shareit

След края на „Южен поток“ европейците правят други планове

| от |

Безплатните неща са приятни. Макар че някои се оплакват от геополитическия му оттенък, от бизнес гледна точка руският проект за газопровод „Южен поток“, преминаващ през Черно море и Югоизточна Европа, беше добра сделка, пише британското списание „Икономист“.

Акционерите на Газпром щяха да платят за изграждането му и доставеният газ щеше да бъде евтин, изобилен и надежден. Сега лишената от ликвидни средства Русия неочаквано спря проекта, като обвини за това намесата от ЕС, който заяви, че плановете нарушават правилата на енергийния пазар. България, най-нуждаещата се страна в региона, все още се надява, че „Южен поток“ може да бъде спасен. Но други проекти са на масата, тъй като засегнатите страни полагат усилия да намерят алтернативи на 63-те милиарда куб. м. газ, които „Южен поток“ щеше да доставя.

Поведението на Москва засили планирания от ЕС енергиен съюз. Отговорният комисар Марош Шевчович се срещна с енергийни министри от Австрия, България, Хърватия, Гърция, Италия, Румъния и Словения на 9 декември, за да говорят за ускоряване на плановете за по-добра взаимна връзка и интеграция на все още фрагментирания регионален газов пазар.

Интерконекторът на България с Румъния ще заработи от догодина и е планиран нов газопровод към Гърция. България и Сърбия също планират изграждането на интерконектор. Словакия иска газопровод с капацитет 20 млрд. куб. м. от Балтийско море към Балканите. Унгария се надява да съживи дългогодишните си планове за пренасяне на газ от Азербайджан към Централна Европа. Тя би се възползвала също от съживяването на планиран терминал за втечнен природен газ на хърватския остров Кърк. Този проект би струвал 600 милиона евро (744 милиона долара) и е силно подкрепян от Америка, която ще изнася втечнен природен газ от догодина.

Терминалът Кърк беше блокиран заради слабото търсене на газ, твърдения за пакости от руска страна и ожесточен спор между Хърватия и Унгария – унгарската петролна и газова компания МОЛ е най-големият акционер в хърватската ИНА. Сега Хърватия, която пострада от спирането на „Южен поток“, твърди, че проектът отново се обсъжда. Тя се готви да започне ново проучване за целесъобразност с оглед завършването на терминала до 2019 г.

Въпреки че капацитетът на предложения терминал е малък – само 4 до 6 милиарда куб. м., с точните интерконектори той може да наруши силната позиция на Русия в областта на газовите доставки в Югоизточна Европа. Терминал за втечнен газ в Литва вече помогна на страната да договори голяма отстъпка от цената на газа, който получава чрез газопровод от Русия. Балканските страни се надяват да повторят нейния успех. /БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени