Швейцария нарушава човешките права на Северна Корея

| от |

Нарушаване на човешките права и дискриминация на корейците са двете точки по които Северна Корея обвини Швейцария и Европа.

Северна Корея е еднопартийна, тоталитарна държава, следваща принципите на идеологията чучхе, проповядваща национална независимост и самодостатъчност в икономическо и политическо отношение.

Страната е най-милитаризираната в света, като близо 244 на 1 000 души от населението са военни. КНДР е с изцяло държавна планова икономика и е една от най-затворените в света. Народът в страната гладува и според Съвета по правата на човека на ООН, има сериозни нарушения на човешките права в страната включително целенасочено подлагане на глад и екзекуции. Средната работна заплата е около $47 на месец.

Почти цялата продукция от промишленото производство е насочена към вътрешния пазар, като основен потребител е Корейската народна армия.

Но защо Северна Корея обвинява Европа и Швейцария в това, за което най-много е обвинявана?

Историята започва с възкачването на Ким Чен Ун на власт. Той заповядва в страната да бъде построен първият ски център. Тъй като Северна Корея не разполага с технология за производство на ски лифтове, те решават да купят нови от Европа. Това звучи съвсем логично, имайки се предвид, че Великият лидер е завършил образованието си в Швейцария, именно там се е родила любовта му към скъпия планински спорт.

Проблемът е, че ски лифтовете се считат за луксозни стоки, а тя има наложени международни санкции и за това е забранена за внос в страната на Ким-овците

Първоначално са отправени официални запитвания към австрийски и френски компании за построяване на ски съоръженията.За да не нарушават ембаргото двете членки на ЕС съюз отказват. Следва предложение към Швейцария, офертата е за 7,7 милиона долара (колко ли хора могат да се нахранят в страната, където 50% от населението гладуват). Една от основните причини да се потропа на вратата на швейцарците е дъгата история на неутралитет на страната, поради което не би трябвало да приема международни санкции. Въпреки това Швейцария отхвърлила предложението/

„Това е непоносима подигравка на социалистическата система и на народа на Демократическата народна република Корея  и сериозна злоупотреба с човешките права с политизирането на спорта и дискриминация на корейците „, обяви държавната информационна агенция.

Според изчисления на местните власти от 24 милионното население на страната, около 5500 са скиори. Сред тях и Ким Чен Ун. Освен за туризъм, планът е ски центърът да служи и за обучение, а корейците се надяват, че в рамките на няколко години ще могат да създадат световен шампион по ски.

 
 

Who the f*** is Alice? На мода е Цвети с кафето!

| от Теньо Гогов |

Теньо Гогов е сценарист, певец и автор на „100 истории„. Той пише настоящия текст като действащо лице в прословутата реклама на кастинга „Годината, в която стана известен“.

“Винаги съм усещала, че ти, именно ти си най-големият проблем на нашето общество”. И заливащ се от смях емотикон. Това написа преди няколко дни на стената ми приятелка-адвокат – в разгара на скандала с клипчето за Студентската телевизия. Клип, за който написах сценария.

Честно казано, с това бих могъл и да приключа този текст.

Но понеже е статия, а не телеграма, вероятно е прилично да дам още малко дължина.

Първо ще кажа какво този материал няма да е. Няма да е моето оправдание. Не защото нямам с какво да оправдая творческите си решения за клипа, а защото едва ли на някой друг, извън мене, това му е супер важно. Мисля, че публиката рядко си прави труда да разбере личния свят на когото и да било.

Тя прилича малко на енергичен джак ръсел – винаги хуква по посока на хвърлената пръчка, но никога не стига до това да я намери в тревата. Просто се разсейва.

Всъщност, ще разкрия само един по-личен факт покрай моето участие в скандала. Намесих се в него по собствено желание и то в момент, в който вече бях напуснал проекта за Студентска телевизия. Защо си тръгнах – да кажем, „несходство в характерите“ с някои ключови фигури. Сред които, между другото, и самият Башар.

Казвам, че си избрах да се намеся, защото наистина беше въпрос на избор. Някои от участниците в създаването на клипа и до днес не замесват имената си в скандала и никой не ги „дъвче“.

Това нямаше как да е моят избор, защото ми се стори твърде нередно целият хейт да се излива върху Башар Рахал, независимо в какви отношения съм с него. Трябваше хейтът да се разпредели, за да не бъде премазан от негативизъм един човек. Един. Човек.

Толкова по въпроса дали съм фен на гавренето с хора в уязвима позиция, унижението на секретарки, жени с кафета и прочее.

На който му се занимава – да си направи някакви изводи.

Казах какво тази статия няма да е. Сега да кажа и какво ми се иска да е. Иска ми се накрая да носи оптимизъм. И да звучи позитивно. Струва ми се, че това никак няма да ни навреди – ей така, като народ.

Като казах народ – една препратка към френския народ. Робърт Чалдини, „бащата“ на социалната психология, дава следния емблематичен пример от епохата на Френската революция. Формалният повод за избухването на революцията е любопитен – Луи XVI свиква, а няколко дни по-късно решава да разпусне събранието на Генералните щати – орган, който не е бил свикван в продължение на почти 2 века. Поколения французи нямат никаква представа какъв точно е този орган, с какво се занимава и дали изобщо е важен. В интерес на истината, не е бил много важен – имал е функцията главно да аплодира краля и да хвали неговите мъдри решения за майка Франция.

И все пак – събранието е разпуснато и народът полудява. Според Чалдини, това се дължи на един много интересен рефлекс на човешката психика. Изглежда, че човек може да изкара много дълго време без нещо, което е нямал, но дадеш ли му го замалко и после да му го отнемеш – в мозъка става страшно. Истинска революция.

Е, подобна беше реакцията и покрай клипа за Студентската телевизия.

Народът разбра, че изобщо има такова нещо като Студентска телевизия, едва от рекламното клипче за кастинга. Иначе „Алма матер“ съществува главно на хартия. Тя не се излъчва по никоя кабелна мрежа, защото има нищожен бюджет и не може да произведе програма. Всъщност, дори да можеше, спорно е колко хора биха гледали един вътрешно-ведомствен университетски канал.

Обаче клипчето излезе в социалните мрежи и сума народ скочиха да бранят академизма и високия стил. На една несъществуваща телевизия.

Никой не им беше казал, че неотдавна самият Университет е взел решение да търси комерсиално бъдеще за канала си. Защото, за да се привлече външен инвеститор, той ще иска комерсиална програма, от която да може да си върне парите.

Всъщност, ако има враг на студентската телевизия, то това е най-вече мизерията. Но да говорим за по-хубави работи.

Между другото, имаше нещо хубаво в бурната реакция покрай клипа. Щом все още някой в тази държава се ядосва заради ценности като просвета, образование и университети, значи има надежда.

Но си струва да се направи един тест. Предлагам ректорът да открие банкова сметка, която да набира средства за качествена академична програма на телевизия „Алма матер“ и всеки, който е написал дори един гневен коментар към нашия клип, да преведе 50 лева по сметката. Защо ли? За да може идеалите и ценностите да му струват нещо.

Както е струвало на Евлоги и Христо Георгиеви. За които някой написа, че трябвало да станат и да си тръгнат заради клипчето. Братята Георгиеви са се “бръкнали”. А не са писали само гневни статуси във фейсбук.

Ако човек не е готов да го заболи поне малко за каузата, която твърди, че защитава, значи нещо не е наред. Като общество, ние трябва да се научим да плащаме цена за добрите неща, които искаме.

Като например българските медии. Удивих се, че в устрема си да защитават престижа и морала на журналистическата професия, водещи телевизии у нас потъпкаха елементарни правила на същата тази професия. бТВ и „БГ он еър“ взеха от мен уж уточняващи интервюта по темата за клипа, но в ефир пуснаха толкова малко и толкова тенденциозно окастрено съдържание, че самият аз не успях да разбера какво съм казал.

Предаването Култура.бг по БНТ пък тотално забравиха за обективността и поканиха коментатори за скандала, които приличаха на взод за разстрел. Голямо пуцане срещу хора, които дори не бяха в студиото да се защитят. На единия от стрелците, доцент Орлин Спасов от ФЖМК, искам да кажа: „Господин доцент, достатъчно беше просто да кажете, че клипът не ви харесва. Нямаше нужда непременно да ме изкарвате и долен чалгаджия и човек без вкус. Защото не ме познавате. Ако смятате, че нашият клип е продукт без вкус – поне вие бъдете човек с вкус и етика. За да бъдете алтернатива. А сега – здравейте на нашето ниво!“

Между другото, от запенване срещу клипа, никой не обърна внимание на няколко детайла в кастинг кампанията. Някой видя ли, че бяхме сложили уважение към телевизионните професии „бекстейдж“ – сценаристи и организатори? Бяхме ги нарекли „важните хора зад кадър“. Кога за последно чухте някой да казва на невидимия човек в България, че е важен? И възможно ли е една и съща кампания едновременно да иска да унижава и да уважава? Все едно. Минала работа.

Този текст е към края си. Преди да свърши, искам да изкажа уважението си към Цвети „с кафето“ – момичето, което преживя много тежки емоции заради това, че жертвоготовно се снима като секретарката в клипа. Защото малкият ни екип направи всичко без пари и с лични усилия. А иначе Цвети е майка, висшистка, кадърна и организирана млада жена, която от години работи в СУ. Тя понесе стоически целия хейт – една жена пострада, в името на това други хора да твърдят, че защитават правата на жените. Странна логика, но да сме живи и здрави.

А иначе, „Цвети наистина вече стана известна“– последната реплика от рекламата заживя. И това искам да го кажа на всички студенти, които мечтаят за кариера с писане: Думите ви имат сила! Вие имате сила! Използвайте я за добро! Понякога дори и ще ви се получава.

 
 

Важно за децата: Местят пощенската кутия на Дядо Коледа

| от chr.bg |

Малко повече от месец преди Коледа, изключително важна новина за децата (и техните родители) долетя от мразовита Гренландия. Пощенската кутия на Дядо Коледа, предназначена за получаване на писмата с желания за подаръци, се премества на друго място.

Червеата кутия, която е висока няколко метра, е изнесена от предишното й място в Илулисат и пътува по море за новата си дестинация в гр. Уманак на едноименния остров на западното крайбрежие на Гренландия.

Според традицията Добрия старец всяка година получава многобройни писма, за да изпълни желанията за подаръци на послушните дечица по света. Някои от учениците в по-горните класове в Уманак посветиха времето си през изминалите четири години, за да отговарят поименно на получената поща. Преместването на пощенската кутия по-близо до тях ще ги улесни в благородното им начинание.

От СОУ „Едвард Крузе“ се извиняват, че не всички писма ще получат личен отговор. Миналата година между 10 и 15 хиляди са получили отговор до месец януари. Но за други, това е било невъзможно поради нечетливите адреси и написаните желания на руски или китайски.

Тези езици не се изучават в училището „Едвард Крузе“ и поради тази причина е било невъзможно да бъде изпратен отговор от името на Дядо Коледа. Но при все това цялата му кореспонденция грижливо се съхранява.

Гренландия е считана за едно от родните места на Добрия старец, като другите са на Северния полюс, Финландия, Русия и Турция,припомня агенцията

 
 

Намериха „изгубен“ филм на Уолт Дисни от преди 90 години

| от chronicle.bg |

Филм, създаден от самия Уолт Дисни през 1928 г., и смятан за изгубен, е бил открит в Япония, предава The Telegraph.

Късометражният анимационен филм „Neck n’ Neck“ показва главния герой Осуолд Щастливия заек и е с времетраене 2 минути. Уолт Дисни създава заека Осуолд през 1927 г., само година преди да се появи Мики Маус и да превърне компанията в една от най-обичаните филмови фабрики.

Всъщност филмът не е бил наистина изгубен, тъй като японецът Ясуши Уатанаби го притежава от години. Мъжът купува лентата още като ученик от уличен продавач на играчки в Осака. Уатанаби, който сега е на 84, не е осъзнавал колко рядка вещ има, докато не е прочел книгата на Дейвид Босерт „Освалд Щастливия заек: Търсенето на изгубените рисунки на Дисни“ от 2017 г. В нея се споменава, че Осуолд е герой в 26 филма, от които само 19 са запазени.

От компанията потвърждават, че предадената лента  е дълго търсеният епизод „Neck n’ Neck“. В него се разказва за Осуолд и неговата приятелка, която е преследвана от куче полицай.

Повече за произхода и историята на известния в миналото заек, можете да разберете от видеото:

 
 

Кои са номинираните за Independent Spirit Awards?

| от chronicle.bg |

Преди два дена бяха обявени номинациите за 34-те награди „Независим дух“ (Independent Spirit Awards) и с това официално можем да сложим начало на сезонът на кинонаградите.  

През последните няколко години тези награди станаха основен мотор както за неизвестни, но стойностни независими филми (като миналогодишния филм  в категорията за дебют „Ingrid Goes West“), така и за по-обещаващи заглавия, които могат да се озоват на „Оскарите“ (такъв беше случаят с Франсис Макдорманд, Алисън Джейни и Сам Рокуел миналата година, които взеха „Оскар“)

Някои от най-обсъжданите филми на годината обаче не биха могли да се класират за тези награди. Филмът на Алфонсо Куарон, например, би могъл да се класира само в категорията за най-добър международен филм.

Тази година категориите са доминирани от филмите „Eighth Grade“ и „First Reformed“, като всеки от  тях попада  в 4 категории. Но първенец по номинации е филмът „We the Animals“, който е с 5 номинации. Другите филми с няколко номинации са „Leave No Trace“, „You Were Never Really Here“, „The Tale“, „If Beale Street Could Talk“ и „Private Life“.

Ето и списък  с номинираните:

Най-добър филм

EIGHTH GRADE

FIRST REFORMED

IF BEALE STREET COULD TALK

LEAVE NO TRACE

YOU WERE NEVER REALLY HERE

Най-добър режисьор

Debra Granik, LEAVE NO TRACE

Barry Jenkins, IF BEALE STREET COULD TALK

Tamara Jenkins, PRIVATE LIFE

Lynne Ramsay, YOU WERE NEVER REALLY HERE

Paul Schrader, FIRST REFORMED

Най-добър дебют

HEREDITARY

SORRY TO BOTHER YOU

THE TALE

WE THE ANIMALS

WILDLIFE

Най-добра главна женска роля

Glenn Close, THE WIFE

Toni Collette, HEREDITARY

Elsie Fisher, EIGHTH GRADE

Regina Hall, SUPPORT THE GIRLS

Helena Howard, MADELINE’S MADELINE

Carey Mulligan, WILDLIFE

Най-добра главна мъжка роля

John Cho, SEARCHING

Daveed Diggs, BLINDSPOTTING

Ethan Hawke, FIRST REFORMED

Christian Malheiros, SÓCRATES

Joaquin Phoenix, YOU WERE NEVER REALLY HERE

Най-добра поддържаща женска роля

Kayli Carter, PRIVATE LIFE

Tyne Daly, A BREAD FACTORY

Regina King, IF BEALE STREET COULD TALK

Thomasin Harcourt McKenzie, LEAVE NO TRACE

J. Smith-Cameron, NANCY

Най-добра мъжка поддържаща роля

Raúl Castillo, WE THE ANIMALS

Adam Driver, BLACKKKLANSMAN

Richard E. Grant, CAN YOU EVER FORGIVE ME?

Josh Hamilton, EIGHTH GRADE

John David Washington, MONSTERS AND MEN

Най-добър сценарии

Richard Glatzer (Writer/Story By), Rebecca Lenkiewicz & Wash Westmoreland, COLETTE

Nicole Holofcener & Jeff Whitty, CAN YOU EVER FORGIVE ME?

Tamara Jenkins, PRIVATE LIFE

Boots Riley, SORRY TO BOTHER YOU

Paul Schrader FIRST REFORMED

Най-добър сценарии (дебют)

Bo Burnham, EIGHTH GRADE

Christina Choe, NANCY

Cory Finley, THOROUGHBREDS

Jennifer Fox, THE TALE

Quinn Shephard и Laurie Shephard, BLAME

Най-добра кинематография

Ashley Connor, MADELINE’S MADELINE

Diego Garcia, WILDLIFE

Benjamin Loeb, MANDY

Sayombhu Mukdeeprom, SUSPIRIA

Zak Mulligan, WE THE ANIMALS

Най-добър монтаж

Joe Bini, YOU WERE NEVER REALLY HERE

Keiko Deguchi, Brian A. Kates & Jeremiah Zagar, WE THE ANIMALS

Luke Dunkley, Nick Fenton, Chris Gill & Julian Hart, AMERICAN ANIMALS

Anne Fabini, Alex Hall and Gary Levy, THE TALE

Nick Houy, MID90S

Най-добър документален филм

HALE COUNTY THIS MORNING, THIS EVENING

MINDING THE GAP

OF FATHERS AND SONS

ON HER SHOULDERS

SHIRKERS

WON’T YOU BE MY NEIGHBOR?

Най-добър международен филм 

BURNING (Южна Корея)

THE FAVOURITE (Великобритания)

HAPPY AS LAZZARO (Италия)

ROMA (Мексико)

SHOPLIFTERS (Япония)