Шоубизнесът през 2013 година в 3 минути (We Didn’t Start The Fire)

| от |

До сега се направиха много прегледи и класации на изминалата 2013 година.
2

Но до сега класациите са от най-търсено, най-добрите филми, най-касовите актьори, най-добрите филмови плакати, най-продаваните книги и прочие.

Но Owen Weber е направил страхотна песен и видео по класическата песен на Billy Joel „We Didn’t Start The Fire“, в която по страхотен начин разказва какво се е случило през изминалата година в шоубизнеса.

 
 

Бен Афлек и Оскар Исаак в „Triple Frontier“ от Netflix (ТРЕЙЛЪР)

| от chronicle.bg |

Netflix имаше много добра година по отношение на авторските филми с „The Ballad of Buster Scruggs“, „July 22″ и „Roma“, както и други. И няма никакво намерение да спира и през 2019.

Стрийминг платформата пусна трейлър на „Triple Frontier“, пълен със звезди и режисиран от Дж. С. Чандор („All Is Lost“ и „A Most Violent Year“). Филмът събира отново Чандор с Исаак като тях ще се присъединят Бен Афлек, Педро Паскал, Чарли Хънман и Гарет Хендлънд.

Официалният синопсис на „Triple Frontier“ е:

„Екип от бивши агенти от Специалните служби (Афлек, Исаак, Хънман, Хендлънд и Паскал) се събират отново, за да организират обир малко населена зона в Южна Африка. За първи път в престижните им кариери, тези невъзпяти герои ще предприемат мисия за себе си, а не за родината. Но когато всичко се преобърне неочаквано и излязат извън контрол, уменията им, лоялността им и моралът им ще бъдат изпитани в борба за оцеляване.“

„Triple Frontier“ е един от няколкото основни драми, които ще видим от Netflix през 2019 година заедно с „The Irishman“ на Скорсезе.

Това е първият филм на Чандлор от „A Most Violent Year“ през 2014 година. Сценарият е дело на Марк Боул, който освен с Оскара си е известен и с работата си по „The Hurt Locker“ и „Detroit“ съвместно с Катрин Бигълоу. Самата Бигълоу първоначално трябваше да режисира и „Triple Frontier“, но промени в графика на снимките наложиха и смяната й с Чандор.

Филмът излиза през март 2019 година в Netflix, а ето и трейлъра:

 
 

Феновете молят НАСА и Илон Мъск да спасят Тони Старк

| от chronicle.bg |

Феновете на „Avengers: Endgame“ са уплашени за живота на иначе железния Тони Старк след като го видяха в доста безизходна ситуация в началото на последния трейлър. До толкова притеснени, че някои писаха на НАСА да го спаси. Все пак кислородът и храната му (по негови думи) ще свършат до дни.

Въпросният трейлър започва с Тони, който оставя съобщение за Пепър Потс, казвайки й, че краят е част от пътуването. След това описва оскъдното си количество въздух и храна. Феновете веднага заляха Туитър!

Някой казва: „НАСА, значи ще оставите момчето да умре просто ей така?!? След всичко, което Тони Старк направи за вас?!?“ Други пък са по смирени: „НАСА, моля ви, спасете Тони Старк нашият железен човек от космоса храната и кислородът му свършват утре моля моля моля моля.“ И когато потребителите на социалната мрежа видяха, че Космическата агенция не отговаря на молбите им, пробваха друга тактика.

„ЕЙ Илон Мъск Тони Старк умира някъде в космоса. НАСА няма да го спаси. Ти би ли моля? пп гледай за виолетов чичко с ръкавица“

„Спрете да питате НАСА да спаси Тони Старк всички знам че SpaceX и Илон Мъск ще го направят“

Чудим се да не би Хюстън да имат някакъв проблем, защото получават ново подобно съобщение всеки 5 минути. Някои фенове обаче не бяха толкова импулсивни към това, което виждат, и започнаха да задават въпроси. Как Тони е успял да свали маската си, ако костюмът му е от Nanotech? Когато се бие заедно с  Doctor Strange и Wong срещу злодеите на Танос в предния филм, Тони си слага костюма с едно плавно движение, само като натиска реактора на гърдите си. Как тогава успява да си свали шлема? Хубав въпрос…

„Avengers: Endgame“ идва на 26 април 2019 година, ето трейлъра.

 
 

Истанбул: там, където Европа и Ориентът живеят в нещо като хармония

| от Дилян Ценов |

Селям алейкум! Where are you from? Jeans, jeans! Only 20 lira? Bags! Turkish lokum! Russia? Bulgaria? Hey, my friend, komshu! You work in the fashion businnes? Perfume? Best price! This shawl – 40 lira. But for you – 30! Welcome!

Улицата прилича на кошер, в който са се събрали всякакви образи. Някои бързат, други се разхождат лежерно, трети са яхнали скутерите и свирят – направи им път, за да минат по тротоара! Оглеждаш се на всяка крачка за приятелите ти, защото една секунда невнимание и цял живот ще ги търсиш в разнородната тълпа. Някъде по обяд е. Градът е огласян от протяжните звуци, идващи от всяка джамия. Никой не обръща внимание на молитвата, животът продължава, сменя се само фонът. Призивите от първия абзац продължават да те заливат от всички страни, докато се опитваш да си проправиш път в тълпата. В далечината проблясва Синята Джамия, гларусите пеят, а от наклонената улица надолу се вижда малък процеп от Босфора.

Добре дошли в Истанбул. Мястото, където Европа и Ориентът са си построили общ дом, в който живеят в своя собствена хармония. По свои правила. Ако можеш да ги спазваш, ще ти хареса. Ако ти хареса, и на Истанбул ще му харесаш. Ако ли не – това не е твоят град.

Така е при повечето мегаполиси. Или ги обичаш, въпреки очевидните им недостатъци, или ги мразиш заради очевидните им недостатъци.

Image from iOS (17)

Но Истанбул наистина е разнолик мегаполис. Това е мястото, където религиозният храм сякаш стои наравно с търговията. Едва ли някой е правил подобна статистика, но ако се съберат обемите на всички търговски магазини, сигурно той ще достигне общия обем на също неясния брой джамии в града (според някои са 4000, други твърдят че са 5000). Във всеки случай, и двете са еднакво свети за хората. 

Истанбул е мястото, където красивата архитектура се смесва с търгашеството. Пазарлъкът понякога върви ръка за ръка с доброто качество. Тук да се пазариш в въпрос на чест. Хората са еднакви в многообразието си. На някои жени ще видите само очите, други по нищо не се различават от жените в редица европейски столици. И двете си имат своето очарование. Същото важи и за мъжете (те са по-еднообразни) с изключението, че ако не си падате по бради, бронзов тен и корпулентни тела, Истанбул не е вашето място.

IMG_3422

Тук противоположностите не просто се привличат. Те се преплитат и живеят заедно. Навсякъде са. От пищните салони и стълбището с кристални балюстри на двореца Долмабахче, до улицата на 300 метра от него, където мръсотията е пословична. За 68329592-ри път избягваш да бъдеш прегазен от моторист, който кара бясно, а в същото време три котки се препичат на слънце на перваза на прозореца. Сякаш те и той живеят в различни вселени. Минаваш покрай постройки и улици, които изглеждат силно подозрително, а по нататък, след площад Таксим, се намира богаташкият квартал, който отдавна е изгорил бурките и повечето Ориенталски привички. Тълпите са навсякъде и вариантите, както казахме, са два – или ще те заредят, или ще те задушат – зависи какво търсиш в този град.

Пристигаме в Истанбул рано сутринта. Ще прекараме малко време в града, затова решаваме да ограничим посещенията по туристическите обекти и в замяна на това, да обикаляме улиците, докато имаме сили. Ще направим изключение само с Долмабахче, който задължително трябва да видите преди да напуснете този град. Като цяло най-добрият вариант, ако сте за малко време тук, е да си изберете малък брой туристически обекти, и да обърнете повече внимание на самия град.

IMG_3553

Компанията ни е също толкова разнородна, колкото Истанбул. Гледам как приятелите ми се радват на града и това го прави една идея по-поносим. В началото комуникацията между нас е невъзможна. Прекалено сме различни, аз и той. Той иска да впечатлява с всевъзможни стоки и после да мине на следващия клиент, аз искам да ми обърне внимание преди това. Истанбул обаче няма време да съблазнява никого, така както го правят други европейски градове. Той не е град на церемониалностите.

Искаш? Взимай. Искаш по евтино? Добре, айде. Малко само. Така ти харесва. Добре, чао, жив и здрав. Не искаш така? Изчезвай. (тук следва неясен за теб текст на турски)

Image from iOS (16)

И все пак се поддаваш на очарованието след известно време. Нямаш много избор, ако искаш да не скапеш настроението на компанията, и ако дадеш шанс на мястото да те впечатли. Откриваш, че това все пак е възможно, дори тук, сред безкрайния градски хаос. За щастие търговският нюх на града е свързан и с културата на храненето и едно от нещата, които тук умеят да правят, е да те нахранят. Тук клиентът наистина е специален и обгрижван. И пак… ако ти харесва кухнята. На някои от компанията храната не им понася, други я намираме за божествена.

Престоят ни е достатъчен, за да усетим енергията на града. Минаваме през няколко от големите джамии, площади, Капалъ Чарши, корабчето по Босфора и султанския дворец, синонимът на изобилието, турският блясък с привкус на Франция – Долмабахче. Няма да се спирам на забележителностите, защото за тях можете да прочетете достатъчно и в интернет. Други неща са по-важни.

Image from iOS (15)

Времето ни тук минава срамно бързо. На тръгване се радвам, че се разделям с града, но и се радвам, че сме се запознали. Като токсичен приятел, който е готин, но говори много и една среща за два часа на три месеца ти е напълно достатъчна. Това, което ме кара да погледна с него на други очи, са останалите от групата. Наблюдавам ги, слушам ги и за пореден път се убеждавам, че не можеш да сложиш знак на този град. Независимо дали той е „твой“ или не, трябва да признаеш величието му. Защото всеки ще намери нещо „свое“, което да го накара да се върне в него, дори за малко. Дори само заради една котка, която се излежава на припек на перваза на прозореца, а после влиза в близкия ресторант.

Това е Истанбул. И си е добре, въпреки „хармонията“, в която ние си мислим, че съществува.

 
 

Жирафите са застрашени от изчезване

| от chronicle.bg |

Най-високият бозайник в света е заплашен от изчезване.

Два подвида жирафи – от общо девете, който съществуват в момента – бяха добавени към списъка със силно застрашени от изчезване за първи път от Международния съюз за защита на природата (International Union for Conservation of Nature – ICUN).

Кордофанския и нубийския подвид жирафи, които се срещат из цяла Африка, бяха определени като „силно застрашени“, а мрежестият жираф, местен за източната част на Африка – като „застрашен.“ 

Доктор Джулиан Фенеси, кодиректор на Комисията за оцеляване на жирафите към ICUN, каза в изявление, че „жирафите са под значителен натиск в основните си населени зони в северна, централна и южна Африка… Ние сигнализираме за това вече от няколко години.“

Ситуацията се дължи до известна степен на незаконния лов и на сложната военна обстановка в тези места. Допринасят за случая и увеличаващата се аграрна дейност и минно дело. 

За кордофанските и нубийските жирафи нещата може и да не изглеждат добре, но два други подвида – източноафриканския и ротшилдовия – се справят по-добре. Артър Муенза, координатор за Източна Африка към Фондацията за опазване на жирафите, казва: „Това е успех за нас и подчертава колко важни са усилията за опазване и следене на популацията на животните из целия континент.“

Той също така умолява усилията в тази посока да се увеличат, особено по отношение на новите силно застрашени видове.