След пожарите в Калифорния: 31 жертви, стотици в неизвестност

| от chronicle.bg |

Жертвите от най-смъртоносните пожари в Калифорния се увеличиха и стигнаха 31, съобщават световните агенции.

Те уточняват, че това е най-големият брой човешки животи, отнети едновременно от пожар в Калифорния в историята на щата. Това е най-големият брой човешки животи, отнети едновременно от пожар в Калифорния в историята на щата. Предишният антирекорд бе 29 загинали при пожар в Лос Анджелис през 1933 година. Над 100 души са пострадали и са били хоспитализирани, а огънят е унищожил 3500 жилища и постройки.

Площта, опустошена от пламъците, вече достига 190 000 акра или почти колкото площта на град Ню Йорк. Цели предградия в град Санта Роса са изпепелени, а над 6200 души са без ток. Стотици хора все още са в неизвестност. Засега в безопасност са открити 437 души, но за други 463 все още няма вести. Заради повалени телефонни антени за властите е трудно да се свържат с хората, обявени за изчезнали.

В Северна Калифорния въпреки постигнатия напредък в овладяването на стихията все още горят 21 големи пожара. Общо над 8000 пожарникари се опитват да овладеят пламъците, но силните ветрове и ниската влажност затрудняват задачата им. Причината за бедствието все още се разследва, но според властите началната искра може да е била дадена от електропровод, повален от силните ветрове.

 
 

Ждрелото на река Ерма – една природна приказка

| от Дарио Диониси |

Днешното приключение е под една нова форма, за която се сетих миналата зима, когато пътувах и исках да създам нещо по-различно от обикновена публикация. Цялата тази идея се породи поради простата причина, че българската природа е уникална без изключения. Затова и днес ви представям първата ми дестинация в два различни сезона!

Имах удоволствието да посетя два пъти тази година магическото ждрело на река Ерма. Самото ждрело е изключително голямо и впечатляващо, което те зарежда с приключенски дух при преминаването му.

17-min

Известно още под наименованието Трънско ждрело –  подразбира се, че се намира до град Трън (3км) в близост до сръбската граница. Самият обект е обозначен много добре и има многобройни табели по пътя. Също така, в самото начало е създаден хубав паркинг, с широка алея, оборудвана с маси за пикник и площадка за деца и всичко това под сенките на ждрелото.

За първи път посетих мястото през зимата, когато беше пусто и тихо, което направи това посещение още по-специално. Единствения минус тук бе, че мостчетата и стъпалата бяха хлъзгави и трябваше да се внимава много къде се стъпва. Но пък за сметка на това цветовете, които зимата беше нарисувала върху ждрелото и околната природа, бяха истински дъхоспиращи!

21.1-min

Сините нюанси на река Ерма бяха хипнотизиращи и ледените образи по камъните добавяха някакво смирение в гледката. Преминавайки над реката трябваше да се спусна в тъмнината на издълбания тунел в самата скала. Зимата не бе толкова приятно, колкото през лятото, защото си е бая хладничко вътре.

Един път озовали се от другата страна на тунела се отварят по-красиви гледки към самото ждрело. Колкото повече се отдалечаваме, толкова по-хубава снимка се получаваше над каньоновидния пролом. Надявам се, че чрез моите снимки мога да ви го докажа.

19-min

Зимата като цяло придава щипка магия на природата и е винаги сигурно, че приключение, свързано с природни забележителни в този сезон, ще е незабравимо.

Но пък лятото! Ех, това лято… това място придобива съвсем различен облик. Прави го много по-гостоприемна, и естествено, по-посещавана дестинация. Всичко е зелено, ведро и разгорещено.

19.1-min

Ждрелото изпъква още повече под лятното слънце и те кара да се чувстваш много малък. Но пък преживяването е доста приключенско, придружено с малко екстремности за по-смелите. Дървените мостчета скърцат още повече, след зимата, а някое стъпало липсва, но всичко това го прави по-запомнящо се, хаха.

Ждрелото на река Ерма притежава и собствена легенда, гласяща: за една невъзможна любов между двама влюбени – богата девойка и беден младеж. Майчина клетва ги проклела и те се превърнали в две скали от двете страни на река Ерма, така че да са винаги близо един до друг, но никога заедно. Водите на реката били подхранвани от сълзите на двамата разделени.

18-min

Но да гледаме от позитивната страна на нещата. Те са едни красиви скали, образували едно от най-красивите места в България!

Като цяло харесвам мястото изключително много и бих препоръчал задължително за еднодневна разходка. Защото е различно като дестинация, красиво като местност и приятно като емоция.

Независимо през кой сезон отидете си заслужава! Защото какакто си казахме –  природата на България е красива по всяко време, без изключения!

Полезна информация:
Ждрелото на река Ерма се намира на 75 км от София и на 3 км от град Трън;
Мястото е много подходящо за пикник или разходка с приятели;
Препоръчително е да си носите удобни обувки за по-лесно и безаварийно преминаване през мостчетата;
Не е подходящо за много малки деца, освен ако не сте ги закрепили за себе си по някакъв начин;
Ще срещнете различни дружелюбни животни, като кучета, овце и др.;

За автора:
Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите, както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/

 
 

Най-надценените актьори според класация на сп. „Форбс“

| от chr.bg, БТА |

Холивудската звезда Марк Уолбърг е най-надцененият актьор в класацията на сп. „Форбс“, като е донесъл само 4,4 долара печалба за всеки долар, който е получил като хонорар. Съответният рейтинг беше публикуван от изданието в четвъртък.

Най-проваленият филм за 46-годишния актьор се оказва лентата „Дълбоководен хоризонт“, която едва покрила бюджета си от 110 милиона долара, като събрала приходи от цял свят в размер на 121,8 милиона долара. Неудачно от финансова гледна точка се оказало участието на Уолбърг и в „Денят на патриота“ за събитията на Бостънския маратон през 2013 година. Продукцията реализирала приходи от едва 50,5 милиона долара при похарчени 45 милиона.

На второ място в класацията на надценените актьори е поставен Крисчън Бейл. Неговото участие във филма „Обещанието“ се оказало провал. При похарчен бюджет от 90 милиона долара, печалбата достигнала едва 8 милиона долара.

На трета позиция е Чанинг Тейтъм. В петицата тази година фигурират също Дензъл Уошингтън и Брад Пит. Един от последните филми на Пит, „Съюзени“, не постигна успех в бокс-офиса. За всеки похарчен долар за негов хонорар са били спечелени 11,5 долара.

 
 

Модата си отива, но глупостта остава

| от Кристина Михайлова |

„С ръка на лице”. Тези от вас, които се вълнуват от последните музикални течения, веднага ще се сетят за песен с такова име.

Само че през последните дни все имам повод да си сложа ръката на лицето – нали се сещате, по онзи начин, казващ „спрете Земята, искам да сляза”.

И не защото съм префърцунена интелектуалка, съвсем не. Обаче когато нещо е „модерно”, „на гребена на вълната” или „последен писък на модата”, то не задължително е „яко”. Като чуя песен с „яко” тъп текст, колкото и модерен бийт, танцови движения и готини дрешки да има, пак няма да ми хареса. Да, вероятно като ида на дискотека ще танцувам, но няма да си я пусна вкъщи, няма да я запомня и точно след няколко месеца ще тъне в забрава, не само за мен, но и в публичното пространство. Замислете се – има песни, които от толкова дълогогодишно слушане, вече почти ни прилошава. Например наближи ли Коледа (както сега), коя е първата песен, която ще ви атакува в мола, в кафенето, в ресторанта, по радиото, по телевизията, в социалните мрежи (споделена от хората, на които това им е любимата песен в живота), че и като предложение в youtube? Да… правилно се сетихте – ‘All I want for Christmas is you’. Когато пък си пуснете прахосмукачката вкъщи, някак естествено в главата ви (или в тази на човека около вас, лежащ на дивана) зазвучава… ‘I want to break free’. Разбира се, няма как да пропуснем ‘It’s my life’, която е лайтмотивът на всеки купон (дори на феновете на поп-фолка, точно преди да си пуснат Преслава).

Та стига примери, разбрахте ме. Има песни, които остават – не за месец-два, а за години наред. И най-вероятната причина е, че просто са смислени, някак си успели да съчетаят в идеална симбиоза музика, текст, визия и послание. Само тези песни ще останат в световния музикален фонд, ще бъде помнени и ценени. Например никога няма да разбера защо има изпълнители, които завинаги ще останат известни за не-толкова-големите-си-фенове само с една единствена песен, а имат поне 10 албума!?

Мисля си, че изкуството (театрално, танцово, театрално) би трябвало да дава повече смисъл, отколкото фойерверки. Че като го изпиташ, то трябва да остане, да те накара да мислиш, да чувстваш и леко, едва осезаемо да те промени към по-добро. Но когато културата стане халтура, когато се опростачи и единствената й цел стане печалба и „кинти”, то проблемът е сериозен. Когато един ден играеш на сцената на Сатиричния театър, а на другия – призоваваш хората да търкат лотарийни билетчета, значи има проблем. Когато можеш имаш диапазон от цели 4 октави, с което парадираш, и същевременно пееш, че „от икебана дървесата ги боли”, значи има проблем. И колкото и да ми се иска да застана пред Народното събрание и да вдигна юмрук срещу властта, че не подкрепа българската култура, а музикантите и актьорите се налага да правят простотии, за да се справят с финансовото битие и да влязат в полезрението на медиите, не мога да го направя. Защото не само „държавата” е виновна.

Когато излизат тревожни статистики как българските ученици нямат критично мислене, всички се тревожим. А когато консумират халтура, никой не го е… грижа. И няма как да искаш да възпитаваш смислени хора само с преструктуриране на учебните програми, докато извън училище ги залива безсмисленост. Затова критичното мислене е важно. То е начин да прецениш, кога модерното е вредно и е по-добре да избереш старомодното. Кога да ходиш с късо яке до под мишниците и с летни кецки през зимата може да бъде последен писък на модата, но после у вас ще стане като модерна аптека. Кога да слушаш „готин” бийт те прави готин, но да пееш тъпия текст (и да го смяташ за поетически връх, интерпретиращ „нещата от живота”) те прави повърхностен.

„Движението с ръка на лице е част от модерната хип-хоп култура”, чета аз из интернет. И аз харесвам хип-хоп културата, музиката, начина на обличане, танците, хип-хоп приятелите си и все пак… когато нещо е тъпо, просто е ТЪПО. И не е редно да облечеш един тъп текст в съблечено тяло и много тежкарско поведение. Не защото на мен много ми пречи, не. Когато не ми допада нещо, го игнорирам или се забавлявам за момент с него, после го забравям. Но когато 11-годишната ми братовчедка го види и реши, че е „яко”, тогава става лошо. Когато пък реши, че не е яко, започват да й се подиграват. И това е още по-лошо.

В крайна сметка модата си отива, младостта и дързостта също. Но глупостта остава. И е пагубна.

Но нали знаете – „всичко е точно”…

 
 

Мрачни, дистопични, дълбоки: Най–очакваните продължения на сериали през 2018 г.

| от Антония Апостолова |

Номинациите за „Златен глобус“ показват и друга тенденция – триумфа на силните женски драматични образи в телевизията, които очакваме и догодина.

Мрачни, дистопични, злокобни, изпълнени с перфидно или съвсем буквално насилие, проследяващи дълбинните пропадания на човешкото, еволюцията на злото, но и жилавостта на интелекта и духа,задаващи сложни философски и морални въпроси за самите нас сега и в обозримо бъдеще… Такива са повечето от най–очакваните продължения на малкия екран през настъпващата 2018 г. Зловещо, а?

Тазгодишните номинации за „Златен глобус“ разкриват и друга тенденция – триумфа на силните женски драматични образи в подобни сериали, чиито следващи сезони очакваме догодина, като „Историята на прислужницата“, „Малките големи лъжи“ и „Друговремец”.

Ето и някои от най–очакваните продължения от този род, според импровизирана анкета в най–популярната сред любителите малкия екран група в родното фейсбук пространство – „Препоръчай сериал“: