Кои са вложителите със специални влогове в КТБ

| от chronicle.bg |

Синдиците на обявената в несъстоятелност КТБ Росен Ангелчев и Лазар Илиев публикуваха първите два списъка на физическите и юридически лица, които са сключили цесия или са се възползвали от привилегировани лихви.

Списъците се публикуват заради последните промени в Закона за кредитните институции, който задължава синдиците да разкрият банковата тайна за преференциалните депозанти в банка, обявена в несъстоятелност, които са направили сделка с парите си след поставянето й под специален надзор, както и на преференциалните клиенти на банката до 2 години преди датата на несъстоятелността.

Липсва информацията за всички останали цесии и прихващания(например – сделката на Вежди Рашидов за 2 млн. лева), които би трябвало да бъдат публикувани в отделен списък в същи срок, пише сайтът Webcafe.bg.

Парадоксално – едва след като бъде свалена банковата тайна за вложителите, би трябвало да бъде публикуван най-важният списък – на кредитните сделки без обезпечения – т.е. договорите, чрез които реално може да бъде източвана банката.

Предпоследни ще бъдат публикувани влоговете и кредите на партиите и на лицата, заемащи висши държавни длъжности (президент, вицепрезидент, министри, депутати, магистрати, членовете на ръководства на политически партии, шефове на агенции, комисии и др.).

В списъка присъства бившият премиер Иван Костов, който вече призна публично, че си е върнал малко над 150 000 лева през Фонда за гарантиране на влоговете, като е развалил преференциалния си договор в обикновена разплащателна сметка.
„Българската телекомуникационна компания“ (БТК) е рекордьорът по сключени цесии. След нея се нареждат фирмата на италианския бизнесмен Едоардо Миролио, Централният кооперативен съюз и „Българският енергиен холдинг“.

БТК е сключила 13 цесии за общо 128.688 млн. лв. Фирмата „Е.Миролио“ ЕАД е спасила 31.7 млн. евро, а италианецът Едоардо Миролио като частно лице – 920 000 евро.

„Централният кооперативен съюз“ е договорил прихващане на 16.473 млн. евро, а „Българският енергиен холдинг“ е успял да си възстанови 21 млн. лв. и 4.256 млн. евро.

ВСУ „Черноризец Храбър“ е спасил близо 2 млн. долара и над 700 000 евро по два влога. Бургаският свободен университет е спасил 7 млн. лева.

Сред частните лица с цесии в КТБ са съпругата на председателя на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Кирил Домусчиев – Ирина (350 000 евро) и бившият зам.-главен прокурор на СофияРоман Василев (над 300 000 евро).

Издателят Мартин Радославов е цедирал над 1 млн. евро. Бившият началник на VI отдел в Шесто управление Димитър Иванов е успял да спаси 310 000 евро.

Синът на банкера Олег Недялков – Крум Недялков, също е в списъка на цесиите със сделка за малко над 302 хиляди евро.

Сред спасилите средства от банката има университети и болници. „Българската фондова борса“ (БФБ) е цедирала 1.7 млн. лв., Държавната консолидационна компания – 1.3 млн. лв., Централният депозитар – 1.155 млн. лв.

Националната компания „Индустриални зони“ е спасила 1.515 млн. лв. частната“Литекс“ – 1.141 млн. лв. Застрахователната компания „Виктория“ е договорила да получи 2.8 млн. лв. от блокираните при несъстоятелността на КТБ средства.

Сред фирмите с преференциални депозити и сметки в КТБ между 20 юни 2012 и 20 юни 2014 г. (датата на специалния надзор) са АЕЦ „Козлодуй“ с над 100 млн.. лв, хипер задлъжнялата НЕК с 75 млн. лв. и над 10 млн. евро, както иРъководството на Въздушното движение, което има затворени 9 млн. евро.Агенцията за приватизация е имала 10,5 млн. лева в разплащателна сметка.

„Студентски столове и общежития“ ЕАД на Министерството на образованието и науката е останало със 7 млн. лева в депозити и разплащателни сметки в КТБ.

Липсата на уточнение за периода, който обхваща списъкът, предизвика противоречиви реакции около информацията за сметката на партия „Демократи за силна България“. В списъка на синдиците срещу нейното име стои сумата от 1 064 964.76 лева.

Председателят на ДСБ Радан Кънев обаче подчерта, че „всички тези суми са изразходвани за изборите през 2013г., надлежно отчетени пред Сметна палата“.

Предстои синдиците да оповестят и договорите за кредити със свързани лица или т.нар. кухи фирми, които са получавали кредити от банката.

 
 

Войната на австралийското правителство срещу птиците ему и други напасти

| от Радослав Тодоров |

Може би досега сте били на мнение, че военни конфликти на континента Австралия никога не е имало? Е, значи е време да се запознаете с една масова, жестока и безмилостна война срещу двуметров коварен и бърз както вятъра противник, която се води през късната и печална есен на 1932 година. Тя е известна като „Войната с Ему” (на английски ‘Emu war’ или ‘Great Emu war’).

През Първата Световна война над 330 000 австралийски войници в състава на Австралийско-Новозеландския експедиционен корпус пристига в Европа. Те участват и в британския десант при Галипополи, където се разиграва изключително кървава и пагубна за съюзниците битка, взела животите на стотици хиляди хора. Австралийци се бият по-късно и срещу германците на Западния фронт. Но дакто те воюват по фронтовете из Европа, в далечната им родина, техните собствени ниви и ферми са нападнати от многоброен, коварен, бърз и безпощаден враг – десетки хиляди двуметрови птици Ему.

еми 1

През 1932 г., след подадени масови жалби от местни фермери в окръг Кемпиън (Западна Австралия), че зърнените им посеви са нападнати от колосално количество едри птици, правителството решава да изпрати армията срещу тях за да овладее положението. Интересното е, че в боевете участват австралийски и британски ветерани от Първата световна война, които след края й са получили земя за обработване в региона. Покрай Голямата икономическа депресия в Европа и САЩ през 1929 г. те са насърчавани да вложат всичко в производството и експорта на зърно, поради което нападенията на безкрилите гигантски птици над посевите им стават огромен проблем.

Боевете започват на 2 ноември, източно от град Пърт. Ген-щаба взима решение да изпрати картечни роти срещу нашествениците. Но точно тогава в Австралия започва дъждовния сезон, равнините се превръщат в тресавища и австралийската армия затъва до уши в тях. Докато еволюционно адаптираният към околната среда дългокрак враг успява далеч по-добре да оперира в тази ситуация!

На 2 ноември местните хора забелязват рота от 50 Ему и заедно с войниците им устройват засада. Разнася се оглушителният трясък на картечниците. Но птиците се разпръскват на малки групи и се измъкват от концентричния картечен огън.

На 4 ноември на помощ се налага да пристигне и артилерия. Фермерите и войниците устройват засада на подразделение от около 1000 емута. За съжаление картечницата, която се изправя непосредствено пред тях, явно прегряла от експлоатация през последните дни, засича и от 1000 птици са убити само 20.

До 8 ноември по време на проточилите се преследвания и беове са убити едва около 50 противника, а мунициите са вече на привършване .

Тогава Ему решава да премине в контраатака и отново напада пшеничните полета на Западна Австралия.

Намесва се премиера Джеймс Митчел и на 12 ноември изпраща нови свежи австралийски военни части, които са се сражавали в Европа с турци и германци. Армията за първи път е снабдена и с автомобили, за да може войската да се изравни по маневреност с противника.

еми 2

На 13 и 14 ноември най-накрая на врага е нанесено решително поражение.

Към 2 декември победата на терен е почти пълна и на 8 декември главнокомандващият австралийската армия се завръща триумфално в столицата за доклад. В доклада се посова че за 1 убит противник Ему армията е изразходвала по 10 патрона. Счита се че голяма част от ранените противници са загинали понеже Ему нямат болници и санитари.

Но въпреки отблъскването на врага, пораженията които той понася, са незначителни спрямо общата му численост, а и неговата популация много бързо се регенерира. Така че нашествията му се възобновяват още на следващата година. През 1934, 1943 и 1948 г. фермерите отново искат помощ от правителството, но покрай Втората световна война армията няма възможност да участва в бойните действия и на фермерите занапред им се налага да се въоръжават и оправят сами.

ему 3

Поради уникалните особености на местната флора и фауна Австралия често има подобни проблеми и се налага правителството и военните да се намесват когато нещата излизат от контрол.

Такъв е случая когато за първи път зайците и плъховете пристигат покрай първите заселници. При липса на естествени врагове (ако изключим кучето Динго, което също е докарано от хората) у тях се наблюдава взривна популация и дупките им в земята буквално превръщат континента в швейцарско сирене. Въпреки масовите акции по изтребването им, резултатите са подобни на тези от великите войни срещу Ему.

Повече успех австралийците жънат например при борбата с разпространяващата се пустиня извършвайки масови акции по засаждане на сухолюбиви растения по „фронтовата линия” на настъплението на пясъците. 

Последната голяма и за щастие успешна война на австралийците се водеше допреди само десет години срещу… камилите. Откакто за първи път домашни камили успяват да избягат в дивото, се оказва, че Австралия е била страната за която винаги са мечтали. Само за няколко десетилетия популацията им нараства до 50 000 през 1972 г. и скача на над 2 000 000 до началото на нашия век. А това вече си е огромен и опасен и за хората враг, особено разгонените мъжкари, които полудяват през размножителния сезон и газят всичко по пътя си. Напредъка на цивилизацията и технологиите обаче си казаха думата. Снайперисти от хеликоптери отстрелваха екземплярите, а в същото време в страната припечелиха и по-предприемчивите хранителни вериги включвайки в менюто си бургери с камилско месо.

 
 

Трейлър на The Aftermath: къде още ще гледаме Кийра Найтли?

| от chronicle.bg |

Докато гледаме как се представя Кийра Найтли в ‘“Колет“ (в програмата на CineLibri 2018), насочваме погледите си към следващия интересен проект на тази страхотна актриса.

Продуцентската компания Fox Searchlight пусна първия трейлър на филма „The Aftermath“ – драма, развиваща се в периода след Втората световна война, която разказва за любовния триъгълник между персонажите на Кийра Найтли, Александър Скарсгард и Джейсън Кларк.

Филмът е базиран на романа на уелския писател Ридиан Брук и е режисиран от Джеймс Кент. Сценарият е на Джо Шрапнъл и Ана Уотърхаус, екипът зад „Race“ и „Frankie & Alice“.

Ето какво гласи официалният синопсис: „В следвоенна Германия през 1946 г. Рейчъл Морган (Найтли) пристига насред руините в Хамбург, за да се събере със съпруга си Луис (Кларк), британски полковник, отговорен за възстановяването на разрушения град. Когато се нанасят в новия си дом, Рейчъл е поразена от решението на съпруга си: да делят къщата с предишните й собственици – немски вдовец (Скарсгард) и травмираната му дъщеря. В тази нажежена атмосфера емпатията и скръбта отстъпват място на страстта и предателството.

Очакваната премиера на филма е за края на април 2019 г. Сега спираме с приказките и ви оставяме в компанията на прекрасната Кийра и нейната приятна мъжка компания.

 
 

Науката ни показва лицето на Бог, прилича на Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Вижте ги един до друг. Не можете да кажете, че не си приличат!

Разбира се, веднага в главите ни изниква един конкретен въпрос: Как е съставен образът на Господ? Това е станало по следния начин: 511 християни са участвали в изследване, в което е трябвало да изберат снимки хора, които според тях приличат най-много на Бог, а финалният образ е съставен от изборите им.

Психолози от Университетът в Северна Каролина – Чапъл Хил накарали участниците в изследването да разгледат хиляди двойки човешки лица (избрани на случаен принцип) и да изберат кое от двете им прилича повече на божествено. Най-предпочитаните изображения след това са били комбинирани в едно чрез специален софтуер.

Може би приликата на резултата от изследването с фасона на Илън ни показва, че искаме господ да е модерен човек, гладко избръснат и с младежки вид, за разлика от класическия образ на възрастен брадат дядо в облаците. 

Изследването също така показва, че хората виждали много от себе си в образа на Бог. Младите хора виждали образа му по-млад, афро-американците го виждали като афро-американец, а хората, които се смятали за по-красиви, вярвали, че и господ е по-скоро красив.

Всичко това като че ли обяснява защо резултатът си прилича с Илън, който изглежда доста като средностатистически бял мъж.

Това буди въпроса: дали ако вземем снимките на 511-те човека от изследването и ги минем през същия софтуер няма да получим горе-долу същия образ?

„Склонността хората да вярват, че Бог има общи черти с тях, е в тон със стандартната егоцентричност“, казва професор Кърт Грей, автор на изследването. „Хората често проектират вярванията и чертите си върху другите. Нашият експеримент показа същото.“

В крайна сметка излиза, че лицето на господ е лицето на човешкия род.

 
 

Хореографът Чарлс Слендър-Уайт ще гостува в България със спектакъла си „(дез)интеграция“

| от chronicle.bg |

Един от признаците на съвременния човек, потънал в информационното общество е, че колкото повече говори за някакви проблеми, толкова повече се отдалечава от потенциалните им решения. Такъв е проблемът за интеграцията. Или по-скоро за „(дез)интеграция“, каквото е име на танцовият спектакъл, който театър „Азарян“ и Ðerida Dance Center отново ще представят на българската публиката.

Представлението „(дез)интеграция” на Чарлс Слендър-Уайт не е само спектакъл, а преживяване, целящо обмен на информация, контекст, лична история и изграждане на междукултурно разбиране чрез танца. Това е модулярен съвременен танц, свързан с ромската диаспора, расовата неопределеност, промяната на кодовете и асимилацията. Представлението е насочено към устойчивите стереотипи на ромите и разкрива опитa на създателя му – Слендър-Уайт като четвърто поколение ром-американец.

Неговият проект „(дез)интеграция” включва четири различни секции: демонстрация на стереотипен „джипси” танц от XIX в., включен в балета Дон Кихот; бързо пътешествие през пасажите на Counter Pulse theater (пространство за съвременно провокативно изкуство); лекция за ромската история, както и съвременен танц.

Хореограф на спектакъла е Чарлс Слендър-Уайт в колаборация с изпълнителите Киану Брейди, Лиан Бърнс, Михаела Бърнс, Евън Харт Марш, Катрин Нюман, Лиз-Ан Роман Робъртс, Чарлс Слендър-Уайт, Аманд Уайтхед. Музиката е дело на Дан Кантрел, светлинният дизайн се осъществява от Дарл Андрю Пакард и Чарлс Слендър-Уайт. Костюмите са творение на Мелиса Кастанеда, а драматургията е на Сет Айзън.

Представлението ще се играе на 27.10 в театър „Азарян“