Ще има паметник на Булгаков в Москва

| от chronicle.bg |

Москва най-накрая ще се сдобие с паметник на бележития писател Михаил Булгаков. Той е живял в града, а в творчеството му редица сцени се случват по улиците на руската столица.

Проектът за монумента се забрави в продължение на десетилетие,  сякаш заради „дяволска намеса”.  Директорът на къщата-музей на Булгаков заяви по-рано този месец, че искането за паметника е одобрено. Бронзовата скулптура ще бъде поставена в центъра на Москва. Ако всичко тече по план, това трябва да се случи през май следващата година.

Осанката на Булгаков е обгърната от сенки на суеверие и мистицизъм, казва за него директорът на музея Николай Голубев. Той обяснява, че решението за паметника е отнело много време, защото хората погрешно за възприемали инициативата като „сатанинска”. Голубев се надява хората, дали над 2000 подписа в подкрепа на монумента, да променят тези нагласи.

„Хората трудно прощават на Булгаков факта, че в романа му злото се върши от хората, а не от Дявола. Надяваме се най-накрая да сме успели да предадем правилно на читателите посланията на „Майстора и Маргарита”, казва Голубев.  

Класиката „Майстора и Маргарита” започва с пристигането на тайнствен чужденец на име Воланд в града.  Неговият образ обикновено е интерпретиран като Сатаната. Историята се базира върху силната любов между един писател, неговата муза Маргарита и библейските препратки за съдилището на Пилат Понтийски.  В първата сцена от книгата, в която Воланд казва на литературния критик Михаил Берлиоз, че главата му ще бъде отрязана по-късно в същия ден, тримата стоят на пейка на югоизточния ъгъл на „Патриарх Пондс” в Москва. Точно там се очаква да бъде издигнат монумента.

Заради съветската цензура, Булгаков трудно издавал творбите си приживе. След като умира през 1940 година, романът му е публикуван без съкращения чак през 1973г.  Едва през 90-те години той влиза в учебната програма по литература в руските училища.

Спорове забавиха одобрението на бронзовата статуя. Александър Рукавишников, който е скулпторът на паметника на Владимир Набоков в Швейцария, спечели общински конкурс за изработването на статуята на Булгаков през 1998 година. Но сложният дизайн, според който авторът трябва да гледа към Исус, докато върви по улицата Патриарх Пондс, заедно с  Майстора, Маргарита и останалите герои от романа, провокира остра критика. Духовете бяха разбунени най-вече заради гигантския примус – печка с барелеф на Дявола и неговите помощници. В отворено писмо противниците на монумента го наричат „белег на дяволското царство”. През 2003 година управата на града премахна всички подобни елементи от проекта и остави единствено статуята на Булгаков, въпреки че самият скулптор Рукавишников се бе отказал от тях почти веднага.

През 2004 година местните власти предложиха поставянето на паметника в друга част на града. Този опит също бе блокиран – този път от Руската православна църква, която заяви, че жертви на чумата са били погребани в района. „Идеята да поставим паметника върху масов гроб е напълно в духа на дяволските номера на героя Воланд и това би могло да причини истински хаос в главите на хората”, заяви тогава директорът на библиотеката към Московската патриаршия Борис Данилов.

Миналия месец правителството на Москва преименува площад близо до езерата, описвани в романа, в чест на Булгаков.  Тази седмица започна обсъждането на паметника, въпреки че градът вече е дал съгласието си за статуя, на която Булгаков седи на счупена пейка. Голубев все още търси решение как да ситуира другите герои от свитата на месира в различни точки по маршрута от Езерата до къщата-музей. Нужна е и сумата от 500 хиляди паунда, за да се осъществи проекта „Булгакова пътека”.

 „Животът е кратък, изкуството-вечно… Булгаков не е имал деца, негови отрочета са книгите му. Паметникът е в чест на тези произведения, които ще ни надживеят”, обяснява Голубев.  

 
 

Днес църквата почита Светите равноапостоли Константин и Елена

| от chr.bg |

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си.

Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.

 
 

Цялото ръководство на „Мис Америка“ вече е съставено от жени

| от chr.bg |

Организацията „Мис Америка“ назначи на всички важни ръководни постове жени, след като беше разтърсена от скандал с женомразки имейли, пуснати от бивши шефове от мъжки пол.

Сега за главен изпълнителен директор на организацията „Мис Америка“ е назначена Реджина Хопър. Марджъри Винсънт-Трип ще бъде председател на борда на директорите на фондацията „Мис Америка“. На топ позиция е и Гретхен Карлсън, която ръководи благотворителния борд на „Мис Америка“.

С промените, свързани с назначаването на жени на най-високите постове, организаторите на конкурса държат да дадат ясен знак, че в него младите участнички ще се чувстват сигурни и ще могат да развиват своите заложби.

Реджина Хопър е бивша „Мис Арканзас“, тя е прокурор и известен телевизионен журналист. Тя сменя на поста Сам Хаскъл. Преди време Сам Хаскъл, заедно с президента на организацията Джош Рандъл и председателя Лин Уайднър си размениха обидни за „миските“ имейли.

В. „Хъфингтън пост“ публикува изтекли съобщения от кореспонденцията им, в която осмиват бивши носителки на титлата „Мис Америка“ с груби и вулгарни коментари. Сред имейлите има и такъв, в който е използван термина за женски гениталии по отношение на една от победителките, във втори се желае смъртта на друга жена. В кореспонденцията бяха разкрити и спекулации колко секс партньори е имала „Мис Америка“ за 2013 г. Малори Хейгън.

Оставката на Сам Хаскъл влезе в сила веднага, докато Джош Рандъл и Лин Уайднър не се разделиха с постовете си още няколко седмици.

Организацията обяви оттеглянето на тримата си членове, след като предишния ден бивши носителки на титлата „Мис Америка“, включително Малори Хейгън, подписаха петиция за свалянето им от ръководните места.

 
 

Сараевските Ромео и Жулиета: поуката?

| от chronicle.bg |

Човечеството не е способно да опази голямата любов. Колкото и да се говори за нейното всемогъщо действие, в крисизни времена, дори сила като любовта няма място. Трагедията „Ромео и Жулиета“ на Шекспир е художественият сюжет, който изследва тази тематика. А ние мислим над нея вече векове наред, връщаме се непрестанно към мотива и всеки си мисли колко е глупаво двама влюбени да попаднат в плен на обстоятелствата.

Близо 4 века са минали откакто Шекспир създава най-великата любовна история на всички времена. Но само 25 години ни делят от момента, в който съдбата на Ромео и Жулиета се разиграва в реална обстановка. Това е почти днес, на фона на столетията, изминали от написването на трагедията. Някои си мислят, че сме напреднали в развитието си, но историята на Бошко Бркич и Адмира Исмич е недвусмислена. Поуките са на лице, теорията е неоспорима, практиката – трудно осъществима.

А фактите говорят достатъчно, затова може би е хубаво да бъдат припомняни.

Вечерта на 18 май 1993 г. Един сърбин и една босненка осъществяват мечтата си – да избягат от Сараево към Сърбия в търсене на по-добър живот, далеч от войната. Различните им произход и религии правят бъдещото им съжителство на практика невъзможно. Адмира и Бошко са на 25 години и са заедно от девет години. Родени са в знаковата за цял свят 1968 г. Учат заедно химия и по време на учението започват връзка, а след завършването се сгодяват. Всички недоумяват как може мюсюлманка и християнин да искат да създадат семейство. Различни са и като произход, и като характер – Адмира е дива, не прилича на останалите момичета, може да оправи мотоциклет и обича да се забавлява. Бошко е по-различен – чаровен, мил, обича уединението и тихите сбирки. Младите, които се запознават в навечерието на новата тогава 1984 г. Не се интересуват от мнението. Девет месеца преди смъртта си се местят да живеят заедно.

След избухването на на гражданската война в Босна и Херцеговина остават в Сараево, който тогава е под обсада. Животът е под постоянна заплаха. Хората не могат да ходят свободно по улиците, защото снаряди падат непрекъснато и навсякъде – на площадите, на пазарите, върху жилищните сгради. Майката на Бошко е избягала преди злощастните събития, но той остава заради Адмира. За да му се отплати, че не я е изоставил, тя решава да замине с него към Сърбия.

Четиринадесет месеца след избухването на войната, чрез познанства в сръбската армия, Бошко уговаря на теория безопасното им преминаване през града. През нощта между 18 и 19 май, двамата трябва да прекосят моста Връбаня над река Миляцка и никой да не ги спре. Мястото е ничия земя – на границата между враждуващите лагери.

Докато прекосяват моста обаче, срещу тях е изстрелян снаряд, който убива Бошко на място, а Адмира е смъртоносно ранена. След като е уцелена, тя пропълзява и прегръща тялото на Бошко, след което загива. След време двамата ще станат известни като сараевските Ромео и Жулиета. Но не и преди абсурдът да продължи.

Човекът, който разказва историята им на света е Кърк Шорк – кореспондент на „Ройтерс“, изпратен да отразява войната. Първоначално прави снимка на две тела, лежащи в ничията земя и продължава задълженията си. От редакцията обаче насочват вниманието му към снимката, която им изпраща, и той се доближава на безопасно разстояние до мястото. Докладът, който изпраща е с дата 23 май и съобщава за две мървти тела, „вкопчени в последна прегръдка“ на брега на река Миляцка. Никой не може да прибере телата им и те ще останат така още един ден – общо шест дена от 18 до 24 май. В доклада още се съобщава за труп намиращ се наблизо, който не е прибран от пет месеца.

Босненците обвиняват сърбите, сърбите – босненците. Никой не поема отговорността.

Родителите на Адмира научават два дена след убийството. Разбират от журналисти от радиото, които им се обаждат, за да потвърдят смъртта на Бошко. Родителите искат само едно – да приберат телата на децата си и да ги погребат заедно. Но никой не позволява на врага да навлезе в ничията територия.

Накрая е постигнато споразумение и телата са погребани в сръбско гробище извън Сараево. През 1995 г. са преместени в гробището в Сараево.

Кърк Шорк е застрелян от млад войник през 2000 г. В Сиера Леоне. Прахът му е разделен на две части – едната е положена във Вашингтон, а другата е до гроба на двойката, която той увековечава – двамата души, за които той пише: „в страна, полудяла от воюване, двамата бяха луди един за друг.“

Днес се навършват 25 години от смъртта на Адмира и Бошко. А поуките? Те са ясни и без да ги артикулираме.

 
 

Люк Бесон е обвинен в изнасилване

| от chr.bg |

Полицията в Париж разследва обвинение в изнасилване, отправено срещу Люк Бесон – един от най-популярните френски кинорежисьори, сценаристи и продуценти.

Жалбата е подадена в парижкото полицейско управление в петък от актриса, предаде Би Би Си.

„Люк Бесон категорично отхвърля тези изфабрикувани обвинения“, съобщи адвокатът на режисьора Тиери Маремберт пред AFP.

Жалбоподателката и Бесон се познават, той никога не се е отнасял неподходящо към нея, категоричен е адвокатът.

59-годишният Бесон е режисьорът на „Безкрайна синева“ (1988 г.), „Леон“, „Метро“, „Петият елемент“, „Никита“.

Жената е имала двугодишна връзка с него, допълва AFP. Тя е свидетелствала, че е усещала натиск да бъде интимна с режисьора, за да има успех на професионалното си поприще.

Тя твърди, че нападението е станало в хотел Bristol в Париж.

Бесон не е бил разпитан, той е извън страната. Той е женен, има три деца от сегашния си брак и две от предишни връзки. Женил се е четири пъти, включително за актрисата Мила Йовович.