Шоколадови мъфини с боровинки

| от |

Продължаваме на вълна десерти. Днес едни лесни за правене мъфини, които оцеляват толкова време, колкото е необходимо за приготвянето им.

Muffins_C

Какво ви е необходимо за около 12 мъфина :

160 гр. захар

80 гр. брашно

100 гр. шоколад на малки парченца

80 гр. масло

5 яйца

80 гр. боровинки

Загрейте фурната на 180 градуса. Разтопете маслото и шоколада на водна баня. Смесете захарта и брашното. Разбийте яйцата. Добавете разтопените масло и шоколад, след като леко изстинат. Добавете и брашното със захарта. Напълнете формичките за мъфините и добавете боровинките.

Печете около 15 минути.

Muffins_Ch

 

 
 

5 екранизации на книги, които очакваме през 2018 г.

| от chronicle.bg |

Отдавна известен факт е, че най-добрият източник на истории за киното е литературата. Едни от най-добрите филми на всички времена водят своето начало от хартиения лист – „Отнесени от вихъра“, „Кръстникът“, „Полет над кукувиче гнездо“… списъкът е много дълъг, а това са само три неоспорими примера.

Всяка година едни от най-добрите филми са именно екранизации на известни или не толкова известни романи, разкази или биографии. 2018-а не прави изключение.

Вече видяхме достатъчно екранизации на романи. Имаше достатъчно хубави, и предостатъчно лоши. Към първите слагаме „On Chesil Beach“, „You Were Never Really Here“, „BlackKKKlansman“ и още няколко. Във втората група само ще споменем „Red Sparrow“ и няма да ви отегчаваме повече. Днес обръщаме внимание на хубавото, което предстои да видим.

2018-а се откроява с редица очаквани и обещаващи екранизации на книги. Някои от тях вече бяха показани по кинофестивалите и спечелиха одобрението на критиците. Други ще получат присъдите си директно от киносалоните. И в двата случая ще има приятни и неприятни изненади. Но преди да сме сигурни, показваме 5 от тазгодишните екранизации на книги, които очакваме да видим. Вижте ги в галерията горе.

 
 

„Джейн Фoнда в пет действия“ – историята на една жива икона

| от chr.bg |

Момичето в съседство, секс символът, активистката, фитнес магнатът – носителката на „Оскар“ Джейн Фонда е живяла живот, белязан от противоречия, трагедии и трансформации, като през цялото време е била в светлината на прожекторите. Режисиран и продуциран от награждаваната документалистка Сюзaн Лейси, филмът е интимен портрет на живота на Джейн до момента. Включени са интервюта с Робърт Редфорд, Лили Томлин, продуцентката Пола Уайнстийн и бившите й съпрузи Том Хейдън и Тед Търнър. Първите четири действия са посветени на четирима мъже, с които е била и които са повлияли професионалните и личните й амбиции. Петото действие е посветено на самата Фонда, която най-после се изправя срещу демоните си, намира път към семейството си и продължава кариерата си като актриса и активистка, която слуша вътрешния си глас.

Документалният филм „Джейн Фoнда в пет действия“ на HBO се базира на 21 часа интервюта с Фонда, която говори скромно за живота и грешките си. Тя изследва болката от самоубийството на майка си, емоционалната липса на баща й, 30-годишна борба с хранителни разстройства и три брака с влиятелни и тотално различни един от друг мъже. „Джейн Фoнда в пет действия“ също така включва интервюта със семейството и приятелите й, както и лични видеа и кадри от 80-годишния живот на Фонда до днес, както тя сама та го нарича – „началото на последното действие, в което играя“.

© 2018 Home Box Office, Inc. All rights reserved_1

Премиерата на „Джейн Фoнда в пет действия“ по HBO GO е днес, 25 септември, а любителите на традиционната телевизия могат да го гледат по HBO на 4 октомври от 22:45 часа. Трейлърът можете да видите накрая на текста

Нейните спомени разкриват степента, в която е била определяна и контролирана от желанията, амбициите и богатството на влиятелните мъже в живота й и колко много нейните несигурност, страхове и импулсивни действия са й пречили да бъде човекът,  когото се стреми да бъде.

Джейн си спомня, че израства „под сянката на национална икона“  –  баща си Хенри. Един от най-обичаните актьори на своето време, Фонда е дистанциран баща в личния живот, пренебрегващ семейството си и забъркал се в афера, която води до разклатеното психическо състояние и самоубийството на майката на Джейн.

Пътят на Джейн я води импулсивно във Франция, за да преживее кинематографичната революция на френската Нова вълна. Там тя се омъжва за режисьора Роже Вадим, съгласявайки се да живее „оживен и хедонистичен“ живот. Близостта на Фонда с лявото политическо движение в Париж я вдъхновява да говори за ролята на Америка във Виетнам. Тя се е включва в антивоенния активизъм и с дейностите си печели прякора „Ханой Джейн“ и познанства в администрацията на Никсън, където се среща с втория си съпруг, политика Том Хейдън.

© 2018 Home Box Office, Inc. All rights reserved_2

„Горда съм за повечето от онова, което направих“, спомня си Фонда за периода, когато тя се превърна в раздвояваща политическа фигура, „но и много съжалявам за някои неща, които направих“. Паралелно с активисткото й пробуждане актьорската й кариера се развива с филми като „Клут“ и „Завръщане у дома“, а „Барбарела“ поставя завинаги отпечатъка на секссимвол към името й, тя създава касета с упражнения, която да финансира активистките и начинания и се развежда със съкрушения Хейдън, от който има син. Погълната от привързаността си към третия си съпруг, милиардерът-магнат Тед Търнър, се оттегля от светлините на прожекторите, докато не осъзнава, че има с какво още да допринесе и на двата фронта, в които се развива.

Днес Джейн Фонда се занимава с актьорска и политическа активност и продължава да демонстрира, че няма ограничения за възможностите в един живот, когато е пълен със самоосъзнаване, честност и упорита работа. Като такава я показва и Сюзан Лейси в двучасовия документален филм на HBO.

 
 

Ах, този джаз на Катрин Зита-Джоунс!

| от chronicle.bg |

 Катрин Зита-Джоунс е от онези актриси, които доказват, че не е необходимо да имаш десетки добри роли една след друга – достатъчно е да имаш няколко, но да са право в десятката.

Уелската актриса е една от най-характерните в киното. Играе от ранна детска възраст, прави пробива си в киното през 1998 г. Във филма на Мартин Кампбел, „Маската на Зоро“. Получава световна слава след тази роля, която обаче идва със съответните „странични ефекти“. А именно – физическият облик като основна характеристика. Колко грешно предполагане, защото само след 4 години на екрана се появява Велма Кели – жената от „Чикаго“. Наричаме я жена понеже Зита-Джоунс прави от един персонаж жив човек, който и до днес е сред най-запомнящите се не само в жанра на мюзикълите, но и в киното като цяло.

Не, Катрин Зита-Джоунс никога не е била и никога няма да бъде просто красив секссимвол, който пробива с помощта на външен вид. Дали е съблазнителката от „Маската на Зоро“, убийцата от „Чикаго“, бременната съпруга готова на крайности от „Трафик“ или дори Оливия де Хавиланд от „Вражда: Бети и Джоан“ Катрин Зита-Джоунс е неотразима – като жена и като актриса.

Вчера тя навърши 48 години. Само можем да й се възхищаваме (а жените да й подражават). По този случай събрахме любимите ни нейни роли. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Проблемът със „Забелязано в София“

| от |

Гледали ли сте „Цар Лъв“? Най-вероятно да. А помните ли хиените на Скар? Групата „Забелязано в София“ се превърна от красивият прайд на Муфаса, в гробище за снимки, пълно с хиени, които нападат всичко включително и един-друг.

Една от най-големите фейсбук групи вече е жалко изродено подобие на себе си. Там човек отива, за да храни злобата си с трохички, които душата му смята за угощение. Не можем без тази група.

Там човек е бебе – малко и грачещо за всичко, без да знае нищо или да може нищо, или да прави нищо. Изцяло зависимо от всички останали, но не взимащо никаква отговорност за собствените си действия. Забравящо за собствените си недостатъци, докато пие със злоба от чашата на ежедневието. На тази чаша според него и двете половини са винаги празни. И винаги е виновен друг малоумник, тъпак, гей…

Това, което започна като добронамерен опит за смешна група, сега, уви, е храм на мрънкащите.

Има счупена плочка на тротоара пред блока ви? Веднага снимайте и качете! Добър текст към снимките ви ще е „Това не е държава! Обищаната не си е свършила работата! Всичко в живота ми не е хубаво и затова обвинявам хората, за които гласувах преди няколко години!“

Някой е паркирал неправилно? Ооо, краят му е близо, ей сега ще бъде изтипосан и напсуван! Ако кара скъпа кола – край! Това е Голям шлем направо: скъпа кола, паркирана неправилно върху тротоар със счупена плочка. По който ходи човек облечен странно. Еха! Оставете ги тези ремонти, ами разширете Терминал 1, че след този пост напливът от напускащи държавата ще е невероятен.

В тази група е цялата тъга на народа ни. Цялият страх и фрустрация от живота, пренасочена срещу другарчето. Нескопосаната първосигнална злоба на един народ, който си мисли, че заслужава повече, но не прави повече.

Не управляващите, а ние съсипахме държавата. Защото ние сме държавата и сме съсипани.

Всъщност не. Да искаш да оправят държавата е все едно да искаш да опазят природата. И природата, и държавата са си окей горе-долу – и двете са виждали пердах, които ние нито можем да им причиним, нито можем да си представим, и пак са оцелявали. Ако ще оправяме или опазваме нещо, по-добре да сме ние. Не сме толкова съсипани.