Ще има паметник на Булгаков в Москва

| от chronicle.bg |

Москва най-накрая ще се сдобие с паметник на бележития писател Михаил Булгаков. Той е живял в града, а в творчеството му редица сцени се случват по улиците на руската столица.

Проектът за монумента се забрави в продължение на десетилетие,  сякаш заради „дяволска намеса”.  Директорът на къщата-музей на Булгаков заяви по-рано този месец, че искането за паметника е одобрено. Бронзовата скулптура ще бъде поставена в центъра на Москва. Ако всичко тече по план, това трябва да се случи през май следващата година.

Осанката на Булгаков е обгърната от сенки на суеверие и мистицизъм, казва за него директорът на музея Николай Голубев. Той обяснява, че решението за паметника е отнело много време, защото хората погрешно за възприемали инициативата като „сатанинска”. Голубев се надява хората, дали над 2000 подписа в подкрепа на монумента, да променят тези нагласи.

„Хората трудно прощават на Булгаков факта, че в романа му злото се върши от хората, а не от Дявола. Надяваме се най-накрая да сме успели да предадем правилно на читателите посланията на „Майстора и Маргарита”, казва Голубев.  

Класиката „Майстора и Маргарита” започва с пристигането на тайнствен чужденец на име Воланд в града.  Неговият образ обикновено е интерпретиран като Сатаната. Историята се базира върху силната любов между един писател, неговата муза Маргарита и библейските препратки за съдилището на Пилат Понтийски.  В първата сцена от книгата, в която Воланд казва на литературния критик Михаил Берлиоз, че главата му ще бъде отрязана по-късно в същия ден, тримата стоят на пейка на югоизточния ъгъл на „Патриарх Пондс” в Москва. Точно там се очаква да бъде издигнат монумента.

Заради съветската цензура, Булгаков трудно издавал творбите си приживе. След като умира през 1940 година, романът му е публикуван без съкращения чак през 1973г.  Едва през 90-те години той влиза в учебната програма по литература в руските училища.

Спорове забавиха одобрението на бронзовата статуя. Александър Рукавишников, който е скулпторът на паметника на Владимир Набоков в Швейцария, спечели общински конкурс за изработването на статуята на Булгаков през 1998 година. Но сложният дизайн, според който авторът трябва да гледа към Исус, докато върви по улицата Патриарх Пондс, заедно с  Майстора, Маргарита и останалите герои от романа, провокира остра критика. Духовете бяха разбунени най-вече заради гигантския примус – печка с барелеф на Дявола и неговите помощници. В отворено писмо противниците на монумента го наричат „белег на дяволското царство”. През 2003 година управата на града премахна всички подобни елементи от проекта и остави единствено статуята на Булгаков, въпреки че самият скулптор Рукавишников се бе отказал от тях почти веднага.

През 2004 година местните власти предложиха поставянето на паметника в друга част на града. Този опит също бе блокиран – този път от Руската православна църква, която заяви, че жертви на чумата са били погребани в района. „Идеята да поставим паметника върху масов гроб е напълно в духа на дяволските номера на героя Воланд и това би могло да причини истински хаос в главите на хората”, заяви тогава директорът на библиотеката към Московската патриаршия Борис Данилов.

Миналия месец правителството на Москва преименува площад близо до езерата, описвани в романа, в чест на Булгаков.  Тази седмица започна обсъждането на паметника, въпреки че градът вече е дал съгласието си за статуя, на която Булгаков седи на счупена пейка. Голубев все още търси решение как да ситуира другите герои от свитата на месира в различни точки по маршрута от Езерата до къщата-музей. Нужна е и сумата от 500 хиляди паунда, за да се осъществи проекта „Булгакова пътека”.

 „Животът е кратък, изкуството-вечно… Булгаков не е имал деца, негови отрочета са книгите му. Паметникът е в чест на тези произведения, които ще ни надживеят”, обяснява Голубев.  

 
 

Носталгията боли като бавен интернет

| от chr.bg |

Пък знаете ли, че от 17 до 19 век носталгията е считана за болестно състояние с диагноза и лечение при доктор.

Самата дума има гръцки произход и е съставена от две думи: νόστος – „да се върнеш у дома“ и άλγος – „болка“, „тъга“.

В Уикипедия още пише, че „носталгията е чувство, свързано с копнежа по миналото и приятен спомен за неща, които са отминали. То често е свързано с идеализиране на хора, събития и места от изминала епоха.“

Какъв копнеж по миналото, какъв приятен спомен, Уикипедио! Приятен спомен ли е като те зареждахме за два часа! Знаеш ли колко домашни не сме написали заради теб…

В галерията ни сме събрали както красиви, така и много грозни моменти от миналото, които помним всички. Дано, докато я разглеждате, си прекарате „приятно“ и „копнеейки“.

 
 

„Everything’s just peachy“ в новите кадри от Дженифър Лопес

| от chronicle.bg |

Поп звездата, актриса и горда майка на две деца, може и да наближава 50-те с шеметна скорост, но не бихте й ги дали на последните й снимки.

Джей Ло демонстрира невероятната си физика по оранжев бански в Instagram, обсипвайки кадъра с хаштагове #tangerinedream #peachesNCream #topnaughty #suitsandfruits #throwingshades #doublebuns”.

„Everything’s just peachy“, написа звездата.

Да, съгласни сме, че този прасковен цвят и въобще всичко, свързано с праскови, й отива.

“Knot your average peach. To peach their own. Practice what you peach.“, написа още Дженифър. Предишния ден тя събра над 200 милиона гледания на горещия клип към новата й песен  „El Anillo“.

„Толкова съм развълнувана!!“ писа тя. „Благодаря за цялата тази любов! Обичам ви, хора!“

Вижте защо „El Anillo“ набра още 2.5 million гледания в следващите 24 часа.

 

 

 

View this post on Instagram

 

VERSACE!!! Thank you so much Donatella for always keeping me dripping in couture!! @versace @donatella_versace #jloxversace   A post shared by Jennifer Lopez (@jlo) on

 
 

Най-добрите британски филми от 90-те

| от chronicle.bg |

Десет номинирани за Оскар за най-добър филм и два победителя, Златна палма, десетки класики в комедията и едно завръщане на Джеймс Бонд…деветдесетте бяха силни години за британското кино.

Поколението на милениалите отрасна с „Четири сватби и едно погребение“, стискаше палци (отново) на Хю Грант в „Нотинг хил“ и откри Ралф Файнс в „Английският пациент“.

Мдам, 90-те бяха силни години в много отношения и киното на Острова не прави изключение.

В галерията събрахме филма, които са ни любими от това време и признаваме, че сме гледали повечето от тях минимум по два пъти (ама минимум).

Кои са вашите любими?

 
 

10 филма с Джеръми Айрънс, които да гледате по случай рождения му ден

| от chronicle.bg |

Той може да ви заведе навсякъде. В огромното имение на свой приятел, където приятелството приема най-различни форми. В Шекспировия свят на скъперничеството. При 12-годишната Лолита. Джеръми Айрънс е всепризнат гигант и можем само да се отдадем на влиянието на тъмния и поглъщащ поглед.

За дългата си кариера е спечелил почти всяка възможна награда – „Оскар“, „Златен глобус“, SAG, „Еми“, „Тони“, наградите на редица асоциации на филмови критици, и има и номинация за „Грами“. Играл е почти всичко – от злодей в екшън, гостуваща звезда в сериали, Шекспиров герой и роля, достойна за „Оскар“.

Като повечето велики актьори, Джеръми Айрънс започва кариерата си в театъра. Дебютира в Лондон в пиесата „Godspell“ (1973), а 11 години по-късно вече има награда „Тони“ за бродуейската постановка „The Real Thing„. Дебютът му в киното е във филма „Нижински“ (1980), а големият успех идва с две следващи заглавия – филмът „Жената на френския лейтенант“ и сериала „Завръщане в Брайдсхед„, по романа на Ивлин Уо. Оттам нататък той не спира да приема предизвикателства и да подбира ролите си. Затова и го обожаваме – защото в най-върховите си години прави най-малък брой филми и приема само прецизно избрани роли – винаги сме твърдели, че това е по силите само на наистина големите.

В чест на един от любимите ни мъже от екрана, който днес става на 70 години, подбрахме 10 прекрасни негови филма – вижте ги в галерията горе.