shareit

Шотландски маслени бисквити (shortbreads)

| от |

Продължаваме да броим дните до Коледа с рецепти за най-различни сладки, десерти и лакомства. Днес отново отиваме на гости на Дарин Стойков от http://fkusno.com, за да видим с какво ще ни изненада този път.

Късите пръстчета shortbreads са традиционен шотландски сладкиш, който за първи път дойде при мен във формата на подарък от едно пътуване – симпатична кутийка с шотландско каре. Оттам изкочи един от любимите ми десерти, който докато стигне България става неразумно скъп. Безбожно бих казал.

В една от книгите си Джейми Оливър (не крия симпатиите си към стила му на готвене и рецептите му) наред с другите неща, разкрива и тайната на shortbreads, която не е никак сложна.

DSC_0020-copy

Необходимите продукти:

  1. 500 грама масло на стайна температура
  2. 250 грама захар (за предпочитане пудра захар)
  3. 500 грама пресято бяло брашно
  4. 250 грама фино царевично брашно

В голяма купа поставете размекнатото масло и добавете захарта. За предпочитане е да ползвате пудра захар – така ще спестите доста бъркане. Разбийте добре с помощта на дървена лъжица докато се получи гладък и пухкав крем.

Пресейте бялото брашно, смесете го с царевичното и добавете половината от брашняната смес към масления крем. Пак с дървената лъжица разбъркайте добре сместа и добавете и другата половина. По някое време ще се наложи да продължите с ръка до получаването на меко и приятно жълто маслено тесто. Нещо такова.

DSC_0029-copy

Ако не сте достатъчно уверени в бързината си, добре е да завиете тестото във фолио и да го приберете да се стегне за около половин час в хладилника. Извадете го и с точилка го разточете до около 2 сантиметра дебелина. Тук вариантите са или да сложите цялото парче в намаслена и набрашнена тава или да го разрежете на бисквитки. Без значение кой вариант ще изберете, надупчете го добре с вилица. Ако ще го печете като цяло парче, най-добре го разточете върху фолио и така го пренесете в тавата, защото има риск да се счупи. Не се притеснявайте ако размера на разточеното не съвпада с размера на тавата – тестото е много меко и винаги може с пръсти да го дооформите, особено по крайчетата.

DSC_0043-copy

Печете в загрята до 170 градуса (150 на обдухване) фурна за около 50 минути или докато получи хубав златист отенък. Времето за печене силно зависи от дебелината, до която сте разточили, така че по-добре се доверете на очите си :) Още топли, поръсете със захар и разрежете на големи и хубави парчета. От количествата по-горе ще излязат доста маслени бисквити, може да ги намалите и наполовина, ако желаете. Тогава ще станат примерно 10-12 парчета.

DSC_0076-copy

Наздраве! Времето за приготвяне е 30 минути месене, 30 минути в хладилника и 50 минути във фурната = близо 2 часа.

 
 
Коментарите са изключени

Били Типтън и една 50-годишна тайна

| от |

Били Типтън е джаз музикант и фронтмен на бандата си, който набира голяма популярност през 40-те и 50-те години на 20 век. Той се пенсионира, напуска музикалния бизнес и осиновява три момчета заедно със съпругата си, с която имат „брак“ (Във Великобритания и САЩ важи така нареченият „common-law marriage“, според който държавата може да приеме, че двама души са в брак, въпреки че не са го сключили официално.) През 1989, на 74-годишна възраст, Типтън почива заради усложнения от нелекувана пептична язва.

Чак след смъртта семейството му научава, че Били всъщност е биологична жена. Новината се появява ден след погребението му. 

ab039ec37fbb6adab47bffa80cf1bda9

Дороти Люсил Типтън е родена през 1914 и напуска дома си през 30-те години, за да преследва кариера в музиката. Типтън в началото започва да се облича като мъж, за да бъде приета по-лесно и да може да достигне по-високо, защото музикалният бизнес тогава е бил изключително неблагоприятен за жените. Но до 1940 тя вече живее изцяло като мъж. През годините тя има множество връзки с други жени. Истинската си идентичност успява да запази в тайна като казва на партньорите си, че гениталиите му са пострадали в сериозен автомобилен инцидент – затова трябва да превързва гърдите си.

Така успява да запази истинския си биологичен пол от света в продължение на 50 години. Кръвните му роднини не знаят за двойнствения живот на Били – всеки път когато ги посещава, той става отново Дороти.

 
 
Коментарите са изключени

Коро – епидемията, която лишава човек от полов орган и води до смърт

| от |

Сингапур е страна – пример за икономически подем. Само за няколко години, тя се превръща и в страната с най-много самоубийства, в следствие на бързите темпове на развитие. През 60-те години на миналия век, когато все още липсва този феномен , жителите са имали други проблеми и в този случай, други епидемии.

Говорим за епидемията „коро“. Ако потърсите малко повече информация за този медицински феномен, разбирате, че става въпрос за така наречената епидемия, в която половите органи се свиват до изчезване. В това конкретно вярват пострадалите, а медицината е категорична, че това е висша форма на глупост или ранна форма на шизофрения. Много лоша форма на шизофренията, бихме добавили. Глобалната истерия около свиването е покосила най-сериозна в Африка, Азия и Европа. Един интересен доклад от нощно дежурство разказва как баща води своя 16-годишен син в градската болница:
Момчето беше ужасено и бледо, не спираше да дърпа отчаяно своя пенис, за да предотврати органа от тотално изчезване и свиване в слабините.“

Подобни доклади от нощни дежурства не са били рядкост и в останалите медицински заведения. Обикновено родителите се успокояват, а страдалеца получава около 10 милиграма хлордиазепоксид, за да може да се „подобри“. Тежък проблем за всеки лекар може да е внушението. Младежът разбрал, че може да се зарази от петнисто свинско месо. Преди да стигне до болницата, той консумирал такова, но понеже не знаел какъв вид било прасето, започнал да подозира драстично свиване. Ако искате да създадете революция, използвайте внушения. Работят безпроблемно, особено ако културата в страната е се поддържа на определено ниво – ниско.

Singapore city downtown skyscrapers office buildings of modern m

Това са всички необходими фактори за епидемията „Коро“.
Болниците започват да се пълнят, паниката преминава всякакви граници, продажбите на свинско падат. Различни експерти споделят, че свинската треска (обикновено и причина за избиване на петна по свинята) и ваксината за нея са безвредни за хора, но това изобщо не помага, сякаш тази информация идва твърде късно. Сингапур прекарва цели седем дена в опити да успокои населението. Самият здравен министър е заставен да говори по всички възможни медийни канали, при това на безумна тема – свиване на половия орган. Обяснението, че „Коро“ е болест, обвързана изцяло с психологичното състояние, отново не било достатъчно добре прието.

Добрата новина е, че след тези изказвания, случаите се намалили драстично, а до края на годината са изчезнали.
Според медицинските доклади, документираните случаи са около 469, но ако попитате служител на коя да е болница в Сингапур за този период, най-вероятно ще чуете за много повече хора с лабилна психика. Основният проблем на пациентите, подозиращи изчезванетоko, чули за болестта много, преди да изпитат въпросното заболяване – да станат част от масовата психоза. Западната медицина класифицира този феномен като „панически синдром, създаден изцяло на културна индоктринация“.

От 1967-а до 2019-а година се променя нивото на културата, модернизацията отнема всички познати фолклорни заболявания и други негативи. Хомеопатията продължава да е основен източник за лекуване на редица заболявания, но къде не е? Нека не забравяме, че в същия период, Сингапур е имал и значително количество вещери, изпълняващи различни поръчки. Малко е трудно да си представите страната днес, особено след като знаете каква паника се е разбунтувала тогава.

 
 
Коментарите са изключени

1 милион евро за доказателство, че Билефелд не съществува

| от |

Немският град Билефелд има 8 века история, популация от 340 000 души, сериозни икономически постижения и не съществува. Последното е забавна шега, която кръстосва мрежата и местното население цели 25 години. Всичко започва през 1994-а година, когато немското население още не подозира, че ще срещне родните национали. Студентът по информационни технологии Аким Хелдс се запознава със свой колега. Попитан за адресната си регистрация, непознатият член на групата споделя, че е роден в Билефелд.

Както мнозина са забелязали, географията така и не става особена научна сила за мнозинството, следователно Аким бързо отрича съществуването на този град и дори го публикува в скромна Usenet система, която в близкото бъдеще ще бъде наследена от интернет форумите. Тънката шега очевидно старее добре и дори Ангела Меркел я използва през 2012 година на официална реч, изразявайки надеждата, че макар Билефелд никога да не е съществувал, тя би го посетила отново. Всичко се нарежда прекрасно, до този момент имахме призрачен град Припят, сега вече имаме и несъществуващ град Билефелд.

  И след като жителите на Билефелд вече са единственият град, работещ като експеримента на Шрьоденгер, решили да направят специална игра за онези, които още отричат съществуването. Предложението е следното: един германец, който успее да докаже, че този град не съществува, получава сумата от 1 милион евро. Крайният срок за участие е 5-и септември и понеже това е и първото по рода си състезание, доказателствата се приемат под всякаква форма от снимки и клипове, до текстово съдържание, доказващо, че на световната карта няма такава местност и всички живеем в една пълна илюзия.

Подозирайки, че и много жители на града са готови да се отрекат от адресната регистрация, вписана в личната карта, градоначалниците напомнят, че парите няма да бъдат взети от данакоплатците, за състезанието е намерен спонсор. Имайки предвид естеството на задачата, единственото по-лесно ще е да докажем съществуването на еднорози. Друга организация наречена „Fridays for Future“ също влизат в играта с 1 милион евро, но тяхното условеи е да бъде намерено доказателство, че климатичните промени са измислица – имаме повече шансофе с немския град. 5-и септември е крайният срок, ако успеете да докажете, че такъв град не съществува, автоматично отричате и съществуването на д-р Йоткер, той също е роден в несъществуващ град.

 
 
Коментарите са изключени

Автомобилната индустрия е възможна благодарение на тази жена

| от |

По преброяване от 2016-а година, в света има около 1.32 милиарда превозни средства. В това число влизат не само автомобили, но и бусове, тирове и всякакви други. Ако върнем лентата около 130 години назад, бихме открили, че естественото средство за транспорт в Европа е била каляската. Нуждата от ДВГ все още не била осезаема, а и освен това, последният опит за представянето на автомобила не завършва особено успешно – Мари Уорд тества своя парен автомобил (вместо с горене на някакво течно гориво, Мери използва пара, за да движи буталата). През 1869-а година, жената официална представила своята машина, но изпадайки от седалката, била премазана и съответно станала и първата жертва на автомобилния свят. Моторната каляска на Карл Бенц, представена през 1886-а година също не била особено добре посрещната.

Berthabenzportrait

Снимка: By Bühler, Mannheim – Automuseum Dr. Carl Benz, Ladenburg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4236628

Малкият двигател не просто успял да разцепи природната тишина, но и да подплаши всички животни така, че да избягат в тълпата и да направят повече зулуми, отколкото някой би подозирал.
Автомобилната индустрия можела да се забави значително, ако една жена не решава да направи правилната стъпка – първото автомобилно пътешествие, регистрирано през далечната 1888-а година. Берта Бенц, която работила заедно със своя съпруг и инвестирала сериозна сума в мечтата на Карл, искала да докаже на населението, че бъдещето няма да бъде дърпано от една-две конски сили – буквално и няма да ухае на тор, вместо това може да бъде малко по-удобно и освен това, значително по-бързо. За всичко това ще ни трябват поне около 130 години, но всеки преход започва бавно, преди да набере скорост.

Във време, в което пътните знаци не са съществували, GPS е само комбинация от три букви, които никой няма да разбере, а пътищата са кални и неподдържани, Берта Бенц се качва в своя мощен автомобил с 2 конски сили от 4-тактов двигател, дървени гуми и се подготвя за пътешествие, което малцина биха предприели – 194 километра от собствения ѝ дом в Майнхем до дома на майка ѝ в Пфорцхайм. Ако още не сте осъзнали, мъжката играчка – автомобилът е възможна, благодарение на Берта Бенц. Нейният подвиг е просто доказателство, че колата трябва да получи своето право на съществуване и също така, нейният съпруг може спокойно да продължи работа и да докаже на света, че един ден ще продава най-луксозните автомобили, произвеждани в света, впрочем, той ще повлече крак и на други много популярни немски имена, подготвени за същото предизвикателство.

Patentmotorwagen_mit_Karl_und_Bertha_Benz

Снимка: By unknown photographer, image cropped by User:83d40m – Image:Patentmotorwagen mit Benz.jpgOriginal source: Benz, Carl Friedrich: Lebensfahrt eines deutschen Erfinders. Die Erfindung des Automobils, Erinnerungen eines Achtzigjährigen. Leipzig 1936, S. 155-156. zeno.org, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3474586

20-и век в Европа започвал достатъчно светло и не само Карл Бенц имал време да твори, около него било пълно с изследователи, инженери и хора, готови да рискуват и да създават. Резултатът от всичко това е, че светът вече е залят от немски автомобили. Можем да ги срещнем навсякъде, ако четете този текст и в момента сте навън, огледайте се за немски автомобил, определено ще има някъде около вас. Най-интересното е, че в хода на немската индустриална революция, автомобилни компании като Benz и Dailmer решават да направят следващата крачка – да създават автомобил без компромиси. Тяхното сливане е довело за още по-бързото автоматизиране и задвижване на света.
Без да преувеличаваме, но със сигурност никой не е подозирал, че едно автомобилно пътешествие ще помогне за създаването на карбуратора на Maybach, позволяващ автомобилите да се движат с бензин, първият електромобил на BMW представен през 1972-а година, а да не говорим за иновациите, предоставени именно от Mercedes-Benz.

Робърт Бош е казал:
„Аз съм богат, защото не плащам ниски заплати.“
И с това сякаш е прокарал един много добър немски модел на работа. В края на всяка година, служителите на Audi от целия свят дават идеи за подобрения от всяко естество. Много от тях виждат бял свят и започва да се работи по тях, което автоматично изгражда една от най-успешните връзки в този бизнес. Все пак, ако няма доверие на собствените си служители, как се очаква от една компания да продължава своето развитие напред?

И да не забравяме, че Германия е страна, която обожава автомобилите, не случайно там няма да откриете лимит на скоростта, когато карате по големите магистрали. Вместо да ограничават шофьорите, властите са решили да подобрят пътищата и очевидно са успели. И макар автомобили като Bugatti да имат френско потекло, нека не забравяме, че бащата на най-бързата кола е VW Group. И така стигаме до настоящето, където електромобилът също се бори не просто за признание, но и за следващата стъпка в еволюцията.

 
 
Коментарите са изключени