Ще ти направя предложение, на което не можеш да откажеш

| от |

От близо половин година тече кампания за концерта на „Кръстникът“ – най-известното филмово творение за един от майсторите на филмовото изкуство – Франсис Форд Копола и неизменния Марио Пузо.

Така нареченият концерт се рекламира от януари и този уикенд се състояха цели две негови случвания. Просто едно не можа да победере желаещите. Може би, защото филм и концерт в едно наистина са неустоима оферта.

Само искам да вметна, че ако си мислите, че това по някакъв начин е концерт, то ще останете разочаровани, точно като мен. Не, това си е прожекция на „Кръстникът“ – безпорно шедьор в киното и най-вече в своя жанр – при това тройно по-скъпа, придружена от симфонично изпълнение, точно като това във филма междудругото, от симфоничния оркестър на БНР.

На всички, които не са гледали „Кръстникът“, и на които очевидно бях случила в зала 1 на НДК, бих попитала „Защо?“ и какво е станало, че са го пропуснали, а на другите ще кажа, че времето, когато смешките във филма бяха реални смешки отдавна е отминало. В наши дни „Кръстникът“ се гледа просто като великолепно кино, а ако е придружено с музика, още по-хубаво.

Най-разочароващ обаче е фактът, че зала 1 на НДК отдавна не минава за сносно кино. Ще ме извинявате. Тя е тясна, с объркани входове, лоша акустика, лошо разположени места към сцената, особено за филм и ужасна светлина. Тя може да мине за зала, в която да излъжете някой да си направи концерта или хората да се примирят да гледат един филм в годината, но „Кръстникът“ не заслужава това.

Нямам представа каква е била прожекцията, която се е състояла в събота. Не бях там. Присъствах на тази в неделя и истината е, че не останах доволна. Първо, филмът на Копола е правен в началото на 70-те и излъчен през 1972 година. Киното тогава се е правило по различен начин. Ритъмът, музиката, сцените, всичко е било различно… За да издържите „Кръстникът“ в този му вид трябва да имате наистина здрави нерви. Трите часа прекарани на тесните столове, приклещени неудобно не минават неусетно. Особено, когато някой до вас кашля, киха или хърка. Музиката в „Кръстникът“, извинете ме, но не е на толкова много места, че да може да изкарате три часа, само за да я чуете, пък било то и изсвирена от симфоничен оркестър.

Когато предлагаш нещо подобно и искаш пари, за да излъчиш на голям екран филм от 1972-а, пък бил той и този, то трябва да си готов да предложиш нещо наистина специално. Какво е то? Не знам. Измисли го и тогава прибери парите.

Част от хората си тръгнаха по време на антракта. Това учудили ме? Не.

„Кръстникът“ (нещо като) концерт не може да бъде така впечатляващ като „Властелинът на пръстените“. Не искайте това от него. „Властелинът“ е много по-епичен и с много повече звуци и мелодии, които може и заслужават да се чуят на живо. И дори тогава той успя да събере само наистина най-отдадените фенове на поредицата. При „Кръстникът“ това бяха хората, които може и да не са го гледали, но са чували, че става. Или любимото ми – че е шедьовър, който не може да се пропусне.

Ние много обичаме да захапваме този тип рекламни кампании, а когато са придружени от скъпа цена и някакъв вид оферта, сме първи там.

Но нека да ви кажа, шедьоврите задължителни за гледане са много, но това не ги прави годни за правене на концерти със симфоничен оркестър. Сори.

Усещането за „Кръстникът“, което зала 1 на НДК създава е грешно. На екрана, който е с три тона по-тъмен от реалния филм, се разхождат едни зачервени хора, а на половината им диалог, особено на този, който провеждат на италиански, субтитри липсват. Хората се кискат неумесно на първичните смешки и ръкопляскат като чуят най-популярната мелодия. Всичко е тъмно, включително и светлите сцени, а оркестърът изглежда така все едно не свири. С изключение на няколко момента.

Но това не е „Кръстникът“, който аз помня. За мен „Кръстникът“ е шедьовър на гангстерското кино. Брандо, Пачино, Копола, Кийтън, Дювал, Каан, те са майстори в него и продължават да бъдат. Но този концерт не трябва да е просто прожекция, на която да изгледаш филма още веднъж. Той трябва да е нещо друго. Ако снощи трябваше да изгледам „Кръстникът“ за първи път, истината е, че щях да бъда разочарована. Магията отсъстваше, приклещена между неудобните столове и кашлицата на публиката.

Да, „Кръстникът“ е предложение, на което не можеш да откажеш и все пак. Обезценяването на нещо, за да направиш събитие от него не е cool и толкова.  

 
 
2 коментара
  • VariousArtist

    Ха-ха-ха!
    Доста хейтърска статия… дори в самият оригинал Франсис Форд Копола нарочно оставя част от диалозите на италиански непреведени. Филм от 1970, сниман на кинолента и пр. да очаква някой да е с разни контрасти и т.н. – :D. Столовете в НДК може да са всичко друго, дори дрехите да ти скъсат, но не и тесни и неудобни… а това за симфоничния оркестър :))))

  • ZDR

    Когато съм гледала филма за първи път преди почти 45 год. и тогава съм била очарована, и когато го гледах сега, поне аз, бях просто изумена отново от таланта на Копола, Брандо, Ал Пачино и пр. Вярно, бях си взела билети в средата на втори балкон. Който ходи често в НДК просто трябва да знае за какво къде е подходящо да седне. За мен бе изживяване, въпреки че пр.не раздаваха пуканки преди филма, нямаше чаша вино след това, нито среща с автори или участници.
    Ако някой може да направи сравнение с наскоро промотирания български филм с Клаудия Кардинале, ще отркрие само едно – скука, безличие на режисурата, на изпълнителите и пет великолепни минути с Клаудия. Та – пет минути за 10 лв.
    А в НДК парите си струваха. Заради филма, заради оркестъра на БНР, заради удобноте столове…

Ди Каприо и Спилбърг ще работят заедно по нов филм

| от chr.bg |

Леонардо ди Каприо и Стивън Спилбърг преговарят, за евентуална съвместна работа над биографичен филм за бившия американски президент Юлисис Грант.

Ди Каприо и Дженифър Дейвисън са кандидати да продуцират филма.

Според Дедлайн, Спилбърг е склонен отново да работи с Ди Каприо над първия им съвместен проект от заснемането на филма „Хвани ме, ако можеш“ (2002 г.).

Грант, който е починал през 1885 г. на 63-годишна възраст, е служил два мандата като президент на САЩ, след като поел президентството от Андрю Джонсън. Докато бил президент, Грант стабилизирал икономиката и направил опит да смаже Ку-Клукс-Клан.

Филмът ще бъде адаптиран по биографичната книга „Грант“ на Рон Черноу. Сценарист ще е Дейвид Джеймс Кели.

„Лайънстейт“ и „Апиън уей“ са придобили филмовите права над книгата през ноември 2017-а.

Леонардо ди Каприо ще има натоварен график, тъй като по-рано бе оповестено, че ще участва във филма „Имало едно време в Холивуд“ на Куентин Тарантино.

 
 

Хората от провинцията са по-щастливи от тези в града

| от chr.bg |

Проучване, проведено сред 400 хиляди канадци установи, че жителите на малките провинциални градчета се чувстват осем пъти по-щастливи от живеещите в мегаполисите.

Изследването отчита, че големите градове имат някои предимства – в тях безработицата е много по-малка, заплатите са по-високи, и образованието е по-качествено. Но това не прави жителите им много по-щастливи. Това се дължи на факта, че в мегаполисите социалното отчуждение е много-по голямо, което снижава индекса на човешкото щастие. Нещата съвсем не стоят така в малките провинциални общности, където хората живеят много по-задружно.

При провеждане на изследването учените от университета „Макгил“ в Монреал използвали утвърдена „скала на щастието“. Респондентите трябвало да отговорят колко са щастливи от живота си и да му дадат оценка по десетобалната система. Страничните въпроси потвърдили заключението.

Оказа се, че хората от големите градове са 800 процента по-малко щастливи от сънародниците си в дълбоката провинция. Жителите в градските зони имат значително по-малко контакти с роднини и приятели.

Учените отдавна предупреждават, че социалната изолация променя човешкия мозък, който се зарежда със съставка, която генерира страх и агресия.

Жителите на големите градове харчат около 30 процента от доходите си за подобрения в дома, което е допълнителен стресиращ фактор. Градската среда се възприема от живеещите в нея като по-малко безопасна, дори и на подсъзнателно ниво. Хората си имат по-малко доверие, тъй като градската човешка маса не е хомогенна, а много по-хетерогенна, отколкото в дълбоката провинция.

 
 

История на една от най-престижните кинонагради – „Златна палма“

| от chr.bg |

Знаковата награда „Златна палма“ за най-добър филм на Международния кинофестивал в Кан, Франция, е помогнала на неизвестни режисьори да намерят своето място на глобалната филмова карта, тласнала е напред кариерите на утвърдени кинодейци и е превърнала филмови продукции в класики. По повод 71-вото издание на кинофестивала в Кан, ви предлагаме кратка история на престижното отличие.

Първата награда „Златна палма“ през 1955 г. печели американският режисьор Делбърт Ман за романтичната си драма „Марти“. През въпросната година отличието заменя фестивалната Голяма награда, присъждана в периода между 1939 и 1954 г.

Оттогава някои от най-известните филми в света са отличавани със „Златна палма“ – „Шофьор на такси“ на Мартин Скорсезе, „Апокалипсис сега“ на Франсис Форд Копола, „Човекът от желязо“ на Анджей Вайда, „Секс, лъжи и видео“ на Стивън Содърбърг, „Гепардът“ на Лукино Висконти.

Считана за една от най-престижните награди в света на киното, „Златна палма“ обикновено се присъжда за цялостната работа на даден кинодеец или за филм, откриващ нови киноперспективи.

Спечелването на „Златна палма“ не гарантира непременно касов успех, но определено е крачка напред към номинация за „Оскар“ – най-престижната филмова награда в света, както е добре известно на режисьори като Терънс Малик, Михаел Ханеке, Роман Полански, Джейн Кемпиън.

Новозеландката Джей Кемпиън заема специално място в историята на Кан – тя е единствената жена режисьор, печелила „Златна палма“.

Само девет кинодейци членуват в друг ексклузивен фестивален клуб – на двукратните носители на „Златна палма“.

Миналата година Рубен Йостлунд стана първият шведски режисьор, удостоен със „Златна палма“, откакто отличието се връчва от 1955 г.

Миналогодишният трофей беше инкрустиран със 167 диаманта по случай 70-годишнината на кинофестивала в Кан, припомня агенцията.

Тази година 21 филма ще се съревновават за наградата „Златна палма“. Фестивалът ще започне на 8 май, а носителят на топ отличието, избран от жури с председател актрисата Кейт Бланшет, ще стане известен на 19 май.

 
 

Нанобатерия ще зарежда смартфона само за 5 секунди

| от chr.bg |

Американски учени от Корнелския университет са разработили иновационна нанобатерия, която ще зарежда смартфона ни само за 5 секунди.

Учените са конструирали по различен начин стандартната батерия, която обикновено има анод и катод, разположени от двете страни на непроводим материал. При иновационната нанобатерия, тя размесва аноди и катоди в триизмерна спирална конструкция. Това представлява революционен строеж на акумулаторна батерия. Тя елиминира всички възможни загуби от излишни обеми в архитектурата си. Като се скъсява максимално разстоянието между полюсите на нанониво, се получава много по-голям капацитет. Така може да се получи достъп до енергията на батерията за много по-кратко време, в сравнение с конвенционалните литиево-йонни видове.

С новия компонент само няколко секунди, след като включим зарядното в мрежата, нашият смартфон ще бъде зареден и готов за ползване.

Малките въглеродни пластинки, които съдържат хиляди пори и изграждат анода, са с дебелина едва 40 нанометра.