Ще ти направя предложение, на което не можеш да откажеш

| от |

От близо половин година тече кампания за концерта на „Кръстникът“ – най-известното филмово творение за един от майсторите на филмовото изкуство – Франсис Форд Копола и неизменния Марио Пузо.

Така нареченият концерт се рекламира от януари и този уикенд се състояха цели две негови случвания. Просто едно не можа да победере желаещите. Може би, защото филм и концерт в едно наистина са неустоима оферта.

Само искам да вметна, че ако си мислите, че това по някакъв начин е концерт, то ще останете разочаровани, точно като мен. Не, това си е прожекция на „Кръстникът“ – безпорно шедьор в киното и най-вече в своя жанр – при това тройно по-скъпа, придружена от симфонично изпълнение, точно като това във филма междудругото, от симфоничния оркестър на БНР.

На всички, които не са гледали „Кръстникът“, и на които очевидно бях случила в зала 1 на НДК, бих попитала „Защо?“ и какво е станало, че са го пропуснали, а на другите ще кажа, че времето, когато смешките във филма бяха реални смешки отдавна е отминало. В наши дни „Кръстникът“ се гледа просто като великолепно кино, а ако е придружено с музика, още по-хубаво.

Най-разочароващ обаче е фактът, че зала 1 на НДК отдавна не минава за сносно кино. Ще ме извинявате. Тя е тясна, с объркани входове, лоша акустика, лошо разположени места към сцената, особено за филм и ужасна светлина. Тя може да мине за зала, в която да излъжете някой да си направи концерта или хората да се примирят да гледат един филм в годината, но „Кръстникът“ не заслужава това.

Нямам представа каква е била прожекцията, която се е състояла в събота. Не бях там. Присъствах на тази в неделя и истината е, че не останах доволна. Първо, филмът на Копола е правен в началото на 70-те и излъчен през 1972 година. Киното тогава се е правило по различен начин. Ритъмът, музиката, сцените, всичко е било различно… За да издържите „Кръстникът“ в този му вид трябва да имате наистина здрави нерви. Трите часа прекарани на тесните столове, приклещени неудобно не минават неусетно. Особено, когато някой до вас кашля, киха или хърка. Музиката в „Кръстникът“, извинете ме, но не е на толкова много места, че да може да изкарате три часа, само за да я чуете, пък било то и изсвирена от симфоничен оркестър.

Когато предлагаш нещо подобно и искаш пари, за да излъчиш на голям екран филм от 1972-а, пък бил той и този, то трябва да си готов да предложиш нещо наистина специално. Какво е то? Не знам. Измисли го и тогава прибери парите.

Част от хората си тръгнаха по време на антракта. Това учудили ме? Не.

„Кръстникът“ (нещо като) концерт не може да бъде така впечатляващ като „Властелинът на пръстените“. Не искайте това от него. „Властелинът“ е много по-епичен и с много повече звуци и мелодии, които може и заслужават да се чуят на живо. И дори тогава той успя да събере само наистина най-отдадените фенове на поредицата. При „Кръстникът“ това бяха хората, които може и да не са го гледали, но са чували, че става. Или любимото ми – че е шедьовър, който не може да се пропусне.

Ние много обичаме да захапваме този тип рекламни кампании, а когато са придружени от скъпа цена и някакъв вид оферта, сме първи там.

Но нека да ви кажа, шедьоврите задължителни за гледане са много, но това не ги прави годни за правене на концерти със симфоничен оркестър. Сори.

Усещането за „Кръстникът“, което зала 1 на НДК създава е грешно. На екрана, който е с три тона по-тъмен от реалния филм, се разхождат едни зачервени хора, а на половината им диалог, особено на този, който провеждат на италиански, субтитри липсват. Хората се кискат неумесно на първичните смешки и ръкопляскат като чуят най-популярната мелодия. Всичко е тъмно, включително и светлите сцени, а оркестърът изглежда така все едно не свири. С изключение на няколко момента.

Но това не е „Кръстникът“, който аз помня. За мен „Кръстникът“ е шедьовър на гангстерското кино. Брандо, Пачино, Копола, Кийтън, Дювал, Каан, те са майстори в него и продължават да бъдат. Но този концерт не трябва да е просто прожекция, на която да изгледаш филма още веднъж. Той трябва да е нещо друго. Ако снощи трябваше да изгледам „Кръстникът“ за първи път, истината е, че щях да бъда разочарована. Магията отсъстваше, приклещена между неудобните столове и кашлицата на публиката.

Да, „Кръстникът“ е предложение, на което не можеш да откажеш и все пак. Обезценяването на нещо, за да направиш събитие от него не е cool и толкова.  

 
 
2 коментара
  • VariousArtist

    Ха-ха-ха!
    Доста хейтърска статия… дори в самият оригинал Франсис Форд Копола нарочно оставя част от диалозите на италиански непреведени. Филм от 1970, сниман на кинолента и пр. да очаква някой да е с разни контрасти и т.н. – :D. Столовете в НДК може да са всичко друго, дори дрехите да ти скъсат, но не и тесни и неудобни… а това за симфоничния оркестър :))))

  • ZDR

    Когато съм гледала филма за първи път преди почти 45 год. и тогава съм била очарована, и когато го гледах сега, поне аз, бях просто изумена отново от таланта на Копола, Брандо, Ал Пачино и пр. Вярно, бях си взела билети в средата на втори балкон. Който ходи често в НДК просто трябва да знае за какво къде е подходящо да седне. За мен бе изживяване, въпреки че пр.не раздаваха пуканки преди филма, нямаше чаша вино след това, нито среща с автори или участници.
    Ако някой може да направи сравнение с наскоро промотирания български филм с Клаудия Кардинале, ще отркрие само едно – скука, безличие на режисурата, на изпълнителите и пет великолепни минути с Клаудия. Та – пет минути за 10 лв.
    А в НДК парите си струваха. Заради филма, заради оркестъра на БНР, заради удобноте столове…

Как Мадона промени музиката завинаги

| от chronicle.bg |

Тя има 300 млн. продадени албума, печалбата от турнетата й е над 1 милиард долара и е една от най-известните жени в историята. Днес Мадона Луиз Чиконе, Кралицата на попа, има става на 60 години.

Позната или непозната на днешните поколения, атакувана или възхвалявана, Мадона е Икона. Неоспорима. Тя променя не само световната популярна култура, а културата изобщо. Жена, която за дългата си кариера, е устоявала на всякакви атаки.

Без влиянието на Мадона днешната музика, мода и концепция за знаменитостите не биха съществували изобщо.

Мадона променя стереотипите за по-възрастните жени и се изправя срещу остарелите представи за това, че жените на години не трябва да говорят открито за сексуалността си. Тя има връзка с по-млади мъже, а професионалните й успехи продължават – Мадона е певицата с най-големи продажби за всички времена. Когато получава наградата „Жена на годината“ на „Билборд“ през 2016 г., изброява в благодарствената си реч правилата, които се е очаквало да спазва като певица.

„Не остарявай, защото възрастта е грях. Ще те критикуват, хулят и определено няма да звучиш по радиото“. През цялата си кариера тя се противопоставя на тези норми, с които се очаква да са съобразяват жените.

Още с издаването на дебютния си сингъл „Everybody“ през 1982 г. Мадона се превръща в глобално явление. Откакто издава едноименния си албум през 1983 г., е направила 10 концертни турнета. Вписана е в Книгата на рекордите на Гинес като певицата с най-големите продажби за всички времена. Тя е най-богатата певица, работеща в САЩ – със състояние от 600 милиона долара. След нея са Селин Дион с 400 милиона долара и Барбра Стрейзанд. Най-популярната песен на Мадона в Spotify е „Like a Virgin“, a след нея са „Hung Up“ „Holiday“, „La Isla Bonita“, „Like a Prayer“. Най-дълго в класациите се задържа албумът й „Immaculate Collection“.

По повод рождения ден на една от най-влиятелните жени в историята на популярната култура вижте в галерията горе как тя промени музиката завинаги.

 
 

Гняв срещу Дисни: Първият им гей персонаж ще се играе от хетеро мъж

| от Георги Емилов |

В наши дни вече свикнахме всеки да е обиден от всичко. Така докато едни се чувстват лично обидени, че в Германия вече ще вписват официално трети пол, от другата страна на безсмислената барикада се бунтуват вече дни наред, че Джак Уайтхол (хетеросексуален мъж) ще играе гей персонаж в предстоящия филм с Дуейн Джонсън (Скалата) и Емили Блънт – “Jungle Cruise”. Най-открито срещу избора на актьора скочи Омар Шариф младши (да, внук на онзи Омар Шариф), който написа следното в Twitter:

„Наистина ли, Дисни? Първата ви значителна гей роля ще се играе от хетеросексуален мъж, увековечаващ стереотипите? Провал! Този кораб трябва да потъне!”

sharif

Изявлението на младия актьор бе посрещнато с одобрение сред много фенове, получи подкрепа и от други представители на шоубизнеса (актьорите Итън Харви и Крис Салваторе бяха други популярни имена с гневни реакции по повода), а отзвукът беше неочаквано голям, вина за което вероятно има и все още топлата тема с отказа на Скарлет Йохансон да играе трансджендър персонаж, именно след масово недоволство от онлайн активистите. И макар да разбирам трудностите пред LGBTQ обществото след толкова много години на дискриминация, не мога да не се възмутя и аз от този натиск и да не се запитам…

Сериозно ли?!

Не че нещо, но твърдения като „Гей-актьорите не са представени подобаващо в Холивуд” са просто абсурдни. Пък и дори да беше така, чак толкова ли е непреносима сексуалността с похватите на актьорското майсторство, че да не може актьор с една сексуалност да не може да изиграе персонаж с друга? Нека само си спомним за страхотната роля на Нийл Патрик Харис като Барни от „Как се запознах с майка ви” – роля, в която актьорът (който е гей) изигра възможно най-стереотипния хетеро мачо! Защо тогава никой не му се разсърди?

164228793-612x612
Omar Sharif Jr, Getty Images

Пък и да не говорим само за сексуалност – нужно ли е да си виртуозен пианист, за да изиграеш виртуозен пианист? Мисли ли някой, че Даниел Крейг, Шон Конъри и Пиърс Броснан наистина са агенти на MI6 и затова са взети за ролята на Джеймс Бонд? Трябваше ли ролите в „Спасяването на редник Райън” да се дадат на истински нацисти? И хубаво ли ще е ролите на убийци и психопати да се дават на реални такива, за да са по-убедителни персонажите? Джейсън Борн сциентолог ли е? Ами Адам Сандлър… опа, момент, да, тук няма какво да се каже – той играе себе си във всеки филм.

И преди някой да е решил да каже нещо от сорта на „Да, те всичките от тая порода са такива!”, „Много са обидчиви, защото не са истински мъже!”, или някаква друга хомофобска простотия, нека припомня колко истински обидени бяха много бели хетеро мъже, които ревяха из интернет защо даден измислен комиксов персонаж (и по-конкретно – този във „Фантастичната четворка”) бе изигран от чернокож актьор (не отваряме дори дума за онова безумие с чернокожия Орфей, чернокожите гърци и прочие исторически неправдиви режисьорски решения). Вярно, филмът беше зловещо тъп, но наистина ли това ли беше проблемът с него? Да си обиден за цвета на кожата на измислен персонаж е меко казано нелепо.

Проблемът е, че все повече започва да изглежда така, сякаш в опита си да счупят веднъж завинаги оковите на дискриминацията, някои ненужно кресливи гласове от LGBTQ обществото в Холивуд започват лека-полека сами да дискриминират, налагайки се върху това кой какви роли да играе. Така де, нали целият смисъл на борбата за равенство беше да не се налага на интервюто за работа (или в случая – роля) да те питат „Каква е Вашата сексуалност?”, за да не могат да те дискриминират спрямо това? Затова ще е хубаво Омар Шариф младши и подкрепящите го колеги и фенове да си помислят пак по въпроса и да спрат да внасят разделение там, където LGBTQ обществото от толкова години се бори тъкмо за обратното – единство и равенство.

Хайде стига с превземките и да се съсредоточим върху реалните проблеми пред LGBTQ обществото, че заради такива нелепи поводи за гняв, вече почти не ми остана бяло, мъжко, хетеро чувство за вина…

 
 

Нина Добрев учи американците на български сленг

| от chronicle.bg |

След Антонио Бандерас (Испания), Салма Хайек (Мексико) и Алисия Викандер (Швеция) е ред на една актриса с български произход да се включи в платформата на списание „Vanity Fair“, Slang School, в която чуждестранни личности обясняват на американската аудитория сленга на родните си страни.

В 3-минутното видео Нина Добрев запознава американците с фрази като „Не ми прави селски номера“, „Дреме ми на шапката“, „Да бе, да бе“ и с думи като „гадже“, „Наздраве“ и „брат“. Някои от думите и фразите се оказват непознати и за самата Добрев, която емигрира заедно с родителите си от България в Канада на 2-годишна възраст.

Вижте цялото видео и очарователния начин, по който Добрев произнася и обяснява българските фрази.

 
 

Трейлър на „Widows“: Виола Дейвис влиза в света на Джилиан Флин

| от chronicle.bg |

Името на Джилиан Флин веднага се асоциира с проблеми жени – опасни, жестоки, готови на всичко, за да излязат от капана, в който винаги ги намираме в началото. За щастие на всички  фенове на авторката на „Не казвай сбогом“ и „Отворени рани“, тя не се задоволява само с литературата и тази есен предстои да видим поредната й изява като сценарист.

Филмът „Widows“ разказва историята на четири вдовици, които тръгват на обща мисия – да довършат делото  на убитите си съпрузи. Извършването на мащабната кражба не е за отмъщение или пари, а единственият начин за оцеляване.

Новият трейлър на филма вече е тук и можем да видим плеядата от звезди, които участват. В главната роля е Виола Дейвис, чието име е достатъчно, за да  привлече интереса. Към нея, в групата на вдовиците, се присъединяват Мишел Родригез, Синтия Ериво и Елизабет Дебики. Лиам Нийсън играе покойния съпруг на Дейвис, а Колин Фаръл – врага.

Филмът е дело на режисьора Стийв Маккуин („12 години робство“), а освен гореспоменатите имена, ще видим и Даниел Калууя и Робърт Дювал.

„Widows“ ще бъде показан за първи път на кинофестивала в Торонто следващия месец, а премиерата по кината е насрочена  за 16 ноември.