Скритите разходи на Gangnam Style

| от |

Видеото на PSY е гледано над 2 милиарда пъти в YouTube.  Клипът е дълъг 4 минути и 12 секунди, което означава, че за неговото гледане са похарчени 140 милиона часа или 16 хиляди години.


 

[

За сравнение изграждането на супер самолетоносача, USS Gerald Ford, което американския флот стартира миналата година са похарчени 50 милиона работни часа. Ако човечеството не беше гледали PSY, можеше да се сдобие с три такива самолетоносача.

Що се отнася до строителните начинания, времето прекарано за гледане на “Gangam Style“ е достатъчно, за да се построят 20 Емпайър стейт билдинг-а, или 6 Бурж Халифа, или 4 пирамиди като тези в Гиза.

110

По повод 2 милиарда гледания представяме ви Стравински:

 
 

Тео Ушев ни пренася в друга реалност на изложбата си в София през февруари

| от chronicle.bg |

Рисунки върху спасителни термични одеала, видео арт и първата в България инсталация с миксирана реалност включва най-новият визуален авторски проект на Теодор Ушев „Като в тъмно огледало“(In the mirror, dimly). Изложбата-инсталация ще бъде представена в София от 20 февруари до 11 март в Софийска градска художествена галерия.

Това е първият самостоятелен голям проект, който Ушев подготвя у нас извън киното. По покана на държавни и частни организации, той има реализирани подобни инициативи, изложби и инсталации в различни държави по света, сред които Барбикан в Лондон, Музей на цивилизациите в Квебек, в Градската галерия на Утрехт, Любляна, Токио, Сан Франциско, Анеси и др.

Проектът провокира публиката да търси скритото послание, смисъла отвъд привидното и различната гледна точка. Осмисля идеята за личния и социален страх и лицемерие, спасението и унищожението като индивидуален и обществен акт.

теодор ушев, изложба

В рамките на проекта ще бъде реализирана първата в България „потапяща“ инсталация (immersive installation) – едно от най-иновативните и атрактивни течения във визуалното изкуство. При него с помощта на специална каска – очила, зрителят се въвлича в алтернативна среда, добива оптичната илюзията, че е част от действието, което вижда в тях.

Ушев ще използва и експерименталната технология „миксирана реалност“ (mixed reality) в един от модулите си. Миксираната реалност добавя дигитална 3D картини и образи, като ги смесва със заобикалящата зрителя среда. Освен видеото с миксирана реалност, в рамките на проекта, Теодор Ушев ще създаде филм, който може да бъде видян в пространството на галерията, както и изложба на обектите с изображения, от които са създадени те.

„Като в тъмно огледало“ e проект, финансиран по Програма „Култура” на Столична община, в партньорство със Софийска градска художествена галерия и Националния филмов борд на Канада (NFB). Организатори на изложбата са фондация Моменти и Кидс Хаус.

 
 

Pitti Uomo и мъжките модни тенденции за следващата зима

| от chronicle.bg, по БТА |

Седмицата на мъжката мода в Милано приключи след много интензивна програма, в която се очертаха няколко тенденции за следващата зима, предаде АФП. Панталоните са къси, със или без маншети, като при Emporio Armani, Ermengildo Zegna, или No 21.

Малко преди финала на седмицата на модата се проведе едно от най-значимите събития в света на мъжката мода – изложението на Pitti Uomo. Провеждано два пъти в годината във Флоренция, шоуто задава едни от основните тенденции в мъжката мода за близкото бъдеще. В галерията горе можете да видите от дизайните, които изпъкнаха между стените на крепостта Фортеца да Басо.

А ето и някои от акцентите в мъжката мода за идната зима, които бяха представени в Милано.

Кадифето е широко застъпено при Armani в черно, английско зелено, сиво или тъмносиньо, като сако или костюм. „No 21″ също наблегна на рипсеното кадифе в кафяви тонове. При Dolce & Gabbana кадифето е по саката, пуловерите и обувките-пантофи, често с бродерии по него.

Черното беше предпочетено от Moschino, Armani, Prada. Вторите предлагат черно каре с игра на светлината. Moschino го вмъква като маски от латекс за лице, лъскави панталони, бюстие, дълги изкуствени ръкавици. Prada се заигра с черния найлон в аксесоарите и дрехите.

Контрастни цветове предлагат някои марки като Prada, с черни облекла с жълт акцент или червена линия. Цветовете могат да са и униблок – виолетов ансамбъл с пола и туника, огромно зелено палто, или червено сако върху черен панталон като при Дирк Бикембергс.

Шотландско каре оживи колекцията на Донатела Версаче в синьо и червено, черно и червено, жълто и черно. От него са не само саката и панталоните. Тя включи в мъжката си колекция и къса плисирана пола. Fendi, Palm Angels и No 21 също използваха шотландско каре.

Обувките при Armani са във военен стил, но луксозни, при Fendi – спортни, при Prada напомнят за скиорските.

Шевовете през следващата зима ще са подчертани и ще се виждат ясно, като в колекциите на No 21 и Fendi. Versace отива още по-далече, като от тях излизат конци.

Неаполитанската дизайнерка Изабел Бенато въодушеви критиците с безупречните си кройки и великолепни тъкани от вълна и алпага. Друга марка, която ще бъде следена след седмицата на модата в Милано е Sunnei с дизайнери Лорис Месина и Симоне Рицо.

 
 

“Дъвка за балончета” влезе в Топ 10 на най-гледаните български филми

| от chr.bg |

С 60 352 зрители “Дъвка за балончета” влиза в Топ 10 на най-гледаните български филми за последните 20 години (според статистиката и боксофис данните, публикувани от Националния филмов център). 6 седмици след официалната премиера лентата държи интереса на публиката с ръст на зрителите, пълни зали и опашки за билети.

“Успехът на филма ни радва много. Цифрите са си цифри, но това, което наистина ни прави щастливи е реакцията на публиката – има хора, които гледат филма по два, по три пъти, разговорите в залите след прожекция, това, което ни пишат.”, споделят от екипа. “Изпратиха ни снимки на цели класове, които са се събрали десетки години след завършване и са гледали филма заедно. Един фен дори беше обиколил всички снимачни локации. Публикта на “Дъвка за балончета” наистина е прекрасна.”

Заради големия интерес в по-малките градове в края на февруари ще бъде организирано турне на филма по екраните там.

“Много хора ни пишат, искат да видят филма, а нямат такава възможност. В Монтана дори е била организирана специална прожекция по настояване на публиката. Получихме покани и от българи в Холандия, Белгия, Великобритания.”, обясняват от продукцията и обещават да търсят възможности да отговорят на интереса.

“Дъвка за балончета” разказва историята на първата любов и ни връща към детството през 80-те години. В главнитероли са Теодора Духовникова и Иван Юруков. Режисьор на филма е Станислав Тодоров – Роги.

Зад сценария на “Дъвка за балончета”, който спечели наградата на “Златна роза”, стоят Теодора Маркова, Георги Иванов, Тео Чепилов и Невена Кертова, създали и сценариите на най-популярните български сериали. Зад камерата е Владимир Михайлов. Във филма участват и актьорите Валентин Ганев, Жорета Николова, Малин Кръстев, Диана Димитрова, Цветан Даскалов, Димитър Живков, Искра Донова и Борис Георгиев. Най-много овации в киносалоните обаче събират децата-актьори Аглея Гумнерова, Андрея Захариев, Валентин Александров и Калоян Лалов. Музиката е на Калин Николов, а в саундтрака влизат и парчета на група “Остава” и братя Аргирови.

Копродуценти на „Дъвка за балончета“ са Нова Броудкастинг Груп и Dynamic Arts. Филмът се разпространява в кината у нас от “Лента”.

zala-lumier-duvkazb

Освен любовна история, лентата разказва за децата на 80-те години, които пораснаха с Некерман, колекциите картинки от дъвки и стрелбата с фунийки. Действието се развива паралелно между 1988 година и настоящето и проследява съдбата на четири хлапета. Калин (35) е талантлив рекламист, отегчен от живота. Биляна (35) е авантюристка, която не знае какво иска. Като деца двамата са част от щура банда, която всеки ден попада в различно приключение. Съвсем по детски те си обещават да се оженят, но обстоятелствата ги разделят. Двамата се срещат случайно 25 години по-късно. През петте дни, които имат заедно, те си спомнят детството, мечтите и забравеното обещание.

 
 

Словото на Дамян Дамянов

| от chr.bg |

Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на „Тетрадка по всичко“ от 1984 г. Но не – Дамян Дамянов е роден на 18 януари преди 83 години (1935).

За първи път публикува през 1949 година. По-късно завършва завършва българска филология в Софийския университет, а след това работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.

Дамян Дамянов почива на 6 юни 1999 г. в София.

Събрахме някои от най-добрите произведения на поета, за да отбележим рождения му ден. Сега е време за наслада.

 

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!

 

Многоточие…

Многоточие…
Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен… Скъсан… Просто малко…
Човекът нещо искал е да каже…
Но… изведнъж се сетил… Премълчал го…
…Защо – не знаеш… Скъсаната нишка
останала. А той самият – де го?
Три точици… Прекъсната въздишка…
Единствен спомен… Някому… От него…

 

из Поема за щастието

Догде съм жив, през сипеи и пъкъл
ще търся Щастието! То боли!
На Щастието името е Мъка!
Без мъка няма Щастие, нали?

 

Сърце

Да беше камък, щеше да се пръснеш –
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!

Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: „Не! Мъртвец не съм!“…

… Но ти търпиш, защото си сърце!…

 

Чудо

Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня…

 

Ботев

Само поетът и лудия могат
само със двеста другари
голи да влязат във живия огън
и крепост с глава да събарят.
Само поетът и лудият дръзват
С юмрук да трошат вековете!
Българио, майко, горд съм до сълзи,
Че раждаш и „луди“ поети!

 

Лъжа

Лъжа ли беше първата ни ласка?…
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж – роден, но неживял?…
Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него: „Вижте,
от туй е топло моето сърце!“
Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скути
и тоз немирник беше мой и твой.
И мой бе оня щъркел, дето лятос
под нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, заради която
света бих минал три пъти пешком!…
Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях…
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах…
Затуй към всеки светъл чужд прозорец
издигам днеска последа си ням
и радвам се, че вътре има хора –
дечица, смях, огнище има там!
Аз всяка чужда радост съм обсебил –
деца ли срещна – милвам с две ръце.
Светът е мой…Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.