Сидни показва нуждата от единност срещу тероризма

| от |

Ужасяващата заложническа криза в Сидни подчерта необходимостта от това всички страни да се обединят в борбата с язвата на тероризма, която бързо разяжда света.

За първи път тероризмът удари в сърцето на далечната Австралия, като показа, че няма защитено място на планетата. Тероризмът продължава да нанася щети 13 години след най-смъртоносния си удар в САЩ. От 11 септември 2001 година светът е под непрекъснато увеличаващата се заплаха на екстремистите. Сега погледът на всички е обърнат към Сидни. Въоръжен мъж взе заложници и заяви, че е поставил бомби в целия град. Това е, което правят всички терористи. Те искат да сплашат хората, като насадят страх в сърцата и умовете.

Отдалечеността на Австралия от останалия свят даде на австралийците чувството за сигурност, но атаката отекна като звън на будилник. През септември полицията проведе серия от антитерористични акции в Сидни, след като беше разкрита информация, че предполагаеми екстремисти от групата „Ислямска държава” са планирали да обезглавят човек в „Мартин плейс” – там, където се намира кафенето на „Линд”, в което бяха взети заложниците. Тогава обаче малко австралийци вярваха, че това наистина може да се случи. И точно в този момент призракът на тероризма почука на вратата с разтърсващата заложническа криза.

Ако няма единен и ефективен отговор, е само въпрос на време още страни и техните граждани да пострадат от злите намерения на терористите. През ноември САЩ и Китай потвърдиха твърдата си позиция срещу тероризма. Сега обаче всички нации трябва да бъдат нащрек срещу тази сериозна заплаха, да инвестират средства и да търсят информация за допълнителна защита.

Ужасяващата трагедия подчерта необходимостта от по-тясно сътрудничество и взаимно доверие между всички страни в общата борба срещу тероризма. Страните от всички кътчета на света трябва да обединят усилия независимо къде се намират и какви са техните политически структури. Те трябва да си вярват и да забравят за манталитета на Студената война и двойните стандарти, за да подемат борбата срещу тероризма.

Терористите не са единна нация, нито пък имат правителство. Те са опасни тумори, които застрашават съществуването на човешката цивилизация. Само обединените усилия могат да дадат на страните мощта да изтръгнат корените на тероризма, за да спре да взима невинни жертви./Xinhua/Фокус

 
 

Столетник се храни само с мешана скара и червено вино

| от chronicle.bg |

100-годишен мъж дава като причина за дълголетието си това, че ежедневно се храни с мешана скара и пие червено вино. 

Артър Грисбрук живее сам, готви си сам и си чисти сам, а понякога дори се забавлява като свири на обичания си орган. Почти всеки ден Артър си прави мешана скара – пържола, шунка, наденички, яйце, гъби, домати, грах и картофи. Бившият инженер често е определян като години по-млад от настоящата му вековна възраст, а сам той казва, че диетата му – заедно с 2 чаши червено вино на ден – е причината да е толкова запазен, въпреки мнението на докторите.

sei_43147396-2362

 

„Ям и пия каквото ми харесва и хич не ме интересува какво казват така наречените „експерти“. Вярвам в това нещата да се вършат умерено. Повечето пъти на вечеря пия. Дори на моята възраст все още искам да живея възможно най-независимо. С времето гърлото на човек става по-тясно. Мешаната скара обаче е много вкусна, готви се лесно и се яде лесно. Обичам и риба, и картофено пюре, но скарата ми е най-хубава.“

sei_43147579-5503

Артър, който има две внучета, казва, че уникалната му диета го е запазила жив и здрав без никакви здравословни проблеми. Той живее с няколко прости правила:

„Ям каквото си искам, но не прекалявам. Слагам мляко в кафето и ям хляб и масло. Пия по 2 чаши вино с храната и предполагам, че това ми дава достатъчно желязо. чувствам се като в края на 70-те си години, а не на 100. Човек е толквоа стар, колкото се чувства.“

Артър и жена му Лора са били женени 66 години, но за жалост тя почива през февруари 2018. Той участва във Втората световна война като шофьор в Италия и Африка.

„С Лора бяхме заедно 66 години и бяхме много много щастливи. Понякога се натъжавам за света и се чудя накъде ли е тръгнал. Всичко изглежда толкова сложно. Но много би ми се искало едно време да имахме някои от нещата, които имаме сега – като мобилни телефони и компютри.“

Артър прекарва времето си вкъщи и поне веднъж на ден свири на органа си. Той иска да остане възможно най-дълго самостоятелен, а също и да продължава да посещава социални мероприятия и събития.

 
 

Последната империя на Балканите – 100 години от създаването на Югославия

| от chronilcle.bg |

Този месец (на 1 декември) се навършиха 100 години от основаването на Кралството на сърби, хървати и словенци, преименувано малко по-късно на Югославия.

Този акт е пряко следствие от Първата световна война. В хода на бойните действия през 1915 г. държавите Сърбия и Черна гора са унищожени от войските на Централните сили с решителното участие на България в кампанията. Българските войски разгромяват и преследват сръбските през Ниш, Морава и Косово чак до Албанските планини. Като единственото, което спасява сръбската армия от пълно унищожение е мудността на австро-унгарските и немските войски, целящи главно да установят сухопътна връзка с Турция, както и притеклите се на помощ кораби на Антантата, които успяват да ги евакуират от Адриатическото крайбрежие към Гърция. Впоследствие те са реорганизирани от французите и прехвърлени на Солунския фронт, където заедно с тях участват в пробива при Добро поле и въпреки претърпяния крах през 1915 г. съдбата им поднася невероятният късмет техните съюзници да спечелят войната и това да им донесе не само освобождаване, но и удвояване на тяхната територия. След Версайския договор Сърбия и Черна гора са обединени, към тях е придадена откъснатата от България Вардарска Македония заедно със Западните покрайнини, както и откъснатите от Австро-Унгария: Войводина, Босна, Хърватия и Словения. Така е сформирана една огромна държава от Алпите до Охридското езеро с широк излаз на Адриатическо море, с площ от 247 000 кв. км и 14 милиона души население.

Yugos

Противно на масовата представа първите десетилетия от съществуването на тази своеобразна империя са доста по-тежки и бедни отколкото е положението в иначе считаната за катастрофирала България. Над 1 200 000 сърби загиват през войната (докато жертвите дадени от България са ок. 180 000 души), което води до критични обезлюдявания на отделни региони. Епохата между двете световни войни като цяло не е запомнена с добро от сърбите и за това достатъчно показателно говори фактът, че в Белград няма кръстена нито една улица или паметник на тогавашният крал Александър Караджорджевич.

александър караджорджевич

 

Съдбата на този владетел се оказва също толкова трагична. Тя е предначертана от една случка, разиграла се още през 1912 г. Когато по време на Балканската война, като престолонаследник и офицер в армията, той влиза победоносно в Скопие, съдбата на Македония все още не е определена от международните договорености. Първоначално тълпата го посреща като освободител, но много бързо става ясно, че предстои само един поробител да бъде заменен с друг. Минавайки на коня си сред насъбралото се множество той пита случайно малко момиченце пред себе си, на име Васка Зойчева, „Па ща си ти?” (Каква си ти?). На този въпрос, с детска невинност тя отговаря „Българка”. В резултат на което вбесеният принц я удря с камшика си през лицето. Този инцидент предизвиква огромно недоволство и вълнения сред местната общественост и пресата в София. Включително дори Иван Вазов пише едно свое емблематично произведение посветено на това. По-късно Александър многократно се опитва да се свърже с нея, когато тя е вече емигрирала в чужбина, както и с баща й, в България, предлагайки му солидно възнаграждение, ако отрече публично случването на онзи инцидент, но той категорично отказва. Междувременно от ВМРО, която тогава е една доста сериозна организация, издават смъртна присъда на краля заради тази постъпка и заради окупацията на Македония. Така се стига до атентатът в Марсилия през 1934 г., когато влезлият във връзка с хърватските усташи активист на ВМРО Владо Черноземски, разстрелва сръбския крал заедно с френския външен министър Луи Барту.

Марсилски атентат

Макар българо-югославските отношения да се затоплят непосредствено преди неговата смърт и дори въпреки нея, идва Втората световна война и с нея нова конфронтация между двете страни. България влиза в съюз с Третия райх отново със същата цел да си върне Македония. Малко известно е, че поради този факт югославската авиация бомбардира София, Кюстендил и околностите, преди американците и англичаните да направят това, причинявайки макар и малки човешки и материални загуби. Веднага след като Вермахта преминава югославската граница, армията и цялата им държава се разпадат. Словенците посрещат с цветя германските войски влизащи в Марибор, а хърватите – направо с песни и танци в Загреб. Въпреки че хърватите на хартия се водят равноправен и признат народ в кралството, за разлика от българите в Македония, те също се чувстват като окупирани и поробени. Стига се дори до престрелки с пистолети между хърватски и сръбски депутати от югославския парламент още много преди войната да се зададе. А в крайна сметка, слез първия крах на Югославия през 1941 г. при присъединяването на словенците и хърватите към райха и разпадането на армията им, се стига дотам, че Белград е превзет с блъф от само един офицер и шестима войника от СС, след което там е поставено марионетно на германците правителство.
Впоследствие със стартирането на операция Барбароса и прехвърлянето на войските към Русия, из югославските планини се създава благоприятна почва за партизански движения. За добро или лошо националистите на Дража Михайлович губят битката за Югославия от комунистите на Йосип Броз Тито. Както първият така по-късно и вторият правят опити да привлекат България в Югославската федерация. След края на Втората световна война България е заставена отново да върне Македония и Западните покрайнини на Югославия, но Тито предлага вариант българите все пак да се обединят в една държава, макар и при меко казано неприемливи условия.

След 1945 г. политиката на Белград спрямо българите в Македония сменя курса си. Ако дотогава тя пропагандира, че те са „прави сърби”, то сега тя вече заема позицията, че те са македонци, различни от сърбите, но различни и от българите. На България е предложено да влезе във федерацията на южните славяни, като дори й бъдат върнати Западните покрайнини. Но условието е и тя да признае македонската нация и Пиринска Македония да премине към състава на Македонската федеративна република. Първоначално Георги Димитров склонява на това предложение и дори подписва Бледската спогодба, принуждавайки впоследствие населението на Пиринския край насилствено да се запишат като македонци на следващото преброяване. Преговорите обаче се проточват главно защото от наша страна изискват да бъде гарантирано пълно равноправие на София и Белград, тоест това да бъде дуалистична държава между българи и югославяни. Докато тяхното предложение е да станем просто 7-а република във федерацията (както по-късно Тодор Живков ще предложи да станем 16-а република в СССР) и властта практически да остане концентрирана само в Белград. За щастие през 1948 г. избухва разкол между Тито и Сталин, НРБ твърдо остава в съветския лагер, съответно българо-югославските дипломатически отношения се късат и този проект пропада.

тито живков

През периода на социализма геополитическата обстановка позволява на Югославия да играе двойнствена игра лавирайки между двата враждуващи блока и заставяйки ги да я ухажват и да се състезават за нея. Така че през този период, както се казва тя „бозае от две майки”, докато ние само от една и то от по-бедната. Като устройство и път на развитие Югославия е социалистическа държава, но в нея са позволени частната собственост и частния бизнес, свободното пътуване навсякъде в чужбина, внос на западни стоки, както и западни прпедприятия да извършват дейност в страната или да продават лицензи за производство на местни предприятия. Все неща, които по това време в България или Румъния са немислими. Поради това през този период у нас се гледа на Югославия като на западна, свободна и напреднала страна. Основния приток на нелегални западни стоки влизащи в НРБ минава почти изцяло само през югославската граница, а югославската музика и кино стават едни от най-популярните  у нас.

Въпреки това като цяло икономическите показатели на двете страни реално са сравнително сходни. А също както и тук, така и в Югославия много невинни хора са репресирани от властта, включително и етнически сърби, които за щяло и нещяло се озовават по лагерите, като този на Голи оток. Тъй че реалността в Югославия далеч не е отговаряла на ширещите се тогава, че дори и до днес, розови представи за нея като за свободна и щастлива западна страна.

И разбира се накрая идва ред на болезнения и неизбежен разпад на тази изкуствена държава през 90-те години преминал през три последователни войни и довел до неизчислими щети и жертви. Оказа се, че тези макар и сродни народи с близки езици и култура, не могат да съжителстват заедно. Сблъсъка на различните им вероизповедания (православие, ислям и католицизъм), както и старите типично балкански дрязги помежду им от миналото, подклаждани и от Запада, накрая взеха връх и събориха последната империя на Балканите само 70 години след създаването й.

 
 

Секси щерките на рокендрол звездите

| от chr.bg |

 Рокендрол звездите ни подариха не само великолепната си музика, лудостта по всички концерти и незабравими години, но и много, много красивото си поколение.

Освен стотиците часове златна музика, динозаврите на рок културата дариха света и със секси дъщерите си, някои от които са почти толкова талантливи, колкото звездните си татковци.

Ще споменем само Лив Тайлър – една божествена актриса, с която баща й Стивън няма как да не бъде повече от горд.

Кои още се нареждат до Лив в този списък – вижте в галерията горе.

 
 

Феновете молят НАСА и Илон Мъск да спасят Тони Старк

| от chronicle.bg |

Феновете на „Avengers: Endgame“ са уплашени за живота на иначе железния Тони Старк след като го видяха в доста безизходна ситуация в началото на последния трейлър. До толкова притеснени, че някои писаха на НАСА да го спаси. Все пак кислородът и храната му (по негови думи) ще свършат до дни.

Въпросният трейлър започва с Тони, който оставя съобщение за Пепър Потс, казвайки й, че краят е част от пътуването. След това описва оскъдното си количество въздух и храна. Феновете веднага заляха Туитър!

Някой казва: „НАСА, значи ще оставите момчето да умре просто ей така?!? След всичко, което Тони Старк направи за вас?!?“ Други пък са по смирени: „НАСА, моля ви, спасете Тони Старк нашият железен човек от космоса храната и кислородът му свършват утре моля моля моля моля.“ И когато потребителите на социалната мрежа видяха, че Космическата агенция не отговаря на молбите им, пробваха друга тактика.

„ЕЙ Илон Мъск Тони Старк умира някъде в космоса. НАСА няма да го спаси. Ти би ли моля? пп гледай за виолетов чичко с ръкавица“

„Спрете да питате НАСА да спаси Тони Старк всички знам че SpaceX и Илон Мъск ще го направят“

Чудим се да не би Хюстън да имат някакъв проблем, защото получават ново подобно съобщение всеки 5 минути. Някои фенове обаче не бяха толкова импулсивни към това, което виждат, и започнаха да задават въпроси. Как Тони е успял да свали маската си, ако костюмът му е от Nanotech? Когато се бие заедно с  Doctor Strange и Wong срещу злодеите на Танос в предния филм, Тони си слага костюма с едно плавно движение, само като натиска реактора на гърдите си. Как тогава успява да си свали шлема? Хубав въпрос…

„Avengers: Endgame“ идва на 26 април 2019 година, ето трейлъра.