Ще спре ли Путин дотук?

| от |

Окончателно загубен ли е вече Крим за украинците? И ще се спре ли Путин само дотук или може да предяви и нови териториални претенции? Украинският журналист Юри Дуркот прави реалистична рекапитулация на положението за Дойче веле.

Временното правителство в Киев не признава проведения референдум в Крим, нито резултатите от него. Това естествено не променя с нищо ситуацията на място, тъй като властта в Украйна на практика не контролира ситуацията в Крим, казва украинският журналист Юри Дуркот. Тя не е в състояние да предприеме нищо и срещу сепаратистите на полуострова, които получават подкрепа от руската армия. В тази взривоопасна ситуация би била достатъчна само една стъпка или една провокация, за да прехвърчи искрата, която да запали огъня на насилието.

Но означава ли всичко това, че Украйна вече е загубила Крим? „Правителството в Киев никога няма да признае подобно нещо“, казва Дуркот. Той обаче добавя, че в сегашният момент няма особено голяма вероятност Крим да се върне в рамките на Украйна с една евентуално по-широка автономия.

Големите илюзии на кримчани

Според украинския журналист Крим задълго ще остане с неясен статут, защото нито ЕС, нито останалият демократичен свят ще признаят анексирането на полуострова от Русия. В същото време е илюзорно това, което жителите на Крим очакват от присъединяването на областта към Русия. Вероятно много от тях си представят, че скоро ще получават значително по-високи пенсии и заплати, че регионът ще се замогне икономически и ще се превърне в някаква нова туристическа Мека.

В действителност обаче е твърде съмнително дали Русия се готви да налива огромни парични суми в Крим. Що се отнася до туристическия сезон през тази година, той вече може да бъде отписан. Кой ли турист би се чувствал добре, ако е принуден да се разхожда сред маскирани мъже с автоматити? В Западна Украйна вече има бежанци от Крим – основно етнически украинци и татари. Твърде възможно е те да бъдат последвани и от други, които не желаят да стават част от Русия. Татарите обаче вече обявиха, че нямат нито желание, нито намерение да напускат Крим. Руски граждани те също не желаят да стават.

Путин няма да се задоволи само с Крим

Украинският журналист разказва освен това, че в Източна Украйна, там където има компактно руско население, напоследък също се забелязват стремежи за присъединяване към Русия. Напоследък се наблюдава засилена активност в някои от по-големите украински градове като Харков и Донецк. Според журналиста Юри Дуркот обаче демонстрациите в Източна и Южна Украйна се организират с активната подкрепа на Русия. Демонстрантите по правило са малобройни, но пък умишлено търсят провокацията и насилието. С това те дават на Москва повод да се намеси в защита на руското население. „Не мисля, че Крим е единствената цел на Путин“, казва по този повод Юри Дуркот.

ЕС вече обяви, че ще разшири санкциите си срещу Русия. Но какво може да се постигне чрез тях? Според Дуркот всичко ще зависи от това, докъде е готов да стигне Западът в твърдия си подход срещу Москва. Готови ли са западните страни да преглътнат негативните последици от налагането на санкции? Замразяването на руските авоари зад граница ще е доста неприятно за руските олигарси. Нищо чудно това да е началото на края на Путин. Става дума обаче за дългосрочен процес, който изисква време, казва украинският журналист Юри Дуркот.

 
 

Wizz Air предупреди за подвеждащи оферти и сайтове

| от Wizz Air |

В официално съобщение Wizz Air се обръща внимание на съществуването на уебсайт и Facebook страница, които заблуждават клиентите, че посещават официалния сайт и страница на авиокомпанията. Сайтът предлагал на потребителите да купят 2 билета за 1 евро, ако споделят поста и коментират във Facebook.

Авиокомпанията съветва всички потребители да не посещават и да не кликат върху линкове към други страници, различни от официалните комуникационни платформи на авиокомпанията. От компанията предупреждават, че ще предприемат необходимите действия срещу всички субекти, които разпространяват лъжливи твърдения и подвеждат потребителите.

 
 

Иън Макюън ще бъде сред гостите на CineLibri 2018

| от chronicle.bg |

Фестивалът за кино и литература CineLibri е културно събитие, което не е за пропускане. Поради ред причини, но тази година към  очевидните, които няма да споменаваме, е добавена още една – Иън Макюън. 

Най-награждаваният английски писател ще гостува на фестивала „Синелибри“, който тази година ще се проведе от 11 до 24 октомври. Макюън е първият обявен именит гост за предстоящото четвърто издание на кино-литературния фестивал, който представя филми, адаптирани по художествени произведения. Тук е мястото да вметнем, че преди няколко излезе трейлърът на следващия филм по книга на Макюън – „The Children Act“ („Законът за детето“) с участието на Ема Томпсън в главната роля.

Иън Макюън е роден на 21 юни 1948 г. в Алдершот, Великобритания и e носител на наградите „Букър“, „Уитбред“, „Джеймс Тейт Блак Мемориал Прайз“ и още много престижни отличия (общо 6 пъти е номиниран за „Ман Букър“ и 2 пъти за международната награда „Ман Букър“).

Британецът е автор на 15 романа, преведени на над 30 езика. Повечето от книгите му имат успешни филмови адаптации, на които той е сценарист. Шедьовърът „Изкупление“ е номиниран за „Оскар“ в 7 категории, включително за най-добър филм, и печели още петдесет награди, в това число две „Златен глобус“. В рамките на CineLibri 2018 българските зрители ще могат да видят някои от екранните интерпретации по негови произведения. Само през изминалата 2017 г. са филмирани три негови книги – „На плажа Чезъл“, „Законът за детето“ и „Дете във времето“, като „На плажа Чезъл“ ще има своята софийска премиера наесен.

Четвъртото издание на „Синелибри“ ще представи над 300 прожекции, 40 премиери, много специални гости, събития и емоции. Фестивалът тази година ще обърне специално внимание на любовта във всичките й форми и ще протече под мотото „Любов между редовете“.

 
 

Кога имате моралното право да ползвате болничен в България

| от Емил Кирилов |

Навярно сте забелязали, че у нас е въпрос на чест и престиж да умреш от бронхопневмония на работното си място. Хора губят зрение при 40 градуса температура, но продължават героически да изготвят екселска таблица минути преди спешни екипи да нахлуят в офиса и да ги сложат на системи.

Другото е просто несериозно. Ще ми изчезваш ти от работа за една хрема и едни 38 градуса, дето дори 4 дена не си ги поддържал… Къде ги дават тия? Какъв мъж си ти? Ти си жена? Каква жена си ти? Едно време са раждали на полето като крави, не са пили антибиотици и са умирали на 29 от ангина, ти ще се лигавиш тука за два сопола. Пуууууууу….

Няма значение, че човек, всъщност, може и има пълното право да го направи – да си остане три дни вкъщи и да гледа сериали, за да му мине вирусът по нормален начин, без да зарази други хора и да се инвалидизира до живот. Има законовото право, а може би работи и в нормална фирма, където това не е проблем. Може и да има свестен шеф, който даже го поощрява да се лекува у дома си. Но морално ли е? Това ли е отговорният и зрял избор?

С какви очи да изчезнеш от работното си място, когато колежката Каролина презентира на пауърпойнт с два абоката на всяка ръка?

Някак не върви, някак безотговорно е да се погрижим за здравето си, когато имаме задачи за вършене.

Редки са случаите, в които болничният е морално обоснован и няма защо да ви е много гузно и виновно пред колегата от Силистра, че сте се възползвали от такъв. Нищо че пак може да усетите после укорителен поглед зад гърба си, отправен от човек, прекарал два плеврита и 3 шарки на крак в заседателна зала.

Така, де, хората имат наеми да плащат. По-добре смъртно бял в София, отколкото здрав и румен обратно в родния град.

И все пак… Понякога се налага човек да отсъства от работа. Нека приемем, че е допустимо и удачно да излезете в болничен за не повече от два дни в някой от следните случаи:

Ебола.

Раждате до час.

Ухапан сте от акула преди 20 минути, вследствие на което нямате крак и няма как да стигнете до офиса.

Диагностициран сте с остър инфаркт на миокарда и инсулт едновременно.

При кърлеж в окото, ако засяга зеницата.

Сгазил ви е ТИР.

Имате три деца. И трите не са яли от пет дни.

Куршум в корема по време на престрелка пред дискотека в родното ви село.

Имате разстройство, докато депутат предупреждава за химикал в питейната вода в София.

Ядрен взрив.

Нагълтали сте се с вода в подлеза на метрото.

Навярно съществуват и други редки случаи, в които не е необходимо да чувствате вина, че сте оставили колегите си да работят сами нещо, което приемат за супер смислено и важно, без то да бъде мозъчна хирургия или пътешестване около света. Никой обаче не е открил на практика, поне за момента, кои са тези случаи.

И така… Хубаво да не прекаляваме с приказките за болести, да не чуе дявола. Чукайте на дърво. Плюйте в пазва. Важното е да сме живи и здрави! Другото ще си го купиме със заплатите от хиляда и нещо лева.

 
 

Емил Чоран: „Животът е абсурд. Узаконен абсурд. Позволен абсурд“

| от chronicle.bg |

За някои той е един от най-разрушителните мислители на времето си – Ницще на ХХ век, но по-мрачен и с по-отявлено чувство за хумор. Много, особено младите, го възприемат като опасен лунатик. Според други, той е просто безотговорен чаровен младеж, който не представлява опасност за никого, освен за себе си. Когато книгата му за мистицизма отива за печат, печатарят (добър и богобоязлив човек) отказва да я докосне. Измива си ръцете и авторът е принуден да публикува труда си на собствени разносни.

Кой е той? Той е Емил Чоран.

Роден е през 1911 г. в Рашинари – малко село в Карпатите, в Румъния. Отгледан е от баща, който е православен свещеник, и майка, склонна към депресивни състояния. Пише първите си книги на родния румънски език, някои от които са  колекции от кратки есета, други са афоризми. Още от млад страда от безсъние. Учи философия в Букурещ, а после става известен наравно с други румънски интелектуалци като Мирча Елиаде и Йожен Йонеско.

Пристига в Париж през 1936 г., но продължава да пише на румънски до началото на 40-те години. Скъсва окончателно връзките си с родината през 1946 г. В Париж много малко хора говорят румънски, затова започва да пише изцяло на френски своята книга, която след много редакции се появява на бял свят под името „Трактат за разлагането на основите“ (А Short history of Decay). В нея, и в следващите си книги, той се посвещава на собствените си трайни обсесии, които го свързват френските моралисти и го отдалечават от румънската народопсихология.

При Чоран противоречието вътре в нас не е слабост, а знак, че умът е жив. Писането не е, за да убедиш някого или да задържиш вниманието му, дори не е свързано с литературата. То е акт насочен към самия те – средство да се събереш след лично бедствие, да се спасиш от суровостите на живота, да се примириш или да улегнеш.

В  разговор с испанския философ Фернандо Саватер , Чоран казва: „Ако не пишех, щях да стана убиец.“ Писането е въпрос на живот и смърт. То може да направи живота много по-лек. Ето няколко цитата от Чоран (починал на днешната дата през 1995 г.), които са достатъчни, за да убедят дори скептиците в силата на неговите думи:

Romanian writer Emil Cioran

„Книгата е отложено самоубийство.“

„Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях.“

„Продължаваме да обичаме. Все пак! Да това „все пак“ покрива Безкрая.“

„Еволюция в наше време: Прометей сигурно ще бъде депутат от опозицията“

„Човек забравя болката,но никога унижението.“

„Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега.“

„Откажем ли се от настоящето заради миналото, нашият живот заприличва на безполезен сън. На сбор от сенки, залези и призраци.“

maxresdefault

„Като човек, роден на този свят с обикновена душа, аз си поисках друга душа – от музика – и така започнаха моите невъобразими мъки.“

„Докато ти си до такава степен недоволен от себе си, още не всичко е загубено.“

„Безброй са мерките на обществото срещу мизерията; и нито една срещу бедността. Така върви човечеството: шепа богаташи, малко просяци и милиони, милиони бедни.“

„Душа без музика е красота без меланхолия.“

„Животът е абсурд. Узаконен абсурд. Позволен абсурд.“

emil-cioran

„Който успее да победи страха, може да се счита за безсмъртен.“

„Един от изворите на нашето нещастие е желанието ни да рушим и да даваме воля на престъпните си желания.“

„Страданието на другите може да ни ангажира най-много четвърт час.“

„Прозорливостта може да бъде присъща на всеки човек, който се чувства нещастен.“

„Умората от света често приема религиозна форма. Господ е море, в което сме готови да се потопим до забрава. По този начин ние бягаме от своята индивидуалност, от своето съществуване.“

97119c1ef0e7e05f87b5b93b4ab51be6

„Ако можехме да видим през очите на другите, сигурно бихме изчезнали веднага от този свят.“

„Зареем ли се из мъглата на спомените, значи страдаме. Споменът е вид отрицание, а когато е хипертрофирал – това вече е неизлечима болест.“

„Когато не можеш да спасиш душата си, се надяваш, че поне ще спасиш името си.“

„Едно богатство, което ни принадлежи: часовете, в които не правим нищо. Тъкмо те ни формират, превръщат ни в индивидуалности.“

„Само едно нещо може да докаже, че сме разбрали всичко: плачът без повод.“