Си Цзинпин и „неизбежният“ залез на капитализма

| от |

„Съветските комунисти бяха недисциплинирана орда, в която всеки правеше каквото си реши“ – оценката е на китайския президент Си Цзинпин, който е твърдо решен да не допусне повторение на онова, което стана в СССР или ГДР. Репортаж на Дойче веле.

„Една демократична диктатура не бива да бъде отслабвана чрез реформи на правовия ред“, убеден е още Си, в чиито речи личи искрена загриженост за бъдещето на комунизма в Китай. Колко голяма е реалната сила на партията, ако някой ден се появи нужда тя да я докаже? Това е трудният въпрос, който китайският партиен и държавен ръководител редовно задава и на висши функционери, в очакване да разбере дали са готови да защитят социалистическата система, ако се стигне до револючия.

Си твърди, че на преобладаващата част от функционерите може да се разчита, но същевременно предупреждава: подкрепата за поетия курс и вярата в комунизма не могат да се проверят с рентген или компютърен томограф. Казано по друг начин, китайският президент не прелива от доверие към кадрите си.

Би могло да се предположи, че източник на неговата нервност са протестите в Хонконг. Но не е така – опазването на най-голямата в света комунистическа партия и нейните ценности бе на дневен ред още преди това. Или – както заяви Си при избирането си за партиен лидер – партията не би трябвало да е колос на глинени краки като някогашната КПСС.

Страховете на президента влизат в рязко противоречие с образа на „скала в бурно море“, използван от него често, за да характеризира китайската политическа система. В наскоро публикуваната книга с негови речи Си многократно предупреждава, че трябва да се извлекат поуки от горчивия опит по разпадането на Съветския съюз и ГДР.

За всичко са виновни ръководителите на Москва…

Си е убеден, че за този разпад е виновно московското ръководство, предало всички принципи на комунизма. От речите се разбира също и това колко уверено държи Си юздите на властта, който отдавна вече управлява по-скоро като самодържец, отколкото като „пръв сред равни“. Както казват в Китай – написаното слово отразява душата на автора си. И тази книга действително е добро огледало на мислите, стила и личността на китайския президент.

Въпреки проявявания от него реализъм, Си не е просветеният прагматик, за какъвто го смятат мнозина на Запад. Основен приоритет за него има укрепването на властта и на социалистическата система. В свое изказване от началото на 2013-та, например, той предупреждава да не се отпускат твърде юздите. Съветската империя пропаднала, тъй като допуснала „напълно да бъдат отречени нейната история и тази на партията, както и значението на Ленин и Сталин“. Посочено е още, че покрай това историческият нихилизъм и мисловната обърканост силно са се разпространили, а подобно нещо в Китай не бивало да се допуска.

Речите на Си Цзинпин показват колко идеологизирано мисли един от най-мощните световни политици, който е начело на втората по сила икономика в света и на най-многочислената армия. Със своята визия за „китайската мечта“ той се бори за утвърждаването на Китай на световната сцена като голяма и силна нация. Но като партиен лидер си има съвсем конкретна задача – иска да стане първият китайски лидер след Мао, който не само използва социализма като средство за легитимация, но и вярва в него. Си постоянно повтаря, че води страната си по пътя към съвършения комунизъм. Но не с „голям скок напред“, както го е мислил някога Мао, по време на чието управление 20 милиона души измират от глад.

Непоколебима вяра в „китайския модел“

Си е твърдо убеден, че социализмът по „китайски модел“ е най-сигурният път за превръщането на Китай в благоденстваща и силна държава. Днешният китайски президент обаче отчита, че темпото на развите, наложено едно време от Мао е било „нереалистично“. Според Си, комунизмът си остава правилната цел, за чието постигане обаче са необходими няколко десетки поколения. Един ден щяло да се стигне и до предсказания от марксистите „неизбежен“ залез на капитализма – макар и в по-далечен план.

Си не допуска критики към системата, и най-вече към комунистическата партия. Неговата теория за провала на Съветския съюз гласи, че московските комунисти са се превърнали в „недисциплинирана орда“, в която всеки говорел и правел каквото си иска. По време на т.нар. гласност и перестройка партията била захвърлила демократическия централизъм и другите си принципи, разрешавайки на своите членове да изразяват мнения, различни от официалните позиции. Тя допуснала дори методи на самоуправление, а това в крайна сметка довело и до очакваната катастрофа.

 
 

Итън Пек ще бъде новият Спок в в „Стар трек: Дискавъри“

| от chronicle.bg |

Итън Пек беше избран за ролята на Спок във втория сезон на сериала „Стар трек: Дискавъри“, съобщи АФП.

Внукът на легендарния Грегъри Пек, който е на 32 години, наследява Закари Куинто и Ленард Нимой в ролята на фантастичния Спок със смесена кръв, получил от майка си човешките емоции, а от баща си – извънземната логика.

Излъчването на втория сезон на „Стар трек: Дискавъри“ трябва да започне в началото на 2019 г.

Итън Пек има роли в няколко филма и редица сериали, сред които „Шеметни години“, „10 неща, които мразя у теб“, „Чиракът на магьосника“, „Клюкарката“, „Дилъри на време“, „Проклятието на спящата красавица“, „I Ship It“.

6ee08d45f7a94d4c6fda9ee84833054a687ddf77

 
 

Лондон е гурме

| от Зузи Аспарухова |

Великобритания е известна с много неща. С тучните си зелени поляни, катеричките, огромните паркове, най-добрия stout на света, пивкото уиски, гласовитите певци, готическите катедрали, „Кралицата, Хари Потър и левия крак на Дейвид Бекъм“, ако цитирам Хю Грант в „Наистина любов“ правилно… Последното обаче, с което тази хладна, но много красива страна е известна е… своята кухня.

И как иначе?

Афинитетът на британеца към гурмето е точно толкова силен, колкото желанието на Меган Маркъл да се завърне към снимането на сериали. Тоест, то почти не същестува, макар някъде в далечното минало да е имал бегъл опит за такова.

Британската кухня е общо-взето три вида: пържена, печена или полуготова. Последната е най-популярна и се сервира на цената от 3 до 10 паунда в местния Tesco. И това при положение, че наистина искате да сте гурме. Има магазини, в които за тази цена ще получите цяла кошница с първокласна полуготова, доста замразена храна.

В модерния свят британската кухня се е прославила с незаменимите си fish and chips, fudge cake и сладките си картофи – там наистина ги правят най-добре. Онова, което британците наистина могат да правят обаче, е добра бира, великолепно уиски и най-силния следобеден чай на света. От онзи, от който дори петите ти се опъват. Също така, рецептите с които може да отровите съпруга си или друг неприятен роднина, са се родили именно в творчеството на автори родени там.

IMG_3854

И все пак не можем да отречем, че едни от най-известните модерни шеф готвачи идат от тази страна с афинитет към бързата кухня. Гордън Рамзи и Джейми Оливър са рок звезди в днешния кулинарен свят и са горди притежатели на британски паспорт. И освен всичко друго и двамата живеят в родината си и менажират множество ресторанти там.

Celebrity Chefs Light Up The Strip During Vegas Uncork'd By Bon Appetit's 10th Anniversary Grand Tasting At Caesars Palace
Getty Images

Наскоро бях на събитие в Лондон, на което Джейми Оливър готви на живо в личния си супер кокетен hub в центъра на града. Събитието беше по повод новата му книга и предаване Jamie Cooks Italy, така че може да си представите, че събитието беше предимно, да не кажем изцяло, за италианската кухня. А тя, за разлика от нещастната блудката британска кухня, може да се похвали с много шедьоври. И Джейми Оливър сготви част от тях. Като пряска паста с домати и босилек, панакота, паста със сепия и миди, брускети и още, и още, и още… Цялото нещо беше под слогана „Следобедно преяждане с вкусна кухня, приготвена от една от суперзвездите на световната куленарно-телевизионна сцена само за вас“.

IMG_3832

И все пак нямаше как някой да не го попита за британската кухня. И неговият отговор беше очевиден – британската кухня е доста по-тежка от повечето известни кухни в света, което се дължи предимно на хладния климат и множеството дъждове, с които страната му е известна. Но ако той трябва да каже какъв вкус има детството му, то той би го описал като Shepherd’s pie – едно от най-известните творения на британската домакиня и изключително трудно за правене ястие – с мирис на ябълки и хмел. Заради родителите му, които и до днес държат голям пъб в Лондон.

unnamed

Може и да не срещнете гурме във френски, италиански, неаполитански или испански стил никъде из Великобритания, или пък може и да намерите, ако търсите прекалено дълго, но пък само там ще откриете най-разообразните ресторанти в света. Където може да си поръчате всичко. Великобритания и Лондон специално са местата, в които може да поднесете най-голямата хранителна претенция в ресторант, като безглутенове веган манджа с нещо розово отгоре, и те ще го имат, ако го нямат ще го приготвят за вас и ще ви го сервират с усмивка. Лондон е мястото, в което щом седна на закуска някой ме пита дали съм веган или вегетарианец, дали имам лактозна или глутенова непоносимост, дали искам ядкото мляко и какъв вид. По принцип не искам, всички неща си ги ям по нормалния начин. Но тъй като британците, уви, нямат гурме кухня, се опитват да усвоят гурмето в отношението и да обслужат вкусовете за различни кухни.

Именно там съм яла веган джънк фууд в най-хипстърския пъб на света в индустриялен стил, забит дълбоко под земята, за да не може дори Шерлок Холмс да го открие. Пак там пих коктейл с джин, натъпкан догоре с краставици в бар, който беше поместен в трезор на сейф. Защото когато не си бил изобретателен в едно, предполагам се налага да си изобретателен в друго.

Кухнята има специално място в британската култура. Не е случайност, че Агата Кристи пише в своята биография: „Седях си и готвех пай в кухнята, гледах през прозореца, когато изведнъж ми хрумна бърз, лесен и интересен начин един мъж да убие жена си, стига да иска. С отрова.“

Christmas Pudding Maker Prepares For Christmas
Getty Images

Пак мадам Кристи, виден британски чревоугодник се слави като първенец в избора на британска храна като инструмент за убийство. “Не яжте от коледния пудинг!” се казва в една бележка, която Еркюл Поаро намира на възглавницата си вечерта преди Коледа в една от новелите в сборника „Приключението на коледния пудинг“. Мистерията започва с издирването на изчезнал скъп диамант и приключва с отровен пудинг и мъртво момиче в снега. Коледният пудинг е традиционно британско ястие и е труден и дълъг за правене – обикновено отнема цял ден и една нощ. А след това трябва да престои поне още няколко дни, за да има велокелепния запечен вид, който сте виждали по филмите. И, разбира се, никога не забравяйте да сложите и арсеник. Просто без него не е същото.

IMG_3891

Британската кухня е приключение от различен вид. Лондонската още по-специално. От вегани и вегетарианци до хора, които си падат по пай, пудинг или кухнята на Джейми Оливър и Гордън Рамзи, там може да откриете общо-взето всичко. И все пак аз най-вече препоръчвам бирата… която е много студена.

Processed with VSCO with f2 preset

 
 

Как Мадона промени музиката завинаги

| от chronicle.bg |

Тя има 300 млн. продадени албума, печалбата от турнетата й е над 1 милиард долара и е една от най-известните жени в историята. Днес Мадона Луиз Чиконе, Кралицата на попа, има става на 60 години.

Позната или непозната на днешните поколения, атакувана или възхвалявана, Мадона е Икона. Неоспорима. Тя променя не само световната популярна култура, а културата изобщо. Жена, която за дългата си кариера, е устоявала на всякакви атаки.

Без влиянието на Мадона днешната музика, мода и концепция за знаменитостите не биха съществували изобщо.

Мадона променя стереотипите за по-възрастните жени и се изправя срещу остарелите представи за това, че жените на години не трябва да говорят открито за сексуалността си. Тя има връзка с по-млади мъже, а професионалните й успехи продължават – Мадона е певицата с най-големи продажби за всички времена. Когато получава наградата „Жена на годината“ на „Билборд“ през 2016 г., изброява в благодарствената си реч правилата, които се е очаквало да спазва като певица.

„Не остарявай, защото възрастта е грях. Ще те критикуват, хулят и определено няма да звучиш по радиото“. През цялата си кариера тя се противопоставя на тези норми, с които се очаква да са съобразяват жените.

Още с издаването на дебютния си сингъл „Everybody“ през 1982 г. Мадона се превръща в глобално явление. Откакто издава едноименния си албум през 1983 г., е направила 10 концертни турнета. Вписана е в Книгата на рекордите на Гинес като певицата с най-големите продажби за всички времена. Тя е най-богатата певица, работеща в САЩ – със състояние от 600 милиона долара. След нея са Селин Дион с 400 милиона долара и Барбра Стрейзанд. Най-популярната песен на Мадона в Spotify е „Like a Virgin“, a след нея са „Hung Up“ „Holiday“, „La Isla Bonita“, „Like a Prayer“. Най-дълго в класациите се задържа албумът й „Immaculate Collection“.

По повод рождения ден на една от най-влиятелните жени в историята на популярната култура вижте в галерията горе как тя промени музиката завинаги.

 
 

Лишиха бившата порно звезда Чичолина от депутатска пенсия

| от chronicle.bg |

Легендата на европейското порно и бивш член на италианския парламент Чичолина се оказа с блокирана пожизнена депутатска пенсия.

Бившата порнозвезда от унгарски произход Илона Сталер, известна като Чичолина, ще търси отговорност от лицата, които я лишиха от депутатска пенсия, като за целта ще се обърне към прокуратурата, пише в. „Кориере дела сера“.

За решението на налоговата служба съобщи адвокатът на бившата порнозвезда Лука ди Карло. По неговите думи сметката на 66-годишната Сталер била блокирана в банковия отдел на италианския парламент. Замразяването станало по искане на данъчните служби. А това противоречало на италианското законодателство.

Чичолина не била платила свои данъчни задължения в размер на 100 хиляди евро. По думите на Ди Карло според местните закони пожизнените пенсии не могат да бъдат запорирани или конфискувани.

Родената през 1951 година в Будапеща Илона Сталер е дъщеря на чиновник от МВР на Унгария. В Италия тя разви кариера в порнобизнеса, а през 1987 година влезе в италианския парламент с листата на Радикалната партия.