shareit

Скандинавските деликатеси, които ще ви вкарат в интензивното

| от Вучето |

Ахх, има толкова, ама наистина толкова много неща, заради които човек да го влече към “Скандинавието” (както една weather girl и настояща съпруга на президент има навика да нарича полуострова).

Безкрайни светли летни нощи, живописни фиорди, руси хубавици с големи… усмивки. Предимствата на живота в тази част на Европа също не са за подценяване. В Швеция, например, можеш да работиш ром-просяк на пълен работен ден и да имаш здравни осигуровки. В Дания тютюнопушенето е разрешено в повечето барове. В Норвегия пък ако някой има два сааба, много е възможно да даде единия на теб. Изобщо идилията е пълна.

Само че когато стане дума за традиционна кухня, нещата изглеждат малко по-различни. За чужденците, свикнали да похапват в заведения за бързо хранене, в които ги приканя да влязат психясал, макар и привидно весел клоун, Скандинавия определено не е място, където да експериментират с гастрномическите си вкусове. За онези обаче, които са отворени за все нови и нови предизвикателства за небцето, предлагам следния списък с традиционни скандинавски деликатеси, които непременно трябва да опитат… Ако смеят!

 

 

Lutefisk (Норвегия). Взимате една риба треска и я сушите търпеливо в рамките на няколко месеца, докато не стане тънка и твърда като пергаментова хартия. След това я слагате да се накисне хубаво за няколко дни в каца, съдържаща субстанция, която много наподобява сапун. После за още няколко дни я премествате да покисне в съд с прясна вода. И воала̀ – имате си лютефиск. Когато я сервират пред вас в чиния, не изглежда кой знае колко страховита. Прилича на обикновена бяла риба, вярно, леко пихтиеста на вид и доста миризлива, но иначе нищо друго не подсказва колко отвратителна е на вкус.

Rugbrød (Дания). Какво казваш на някой кибритлия да се успокои на датски? “Хапни малко хляб!” Този съвет може и да работи за датчаните и да им сваля нивото на адреналина,  но едва  ли ще има същия ефект върху чужденците. И особено върху българите, които от време оно са свикнали да набиват симид и изобщо всякакви изделия с брашно тип 500. Датският rugbrød всъщност е ръжен хляб, обаче няма нищо общо с този, който сте опитвали. Датският е тъмнокафяв на цвят, почти черен, плътен като консистенция, с повече семки, отколкото можеш да излюпиш за един мач на стадиона, и тегав като стара дъвка. При липса на друго, може да се използва и като оръжие за нападение или самоотбрана.

Тurkinpippuri(Финландия).  Или “турски пипер”. Този деликатес от черен лакриц не е ексклузивно фински патент. В цяла Северна Европа си умират за него и въпреки че е ужасно солен на вкус,  се продава при насипните бонбони и другите сладки изкушения. Северните народи по традиция винаги са си падали по соленото и любимото им занимание е да изтезават чужденците като ги карат да  ядат  tukinpippuri. Тези лакрицови бонбони са така обилно подправени с амониев хлорид, че при поглъщането им човек първоначално не може да разбере дали получава инсулт или порив за повръщане.

Gamalost (Норвегия). Буквално “старо сирене”. Този тип сирене може да изкара неопределен период от време без охлаждане. Известно е още като “сиренето на викингите”, а вкусът му е много характерен – наситен и миризлив до степен, че очите ви се насълзяват. Начин на приготовление: Взимате една буца сирене, натъпквате я в стар чорап, заравяте я в купчина тор в обора и когато е готово, то само ще си изпълзи оттам.По време на семейни сбирки норвежците обичат да пеят песни, в които “старото сирене” се има същия статут като нашата Биляна, дето бели платно на реката. Тоест всички го обичат.

Surströmming(Швеция). Ферментирала херинга в консерва. Когато я отвориш, миризмата действа със силата на конски ритник в главата. Шведите обаче си я харесват. Рибата, приготвена по този начин, е забранена от всички авиолинии по света, така че не се опитвайте да пренасяте консерви с нея дори в чекирания багаж. Не си заслужава да си имате неприятности заради няколко кутии със смрадлива риба.

Smalahove (Норвегия). Норвежците изпитват странно за чужденците въодушевление само при вида на това ястие. На практика това е варена овнешка глава, поднесена на дървена дъска или проста бяла чиния. Никой не си прави труда да я “презентира” по какъвто и да е друг начин освен като варена овнешка глава. Традицията повелява първо да бъдат изядени очите.

Hákari (Исландия). Tова блюдо е толкова иконично, че заслужава да бъде споменато тук, въпреки че Исландия не е част от Скандинавия. Традиционното исландско ястие представлява месо, най-често от стомаха, на акула, преработено чрез специална технология за ферментация, след което окачено на високо в затворено помещение да се суши в продължение на пет месеца. Крайният продукт има миризма на амоняк, подобна на тази на почистващите препарати. Затова и на “девствените” дегустатори им се препоръчва да запушат носа си преди за сложат първата хапка в устата си.

Aquavit (цяла Скандинавия). Логично е на географска ширина, където не се отглеждат лозя, а сливите ги внасят на тарелки от Испания, хората да намерят друг начин да си произвеждат алкохол.Наследниците на викингите може и да не разполагат с голямо разнообразия от природни ресурси, но знаят как да си направят густо с подръчни средства. Скандинавският вариант на нашата ракия се нарича aquavit и се прави от… картофи. На вкус е малко по-добре от одеколон за след бръснене, но на градуси го докарва като нашата гроздова.

 
 
Коментарите са изключени