Сирия – многото лица на страха

| от |

Покрай многото коментари от канапето в хола или в топлото телевизионно студио за конфликта в Сирия и за „лошите сирийски бежанци“, май забравяме да погледнем нещата от друг ъгъл. Ето един такъв. Рана Мусауи е кореспондент на AFP в Бейрут. Познавам я от времето, когато аз самият се евакуирах от Ливан, след като Летище Харири беше бомбардирано. Съвсем наскоро Рана е била в Дамаск и разказва за страха, за този страх в очите на хората, който малко от „експерт-коментаторите“ са виждали. И който им пожелавам никога да не виждат. 

 Бях на 12, когато гражданската война в моята страна – Ливан, приключи. Спомените ми от последните години на този конфликт са доста мъгляви. Все пак ясно си спомням многобройните обиколни пътища, по които вървяхме всеки ден, за да избегнем опасните места, полицейските барикади, страхът, докато се криехме зад дивана, когато ракета падаше на метри от нашата къща.

Спомням си също как играехме карти в укритията и щастливите дни, в които ни казваха, че не можем да отидем на училище. Спомням си центъра на Бейрут, в началото на 90-те, най-сетне в мир, но пълен с разрушени сгради, диворастяща трева и улични кучета… През 2008 по време на преврата, извършен от Хезбула, когато забелязах от прозорците на бюрото на AFP въоръжени мъже по улиците, неусетно се върнах към тези черни спомени.

000_Nic6212716_m

Когато в началото на септември отидох в Дамаск на мисия за 10 дни, нямаше как да бъда изненадана от шумът на бомбардировките в далечината, от полицейските блокади, от въоръжените цивилни по улиците. Градът е с променено лице. Военните ви карат да изгасите фаровете и да спрете да говорите по телефона. От шума на бомбите подскачат и журналисти, и жителите на Дамаск. Но променени са най-вече навиците, това е най-тъжното. Усещането за война се е промъкнало навсякъде в града, който се чувстваше незасегнат от конфликта, последния път, когато го посетих през 2011.

Разбира се, сравнен с останалата част на Сирия, където градовете са буквално сринати със земята от бомбардировките, където десетки хиляди бяха принудени да бягат и бяха превърнати в бежанци, където няма нито храна, нито вода, Дамаск може още да бъде наречен сигурно място.

000_Nic6248015_m

Улиците през деня са толкова оживени, колкото преди войната. Можете да видите хора, които забързано отскачат до магазинчето за подправки или младежи да пушат наргиле в кафенето. Но това са малки проблясъци нормалност в общата картина – опашки за хляб и бензин, пустите улици щом се здрачи. А Дамаск като всеки арабски град никога не спеше.

Да вървиш по улицата след 22ч. е като сцена от сюрреалистичен филм. На всеки десет крачки въоръжени мъже ви спират, за да им покажете документите си.

И още, всички тези трагедии, които се крият зад мизерните хотелски стаи в предградията, трагедиите на семействата пристигнали от Хомс, които оцеляват само благодарение на помощта на други семейства.

000_Nic6231863_m

Без да забравяме за Баб Чарки от магазинчето за сувенири, който си спомня през сълзи за туристите, за сапуните и копринените шалове, които са пристигали от Алепо, и който отваря само за 2 часа на ден. За родителите ужасени от цените на ученическите принадлежности, които не знаят ще могат ли да изпратят децата си на училище. За фризьора останал без помощници и почти без клиенти.

И предградията. Там, където са бойците на опозицията. Недостъпни за мен, тъй като съм с официална сирийска виза. Дори аз не мога да си представя ужасът, който цари там.

Достъпът до тези предградия е блокиран от полицейски барикади, тук там дори от бетонни стени.

Психозата се разпространява. Дори сред шофьорите на такси, които говорят за терористи, скрити зад стените. За това ги е страх да ви закарат до ресторант в Стария град късно вечер.

Страхът има много лица в Дамаск. Страхът от тайните служби е тук. Повечето хора повтарят тезите на режима. Други отказват да говорят пред камера. На няколко пъти полицаи, военни, цивилни идваха да ни питат кои сме, какво искаме, какво снимаме и най-притеснителното какво са ни казали хората.

Днес, след 2 години и половина военни действия, го има и онзи страх Дамаск да не се превърне в новия Хомс, в новия Алепо, в град изравнен със земята. Дори хората, които тайно поддържат падането на режима се страхуват от размириците, които избухват по улиците. Други се страхуват, че опозицията ще ги избие, щом нахлуе в столицата. Трети мислят, че бъдат избити от армията на Асад, ако разбере, че губи.

000_Nic6249148_m

Винаги съм се надявала, че в Сирия до война няма да се стигне. Сирийците са народ изпълнен с доброта, с една семпла, дори понякога наивна доброта. Надявам се, никога да не станат цинични, каквито станахме ние ливанците, свикнали с бомбардировките и колите бомби.

Но войната не ви прави просто циничен. Тя създава омраза. Таена през годините, тя всеки момент може да избухне. Такава страхувам се ще бъде Сирия утре. В Ливан го знаем много добре. За съжаление.

000_Nic6233195_m

 
 

„Закрилникът 2″ покори бокс-офиса на Северна Америка

| от |

Филмът „Закрилникът 2″ с участието на Дензъл Уошингтън оглави бокс-офис класацията на Северна Америка, след като събра 35,8 милиона долара приходи от прожекции миналата седмица, сочат данни на специализираната фирма „Игзибитър рилейшънс“, цитирани от световните информационни агенции.

Излезлият по екраните през 2014 г. филм „Закрилникът“ донесе 190 милиона долара приходи от прожекции в целия свят.

Второ място зае „Mamma Mia! Here We Go Again“ с участието на Мерил Стрийп, Пиърс Броснан, Шер и Колин Фърт – продължението на филма мюзикъл „Мама миа!“, с 34,4 милиона долара приходи.

На трето място е „Хотел Трансилвания 3: Чудовищна ваканция“ – 23,2 милиона долара, следван от „Ант-Мен и Осата“ – 16,1 милиона долара и „Феноменалните 2″ – 11,5 милиона долара.

На шесто място остана „Джурасик свят 2: Рухналото кралство“ – 11 милиона долара, следван от „Небостъргачът“ – 10,9 милиона долара и „Първата чистка“ – 5 милиона долара.

 
 

Съпругът на Маргарет Тачър мразел Пол Маккартни

| от chr.bg |

Новооткрити документи показват, че съпругът на британския премиер Маргарет Тачър, Денис, не гледал с добро око на сър Пол Маккартни и сложил въпросителна срещу името му в списък на поканени гости на „Даунинг стрийт 10 „, предава Асошиейтед прес.

Много ВИП персони по света биха дали мило и драго, за да имат сред гостите си поп величия от калибъра на бившия член на „Бийтълс“ Пол Маккартни. Но не на такова мнение бил съпругът на Желязната лейди, Денис Тачър. През 1988 година му бил представен проектосписък на гостите, които ще бъдат поканени на гала вечеря в резиденцията на премиера. Господин Тачър поставил въпросителна срещу името на сър Пол. В полето той написал, че е „неудачно и смущаващо да бъдат канени хора, които публично са си позволявали да хулят премиера“.

Документите показват, че Денис Тачър сложил въпросителни и срещу имената на любимия водещ на природонаучни предавания Дейвид Атънбъро и на певицата Шърли Беси.

 
 

„Бъфи, убийцата на вампири“ се завръща

| от chronicle.bg |

Добри новини за феновете на „Бъфи, убийцата на вампири“: деветдесетарският култов сериал се завръща на малкия екран.

Новата версия на сериала се прави от Fox 21 TV Studios и ще се излъчва по кабелните канали и по стрийминг платформите. Създателят на сериала Джос Уидън ще бъде изпълнителен продуцент, а режисьорския стол ще вземе Моника Брийн.

TV-Shows-Like-Buffy-Vampire-Slayer

Засега няма много подробности за сюжета, но според слуховете героинята на Сара Мишел Гелар ще търпи сериозни промени.

За нещо ново в света на „Бъфи, убийцата на вампири“ се заговори през есента на 2017 г., когато стана ясно, че сериалът може да бъде възроден, ако се намери добър сценарист.

„Бъфи, убийцата на вампири“ върви от 10 март 1997 г. до 20 май 2003 г. Сериалът проследява историята на Бъфи Съмърс, млада жена, призвана да се бори със силите на злото.

 
 

Емир Кустурица се готви за филм в Русия

| от chr.bg |

Сръбският режисьор Емир Кустурица възнамерява да заснеме филм в Русия.

„Ще заснема филм в Русия, преди да сложа край на режисьорската си кариера“, заяви той. Кустурица довери, че се вдъхновява от творби на руски класици. „Филм може да бъде заснет по „Герой на нашето време“ от Лермонтов и да бъде посветен, например, на войната в Сирия“, поясни режисьорът.

В момента Кустурица работи над книга за съвременен Китай, която също е повлияна от руската литература. „Това е интересна история за моралния крах – отбеляза той. – Става въпрос за своеобразна смесица от „Идиот“ и „Престъпление и наказание“ от Достоевски. Това е история, която е характерна за 90-те години на миналия век. Тази трагедия приключва с победа на доброто.“

Сред по-известните му филми са „Баща в командировка“ (1985), „Циганско време“ (1988), „Аризонска мечта“ (1993), „Ъндърграунд“ (1995), „Черна котка, бял котарак“ (1998), „Животът е чудо“ (2004), „Завет“ (2007), „На млечния път“ (2016).