shareit

Сините филми на Жорас

| от |

„Представяш ли си да се влюбиш в един човек и от самото начало всичко да ти бъде ясно за него? Няма как да стане. Има си пластове. Аз обичам и работя с пластове. Трябва да я гледаш повече от един път. Трябва и опит, за да се разчете“, казва ми съвременният артист Георги Георгиев – Жорас.

Говорим за синята изложба, която не те допуска лесно, крие в себе си послания под множество пластове. Всичко е кодове, визуални намеци и капани, а синьото отключва съзнанието. Синьото не е море, не е небе, но с всеки следващ от 19-те модули съзнанието ти потъва все по-дълбоко.

Изложбата O.N., която е първата самостоятелна на съвременния артист Георги Георгиев от 2009 година насам, е некомерсиален проект, който човърка съзнанието и те кара да мислиш.

Тези картини не са лесно смилаеми, но засягат основните, вечните теми за човешкият егоцентризъм, за самодостатъчността на един човек. Това е O.N. на Жорас – едно състояние на перманентна, истерична възбуда, в което трябва винаги да си в пик.

Иначе отпадаш, иначе си лузър. Картините нямат имена, защото названието веднага задава една посока. Предпочитам да ги наричам кутия 1, кутия 2, кутия 3 …“, разкрива ми малко по-малко Жорас. „Нарисувал съм гири, от тези във фитнеса. За мен те са символ на претенции за сила. Говорим за едно развилняло се, самозабравило се его в собствен свят. То е капсуловано, то се самозахранва, самоподхранва се и няма нужда от обективност. Това е изкуствена среда на живот“, казва авторът.

Изложбата O.N. е изложба за подсъзнанието. Тя си има история, която никога няма да разберем, защото целта на съвременния артист е да мислим през призмата на собствените си разбирания. O.N. е комбинация между лични, обществени и социални послания, които всеки би могъл да интерпретира по собствен начин. „Не се дефинирам като социално насочен. Имам ангажираност, но на мен диалогичността не ми е присъща. Тоест го имам вътре в главата си, искам да го изразя, то се получава, но не искам да повдигам диалог или дискусия. Който го разчита – разчита. Искам да дам на проектите си някакъв заряд, но всяка картина, която напусне ателието ми, има собствен живот след това, който аз не мога да контролирам. Отделно повечето от тези всичките „творби“ напускайки ателието, стават един най-обикновен пазарен продукт. С придадена от обществото конкретна стойност“, казва Георги Георгиев и заключва с отработен маниер личното вътре в себе си, не го пуска да излезе, а за страничния наблюдател е невъзможно да го извади с думи.

Аз ти казвам какво е O.N., чети между думите ми„, помага ми Жорас и уточнява , че това е психологическа изложба. Интересно е какво би казал някой психолог за Жорас и го питам. А той се смее: „Ще ахне, ще каже „Ау“!, отговаря ми артистът, който вижда предимно в синьо през последните три месеца, докато подготвя проекта си. „Как да обясниш чудният свят на един шизофреник. Това са моите филми. В случая – сини филми. Синьото може да го асоциираш с ток. O.N. – E.On, turn on, switch on, shit on. Електричество“, казва артистът. „Нещата трябва да бъдат лични. Когато нямаш какво да кажеш, бъди така добър да не натоварваш обществото и близките си с някакви дежурни професионални полюции. Авторът трябва да бъде честен и откровен“.

Мацки, цици , shit, head massage.
Всичко това е част от O.N. „Не се ангажирам с послания. Това е част от живота на всеки един средностатистически пич/п*чка – човек, който имитира. Човеците са в мимикрия, но всички имаме илюзорно, измамно усещане, че нещо голямо ни се случва. А всъщност всичко се повтаря и удобно неосъзнато живеем в цикъл“, смята Жорас. „Публиката има пълната свобода да погледне O.N. по свой собствен начин, ако има сетивата да го направи. Хубавото визуално изкуство е като хубавата музика. Слушаш я много пъти, преоткриваш я, а едно диско хитче го чуваш 3-4 пъти и го забравяш. Това е асоциацията, която правя. Не искам на никого нищо да кажа. Разбрал съм много отдавна, че най-голямата глупост е да се опитваш да променяш хората, това е пълна халюцинация, ако някой си го въобразява. Аз я нямам тази илюзия. Не желая да обяснявам дълбинно-философски проникновения и да ги насочвам в живота – не ме интересува. Аз имам нещо вътре в себе си, то работи, аз започвам да работя. Това е моето игрално поле, това е моят инструментариум“, разкрива Жорас и подчертава, че няма нужда да излезе навън ако трябва да нарисува пейзаж. Няма нужда да срещне човек, за да направи портрет. „Аз имам една идея, която преследвам, както по време на лов ловецът преследва плячката си. Идеята е като дивеча.“

По време на този своеобразен лов в синьо Жорас е напуснал картинното поле, за да създаде компресия, усещане за закопчаване, чрез такери и други материали, които са част от картините. Както и чрез надписи:

Ала-бала, кайма-карма, мама, мацка с 6 пръста и наострила нокти, защото е „специалната“…

Всичко това е художествен скандал, а идеите на автора – провокативни. Дори рисуването в живота му идва с конфликт с една от преподавателките му – другарката Карова, която отказала да приеме вълшебното дърво, което 9-годишният малчуган Георги й нарисувал. Иначе имал щастливо детство, кореняк софиянец е, който хванал три пъти краста за едно лято в „Мусагеница“. Спал е под стара волга в проливен дъжд, няма свои картини по стените на ателието си, подарява най-хубавите си на приятели и има нужда от дразнители и тригери за да рисува. Кандидатства три пъти в художествената академия и накрая успява. Бърше си четките и ръцете по дънките, но не му пука, че ходи с тях по улиците. Използва визуалното изкуство за комуникация – чрез картини, инсталации, фотография. Носител е на много български и чужди награди. Инсталацията му „Застреляй себе си“ в Прага оставя без думи високопоставена католическа делегация. Духовните лица буквално настръхват пред обекта „St. Crutch“ ( бел.ред. – буквалният превод е „Свещената патерица“) и напускат изложбата.

Всъщност за Жорас религията е криворазбрана, бизнесът е твърде агресивен, а хората са се превърнали в хитри, лоши, съвременни богове, които са пренавити до истеричност заради едното алчно ежедневие. В една от пространствените му инсталации кинескопът е снабден с гумена ръкавица, застопорена в знака на Хитлер. За Жорас това е знакът на лумпен пролетариата, на профана. В неговите творби бизнесът идва като войска, небостъргачите се превръщат в наточени зъби и символизират агресивността заради бизнеса, диско пиле танцува в кутия от Макдоналдс …

Бунтът в изложбите му е срещу уеднаквяването, глобализацията, криворазбраната религия.

Съвременният Бог. Стремежите му, заключени от 8 до 17 ч., и страхове, тревоги, без които той днес не може. Разтревожен Бог. Богът, който гледа телевизия дори и докато спи. Тайно вярва, че е изключителен, а също и наследник на висша раса, петнадесето поколение атлант със трето око, голямо колкото двоен Макчикън с боза. Работата, новата религия на Бога. Трябват му проблеми, за да може да си ги решава. Когато свършат, ще си измисли нови, за да може животът му да е изпълнен със смисли. После малко CNN. Лош бог, лош бог. Следва повишение и няколко неплатени сметки за кабелната. Шопинг, телевизия, вибратори, фитнес, метро–ретро. Малко гадно богченце съм аз, със дребни малки очички, но ужасното е, че освен ти, съм и аз, а също и ти…„, обобщава Жорас. И подчертава, че обществото има една инертна маса, която „иска сандвич точно за 4 секунди на едно гише, а след това отива да работи в офиса и да спи пред телевизора“. „Живеем като в човечарници по Оруел”, шегува се артистът.

Не е необходимо да разтълкуваш всичко в синята O.N., защото едва ли ще успееш. Понякога е нужно само емоционалното докосване. Ако стигнат до теб, сините филми на Жорас се развиват лека полека във времето, в съзнанието.

O.N. e афтър шок с афтър ефект.

На пръв поглед виждаш едни неща, на втори – други. Ако любопитството надделява, картините на Жорас, които вече са в ателието му, може да видите в галерията ни горе.

А следващият му проект очаквайте скоро. Той ще се занимае с грозната страна на рекламните посланията през годините.

 
 
Коментарите са изключени