Ще има паметник на Булгаков в Москва

| от chronicle.bg |

Москва най-накрая ще се сдобие с паметник на бележития писател Михаил Булгаков. Той е живял в града, а в творчеството му редица сцени се случват по улиците на руската столица.

Проектът за монумента се забрави в продължение на десетилетие,  сякаш заради „дяволска намеса”.  Директорът на къщата-музей на Булгаков заяви по-рано този месец, че искането за паметника е одобрено. Бронзовата скулптура ще бъде поставена в центъра на Москва. Ако всичко тече по план, това трябва да се случи през май следващата година.

Осанката на Булгаков е обгърната от сенки на суеверие и мистицизъм, казва за него директорът на музея Николай Голубев. Той обяснява, че решението за паметника е отнело много време, защото хората погрешно за възприемали инициативата като „сатанинска”. Голубев се надява хората, дали над 2000 подписа в подкрепа на монумента, да променят тези нагласи.

„Хората трудно прощават на Булгаков факта, че в романа му злото се върши от хората, а не от Дявола. Надяваме се най-накрая да сме успели да предадем правилно на читателите посланията на „Майстора и Маргарита”, казва Голубев.  

Класиката „Майстора и Маргарита” започва с пристигането на тайнствен чужденец на име Воланд в града.  Неговият образ обикновено е интерпретиран като Сатаната. Историята се базира върху силната любов между един писател, неговата муза Маргарита и библейските препратки за съдилището на Пилат Понтийски.  В първата сцена от книгата, в която Воланд казва на литературния критик Михаил Берлиоз, че главата му ще бъде отрязана по-късно в същия ден, тримата стоят на пейка на югоизточния ъгъл на „Патриарх Пондс” в Москва. Точно там се очаква да бъде издигнат монумента.

Заради съветската цензура, Булгаков трудно издавал творбите си приживе. След като умира през 1940 година, романът му е публикуван без съкращения чак през 1973г.  Едва през 90-те години той влиза в учебната програма по литература в руските училища.

Спорове забавиха одобрението на бронзовата статуя. Александър Рукавишников, който е скулпторът на паметника на Владимир Набоков в Швейцария, спечели общински конкурс за изработването на статуята на Булгаков през 1998 година. Но сложният дизайн, според който авторът трябва да гледа към Исус, докато върви по улицата Патриарх Пондс, заедно с  Майстора, Маргарита и останалите герои от романа, провокира остра критика. Духовете бяха разбунени най-вече заради гигантския примус – печка с барелеф на Дявола и неговите помощници. В отворено писмо противниците на монумента го наричат „белег на дяволското царство”. През 2003 година управата на града премахна всички подобни елементи от проекта и остави единствено статуята на Булгаков, въпреки че самият скулптор Рукавишников се бе отказал от тях почти веднага.

През 2004 година местните власти предложиха поставянето на паметника в друга част на града. Този опит също бе блокиран – този път от Руската православна църква, която заяви, че жертви на чумата са били погребани в района. „Идеята да поставим паметника върху масов гроб е напълно в духа на дяволските номера на героя Воланд и това би могло да причини истински хаос в главите на хората”, заяви тогава директорът на библиотеката към Московската патриаршия Борис Данилов.

Миналия месец правителството на Москва преименува площад близо до езерата, описвани в романа, в чест на Булгаков.  Тази седмица започна обсъждането на паметника, въпреки че градът вече е дал съгласието си за статуя, на която Булгаков седи на счупена пейка. Голубев все още търси решение как да ситуира другите герои от свитата на месира в различни точки по маршрута от Езерата до къщата-музей. Нужна е и сумата от 500 хиляди паунда, за да се осъществи проекта „Булгакова пътека”.

 „Животът е кратък, изкуството-вечно… Булгаков не е имал деца, негови отрочета са книгите му. Паметникът е в чест на тези произведения, които ще ни надживеят”, обяснява Голубев.  

 
 

Най-популярните кучешки имена за 2018 година

| от chronicle.bg |

Домашните любимци се различават от останалите животни по това, че са част от семейството (и че не се ядат). Като такива имат нужда от име, което в идеалния вариант описва много добре характера им.

Да избереш съвършеното название за кучето си обаче е изкуство и изисква интелектуален и духовен труд. 

Сега компания за разхождане на кучета Rover (да, във Великобритания има и такова нещо) представи списък с най- често използваните кучешки имена през тази година – мъжки и женски. Въпреки че не влизат в топ 10, и добре че, имената на популярни негативни персонажи от поп културата се радват на широка популярност. Такива са, например, Пениуайз и Танос… Ето и топа при момченцата:

1. Макс

2. Чарли

3. Купър

4. Бъди

5. Джак

6. Роки

7. Дюк

8. Мечо…

9. Тъкър

10. Оливър

Преди да отделим заслужено внимание и на момиченцата, трябва да отбележим, че освен злодеи, през тази година са се ползвали често и имена на известни личности. Дрейк е едно от тях, а името Карди (от изпълнителката Cardi B) е скочило с 1250%. Фреди Меркюри е малко дългичко за име на кутре и затова количеството е нараснало едва с 67% от предходната година. Подозираме заради филма за Queen… Пениуайз, когото вече споменахме – 500%, а Танос бележи скок с 215%. Представете си дома на човек, чието куче носи името на злодея, унищожил половината свят. Какво друго голямо събитие се случи през тази годин? Кралската сватба между Хари и Меган – съответно 133% и 29%.

Rover откриват, че 33% от стопаните кръщават любимците си на телевизионен/филмов/книжен герой или такъв от видео игра, а 12% се вдъхновяват от историческа личност. Въпреки това най-популярните имена за годината си остават класическите. Ето и топ 10 при женските кучета:

1. Бела

2. Люси

3. Луна

4. Дейзи

5. Лола

6. Сади

7. Моли

8. Бейли

9. Маги

10. Стела

Догодина при котешките имена очакваме възход на Симба. Дъмбо също е симпатично име, ако някой си гледа слонче вкъщи.

 
 

Тази Коледа подарете по един гей на всеки хомофоб

| от chronicle.bg |

Да мразиш не само гейовете, а въобще всички хората, заради секса, който си правят у тях си, е все едно аз да ви мразя вас заради това, че сте закусвали нещо, което не обичам. Стига сексът да е с пълнолетни и съгласни хора, какво те интересува теб кой как си мачка чаршафите.

Хомофобите са като дебелите радикални феминистки – и двете групички очакват хората да променят какво ги възбужда волево (?!), за да им е добре на тях (?!). Не знам вие какво мислите за това…

Във Варна вандали са заляли с боя и нарязали билборд, който е част от кампания за повече разбиране и толерантност към ЛГБТ общността. Това е повод и за текста ни, за една-две нови мисли по този страхотен проблем кой с кого спи.

Според мен, целият проблем не е в характера на ЛГБТ любовта, а в непренебрежимата сексуалена тематика на тази любов. Заради него, всеки път, когато говорим по ЛГБТ теми, представата за секс се появява в главите на хората. Някои от тези хора са по-консервативни и не обичат мисълта за секс между непознати в съзнанието си. И това съответно ги отблъсква, съответно смятат гейовете са лоши. Разбира се, и сред гей хората има неприятни, но те с когото и да правеха секс, пак щяха да са неприятни. Както има много хетеро противняци. Един мой приятел гей нарече онези, които се разсмърдяха срещу туитовете на Кевин Харт, цитирам, „педерастки фашуги“. Та това си е просто фактор сред човешката популация.

Според мен, това е проклятието на ЛГБТ общността – че не може да се говори по темата без сексуалния нюанс да отблъсква консервативните по темперамент хора. Затова, за да акцентираме върху личността повече за сметка на секса, предлагам на за Коледа до всеки хомофоб да застане по един гей. Не за да прави секс с него, не намеквам това, спокойно. Без агресия. Ей така, просто да прекарат някакво време заедно. По-дългичко – месец поне. За да видят и двете страни, че няма нищо лошо по природа в това да си гей и в това да си консервативен.

 
 

Virgin Galactic на Ричард Брансън стигна до космоса

| от chronicle.bg |

Последният тестов полет на Virgin Galactic успешно стигна до космоса и се върна.

Корабът се казва SpaceShipTwo и достигна височина от 82,7 километра над земната повърхност, което се смята близо до границата с космоса. Това е четвъртият тестов полет на самолета.

Сър Ричард Брансън се състезава с Илон Мъск и Джеф Безос кой ще изпрати първия пътник в открития космос. Той основа своята компания Virgin Galactic през 2004, малко след SpaceX на Мъск и Blue Origin на Безос. През 2008 година VG обеща, че първият суборбитален космически полет за туристи ще се случи „в рамките на 18 месеца“. От тогава често се правят подобни обещания за близкото бъдеще, но няколко забавяния и фатална катастрофа през 2014 година държат Брансън все още далеч от сбъдване на амбициите му.

За успеха си SpaceShipTwo излетя от пустинята Мохаве в Калифорния. От компанията казаха, че моторът на самолета е работил в продължение на 60 секунди, а самият той е летял със скорост почти 3 пъти скоростта на звука. В кабината е имало двама пилоти и манекен на име Ани на пътническото място. За жалост не се достиха т. нар. Линия Карман на 100 километра над земята, където се приема, че атмосферата свършва.

Преди полета екипът каза, че целта на самолета е „да лети по-високо и по-бързо“.

 
 

Какво (още) не трябва да казваме и правим през 2019 г.

| от Вучето |

Когато бях малка и четях Жул Верн и джобните издания на библиотека “Галактика”, си представях как в далечното бъдеще (а в моите представи това беше, когато човек е на 40 години), ще живеем във фантастичен нов свят.

Ще има летящи коли, а заради променения климат хората ще ходят омотани само в ластични бинтове, като героинята на Мила Йовович в научнофантастичната класика “Петият елемент”. Само че “далечното бъдеще” дойде, колите все още се движат по земята, а хората дефилират разсъблечени само в ревютата на Готие и на прайдовете.

На практика начинът, по който живеем, не се промени драстично.

Промени се обаче начинът, по който говорим, или по-скоро по който не говорим. От напълно резонните в зората на политкоректността призиви да не се дискриминира една цяла етническа общност, назовавайки представителите й “негри”, се стигна дотам, че вече едва ли не всяка втора дума, всеки анекдот, всяка волна или неволна закачка се считат за също толкова обидни и унизителни, колкото думата с Н. Вече всички са “негри” – белите, зелените, латиносите, азиатците, бременните, хомосексуалните, хетеросексуалните, третият пол, жените, мечките. Прекалената загриженост за индивида и неговите права превърна политическа коректност от либерална интерпретация на солидарността в конюктурно средство за манипулация. Всеки се сърди за нещо на някого, а накрая нароченият излиза в социалните медии и се извинява за прическата си, че го хванали да яде суджук в присъствието на вегани или задето е казал нещо на ученически лагер през 92-а.

През миналата седмица Кевин Харт доброволно се отказа да бъде водещ на наградите “Оскар” заради злепоставящ го пост в Twitter отпреди едва ли не сто години. Злопаметни представители на LGTBQ общността припомниха, че Харт си позволил да се пошегува, казвайки, че се надява синът му да не стане гей комик.

По същото време една друга силна организация в САЩ, тази на защитниците на животни PETA, започна нова кампания под наслова “Да спрем анти-животинския език”. Действията им обаче няма да бъдат насочени против хората, които наричат половинките си “крава”, “прасе” и “говедо”, а против използването на конкретни идиоматични изрази, които според тях нараняват чувствата на животните и нарушават правата им. Сред тези изрази са, например, “Да хванеш бика за рогата”, “Да убиеш с един куршум два заека” и “Да вадиш пръчка на умряло куче”. Любителите на животни предлагат тези изрази да се заменят с други, по-малко зловещи: “Да хванеш розата за тръните”, “Да нахраниш две птици с един хляб” и “Да даваш салам на сито куче”.

Така както вървят нещата, ето какво можем очакваме, че ще се случи на бойното поле на политкоректността у нас и в световен мащаб през 2019 година.

След като от новите издания на “Пипи Дългото чорапче” отпаднаха изрази, които се считат за дискриминационни, напълно логично е заглавието на “Снежанка и седемте джуджета” да се промени на “Снежанка и седемте мъже с хипофизен нанизъм”. Много възможно е и главната героиня да бъде преименувана, понеже Снежанка е прекалено показателно за принадлежността й към бялата раса, а политическата коректност, както знаем, се стреми към обезличаване на расовите белези. “Десет малки негърчета” на Агата Кристи официално става “Десет малолетни афро-американеца”, а фразата “Мечо, ти нямаш никакъв мозък”, която Зайо казва на Мечо Пух в едноименната детска книжка, ще бъде премахната, за да не се правят непристойни алюзии с ниския коефициент на интелигентност на хората с определени генетични синдроми.

Думата “пол” ще отпадне от всички формуляри, в които се вписват лица до 18-годишна възраст, тъй като за официално валиден ще се признава пола на индивида, избран от него самия след навършване на пълнолетие.

Заради все повече разрастващото се движение на хората, които се борят срещу т.нар. “културна апроприация” (терминът означава присвояване на елементи от културата на малцинствена група от страна на доминантната такава в едно общество) през 2019 г. ще се счита не само за скандално и неприлично, а направо за престъпно, ако:

носиш фон-дьо-тен в по-тъмен нюанс от твоята кожа
ходиш с прическа раста
увиваш кърпата за баня като тюрбан на главата си
пиеш чай точно в пет следобяд
казваш “мерси” вместо “благодаря”.

Освен това на строги санкции ще бъдат подлагани лица за следните нарушения на кодекса на политкоректност:

Изказвания от типа на “Днес на автобусната спирка бяхме само аз, един човек и една жена.”

Ако в кафене в чужбина те попитат какво кафе ще поръчаш, да отговориш с “black” (чисто).

Ако направите забележка на жена, която кърми на обществено място. Дори ако кара градски автобус.

Да напишете слаба оценка на ученик или студент, само защото не може да чете и пише. Неграмотността, както и алкохолизмът и наркозависимостта, ще се считат за заболявания, заради които човек няма вина.

За финал ето и моя приятелски съвет: Мерете си думите! Защото в този наш “фантастичен нов” свят, в който политическата коректност е приела формата на познатия ни до болка от епохата на комунизма “дух, който броди из Европа” (а и много извън нейните предели!), вече не само всяка безобидно подхвърлена забележка или шега могат да се превърнат в камъчето, което прекатурва каруцата на социалното статукво. На практика всяко малко нещо, което си направил и е станало достояние на обществеността, може да ти лепне етикета “расист”, “сексист”, “фашист” или най-малко претенциозното “простак”.