Скромната Меган Маркъл от град Холивуд

| от chr.bg |

Броени дни преди сватбата на Меган Маркъл с принц Хари жителите на родния й Лос Анджелис си я спомнят като момиче отдадено на благотворителността, обожаващо кучета и блестящо на училищната сцена.

Тридесет и шест годишната актриса, която ще се омъжи за принц Хари на 19 май, е прекарала детството си в Холивуд.

Меган Маркъл е учила в католическо основно училище и гимназия, макар да не е католичка. Там тя е участвала в мюзикъли и е получила първите си уроци по социален активизъм. Бъдещата съпруга на принц Хари споделя, че именно той ще е основната цел в живота й сега.

Любимата учителка на Меган Маркъл – Мария Полия, каза пред Асошиейтед прес : „Принц Хари не знае какъв късмет е извадил с Меган.“

„Като си помислите в какви кръгове се движи принц Хари и колко много образовани и културни жени е срещал през живота си. Но аз познавам искреността и състрадателността на Меган, нейната задълбоченост е нещо, което сигурна съм не всички онези жени притежават“ – обясни Мария Полия.

От своя страна пък Маркъл си спомня думите, с които Полия й е помогнала да преодолее страха си от участие в благотворителната инициатива „Сид Роу кичън суп“. „Постави нуждите на другите над собствените си страхове“, казала й учителката.

Родителите на Маркъл се развели, когато тя била на 6 години, но въпреки това я отгледали с общи усилия. Бащата на бъдещата кралска особа, който работел като осветител в сериала „Женени с деца“, често я взимал със себе си на снимачната площадка. Именно там се зародила и обичта на Меган към кучетата. Хора от продукцията разказват, че бъдещата принцеса заделяла от вечерята си, за да храни кучето от сериала – Бък, много обичала да го гали и да си играе с него.

Собственикът и треньор на Бък – Стивън Рит си спомня: „Томи често я водеше на снимачната площадка, разбира се тя си играеше с Бък много“, „Доста деца се въртяха около него“, каза още Рит, но подчертава: „Меган беше мъдра още като дете, по-зряла от повечето деца на нейната възраст“.

Обичта на Меган Маркъл към кучетата пък е изиграла важна роля при първата й среща с кралица Елизабет II в Бъкингамския дворец.

„Коргитата веднага те харесаха – каза през смях принц Хари в телевизионно интервю през ноември, гледайки към годеницата си. – От 33 години винаги ме лаят. Тя просто влезе и нищо. Замахаха с опашки“.

 
 

12 паднали летни ангела от Instagram в топ фотопозата на 2018

| от chronicle.bg |

От английски глаголът „straddle“ означава „разкрачвам се“, „разтварям крака“, „възсядам“ и „яхвам“. А страдлърките са моделите и другите жени в Instagram, които разчитат на тази толкова модерна поза, за да съберат максимален брой сърчица в социалната мрежа.

Спокойно може да се каже, че „страдлингът“ е позата на Лято 2018. И в това няма нищо лошо и нищо случайно. Тази поза прибира корема назад, стяга бедрата и подчертава гърдите. Така че…нямаме нищо против да гледаме повече момичета в нея.

В галерията събрахме 12 „стадлърки“ от Instagram, които ще ви доставят сетивно удоволствие колкото ледена бира в жегав ден. Енджой дем!

 
 

Камбаната бие за Хемингуей

| от Дилян Ценов |

Руснаците имат Чехов, Толстой, Достоевски, британците имат Шекспир, Дикенс, Остин, французите имат Молиер, Мопасан, Саган. Американците имат Хемингуей! Автор толкова голям, че само той е достатъчен, за да бъде емблема на американската художествена литература.

Ърнест Хемингуей омагьосва. Той привлича и тегли към себе си, дори през фотографиите. Това явление няма име. Всеки го нарича по различен начин. Гений, талант, сияние… Каквото и да е то, едно е сигурно – обективът го улавя и образът свети дори от остарелите вече черно-бели снимки. Този огромен мъж, с грубовати черти и силна челюст не може да не събуди интерес у всеки. И същевременно цялата тази мъжка грубост влиза в силен конфликт с двете големи кафяви очи, побрали и видели толкова много неща за 61 години.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Животът на Хемингуей е една непрестанна борба. Битките, които води не свършват до последния му дъх. Всичко в този човек си противоречи. Най-голямото противоречие обаче е това, че това е мъж с душата на пеперуда и тялото на лъв. Онази пеперуда, която е толкова ефирна и усеща дори най-малкия повей на вятъра. Тази, която никога не лети в правя линия, винаги се лута, каца върху някое красиво цвете (в случая жена) за да създаде илюзията, че ще остане върху него вечно, а после за миг отново отлита. На другия полюс е огромният хищен лъв, който живее като цар на Саваната. Лъвът, който ходи бавно по нагорещената земя, убива безскрупулно, и предпочита да умре като цар, отколкото да позволи нещо да не се случи както той иска. Точно такъв е най-великият американски писател. Груб отвън и деликатен отвътре.

Първата битка е тази с майка му. Грейс Хол Хемингуей е музикант по професия. Майка на 4 деца  и амбициозна до краен предел, тя задължава Хемингуей да стане музикант. Когато е дете, тя го облича като момиче, за да прилича на сестра си. Отношенията между тях завинаги ще останат крехки, а в бъдеще синът й дори ще я нарече „кучка“. Типично в негов стил. Рязък и лаконичен. Като книгите му.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Всичко в романите на Хемингуей е изтръскано от ненужното, остава само същественото. Онова, което ще придвижи историята напред, ще хвърли светлина върху героите и ще накара читателя да настръхне. Всичко е толкова реално, че дори днес, в XXI век, имаш чувството, че циганката Пилар от „За кого бие камбаната“ ще излезе от страниците и ще насочи пушката си към теб. Мъжете са груби, водят войни, убиват се като кръвожадни зверове и са безскрупулни. Живеят като за последно, независимо дали убиват или правят любов. Също като създателя си, Робърт Джордан от „За кого бие камбаната“ преминава през крайности, за да докаже накрая, че никой мъж не е толкова силен. Че слабости има всеки, и че дори най-едрият и най-силният може да изчезне и да се погуби в собствената си вселена. Защото когато мъжът намери своята Мария, борбата престава да има значение.

Животът на Ърнест Хемингуей е един безкраен празник точно като заглавието на неговия автобиографичен роман, превърнал се в шедьовър. Геният на американската литература така и не завършва колеж. Започва кариерата си като журналист във вестник. Никога не се разделя с бурния си нрав. Иска да бъде част от въртележката, която върти света. През второто десетилетие на ХХ век тази въртележка е Втората световна война. Не го приемат в армията заради проблем с едното око, но успява да стане шофьор на линейка и за първи път среща ужаса, който години по-късно ще се отрази на страниците на „За кого бие камбаната“ и „Сбогом на оръжията“. Ранен е почти смъртоносно в крака, но след тежка операция се възстановява.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Приключенията в живота му следват едно след друго. След войната започва най-романтичният период в живота му. През 1921 г. със съпругата му, Хадли Ричардсън, се местят от Чикаго в Париж. Градът, който е в разцвета си през 20-те години, обещава на всяка бедна двойка само мизерия, несигурност, алкохол, бохемски живот… и любов. Хемингуей пише разкази и двамата живеят ден за ден. Тук се запознава със своите ментори Езра Паунд и Гертруд Стайн и заформя приятелство със Скот Фицджералд. След години бурният му нрав ще доведе дотам, че ще се скара с всички тях. Но през 20-те години животът е само „Безкраен празник“.

Слънцето в литературната му кариера изгрява през 1926 г. с публикуването на романа „И изгрява слънце“. Талантът на писателя е признат и следват десетилетия, в които той не спира да пътува и да пише. Изключение прави десетгодишната творческа пауза, но накрая, през 1952 г.,  е публикуван „Старецът и морето“. Книгата му донася Нобелова награда за литература.

Истината е, че този автор няма най-добра книга. Всичко от „И изгрява слънце“ до романите му издадени след смъртта му е най-добро. Всичко свети по своя уникален начин. „Безкраен празник“ например говори за лудостта на младостта и вярата, че морето наистина е до колене, „За кого бие камбаната“ е разказ за каузата на бореца и любовта, „Старецът и морето“ е борбата за оцеляване и приятелството… Геният живее навсякъде между хилядите изписани страници, написани на крак и редактирани с часове, докато бъдат намерени верните думи.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Битката със себе си. Вечната, най-важна, най-трудна и непрестанна – това е битката на Ърнест Хемингуей. Кой знае къде започва тя? Кой знае каква е причината за 61-годишната война в душата на писателя. Едва ли и той самият е знаел. Можем ли да кажем дори , че я е загубил? На 2 юли 1961г. Хемингуей се самоубива с любимата си пушка – „Винченцо Бернардели“. Това е краят на неговата борба, но дали е загуба?

Както пише Е.Е.Шмит в чудесния си роман „Оскар и розовата дама“, „Болестта е като смъртта – тя не е наказание, тя е факт.“ Самоубийството на Хемингуей е факт – физическият край на една личност, живяла бурен бохемски живот, опитала от всички сладости и гадости, които може да поднесе животът.

Трябва ли изобщо да има загуби и победи? Може би за Папа трябва. За всички хора на литературата обаче със сигурност е по-важно, че животът, благодарение на литературния му талант, е един безкраен празник, в който и слънце изгрява, и всички казваме сбогом на оръжията сред зелените хълмове на Африка, плачем и се смеем със „Старецът и морето“ и няма значение за кого бие камбаната. Защото тя бие за нас.

Благодарим ти, Папа!

 
 

Аспиринът помага в борбата срещу рака

| от chronicle.bg |

Американски учени от болничното заведение „Northwell Health“ в град Хънтингтън, щата Ню Йорк, установиха, че аспиринът върши работа в посока борбата срещу рака.

Ежедневната употреба на малки дози аспирин понижава риска от развитие на рак на яйчниците. До този извод дошли експертите, след като провели 13 изследвания с участието на над 750хил. жени.

Лекарите питали колко често те употребявали аспирин и нестероидни противовъзпалителни препарати като ибупрофен и напроксен.

Учените установили, че употребата на аспирин в малки количества снижава риска от отключване на рак на яйчниците с цели 10%.

Източник: сп. Medical express

 
 

Какви опасности крие пастата за зъби?

| от chr.bg |

Американски учени от Тексаския университет предупредиха, че съдържащият се в пастата за зъби титанов диоксид E171, може да предизвика захарен диабет тип 2.

Учените припомнят, че това вещество намира широко приложение в хранителната промишленост и козметиката заради свойствата му да придава на предметите ярко бял цвят.

Свойствата на титановия диоксид бяха открити още през XX век. Той дойде като заместител на вредните оцветители на оловна основа, а през 70-те години на миналия век неговото производство стана масово. Именно от този период медиците започнаха да наблюдават четирикратно увеличение на заболяванията от диабет тип 2. Тогава възникнаха и първите предположения, че споменатото химическо вещество може да има пряка връзка с диабета.

За да потвърдят своите догадки тексаските учени подбраха група от 11 доброволци. Били им взети тъканни проби от панкреаса. В хода на изследванията в организма на 8 човека били открити следи от титанов диоксид и всички те били болни от диабет тип 2. Останалите трима били здрави и при тях не били открити следи от това химическо вещество. Изследователите дошли до извода, че Е171 вероятно е едно от веществата, които предизвикват диабет тип 2. Сега учените ще разширят изследванията си върху по-големи групи пациенти.