Ще наложи ли Русия газова война в Европа?

| от |

Санкциите срещу Русия са в сила, а руснаците отговориха с контрамерки, съобщава Дойче веле. Те въведоха забрана за внос на западни аграрни продукти. Възможно ли е обаче Русия да прекрати и газовите си доставки за Европа?

Западните санкции оставят дълбоки следи в Русия. През 2015 година страната ще отбележи икономически ръст от 1 процент, вместо прогнозираните два процента. Това обяви в началото на седмицата руското министерство на икономиката. В съобщението се казва, че украинската криза е причина за свиването на стопанския ръст. Русия отвърна на западните санкции с контрамерки и въведе забрана за внос на западни аграрни продукти.

Европа се нуждае от руския газ

Русия може да засегне Запада много по-чувствително, ако спре доставките на природен газ. В отговор на западните санкции външното министерство в Москва съобщи, че те са „необмислена и безотговорна стъпка“ и неминуемо ще доведат до „покачване на цените на европейския енергиен пазар“.

За разлика от САЩ, които благодарение на фракинга са независими от газовия внос, европейците зависят от руските газови доставки. Една четвърт от потребявания в Европа газ идва от Русия. 38 на сто от газовото потребление на Германия е свързано с руски доставки. Някои южноевропейски страни пък са зависими до 100 процента от руските доставки.

Как да се намери заместител?

В сряда украинският премиер Арсений Яценюк допълнително наля масло в огъня. Той твърде, че е получил информации, че Русия иска да затвори кранчето за Европа. Пропаганда, или реалност? Междувременно руският министър на енергетиката Александър Новак опроверга това съобщение. Какво обаче ще стане, ако Русия наистина спре доставките?

„В краткосрочна перспектива ще бъде трудно да се намери заместител на тези количества“, казва енергийният експерт Курт Освалд в разговор с Дойче Веле. Европа би могла да внася природен газ от Норвегия, но не в такива количества, които изцяло да заместят руските доставки. Руските газови доставки не могат да бъдат компенсирани и с втечнен газ, въпреки че в Европа е изградена инфраструктура за втечнен газ. Съществуващите хранилища имат още около 70 процента капацитет. „При сегашните пазарни рамкови условия фактически не е възможна цялостна компенесация на руския газ. Цените са високи, освен това на световните пазари няма толкова много втечнен газ“, казва експертът. Според него, в близките три до пет години Европа ще остане зависима от руските доставки.

Пълни газохранилища и дългосрочни договори

Европа гледа спокойно на нещата, въпреки силната си зависимост от Русия. В цяла Европа газохранилищата са запълнени до 86 процента. Германия разполага с най-голям капацитет от газохранилища, които са запълнени до 88 на сто. Тези количества ще сигнат за целия зимен период, дори ако Русия изцяло прекрати доставките. От енергийния концерн E.он съобщават, че руските газови доставки са подсигурени с дългосрочни договори и твърдо фиксирана цена. Това подчертава шефът на концерна Йоханес Тайсен. Той е сигурен, че договорените твърди цени няма да се променят и не могат да бъдат променяни едностранно „заради някакви политически критерии“. „Увеличения на цените са възможни само при слючването на нови договори“, информира в началото на август и министерството на икономиката в Берлин. Експертите на министерството не са опасяват от проблеми с газовите доставки, но наблюдават внимателно развитието на събитията, се казва още в съобщението.

Русия също зависи от износа на газ

Курт Освалд не вярва, че в бъдеще Русия ще наруши договорите си за газови доставки. От почти четири десетилетия тя доставя газ за Европа. „Досега Русия винаги се е придържала към договорите. Не вярвам, че Русия ще заложи на карта имиджа си на добър доставчик“, казва той. Най-малкото заради това, че приходите от износа на газ са важно перо в държавния бюджет на Русия. „Русия е силно зависима от газовите доставки за Европа. 60 процента от държавните приходи на страната идват от продажбите на петрол, природен газ и каменни въглища“, казва и експертката от Германския институт за икономически проучвания Клаудия Кемферт.

Проблемът Украйна

Много по-голяма е опасността Украйна да не получава повече руски газ, смята Курт Освалд. Тогава украинците ще бъдат принудени да затворят кранчето за транзит на руския газ към Европа. В крайна сметка това ще бъде равнозначно на спиране на доставките, защото към Европа ще се подават значително по-малки количества от Русия. От 2006 година насам Русия на два пъти спира подаването на газ за Украйна. Двете страни спореха за транзитните доставки и цените. Русия обвини Украйна, че отклонявала големи количества газ и не плащала сметките си. От средата на юни Русия настоява Киев да погаси дълговете си, едва тогава Москва ще продължи да доставя газ за Украйна. В отговор на тези искания Киев заплашва със спиране на транзита на руски петрол и газ за ЕС.

Досега не е възможно Украйна да бъде изцяло заобиколена като транзитна страна, казва Курт Освалд. А докато бъде разширен газопроводът „Южен поток“, ще мине много време. Еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер отново ще се опита да посредничи за разрешаването на газовия спор между Украйна и Русия. „Ние имаме нужда от Украйна като транзитна страна за газовите доставки за Европа, а Украйна има нужда от газ за зимата“, заяви Гюнтер Йотингер за първа германска телевизия АРД. Той предлага двате страни в конфликта да постигнат съгласие за временни цени в рамките на половин година, докато излезе решението на международния арбитраж в Стокхолм. Гюнтер Йотингер обяви, че през октомври ЕК ще представи на държавните и правителствени ръководители на страните членки на ЕС цялостна концепция за сигурността на енергийните доставки.

 
 
Коментарите са изключени за Ще наложи ли Русия газова война в Европа?