Швеция е в Airbnb. Цялата.

| от chronicle.bg |

В Швеция съществува конституционно право наречено „allemansrätten“. С две думи то представлява правото на свободно движение в страната. Всеки може да се разхожда, да кара колело или да опъне палатка почти навсякъде. Единственото изключение са частните жилища и обработваемата земя.

За да разкажат на целия свят за това шведите са сътворили уникална рекламна кампания, в която… включват цялата страна в Airbnb.

Това не е първата нестандартна реклама на шведския туризъм. Миналата година Швеция създаде „Шведския номер“, на който отговаряше произволен жител на страната.

Тази година Visit Sweden работи в тандем с Airbnb, където рекламира 9 различни вида туризъм – от трудно достъпните гори във Вармланд през западното крайбрежие до панорамните гледки в близост до Националния парк Скюлескоген.

 
 

Стинг ще пее в Античния театър в Пловдив през 2018

| от chronicle.bg |

Няма спор, че Стинг е един от най-великите артисти на световната музикална сцена. Той е продал почти 100 милиона албума и е носител на множество престижни награди.

Но не това е единствената причина да се радваме, че той отново ще дойде в България. Онези, които бяха на концерта му в София, знаят защо сме ентусиазирани, че на 19 и 20 юни 2018 г. Стинг отново ще е в България. Концертите му са включени във формата Hills Exclusive и се осъществяват с подкрепата на Община Пловдив, като част от Календара на културните събития на Община Пловдив за 2018 година.

Sting_Bulgaria_Plovdiv_localised artwork[2]

Мястото за провеждането им – Античният театър, е избрано лично от Стинг.

 
 

Правим бира от хляб

| от |

Тонове хляб се изхвърлят на боклука всяка година. За да се бори с това пилеене на храна, британска асоциация започна да произвежда бира от непродадения хляб и дори изнася идеята си в чужбина, съобщи Франс прес.

Десетки филии корав хляб се изсипват в огромен казан от неръждаема стомана в пивоварната Уърлд Топ (Wold Top) близо до Дрифийлд, в северното английско графство Йоркшър. Хлябът е съвсем пресен, но пристига от цех за сандвичи, където се използват само меките филии, без коравите крайчета, които не се харесват особено на потребителите. Досега те се изхвърляха, но вече се преработват.

„Заместваме част от малца с хляб“, обясни Алекс Болчин, ръководител на бирарията, където от 2016 година се произвежда златистата напитка, като към малца и хляба се добавят вода, хмел и дрожди. Инициативата е на асоциацията за борба с пилеенето на храни Фийдбек (Feedback).

Бирата, наречена Тоуст ейл (Toast ale – букв. бира от препечена филийка – бел. р.) се е появила благодарение на основателя на Фийдбек, Тристрам Стюарт. Той се е вдъхновил от брюкселските пивовари от Брюкселския бирен проект (Brussels beer project), започнали да произвеждат бирата Бабилон (Babylone) от зърно и неизползван хляб.
Днес „по света се изхвърлят промишлени количества хляб и асоциациите за хранителни помощи не успяват да раздадат всичкия хляб, който им се дава“, изтъква Стюарт. В същото време, отбелязва той, има голям интерес към т. нар. занаятчийски бири (крафт бири).

Всички приходи от продажбите на Тоуст ейл се превеждат на Фийдбек, а останалото след приготвянето на бирата зърно се рециклира и се използва за храна на добитък.

Досега във Великобритания са използвани 9,75 тона хляб за производството на над 300 000 бири, продавани между 2,5 и 3 британски лири бутилката (2,80-3,40 евро) – цена, отговаряща на средната за занаятчийските бири.

Тоуст ейл се разпространява много бързо и вече се произвежда в Ню Йорк, Рио де Жанейро и Кейптаун (РЮА).

Целта на Фийдбек е също така да се намали масовото производство на хляб, за да не бъде изхвърлян на боклука.

 
 

Синеокото момче на британското кино

| от chronicle.bg |

Той е бурната душа на британското кино от епохата на „Златната ера“. Купонджията, който доказва, че тялото не е необходимо да е като изваяно, за да бъде магнит за жените и предмет за обожание. Той е русата чуплива коса, сините очи, кльощавото тяло и високия ръст на киното. Питър О’Тул.

Човекът, който по време на снимките на „Как да откраднеш милион?“ непрестанно спори с Одри Хепбърн кой от двамата е по-слаб. Единственият Лорънс Арабски е един от най-добрите актьори в световното кино. И въпреки всички роли, никога не получава Оскар – само осем номинации. Връчват му почетна статуетка през 2003 година, която отказва да приеме, освен ако не му бъде връчена от Мерил Стрийп.

Синеокото момче на Британското кино си отиде на днешната дата преди 4 години. Беше 81 години. И остави след себе си десетки герои, които ни научиха как да се държим като джентълмени, как да ухажваме и обичаме жените, как да бъдем красиви само с поглед, как да пием и да пушим и най-вече как да се забавляваме – с три думи, как да живеем.

питър о'тул и одри хепбърн
С Одри Хепбърн в „Как да откраднеш милион?“

Предлагаме ви няколко цитата, които да онагледят написаното горе.

„Няма да бъда обикновен мъж, тъй като е мое право да бъда необикновен. Ще разбъркам гладкия пясък на монотонността.“

„Качих се на камион за Лондон в търсене на приключение. Свалиха ме на Euston Stations и тръгнах да си търся хостел. По пътя минах покрай Кралската академия по драматични изкуства и влязох просто да огледам какво мога да открадна по-късно“ (След време започва да учи в Академията на пълна стипендия)

„Ако не можеш да направиш нещо доброволно и с радост, не го прави изобщо. Ако ще отказваш пиенето и ще се оплакваш, по-добре се върни към бутилката.“

„Единственото физическо упражнение, което правя, е да вървя след ковчезите на приятелите ми, които наистина правеха упражнения.“

„Вземам всяка добра роля, която ми попадне. Но ако няма добри роли, ще правя всичко, за да мога да си плащам наема. Парите винаги ни притискат. А за истински добра роля може да чакаш цяла вечност. Така че се взимам в ръце и правя каквото мога.“

питър о'тул
Във филма „Лорънс Арабски“

„Любовта ми към актьорството е велико нещо. Попаднах в този свят и открих, че се справям добре. Именно то направи ме превърна от нищо в нещо. Не нещо голямо, но все пак нещо. Ако се занимаваш  с нещо, правиш го с удоволствие и се справяш добре, какво по дяволите още можеш да искаш.“

„При крадците може и да има чест, но не и при политиците“

„Нямам намерение да продумам последните си думи на сцената. Рум-сервиз и няколко покварени млади момичета ще ми свършат доста добра работа на изхода.“

„Не понасям светлината. Не понасям времето. Мечтата ми за рай е да преминавам от една задимена стая в друга.“

„Когато си млад, винаги изпитваш глад да скачаш от връх на връх, пропускайки долините.“

„Не знам абсолютно нищо за жените. Те са уникални, красиви мистерии.“

„За мен животът винаги е бил или сватба, или погребение.“

 
 

Не като от баба, а от баба

| от Мартина Стоименова |

По Коледа обикновено си говорим за добри дела, благотворителност и традиции. Това е златното време на корпоративната социална отговорност, на даренията и на обществените каузи.

Сега обаче ще ви разкажем за една българска компания, започнала с добрите дела много преди да падне първият сняг, а именно – в сезона на лютеницата.

В края на лятото „Филикон-97“ прави нещо, което бизнесът обикновено не прави – наема хора в пенсионна възраст, заради опита и експертизата им, които да приготвят традиционната българска лютеница във фабриката на компанията в Пловдив.

Philicon 1

Възрастните хора, участвали в създаването на едросмлените лютеници „Нашенска“ и „Балкански вкус“, са една пета от всички служители в есенната кампания на пловдивския производител. Впоследствие на постоянен щат остават 7 души между 60 и 70 години – четирима мъже и три жени. Те получават възнаграждение според изискванията на трудовото законодателство на позиции, които не изискват голямо физическо натоварване.

Всеки, който познава пазара на труда в България знае, че това не е обичайна практика. Работодателите обикновено предпочитат млади хора, дори и те да нямат богат трудов опит. Младите се адаптират по-бързо, знаят езици, справят се по-добре с технологиите.

Има сфери обаче, за които търсенето на хора от третата възраст и назначаването им на трудови договори се оказва ползотворно и за двете страни.

За възрастните това е възможност както за допълнителни доходи, така и за социализация – да се срещат с други работещи, да са извън дома си и да получават сигурни доходи към пенсиите си.

Традиционната технология на производство във фабриката за лютеница се оказва добре позната на тяхното поколение, което години наред е правило зимнина, изпробвало е рецепти и продукти, затваряло е буркани.

Това е пример за сфера от живота и пазара на труда, в която пенсионерите се вписват като характер, знания, манталитет и отношение към работата. „Филикон-97“ е наследник на държавна фабрика в плодородния тракийски район със 70-годишна традиция – за подобни предприятия връзката с миналото, когато храната е била нещо качествено, е много важна.

Социалната кампания по осигуряване на работни места за хора в пенсионна и предпенсионна възраст на пловдивския производител е нещо ново за България и е доказателство, че завръщането на възрастните хора на пазара на труда не би трябвало да бъде екзотика или сезонен компромис. Това е сериозна възможност за бизнеса на фона на емиграцията на младите, недостига на кадри, особено в индустрията, и застаряването на населението.

Пловдив е един от най-динамично развиващите се райони – само за две години заплатите са нараснали с 30%, а безработицата е „нездравословно“ ниска – около 3%. Това изправя работодателите пред тежки проблеми.

На фона на липсата на работна ръка и високата конкуренция при заплащането, професионалната етика се превръща в абсолютно ключов елемент – и тук възрастните хора определено не са за подценяване. „В нашето производство сме имали служители с над 40-годишен стаж и добре знаем какво означава преданост и лоялност, както и какво означава работата да е вторият ти дом“, коментира търговският директор на „Филикон-97“ Иван Калибацев.

Philicon 4

Според него поколението на по-възрастните се отличава с по-различни трудови навици от това на по-младите работещи: „Хората от по-възрастните поколения имат свой морал, трудова етика. Вълнуват ги и ги мотивират други неща“. За разлика от пенсионерите, хората в работоспособна възраст са много по-капризни по отношение на личното си време. Особено през лятото, в пика на производството и обирането на реколтите, е трудно да бъдат убедени да не си вземат отпуска, например.

Иван Калибацев казва, че проблемът дори не е толкова в заплащането и признава, че има технически позиции, за които буквално не се намират служители. За неквалифицираните места обаче трудът на пенсионерите е решение, при това с голяма социална стойност.

„Нашенска“ и „Балкански вкус“ се консервират в шестоъгълни бурканчета именно в периода септември-октомври, когато доматите, чушките и патладжаните са съвсем пресни. При тази лютеница „няма лъжа“, обяснява още Иван Калибацев, защото „няма как да произвеждаш точно този традиционен продукт от зеленчуци, които нямат сок“.  Затова и в случая възрастта не е толкова важна, колкото човекът да е „читав“, „лоялен“ и да разбира процеса на производство.

Друг е и въпросът, че когато лютеницата е направена от ръце, които имат опит и отношение към работата – тя е по-вкусна.

Philicon 2