Швеция с още един глупав проблем

| от |

Заради малкият брой затворници, предизвикан от прекалено успешната програма за рехабилитация и помилвания за определени закононарушения, Швеция трябваше да затвори един дом за непълнолетни и четири затвора.

Неочаквано слабото население на затворените е регистриран през последните две години. От 2004-та , броят на затворниците в Швеция намалява с 1%. Между 2011-та и 2012-та затворниците в страната се намали с 6%, данните се очаква да се запазят и през 2012/2013-та.

В резултат на това затворническите власти затвориха домовете за престъпници в Абу, Хая, Батсхаген и Кристианстанд. Два от затворите ще бъдат продадени, а два ще бъдат дадени за използване на други държавни институции.

Освен изключително успешната рехабилитация на затворници (въпреки че затворническите власти изискват допълнителни инвестиции в тази област с цел повишаване на резултатите), част от обяснението е, че Върховният съд на страната през 2011-та намали наказанията за употреба и притежание на наркотици, както и нова практика, в която кратките присъди обикновено се заменят с пробация.


От пика през 2004 -та, с 5.722 затворници, през 2012 -та затворническата популация в Швеция пада на 4.852 души. Швеция има население от около 9,5 млн. души. Страната ни е в средата на класацията по брой задържани спрямо броя на населението, като изчисленията сочат, че на 100 000 граждани у нас се падат по 120 затворници.

–––––––––
Да, снимките са от шведски затвори.

 
 

Какъв си ти според рекламите, които ти пускат

| от |

Рекламите са белите конци, които съшиват цялата икономика на света.

За да работят добре, им трябва детайлно дефиниран таргет. Няма смисъл да продаваш играчки, докато гледат майки. Играчките са ексклузивно таргетирани към деца и бащи. Те по-късно с фина манипулация ще убедят майката, че това е правилна покупка и че ако се цупи, е против най-доброто за семейството си. Или нещо от тоя сорт; в такива моменти традиционният страх от чувство за вина е най-често експлоатиран. Както и да е.

Ето една изключително ненаучна разбивка на рекламните публики. Към какви хора са отправени рекламите за:

Лекарства 

Предаването се гледа от най-социално екзотичната прослойка на обществото – средната класа. Само тя има пари за глупости. Бедните нямат пари за глупости, а богатите не си знаят парите. Само средната класа едновременно би имала гъбички и пари за крем против гъбички.

Кредити

Най-вече около риалити предаванията, рекламите за кредити казват: „Оо, виждаме, че се разсейвате от полуробския си живот като гледате резила на другите хора. Искате ли да се почувствате като тях за има-няма една седмица? Чудесно! Вместо да пестите и да покажете воля, отговорност и силен характер, вземете заем.“ Тези реклами са насочени предимно за хората от провинцията или както я наричат някои – Старата София.

Мобилни оператори

Публиката на тези реклами е, или поне Операторите се надяват да е, като публиката на Кредитите, само че вече изтеглила кредит.

Лотария

Лотарията на практика е  българската Коледа, когато не е Коледа – тя също взима по 1-3-5-10 лева от много и накрая ги дава на малцина. За разлика от българската Коледа обаче, лотарийните реклами не таргетират хора с добри сърца, а хора с празни джобове.

Храна

Рекламите на храна таргетират хората, за които храната е единственият лукс в живота.

Алкохол

„Хората от рекламата са на практика хората, които ние си мислим, че вие си мислите, че сте след като се напиете. Затова ви ги показваме.“ Ето защо рекламите на бира обикновено показват свободни млади хора хора сред природата. Защото бира се пие предимно след работа – след като като си бил заключен в един офис за пореден ден за поредна година. Рекламите за водка показват мъже с достойнство. Рекламите за ракия показват семейно щастие на мъжете, които не бият жените си… И така нататък.

Има страхотен шанс фирмите да ни познават по-добре от нас самите. Затова нека поиграем една забавна игра. Всеки път, когато в някоя реклама се появи човек, който някак си прилича на вас, забележете за какво е рекламата. Направете това и след една седмица ще сте много по-наясно със себе си, със своите демони и мечти. Приятно хоби само за 9.99 лв.

 
 

Ах, този джаз на Катрин Зита-Джоунс!

| от chronicle.bg |

 Катрин Зита-Джоунс е от онези актриси, които доказват, че не е необходимо да имаш десетки добри роли една след друга – достатъчно е да имаш няколко, но да са право в десятката.

Уелската актриса е една от най-характерните в киното. Играе от ранна детска възраст, прави пробива си в киното през 1998 г. Във филма на Мартин Кампбел, „Маската на Зоро“. Получава световна слава след тази роля, която обаче идва със съответните „странични ефекти“. А именно – физическият облик като основна характеристика. Колко грешно предполагане, защото само след 4 години на екрана се появява Велма Кели – жената от „Чикаго“. Наричаме я жена понеже Зита-Джоунс прави от един персонаж жив човек, който и до днес е сред най-запомнящите се не само в жанра на мюзикълите, но и в киното като цяло.

Не, Катрин Зита-Джоунс никога не е била и никога няма да бъде просто красив секссимвол, който пробива с помощта на външен вид. Дали е съблазнителката от „Маската на Зоро“, убийцата от „Чикаго“, бременната съпруга готова на крайности от „Трафик“ или дори Оливия де Хавиланд от „Вражда: Бети и Джоан“ Катрин Зита-Джоунс е неотразима – като жена и като актриса.

Вчера тя навърши 48 години. Само можем да й се възхищаваме (а жените да й подражават). По този случай събрахме любимите ни нейни роли. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Пабло Неруда: „Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.“

| от chronicle.bg |

Множество критици казват, че той е най-великият поет, пишещ на испански език, за времето си. Труден за превеждане от преводачите, затова например читателите в Северна Америка имат трудности да го възприемат. Това не пречи обаче един критик да го нарече „Уолт Уитман на юга“.

Рикардо Рейес Басоалто е роден в малък град в централната част на Чили през 1904 г. Започва да пише поезия, когато е едва на 10. Баща му не одобрява литературните му амбиции.

Още в юношеските си години се запознава с поета Габриела Мистрал, който го поощрява да продължи да пише. Не подписва творбите с истинското си име и вместо това използва псевдонима, с който ще стане световно известен – Пабло Неруда.

Първите му произведения се появяват в списанията. Използва псевдонима си, за да избегне конфликт с баща си. Когато е на 19 години, стихосбирката „Twenty Love Poems and a Song of Despair“ го правi знаково име в Латинска Америка. Предвид крехката възраст на автора и темата за еротиката в тях, някои ги посрещат с противоречиви мнения. От тях в бъдеще ще бъдат продадени милиони копия.

През 1971 г. печели Нобелова награда за литература. Габриел Гарсия Маркес го нарича „най-великият поет на ХХ век, на който и да е език„.

Днес се навършват 45 години от смъртта на Пабло Неруда. Затова показваме малка част от огромното му наследство.

Close-Up Of Pablo Neruda
Getty Images

„Ако нищо не може да ни спаси от смъртта, нека поне любовта ни спаси от живота.“

„Всяко произведение, което в наши дни, когато заплахата е надвиснала над целия свят, не служи на делото на свободата, е предателство. Всяка книга днес трябва да се превърне в куршум.“

„Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.“

„Смехът е езикът на душата.“

„Нека с щедрост забравим тези, които не ни обичат.“

Pablo Neruda
Getty Images

„Не си като никоя друга, щом аз те обичам.“

„Да чувстваш любовта на тези, които обичаш, е огън, който захранва живота.“

„Всичко е една церемония в дивата градина на детството.“

„Поезията е акт на мир. Мирът има такова значение за поета, каквото брашното за хляба.“

„Съдбата ми беше да обичам и да се сбогувам.“

Neruda And Publisher
Getty Images

„Душата ми е празна въртележка по залез слънце.“

„Любовта е сблъсък на светкавици.“

„В една целувка ще узнаеш всичко, което не съм казвал.“

„От тъга на тъга любовта преминава през островите си

и посява корени, поливани с плач.“

„Очите ти носят цвета на Луната.“

„Искам да направя с теб това, което пролетта прави със черешите.“

 
 

Проблемът със „Забелязано в София“

| от |

Гледали ли сте „Цар Лъв“? Най-вероятно да. А помните ли хиените на Скар? Групата „Забелязано в София“ се превърна от красивият прайд на Муфаса, в гробище за снимки, пълно с хиени, които нападат всичко включително и един-друг.

Една от най-големите фейсбук групи вече е жалко изродено подобие на себе си. Там човек отива, за да храни злобата си с трохички, които душата му смята за угощение. Не можем без тази група.

Там човек е бебе – малко и грачещо за всичко, без да знае нищо или да може нищо, или да прави нищо. Изцяло зависимо от всички останали, но не взимащо никаква отговорност за собствените си действия. Забравящо за собствените си недостатъци, докато пие със злоба от чашата на ежедневието. На тази чаша според него и двете половини са винаги празни. И винаги е виновен друг малоумник, тъпак, гей…

Това, което започна като добронамерен опит за смешна група, сега, уви, е храм на мрънкащите.

Има счупена плочка на тротоара пред блока ви? Веднага снимайте и качете! Добър текст към снимките ви ще е „Това не е държава! Обищаната не си е свършила работата! Всичко в живота ми не е хубаво и затова обвинявам хората, за които гласувах преди няколко години!“

Някой е паркирал неправилно? Ооо, краят му е близо, ей сега ще бъде изтипосан и напсуван! Ако кара скъпа кола – край! Това е Голям шлем направо: скъпа кола, паркирана неправилно върху тротоар със счупена плочка. По който ходи човек облечен странно. Еха! Оставете ги тези ремонти, ами разширете Терминал 1, че след този пост напливът от напускащи държавата ще е невероятен.

В тази група е цялата тъга на народа ни. Цялият страх и фрустрация от живота, пренасочена срещу другарчето. Нескопосаната първосигнална злоба на един народ, който си мисли, че заслужава повече, но не прави повече.

Не управляващите, а ние съсипахме държавата. Защото ние сме държавата и сме съсипани.

Всъщност не. Да искаш да оправят държавата е все едно да искаш да опазят природата. И природата, и държавата са си окей горе-долу – и двете са виждали пердах, които ние нито можем да им причиним, нито можем да си представим, и пак са оцелявали. Ако ще оправяме или опазваме нещо, по-добре да сме ние. Не сме толкова съсипани.