Сирия: Моментът, в който граната експлодира до деца

| от |

sirija-deca-eksplozija-01

В социалните мрежи се е появи нов запис от Сирия, който още веднъж показва, че войната в тази държава не щади никого. Разликата в този запис е, че няма трагичен епилог.

Няколко деца давали интервю за журналисти по улиците на Дамаск, когато внезапно избухнала граната в близост до тях. За щастие, никое от децата не било ранено при нападението, въпреки, че от кадрите на пръв поглед изглежда различно. Експлозията станала в момента, в който едно от децата разказвало пред камерата за това какви са последиците от войната.

[youtube id=“cW9tDExZxzg“ width=“667″ height=“356″]

Повече от 10 000 деца са загинали в Сирия през последните две години и половина, откакто започна гражданската война там. Всяко четвърто убито дете е убито от огнестрелно оръжие. Над сто деца, според някои доклади, са били изложени на изтезания. ООН изчислява, че досега в Сирия са били убити повече от 100 000 души.

 
 

Как се украсяват курабийки

| от chronicle.bg |

Обичате ли курабийки? Разбира се, че обичате! Сега както всичко обичано, така и те се развиват и то по много креативен начин.

В интернет през последните няколко години се появиха редица YouTube канали, които обръщат внимание специално на декорирането на курабийки за удоволствие на публиката. На тази тенденция не се обръща достатъчно внимание, а тя силно го заслужава.

Видеата с храна не са нещо ново. Има цели телевизионни канали, посветени на готвенето и гастрономията. Заради това, в момента като че ли наблюдаваме израстването на едно „ново“ изкуство до висотите на киното и музиката.

В момента могат да се намерят подобни компилации, които са дълги дори по 1 час, а акаунти, които предлагат такова забавление и в снимки освен видео, могат да бъдат намерени във всички социални мрежи. В Instagram има страници със стотици хиляди последователи, а видета в YouTube често имат милиони гледания.

 
 

Расистка играчка в яйцата Kinder Surprise

| от chronicle.bg |

Производителите на шоколадовите яйца Kinder Surprise се извиниха на ужасени родители, чиито деца намериха играчки с надпис KKK. Трите букви се намират върху три балона, държани от фигурка на самото яйце.

KKK е характерно и емблематично съкращение на радикалната расистка група Ку Клукс Клан. 

Виктория от Австралия първоначално се „изсмяла в шок“ от играчката, но след това осъзнала колко тежки последствия може да има. За щастие 15-месечният й син Алекссандър още не познава азбуката. „Това е чудовищно недоглеждане от страна на производителите. Повдига въпроси дали компанията наистина подкрепя такива неща и дали това не е подсъзнателна реклама.“

Друга майка, Лиз Камерън, пък оприличи прическата на фигурката на тази на Доналд Тръмп – в миналото той е бил обвиняван в подкрепа на крайно десни идеологии.

 

 

Компанията Ferrero, собственик на Kinder, обясни, че е станала грешка с дизайна на играчка и се извини.

„Първоначално играчката имаше само 1 балон с буквата ‘К’. В следствие обаче бяха добавени още 2 балона, за да се подкрепи структурата й, защото безопасността и качеството на играчките ни е най-висок приоритет. Нямаме абсолютно никакво желание и намерение да се асоциираме с Ку Клукс Клан и искрено се извиняваме на клиентите си. Не подкрепяме тази организация по никакъв начин. Буквата ‘К’ върху балоните е логото на Kinder, а самата фигурка е произведена по повод 50-годишнината на компанията. Всеки, който е получил такава играчка в яйцето си, може да се свърже с отдела ни за обслужване на клиенти и играчката му ще бъде сменена.“

 
 

Кевин Харт ще играе във филма по играта Монополи

| от chronicle.bg |

Комикът и актьор (но не и водещ на Оскарите) Кевин Харт е подписал с Lionsgate за роля във филма по класическата игра Монополи, режисиран от Тим Стори. В момента Харт си партнира с Брайън Кранстън в драмата „The Upside“, която успя да детронира „Aquaman“ в боксофиса.

Монополи за първи път излиза през 1935 година и става една от най-популярните игри за всички времена с 250 милиона продадени бройки. Идеи за филм по играта се появяват още през 2008 година, когато Universal и Ридли Скот проявяват интерес към евентуален проект. Той обаче не се случва и през 2012 Lionsgate купуват правата за екранизиране и наемат Андрю Никол да напише сценарий.

Проектът този път явно е сериозен, щом имаме новина за участието на Харт в главната роля. Стори освен режисьор ще е и продуцент. Двамата не се срещат за първи път – те работят заедно по „Think Like a Man „, „Think Like a Man  Тоо“, „Ride Along“ и „Ride Along 2″. Стори, заедно с Лесли Смол, режисираха и три комедийни представления на Харт.

Историята с Оскарите изглежда не е разклатила имиджа на Кевин и той продължава да бъде търсено лице в Холивуд. Най-големият проблем остава да видим как въобще Монополи ще се превърне във филм.

 
 

От 82-ра до миналата събота: съдбата на една редицивираща жертва на обири

| от Вучето |

200 деца годишно стават жертва на сексуално насилие, всяка четвърта жена е пребивана вкъщи, а според Мая Манолова българите, които са жертва на трудова експлоатация, са “повече, отколкото ни се иска.” Мен пък са ме обирали повече пъти, отколкото на мен ми се иска. Даже изобщо не ми се иска, само че никой не ме пита, а си ме обират като стой, та гледай. 

Хрониките на моята нерадостна съдба на рецидивираща жертва на обири и джебчийство започва още през 1982 г. , когато от простора на терасата ни на първия етаж неизвестни престъпници – привърженици на упадъчната американска култура отмъкнаха три чифта оригинални дънки Levi’s. Двата големи размери бяха на майка ми и сестра ми, а малките, с предизвикателната, почти провиденческа за бъдещето на западния свят, бродерия на бомба със запален фитил – мои. Много ревах, защото знаех, че ще видя пак дънки, които не са произведени в завод “Биляна” Петрич, през крив макарон. Седмица по-късно, пак от балкона, ни откраднаха три наниза суджук. Този път баща ми рева.

Две-три години по-късно едно комшийско дете ми открадна книгата “Приключенията на Лукчо” на Джани Родари. Казах на майка да иде да ми я потърси обратно, а тя каза: “Айде сега, за една книга няма да се смразяваме с хората!”

Следващите години, до настъпването на демокрацията, бяха сравнително спокойни откъм подобни инциденти, което си обяснявам с факта, че все още циганската махала не беше слязла в центъра. После, както знаем, започна голямото грабене на високо държавно ниво, което засенчи до известна степен проявите на кокошкарската престъпност.

Вече в новото хилядолетие пак почнаха да ме ограбват. Веднъж с една приятелка отидохме в новооткрит нощен клуб, който се казваше “Елефант”. Народът се тълпеше там, защото интериорът беше нестандартен за времето – нямаше маси и столове, а сепарета, оформени като спални. Полягаш и си пиеш. Алкохолът беше менте и ние се зашихме едва след втората водка. Установих, че ми няма портмонето от чантата, чак когато бях в таксито на път за вкъщи. На сутринта някаква шивачка намерила личната ми карта, захвърлена на улицата пред цеха. Честно казано, не посрещнах особено възторжено новината, понеже не харесвах как бях излязла на снимката и даже леко се радвах, че ще трябва да си извадя нов документ за самоличност.

От общия кабинет в университета, където преподавах, постоянно ми крадяха банани, закуски, пакетчета чай. Когато поисках всеки да си има шкаф за лични вещи, който да се заключва, ми отговориха, че така не може, трябвало да си имаме доверие. Нали все пак сме хора на науката, будители!

Служителките в Български държавни пощи също нееднократно са допринасяли за нерадостната ми съдба на жертва. От колетите, изпращани от сестра ми в Норвегия, са ми крали какво ли не – от бански костюми и козметика до пеещи картички за рожден ден и спортни наколенки. Сестра ми се принуди да надписва пакетите с флумастер: “Този пакет съдържа това, това, това и това и всеки, който пипне, да му изсъхнат ръцете!”

Служителите на летище София също не остават по-назад от колегите си-пощаджии. Почти не е имало случай на забавен багаж, доставен ми на следващия ден, от който да не липсва нещо. Веднъж обаче се бяха самозабравили. Не бяха просто крали, а направо си бяха пазарували с вкус. Освен няколко парфюма и два пакета пушена норвежка сьомга, си бяха направили подаръчни комплекти, съчетавайки по цветове и десени чанти и дрехи, както си бяха още с етикетите. Писах гневно писмо на превозвача, Австрийските авиолинии, откъдето ми отговориха, че да, много съжаляват за неприятната случка и ще ми възстановят стойността на липсващите предмети в евро, макар че вече им писнало да замазват л*йната на българските си колеги.

Не искам обаче да си мислите, че този текст има за цел да заклейми за кой ли път крадливото българско племе. През 2010 г. , докато бях в чужбина, крадец-гастрольор от братска Македония, известен на местната полиция с прозвището “Среднощния гладник”, беше нахлул в апартамента ми през терасата, обърнал всичко с краката нагоре в търсене на ценности и понеже не намерил такива, решил да не мине без хич, ами си сготвил във фурната картофи по селски и си наточил кана домашна ракия. Разбира се, не си беше тръгнал съвсем с празни ръце. Беше напълнил една от дамските ми чанти с лакове, гримове и антиейджинг нощни кремове. Бяха го хванали чак месец по-късно. Не е като да е имало гонка, де. Просто намерили Гладника заспал в стола на едно училище, след като преял с останали от обяд грах плакия, пържоли и круши.

През последните 3-4 години, откакто съм в Копенхаген, също са ме преджобвали сръчни тарикати. В автобус 5C, който минава по най-централня и натоварен маршрут, “работят” най-вече млади български ромки. Виждала съм ги многократно – правят се на заблудени туристки. Докато едната уж изучава картата (на метрото!), другата пребърква чантите и палтата на разсеяните пътници. Веднъж ме чуха, че говоря на български по телефона, и решиха любезно да ме осведомят: “Какче, тебе нема да те работим. Ето, слизаме, да си спокойна!” Този път минах метър, обаче в автобус по друга линия успяха да ми измъкнат портмонето, въпреки че старателно го бях сложила на дъното на чантата и го бях завила като бебенце с жилетката си. Няколко месеца по-късно ПАК ми откраднаха портмонето. Гепиха го под носа ми, докато плащах един корен джинджифил на касата в арабска зарзаватчийница.

Последно ми откраднаха айфона. И плетената шапка! Миналата събота. В един български Лидл. И пак, докато се редех на опашка, за да си платя покупките.

Днес мисля да пазарувам в друг супермаркет, понеже взе да ми става интересно какво ще ми откраднат този път. За съжаление не мога да им предложа скъп телефон, защото още не съм си купила нов. Затова пък мисля да ги подмамя с чифт кожени ръкавици. А и портмонето сравнително отдавна не са ми крали… Макар че сега, като се замисля, харесвам как съм излязла на снимката на личната карта и не ми се иска да я подменям.