Синята птица и Деян Ангелов – братът в сянка

| от |

„Не е нужно да притежавам Синята птица, за да бъда щастлив като човек. Не ми е нужно да притежавам каквото и да било, всичко е в главата и точно това ми харесва в ролята на нероденото братче, която играя. То идва с мисия на Земята – ражда се, носи три болести и отпътува. Така представена смъртта не изглежда страшно”. Така започва разговорът с актьора Деян Ангелов. Той е добре познат в чужбина, но у нас се чувства на сигурно място в сянка. Умишлено страни от медиите, защото държи твърде много на личното си пространство, но няма как да остане незабелязан. Особено щом го видите на сцената. Концентрира вниманието на аудиторията от първата секунда на появата си в най-новото представление на Народния театър „Синята птица“ с режисьор Мариус Куркински. В същата пиеса играе и неговият популярен у нас брат близнак Дарин, с когото се различават не само на външен вид.

Деян от малък залита по философията и екзистенциализма и вече му личи. Всъщност това е първото му интервю, но не изглежда особено нервен. Причината да отказва е, че не харесва показността, но му се налага понякога да отделя време и на медиите – заради професията и заради брат си , който от своя страна няма против светлините на прожекторите.

„Ние сме близнаци, но сме много различни и отделни като начин на живот и възприятие на света. Никога не съм искал известност не защото вниманието не ме ласкае, а защото мисля, че нямам какво толкова да кажа”, казва скромно  Деян.

В представлението на Мариус Дарин влиза в ролята на тъмната Нощ, а Деян е светлият образ на нероденото братче. „От думите на героя ми става ясно, че смъртта е част от живота. Симпатизирам на идеята, че всеки човек има мисия и като я изпълни отива някъде другаде“.

Съдбата на Деян го отвежда на сцената, а ролите се превръщат в негова мисия. Затова и пиесата по философа и символист Морис Метерлинк е типично в негов стил. Той е израснал в семейство на актьори по бащина линия, но до магията на театъра се докосва случайно. Кандидатства във спортната академия автомобилизъм, тъй като дълго време тренира бокс и карате. Първоначалните му планове се променят, след като е скъсан на изпит по български език. „Поискаха ми рушвет от 1000 долара през 1999 година, за да вляза. Казах си: „Няма да им ги дам, трябва да се прави нещо друго” , разкрива актьорът.

И тук на помощ се притича брат му Дарин, който го убеждава да кандидатстват пантомима в НАТФИЗ.

Приемат ги и двамата, но втората година попадат в полезрението на Стефан Данаилов. И животът на Деян се обръща на 180 градуса. „Спомням си как Анастасия Савинова ми каза: „Тоя е много освободен, да влиза пръв”. Първи курс ми беше много отегчително. После припознах средата в лицето на колегите ми Свежен Младенов, Иван Юруков, Даниел Ангелов и Евгени Будинов”, разказва Деян. Бунтар по природа и върл враг на статуквото, неведнъж попада в челен сблъсък с професора си Стефан Данаилов, който е един от менторите му. „През цялото време ми казваш „Не забравяй, че в мене е ножа, в мене е хляба. Слушай ме какво ти говоря.” Имаше предвид да не подценявам мнението му. Налагаше се да го повтаря, защото съм малко своенравен, казват. Лично аз се смятам за миролюбив, но статуквото, по мое мнение, трябва да бъде линчувано и осъдено на смърт”, казва актьорът. Води своя собствена война срещу пошлостта – от сцената на Народния театър, където с брат му попадат през 2009 година.

Да откажеш на Тавиани

„Първата ми сериозна роля в Народния театър бе тази на Парфен Рогожин в представлението „Идиот” по едноименния роман на Фьодор Достоевски. Във възторг съм от режисьора Десислава Шпатова. Преди да я срещна мислех, че просто я митологизират. Моят герой Рогожин е човек, който се изпепелява от любов. Той е влюбен в Настася Филиповна и винаги я преследва. Деси Шпатова ми даде свободата да изградя тази роля без предразсъдъци, като същевременно ме водеше по правилния начин натам, където тя искаше като режисьор, за да стане спектакълът така, както си го е представяла”, разкрива Деян Ангелов за първите стъпки на Голяма сцена.

Деян Ангелов участва в едни от най-атрактивните представления на Народния театър като „Хамлет”, „Зимна приказка“, „Кралят Елен”, „Аркадия”, „Животът е прекрасен”, „Хъшове” … Всъщност заради последното представление отказва на легендарните италиански братя режисьори Паоло и Виторио Тавиани, които го избират за голяма роля в техен филм. „Бях на 26 години, извикаха ме на кастинг и само отбраните се срещнаха с братя Тавиани. Оказа се, че съм избран за специална роля и трябва да я обсъдим. Те са страшни скици, говорят непрекъснато, но и същевременно интелигентно конфликтуват. Когато ми казаха датите за снимки – в пет от тях имах представлението „Хъшове”. Категорично отказах. Може да е капризно, но ми трябваше времето. Всички ме убеждаваха, че съм луд. А за мен самият факт, че съм одобрен от Тавиани за голяма роля, бе достатъчен“, аргументира избора си Деян.

Театърът над киното

Впоследствие става така, че повечето участия на актьора са в чужди филми. Привърженик е на стойностното кино, но смята, че към момента у нас това няма как да се случи. „Сценарно българските филми не могат да издържат спрямо световното кино. След това сценарият трябва да бъде защитен със съвременен похват на снимане, който изисква едни баснословни бюджети, които нямат компромиси. Минималните за добър филм в чужбина са около 40 милиона за филм. В България с 5 милиона снимат 5 филма. Същевременно около 40% от бюджетите тук се крадат в буквалния смисъл и е важно това да се изобличава“, казва Деян Ангелов.

Той особено скептичен както към работата, така и към приятелствата и хората, с които комуникира. „Много е важно в каква страна растеш и с кого комуникираш. Съпругата ми Петя има голям принос за това, че съхранявам ценностите си. В България лесно се става популярен, но аз никога не съм искал да бъда пладнешка звезда. По-добре да е една роля, да е малка, но да си струва. Интересува ме повече нещо да остане след мен. Спектаклите да докосват сърцата на хората, да променят чисто емоционално зависимостите им – към обкръжаващия ги свят, към мненията и събитията. „Синята птица” е един такъв спектакъл – далеч от пошлостта и близо до красивите мисли”, разкрива вижданията си актьорът.

„Благодарение на Мариус, аз станах нероденото братче. За подготовката на „Синята птица” мога да кажа, че такъв репетиционен период не съм имал от много отдавна. Толкова хубав. Мариус създава много приятна атмосфера, много добре знаеше какво иска. Вярвам, че представлението има своя публика, защото знам,че българите не са глупави. А в текстовете на Метерлинк има много важни неща, които прозират през думите”, споделя Деян.

Съдбата на влюбената фенка

Актьорът разделя живота си на две части – преди да се ожени и след това. „Животът ми се промени безкрайно, откакто Петя присъства в живота ми. Вярвам, че един син трябва да остави родителите си, за да пребъде с жена си в едно. Най-голямото си щастие изпитвам с нея и двете ни деца – с тях се чувствам свободен”, разкрива за личния си живот актьорът. Всъщност той и съпругата му се запознават като в приказките.

Всичко започва от представлението „Хъшове”.

„Петя ме беше гледала в спектакъла и ме забелязала. Както тя казва: „Влюбих се.” . 2-3 години по-късно се видяхме в един офис. Работеше там като пиар специалист. Установихме контакт и сега тя казва: „Моята съдба е съдбата на влюбената фенка”, разкрива още Деян. Подчертава, че е моногамен. „Не усещам липса на внимание, знам, че струвам и не ми е необходимо да преспя с много народ, за да си докажа, че съм желан мъж. Напоследък безразборните връзки са като мода, използват се дори и за пиар”. Въпреки, че е изглежда доста самоуверен, Деян станал ревнив с течение на времето. „Но не тази ревност, която си представяте. На внимание съм ревнив в някаква степен, към съпругата ми… леко деспотичен съм дори и се опитвам да контролирам около мен. Още търся отговор защо, преди си спомням, че не бях ревнив”, смее се Деян и споделя, че има и други недостатъци – „с лопата да ги ринеш”.

Синовете си иска да научи на любов. „Трябва да могат да обичат, за да изискват любовта да ги заобикаля. Да са свободни също така“, споделя още младият баща.

Деян vs. поп-фолк културата

„Разочарова ме у хората порнографията. Има хора, които биха комуникирали с теб само ако си известен, ако имат изгода. Това е поп-фолк възпитанието, материализирането на душевността, на абсолютно всичко, парад на бездушевността. Нещата се свеждат до секс и пари, всичко това е много лошо.”, смята Деян. Вижда спасение в театъра. „Тялото живее от храна, вода и мисъл. Театърът може да нагости душата. Дали с песен, концерт или театър – храниш ума. Затова и като култура мразя чалгата. Тя не може да породи нищо друго освен гибел. Разхождат се някакви бицепси, трицепси, силикон и хиалурон по улиците и това се налага като мода”, казва Деян. Затова и харесва да е далеч от популярността и феновете.

За повече от 10 години на сцена актьорът признава, че все още има сценична треска, но само понякога. Затова пък не се отказва от един специален ритуал. „Помирисвам прахта на сцената всеки път преди представление, макар че се старая да не съм суеверен”, разказва Деян Ангелов. Казва и че с годините все по-трудно си учи репликите, но Петя му помага и в това. Надява се, че баща му се гордее с него и брат му Дарин, защото са се реализирали в семейното поприще – театралната сцена. Гордее се и със себе си за това, че от България е стигал до кастинги за чуждестранни филми.

„Това, че те забелязват навън няма как да не храни егото. А то трябва да бъде хранено. Защото иначе няма как да излезеш пред 800 човека без самочувствие. Ако не си вярвам как ще се правя на детенце пред зрителите? Мисията ми е да разбутам нервната им система, като истински актьор – с обем и мах. Аз трябва да знам, че зрителите са като букет цветя в ръката ми. И че ги водя на по-хубаво място”.

Повече за Деян Ангелов може да научите в галерията ни горе.

 
 

Защо жените снимат бельото си в Туитър? #ThisIsNotConsent

| от chronicle.bg |

Жени от цял свят постват снимки на бельото си в Twitter след като 27-годишен мъж беше оневинен в съдебно дело за изнасилване в Ирландия, където бельото на тийнейджърка беше използвано като доказателство.

Защитата на мъжа в лицето на адвоката Елизабет О’Конел помоли съдебните заседатели да вземат предвид бельото, което момичето е носило. „Доказателствата сочат ли, че тя е била привлечена към обвиняемия и е била готова да се запознае с някого и да бъде с някого? Трябва да се има предвид начина, по който се е облякла. Тя е носела дантелени прашки.“

Използването на облекло като свидетелство за съгласие за полов акт беше счетено за неморално обвиняване на жертвата от много дами в интернет, които качиха снимки на своето собствено бельо с хаштага #ThisIsNotConsent (Това Не Е Съгласие – от англ.).

 

„Защитата на мъж, обвинен в изнасилване, предложи на заседателите да имат предвид бельото, което е носила 17-годишната обвинителка. В следствие на силно неприемливия коментар, призоваваме последователите ни да пуснат снимка на прашките/бикините си с хаштага #ThisIsNotConsent“

Сюзън Дилън, основателката на Twitter страницата „I Believe Her – Ireland“ и един от хората дали начало на хаштага, каза пред CNN, че се е надявала ние като общество да сме надживели тези архаични, обвиняващи жертвата, митове за изнасилването.

 
 

Що е то big d*ck energy и как това се превърна в една от най-търсените фрази на годината?

| от chronicle.bg |

Всяка година Оксфордският речник определя думата на годината, като един от критериите е търсения на потребителите. Тази година, както и предходните, резултатът не е в позитивната гама. Думата „toxic“ е думата на 2018 г. 

Тук обаче ще изясним една друга фраза, която е била сред най-търсените  в базата данни през изминалите месеци и дори е била претендент за титлата.

Big dick energy. Ще я познаете, щом я видите. Ще я усетите. Можете дори да я носите. Може дори да не сте мъж и да я имате в огромни количества.

Това лято тази дума беше сред най-обсъжданите в социалните мрежи. Какво обаче представлява big dick energy (BDE)? И как да разберете дали я притежавате? Ето какво трябва да знаем за това ново наименование на едно иначе не толкова „ново“ качество у хората.

Откъде започва всичко?

Всичко започва с туит (в последствие изтрит) от юни на певицата Ариана Гранде, в който тя описва колко надарен е тогавашният й приятел – актьорът Пит Дейвидсън, познат ни от Saturday Night Live.

Въпреки че певицата много бързо изтрива публикацията, тя плъзва из социалните мрежи, а мъжкото достойнство на Дейвидсън е широко коментирано. Един от туитовете обаче дава начало на „понятието“.

„Пит Дейвидсън е висок 190 см, има тъмни кръгове под очите, има силна big dick energy, изглежда зъл, но очевидно е ангелче и обича публично своето момиче.“ пише момиче на име Тина.

Какво е BDE?

Big dick energy  е описвана като „увереност без превзетост“. Никога не може да бъде сбъркана или симулирана. Тя е сексуалният еквивалент на това да напишете чек за 10 хил. долата, знаейки че разполагате с тях в банковата си сметка.

Мъже с BDE могат да бъдат Рами Малек, Крис Евънс, Том Харди, Робърт Дауни Джуниър, Тимъти Шаламе и други. Но не е необходимо да разполагате с пенис, за да я излъчвате.

Също толкова възможно е и жена да я притежава. Риана? Прелива от BDE. Серина Уилямс? Пръска се по шевовете. Кейт Бланшет? Тя е цял АЕЦ.

Някои хора критикуваха наименованието, тъй като навява асоциации, че това излъчване произтича от големия размер на мъжкото достойнство.

Как да забележите BDE?

Тя е нещо, което или имате, или нямате. Тя е тиха увереност, която при някои я има от раждането, други я развиват с времето. Но ключовият фактор е, че тя не се натрапва. Човекът с big dick energy е спокоен и уверен в себе си. Не е срамежлив или тих, но не и арогантен. И определено не се старае да компенсира с нещо. Ако я носи, вероятно има леко дръпнато поведение – но не самоцелно. Не иска на всяка цена да привлича внимание върху себе си, просто се чувства добре в кожата си.

Това е енергия, която привлича хората към него и прави впечатление, че държи живота си в ръце. Ако някой/я има BDE, вероятно е харесван и лесно се общува с него/нея. Хората обичат да са в компанията на този човек, защото ги кара да се чувстват добре.

Има ли little dick energy?

Напълно възможно е. Докато някои хора твърдят, че т.нар „токсична мъжественост“ е антоним на BDE, други предлагат простата концепция за little dick energy (LDE) или mediocre dick energy (MDE). Това са хората, които са арогантни, лъскави, нахакани и дразнещи в своята самоувереност.

 
 

Как ще изглежда класика на Хичкок в XXI век?

| от chronicle.bg |

78 години след като Алфред Хичкок създава класиката „Ребека“, която печели „Оскар“ за най-добър филм, а Джоан Фонтейн – за най-добра актриса, предстои да видим как ще изглежда романът на Дафни дьо Мюрие през XXI век.

Netflix и Working Title наемат британеца Вен Уитли, който да режисира за големия екран филма по сценарий на Джейн Голдман. В главните роли ще влязат Лили Джеймс и Арми Хамър, съобщава IndieWire.

Романът, публикуван през 1938 г. разказва историята на млада жена (Лили Джеймс), която пристига в новия си дом, имението „Мандърлей“, собственост на новия й съпруг, Максим де Уинтър (Арми Хамър). Битката е с починалта първа жена на Максим, Ребека и икономката на имението, госпожа Денвърс.

Предстои да разберем повече подробности около проекта, но дори на този етап новина за бъдещ филм на Лили Джеймс и Арми Хамър, римейк на вече съществуваща класика (и то на Хичкок!), заслужава вниманието ни.

Междувременно очакваме да видим Хамър във филма „On the Basis of Sex“, където си партнира с Фелисити Джоунс. А последната роля на Лили Джеймс беше във втората част на мюзикъла „Mamma Mia!“

 
 

Who the f*** is Alice? На мода е Цвети с кафето!

| от Теньо Гогов |

Теньо Гогов е сценарист, певец и автор на „100 истории„. Той пише настоящия текст като действащо лице в прословутата реклама на кастинга „Годината, в която стана известен“.

“Винаги съм усещала, че ти, именно ти си най-големият проблем на нашето общество”. И заливащ се от смях емотикон. Това написа преди няколко дни на стената ми приятелка-адвокат – в разгара на скандала с клипчето за Студентската телевизия. Клип, за който написах сценария.

Честно казано, с това бих могъл и да приключа този текст.

Но понеже е статия, а не телеграма, вероятно е прилично да дам още малко дължина.

Първо ще кажа какво този материал няма да е. Няма да е моето оправдание. Не защото нямам с какво да оправдая творческите си решения за клипа, а защото едва ли на някой друг, извън мене, това му е супер важно. Мисля, че публиката рядко си прави труда да разбере личния свят на когото и да било.

Тя прилича малко на енергичен джак ръсел – винаги хуква по посока на хвърлената пръчка, но никога не стига до това да я намери в тревата. Просто се разсейва.

Всъщност, ще разкрия само един по-личен факт покрай моето участие в скандала. Намесих се в него по собствено желание и то в момент, в който вече бях напуснал проекта за Студентска телевизия. Защо си тръгнах – да кажем, „несходство в характерите“ с някои ключови фигури. Сред които, между другото, и самият Башар.

Казвам, че си избрах да се намеся, защото наистина беше въпрос на избор. Някои от участниците в създаването на клипа и до днес не замесват имената си в скандала и никой не ги „дъвче“.

Това нямаше как да е моят избор, защото ми се стори твърде нередно целият хейт да се излива върху Башар Рахал, независимо в какви отношения съм с него. Трябваше хейтът да се разпредели, за да не бъде премазан от негативизъм един човек. Един. Човек.

Толкова по въпроса дали съм фен на гавренето с хора в уязвима позиция, унижението на секретарки, жени с кафета и прочее.

На който му се занимава – да си направи някакви изводи.

Казах какво тази статия няма да е. Сега да кажа и какво ми се иска да е. Иска ми се накрая да носи оптимизъм. И да звучи позитивно. Струва ми се, че това никак няма да ни навреди – ей така, като народ.

Като казах народ – една препратка към френския народ. Робърт Чалдини, „бащата“ на социалната психология, дава следния емблематичен пример от епохата на Френската революция. Формалният повод за избухването на революцията е любопитен – Луи XVI свиква, а няколко дни по-късно решава да разпусне събранието на Генералните щати – орган, който не е бил свикван в продължение на почти 2 века. Поколения французи нямат никаква представа какъв точно е този орган, с какво се занимава и дали изобщо е важен. В интерес на истината, не е бил много важен – имал е функцията главно да аплодира краля и да хвали неговите мъдри решения за майка Франция.

И все пак – събранието е разпуснато и народът полудява. Според Чалдини, това се дължи на един много интересен рефлекс на човешката психика. Изглежда, че човек може да изкара много дълго време без нещо, което е нямал, но дадеш ли му го замалко и после да му го отнемеш – в мозъка става страшно. Истинска революция.

Е, подобна беше реакцията и покрай клипа за Студентската телевизия.

Народът разбра, че изобщо има такова нещо като Студентска телевизия, едва от рекламното клипче за кастинга. Иначе „Алма матер“ съществува главно на хартия. Тя не се излъчва по никоя кабелна мрежа, защото има нищожен бюджет и не може да произведе програма. Всъщност, дори да можеше, спорно е колко хора биха гледали един вътрешно-ведомствен университетски канал.

Обаче клипчето излезе в социалните мрежи и сума народ скочиха да бранят академизма и високия стил. На една несъществуваща телевизия.

Никой не им беше казал, че неотдавна самият Университет е взел решение да търси комерсиално бъдеще за канала си. Защото, за да се привлече външен инвеститор, той ще иска комерсиална програма, от която да може да си върне парите.

Всъщност, ако има враг на студентската телевизия, то това е най-вече мизерията. Но да говорим за по-хубави работи.

Между другото, имаше нещо хубаво в бурната реакция покрай клипа. Щом все още някой в тази държава се ядосва заради ценности като просвета, образование и университети, значи има надежда.

Но си струва да се направи един тест. Предлагам ректорът да открие банкова сметка, която да набира средства за качествена академична програма на телевизия „Алма матер“ и всеки, който е написал дори един гневен коментар към нашия клип, да преведе 50 лева по сметката. Защо ли? За да може идеалите и ценностите да му струват нещо.

Както е струвало на Евлоги и Христо Георгиеви. За които някой написа, че трябвало да станат и да си тръгнат заради клипчето. Братята Георгиеви са се “бръкнали”. А не са писали само гневни статуси във фейсбук.

Ако човек не е готов да го заболи поне малко за каузата, която твърди, че защитава, значи нещо не е наред. Като общество, ние трябва да се научим да плащаме цена за добрите неща, които искаме.

Като например българските медии. Удивих се, че в устрема си да защитават престижа и морала на журналистическата професия, водещи телевизии у нас потъпкаха елементарни правила на същата тази професия. бТВ и „БГ он еър“ взеха от мен уж уточняващи интервюта по темата за клипа, но в ефир пуснаха толкова малко и толкова тенденциозно окастрено съдържание, че самият аз не успях да разбера какво съм казал.

Предаването Култура.бг по БНТ пък тотално забравиха за обективността и поканиха коментатори за скандала, които приличаха на взод за разстрел. Голямо пуцане срещу хора, които дори не бяха в студиото да се защитят. На единия от стрелците, доцент Орлин Спасов от ФЖМК, искам да кажа: „Господин доцент, достатъчно беше просто да кажете, че клипът не ви харесва. Нямаше нужда непременно да ме изкарвате и долен чалгаджия и човек без вкус. Защото не ме познавате. Ако смятате, че нашият клип е продукт без вкус – поне вие бъдете човек с вкус и етика. За да бъдете алтернатива. А сега – здравейте на нашето ниво!“

Между другото, от запенване срещу клипа, никой не обърна внимание на няколко детайла в кастинг кампанията. Някой видя ли, че бяхме сложили уважение към телевизионните професии „бекстейдж“ – сценаристи и организатори? Бяхме ги нарекли „важните хора зад кадър“. Кога за последно чухте някой да казва на невидимия човек в България, че е важен? И възможно ли е една и съща кампания едновременно да иска да унижава и да уважава? Все едно. Минала работа.

Този текст е към края си. Преди да свърши, искам да изкажа уважението си към Цвети „с кафето“ – момичето, което преживя много тежки емоции заради това, че жертвоготовно се снима като секретарката в клипа. Защото малкият ни екип направи всичко без пари и с лични усилия. А иначе Цвети е майка, висшистка, кадърна и организирана млада жена, която от години работи в СУ. Тя понесе стоически целия хейт – една жена пострада, в името на това други хора да твърдят, че защитават правата на жените. Странна логика, но да сме живи и здрави.

А иначе, „Цвети наистина вече стана известна“– последната реплика от рекламата заживя. И това искам да го кажа на всички студенти, които мечтаят за кариера с писане: Думите ви имат сила! Вие имате сила! Използвайте я за добро! Понякога дори и ще ви се получава.