от десет дни в киносалоните и за това време са я гледали 21 061 зрители и има 165 146 лева приходи.

Пето място е за третия филм от поредицата по книгите на Джеймс Дашнър – „Лабиринтът: Последният кандидат“. Продължаващото търсене на лекарство, което ще спаси света от смъртоносна епидемия от Томас и неговите приятели, избягали от корпорацията „Зло“, е гледано от 55 718 зрители и има 592 342 лева приходи за месец на екраните у нас.

Шести в топ 10 е създаденият по действителни събития „Всичките пари на света“. Събитията около отвличането на внука на милиардера Жан Пол Гети от италиански мафиоти за откуп и последвалата ситуация след това са гледани от 21 574 зрители и имат 197 452 лева приходи за трите седмици на екраните у нас.

На седмо място е българският „Посоки“. След месец на екраните филмът на Стефан Командарев е гледан от 30 707 зрители и отчита 265 273 лева приходи от билетите им.

Осмо място е за анимацията „Бикът Фердинанд“. Историята за младия бик, който предпочита цветята пред това да се изправи срещу бикоборците, е гледана от 98 319 зрители и има 871 450 лева приходи за два месеца на екраните у нас.

Девета позиция сред най-гледаните филми е за „Най-мрачният час“. Британският филм за първия месец от управлението на Уинстън Чърчил в началото на Втората световна война, който вече донесе „Златен глобус“ за Гари Олдман и две награди на Британската академия, е гледан от 11 625 зрители и има 111 572 лева приходи за трите седмици на екраните у нас.

Десето място е за екшъна „Бърлога на крадци“. Филмът с Джерард Бътлър, Пабло Шрайбър, Соня Балморес, 50 Сент, Джордан Бриджис, Брайън Ван Холт, Олег Тактаров е вече пета седмица на екраните у нас и за това време са го гледали 35 489 зрители и отчита 315 793 лева приходи от билетите им.

 
 

Теодор Ушев: „По-добре да бъдеш добър човек, отколкото да бъдеш знаменитост“

| от chr.bg |

Днес Теодор Ушев направи среща-разговор с медии в Софийска градска художествена галерия. Там ще бъде открита и новата изложба на твореца.

„За технология: Това е един специално разработен софтуер, който позволява във виртуалната реалност не само да рисувате картини, но и тези картини да се анимират. Тоест всичко, което рисувате, да се движи. Това се вижда през специалните каски за миксирана реалност.“

На влизане на втория етаж на Галерията ни посреща тъмен салон с изрисувани платна от много тънко фолио по стените. Цилиндрични „кабини“ от същото фолио висят от таван, а в една от тях Теодор говори пред огромна група журналисти и камери. Първото ни впечатление е смесица от колебание какво се случва и убеденост, че определено се случва нещо интересно.

„Всиички картини, всичко, което в продължение на 6 месеца съм рисувал, ще бъде унищожено след изложбата. Това е едно преживяване, което е за мига.“

Изложбата се открива на 20 февруари и ще продължи 3 седмици. Следват събития във Франция и Канада, всяко едно от които ще бъде с нови различни картини и текстове.

„Какво правим с лицемерието, какво правим с фалша? Аз смятам, че в момента всичко е фалшиво – играем една фалшива игра, политиците са ни фалшиви, правителството е фалшиво, президентът е фалшив. И единственото, което е истинско, е тази виртуална реалност.

Чрез такива акции можем да накараме хората да започнат да действат, защото всичко зависи от нас. Единственото лошо нещо е хората, които не вярват и не действат. И затова правя тази инсталация. От това нищо не печеля. Отне ми много усилия – в България е 10 пъти по-трудно, отколкото където и да е другаде по света. Просто бюрокрацията и бумащината са стигнали такова ниво! В тази държава няма производство на съгласие. Съгласието е изчезнало.